Лекари искат промяна в системата за задължителни имунизации на децата



страница5/6
Дата14.01.2018
Размер398.64 Kb.
1   2   3   4   5   6

Липсва контрол при ваксинацията срещу туберкулоза у нас


Сменят задължителната ваксина срещу пет заболявания с шествалентна

Грешки в профилактиката и контрола на инфекциозните заболявания по места могат да причинят взривове от туберкулоза у нас. Прогнозата направи проф. Петко Минчев от столичната белодробна болница „Св. София" по време на лекция за ваксините, представена на семинар в Правец.

Специалистът добави, че туберкулозата не настъпва като остра епидемия или друг вид инфекция, но е едно много сложно заболяване, което никога няма да изчезне.

Той посочи липсата на контрол при ваксинацията срещу туберкулоза като основен проблем. Оказва се, че 10% от новородените нямат белег след ваксинирането си, което значи, че имунизацията не е била ефективна.

„Взривове ще има поради липсата на контрол. При ветеринарната медицина кой контролира, защото кравите пренасят туберкулоза. Кой контролира тяхното ваксиниране. Като статукво 10% от новородените, които се ваксинират в родилните, нямат белези. Говори за лоша техника. На нас ни предстои да си подобрим организацията. Аз считам, че ние можем да се върнем към организираните контингенти на 2/3 от децата, както беше в училище. Екипите отиват в училище, ваксинация, отбелязва се на картоните. Според мен ние имаме достатъчно добър опит и той е показал успех", добави проф. Минчев.



Д-р Карагьозова: Касата да планира броя на ваксините

Джипитата искат реимунизация да се прави в рамките на календарната година

16.04.2014, 15:02

Д-р Селиме Карагьозова



Д-р Селиме Карагьозова е общопрактикуващ лекар от Разград, председател е на дружеството в Разград и е член на Управителния съвет на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари.

Д-р Карагьозова, има сигнали за липсващи ваксини. Какъв е точно проблемът?

От 1 октомври 2013 г. до 1 февруари т.г. в Министерството на здравеопазването липсваше ваксината пентаксим. В резултат много деца до 6 месечна възраст останаха без нея. Проблемът е и в това, че прогнозните планове за подлежащите на ваксина деца трябва да се правят, като се вземат пълните данни от НЗОК за всички деца, записани за личен лекар. Миналата година планирането беше направено от районните РЗИ. Така в някои градове имаше повече ваксини, а другаде липсваха.

Последната седмица имахме проблеми и с писма от РЗОК. В тях се изискваше колегите да правят ежеседмично отчети за ваксините, както и поименна заявка за децата, които подлежат на ваксини. Това е много трдоуоемък процес. Един общопрактикуващ лекар трябва да се занимава цял ден само с това. Градските практики могат да назначат персонал. Проблемът е в селските практики, където са отдалечени места. Ако лекарят там прави една ваксина седмично, трябва да ходи на 100 км, за да я отчита. Или за да си поиска нова. Това са разходи и загуба на време.

А какво предлагат общопрактикуващите лекари?

Институциите - здравната каса и РЗИ да комуникират по-активно помежду си, а не да осъществяват административен тормоз върху нас. Имаме и още едно предложение – децата, които подлежат на реимунизация, да се отчитат в рамките на календарната година. Например, ако детето е родено на 11 април, а дойде на 10 април в кабинета, ние не можем да му направим имунизацията. Връщаме го, а то може да не дойде пак. Друг проблем е, че един флакон с ваксина понякога се отваря за 2-3 деца. Допреди 2-3 г. правехме имунизациите по набори. Но преди 2 г. се въведе тази промяна, която създава големи проблеми и при обхващането на възрастни пациенти на 25-35 г. Човекът идва на 24 години и 10 месеца в кабинета, а ние го караме да дойде пак след два месеца. Неудобно е и за пациентите.

Искаме още да пишем по-малко. Една ваксина се описва на пет места, а накрая се оказва, че пациентът няма изряден статус. Нашето предложение е тя да се описва само на три места – в амбулаторния лист, който е и електронен, в имунизационния паспорт на децата и в едни журнали, които също могат да бъдат електронни. Надяваме се електронизацията да навлезе още повече.

От Министерството на здравеопазването казват, че ще има взаимозаменяемост на петвалентната ваксина при бебетата с шествалентна в случай на дефицит на пазара. Одобрявате ли това?

Мисля, че е разумно. Ние сме само изпълнители на медицински услуги. Искаме министерството да осигури поне някакви минимални запаси, за да не влизаме в конфликт с пациентите. Ние сме в непосредствен контакт с тях. Майките с право се възмущаваха, когато бебетата им останаха без ваксини. Този проблем може да се реши, ако информацията се взема от базата с данни на НЗОК – там са записани всички деца, които подлежат на ваксина. През юни и декември пациентите могат да сменят личния си лекар. Ние няма как да знаем, колко деца ще се отпишат или запишат при нас. Иначе общият брой деца в региона се запазва същият, независимо при кого са записани.



Говори се за антиваксинални движения. Имате ли пациенти, които отказват имунизация?

Много малко са тези хора. Моята практика е огромна – с 8000 пациента. Само една майка е отказала ваксина, тя се е подписала и е поела отговорност. В интернет има различни негативни коментари, но пък ние като лекари сме убедени в необходимостта от ваксините. Знаем колко тежки са болестите, от които те пазят. Преди деца са умирали от шарка, сега това е забравено.





Ваксините: митове и реалности”

15.04.2014 / 19:09 - obshta medicina

 

Конференция под този наслов събра лекари и журналисти. Zdravennavigator ви представя и коментари на някои от ключовите участници в събитието – доц. Л. Киров, проф. М. Кожухарова и д-р А. Кунчев.

Инициативата за провеждането на събитието бе на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ) и председателя му – доц. д-р Любомир Киров.

Форумът, който премина под наслов „Ваксините: митове и реалности”, се проведе през уикенда в Риу Правец и събра на едно място медицински специалисти и представители на медиите.



(От ляво на дясно - проф. Т. Кантарджиев, проф. М. Кожухарова, д-р А. Кунчев, доц. Л. Киров)

По време на събитието, д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор изнесе лекция за предизвикателствата пред държавата при изпълнение на имунизационния календар. Той обясни, че за първи път от СЗО и УНИЦЕФ са организирали толкова мащабна кампания за имунизация срещу морбили на 20 млн. деца от Сирия, Ирак и Египет. В този район са установени 27 случая на носителство. Мярката се предприема след епидемия от морбили през 2013-2014 г., която тръгва от Филипините, когато за месец и половина се разболяват 15 600 деца, а 23 от тях умират. 1400 са заболелите в Англия малчугани.



Д-р Кунчев коментира, че у нас има две рискови групи, с които трябва да се работи по-сериозно. Едната е ромското население, сред което работят медиатори, а другата – „хиперинформираните интернет майки”, където рискът е по-голям. Група от такива майки са поставили искания за създаване на интернет страница, която да отговоря на всички важни въпроси за ползата и рисковете от ваксините. Те настояват също да се създаде Фонд за деца, увредени от ваксини. Такива има в 19 страни, като 11 от тях са в Европа.

По думите на д-р Кунчев, основният проблем с имунизациите е сринатото доверие в институциите, което от своя страна води до липса на доверие от страна на пациента към лекаря.

Проф. д-р Мира Кожухарова, национален консултант по епидемиология, която също изнесе доклад по време на събитието, акцентира, че имунизациите са приоритет на СЗО, защото:

1. Спасяват живот;

2. Са основно право на всеки и са стратегически компонент на борбата с бедността;

3. Болестите все още са реална заплаха;

4. Болестите могат да се контролират и елиминират;

5. Икономически ефективни са;

6. Създават безопасност и ефективност;

7. Всяко дете ТРЯБВА да бъде ваксинирано.

В Европа например, над един милион деца не са ваксинирани срещу морбили, заради антиваксинални движения, които са много силни, особено в Англия.



Проф. д-р Петко Минчев постави въпроса за важността не само на ваксините, но и за техния контрол и приложението им, като предупреди, че към България предстои имиграционен поток и трябва много да се внимава.

В рамките на форума стана ясно още, че от 22 до 26 април ще се проведе Европейската имунизационна седмица. Тя ще премине под мотото – „Имунизация за живот”.

Представяме ви коментарите на доц. Л. Киров, проф. М. Кожухарова и д-р А. Кунчев:

Доц. д-р Любомир Киров, председател на НСОПЛБ



Доц. Киров, вие и НСОПЛБ бяхте инициатори на една доста интересна конференция – „Ваксините: митове и реалности”. Бяха поканени доста известни специалисти, медии. Как се зароди идеята да се организира подобно събитие?

Както казах и в уводната част, при откриването на форума, всичко това, което си говорим не е неизвестно. То е реалност. Болестите не са мит, ваксините не са легенди и обратното. Те са реалност, нещо истинско. Идеята беше отново да посочим и да потърсим правилния път – повече хора да осъзнаят това, че ваксините помагат да се защитим от болести, които могат да доведат до много нежелани последствия, включително и смърт.

Знаете, че съществуват антиваксинални движения, всякакви теории, които са лишени от логика, от научна обосновка и т.н. Така че всички поканени от нас специалисти в съответната област се постараха да изложат фактите на един относително разбираем език, защото е много трудно нашата наука да се преведе на съвсем обикновен език. Тоест, да дадем на хората информация, която да ги ориентира и да направим така, че колебаещите се да престанат да го правят и да постъпят правилно, а именно – да прилагат върху себе си и върху децата си съответните ваксини.

Освен това, потърсихме и обсъдихме начини, по които приложението на тези ваксини – например, чрез промени в имунизационния календар, процесът да стане по-лесно осъществим както за нас – общопрактикуващите лекари, които правим ваксините, така и за хората, които подлежат на ваксинация. Една от промените, по която постигнахме съгласие с представителите на Министерството на здравеопазването, е да се възстанови старият начин на прилагане на ваксини; съответно да се обхващат децата, които са навършили определена възраст в дадена година. Досега ваксината можеше да се приложи след датата, на която детето навършва определена възраст. Това изключително много затруднява нашата работа. С тази промяна, която сме предложили, и която се възприе, това ще може да се прави през цялата година. Считаме, че по този начин ще се увеличи и ваксиналното покритие. Тоест, премахва се една пречка. Много интересно, атрактивно и разбираемо бяха оборени псевдо-научните аргументи срещу прилагането на ваксините. Коментираха се също и нови ваксини, които на този етап могат да бъдат предложени като препоръчителни, но пък са подходящи за превенция на определени заболявания; например – ваксината срещу ротавирусните инфекции.

Говорихме за всичко, свързано с ваксини и ваксинопрофилактика, като акцентът беше върху това как те да стигнат до хората и как да се възприемат по-добре. Лично на мен ми направи впечатление как се променя начинът на мислене с развитието на технологиите, с по-добрите условия на живот. Ако се върнем години назад, в началото на миналия век да речем, когато полиомиелитът е бил бич за децата, тогава за какво са мислили хората?! Молели са да има нещо, което да спаси децата от това и е създадена ваксина. Тя спасява милиони детски животи. Сега, близо 100 години по-късно, хората не мислят за това, че животът на децата им може да бъде спасен и предотвратен от това заболяване по един много лесен за прилагане начин. Вместо това, започват да говорят, че това е вредно и видите ли може да убие децата. Това е много изкривен начин на възприемане и на мислене. Все едно сега да започнем да критикуваме електричеството, водата или тоалетната, която имаме вкъщи. Забравили сме, че с електричество, с вода и с тоалетна вкъщи не е разполагал например крал Луи ХІV, а всеки един от нас го има, но търсим кусурите на тази благодат. Същото е и с ваксините.

Аз искам да благодаря на всички участници, представители на академичната общност, които бяха на събитието, на колегите от Регионалните центрове по здравеопазване, които присъстваха на Управителния съвет на НСОПЛБ и участваха активно като представители на нашата общност в тази среща на високо ниво. Мисля, че такива срещи оттук нататък по една или друга тема е подходящо да бъдат провеждани, като ние най-вероятно ще продължим с подобен род инициативи и занапред.



Проф. д-р Мира Кожухарова, национален консултант по епидемиология



Проф. Кожухарова, изнесохте един от встъпителните доклади на конференцията, посветен на темата за ползите от ваксините. Маркирайте основните акценти от лекцията.

Този път, във въпросния доклад реших да не наблягам дефинитивно, че има ползи от ваксините, а просто показах историята от въвеждането на различните ваксини от началото на 50-те години на ХХ век; като започнем с ваксините срещу дифтерия, тетанус, коклюш, детски паралич, морбили, паротит, рубеола и т.н.

Надявам се лекцията да е била интересна както на моите колеги, така и на присъстващите журналисти. Мисля, че по този начин показах историята на България в това отношение и най-вече – да видят за какъв брой заболявания е ставало дума преди да започнат да се правят имунизациите.

Имаме данни за повечето от болестите – от 1921 г., за някои от тях – от 1940 г., но това действително е един дълъг период, който обхваща няколко поколения българи. И ако за тези, които са живели във времето между 1921 и 1950 г., болестите като коклюш, тетанус, детски паралич, са били обичайно явление, имало е десетки хиляди случаи на болни и се е стигало до смъртни случаи. Графиките, които показах, демонстрират как след въвеждането на ваксините, постепенно броят на заболелите и на смъртните случаи започва да намалява. А когато цифрите говорят, какво да коментираме …

Тетанусът например продължава да бъде смъртоносно заболяване и сега може да имаме 1-2 смъртни случая годишно, но рискът за тези хора е около 50% на годишна база. Дифтерия не сме имали от 1993-1994 г., като това е голям успех, който обаче се дължи само и единствено на ваксината.

Д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор



Д-р Кунчев, лекцията ви бе посветена на предизвикателствата пред администрацията в държавата при изпълнение на имунизационния календар. Как бихте ги обобщили накратко?

Основното предизвикателство, с което е необходимо да се справи държавата е спадналото доверие в здравната система. Дори бих казал, че това е проблем, който не се отнася само за здравеопазването, а за всички държавни органи. В здравеопазването обаче въпросът е много важен, тъй като то е със социална насоченост. Ако човек не вярва на лекаря си, търси информация от други източници и най-логичното е да се обърне човек към Интернет, който изобилства от специализирани здравни сайтове, част от които са достоверни източници на информация, но и от такива, в които информацията е невероятно изопачена. Доста често се акцентира на странични реакции, на различни страхове, а това по един или друг начин влияе най-вече на родителите, разколебава ги и ги плаши.



Как тогава препоръчвате родителите да подберат източниците на информация, за да е тя достоверна?

Да си въобразяваме, че може да има филтриране на информация или някакъв контрол върху това, което се разпространява в Интернет е безумно. Няма как това да се случи. Това, което ние можем да направим е да предоставим тази информация на достатъчно разбираем и популярен език. Подобна полезна информация, която е достоверна и добре представена има, но не се среща толкова често. Такава например може да се намери на сайта на Националния център по заразни и паразитни болести, на интернет страниците на някои РЗИ, но това не е достатъчно. Смятам, че по-скоро е необходим само един портал, посветен на тази материя. Самите родителски организации казват, че искат нещо разбираемо, не по-голямо от 5-6 страници, което да им обяснява защо се правят тези ваксини, доколко са необходими, къде има такива заболявания, какво може да се очаква като ваксинални реакции и т.н.



Предприемат ли се реални стъпки да бъде организирана такава информационна кампания и евентуално кога?

Подобни стъпки се предприемат в рамките на възможното. Възможностите на администрацията в това отношение не са безкрайни, тъй като много малко са хората, които работят по този въпрос. Въпреки това се работи, в рамките на различни проекти. Имаме например договор с център в Стокхолм, като по тази линия чрез РЗИ бяха раздадени информационни материали по определена проблематика, но това бе по-скоро с насоченост към ромската общност. Епидемията от морбили показа къде е най-голяма ни „дупка” по отношение на информационното ни покритие, поради което насочихме усилията натам. Сега обаче групата на интелигентните, младите и търсещи информация майки, особено в големите градове, започва да става много значима, така че планираме да пренасочим натам вниманието си.



Казахте, че вече сте провели информационна кампания сред ромската общност. Какво сочат резултатите?

Резултатите са много добри. Особено полезни се оказаха ромските медиатори, макар да са само 130 души. Причината е, че те се възприемат като хора, на които се има доверие и говорят „на един и същи език”, а това оказва влияние. И е доста ефективно, най-вече когато правим кампании, при които трябва да бъдат обхванати много деца наведнъж.

Освен това, опитваме чрез техни организации, доколкото имат такива, да подаваме някаква информация. Самият аз съм говорил много пъти, че всеки, който може да ни помогне е добре дошъл. Проникването на Евангелската църква например е изключително голямо. Просто трябва да се търси правилният подход.

Спомена се по време на форума за промяна на Наредба№15. За какво изменение става въпрос?

Измененията са всъщност няколко. Едното е свързано с това, че обмисляме за децата над 1 година, да дадем малко по-голяма свобода на личните лекари да правят имунизацията в рамките на календарната година, а не само в месеца, в който се навършва съответната възраст, тъй като това е доста сериозно ограничение. Няма нищо страшно над 1 година да се правят реимунизации, тъй като детето вече е имунизирано и има основната защита. Тоест, предвиждаме да дадем тази възможност на лекарите, още повече, че самите те от 2-3 години ни изпращат подобни предложения. Спешно възнамеряваме да променим Наредбата, която касае петвалентната ваксина, като дадем възможност да се ползва и шествалентната ваксина, която е и основната, използваща се в Западна Европа. Тоест, да могат да се използват и двете.

Що се касае до Здравната каса, те разполагат със софтуер, който отчита имунизациите и при пропусната такава, това се отбелязва. Това е нещо, което при промяната на Наредбата ще трябва да се коригира.

Имаме и други идеи в работната група. Искаме например да променим основната схема на тази петвалентна ваксина, когато стане шествалентна – вместо от първи, втори, трети месец, да стане на втори, четвърти, шести. Това е леко преместване напред във възрастта, тъй като родителите се притесняват най-много от ранната ваксинация. Освен това, тази схема (ваксинация на детето на възраст два-четири-шест месеца) е възприета в повечето страни в Европа.



Виляна Павлова, Петър Колчев - издатели

Снимки: Zdravennavigator



Достъпът на българина до ОПЛ е един от най-лесните

16.04.2014 / 09:30 - obshta medicina

 

Това отбеляза доц. д-р Любомир Киров, председател на НСОПЛБ.

 

За да имат по-добър достъп до пациентите, общопрактикуващите лекари в България се нуждаят не от Национална здравна карта, а от пари. Това мнение бе изразено от доц. д-р Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ), в интервю за Дарик.

Той определи достъпа на българина до семейния си лекар като един от най-лесните, спрямо повечето държави. Въпреки това има определени региони, в които тези лекари не достигат. Доц. Киров е убеден, че в един район, населен от 200 души, няма как да отиде да работи лекар, независимо дали става дума за България или някоя западна държава.

Доц. Киров е убеден, че Националната здравна карта няма да реши проблема с разпределението на семейните лекари в страната. „Когато един лекар отиде в някакъв такъв отдалечен регион се приема, че той прави компромис със своята кариера и трябва да бъде компенсиран по някакъв начин. В Швейцария лекарят, който е в кантона Х, получава по-голяма заплата от лекаря, който е в столицата. Ето защо, ако искаме да осигурим по-голяма близост на амбулаторията до определено население, особено там, където е пръснато, не да се говори за кадри, а да се говори за пари”, заяви доцентът.

По думите на доц. Киров, ако се увеличат средствата за семейните лекари, това няма да ощети много държавата, тъй като те работят с не повече от 7% от бюджета на НЗОК.

„Ние имаме интерес нашите пациенти да са здрави. Чисто икономически, колкото по-здрави са нашите пациенти, толкова аз съм по-добре - и като натоварване с работа, и като финансиране. При болниците и специализираните болници е обратно, защото там е оборот. Ако нашите средства се удвоят, дори със 100 милиона ни се увеличи бюджета, което би било чудесно, това на фона на 3-те милиарда, който се въртят в здравеопазването е просто нищо”, допълни председателят на НСОПЛБ. Според него осигуряването на въпросните средства за личните лекари, ще доведе до много добър резултат. Ако на общопрактикуващите лекари се предостави това допълнително финансиране, болниците няма да бъдат ощетени. Ако обаче лечебните заведения получат средства в такъв размер, това надали ще реши проблемите им, аргументира се доц. Киров.




Press Report


1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница