Москов скочи на Касата за парите за онкоболните

Да ни светне червената лампичка

Тези дни психично болен бивш полицай се барикадира в дома си и се опита да разиграва полицаи. Друг мъж пък в Стара Загора мяташе коктейли "Молотов" от прозореца на дома си. И отново започнахме да се питаме какво се случва с обществото ни. Толкова ли сме изтрещели, или просто свикнахме, че може да разиграваме органите на реда и да решаваме всеки наш проблем по този начин. Веднага някои ще си помислят, че с пукването на пролетта навън излизат и психичноболните.,рудите, лудите, те да са живи", бе възкликнал мъдрият чорбаджи Марко в романа на Вазов. Дали тези думи обаче звучат актуално в контекста на времето, в което живеем? На всеки един от нас е ясно, че проблемът с психичноболните е сериозен. Според данни на психиатрите у нас има около 70 000 души с психични проблеми, които са навън и не са в специализирани заведения. И по навик сме свикнали да гледаме на тези хора с презрение. А просто на тях им липсват необходимите грижи. Ясно е, че след като излязат от исиходиспансерите, никой не знае какво се случва с тях. В повечето случаи болните дори не пият лекарствата си, не знаем дали имат близки, които да се грижат за тях. Така никой не може да бъде сигурен в кой момент могат да изпаднат в криза. А тогава могат да са опасни не само за себе си, но и за околните. От години се надига глас и за създаването на регистър за психичноболните. Но някои експерти са на мнение, че това не е панацея. Все пак този регистър наистина трябва да служи, да има полза от него. Как ще стане това обаче, когато няма добра система за поддържане на състоянието на пациентите извън болницата и когато няма достатъчно специалисти. Та от години психиатричната помощ е може би най-нереформираният сектор в здравеопазването и затова той съвсем не е привлекателен за медиците. Няма как да задържиш кадри с нищожно заплащане. Наскоро дори се оказа, че заради липсата на персонал психиатрични клиники наемат бивши пациенти за санитари. Непрекъснато слушаме и за нуждата от дневни центрове, но и те си остават в сферата на добрите пожелания.

Проблемите са много и едва ли трябва да ни учудва, че хора с такива заболявания вилнеят и вдигат на крак полицията. Оказва се, че такива хора могат дори да притежават оръжие. Всичко това трябва да послужи като червена лампичка за обществото ни. Ида сме нащрек, защото всекидневно сме изправени пред такива ситуации. Лошото е, че българинът рядко признава, че има проблем, и отказва да се допитва до специалистите. Подценяваме дори депресията, а тя може да има тежки последици. Предпочитаме обаче да се затворим вкъщи и да се надяваме, че всичко ще отшуми от само себе си. Защото иначе може да ни сметнат за луди. Да, това е стигмата.

Според Националния център по обществено здраве у нас към 140 000 българи страдат от психични разстройства, като с депресии са 26 000. И тези проблеми ще се задълбочават, защото сме свръхнатоварени в ежедневието си и в един момент прегаряме. И ако наистина нещо в сектора не се промени и ако продължаваме да подценяваме симптомите, следващият път подобни истории като тази с бившето ченге може да имат тежки последици