„лекари и мобилност


МОДЕРАТОР ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА



страница4/4
Дата22.07.2016
Размер0.77 Mb.
#1038
1   2   3   4

МОДЕРАТОР ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доцент Петрова.

Много благодаря на всички досегашни лектори за детайлното представяне на проблема, но с притеснение гледам часовника, защото по протокол сме длъжни да се съобразим с времето за ползване на тази сграда и апелирам към следващите за максимална краткост, с голямо извинение към нашите чуждестранни гости, които сме оставили за съжаление последни.

Така че давам думата на следващия лектор – доктор Антони Колев, който ще ни представи “Българските лекари в чужбина – проблеми, перспективи, отношения с българската система на здравеопазване”.

АНТОНИ КОЛЕВ: Благодаря Вие, госпожо председател.

Искам да благодаря и на доцент Кръстева, която ми подхвърли тази покана съвсем неочаквано, и се възползвах, за да мога да споделя с вас личния си опит, който е опитът на един български емигрант, бих казал, тръгнал за чужбина през 1989 г., когато условията за внедряване в една чужда страна бяха съвсем различни от сегашните.

Собствените ми опит показва, че мога да разделя този период на два различни подпериода, бих казал – от 1990 до 2000 г. и от 2000 г. досега.

През 90-те години беше изключително трудно за български специалист и най-вече млад специалист да замине за чужбина и да се реализира под каквато и да било форма. Мога да говоря специално за френската система, тъй като живея там от 1989 г. Трудностите на френската система са изключителни и бих казал, че съм прекрачил през планини, за да стигна до там, където съм сега. Това беше пътят всъщност и на много други колеги, които успяха да дойдат през 1992-1993 г., да се закачат и да започнат да работят, всъщност да работят като кадри в болничната система на Франция, което беше единственото позволено нещо навремето, преди да имат изобщо възможността да се запишат в техния съюз и да имат право на частна практика.

Мисля, че тази епоха беше много по-трудна от епохата след 2000-та година, защото, както казах, тогава имаше много големи трудности, които отпаднаха след влизането на България в Европейската общност. Оттогава формалностите бяха облекчени изключително много и сега наблюдавам, че български специалисти могат да дойдат много по-лесно там, да се запишат и да имат практика, която да ги задоволява.

Чух доста мнения преди това какво да кажа, в смисъл реализирането в чужбина зависи от целта на всеки заминаващ специалист - дали той иска да отиде за постоянно, или иска да отиде за временно пребиваване.

Мисля, че най-важното нещо, с което се сблъскват засега специалистите, които заминават, е, че, според мен, те нямат много ясна представа за това което ще намерят там. Има различни водещи фактори, които ги карат да тръгнат, дали ще са финансови, дали ще са семейни или интелектуални, искат да се реализират повече там, но те се сблъскват с една система, която е много по-различна от българската и в която трябва да се адаптират много бързо, за да успеят да изплуват по някакъв начин.

Това е много трудно дори и сега. Скоро имах контакт с български колега, който дойде в кабинета, за да ме попита какво трябва да направи, къде трябва да се обърне, към кой организъм и това ми напомни моя дебют. Смятам, че е много трудно за български специалист, който отива без някаква структура, без да е под егидата на някаква структура или по някаква специализация, да тръгне и да намери пътя си в чуждата страна.

В този смисъл бих казал, че е интересно може би да се установи контакт с български специалисти, които са установени в чужбина от дълги години, защото те могат да бъдат полезни на българските институции, специално на Българския лекарски съюз, за да дадат ясна представа на тези колеги къде отиват, какво търсят, как ще го намерят и дали изобщо ще намерят това, за което отиват.

За момента нямам такива данни за установени контакти. И аз самият съм много тясно свързан с българското посолство в Париж, досега не е имало проявен интерес или някаква инициатива, която да е била подета от българското посолство и което да помогне в този смисъл на българските специалисти, идващи във Франция.

Много добре беше разделен според мен терминът „миграция и мобилност”. Според мен мобилността е много по-важна в настоящата епоха, защото трудностите, пред които е изправена България, както разбирам, по отношение на специалистите си, са важни за всички европейски държави, включително за Франция, в която живея, и мисля, че имам поглед върху нещата, поглед на специалист, естествено. Там също има недостиг на кадри и неравномерно регионално разположение на кадрите.

В момента се говори много за области във Франция, в които липсват специалисти, говори се също за условия, които да се създадат на младите, завършващи специалисти, за да се установят в тези области, но няма конкретно становище по въпроса и мисля, че това е проблем, който стои пред всяко министерство на здравеопазването, защото е свързан с правото на всеки лекар да се установи там, където той реши. И мисля, че трябва да се създадат инициативи, които да бъдат насочени към желанията на лекарите, за да не се стигне до момента, в който вече ще има недостиг не поради миграцията, а поради липсата на желание на младите да следват медицина.

За да заключа бих казал, че според мен най-важното на настоящия момент ще бъде, действително, за да се регулира тази миграция на кадри, ще е хубаво да се установи някаква структура, може на министерско ниво, която да може да дава информация на кандидатите за страната, където отиват, да им помогне в тяхната насоченост, за да не изпаднат в ситуация, в която те няма да получат задоволеност. Защото казахме, че има някои, които тръгват не само поради финансова причина, а искат да намерят някакво признание може би или пък някаква реализация по специалността. Да не стане така, че да бъдат насочени по-скоро в райони в страните, където те няма да получат тази реализация, а просто ще запълнят липса в съответната страна. Благодаря за вниманието.

МОДЕРАТОР ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Колев.

Сега „Лекарската мобилност – френски и европейски политики и практики”, ще ни бъде представена от професор Реймонд Сеше – Университет Рен-2 – Франция.



РЕЙМОНД СЕШЕ: На бързо ще започна с благодарностите към всички тези, които ми позволиха днес да съм тук. Няма да се обръщам конкретно към хора, защото не можах да запомня всички длъжности. Така че, за да не обидя никой, просто ще се обърна към всички с благодарност. Моето изложение е продължение на това, което току-що беше казано, и по този начин ще избегна някои повторения и ще се вместя във времето.

Въпреки всичко ще започна с една цифра, а това е, че от 1 януари 2010 г. повече от 10 хиляди чужди лекари са практикували във Франция. Сред тях най-многобройни не са българите, а румънците и фактически центърът на моето изложение ще бъде изместен малко към румънците, към Франция и към румънците във Франция.

Искам да кажа, че движението на лекари към Франция трябва да се вмести в един благоприятен контекст, който е международен, от една страна, това е в контекста на глобализацията и това, което се нарича мобилност на елитите, така че там има конкурентност както за лекарите, така и за спортистите, инженерите, университетските преподаватели, към които спадам.

Освен това европейският контекст е също така благоприятен, добре се развива геополитическия европейски контекст и това насърчава миграцията и мобилността.

В този контекст мобилността на лекарите нарасна, но има доста големи различия, като Франция не е сред първите държави, където има най-голям брой чужди лекари, но френският пример е много интересен, особено в европейски контекст, за прехвърлимост на званията. Фактически има две основни неща, които насърчиха мобилността.

Първите важни решения са от 70-те години, от 1975 г. по-точно, и второто важно нещо е през 2005 г., когато започна размисълът относно признаването на професионалната квалификация от момента, в който се отговаря на определен брой изисквания в предшестващото обучение.

Към този европейски контекст се добавят по-специфични елементи, свързани с Франция, а именно: демографски контекст, който е благоприятен, тъй като нараства търсенето на медицински грижи, понеже френското население нараства, но също така това е и население, което застарява.

Освен това има намаляване на броя на лекарите и тук има един важен политически момент, това са мерките за ограничаване на студентите по медицина, става дума за държавната поръчка. Ще напомня няколко цифри: когато през 1971 г. се въвежда държавната поръчка, се предвижда обучение на около хиляда лекари на година. Това е една постоянна стойност до 80-те години и след това започва намаляване и през 1993 г. пада до 3 500 души.

Тоест като се има предвид, че са необходими около 10 години за обучението на един лекар, до началото на 2000 г. само 3 500 лекари са се озовавали на пазара на труда, а през това време поколението на бейби бумърите стига до възрастта за пенсиониране. Тоест много хора си тръгват от системата и малко хора влизат в нея.

Така че наблягам на факта, че намаляването на държавната поръчка във френските университети като форма на оттегляне на държавата до голяма степен обяснява кризата с медицинската демография във Франция, и тъй като лекарите могат да се установят там, където желаят, също така това е и в основата на най-често наричаната във Франция „медицинска пустиня”. Но трябва да гледаме относително на тази идея за „медицинската пустиня”.

Исках да ви покажа една крива, но тя префуча преди малко на екрана, тоест става дума за чуждите дипломи, тъй като тази крива показва много добре разривът или най-вече това, което се случи през 2000 г. В първото десетилетие на новия век най-вече румънски лекари пристигнаха във Франция, но те не бяха особено видими, тъй като бяха по-малко от лекарите, дошли от Магреба.

Но когато дойде времето на голямата вълна румънски лекари с влизането на България и Румъния в Европейския съюз, тези румънски лекари, които вече бяха на място, в известен смисъл улесниха пристигането на новите, така че имаше години на голямо нарастване и за първи път през 2012 г. румънците бяха най-широко застъпената националност сред лекарите с чужда диплома, регистрирани в Лекарския съюз.

Какво е мястото на румънските лекари във френската здравна система? Преди 2007 г. хората влизаха посредством придобиването на специалност, както вече беше казано. След това започна голямо разнообразяване. По-голяма част от практикуващите румънски лекари са в обществения сектор и беше казано, че дълго време това беше единствената възможност, така че повече от две трети днес упражняват професията си на заплата най-вече в университетските болнични центрове, но също така и в по-скромни болници в малки градове, където допринасят за запазването на цели отделения и оцеляването на цели болници.

Освен това има и специалности, където има голямо напрежение, като образната диагностика, спешните отделения, анестезиологията, психиатрията и така нататък, така че що се отнася до местоположението, тези лекари най-вече се установяват в градската среда, а не толкова в селските райони. А когато говорим за „медицинска пустиня”, най-вече мислим за селските райони. И това ми позволява да ви кажа нещо за очакванията към чуждестранните практикуващи лекари – румънци или българи, които се установяват във Франция.

Можем да направим хипотезата, че по-скоро на румънците се гледа не като на лекари, колкото като на емигранти, които представляват някаква мощна работна сила и ресурс за Франция, която възприема различни форми според типа на практиката. В големите университетски и болнични центрове няма никакъв проблем с признаването на дипломите. Те са и в спешните отделения, и във всички области, където има дефицит и запълват празнините.

В специализираните болнични центрове като психиатриите и болниците в малките градове те фактически допринасят за оцеляването на отделенията или на болниците. Не искам да правя паралел, не искам лекарите, които са тук, да го възприемат зле, но е налице същата логика, тоест начинът, по който прибягнахме до мароканските работници, за да се справим със затварянето на мините във Франция. Може да се установи този паралел. Същата логика се прилага и в начина, по който прибягваме до чужди специалисти, когато става дума за затваряне на малки отделения и на малки болници.

И при общопрактикуващите лекари, в техните практики в селските райони става дума да се поддържа на всяка цена дадена практика, поради това че има лекар, който е отишъл в пенсия и не е бил заместен. И когато изучаваме статиите в местните вестници, виждаме, примерно тук на слайда, един лекар, това е образът на семейния лекар, който е образован по същия начин, това е френският лекар, който използва непрекъснато фармацевтичната библия „Видал” и така нататък, тоест това е неговият облик в колективното съзнание.

А румънските лекари не се установяват там, където очакваме, че те ще се установят. Така че те не са решение за „медицинската пустиня” и дори много чужди лекари се опитват да избегнат тези медицински пустини благодарение на специализирани агенции за набиране на медицински персонал. Такъв е примерът с една румънка, която създава близо до град Рен специализирана агенция за набиране на румънски лекари, тоест тя ги набира в румънските болници, като цената често е много висока, тази цена за местните народни избраници е изключително висока, защото те финансират това набиране.

Но има страшно много поводи за разочарования. Има чужди лекари, които идват и много бързо си тръгват, отиват в друга община, защото са разочаровани. Така че въпросът е каква е мотивацията и какви са условията за успешно установяване и аз съм убедена като госпожа Кръстева, че ако се улесни установяването във Франция, това ще улесни отиването и връщането и по този начин може да се улесни окончателното установяване.

Няма да се връщам към финансовите проблеми и условията на работа, ще се спра върху по-личните проблеми и ще спомена нещо, което не бе казано досега, а именно, че 70 процента от румънските лекари във Франция, не знам как е в България, са жени, които търсят по-добро качество на живот, много често те споменават по-добрите възможности за обучение на техните деца. Това са техните аргументи.

Тоест не ми приписвайте това, което не казвам, но фактът, че са жени, които имат определени изисквания що се отнася до разпределението на времето, това е нещо, което въобще не се взима предвид от местните народни избраници, кметовете на малки населени места, които очакват от тези лекари, които идват, да бъдат на разположение 24 часа в денонощието. Тоест те искат да им наложат този класически облик на семейния, на селския лекар от едно време, а това въобще не съответства на желанията на една лекарка, била тя французойка или румънка.

Така че много важно е да се вземе това предвид, когато се обмисля по какъв начин да се управлява посрещането на лекарите в селските райони, където от тях има най-голяма нужда и това минава през адекватни начини на интегриране, тоест да се избегне изолацията. Много по-добре е да работят в болници, отколкото на свободна практика, защото в болницата изолацията е много по-ограничена и румънските лекари, които успяват във Франция, са именно тези, които успяват да се установят в групови практики, където са с други практикуващи лекари и са посрещнати от лекарите, които заместват или чието място заемат.

Има едно предварително посрещане на човека на френска територия, а по-често наблюдаваме прояви на враждебност, отколкото на топъл прием, защото френският лекар, който е на място, много често казва за чуждестранния си колега, който се установява: “Ами той не е образован по същия начин, не е със същата диплома”.

Някои елементи, засягащи този проблем. Когато говорим за французите, те правят една доста нюансирана равносметка, тоест чуждите лекари не се установяват там, където бихме искали ние – французите, да се установят, но все пак попълват празнините там, където се очаква – в болниците.

Основните неща бяха казани, затова искам само да припомня някои социални елементи що се отнася до възвращаемостта на инвестицията и връзките, които се запазват със семейството. Една наша румънска колежка, която ще се изкаже по-късно, е говорила с изключително много лекари, установени в Западна Франция, които запазват много тесни връзки с Румъния, има трансфер на пари, но често това става към семейството, като по този начин се помага на пенсионираните родители или които са болни евентуално и това нещо не допринася за продуктивната инвестиция. Става дума само за поемане на социалните разходи. Така че просто се запазва традиционната семейна връзка.

Няма да говоря за последствията върху румънската здравна система, тъй като това са същите проблеми, които наблюдаваме в България, и ми се струва, че основните неща бяха казани, така че няма да повтарям. Мисля, че по-скоро от мен се очакваше да очертая по-добре нещата във Франция и да поставя въпроса за последиците от намаляването на държавната поръчка, както и необходимостта от добър прием, от добро посрещане на чуждестранните лекари, което условие насърчава логиката на отиване и връщане.



МОДЕРАТОР ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря на професор Сеше за краткото изложение.

Следващият ни лектор е господин Матиас Вайсмар от Европейската обсерватория по здравни системи и политики, който ще ни представи “Здравни системи и мобилност на лекарския персонал.”



МАТИАС ВАЙСМАР: (Липсва превод на български език.)

МОДЕРАТОР ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Вайсмар.

Сега “Телемедицина и лични наблюдения” ще ни представи доктор Мариан Отие. Заповядайте.



МАРИАН ОТИЕ: Госпожо председател, дами и господа! Аз тук споделям личния си опит като френски лекар офталмолог, който се е установил в България. Тук съм със съпруга си, който е на дипломатическа работа за три години. Обикновено, когато следвам мъжа си, прекратявам своята професионална дейност, но сега за първи път имам възможност да продължа да работя благодарение на телемедицината. Работя в рамките на една мрежа по телемедицина, която се казва ”Офидия”. Става дума за ретинопатията. Това е малко технически смисъл, едно усложнение, ако е в следствие от диабета. След една дълга симптоматична фаза започват усложненията. Фактически тези малки кръвоносни съдове водят често до слепота.

През 90-те години, като се видя колко много пациенти ослепяха вследствие на това заболяване и въпреки ефикасното лечение посредством лазер например, беше разработена международна стратегия на равнище обществено здравеопазване, където много по-добре се обхваща целият този проблем и освен това също така се осигурява.

Ретинопатията е болест, която трябва да бъде обхваната в рамките на ранно диагностициране. Първо, това е нещо много сериозно. Това е една от трите основни причини за недобро зрение и първата причина за слепота сред активното население и все по-често се наблюдава, като това се свързва най-често с увеличаването на броя на пациентите-диабетици, така че перспективите са много тревожни, тъй като през 2030 г. ще има около 310 милиона диабетици в света.

Кои са критериите за тази болест, която подлежи на скрининг, като това става без болка и затова разполагаме с много ефикасно лечение, което възпира настъпването на слепотата или на недоброто зрение. Освен това съществуват начини за лесно и бързо диагностициране. Това е заснемане на очното дъно – нещо, което е много по-чувствително, отколкото обикновения преглед на очното дъно, извършван от офталмолога. Това става благодарение на оборудване, което позволява да не се разширява зеницата, за да бъде заснето очното дъно и това заснемане на очното дъно в крайна сметка бе избрано като основен метод, който позволява да се подлага на скрининг това заболяване при диабетиците.

Налице е една мрежа по телемедицина, която позволява скрининга. Създава се от професор Паскал Масен и това е част от три пилотни проекта, които позволяват да се открива рано това заболяване.

Във Франция все още няма организирана мрежа на национално равнище. Това става само на регионално равнище. През 2012 г. имаме 33 обекта, където се извършва ранната диагностика и те често са съсредоточени в Парижка област. Това позволи да се увеличи броят на скрининговите центрове и също така позволи да се подобрят грижите за пациентите-диабетици.

Всички тези центрове са оборудвани с необходимата апаратура и там медицинска сестра, която е специално обучена, заснема очното дъно. Дигитализираните снимки се изпращат в центъра и ние сме седем души, които разчитаме резултатите, като работим на собствения си компютър и от там обслужваме пациента.

Ще ви покажа как става това. Ето, това е досието, медицинският картон, който получаваме. Това е снимката на неговото очно дъно и след това правим доклад въз основа на резултатите от нашите изследвания. Там също така вписваме и препоръките и евентуално диагностицираме и други заболявания на ретината, най-вече възрастовите увреждания. След това резултатите се предават на пациента и на неговия лекуващ офталмолог.

Цялата тази организация беше постепенно изградена. Там има изключително тежки процедури за контрол на качеството. Що се отнася до човека, който извършва самото заснемане, както и специалистите, които разчитат резултатите, всеки специалист, който разчита резултатите, има собствена парола.

И съвсем накратко ще заключа, тъй като не искам да надхвърля пет минути. През 2012 г. са налице 33 скринингови центъра. През 2011 г. са прегледани 14 477 пациенти. За сравнение – 850 през 2004 г., и от 2004 г. – 80 хиляди пациенти са били прегледани и при тях е било установено заболяването. Двадесет и три процента от тях са страдали от тази ретинопатия в следствие на диабет.



МОДЕРАТОР ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Отие.

Сега Деспина Валеску ще представи “Румънските лекари в международната медицинска мобилност”.



ДЕСПИНА ВАЛЕСКУ: Голяма чест е за мен да работя в тази емблематична институция в България и държа да благодаря на госпожа професор Анна Кръстева и на целия български екип, заради това че ми дадоха привилегията да работя в близост с толкова известни лица, чиито дейности са в областта на здравеопазването и емиграцията. Благодаря безкрайно много за научния принос на тази конференция.

Моето изказване се отнася до румънските медици и международната мобилност. Този тип мобилност се вписва в европейската и световната мобилност, като нова форма на глобализация на работната ръка или като нова стратегия за адаптиране към специфични икономически условия.

Миграцията е обусловена от много фактори, от социоикономическо, икономическо, политическо и демографско естество. Разширяването на Европейския съюз беляза един нов етап в емигрантския пейзаж, характеризиращ се със силни различия. Интеграцията на Румъния означаваше не само свобода на движение в европейското пространство, но и свобода за установяване и за работа. Трябва да кажем също така, че става въпрос за признаване на медицинска квалификация, която наистина представляваше кралският път за емиграцията и която определи създаването на международен пазар на специалистите и един конкурентен пазар.

Тази ситуация на европейско ниво оправдава увеличаването на мобилността. Ако към 1 януари 2007 г. при присъединяването на Румъния тя беше на осмо място, към 1 януари 2012 г. тя е на първо място сред медиците, които практикуват във Франция. Броят на медиците, които работят във Франция имаше промяна от 156 до 2 887 лекари през 2012 г.

Миграцията представлява реакция на човешкия капитал и също така се вижда като отговор на неравнопоставеността на потребностите на лицата. Румъния се характеризира с намаляване на жизнения стандарт, както и на слабо финансиране за системата на здравеопазване и може да се говори за липса на участие на правителствените структури в решаването на здравните проблеми, липсата на политически мерки или неправилни, несъгласувани мерки.

Във Франция може да се говори за благоприятстваща политика към мобилността, но преди присъединяването на Румъния към Европейския съюз.

Бих искала да говоря за миграцията като избор, това е един добър пример. Един проект, който благоприятства миграцията на елитите, символизиран е от картата на компетентността и талантите – проект, одобрен от Френския парламент през май 2006 г.

Миграцията представлява възможност за увеличаване на професионалните перспективи и дава респект и признание в социален смисъл, както и по-добри възможности за обучение за емигрантите и за възпитание на техните деца.

Що се отнася до Румъния като страна, която снабдява, доставя румънски лекари и специалисти, може да се отбележи, че големите университетски регионални центрове представляват големи полюси за привличане. На национално ниво се отбелязват голям брой - от Букурещ, на второ място от град Клуж-Напока, в центъра, както и в Молдова.

Забелязва се също така и голямо увеличаване на миграцията от централно-западната област на Румъния – регион, които винаги е бил отворен към Запада, като се има предвид принадлежността на това пространство към Австро-унгарската империя, както и билингвизма и промяната на манталитета.

Емиграцията представлява много важна част от Румъния. Става въпрос за значителна загуба от трудоспособното население, като се има предвид, че лекарите под 40 години през 2011 г. представляват повече от 73 процента от емигриралите лекари. Това е също така загуба на инвестиции в обучението на една социопрофесионална категория с голямо значение за развитието на народа, като се има предвид, че здравеопазването представлява едновременно капитал и носител на ръста на икономиката.

Емиграцията на румънските медици се характеризира също така с голямо участие на жени. Става въпрос за професия, в която все повече и повече жени практикуват, но също така това означава и увеличаване на автономията на жените, укрепването им във фамилен и социален план, увеличаването на ролята им в живота. Жената има роля на инициатор в процеса на емиграция.

Що се отнася до последиците от емиграцията на здравните специалисти, може да се каже, че става въпрос за големи дисбаланси в румънската здравна система, увеличаване на дефицита от здравни специалисти, намаляване на шансовете за равнопоставеност в лечението на румънските пациенти и невъзможност за осигуряване на здравни услуги.

В заключение ще кажа, че търсенето на емиграция укрепва от своя страна емиграцията. Различията, които вече са съществували между нивото на доходи на здравния персонал, ще увеличат още повече пропастта между Изтока и Запада. Негативните последици от емиграцията на здравните специалисти ще са още по-големи в дългосрочен план и трябва да се говори за провеждане, за създаване на ефикасни политики, които да са целенасочени, с оглед на по-добро и адекватно управление на емиграцията на здравните професионалисти в Румъния и като цяло. Благодаря за Вашето внимание.



МОДЕРАТОР ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Валеску.

С предупреждението, че почти сме изчерпали времето си, давам възможност за кратки коментари от присъстващите, ако има желание да се включат в дискусията.

Понеже не виждам желаещи, а имахме възможност наистина да очертаем всички аспекти на лекарската мобилност, ще си позволя в заключение само няколко думи за обобщение.

Ще обобщя от всички направени презентации, че ефектите на лекарската мобилност и миграция са многопосочни и оказват сериозно влияние върху националните системи на здравеопазване. Дефицитът на медицински кадри се задълбочава с всички негативни последствия и остро поставя проблема за разработване на ефективни решения и прилагане на адекватни мерки и политики в областта на лекарската и кадровата мобилност и обезпеченост.

За конкретни предложения в каква посока могат да се разработят тези мерки ще използвам предложение, изпратено ни от Медицинския университет във Варна и екип на професор Красимир Иванов, които предлагат да се разработи стратегия за човешките ресурси в здравеопазването, тъй като хората са двигател на всяка система. В стратегията могат да се включат изследователски резултати, постигнати в рамките на различни изследователски екипи в България.

На второ място, като основен компонент на тази стратегия е определянето на политики в областта на човешките ресурси.

На трето място се извежда необходимостта от въвеждане на нови позиции в статистическата информация, за да се следи потокът на напускащите системата здравни професионалисти. Тук се постави темата за липсващ регистър на мобилността. Тази тема е дискутирана на министерска конференция в Гащайн – Австрия, през октомври 2009 г. със специална презентация на Европейската обсерватория по здравеопазване.

И на четвърто място, да се разработи методика за планиране и прогнозиране на човешките ресурси, като в предложението се посочва, че през май 2012 г. Европейската комисия е стартирала общи действия по темата и може да се приложи същата методика.

Разбира се, очакваме и нови предложения в резултат на тази кръгла маса, да се попълни тази бъдеща стратегия, която ще се разработва.

И да се обърна към специалистите по здравни грижи, които изпитваха леко притеснение, че са пренебрегнати в тази презентация, но това е само началото на темата за кадровата мобилност, така че на следващите етапи ще засегнем и мобилността, касаеща професионалистите по здравни грижи.

С това искам да благодаря на всички за участието в днешната конференция и да ви поканя на чаша вино в Клуба на народния представител.

Желая на всички професионални успехи и здраве. (Ръкопляскания.)


(Закрито в 17,30 ч.)
МОДЕРАТОР:

Даниела Дариткова


Стенограф:

Божидарка Бойчева






Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница