(1) Възприемане и анализ на анимационен филм или откъс от него по темата “Рождество Христово”. 13

(1) Възприемане и анализ на анимационен филм или откъс от него по темата “Рождество Христово”. ¹³

(3) Съставяне на кратък разказ по нагледна опора, пресъздаващ отделни моменти от библейската история за Рождество Христово;

(4) Драматично пресъздаване сцената на поклонението на мъдреците и поднасянето на даровете им. Прилагане на съответния речеви етикет.

(5) Рисуване/апликиране на библейски сюжети с материали и техники по избор – индивидуална и групова работа.

(6) Оцветяване на фигури и силуетни рисунки.

(7) Рисуване по собствен замисъл на тема „Коледа” (домашна работа за деца и родители); подреждането на кът “Рождество Христово” от всичко, изработено от децата по темата; организиране на изложба.

При дейност (1) и (2) вниманието се насочва към определен единичен предмет за наблюдение, който да придобие за детето значение на основен стимул-символ при разпознаване на разглежданото събитие и свързването му с конкретен празничен контекст. Това може да бъде например Витлеемската звезда, която то може да се научи да разпознава като форма, знак и част от празничната украса на елхата.

Включването на детето с интелектуална недостатъчност в дейност (3) се осъществява чрез множество подпомагащи и насочващи въпроси. От изключително значение е нагледният материал да не съдържа разсейващи вниманието детайли, композицията да бъде проста, изчистена от елементи като полифигуралност и политемпоралност (каквито са характерни за някои от иконите на празника).

Дейност (4) е с комуникативна и социализираща развиваща насоченост. Тук включването на детето с интелектуална недостатъчност е с подчертан интегриращ ефект.

При осъществяване на дейност (5) на детето със СОП може да бъде предоставена възможност да апликира фигури, да довърши рисунка, в която търсения изобразителен елемент е представен с пунктирана линия. Подчертано интегрираща роля има включването му в груповата работа с достъпна за неговите специални възможности задача.

Задача (6) кореспондира в най-голяма степен с образователните потребности на детето с лека умствена изостаналост. Тук учителят може да реализира диференциален подход по отношение на работа за формиране на графични умения и цветово изграждане на образа.

Задача (7) може да включи детето в ситуация на интелектуална недостатъчност при подчертано съдействие на родителите, както и в процеса на подреждане и в празничния контекст на откриване на ученическата изложба.
Тема 4: Празнуваме Коледа

Форма на обучение: индивидуална

Цел на учебната работа: запознаване с начина на празнуване на Рождество Христово

Задачи:

• 
  нагледно-образно представяне на начините, по които празнуваме Коледа;
  

- формиране на понятие за времево отношение – сезон, през който празнуваме Коледа;

- упражняване на умения за целенасочено построяване на устно изказване с използване на типови фрази при изказване на пожелание за празника Рождество Христово;

- възприемане и разучаване на кратки коледно стихотворение с религиозен характер или с характер на благопожелание, свързано с българската традиция и бит.

На Коледа ходим на Църква.

На този ден даваме подаръци на семейството и приятелите си. Всички подаръци ни подсещат за раждането на Божия Син Иисус Христос. Той е най-големият подарък, който сме получили от Бога.

Иисус Христос е винаги с нас, макар и да не го виждаме. За да можем да Го видим, Той се изобразява на специални рисунки (показ на икони). Когато ги видим, ние се подсещаме за Него и Му се молим.

(Ако урокът е по религия, тук учителят може да каже кратка молитва.)
- Подреди и залепи картинките на правилното място, като отговориш на въпросите:

1) Кой от нарисуваните предмети свързваш с Коледа?

2) През кой сезон е Коледа?

3) Какво се яде на Коледа? Прасенце

4) Какво правим на Коледа?

Украсяваме елха Правим подаръци Ходим на църква

5) Какво правим в църквата?

6) Да нарисуваме заедно как твоето семейство празнува или да украсим елхата (апликация).

(7) Дейности според индивидуалните възможности на конкретното дете в ситуация на интелектуална недостатъчност: ¹⁴

• 
  Вариант (1)
  

- Насочване детския разказ към предаване на настроения и чувства, свързани с празничните обреди и ритуали.

- Фолклорно обредно игрово пространство и изразителност: артистично и игрово пресъздаване на сюжетен етюд, свързан с Коледните празници.

• 
  Вариант (2)
  

- Работа върху разучаване и художествено изпълнение на стихотворението.

- Предаване на настроение чрез подходяща интонация, сила и височина на гласа.

- Включване в сценария на Коледното тържество на групата (класа).

Проведеният първичен анализ на базисните когнитивни, комуникативни и социални умения на деца в ситуация на интелектуална недостатъчност има за цел оценяване на тяхната познавателна, учебна и социална интегрираност в обучението по религия/роден край за първи клас на българското общообразователно училище.

В резултат от тяхната адаптация към особеностите на българската образователна среда са проведени две независимо инициирани оценявания в ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, гр. Горна Оряховица и в СОУ „Цанко Церковски”, гр. Полски Тръмбеш. При осъщественото оценяване са получени значителен брой данни, отразяващи съществени особености в интеграцията на 7–8 годишните деца в ситуация на интелектуална недостатъчност в контекста на индивидуалното и груповото им обучение. Отразяването на получените резултати произтича от реда на изложение на изследваните явления, обобщено в три основни направления: резултати от оценяването на интегрираността в познавателната, в комуникативна и в социална сфера.

Проведените педагогически наблюдения и адаптираното прилагане на съответните оценъчни скали позволяват да бъде оценена интегрираността в познавателната, комуникативна и социална сфера като основни компоненти на учебната дейност на оценяваните деца с лека умствена изистаналост.

От обобщените стойности на практическите резултати се установява, че от оптимален общ брутен резултат 94 точки наблюдаваните деца показват следния общ брутен резултат в отделните сфери на оценяване:

Описателно получените резултати могат да бъдат формулирани според основните критерии на оценяване, заложени в съответната оценъчна скала:

1) Критерий: Формиране на понятия

Оценяваните 7–8 годишни деца с лека умствена изостаналост показват добри, макар и не максимални, резултати по отношение на разбирането и посочването на понятията за различен цвят, форма и големина. Формирането на понятия за количество и качество е по-малко развито, като затрудненията са предимно в посока понятия за качество. Не винаги е налице разбиране на понятията за пространствени и времеви отношения.

2) Критерий: Категоризация

Изпълняват критериите по отношение на когнитивното умение за категоризация като групират лица, предмети или събития по точен критерий – по категории, според тяхната функция, според физическата им характеристика.

3) Критерий: Последователност

По критерий последователност се справят добре с подреждането на предмети според тяхната дължина или големина. Умеят, макар и не винаги, да асоциират предмет от дадено множество с друг предмет от друго множество. Изпитват сериозни затруднения при изпълняването на указания, състоящи се от три или повече етапа. Не изпълняват критерия по отношение на умението да описват събитие като спазват последователността на развитието му. Не могат да разкажат до край позната случка или събитие.

4) Критерий: Запомняне на събития

Отлично си спомнят събития, които са се случили преди малко, както и събития от деня, като в повечето случаи имат нужда от помощта на контекстуални показатели.

5) Критерий: Решаване на проблеми

Намират средства за достигане на цел при възникване на проблем, макар че рядко разглеждат и предлагат решения. Не излагат мнения и не отговарят по подходящ начин на въпроси, изискващи размишление за лица, ситуации или предмети. Не правят изводи, нито могат да предвиждат бъдещи или хипотетични събития. Не умеят да определят възможната причина за дадено събитие.

6) Критерий: Игра

Понякога участват в ролеви и въображаеми игри, но по принцип не умеят да играят и да приемат различни роли, нито да планират и играят по определен сюжет или сцена. Особено силно ги затрудняват игрите с правила.

7) Критерий: Елементарни математически представи

Наличните елементарни математически представи са на задоволително ниво. Справят се с броенето до 10 и разпознаването на изучените в клас цифри.

8) Критерий: Фонологична¹⁶ (фонематична) осведоменост и умения преди четене

Затрудненията при проявява на умения, доказателство за фонологична осведоменост, са значителни. Постоянно изпълнявани критерии са комбиниране на срички и звуци, свързване на съответните звуци с букви, разпознаване (идентифициране) на букви. Разпознават думи, които започват или завършват с еднакъв или различен звук, като с второто се справят значително по-трудно. Не е налично умение за асоцииране на букви и звуци, за да се декодират и пишат думи. Не разпознават визуално думи.
4.2. За комуникативната сфера:

1) Критерий: Комуникативни взаимодействия

Налице са задоволителни, но елементарни умения за използване на думи, изрази или изречения за информиране, насочване, задаване на въпроси и изразяване. на предвиждане, въображаеми мисли, афекти и емоции. Не умеят да описват своите или на другите афекти и емоции. Комуникативното взаимодействие с цел даване на информация е по-добре изразено, отколкото при цел получаване на информация. Използват нестабилно правилата за комуникация, без да могат да играят и редуват ролите на слушател и събеседник. Не реагират на промяна на предмета на разговор, въведена от събеседника, и не задават уточняващи въпроси. Отговарят на темата на разговора, въведена от събеседника, но сами не установяват комуникация и не се приспособяват към него. Не умеят да променят гласа си според съдържанието на комуникацията, нито да приемат адекватна физическа позиция.

2) Критерий: Съставяне на думи, изрази и изречения

Наблюдаваните деца с лека умствена изостаналост прилагат в речта си правилната употреба на глаголи в минало, сегашни и бъдеще време, макар че имат затруднения с разграничаването на минало свършено и минало несвършено време, както и с по-сложните глаголни конструкции. Налице са умения за правилно съгласуване по род и число на съществителни и прилагателни имена. Могат да си служат с лични и притежателни местоимения, както и да използват думи за описание и движение. Основният проблем е недостигът на речников фонд и трудността при формулиране на по-сложни изрази и съставянето на завършени сложно-съставни словесни конструкции.
4.3. За социалната сфера:

1) Критерий: Взаимодействия с другите

Установяват и поддържат определена близост с другите. Склонни са да си сътрудничат с другите и да помогнат на тези, които имат нужда, като споделят и разменят предмети. Изчакват реда си, ако това правило непрекъснато им бъде припомняно. Понякога, но не винаги поздравяват познатите лица. Отговарят на знаците на привързаност от страна на другия. Могат да започват съвместна дейност, особено ако занимания на сътрудничество се осъществяват по двойки. Не може да се говори за наличие на способност за решаване на конфликти. В това отношение не предприемат действия, свързани с преговори или с прилагането на подходящи стратегии, макар и да използват прости начини, чрез които дават сигнали за наличието на конфликт – плач, оплакване към учителя.

2) Критерий: Участие в дейността

Спазват изискването за започване на дейността, но се затрудняват с изискването за нейното завършване. Гледат, слушат и участват в дейността на малка група, като не винаги използват материалите по предназначение и се нуждаят от постоянна подкрепа за провеждане на правилно наблюдение. По-значими затруднения имат при работата в голямата група.

3) Критерий: Взаимодействия със средата

Удовлетворяват физическите си нужди по подходящ начин, когато се чувстват зле, болни, наранени или изморени, както и що се отнася до видимите си физически нужди.

Спазват, макар и не винаги, точните за определен контекст правила извън дома и в училище.

4) Критерий: Познаване на себе си и другите

Изразяват предпочитанията си като избират дейности или предмети, които предпочитат. В определени случаи могат да разберат как собственото им поведение, мисли и чувства могат да имат последствия върху другите, тъй като разпознават собствените и на другите емоции и афекти. Обсъждат информация за самоличността си и тази на другите, като дават адреса си, казват своето име и фамилия и имената на членовете на семейството си. Знаят на колко години са, но не могат да дадат точната дата и година на раждане. Определят пола си и този на другите.

От проведения първичен анализ на получените резултати при оценяването на интегрираността на наблюдаваните 7–8 годишни деца с лека умствена изостаналост можем да направим следните изводи:

• 
  способността им да формират понятия за нагледно-сетивни обекти,
  
• 
  да изпълняват критерия за последователност с опората на предмети,
  
• 
  способността им за запомняне на събития,
  
• 
  за намиране на средства за достигане на цел при възникване на проблем,
  
• 
  наличието на елементарни математически представи и
  
• 
  наличието на начални умения на фонетично ниво – разпознаване на буквите и асоциирането им със съответния звук.
  

- наличие на задоволителни, но елементарни умения за използване на думи, изрази или изречения за информиране, насочване, задаване на въпроси и изразяване;

- способността да отговарят на темата на разговора;

- способността им да използват думи за описание и движение;

- наличието на умения за правилно съгласуване по род и число на съществителни и прилагателни имена;

- относително правилната употреба на глаголи в минало, сегашно и бъдеще време.

- способност да отговарят на знаците на привързаност, да установяват и поддържат определена близост, да си сътрудничат с другите и помагат на тези, които имат нужда, като споделят и разменят предмети;

- наличие на определени умения за осъществяване на съвместна дейност, особено ако занимания на сътрудничество се осъществяват по двойки;

- прилагане на прости стратегии за решаване на конфликти;

- наличие на умения за адекватно взаимодействие със средата и свързаните с нея правила;

- желание да гледат, слушат и участват в дейността на малката и голямата група, макар и с подкрепа;

- способност да изразяват предпочитанията си;

- умение да дават информация за самоличността си и тази на другите.

За установяване на интегриращия ефект от обучението в празнична среда върху степента на развитие на познавателните психични процеси и изграждането и усъвършенстване на умения в комуникативната и социална сфера е необходимо изледването да бъде продължено. Това ще позволи проведждането на сравнителен анализ на резултатите от диагностиката, като се съпоставят обобщените резултати от оценяването на входно и изходно ниво.
5. Заключение.
Предложеният педагогически модел на взаимодействие със 7–8 годишното дете с лека умствена изостаналост при изучаването на християнските празници способства чрез интегрирано обучение в празнична среда за развитието на интелекта и личността в един от най-сензитивните периоди от неговия живот. Това образователното съдържание предоставя възможност за осъществяване на интегрален дейностен подход чрез изучаване и практическо участие в изучаваните празници, което стимулира личностното развитие на детето. Затова смятаме, че използването на интегративните връзки между дейностите от религиозно-празничния цикъл ще спомагне за стимулиране на релациите между интелектуални, комукативни и социални умения на детето в ситуация на интелектуална недостатъчност.

Една от най-силните развиващи страни на интегрираното обучение чрез образователното съдържание на християнските празници е даването на възможност на детето да преживее положителни емоции. Контекстът на религиозната празничност активизира потенциалните възможности на децата с умствена изостаналост, като:

• 
  създава условия и насърчава развитието и експресията на положителните емоции, които благоприятстват умственото развитие на детето, помагат за неговото самочувствие, за пълноценно изживяното му детство;
  
• 
  дава основание на детето да се чувства обичано и щастливо;
  
• 
  създава усещане у децата с умствена изостаналост за нещо желано, приятно, предизвикващо наслада, изпълващи ги със сила и увереност;
  
• 
  кара ги да се почувстват значими и ангажирани, превръща празничните събития в ярки преживявания.
  

Децата със специални образователни потребности са част от децата на нашето общество и като всички деца имат елементарни потребности от обич, закрила, семеен уют и подходящо образование. Те заслужават нашите усилия за осигуряване на щастлив и пълноценен живот. Уважението към тях означава самоуважение. Помощта, оказана на тези деца е проява на високо човеколюбие, те искат единствено обич, уважение, разбиране, приемане и зачитане на правата им. Те са сред нас и не са различни, а просто имат нужда от малко по-специални грижи и малко повече внимание и нежност.