Лекарства за локална дентална терапия ив. Ламбев1
Изтегляне 229.53 Kb.
|
|
20.1. ЛЕКАРСТВА ЗА ЛОКАЛНА ДЕНТАЛНА ТЕРАПИЯ Ив. Ламбев1 20.1. Лекарства за профилактика на кариес ▼Флуоридите (Natrii fluoridum) потискат образуването на киселини при микробната гликолиза и намаляват разтворимостта на минералните съставки на зъбите. Хидроксиапатитът се замества от по-малко разтворимия флуороапатит. Най-силно повлияват дентобактериалните плаки и кариогенезата под форма на гел и по-слабо – като паста. У нас в райони, където питейната вода съдържа под 1 mg/1000 ml флуор, за антикариесна профилактика се използва натриевият флуорид (Zymafluor® – перорален разтвор 0,114% 20 ml, от който 4 к съдържат 0,25 mg натриев флуорид, и таблетки по 0,25 и 1 mg). Системното му приложение започва от 4-ия месец на бременността и продължава до 12–14-годишна възраст, като се осъществява под зъболекарски контрол. Ендогенната флуорна профилактика осигурява ефективна прееруптивна минерализация и влияе благоприятно върху прорастването и развитието на зъбите в детска възраст. С амалгамите и живачните антисептици флуоридите могат да образуват съединения, които дразнят лигавицата на устната кухина. При предозиране се наблюдават повръщане, диария, кръвоизливи, флуороза (пигментация на емайла, особено в периода на ранна матурация, с поява отначало на бели, а по-късно – на кафеникави петна), хипокалциемия. За интензивна локална антикариесна профилактика и реминерализация се прилагат гелове, лакове и емулсии с различна концентрация на натриев флуорид (Aquafluor®, Difluena Gel®, Difluena Lak®, Fluor Opal®, Fluor protector®, Sensigel, Smartfluorid® lacquer и др.). 20.2. Местни анестетици за локална орална терапия Фармакодинамика. Местните анестетици са слаби бази с pKb 8–9. Като лекарства се произвеждат под форма на соли, с което се подобрява разтворимостта им. След попадане в тъканите дисоциират на катйони и анйони. В зависимост от pH на средата и pKb на лекарството част от катйоните (представляващи свободни молекули протонизиран анестетик) се депротонизират, т.е. загубват протона при своя третичен азот, и преминават през аксоналните мембрани чрез проста дифузия. В аксоплазмата част от нейонизираните (депротонизираните) молекули отново се протонизират и затварят (“запушват”) вътрешните отвори на бързите натриеви канали. Местните анестетици забавят провеждането на импулсите в аксоните и удължават техния мембранен рефрактерен период. При смесените нерви местните анестетици блокират провеждането на импулсите отначало по сетивните, а след това и по двигателните влакна. Действат върху немиелинизираните нерви и в областта на прищъпванията на Ранвиé на миелинизираните нерви. Понижават чувствителността на нервно-мускулния апарат към различни алгогени. Вероятно това им действие се опосредства от простагландините. Първи се блокират ноцицепторите, после терморецепторите и последни – тактилните рецептори. Лекарствени взаимодействия. Ефектът на местните анестетици се засилва и удължава от съдосвиващи лекарства (адреналин, норадреналин, ефедрин), аналгетици, анксиолитици, общи анестетици. Когато към локалните анестетици се добавят вазоконстриктори, трябва да се добавят и вещества, предпазващи от окисление и инактивиране на анестетика, като напр. натриев метабисулфит. Местната анестезия може да се съчетае с невролептична аналгезия. Активността на местните анестетици намалява силно в кисела среда, при уремия, едновременно прилагане с глюкоза или калциеви препарати. Естерите на ПАБК в тъканите се хидролизират бързо от естеразите и имат по-краткотраен ефект в сравнение с амидите. При хидролизата се освобождава ПАБК, което обяснява наличието на антисулфонамидна активност при тях за разлика от лидокаина и другите амиди. Ефектът на прокаина е приет за единица локална анестетична потентност. Главните НЛР на местните анестетици са: хипотензия (поради симпaтикова блокада) по време на епидурална анестезия, дихателна недостатъчност (при въвеждане на голямо количество анестетик субарахноидално или субдурално) и остра болка (която е сигнал за интраневронално въвеждане на анестетика, което може да доведе до необратими увреждания на нерва). Алергичните прояви са по-чести при естерите на ПАБК. Тахикардията, АХ и тъканната хипоксия се дължат на добавените адреномиметици. Най-важните НЛР при предозиране на местните анестетици са гърчовете, които се овладяват с антиконвулсанти, тиопентал и др. Според ПОКАЗАНИЯТА им за приложение в денталната практика местните анестетици могат да бъдат класифицирани по следния начин: За получаване на проводна анестезия преди зъбни екстракции, ампутация или екстирпация на зъбната пулпа в денталната практика се използват предимно препарати, съдържащи местни анестетици главно от групата на амидите – артикаин, мепивакаин, лидокаин със или без вазоконстриктори (адреналин, норадреналин). Много от тях се отпускат под форма на карпули (патрони, пълнители) с обем 1, 7 или 1,8 ml и се инжектират с помощта на специални спринцовки. При избор на анестетик се вземат предвид общото здравословно състояние на пациента, продължителност на анестетичния ефект в зависимост от манипулацията, необходимост от намалено кървене по време на интервенцията.(по ваша преценка може да се добави като информация) За получаване на контактна (повърхностна) анестезия на устната лигавица са подходящи Lidocain 10% spray и Emla® (lidocaine & prilocaine) – крем. Контактната анестезия на устната лигавица се използва за обезболяване на мястото преди забождане на иглата за осъществяване на инжекционна анестезия или при екстрахиране на млечни зъби с резорбирани корени. Инжекционните анестезии (терминална, проводна, интраосална, интралигаментарна и интрапулпарна) се прилагат за обезболяване в областта на челюстните кости и зъбите. При терминалната анестезия анестетикът се инфилтрира в областта на крайните окончания на нерва, а при проводната анестезия – около нервния ствол. При интраосалната анестезия въвеждането на анестетичния разтвор се прави в спонгиозата на костта. При интралигаментарната анестезия впръскването на анестетика става в периодонталната цепнатина под налягане със специални спринцовки (Citoject). Интрапулпарната анестезия се прилага директно в зъбната пулпа след предварително обезболяване, което да позволи поносимо и по-малко болезнено въвеждане на иглата и инжектиране на анестетика в зъбната пулпа. (1) За получаване на локална инфилтрационна, проводна, мандибуларна, палатинална или интравестибуларна анестезия преди зъбни екстракции, ампутация или екстирпация на зъбната пулпа
(2) За обезболяване на зъбната пулпа и екстракция на зъби получаване на пулпна анестезия особено у пациенти със ССЗ, деца и ПНВ: Lidocaine, Mepivacaine (Mepivastesin®, Scandonest®), Xylodren green® (lidocaine 2% & 100 mcg noradrenaline) в ампули по 2 ml (3) За получаване на контактна анестезия при кариес на предните зъби: Emla® (lidocaine & prilocaine) – крем 5 g, Lidocain spray 10% 40 ml ▼Babydent international – течност 10 ml, съдържаща бензокаин (местен анестетик от групата на естерите) 30 mg, етанол, екстракт от лайка и др. Притежава местнo анестетичнo и антисептичнo действие. Използва се при болки, свързани с растежа на зъби при бебета и малки деца. Предписва се по 1–2 к 2 до 3 пъти дневно. Течността се нанася върху венеца с напоено с нея памучно тампонче, като леко се втрива. ▼Bebogel® – гингивален гел 15 g в туби. Продуктът съдържа лидокаин (локален анестететик от групата на амидите) и цетилпиридин (ПАВ с бактерицидно действие спрямо Грам-положителни микроорганизми). Bebogel е показан при гингивални болки у кърмачета и малки деца, свързани с растеж на зъбите. Малко количество (около 7,5 mm) гел се изстисква на върха на пръстта и се втрива внимателно върху възпалената и болезнена гингива. При необходимост процедурата може да се повтаря през 20 min, максимално до 6 пъти на ден. При поглъщане на препарата може да се наблюдава гадене и повръщане. ▼Calgel – гингивален гел 10 g, съдържащ 0,33% лидокаин и 0,1% цетилпиридин (антисептик). Намалява локалната възпалителна реакция, облекчава болката и отстранява безпокойството. Използва се при бебета в периода на прорастване на млечните зъби. С помощта на обеззаразен пръст родителят нанася върху венеца гел с дължина 7–8 mm. Процедурата може да се повтори след 20 min. Максималният брой процедури е 6 за 24 h. Възможни са системни НЛР – дихателна депресия, хипотензия; рядко – гърчове. Calgel е противопoказан при свръхчувствителност към лидокаин и цетилпиридин. ▼Dentinox N® – орален гел. Съдържа лидокаин, полдоканол и тинктура от лайка. Местният анестетик лидокаин бързо облекчава болката при прорастване на млечните зъби. Полидоканолът проявява продължителен обезболяващ ефект. Тинктурата от лайка действа локално противовъзпалително и антисептично, намалява дразненето на гингивата и ускорява оздравителните процеси в устната кухина. Препаратът се прилага при първите белези на прорастване на зъбите. Количество колкото грахово зърно от гела се нанася с чист пръст или памучен тампон върху засегнатото място на венеца и се втрива с леки масажиращи движения. Процедурата се извършва 2-3 пъти дневно, след хранене и преди лягане. В периода на никнене на млечните зъби Dentinox gel N може да се прилага, с прекъсвания, в продължение на няколко седмици. ▼Kamistad® - орален гел. Съдържа лидоаин, тимол и тинктура от лайка. Лидокаинът намалява болката в засегнатите участъци. Феноловият дериват тимол и активните съставки на спиртния извлек от цветовете на лайка (хамазулен, алфа-бисаболол и др.) действат противовъзпалително, антибактериално, антимикотично и регенеративно. Показан е при хейлит, стоматит, увреждания от термични фактори (вкл. и при наличие на мехурчета), гингивит, наранявания от зъбни апарати, болезнено прорастване на зъби и мъдреци, болка и дискомфорт при ортодонтски порцедури. 20.3. Средства за локална орална противовъзпалителна и антиинфекциозна терапия 20.3.1. Растителни дроги, етерични масла и фитопрепарати 20.3.1.1. Дроги, съдържащи танини ТАНИНИТЕ (катехини и галотанини) коагулират белтъците. В медицината се използват за коагулиране повърхността на открити рани по лигавиците и кожата, както и на намиращите се върху тях микроорганизми. Танините действат противомикробно, хемостатично, адстрингентно и противовъзпалително. От танин-съдържащи дроги се приготвят декокти или инфузи при съотношение дрога/вода най-често 1:20. Водните извлеци се прилагат за изплакване на устната кухина (mouth wash) при стоматити, гингивити, афти, тонзилити, ангини, фарингити. ▼Cortex Quercus (7–12% танини) – кора от дъб. Под форма на декокт се прилaга за изплакване на устнaта кухина. ▼Rhus cotinus (смрадлика). Листатата (Folia Cotini), кората и корените на смрадликата са богати на дъбилни веществества (танини) и служат за приготвяне на декокти с противовъзпалително и хемостатично действие. Те се прилагат за изплакване на устната кухина при зъбни болки и за укрепване на венците. ▼Folia Salviae (листа от градински чай) съдържат танини, 2,5% етерични масла, сапонини. Инфузите, приготвени от дрогата, се използват при тонзилит, гингивит и афти. ▼Herba Hyperici (стрък от жълт кантарион – вж. гл. 7.1.4) съдържа до 10% танини, флавоноиди, етерично масло. Под форма на инфуз се прилaга за изплакване на устата при гингивит, стоматит и ангина. ▼Herba Basilici (стрък от босилек) и Folia Plantaginis (листа от жиловлек) имат същите показания. 20.3.1.2. Дроги, съдържащи биофлавоноиди Биофлавоноидите (кверцетин, рутин, хиперозид, хесперидин, нарингин) имат капиляротоничeн, антиоксидантeн, противовъзпалителeн и други ефекти. Цветовете от лайка (Flores Chamomillae) и листата от липа (Folia Tiliae) са богати на биофлавоноиди и етерични масла. Под форма на инфузи те се използват за изплакване на устната кухина при ангини, фарингити, стоматити, гингивити. 20.3.1.3. Етерични масла Етеричните масла се отличават с летливост, специфична миризма и липидоразтворимост. Те са богати на биологично активни вещества – терпени, феноли (тимол, евгенол, евкалиптол), алдехиди, кетони, киселини, естери. Действат противомикробно, местно противовъзпалително и местно анестетично. Тимолът се получава от маслото на мащерката, евгенолът – от маслото на карамфиловото дърво, ментолът – от ментово масло, а евкалиптолът – от етеричното масло на растящото в Австралия евкалиптово дърво. ▼Тимолът е метилов дериват на фенола с антисептичен (фенолен) коефициент 30. Влиза в състава на разтвора на Hartmann (използван за анестезия на дентина) и в състава на препарата Cavipur® (прилаган за безболезнено измиване и подсушаване на кавитети). ▼Евкалиптолът се съдържа в девитализиращи и други препарати. В комбинация с цинков оксид и тимол участва в състава на пасти за коренов пълнеж. Тимолът и евгенолът са важна съставка на редица стоматологични фитопрепарати. 20.3.1.4. Фитопрепарати ▼Kamillosan® съдържа Extractum florum Chamomillae, Оl. Menthae и Ol. Anisi, които имат антисептичен и противовъзпалителен ефект и подобряват тъканната регенерация. Прилага се локално 2–3 пъти на ден при възпалителни процеси на устните и устната лигавица под форма на спрей и 1% унгвент. ▼Maraslavin original® (fl. 100 ml) е микстура, съдържаща декокти от Fl. Caryophylli (цветове на карамфилово дърво), черен пипер и джинджифил. Прилага се с помощта на памучни дренчета за локална терапия на възпалителни форми на пародонтоза, алвеоларна пиорея и хипертрофично-оточни форми на гингивит (gingivitis hypertrophicans, gingivitis gravidarum). ▼Peflavit C® – обвити таблетки, съдържащи биофловоноиди, изолирани от жълтия канатарион. Предписва се по 2 таблетки 3 пъти на ден при хеморагичен гингивит. 20.3.2. Орални антимикотици и хлорхексидинови препарати ▼Miconazole (Daktarin – орален гел 2% 40 g) с ниска (25–30%) орална бионаличност. Потиска синтеза на ергостерол в клетъчната мембрана на дерматофитите и повишава нейната пропускливост. Под форма на орален 2% гел се прилага 4 пъти на ден при орална кандидоза, кандидоза на хранопровода и СЧТ. Еднократната доза за юноши и възрастни е 1/2 мерителна чашка (= 2,5 ml). Гелът трябва да се задържи в устата възможно по-дълго, след което се поглъща. Лечението продължава 7–10 дни след отзвучаване на клиничните симптоми. При орална кандидоза зъбните протези се изваждат през нощта и се изчистват с гела. Миконазолът може да предзизвика: повръщане, диария; алергични прояви; много рядко – увреждане на черния дроб. ▼Chlorhexidine (Septadin®) e антисептик от групата на ПАВ с бактерициден ефект върху много Грам-положителни и Грам-отрицателни микроорганизми. Използва се за локално обеззаразяване на устната кухина при тонзилити, глосити, гингивити, стоматомикози (soor), лош дъх от устата, а също – преди и след операции и/или манипулации в устната кухина и фаринкса (вж.16.10). ▼Eludril представлява разтвор на ПАВ (хлорхексидин и хлорбутинол). Показан е при възпалени и кървящи венци, след зъбна екстракция, почистване на зъбен камък, оперативна намеса, афти, за дезинфекция на зъбни протези. С мерителната чашка се отмерват 15 ml Eludril®, които се разреждат със 150–200 ml вода. С разредения препарат се изплаква устната кухина. В следващите 2–3 h пациентът не трябва да пие и да се храни. Процедурата се повтаря 2–3 пъти на ден. ▼Corsodyl Min – 0,2% разтвор на хлорхексидин. Има бързо проявяващ се и продължителен антисептичен ефект, вкл. срещу HIV. Адсорбира се върху зъбния емайл. Активен е по отношение на оралните стрептококи. Свързва се с образуваните от тях полизахариди, които са основните съставки на бактериалната зъбна плака. Не уврежда зъбната пулпа и оралната мукоза. Не корозира металите. Прилага се чрез изплакване на устната кухина за потискане образуването на зъбната плака, за лечение на гингивити и пародонтити и за заздравяване на венците. Включва се в комплексното лечение на афтозни улцерации и монилиаза. ▼gum® Paroex – венечен гел в туби 75 ml. Съдържа Chlorhexidine 0,12%, токоферол и пантенол. Оралният антисептик хлорхексидин намалява гингивалното възпаление и натрупването на зъбна плака. Свързва се катийонно с пеликулата и слюнчените гликопротеини и се излъчва в продължение на 8-12 h, осигурявайки дълготрайна антибактериална защита. В комбинация с витамин Е и D-пантенол, подпомага епителизирането и укрепва структурата на устната лигавица. gum® Paroex се включва в комплексното лечение и профилактика на гингивити и пародонтити. ▼Hexisept® – таблетки за смучене, съдържащи 5 mg chlorhexidine digluconate. Хлорхексидинът е ПАВ, което се резорбира слабо през интактна кожа и лигавици. При случайно поглъщане в 90% се екскретира с фекалиите. Включва се в комплексната терапия на тонзилити, фарингити, ларингити, стоматити и гингивити. На възрастни се назначава по 1 таблетка за смучене на всеки 1-2 h, не повече от 8 таблетки дневно. Таблетките не се поглъщат. Препоръчва се след приема на таблетката в продължение на 30 min да не се консумират храна и напитки. Последната таблетка се взема преди лягане и поне 30 min след измиване на зъбите. ▼Hexoral® – спрей, съдържащ 0,02% hexetidine. Хексетидинът е ПАВ, потискащ оксидативните реакции на микробния метаболизъм. Повлиява Грам-положителни и Грам-отрицателни бактерии и кандиди. Показан е при стоматити, гингивити, алвеолити, пародонтити, тонзилити, фарингити, афтозни увреждания на лигавицата; преди и след хирургически интервенции в областта на орофаринкса; за поддържане на орална хигиена в случай на общи заболявания. Хексорал спрей се прилага при възрастни и деца над 3 години сутрин и вечер, след хранене в доза едно впръскване за 1-2 секунди. Курсът на лечение продължава до 10 дни. ▼Parodium® – венечен гел в туби по 50 ml. Съдържа Chlorhexidine digluconate 0,02% и екстракт от Rheum Palmatum (ревен) 0,2%. Има антисептично, антибактериално, противовъзпалително и антиплаково действие. ▼PerioChip®. Представлява оранжево-кафяв биоразтворим чип за поставяне в пародонталните джобове. Съдържа 2,5 mg Chlorhexidine digluconate. Препоръчва се като допълнение към комплексното лечение на пациенти с пародонтит, за намаляване дълбочината на джобовете (при дълбочина над 5 mm). 20.3.3. Метални соли ▼Polyminerol® (течност във флакони по 100 ml) – колоидално-солев стандартизиран разтвор на медицинска луга от Поморийското езеро. Съдържа колоиди, соли на магнезия, калция, желязото, брома, флуора и хлора с противовъзпалителен, регенеративен и капиляротоничен ефект. Засилва фагоцитозата. Показан е при гингивит и пародонтоза. При катарални гингивити се препоръчва устната кухина да се изплаква четирикратно с разреден с вода Polyminerol® в продължение на 10 min 3 пъти дневно. При липса на ефект се прави превръзка на венците с неразреден разтвор, замесен с флетчер. Получава се смес с мека тестообразна консистенция, която се нанася на марлени ленти и с тях се покриват венците отвън и отвътре. След няколко минути превръзката се втвърдява и се носи 2–24 h, след което се снема. ▼Zinci oxydum се включва в състава на пасти за коренов пълнеж (с тимол и евгенол). ▼Argenti nitras под форма на 30–40% водни ратвори се прилага за обработка на кавитети и при кариес на млечните зъби, но след промиване на кавитета се прави редукция с йодна тинктура (отделя се метално сребро, което действа олигодинамично). 20.3.4. Ензими ▼Lyso-6 – лингвети, съдържащи лизозим и витамин B6. Лизозимът се съдържа в слюнката, носния мукус, сълзите и кръвта. Той лизира мукополизахаридите в клетъчната стена на Грам-положителните микроорганизми. Действа и противовъзпалително. Lyso-6 е показан при афтозни язви, гингивит, стоматит и лезии, причинени от зъбни протези. Предписва се сублингвално в ДД 6–8 лингвети, разпределени през равни интревали от време. Лечението е до 10 дни. Възможи са алергични НЛР. 20.3.5. Нестероидни противовъзпалителни лекарства ▼Benzydamine (Tantum Verde P – таблетки за смучене без захар, по 3 mg). Бензидаминът е НСПВЛ. Той блокира COX и простагландиновия синтез. Има противовъзпалителен, аналгетичен и антипиретичен ефект. Прониква в дълбочина на тъканите, особено при възпаление. Показан е при фарингит, тонзилит, ларингит, стоматит, пародонтит, гингивит, пародонтоза, глосит, афтозен стоматит. Предписва се по 1 пастил (таблетка) за бавно разпадане в устната кухина през 5–6 h. Системни НЛР – ксеростомия, сънливост, алергични прояви; при предозиране (поглъщане на повече от 10 mg/kg) – повръщане, тремор, халюцинации, крампи, атаксия. ▼Ginvasin® – гел, съдържащ танинов екстракт от листа на смрадлика (Folia Cotini), троксевазин и индометацин. Има противовъзпалителен, хемостатичен и капиляротоничен ефект. Ефективен е при пародонтити и гингивити. Гелът се поставя в гингивални джобове или върху увредената лигавица, като се осигурява максимално дългото му задържане. Лечебният курс включва 4 процедури (по 1 през 3 дни). ▼Nifluril gingival – гел, съдържащ 3% глицинамид на нифлумовата киселина (НСПВЛ) и 0,2% хлорхексидин (ПАВ). Използва се за локална терапия на улцерозни, еритематозни и хипертрофични гингивити и като антиексудативно средство след зъбна екстракция. Зъбите се масажират с гела 2–3 пъти на ден в продължение на 2–4 седмици. ▼Dicloral® – перорален разтвор на диклофенак с концентрация 7,4 mg/ml в бутилка с вместимост 200 ml, с дозировъчна чашка от 15 ml. Приложен локално върху оралната лигавица, диклофенакът се абсорбира в количества, при които не се наблюдават системни фармакологични ефекти. Диклофенак е неселективен СОХ-1/СОХ-2 инхибитор с аналгетичен и противовъзпалителен ефект. Показан е за симптоматично лечение на гингивити, стоматити, фарингити; след стоматологични процедури или зъбни екстракции. Прилага се под форма на 2 до 3 промивки или гаргари дневно с 15 ml (1 мерителна чашка) от продукта, разреден с малко вода или неразреден. 20.3.6. Глюкокортикоидни препарати ▼Indextol (oleandomycin/indometacin/dexamethasone) – гингивален унгвент 5 g. Макролидът олеандомицин действа бактериостатично върху стрептококи, пневмококи, някои щамове стафилококи, гонококи и клостридии. Индометацинът има значителен антиексудативен ефект, а дексаметазонът – силен антиексудативен, антипролиферативен и антиалергичен ефект. При алвеолити локалната терапия с гела, въведен в алвеолата, бързо отстранява отока, секрецията и болката. При периодонтити след рутинна обработка на кореновия канал унгвентът се въвежда през апикалния отвор в апикалния периодонциум. След повторна манипулация той се отстранява и зъбният канал се запълва с коренопълнежно средство. При афти Indextol® се прилага чрез туширане и временна превръзка. При вирози и микози е противопоказан. ▼Neopredin® (prednisolone/neomycin/chlorhexidine) – гингивален гел 7 g. Притежава мощна противовъзпалителна, антиалергична и имуносупресивна активност, свързани с наличието на преднизолон. Аминогликозидът неомицин и детергентът хлорхексидин осигуряват широкоспектърното бактерицидно действие, необходимо за лечение на стоматити, гингивити, пародонтити, гноене и кървене на венечните джобове, остър серозен апикален периодонтит, пулпит и възпалителни процеси, предизвикани от затруднен растеж на мъдреците. Гелът се прилага след отстраняване на зъбния камък или след терапевтичен кюртаж на пародонтaлните джобове. Следва промиване на венечните джобове с кислородна вода, тяхното изолиране с ролки и подсушаването им. С помощта на спринцовка и игла със заоблен връх гелът се въвежда във венечните джобове до изпълването им. Пациентът трябва да остане с изолирани зъби 15 min или се прави пародонтална превръзка за по-продължително задържане на гела. Лечебният курс продължава 14 дни с по 1 апликация на ден. Neopredin® е противопоказан при вирози, микози и специфични възпалителни процеси на лигавицата на устата. ▼Dontisolon® съдържа prednisolone, neomycin, tripsine и chymotripsine. Представлява гингивален унгвент за локална терапия на възпалени венечни джобове, фистули на венците, гингивит, алвеолит, остър апикален периодонтит и афтозен стоматит. ▼Celestonе S colloidal® (betamethasonе/sulfacetamide) се прилaга чрез накапване за локална терапия на хроничен рецидивиращ афтозен стоматит. ▼Унгвентът Lorinden N® (flumetasone/neomycin) се втрива 3 пъти дневно в афтите също при хроничен рецидивиращ афтозен стоматит. 20.3.7. Адхезивни зъбни пасти и други средства, стимулиращи регенеративните процеси ▼Solcoseryl dental® – депротеинизиран, неантигенен и апирогенен хемодиализат, получен от кръвта на бозаещи телета. Съдържа нискомолекулни вещества (гликолипиди, нуклеозиди, нуклеотиди, аминокиселини, олигопептиди, незаменими микроелементи). Повишава и подобрява използването на кислород и глюкоза от тъкани в условия на хипоксия. Стимулира синтеза на АТФ и обмяната. Ускорява регенерацията, ангиогенезата и реваскуларизацията. Адхезивната паста Solcoseryl dental® се прилага 3–5 пъти на ден след хранене и вечер преди лягане при възпалителни процеси на лигавицата на устната кухина и венците, пародонтит, стоматит, афти, herpes simplex, увреждане на венците от зъбни протези или при прорязване на млечните зъби или мъдреците. Болният участък се подсушава с лигнинени или марлени тампони, след което пастата се нанася на тънък слой. При терапия със Solcoseryl dental® може да се наблюдават странични ефекти – обриви, анафилактоидни прояви, локален оток и парене, промени в цвета на зъбите. ▼Gengigel® – гингивален гел в туби 0,2% 20 ml; гингивален гел в предварително напълнени спринцовки 0,8% 1 ml и гингивален спрей във флакони 50 ml. Активният принцип на Gengigel биотехнологично произведена хиалуронова киселина. Хиалуроновата киселина има защитна функция, която се изразява във възстановяване на водния баланс, активиране миграцията на фиброцитите и ускоряване на регенеративните процеси. Екзогенният внос на хиалуронова киселина подпомага естествените оздравителни процеси, осигурява противооточен, противовъзпалителен и хемостатичен ефект и намалява времето за възстановяване на венците и оралната лигавица. Gengigel е показан за локална терапия на гингивити, кървене от венците и гингивалните джобове, афтозни улцерации, нараняване, екстракция на зъб, следоперативно възстановяване и др. 20.4. Полимикробни имуностимуланти (ваксини)Използването на полимикробни ваксини в стоматологичната практика води до изграждане на активен имунитет и трайна защита на организма. Някои протективни фактори обаче не могат да бъдат стимулирани, ако се използват инактивирани (убити) ваксини. ▼Dentavax – таблетки за смучене, съдържащи 36 mg лиофилизат от убити микроорганизми на L. acidophillus, S. pyogenes, S. aureus, K. pneumoniae и C. albicans. Dentavax е локална ваксина, показана при хронични гингивити и пародонтити, след екстирпация на зъби и при разраняване от зъбни протези. Таблетките се смучат до тяхното разпадане в устната кухина в ДД 4–6 при остри заболявания и 3 до 4 – при хронични. В продължение на 1 h пациентът не трябва да приема течности или храна. Курсът на лечение е 15–30 дни. В продължение на 1 година могат да се проведат 2–3 профилактични, респ. лечебни курса. ▼Imudon съдържа по 50 mg лизат от бактериални и гъбичкови антигени, получени от Lactobacillus acidophilus, fermentatum, helveticus et lactis; Streptomyces pyogenes, faecalis et sanguinis; Staphylococcus aureus, Klebsiella pneumoniae; Corynebacterium pseudodiphthericum; Fusobacterium nucleatum и Candida albicans. На възрастни с остри стоматологични заболявания се прилага в ДД 8 таблетки в продължение на 10 дни, а при хронични заболявания – по 6 таблетки поне 20 дни. В рамките на 1 година се провеждат 2–3 имунотерапевтични курса. Таблетките се смучат до пълното им разтопяване. 20.5. Лекарства за девитализация на зъбната пулпа 20.5.1. Пулпит – етиопатогенеза Повечето одонтогенни инфекции са свързани с формиране на зъбна плака. Porphyromonas gingivalis най-често причинява периодонтит. Зъбната пулпа при нормални условия е стерилна и богатo кръвоснабдена. Тя е с висока чувствителност и лесна ранимост. При бактериемия, след травма или от възпален венечен джоб в пулпата попадат микроорганизми. Най-често пулпата се справя с микроорганизми, навлезли по кръвен път, но не и в случай, че има кариес. Когато преградната стена, разделяща кариозната зъбна кухина от пулпата отънее с повече от 0,5 mm, започва възпалителна реакция, предизвикана от микробните токсини, а по-късно и от самите микроорганизми. Микроорганизмите, предизвикващи пулпит, са същите, причиняващи кариес: стрептококи (S. mutans, S. mitis, S. sanguis и S. salivarius), млечнокисели резидентни бактерии (L. acidophilus и L. casei), анаеробни микроорганизми (фузиформени бактерии – F. necroforum и други, които се размножават главно във венечните джобове; бактероиди (B. oralis); Prevotella melaninogenica (с ендотоксина си предизвиква възпаление и деструкция на венците, а колагеназата която освобождава разрушава лигаментите, фиксиращи зъба към алвеолата; същият микроорганизъм участва в етиопатогенезата на улцерозния гингивит), актиномицети (A. odontolyticus). Ако не се лекува, острият пулпит преминава последователно в серозен, гноен (пурулентен) и гангренозен стадий, като съставът на микробната флора се променя за сметка на увеличението на анаеробните микроорганизми (бактероиди и фузиформени бактерии). Оставен без лечение, в много случаи процесът завършва с образуване на гранулом (хроничен грануломатозен периодонтит) поради това, че обикновено продуктивната фаза на възпалителния процес доминира над деструктивната. При наличие на предварително увредени органи (сърдечни клапи, бъбреци, очи) обаче по кръвен път микроорганизмите могат да достигнат до тях и да предизвикат тежко заболяване. Tакива пациенти трябва да бъдат профилактирани адекватно с бактерицидни средства преди и по време на стоматолечението. Лечението на острия пулпит е комплексно. Един от методите изисква отначало да се проведе изкуствено умъртвяване (девитализация) на зъбната пулпа с последваща мортална ампутация (отстраняване само на част от некротизиралата пулпа, но без кореновата пулпа и последващо мумифициране, респ. консервиране на кореновата пулпа); друг метод е морталната екстирпация (отстраняване на цялата пулпа) и др. При тотални гнойни и гангренозни пулпити, а също при многокоренови зъби и изкривени зъбни канали морталната екстирпация е най-често неприложима. Девитализиращите зъбната пулпа препарати съдържат: двуарсенов триоксид (арсеник) и/или метален арсен, респ. формалдехид; съдосвиващи средства (адреналин, ефедрин); местни анестетици (кокаин, бензокаин, тетракаин, лидокаин, пропипoкаин); антисептици (фенол, тимол, крезол, камфорa). Процесът на девитализация протича последователно с хиперемия, стаза, хеморагия и некроза. Девитализиращите препарати са отровни и не трябва да се поглъщат. Чрез адекватна локална анестезия може безболезнено да се екстирпира зъбната пулпа без предварителна девитализация. В последните години използването на арсеникови и други девитализиращи препарати е ограничено. Чрез адекватна локална анестезия може безболезнено да се екстирпира зъбната пулпа без нейната предварителна девитализация, което е препоръчително в съвременната ендодонтия. 20.5.2. Арсенови девитализиращи препарати Те съдържат двуарсенов триоксид и/или метален арсен. Арсенът блокира SH-групите на тиоловите ензими в зъбната пулпа. Въглехидратната обмяна се потиска и се натрупва пирогроздена киселина. ▼Arsenical devitalizing fibre® – девитализираща зъбната пулпа паста във флакони 5 g. Съдържа 34% арсенов триоксид, 40% прокаин и антисептик. Показана е за локално приложение в денталната пратика за безболезнена бавна девитализация на зъбната пулпа, когато се налага приложение на арсен-съдържащи продукти. След отстраняване на размекнатия дентин, се прониква колкото е възможно по-близо до пулпата. В дъното на кавитета, започвайки от стените, се слага топче от пастата с размер около 1 mm в диаметър, без да се притиска. Покрива се с временен цимент. Зъбът се отваря отново максимум след 3-5 дни. След отваряне, цялото количество от останалия продукт трябва да се отстрани. ▼Caustinerf arsenical® – паста за девитализация на пулпа във флакони 6,5 g. Продуктът съдържа ефедрин, лидокаин и аресенов триоксид. С помощта на екскаватор се отстранява размекнатият дентин и се прониква колкото е възможно по-близо до пулпата. В дъното на кавитета, започвайки от стените, се слага топче от пастата с размер на глава на топлийка (около 1 mm в диаметър), не повече от 10 mg от продукта, без да се притиска за 7 дни. След отваряне, цялото количество от останалия продукт трябва да се отстрани (продуктът е син, поради ултрамарин). ▼ Kavinerf® rapid – паста за девитализация на пулпа във флакони 5 g. Съдържа ефедрин, лидокаин и аресенов триоксид. Показан е за бърза безболезнена девитализация на зъбна пулпа. След отстраняване на размекнатия дентин, дъното на кухината се обработва с рутинни методи. Топче от пастата с размер около 1 mm в диаметър се поставя в дъното на почистената кухина и се притиска леко към пулпата и стените на кавитета. След покриване с малък памучен тупфер, кухината се затваря херметично с временен оклузивен цимент. Ефект на девитализация се постига след 24-48 h. 20.5.3. Формалдехидни девитализиращи препарати В сравнение с арсена формалдехидът има по-слаб некротизиращ ефект, но той освен това притежава антимикробна и мумифицираща активност и по-добра поносимост (поради бавно освобождаване). ▼Tricresol-Formalin – разтвор във флакони по 50 ml. Използва се за обеззаразяване на гангренозни кореновите канали и мумуфикация на пулпни остатъци. ▼Devitalizing fibre, arsenic free® – паста за девитализация на зъбната пулпа във флакони 6 g. Съдържаща 46% polyoxymethylene и 37% procaine. Съдържащият се в продукта полиоксиметилен коагулира белтъците и придава фиброзна консистенция на пулпата, подготвяйки я за последваща екстирпация. Локалният анестетик прокаин осигурява безболезнена девитализация. При необходимост от допълнителна повторна девитализация след прилагане на арсен-съдържащи продукти. След рутинна професионална обработка на кариозния кавитет, стените и дъното му се покриват с пастата, след което кухината се обтурира херметично. Ефект на девитализация се постига след 3-5 дни. Зъбът се отваря и продуктът се отстранява. 1 Предлаганият материал е разработен въз основа на следните учебници: Принципи на медицинската фармакология (2006: 253–258) и Фармакология (2009: 324–335), като са отстранени отпаданалите от употреба препарати и са описани нововъведените. Фигурите не са приложени. Каталог: kft -> sites -> default -> files -> uch programi -> web edu -> Lectures in Bulgarian Lectures in Bulgarian -> Антимикобактериални лекарства1 16 Противотуберкулозни лекарства синтетични препарати Lectures in Bulgarian -> Справочник VII основно преработено и допълнено издание. П/р Ив. Ламбев София. Мед изд. "Арсо" еоод, София, 2010 Lectures in Bulgarian -> Лекарства, повлияващи храносмилателната система1 12 Антиулкусни лекарства Lectures in Bulgarian -> 4 Психотропни средства1 Lectures in Bulgarian -> Избрани официнални прескрипции1 Твърди лекарствени форми Rp Lectures in Bulgarian -> Антихелминтни лекарства1 18 Антицестодни лекарства Антицестодните лекарства Lectures in Bulgarian -> Антипротозойни лекарства1 15 Антималарийни лекарства Lectures in Bulgarian -> Витамини, минерали, олигоелементи Ив. Ламбев1 Витамини Lectures in Bulgarian -> One of the features which is thought to distinguish man from other animals is desire to take medicine Lectures in Bulgarian -> Глюкокортикоиди Хидрокортизонови препарати Изтегляне 229.53 Kb. Сподели с приятели:
|