МЗ ограничава болнични лекари да приемат на частно

ВИСШЕ ЗДРАВНО УЧИЛИЩЕ СЪЗДАВАТ В ПЕРНИК

Специализирано висше училище по обществено здраве ще бъде създадено в Перник, решиха единодушно общинските съветници. Концепцията предвижда учебното заведение да се изгради в три етапа. Първият започва тази година с изнесено обучение на факултета по обществено здраве на 100 студенти, от които 60 по държавна поръчка и 40 с платено обучение. Вторият етап е догодина, когато ще бъде открит филиал на факултета в Перник. Третият финален етап през 2018 г. е създаване на висшето училище.

Висшето училище ще предлага 4-годишно обучение в образователно-квалификационни степени "Бакалавър" и "Магистър". Предвижда се обособяването на 3 катедри с 6 сектора. За нуждите на висшето училище ще бъде изграден самостоятелен учебен корпус на територията на Профилакториума. В МБАЛ "Рахила Ангелова" пък ще бъде предвидена база за практическо обучение и клинична практика на студентите. Предвидено е в училището да има и продължава-що професионално обучение за повишаване на квалификацията на здравните кадри, работещи в Спешната помощ. Ще се обучават кадри и за бързо реагиране при аварии, бедствия, терористични актове и катастрофи. Предвижда се и сработване на академични екипи с постепенно въвеждане на нови професии "Лекарски асистент", "Управление на здравните грижи", "Трудова медицина и работоспособност", "Медицинска рехабилитация, балнеология".

АБВ, БСП и антиреформите

В понеделник бях на форум, организиран от фондация, близка до партия АБВ, в който взе участие и президентът Георги Първанов. Проектът е интересен: "Лявото - отвъд етикета". Тричасова дискусия, около четиридесет участници - политолози, социолози, дипломати, общественици. Изненадващ за мен бе стремежът някак да се внуши на БСП (бяхме двама), че основният проблем пред левите партии в момента е откриването и издигането на "обща (печеливша!) кандидатура" за президентските избори. Този въпрос безспорно е важен, но за мен не по-малко важно е, преди това да се постигне някакво сближаване в позициите на БСП и АБВ по основните политически проблеми на деня в условията на коалиционно управление, опиращо се на конструкцията "ГЕРБ - Реформаторски блок".

Вече и децата могат да го декламират: "Висшият съдебен съвет се разделя на две колегии." Защо собствено? С какво промяната ще подобри масовото правораздаване? На коя фаза от гражданския, административния или наказателния процес? Прокурорът ръководи, (поема) продължава разследването от следователя или полицая; съдията, след като изслуша прокурора и обвиняемия, се произнася с присъда. Магистратите се произнасят съобразно закона и по вътрешно убеждение. Къде тук е "великанската роля" на Висшия съдебен съвет? Прокурорите, естествено, имат своя преценка за качеството на следователите, съдиите - за прокурорите.

Истината е, че на България бе натрапено едно "кадровашко" разбиране за съдебната реформа. Ходят "реформатори" до Брюксел, там излагат някакви свои "визии" за реформи, получават вежливо одобрение и започват да "действат".

Искам ясно да заявя - т.нар. съдебна реформа, включително и в последното си издание, е погрешно заложена. В хода на дебата вижданията за "реформата" затънаха в потресаваща конюнктурщина.

Ясно е отдавна, че българското правосъдие, особено делата с голям икономически интерес, стана някак негласен партньор на икономическите фактори, които натрапваха самооправдателна, радикално дясна философия, при която бедният по правило губи делата. Затова се солидаризирам с експертите, които мислят, че в този си вид "съдебната реформа е самоцелна и безсмислена". Тя се опира на незащитими хипотези и ще бъде безрезултатна

Нищо няма да "реформира"/подобри тази "реформа". Лошото е, че тя изглежда има друга цел: да се конструира механизъм, чрез който с извънсъдебни средства контролиращите го да могат още по-успешно да "програмират" правосъдните актове по конкретни дела. Целта на тази "съдебна реформа" е да се установи пълен извънинституционален контрол върху съдебната власт - чрез кадруване. А това вече е страшно. Няма да мине и година и обществеността ще осъзнае как отново (за пореден път), е била подведена. Всяко следващо, национално отговорно правителство ще се изправи пред проблема да се коригират ефектите на съдебната псевдо-реформа. Нужна ни е друга, истинска реформа, а не псевдореформаторска шарлатания, пък и получила тя одобрението на някой брюкселски чиновник, за когото никак не е ясно как точно му е бил представен въпросът и колко е влязъл в него. За да се случи "реформата, която всички искаме", както патетично се изразяват някои журналисти, са нужни съвсем други неща. Пътят на АБВ към президентската институция би могъл да започне оттук: Не - на фалшивата съдебна реформа.

Във връзка със срива в знанията на българските ученици новият Закон за предучилищното и училищното образование намали с една година срока на основното образование, което сега ще приключва в VІІ клас. Въвежда се едно местно "право на образователно-програмен волунтаризъм" - например всяка гимназия сама да избира по какви предмети ще се преподава. Освен това всяко дете само да "решава" дали да се запише в "свободна форма на образование" в разрез с конституционния принцип за задължително образование за лица до 16-годишна възраст.

Диагнозата е ясна - образователната система се "реформира", но в погрешна посока. Тя цели да облекчи процеса на снижаване на равнището на подготовката на българските ученици. Като подкрепя новия образователен закон, АБВ игнорира задълбочаващите се проблеми в образователната сфера, а управляващата коалиция, като цяло, пренебрегва мисълта за бъдещето на нацията. И наистина ли просветителската по абревиатура партия АБВ подкрепя всичко това?

Здравна реформа

Връх на "реформаторските усилия" от последната година и половина бе идеята при лекар да се влиза след персонална идентификация чрез пръстови отпечатъци. Просто прелест - т.нар. мигранти преминават през няколко граници без документи за самоличност, а на здравноосигурения български гражданин, за да достигне до собствения си лекуващ лекар, ще е нужно да се проверят пръстовите му отпечатъци. Тези хора просто не разбират болките на болния човек.

Искам да е ясно - никой не поставя (пред АБВ) някакви предварителни условия преди евентуалните преговори за обща кандидатура. Въпросът е, че реформите са реформи, ако след тях хората заживяват някак по-добре. Реформите, наложени в сегашното 43-то народно събрание, най-вече от Реформаторския блок, са по-скоро антиреформи. И въпросът, който следва да се дискутира, е каква е ролята на депутатите от АБВ в утвърждаването на съдебните, образователните и здравните антиреформи?

Миналата неделя бях на честването на стогодишнината от рождението на достойния българин и социалист д-р Петър Дертлиев. Доста хора говореха, аз също споделих лични впечатления. Стана дума и за т.нар. Лесидренски процес, за Солунската четворка, припомнени в един леко поучителен тон: "Както тогава, така и сега - да се обединим!" Това ме провокира да кажа още нещо. Аз подкрепях единодействието на левите сили и през 1997 г., и преди, и през всяка от следващите години. През втората половина на 1996 г. в България се изгражда едно политическо чудовище - Обединени демократични сили, което всмуква в себе си буквално всичко, различно от БСП. Дори и ДПС бе за няколко месеца част от ОДС. В центъра на това обединение стоеше лидерът на СДС Иван Костов. Абсурдно бе, че партията на д-р Петър Дертлиев - Българска социалдемократическа партия, която за себе си казва, че е учредена на връх Бузлуджа през 1891 г., също бе станала част от ОДС и съответно имаше двама сини депутати. През есента на 1997 г. представители на Социнтерна идват в София, срещат се с Доктора (Дертлиев), а той им се оплаква от крайнодясната политика на правителството на Иван Костов, от това, че не зачитат партията му и мненията му и е поискал подкрепа. Социнтерновският отговор е бил кратък и блестящ: "Как да ви помогнем, когато вие сте в лагера на противника."

Не правя директни аналогии с днешния ден, освен това Костов и Борисов са доста различни и историята никога не се повтаря, но след като проблемът се оказва не дясно радикалната политика на сегашното правителство, а примерно "недиалогичността" на БСП, съм длъжен да заявя личната си позиция:

БСП и АБВ имат принципни политически различия, не по "историко-политически теми", а по актуалните, по горещите въпроси на България. АБВ се опря/подведе на един набор от неверни политически диагнози и оттук - неверни стратегии за реформиране, които произхождат предимно от среди на т.нар. Реформаторски блок и близки до него радикално десни "неправителствени центрове". Най-скандалната "реформаторска акция" безспорно бе конституционно съдебната реформа. Не може да се прави сериозна реформа, без да се предложи конкретен анализ и виждане за смислено прередактиране на законовите текстове и за реформиране на самите образователни, здравни или правосъдни институции. Затова реформата на Христо Иванов се провали - защото бе изначално сгрешена. Затова "реформите" на Петър Москов ще срещат растящ отпор. Затова бързо трябва да се отлага влизането на неудачния просветен закон.

АБВ е суверенна партия, която свободно преценява къде й е най-полезно политически да се ситуира. Това си е техен въпрос. В лично качество обаче съм убеден, че влизайки в управленска коалиция с ГЕРБ и РБ, АБВ не е на точното си място. Не ревнувам, а отричам днес, през 2016 г., политическата правомерност на подобен политически модел, който възражда перверзната формула от началото на прехода "всички срещу БСП". България няма нужда от подобна "манихейска биполярност". "АнтиБСП-арското единодействие" блокира националния политически дебат и позволи да се игнорират най-адекватните политически позиции и действия и даде шанс на катастрофални процеси. АБВ просто не следваше да влиза в тази шмекерия.

На форума чух призивите за единодействие, адресирани към БСП, които по принцип споделям. Алгоритъмът на едно ново ляво единодействие според мен е друг. Не е въпрос да се постигне единомислие по всички въпроси - не е и нужно. Общата президентска кандидатура ще дойде в резултат на осъзнаване на необходимостта от смяна на политиката, която Западът, без да се вглежда в конкретните въпроси, по инерция нарича "реформаторска политика". Не са "реформи" промени, в резултат на които животът на хората става още по-труден. Това не са "реформи", а антиреформи. Изобщо след всяка от тези три "реформи" АБВ следваше да си направят някакви изводи.

Единодействието трябва да отрече сегашната радикално дясна политика, която отново се наложи у нас след последните парламентарни избори и която приближава България до много по-тежка социална криза в сравнение с всичко видяно. За нея нашите десни радикали и контролираните от тях медии просто нямат сетива. Разбирам колко е трудно да седнеш на една маса с ГЕРБ и ясно да кажеш, че е нужен завой в политиката. Кураж е нужен.