МОДЕРАТОР ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА

Сега следващият лектор е доктор Цветомир Димитров, който ще ни представи „Аспектите на клиничната мобилност”. Заповядайте.

Благодаря на депутатите от Здравната комисия, благодаря на госпожа Димитрова - заместник-министър на здравеопазването, също така да благодаря и на председателя на Здравната комисия към СОС – доцент Еленкова, и на другите общински съветници от Здравната комисия. Благодаря и на колегите, че имам възможност да се изкажа на този висок форум.

Бих искал да започна със световната тенденция на съсловието – отлив от лекарската професия. Защо? Лекарската професия е тежка, стресова, изисква сериозна инвестиция по време и средства в образование при не толкова добро заплащане дори и в световен мащаб. Тази тенденция до скоро не беше характерна за България, но с приобщаването в глобалната икономика ще започне да се усеща и у нас.

Към момента най-високо платени са лекарите в САЩ, Канада, Австралия и други западноевропейски страни. Страни като Великобритания, Франция, Германия попълват дефицита си като решават проблемите си, като набавят кадри от източноевропейските страни. Тенденцията за миграция на лекарите от една държава в друга е също една от причините за дефицита на кадри в здравеопазването.

Миграцията на лекарите е тревожно явление, защото държавата губи важен ресурс, здравната система бива дестабилизирана и очевидно, че все още търси, но не е намерила окончателно решение как да балансира този фактор.

Друг фактор, подчертаващ необходимостта от спешно обсъждане и по-ефикасно управление на феномена на изтичане на мозъци, е неговото ускоряване през последните години.

По принцип миграцията е нормално явление в едно демократично общество. Среща се в многобройни страни и няма причина България да стои извън тези интензивни потоци. По статистика обаче от около 20 процента от лекарите, които заявяват, че желаят да емигрират, реално емигрират 5-6 процента.

Пак според статистически данни България все още се нарежда в края на класацията на държавите, които страдат най-много от липсата на медици. По данни на Световната организация ЕВРОСТАТ на хиляда души у нас се падат 3,7 лекари. В Германия съотношението е 3,6 на хиляда, в съседна Румъния – 2,3 на хиляда.

Две цифри изразяват дълбоко неудовлетворение на лекарите от липса на адекватна оценка на тяхната работа. През 1990 г. съотношението между средната заплата в здравния сектор и тази в страната е 1,3, докато 10 години по-късно – през 2008 г., съотношението е 0,92 процента.

Тези изменения протичат паралелно с процесите в многобройни страни от Европейския съюз, в които заплатите на лекарите не просто са много по-високи, но многократно се увеличават за анализирания период. Тези противоположни тенденции водят до една вътрешна миграция, до изтичане на лекари не само към други страни, а към други професии, не към чужди държави, а към чужди фирми и техните представителства в България, към работа във фармацевтични компании, които предлагат по-удовлетворително заплащане.

Бих искал да споделя свои разсъждения за тази две групи причини – тези, които стимулират българските лекари да търсят реализация в чужбина, и тези, които стимулират българските лекари да търсят реализация у нас. И двете групи съображения са на базата на личните ми наблюдения като лекар и директор на Столичната софийска болница.

Причините, които ориентират лекарите за търсене на реализация в чужбина бих обобщил в четири групи общо: финансови, материални, кариерни, символни.

Първите – финансови, са свързани с несравнимо по-добро заплащане. Именно те мотивират и голяма част от лекарите. Този фактор единодушно се посочва от всички изследвания и заема безспорно първо място.

Втората причина е свързана с материалните фактори – с по-добри условия на труд, по-лесен и бърз достъп до нова апаратура и оборудване. Повече от половината лекари й отделят заслужено второ място.

Предпочитаните от българските медици страни са Германия, Франция, Великобритания, Белгия, и също потвърждават, че интересите са насочени към страни с високо развита здравна сфера. Неудовлетвореността на българските лекари от условията на труд има рязко изразен регионален характер и е значително по-силна по отношение на малките регионални здравни центрове.

Третата група причини са свързани с по-добри шансове за професионална кариера, по-бързо израстване в професията. Така си мисли всеки втори от интервюираните от изследователите.

Моите лични впечатления не винаги потвърждават това убеждение. Познавам лекари, които работят в специализирани отделения на добри болници в България, а отиват в малки болници в чужбина. Затова пък напълно се съгласявам с колегите, които говорят за по-добрия престиж на лекарската професия. Всеки професионалист иска трудът му да бъде ценен и уважаван. Лекарите не правят изключение.

Искам особено да наблегна на втората група фактори – тези, които задържат българските лекари в България и съдействат за устойчивостта, обновяването и развитието на българското здравеопазване.

Искам дебело да подчертая, че те са не малко и предвид моя опит, ежедневно общувам с многобройни лекари от моята болница и от други градове, с лекари от здравната администрация на столично и национално ниво и искам да изтъкна, че повечето са мотивирани и всеотдайни в своята работа и не търсят възможности в чужбина.

Според мен многобройни са причините, които ги задържат, но ще се спра на някои от тях – най-важните: лекари професионалисти, достигнали до високо ниво на кариерата си и тук, и на друго място не искат да започват от начало, да се утвърждават тепърва.

Друг фактор, който подчертава горното наблюдение, е, че нагласите за миграция сред практикуващите лекари са значително по-слаби, отколкото сред завършващите медици и са съответно 37 процента спрямо 55 процента.

Имаме още много несъвършенства в отношението между държавни и общински болници, от една страна, и частни здравни заведение, от друга страна. Това е също голям проблем. За много лекари обаче комбинирането на позиции в двете осигурява достойни доходи и е много положителен фактор за въздържане от миграция.

Познавам много добри лекари, които ползват чужди езици, което им позволява да следят новостите в своята област, но не им се инвестират големи усилия, за да достигнат ниво на езикови компетенции, които да им позволяват свободно да практикуват в чужбина.

Също не малък фактор са семейство и приятели. Много лекари не биха ги изоставили или заменили, или настоятелно поканили да ги последват, защото ще се чувстват по-добре с тях тук.

Като меря на кантара едните и другите причини, виждам, че има достатъчно сериозни фактори, които тласкат не малко лекари да убеждават по-голямата част от тях да останат в България. В същото време у нас чуждестранните студенти по медицина се увеличават. Обществото, което е особено чувствително към проблема, излиза с различни предложения, мнения, препоръки относно повишаване квалификацията на младите специалисти, подобряване условията на труд и удовлетвореност от професията.

За самите медици освен тези фактори от съществено значение са: възможността да представят качествена услуга, базирана на най-нови технологични постижения; удовлетвореността от сътрудничество с техни колеги и предпочитанията им за работа в публичния сектор; високият статут, който ползват между техните семейства и приятели, както и статусът, който имат между техните пациенти.

Усилията, които полага правителството, са в посока инвестиции, обновяване на болници, оборудване със съвременна апаратура, програми за обучение и квалификация, изготвяне на изменения в нормативни уредби за специализации, усвояване на средства по европейски програми. Като пример мога да посоча Проект “Нови възможности за лекари в България” и Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, която ще даде възможност за обучение на хиляда специализанти в сектор “Здравеопазване”. Бюджетът е 16 милиона, 2 милиона са финансирани от националния бюджет.

Също от личния си опит ще подчертая и отношението на Столична община към общинските болници. Благодарение на тези съвместни усилия нашите болници имат високи инвестиции, обновяват се, купува се съвременна апаратура и специализираме тук и в чужбина. Благодаря за вниманието.

Следващите ни лектори ще бъдат професор Лъчезар Трайков и професор Владимир Пилософ, които ще ни представят „Аспекти на научната и преподавателска мобилност”. Заповядайте.

Уважаема доктор Димитрова, взимам думата аз, защото ние с професор Трайков хвърлихме чоп и на мен се падна да изнеса доклада. Но се разбрахме, че ако по пътя аз нещо се отклоня, той веднага ще ме коригира.

Няма да започна веднага с моето изложение. Аз благодаря на госпожа Кръстева, която ме осени, и аз разбрах, че съм мобилен лекар, досега не го знаех. Не само това, оказа се, че и майка ми е била мобилен лекар. Мисля, че и професор Трайков е мобилен лекар и ние много се зарадвахме. (Весело оживление.) Защото съм бил на дълготрайни специализации, пък съм взел може би глупаво решение да се върна. Но това е отделен въпрос.

РЕПЛИКА: Правилно сте решили.

ВЛАДИМИР ПИЛОСОФ: Позволете ми да прехвърля един мост и към това, което каза госпожа Виламовска – че професията на лекаря е много интересна, а Вие казахте освен това, че има демократичност, хуманизъм и еди-как си. И се сетих за определението за здраве на Световната здравна организация, където се казва, че „здравето трябва да бъде съчетание от соматично, психично и социално благополучие”. Ясно е защо лекаря в своята професия няма как, той естествено е свързан с тези три насоки и дори да не е специалист в едната, не може да няма отношение по тези въпроси.

Нашата тема с професор Трайков е тясна. Трябва да говорим за научната мобилност.

Какви видове мобилност в тази сфера можем да очертаем? Това са специализациите, участията в научните форуми и напусналите работа от научните учреждения.

Освен това, анализирайки информацията, която получихме благодарение на Вас, доктор Дариткова, благодаря Ви още веднъж, се вижда, че преобладаващата част от движението, от мобилността е свързана с Програмата “Еразмус”, с различни други международни проекти и участие в международни комитети.

И така, да разгледаме данните за последните пет години на няколко болници, с които разполагаме, каква е била активността, след което накратко ще ми позволите да изкажа някои размисли по тези диапозитиви.

И така, Александровска болница, както виждате (показва мултимедия), има много краткосрочни специализации по 31 специалности, но тези, които са до, съжалявам тук е допусната една грешка, те са вече 6,6, това няма голямо значение, но така или иначе процентът на дълго специализиращите – до една година или над една година, е доста скромен.

Общ брой работещи лекари, както виждате, в Александровска болница са 428 и от тях в краткосрочни форми за обучение, ако приемем участието в научни форуми, има по 28, 38, 33 човека, горе-долу една и съща бройка на година, което прави около 23 процента от всички лекари по някакъв начин са участвали, и то за няколко години, в такива форуми, което също е скромно.

В кои страни са ходили нашите колеги от Александровска болница? Виждате, изредени са европейски страни, повечето от тях, и други – САЩ, Канада, Австралия, Израел, Индия, та чак и в Дубай.

Напусналите работа от Александровска болница, университетската болница – 21. Виждате, че водещи са две специалности. Това не искам да се интерпретира като някаква специална цифра, но случайно или не анестезиолозите водят, образната диагностика и, както виждате, останалите специалности. Толкова за Александровска болница.

Минаваме към “Света Екатерина”, от която ние получихме информация само за участието в конгреси. Тук относителният дял на участието в конгреси е по-добър, отколкото в Александровска болница, както се вижда, защото от общ брой 82, надявам се, точна е цифрата, професор Начев, около една трета са имали възможност всяка година да участват в различни научни форуми.

Мобилната активност за последните пет години на “Майчин дом”. Там също много акушери и гинеколози са имали краткосрочни специализации, но отново над една година цифрата е относително скромна.

Напуснали са от “Майчин дом” 10 души, което е 10 процента – за две хубави страни – Франция и мъгливата Англия, но както и да е, все пак това са 10 процента и според мен не са малко.

Участие в международно сътрудничество на “Майчин дом”. Няколко проекта – “Еврошип”, различни други проекти, да не ги изреждам, виждате ги представени на диапозитивите и представител на България в Комитета за лекарства.

Университетска болница “Георги Странски” в Плевен. Те имат доста голямо движение на кадри. Пет преподаватели са били по Програма “Еразъм” в различни страни. Аз нямам данните за общия брой лекари в “Георги Странски”, но така или иначе спрямо общия броя едва ли тази цифра е много, много голяма.

Освен това те имат по програмите “Леонардо Да Винчи”, виждате в две направления са работили, дори в три, в различни страни – Полша и Литва. Това са темите, по които са работили колегите с колективи от тези страни.

Постоянна миграция наричат те напусналите четирима души в “Странски”, пет са с временна миграция, тоест работили са в чужбина и се очаква да се завърнат, доколкото разбирам, и пет са на специализация. Това са цифрите, които получаваме от тях.

Университетска болница “Света Марина” във Варна – доста активна болница, тя има договори за международно сътрудничество с редица страни. На цели два диапозитива ще ги видите. Мисля, че не е важно точно кои са болниците, част от тях са университетски - хубави, известни болници в Европа.

На втория диапозитив се вижда нещо интересно. Това, поне по тези данни, с които разполагаме, е единствената болница, в която все пак има 11 лекари с чуждестранен произход и трудови договори, тоест те работят там. Дали това е началото на идването, на придвижването на лекари от други части на света към нас, не знам, но така или иначе Варна се намира на изток, и ако оттам започва попълването, значи логично е да започне оттам.

Тъй като съм педиатър, исках да съкратя тези диапозитиви, но не мога, след като се отнася до Детската клиника на Варна. Тя има огромна активност, както виждате - 14 партньори от десет европейски страни, по друга програма – 11 партньори, научен гранд от Европейското дружество по ендокринология. Освен това има редица покани за съвместни проекти, участие в обучителни курсове.

Специализациите са над три месеца – петима лекари в добри центрове на Холандия, Великобритания, Италия, Австрия и Белгия.

Те имат и чужди специализанти по ендокринология – двама, и по Програма „Еразъм” – различни студенти, бройката не ни е известна, от Турция, Полша и други страни.

Сега да се прехвърлим към медицинските университети. Всъщност ние с професор Трайков разглеждаме само два. Единият е в София, нашият Медицински университет тук и Варненският.

Сто осемдесет и осем лекари са участвали в научни форуми в чужбина. Това са престои от по три-четири дни, които говорят за голяма интензивност.

На следващия диапозитив (показва мултимедия) виждате страните, в които са се провеждали тези конгреси и което не е чак толкова важно, но просто да се види, че е доста голям географският ареал, в който се движат нашите колеги и което е добре.

По-нататък се вижда, че по Програма „Еразъм” вече за студентско обучение имаме общо 57 студенти, които са имали възможност през различните години да посетят различни университетски болници в посочените страни.

Мисля, професор Трайков, че тази цифра не е много голяма.

ЛЪЧЕЗАР ТРАЙКОВ: Хич даже.

ВЛАДИМИР ПИЛОСОФ: Много е скромна. Но така или иначе това е положението.

Участието в Програмата „Еразъм”, отново се връщаме на нея, тук става въпрос вече за студенти, които идват, нали така, при нас. Вижда се също едно доста голямо разнообразие, а болдирани са университетските партньори на Медицинския университет в София.

Чуждестранни студенти – една важна тема за нашия факултет, общо 22, говорим по „Еразъм”, не въобще.

ЛЪЧЕЗАР ТРАЙКОВ: Но за пет години все пак.

ВЛАДИМИР ПИЛОСОФ: Това е за пет години, да.

И вече общият брой на обучаваните чуждестранни студенти по медицина е 1049, говоря за първокурсниците, а общият брой е 4093, което е доста внушително и професор Ваньо Митев – ректора, се гордее с тази цифра, навсякъде я посочва и, мисля, има основание за това.

Обучаваните студенти от чужбина са 33 държави, като от тях 867 са медицина и медицински рехабилитатори, ерго терапевти, 186. Това са двете избрани насоки в областта на медицината, има и по други специалности.

Ето ви, на следващия диапозитив, страните, от които идват, наредени по азбучен ред, така както е прието. Болдирани са тези, от които има доста студенти. Интересен тук е фактът, хайде за Гърция вече е класика, всички знаем, че има много гръцки студенти, но изненадващо е САЩ – 41, както виждате, Турция също не е за учудване, но Израел – 18. Има държави, за които трябва да се обясни защо тези хора идват тук да се обучават, и то медицина.

Медицински университет – Плевен, ни е дал информация относно редица международни проекти в периода 2009-2011 г., няма да ги чета, това са три насочени проекта, върху които колегите работят.

На следващия диапозитив са общо пет също интересни проекти, част от които са започнати доста отдавна, още от 2000 та година и дори продължават до този момент, което показва, че Плевенският университет има значителна устойчивост в тази насока, което е похвално.

Програма „Еразъм” – чуждестранни преподаватели. Аз си позволих, колеги, да махна имената на хората, които са идвали при вас, просто не сме ги питали дали трябва да ги съобщим, но така или иначе имаме трима чуждестранни преподаватели от две страни, които са посещавали през тези години Плевенския медицински университет. Те са от Турция и от Белгия.

Освен това има чуждестранни студенти, които са карали свои стажове в Плевенския медицински университет. Всички са от Бърно и са карали стажове от 4 до 5 месеца.

И така, това са данните, с които успяхме да се сдобием. И тъй като с професор Трайков имаме претенцията, е, претенция е силно казано, все пак поне имаме навика да обработваме научна информация, тукашните приказки, които се изказаха, миграция – мобилност.

Очевидно е, че може би трябваше да започнем с това и да обясним наистина какво значи „мобилност” и какво значи „миграция” в социологическия смисъл на това понятие. Защото иначе за мен е едно и също, нали разбирате, а мисля и за всеки, който що-годе познава чужди езици.

Ако говорим за миграцията като нещо, означаващо, че излизат от страната и не се връщат, у нас миграцията очевидно е в една посока, засега. Може би ще се промени.

ЛЪЧЕЗАР ТРАЙКОВ: С малки изключения.

ВЛАДИМИР ПИЛОСОФ: Е, с малки изключения, но масата е в една посока.

Мобилността трябва да е в разни посоки.

И сега, питаме се: тези два процеса добро ли нещо или лошо нещо са? И аз бих казал, че тук отношението е горе-долу като песимистът и оптимистът към полупълната или полупразна бутилка. Естествено, че има и добро, и че мобилността е изключително важна, защото за лекарите това е особено важно, това е и за всички останали професии, но за лекаря е особено важно да има контакти със себеподобните по целия свят и да може да схване какво става там, и ако може, да го приложи в собствената си страна, като го адаптира както трябва. А лошо е, когато се отнася само за миграция, което означава, че нещо в страната не върви или в системата поне не върви.

Можем ли и как да говорим по този въпрос? Аз бих казал, че няма достатъчно точна и пълна информация по тези процеси в държавата и ще ви кажа, че изхождам от един много прост факт. Ами, виждам какво ме питат висшестоящите ми органи като директор на болница – каква информация искат. Е, точно такова нещо никой не е искал от мен – кой доктор къде е отишъл, какво е правил?

А очевидно е, че като че ли този процес ще трябва да се следи и да се направи евентуално някакъв регистър, не някакъв, но истински регистър, защото само на тази основа ще можем да си направим нашите верни изводи какво да правим. Поне така е в лекарската практика – първо да се постави диагнозата и после да намерим начина на лечение.

Разсъждавайки по тази тема си зададох въпроса: а в европейските страни и по-точно в Европейския съюз, в останалата му част, те дали са наясно с тези процеси? Е, сигурно са малко по-наясно, защото като че ли от известно време започват да разсъждават по тези въпроси. Но фактът, че сега започват да се дискутират, показва, че и там не са чак толкова напреднали, колкото може би някои мислят.

И още нещо: отново се връщаме на еднопосочното движение – миграция, в България. И какво се оказва? Ами, много просто, миграцията в Западна Европа или в по-развитите страни предизвиква миграция у нас. И мисля, че е логично, това са свързани неща. Ние пък вероятно ще предизвикаме миграция отнякъде другаде.

Ще се появят ли чуждестранни специалисти в България аз не знам, но във всеки случай смятаме с професор Трайков, че ние трябва да мислим по този въпрос и да бъдем готови да го посрещнем, ако той възникне, защото сто на сто ще се създадат изключително много и сложни проблеми за решаване от практическо естество.

И, завършвайки, тази мобилност се отразява и на нашата вътрешна мобилност. Каза го и госпожа Кръстева, каза го и доктор Димитров донякъде - ние усещаме непрекъснато, особено в големите болници, и когато тук съпоставим, че е хубаво, че има структури, които дават по-високи заплати, поне в началото, но те създават изключително големи проблеми в големите болници. Сега за съжаление в медицината нещата не са уредени като във футболните клубове. Лесно е един футболист да отиде на друго място, казваш: „Дай пет милиона”, и въпросът приключва, обаче при нас не е така. Лекарят си отива и в момента се получава нещо, което е крайно неприятно, че отваряйки нови структури, не е важно дали те са частни, държавни или на Светия синод, това няма никакво значение, се създават проблеми във вече работещи структури. Мисля, че не собствеността тук е най-важният проблем. Важно е правилата да бъдат еднакви за всички и тогава може би нещата ще бъдат по-уравновесени. Благодаря за вниманието.

Ако професор Трайков иска да ме поправи, моля.

Липсата на регистър. Тези данни, които сме извадили, те са на базата на официални документи – заповеди за командировки и така нататък. Но отдавна хората не пътуват, говоря за краткосрочната мобилност особено, както и за дългосрочната, под формата на командировъчни или служебни отпуски, всички го знаем. Повечето, поне в Александровска болница, пътуват за сметка на собствените си отпуски. Така че там е много трудно, те не са задължени да пишат, да упоменават и да обясняват къде, за колко време, по какъв повод и така нататък. Това е едното нещо.

Що се отнася до трайно напусналите в чужбина, трябва да се вземе предвид все пак, че става дума за петгодишен период. Когато стане дума за сравнението между двете болници, които си бяха дали цифрите - Александровска болница и “Майчин дом”, при нас беше един процент на година, ...

ВЛАДИМИР ПИЛОСОФ: Малък е.

ЛЪЧЕЗАР ТРАЙКОВ: ... при професор Златков – два процента.

Трябва да знаем и нещо друго: този процент, за мен поне, не е голям. Ние в момента в Александровска болница все още не изпитваме някаква остра нужда от специалисти. Има специалности, в които чакат хора със специалност и кандидатска дисертация да бъдат назначени като ординатори, а не като преподаватели и асистенти. И това е добре. За някои специалности този модел е изключително подходящ и трябва да се има предвид, хората продължават да пътуват. Трябва да вземем предвид също факта, че в болници като нашата краткосрочната мобилност, и тук взимам повод от изказването на доцент Кръстева, е много подходящ начин за трайно задържане на хората.

Реалните цифри, ще дам пример само от неврологията, защото е близка до мен специалност, от примерно 30 или 25 преподаватели, които работят в клиниката, всеки има може би не по-малко от два, между два и три конгреса годишно. Говорим за периоди от два до три дни. Това, първо, е гарант за високо ниво, и второ, е гаранция за задържането на хората по места.

Примерно неврологията е една от специалностите, в които всеки път, когато обявим конкурс за ординатори, има поне трима души със специалност и кандидатска дисертация.

Толкова засега. Благодаря.