Липсва контрол при ваксинацията срещу туберкулоза у нас

Инициативата за провеждането на събитието бе на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ) и председателя му – доц. д-р Любомир Киров.

Форумът, който премина под наслов „Ваксините: митове и реалности”, се проведе през уикенда в Риу Правец и събра на едно място медицински специалисти и представители на медиите.



(От ляво на дясно - проф. Т. Кантарджиев, проф. М. Кожухарова, д-р А. Кунчев, доц. Л. Киров)

По време на събитието, д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор изнесе лекция за предизвикателствата пред държавата при изпълнение на имунизационния календар. Той обясни, че за първи път от СЗО и УНИЦЕФ са организирали толкова мащабна кампания за имунизация срещу морбили на 20 млн. деца от Сирия, Ирак и Египет. В този район са установени 27 случая на носителство. Мярката се предприема след епидемия от морбили през 2013-2014 г., която тръгва от Филипините, когато за месец и половина се разболяват 15 600 деца, а 23 от тях умират. 1400 са заболелите в Англия малчугани.

Д-р Кунчев коментира, че у нас има две рискови групи, с които трябва да се работи по-сериозно. Едната е ромското население, сред което работят медиатори, а другата – „хиперинформираните интернет майки”, където рискът е по-голям. Група от такива майки са поставили искания за създаване на интернет страница, която да отговоря на всички важни въпроси за ползата и рисковете от ваксините. Те настояват също да се създаде Фонд за деца, увредени от ваксини. Такива има в 19 страни, като 11 от тях са в Европа.

По думите на д-р Кунчев, основният проблем с имунизациите е сринатото доверие в институциите, което от своя страна води до липса на доверие от страна на пациента към лекаря.

Проф. д-р Мира Кожухарова, национален консултант по епидемиология, която също изнесе доклад по време на събитието, акцентира, че имунизациите са приоритет на СЗО, защото:

1. Спасяват живот;

2. Са основно право на всеки и са стратегически компонент на борбата с бедността;

3. Болестите все още са реална заплаха;

4. Болестите могат да се контролират и елиминират;

5. Икономически ефективни са;

6. Създават безопасност и ефективност;

7. Всяко дете ТРЯБВА да бъде ваксинирано.

В Европа например, над един милион деца не са ваксинирани срещу морбили, заради антиваксинални движения, които са много силни, особено в Англия.



Проф. д-р Петко Минчев постави въпроса за важността не само на ваксините, но и за техния контрол и приложението им, като предупреди, че към България предстои имиграционен поток и трябва много да се внимава.

В рамките на форума стана ясно още, че от 22 до 26 април ще се проведе Европейската имунизационна седмица. Тя ще премине под мотото – „Имунизация за живот”.

Представяме ви коментарите на доц. Л. Киров, проф. М. Кожухарова и д-р А. Кунчев:

Доц. д-р Любомир Киров, председател на НСОПЛБ



Доц. Киров, вие и НСОПЛБ бяхте инициатори на една доста интересна конференция – „Ваксините: митове и реалности”. Бяха поканени доста известни специалисти, медии. Как се зароди идеята да се организира подобно събитие?

Както казах и в уводната част, при откриването на форума, всичко това, което си говорим не е неизвестно. То е реалност. Болестите не са мит, ваксините не са легенди и обратното. Те са реалност, нещо истинско. Идеята беше отново да посочим и да потърсим правилния път – повече хора да осъзнаят това, че ваксините помагат да се защитим от болести, които могат да доведат до много нежелани последствия, включително и смърт.

Знаете, че съществуват антиваксинални движения, всякакви теории, които са лишени от логика, от научна обосновка и т.н. Така че всички поканени от нас специалисти в съответната област се постараха да изложат фактите на един относително разбираем език, защото е много трудно нашата наука да се преведе на съвсем обикновен език. Тоест, да дадем на хората информация, която да ги ориентира и да направим така, че колебаещите се да престанат да го правят и да постъпят правилно, а именно – да прилагат върху себе си и върху децата си съответните ваксини.

Освен това, потърсихме и обсъдихме начини, по които приложението на тези ваксини – например, чрез промени в имунизационния календар, процесът да стане по-лесно осъществим както за нас – общопрактикуващите лекари, които правим ваксините, така и за хората, които подлежат на ваксинация. Една от промените, по която постигнахме съгласие с представителите на Министерството на здравеопазването, е да се възстанови старият начин на прилагане на ваксини; съответно да се обхващат децата, които са навършили определена възраст в дадена година. Досега ваксината можеше да се приложи след датата, на която детето навършва определена възраст. Това изключително много затруднява нашата работа. С тази промяна, която сме предложили, и която се възприе, това ще може да се прави през цялата година. Считаме, че по този начин ще се увеличи и ваксиналното покритие. Тоест, премахва се една пречка. Много интересно, атрактивно и разбираемо бяха оборени псевдо-научните аргументи срещу прилагането на ваксините. Коментираха се също и нови ваксини, които на този етап могат да бъдат предложени като препоръчителни, но пък са подходящи за превенция на определени заболявания; например – ваксината срещу ротавирусните инфекции.

Говорихме за всичко, свързано с ваксини и ваксинопрофилактика, като акцентът беше върху това как те да стигнат до хората и как да се възприемат по-добре. Лично на мен ми направи впечатление как се променя начинът на мислене с развитието на технологиите, с по-добрите условия на живот. Ако се върнем години назад, в началото на миналия век да речем, когато полиомиелитът е бил бич за децата, тогава за какво са мислили хората?! Молели са да има нещо, което да спаси децата от това и е създадена ваксина. Тя спасява милиони детски животи. Сега, близо 100 години по-късно, хората не мислят за това, че животът на децата им може да бъде спасен и предотвратен от това заболяване по един много лесен за прилагане начин. Вместо това, започват да говорят, че това е вредно и видите ли може да убие децата. Това е много изкривен начин на възприемане и на мислене. Все едно сега да започнем да критикуваме електричеството, водата или тоалетната, която имаме вкъщи. Забравили сме, че с електричество, с вода и с тоалетна вкъщи не е разполагал например крал Луи ХІV, а всеки един от нас го има, но търсим кусурите на тази благодат. Същото е и с ваксините.

Аз искам да благодаря на всички участници, представители на академичната общност, които бяха на събитието, на колегите от Регионалните центрове по здравеопазване, които присъстваха на Управителния съвет на НСОПЛБ и участваха активно като представители на нашата общност в тази среща на високо ниво. Мисля, че такива срещи оттук нататък по една или друга тема е подходящо да бъдат провеждани, като ние най-вероятно ще продължим с подобен род инициативи и занапред.

Този път, във въпросния доклад реших да не наблягам дефинитивно, че има ползи от ваксините, а просто показах историята от въвеждането на различните ваксини от началото на 50-те години на ХХ век; като започнем с ваксините срещу дифтерия, тетанус, коклюш, детски паралич, морбили, паротит, рубеола и т.н.

Надявам се лекцията да е била интересна както на моите колеги, така и на присъстващите журналисти. Мисля, че по този начин показах историята на България в това отношение и най-вече – да видят за какъв брой заболявания е ставало дума преди да започнат да се правят имунизациите.

Имаме данни за повечето от болестите – от 1921 г., за някои от тях – от 1940 г., но това действително е един дълъг период, който обхваща няколко поколения българи. И ако за тези, които са живели във времето между 1921 и 1950 г., болестите като коклюш, тетанус, детски паралич, са били обичайно явление, имало е десетки хиляди случаи на болни и се е стигало до смъртни случаи. Графиките, които показах, демонстрират как след въвеждането на ваксините, постепенно броят на заболелите и на смъртните случаи започва да намалява. А когато цифрите говорят, какво да коментираме …

Тетанусът например продължава да бъде смъртоносно заболяване и сега може да имаме 1-2 смъртни случая годишно, но рискът за тези хора е около 50% на годишна база. Дифтерия не сме имали от 1993-1994 г., като това е голям успех, който обаче се дължи само и единствено на ваксината.

Д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор



Д-р Кунчев, лекцията ви бе посветена на предизвикателствата пред администрацията в държавата при изпълнение на имунизационния календар. Как бихте ги обобщили накратко?

Основното предизвикателство, с което е необходимо да се справи държавата е спадналото доверие в здравната система. Дори бих казал, че това е проблем, който не се отнася само за здравеопазването, а за всички държавни органи. В здравеопазването обаче въпросът е много важен, тъй като то е със социална насоченост. Ако човек не вярва на лекаря си, търси информация от други източници и най-логичното е да се обърне човек към Интернет, който изобилства от специализирани здравни сайтове, част от които са достоверни източници на информация, но и от такива, в които информацията е невероятно изопачена. Доста често се акцентира на странични реакции, на различни страхове, а това по един или друг начин влияе най-вече на родителите, разколебава ги и ги плаши.

Да си въобразяваме, че може да има филтриране на информация или някакъв контрол върху това, което се разпространява в Интернет е безумно. Няма как това да се случи. Това, което ние можем да направим е да предоставим тази информация на достатъчно разбираем и популярен език. Подобна полезна информация, която е достоверна и добре представена има, но не се среща толкова често. Такава например може да се намери на сайта на Националния център по заразни и паразитни болести, на интернет страниците на някои РЗИ, но това не е достатъчно. Смятам, че по-скоро е необходим само един портал, посветен на тази материя. Самите родителски организации казват, че искат нещо разбираемо, не по-голямо от 5-6 страници, което да им обяснява защо се правят тези ваксини, доколко са необходими, къде има такива заболявания, какво може да се очаква като ваксинални реакции и т.н.

Подобни стъпки се предприемат в рамките на възможното. Възможностите на администрацията в това отношение не са безкрайни, тъй като много малко са хората, които работят по този въпрос. Въпреки това се работи, в рамките на различни проекти. Имаме например договор с център в Стокхолм, като по тази линия чрез РЗИ бяха раздадени информационни материали по определена проблематика, но това бе по-скоро с насоченост към ромската общност. Епидемията от морбили показа къде е най-голяма ни „дупка” по отношение на информационното ни покритие, поради което насочихме усилията натам. Сега обаче групата на интелигентните, младите и търсещи информация майки, особено в големите градове, започва да става много значима, така че планираме да пренасочим натам вниманието си.

Резултатите са много добри. Особено полезни се оказаха ромските медиатори, макар да са само 130 души. Причината е, че те се възприемат като хора, на които се има доверие и говорят „на един и същи език”, а това оказва влияние. И е доста ефективно, най-вече когато правим кампании, при които трябва да бъдат обхванати много деца наведнъж.

Освен това, опитваме чрез техни организации, доколкото имат такива, да подаваме някаква информация. Самият аз съм говорил много пъти, че всеки, който може да ни помогне е добре дошъл. Проникването на Евангелската църква например е изключително голямо. Просто трябва да се търси правилният подход.

Спомена се по време на форума за промяна на Наредба№15. За какво изменение става въпрос?

Измененията са всъщност няколко. Едното е свързано с това, че обмисляме за децата над 1 година, да дадем малко по-голяма свобода на личните лекари да правят имунизацията в рамките на календарната година, а не само в месеца, в който се навършва съответната възраст, тъй като това е доста сериозно ограничение. Няма нищо страшно над 1 година да се правят реимунизации, тъй като детето вече е имунизирано и има основната защита. Тоест, предвиждаме да дадем тази възможност на лекарите, още повече, че самите те от 2-3 години ни изпращат подобни предложения. Спешно възнамеряваме да променим Наредбата, която касае петвалентната ваксина, като дадем възможност да се ползва и шествалентната ваксина, която е и основната, използваща се в Западна Европа. Тоест, да могат да се използват и двете.

Що се касае до Здравната каса, те разполагат със софтуер, който отчита имунизациите и при пропусната такава, това се отбелязва. Това е нещо, което при промяната на Наредбата ще трябва да се коригира.

Имаме и други идеи в работната група. Искаме например да променим основната схема на тази петвалентна ваксина, когато стане шествалентна – вместо от първи, втори, трети месец, да стане на втори, четвърти, шести. Това е леко преместване напред във възрастта, тъй като родителите се притесняват най-много от ранната ваксинация. Освен това, тази схема (ваксинация на детето на възраст два-четири-шест месеца) е възприета в повечето страни в Европа.