с обвинения за реекспорт на медикаменти

7 с обвинения за реекспорт на медикаменти

Специализираната прокуратура ще предяви днес обвинения на 7 души за незаконен реекспорт на скъпи лекарства. Това съобщиха от пресцентъра на Апелативната специализирана прокуратура. Става въпрос за медикаменти, които се реимбурсират частично или напълно от Националната здравноосигурителна каса. Повечето от тях са животоспасяващи и живото поддържащи и поставят пациентите в риск, когато изчезнат от пазара в резултат на износ, коментираха от пациентските организации.

На 2 декември МВР и прокуратурата разкриха престъпна група за паралелен износ на лекарства от България в страни от ЕС. Лекарства за милиони левове, сред които и животоспасяващи и медикаменти за онкоболни, са иззети. Акцията беше срещу данъчните престъпления и прането на пари и е проведена на територията на София, Шумен, Сливница и Пловдив.

НЗОК с четвърт милиард борч към чужди клиники

Националната здравноосигурителна каса е с просрочени дългове към чуждестранни клиники в размер на 263 млн. и 293 хил. лева. Те са натрупани от неплатени сметки за лечение на български граждани, които са изпращани за диагностика, операции и терапия зад граница след одобрени заявления от самата каса. Това съобщиха от НЗОК по настояване на "Монитор“.

Оказва се, че 2 млн. и 635 хил. лв. са

просрочени задължения

още от периода 2010 г. - 2014 година. За 2015 г. общо дължимата сума е в размер на 73 млн. 372 хил. лв., а за 2016 г. е 99 млн. 049 хил. лева. От януари до 30 ноември тази година са постъпили фактури за изплащане в размер на 88 млн. 236 хил. лева.

Дължимите суми се възстановяват съгласно разпоредбите на Регламентите за координация на системите за социална сигурност, в рамките на гласуваните средства по Закона за бюджета на НЗОК за съответната година и приет от Надзорния съвет на НЗОК план за плащанията към съответните държави, казаха от финансовата дирекция на касата.

За

старите задължения

финансово-осигурителната институция е подписала договори за разсрочено погасяване на задълженията.

Освен тези суми, към 30 ноември в касата са постъпили и индивидуални искове от българи, които са се разболели в чужбина и са лекувани там. Те са за общо 47 767 души, като лечението им, което трябва да бъде заплатено от българска страна, възлиза на 88 млн. и 236 хил. лева.

Независимо, че здравноосигурените български граждани имат право да се лекуват във всяка страна на ЕС, те предпочитат Германия, Австрия, Франция и Белгия.

През 2016 г. постъпилите индивидуални искове за възстановяване на разходи за оказано лечение са 52 862. Общата сума е в размер на 99 млн. 565 хил. лева. Заявленията за лечение зад граница чрез здравната каса през миналата година са 284. Разгледани молби от предходни години на заседания през 2016 г. - 113 броя.

През 2016 г. са издадени 230 броя предварителни разрешения за планово лечение извън държавата-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК.

През миналата година са издадени общо 546 броя формуляра S2 за лечение в чужбина. От тях 343 са от 2016 г., а 203 са издадени на пациенти, получили разрешения през предходните години.

През тази година планово в чужбина са лекувани общо 326 души. От тях новоиздадени разрешения имат 169 души (едно от тях е по линия на европейската директива), а 157 са получили формуляри за продължаване на лечението на база на разрешения, издадени през предходни години, уточни говорителят на НЗОК Багряна Маркова.

Европейски болници не дават оферти

Заради неплатени сметки от страна на Националната здравноосигурителна каса чуждестранни болници отказват мълчаливо лечението на български граждани. Те просто не дават оферти с цени за терапия, когато от касата им поискат. Това каза пред "Монитор" председателят на Българската асоциация за закрила на пациентите адвокат Пламен Таушанов. Формално те не дават отказ, но мълчанието им означава, че не желаят да се ангажират с българи, след като не са получили хонорарите си за лечението на наши сънародници години наред, поясни Таушанов.

Той приведе за пример случая с голяма клиника в Европа, която е поискала да й бъдат преведени поне 40 млн. лева от задълженията. Вместо това от касата й превели 20 млн. лева. Лечебното заведение чака парите си вече трета година.

Като причина за набъбващите задължения на НЗОК за лечение на българи адвокат Ташунов посочи и лечението на наши сънародници в страни от ЕС по спешност. В действителност обаче се оказвало, че те не са спешни състояния, но са успели да минат там по този параграф с помощта на български лекари, които работят в дадена чуждестранна клиника.

Така се заобикаля изискването касата да плаща за лечение в чужбина само с формуляр S, което по същество е планово, и по спешност, ако човек се разболее на място и покаже европейска здравна карта.

НЗОК трябва да прецизира плащанията по спешност, като изисква пълна документация за състоянието на лекувания в чужбина, за да се спре порочната практика, препоръча адвокат Таушанов.

 Зад граница

Не тръгвайте без здравна карта за ЕС

В случай на злополука по време на пътуване в държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария българите имат право на спешна медицинска помощ. За да я получите обаче трябва да притежавате Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК). С нея предоставеното лечение ще бъде на същите цени и условия като за хората, които са здравно осигурени в страната, която посещавате, съветват от Европейската комисия. У нас европейска здравна карта се издава от 427 пункта, чиито адреси са публикувани на сайта на здравната каса. Документът е готов до 15 календарни дни, като издаването е безплатно. За целта е необходимо да се подаде лично или от упълномощено лице заявление. Децата, които все още нямат документ за самоличност, трябва да подадат заявлението с акт за раждане и лична карта на единия от родителите. Задължително условие българин да ползва такава карта е да бъде здравноосигурен.