Лекарите с 32 въпроса към здравната каса


Отварят без операция запушени артерии в краката



страница2/8
Дата19.07.2018
Размер392.5 Kb.
#76028
1   2   3   4   5   6   7   8

Отварят без операция запушени артерии в краката


Спешно идете на лекар, ако има болка в покой

Марина Златева

24 часа  стр. 18  

Aтеросклерозата стеснява и запушва кръвоносните съдове в цялото тяло. Ако се случи в артериите, които захранват с кръв сърцето, може да се стигне до инфаркт. Засегнатите каротидни (сънни) артерии водят до намалено кръвоснабдяване на мозъка и до инсулт. Ако се случи в далеч по-големите артерии на краката, може да се стигне до тежки усложнения и дори ампутация.

"Хроничната артериална недостатъчност на крайниците (ХАНК) се получава в резултат на натрупване на атеросклеротични плаки в съдовете, което нарушава тяхното кръвоснабдяване", обяснява доц. Добрин Василев, началник на Клиниката по кардиология в Александровска болница. Там гостува интервенлионалният рентгенолог доц. Димитри Кухел, началник на Клиничния институт по рентгенология при Университетския клиничен център в Любляна и президент на Словенското дружеството по рентгенология. Опитният специалист в третирането на извънкоронарни съдови увреждания показа своя подход при сложни интервенции на периферни артериални стенози. Съвместно с екипа на кардиологичната клиника бяха извършени процедури при пациенти с исхемия на долните крайници.

Атеросклеротичните плаки предизвикват бързо спиране на кръвотока през засегнатия кръвоносен съд.

Прекратява се притокът на кислород и в резултат съдът се уврежда или загива.

Модерното лечение е навременното механично отпушване на съда - ендоваскуларна терапия, осъществено чрез балонна ангиопластика и/или вътресъдово протезиране (поставяне на стент).

"Така се намалява значително честотата на усложненията, които понякога могат да бъдат фатални. Такива са гангрената, некрозата и ампутацията на крайника. Намаляват се също и честотата на повторните стенози и необходимостта от повторна интервенция", обяснява доц. Василев.

В световен мащаб около 60% отендоваскуларните процедури се извършват на коронарните артерии, а останалите 40% - на всички останали: мозъчни, бъбречни, на крайниците, аортата и др., обясняват от клиниката.

Най-застрашени от ХАНК са диабетиците и пушачите. Причините са, че и в двата случая с времето се стига до трайни поражения на кръвоносните съдове. Опасни са и случаите на агресивна атеросклероза - когато болестта започва много рано и уврежда паралелно голяма част от кръвоносните съдове в тялото.

Доц. Василев допълни, че с методите за интервенционално лечение на стеснение на съдове извън сърцето се постига дългосрочна проходимост, пациентите напускат болницата по-скоро и се възстановяват по-бързо. Процедурите са по-малко болезнени, с минимална кръвозагуба и с по-малък риск от усложнения в сравнение с традиционните хирургични методи, тъй като разрезите са по-малки. Освен това при ендоваскуларните процедури не е необходима пълна анестезия, което спестява на пациентите рисковете от нея и прави процедурите възможни при болни с тежки съпътстващи заболявания, които са противопоказани за традиционно хирургично лечение поради висок оперативен риск. Това е причината много често пациентите сами да предпочитат ендоваскуларните методи на лечение пред конвенционалната хирургия.

В началните етапи на хроничната артериална недостатъчност на крайниците оплакванията са свързани с умора и болка при ходене. В покой болката изчезва. В следващия стадий на заболяването кръвоснабдяването вече е силно недостатъчно и болката се явява и когато кракът не се движи

В такъв случай прегледът при специалист вече е спешен и не бива да се чака болката да "мине" сама.

Диагнозата се поставя чрез специфични изследвания и преглед при съдов специалист. Най-тежките усложнения може да се избегнат, ако се предприеме навреме нужната терапия. Прекратяването на вредни навици като пушенето е задължително.


Академик Ваньо Митев, ректор на Медицинския университет в София, пред "Труд":

НА ЗАПАД, КОЛКОТО И ДА СИ ДОБЪР, ВИНАГИ ЩЕ ПРЕДПОЧИТАТ МЕСТЕН


Елена Попова

Труд  стр. 12-13  



Нашият гост

Проф. Ваньо Митев е академик от 2015 г. в областта на клиничната медицина. Роден е на 26 март 1954 г. в Русе. Завършил е медицина в София, специализирал е във франция. Той е най-младият ни професор, след като получава научната титла през 1998 г. Бил е заместник-ректор на Медицинския университет в София и вече два мандата негов ректор, както и два мандата председател на Съвета на ректорите в България. Носител множество награди, доктор хонорис кауза на пет университета в Европа.

- Академик Митев, откритието на шестия сърдечен тон от вашия баща проф. Иван Митев оглави тазгодишната класация "Научните открития на България". Разкажете малко повече за това.

- Това мероприятие стартира преди една година. Инициатори са БАН и в. "Стандарт". Номинирани са около 40 открития, емблематични за развитието на българската наука. Може да се гласува за тях по различен начин - от компютър, мобилен телефон... Около 80 хил. души са се включили и крайният резултат е убедително първо място за шестия сърдечен тон. Това не е неочаквано, тъй като през 2009 г. имаше подобно гласуване, организирано от БНТ. Тогава бяха десет категории, като при науката първо място отново много категорично спечели шестият тон, а в крайното класиране между 80-те победители той зае трета позиция.



- Какво значение за медицината има откритието на шестия сърдечен тон?

- Това е фундаментално откритие. Дотогава са били познати пет тона. Шестият тон не може да бъде чут. Той се улавя с един апарат, който се нарича фонокардиограф - основен диагностичен метод за улавяне на шумове на сърцето и за диагностика. Сега той е изместен от инвазивните методи. В момента фонокардиограф на практика не се използва. Но той би бил много полезен не само да се предвиди едно заболяване, а и да се проследи периодът след операция, въобще процесът на оздравяване при болния.Така или иначе, шестият сърдечен тон е феномен, който е признат от всички кардиолози по света. Той беше признат първо в САЩ, във Франция и в тогавашния Съветски съюз и чак след това от нашите кардиолози.



- Защо? Това не е ли парадокс?

- Да. Тук много трудно си проби път. Не се говореше за този шести тон и ако не бяха юристите от Института за изобретения и рационализации, които твърдо застанаха зад шестия тон, едва ли щеше да види бял свят. Така или иначе, той стана много популярен. Има марка, която държавата издаде - шести сърдечен тон, и се оказа, в едно западно списание излезе статия, че това е единствената марка в света, посветена на кардиологията. Така че това откритие стана доста популярно.

Факт е, че са правени стотици милиони фонокардиограми, които са гледани от милиони лекари по света, но никой не е успял да забележи шестия тон, който се намира в систолата. Систола е разстоянието между първи и втори тон, тупането на сърцето, което всеки може да чуе с просто ухо или да усети с ръка. Между втори и първи - по-дългото разстояние, е диастола. Всички тонове са в диастолата, шестият тон единствено се намира в систолата.

Баща ми имаше едно изключително качество - да не се съобразява с който и да било авторитет. Слушаше какво казва и ако се убеди, приемаше: "Да, това е така." Ако не се убедеше, започваше да задава куп въпроси. Когато е например на специализация във Франция, френските лекари се държат доста студено, не само с него, а и с хора, които идват от държави като България. Гледат на тях като на второразредни лекари, с чувство на превъзходство. Там веднъж на визитация той слага слушалката и казва, че въпросният болен има диастолен шум. Диастолните шумове са нискочестотни и за да се уловят, трябва човек наистина да има добър слух. Френският лекар, който води визитацията, слага слушалката и казва: "Няма шум" и продължава визитацията. Баща ми обаче казва: "Не, има шум!” Французинът се вбесява и поръчва: "Докарайте фонокардиографа!” Докарват го - фонокардиографът е вече обективен - и той показва, че има диастолен шум. Тогава се разчупва ледът и всички се сприятеляват с баща ми. Въпросният лекар, който е светило, ни е бил на гости в България, аз като съм бил по-късно във Франция, съм се обаждал на неговите приятели. Въобще, между нашето семейство и френските колеги на баща ми и досега съществува приятелство.

Друг пример, който мога да дам, е с проф. Фархи, който беше два мандата ректор на Техническия университет във Варна. За сина му, като е бил малък, лекарите казват, че има шум в сърцето. Тогава, като се кажеше за някого, че има шум, родителите изпадаха в паника, мислеха си веднага за порок. А от баща ми знам, че при новородените или при малките деца много често има функционални шумове и те не са страшни. Той имаше някаква невероятна дарба само със слушалката да разпознава дали един шум е патологичен или физиологичен. Проф. Фархи разбира, че е пристигнал на море проф. Иван Митев. Носи му се славата, че има добър слух, и отива при него. Води детето, професорът слага слушалката и казва: "Спокойно, няма му нищо." Родителите продължават обаче да са на тръни, минава известно време и те разбират, че той е бил прав. Остават му много благодарни.

Баща ми беше изключително принципен човек. Бил е в казармата, когато идва 9 септември, и той участва във Втората световна война. След първата фаза ги разпускат и им казват - който иска да продължи да участва във войната като доброволец, да излезе две крачки пред строя. От целия полк, съставен от около 1500 души, излизат само двама души. Единият - царски офицер, защото тогава е имало закон на тогавашния министър на отбраната Дамян Велчев, че на доброволци ще се опростят евентуални прегрешения пред народната власт. Другият е бил баща ми, който отива по идейни съображения. Естествено скрива това от баща си. Тази негова принципност сме изпитали и ние.



- Но и баща ви е скрил нещо от вас.

- Имам един козметичен ензимен дефект, при който стойностите на билирубина (жлъчен пигмент - б.р.) са леко повишени. Интуитивно съм го знаел и когато бях ученик, като отидех при лекарката и й кажех, че ми е лошо, тя виждаше, че съм леко жълт, и ме пускаха от час да отида да се прегледам.Този номер го правех като ученик. Оказа се, че това е било достатъчно да бъда освободен от казарма. Аз не го знаех. Баща ми обаче ме прати в казарма и когато се уволних, ми каза: "Нямаше никакви проблеми да бъдеш освободен, но ти трябваше да си минеш по етапния ред".



- На второ място в научната класация е ваше откритие. Какво е то?

- Аз съм ръководител на лаборатория по клетъчна сигнализация, която има три секции. В една от тях, оглавявана от Валентин Лозанов, направихме проучвания по наша методика за съединение, което се нарича хомоцистеин. Много добре е описана връзката между повишените нива на хомоцистеина и атеросклерозата. Или хомоцистеинът е нещо като лош холестерол. За най-голямо учудване, Валентин Лозанов и неговите хора, тествайки различни съединения, откриха хомоцистеин в червеното вино, а всеки знае, че то се смята едва ли не за лекарство и има много полезни качества. Но самият факт, че съдържа хомоцистеин, вече издига известни въпроси. Разбрахме, че хомоцистеинът се получава в червеното вино вследствие на производствения процес, на даден етап от него. Този екзогенен хомоцистеин може да се абсорбира от организма и да попадне в него. Да стане ендогенен, да се появи в кръвта. Оказа се, че хомоцистеин има и в бирата, и в хлебни продукти, има го на много места. При опити с животни се установи и в кои органи се натрупва.



- Може ли да се овладее натрупването на хомоцистеин в организма?

- Използват се витамини от групата Ф за лечение на хиперхомоцистеинемия. Когато приложихме подобни витамини, се оказа, че те не действат на този хомоцистеин, който е натрупан в сърцето. Оттук възникват много въпроси. Трябва ли да се ограничава съдържанието на този хомоцистеин в продуктите и във виното? Ефективна ли е терапията с витамини от групата В, която се използва в цял свят и е цяла индустрия? Всяка наша публикация по този въпрос излиза с огромни затруднения. Успяхме да докажем и че от полицистеина може да се образуват полиамини. А те са повишени винаги, когато има усилено размножаване на клетките. При злокачествени заболявания винаги има повишени нива на полиамините. А те, от своя страна, стимулират един ензим, който също при ракови заболявания винаги е повишен. Най-болезнено за всички, които са свързани с производството на храни и напитки, е да не се стигне до момент, в който на етикетите да трябва да се изписва съдържанието и на хомоцистеина. Изясняваме и въпроса дали трябва да се вземат витамини от групата В за лечение на хиперхомоцистеинемия, полезни ли са. А хиперхомоцистеинемия има, да речем, и при болестта на Паркинсон. Поставят се редица въпроси, по които правим разработки, и съм сигурен, че един ден на тези публикации ще се отдели необходимото внимание. Срещу фактите никой не може да се обърне.



- Близо ли сте до момента, в който проучванията ви ще бъдат доведени докрай?

- И сега сме сигурни за много неща. Например, експериментите с животни ясно показаха къде се натрупва хомоцистеинът, какво е влиянието на различните витамини от групата В. Ще продължим да работим в тази насока и да публикуваме резултатите, които са излезли досега. Специалисти по хомоцистеина се опитаха да ни откраднат резултатите - и в науката го има това. Става въпрос за полски учени, които пуснаха такава статия, уж базирана на подобни проучвания. Ние се усетихме обаче и нашата излезе първа.



- Какво е мястото на България в света на научните открития?

- Имаме много кадърни учени, но за съжаление има невероятно изтичане на мозъци. То е толкова силно, че в източната част на САЩ български учени организират конгреси, на които официалните езици са български и английски. Толкова изследователи имаме там, че могат да си позволят такъв лукс. Но това изтичане на мозъци е свързано не само с научните работници, а и с медици. Мисля, че данните бяха за около 2 млн. българи, изобщо емигрирали от страната. Това е трагедия! Хубавото при нас, в Медицинския университет, е, че се наблюдава обратното явление, тъй като стандартът ни е много висок. Има възможност за кариерно развитие, за научен труд. Първата ми докторантка разказа, че тук е имало апаратура, с каквато не разполагат в Харвард.



- Защо предпочетохте да останете в България, да работите тук и да обучавате специалисти?

- Имах такава дилема преди 20 години. Четири години съм бил във Франция и смятам, че взех правилното решение. На Запад, колкото и да си добър, винаги ще предпочитат местен. Тези наши млади лекари, които отиват в момента в Германия и получават десет пъти повече, трябва да знаят, че там попълват дупки. Те отиват на най-неатрактивните места, за които не могат да се намерят местни лекари. Всичко най-добро се запълва от германци.







Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница