Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие



страница29/29
Дата23.07.2016
Размер4.24 Mb.
#2541
ТипЛекции
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   29
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г.

ИЗТОЧНИК НА ТЕКСТА

Стенографски бележки от Франц Зайлер; отново проверени за публикуване.

/*1/ – Виж бел. 6.

/*2/ – Това беше по времето на завръщането на евреите от Вавилонското робство през 5-то столетие пр. Хр. на еврейския книжник Езра.

/*3/ – Има, няколко екземпляра на Зевс, запазени в Мала азия, при които на горната част на тялото има няколко гърди или издатини, подобно на прочутата статуя на Артемида от Ефес; т. е. релефна скулптура на "Стратиос Зевс" и фигури върху монети, сред които е "Лебрандеус Зевс" от Кариа.

/*4/ – Във връзка с това виж последното описание, което Р. Щайнер дава във "Въздействия на окултното развитие върху обвивките на човека".

/*5/ – Стенографските записки са неясни тук. Края на изречението има две възможни предавания: 1. "Да си призная, аз имам предпочитания относно тези от расата на Авел и тези на каиновата раса". или 2. "Аз съм запазил за себе си постигането на едно уеднаквяване между онези от Авеловата раса и онези от каиновата раса".

/*6/ – В "Тайните общества на всички векове и страни" от Чарлз Уилиям Хекетрон /кн. 8, секция 21/ научаваме, че: "Според един от основните закони на масонството – и едно правило, преобладаващо в най-големите мистерии на античността "жени не могат да бъдат приемани в ордена.. "ние видяхме обаче, че Калиостро приемал жени в Египетските ритуали и когато в началото на 18-то столетие са основали няколко дружества във Франция, които по външна форма приличали на Свободното масонство, но не изключвали жени, дамите, естествено, много започвали да хвалят такива институции, така че масонските братства, виждайки че те стават непопулярни, възприели стратегията да установят "осиновяващи" ложи за жени, наричани така, защото всяка ложа в края на краищата е трябвало да бъде осиновена от някоя редовна масонска ложа.

Гранд Ориент на Франция изработила закони за тяхното управление и първата осиновена ложа била открита в Париж в 1775 г..

Подобни ложи се разпростряха по цяла Европа, с изключение на Великобритания; но те скоро отпаднаха и понастоящем се ограничават само в мястото, където първоначално бяха възприети.

/*7/ – Това се отнася до Е. П. Блаватска /1831-1891/, на която бе дадена най-високата осиновителна степен на Мемфис-Мизраим Свободно масонство в 1888 г. от Джон Йаркър /виж бел. 16 на лекция 9 от 16 декември 1904 г./, след като тя бе издала своята първа работа: "Разбулената Изида".
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г.

ПРОИЗХОД НА ТЕКСТА

Текстът бе взет от най-пълния от четири текста, попълнен от другите три.

/*1/ – Виж бел. 2 към предшестващата лекция.

/*2/ – Виж бел. 3 на предшестващата лекция.

/*3/ – Хирам е живял по времето на царуването на цар Соломон, което се пресмята като 993-953 пр. Хр. Четвъртата подраса /гръцката културна епоха/ започва в 747 г. пр. Хр. според Щайнер.

/*4/ – Това е индийски теософски термин за огромна космическа епоха на еволюция – Манвантара. Период на проявление като планетарните състояния Стара Луна, Старо Слънце и пр.

/*5/ – Това вероятно се отнася до "Неизказуемото име на Бога", което според Лудвиг Хелд /текстът не се чете/ "е трудна формулировка, съответстваща на името с 12, 42 или 72 букви, знанието на което разкрива тайните на божиите дела или Божията активност от началото докрая".

/*6/ – Битие, гл. 3, стих 15.

/*7/ – Виж бел. 6 и 7 на предшестващата лекция.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г.

ИЗТОЧНИК НА ТЕКСТА

Стенографски бележки от Франц Зайлер с допълнителен материал, даден на присъствуващите от трима анонимни членове.

/*1/ На предишното събрание на членове на Берлинския клон /понеделник 16 октомври/, Р. Щайнер направи следната бележка по време на обявяването на следващите дейности: "На следното понеделнишко събрание ще говоря за окултизъм, езотерика и теософия. Желая да обърна вниманието ви към факта, че тази тема ще бъде сравнявана с текущите събития. аз ви моля да поканите колкото се може повече членове, както и онези, които живеят на по-далеч.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г.

ИЗТОЧНИК НА ТЕКСТА

1. Обикновени бележки от неизвестна ръка, най-пълните.

2. Написано на пишеща машина копие от стенографските бележки на Франц Зайлер. Оригиналното стенографско копие също не беше пълно; първото е било попълвано и реставрирано по време на писането на машина от Зайлер, понякога с помощта на текст, който очевидно е бил на негово разположение.

3. Много съкратено копие от неизвестна ръка в голям унисон с текста на/1/

4. Много съкратен текст с пропуски, записани от Берта Рибщайн.

5. Бележки на Мари Щайнер фон Сиверс.

6. Бележки от неизвестна ръка.

Основата за отпечатването беше копие /1/ и с оглед на /2/ след сравняване с неговото стенографско копие и други текстове.

Места в текста, които не са попълнени в никой от текстовете на разположение, са указани в следващите бележки.

/*1/ – В две лекции 17 и 18 в този том на 23. октомври 1905 г., отделно за мъже и жени.

/*2/ -Тук Р. Щайнер намеква за неговата връзка с кръга около Мари Евгения де ла Грация във Виена по време на 80-те години на миналото столетие. Във връзка с това виж "Моят жизнен път".

/*3/ – Случаят за това е в дискусиите, преобладаващи по онова време между църквата и Свободното масонство относно сензационния труд на Лео Таксил за сатанинските практики на Свободните масони, който вече бе се появил в сто хиляди екземпляра по времето на тези разисквания. – виж следващата бележка.

/*4/ – Тук Р. Щайнер намеква за вече прочутата Таксил-Воган измама. Лео Таксил /псевдоним на Габриел Йоганд Паже/, 1854-1907, възпитан от йезуитите и известен от 70-те години като антиклерикален писател и основател на няколко свободно мислещи общества, става член на Парижката ложа: "Храмът на честта на Франция" в 1881 г., ала бил изключен от нея скоро след това, понеже се предполагало да е подправял писма на брат Юго и Луи Бланк. В 1885 г. той изрежисира своето покайващо връщане към църквата. Подчинявайки се на енцикликата на Лъв ХІІІ от 20 април 1884 г., Hutanum genis, в която се изискваше демаскирането на свободните масони като съюзници на дявола, той започва своята главна работа "Братята на трите точки", започва своята демаскираща борба с други творби относно неговото изфабрикуване на системата "Паладизъм" на Свободното масонство и дори беше поканен на частна аудиенция при Лъв ХІІІ в 1887 г. Невъобразимият успех на Лео Таксил и неговите двама други съюзници: немеца Карл Хакс /псевдоним на д-р Батай; зет на издателя на италианската /не се чете/ и италианеца Доменико Маргиота, достига своя връх в католическата църква, когато Таксил измисли свидетелката мис Даяна Воган /Мис Даяна Воган,/ не се чете/. Със сътрудничеството на най-висши църковници Таксил основава един Антисвободномасонски съюз, който събра първия антисвободномасонски конгрес в Триен, септември 1896 г. Тридесет и шест епископи, 50 епископални делегати и над 700 опоненти на ложите, повечето от тях свещеници, участвуваха в конгреса. Главният епископ кардинал Халер от Залцбург и водачът на католишките благородници в Германия принц Карл от Льовенщайн бяха председатели. Конгресът бе едно публично оповестяване на разкритията на Таксил и мис Даяна Воган, само няколко скептици поискаха доказателства. Първият започнал да разпитва за аферата Таксил беше свободният масон Готфрид Джозеф Финдел, който публикува своята книга "Католическата измама" още в 1896 г. Общо взето обаче, главно Х. Грубер, който дълго бе последовател на Таксил, се смята да е първият, който се е усъмнил в неговия тритомен труд: /не се чете/.

Тази работа се появи едва в 1897 г. обаче А. Е. Уайт със своя труд "Обожанието на дявола във Франция" или "Въпросът на Луцифер" /Лондон, 1896/ също се смята, че е един от първите.

По това време пред голямото събрание в Париж Таксил на 19 април 1897 г. призна, че всичко това е една преднамерена измама от негова страна, че дяволът Бикстру и неговата сатанинска невеста мис Воган никога не са съществували. Според "Немски наръчник на свободните масони" признанието на Таксил дошло малко по-рано отколкото първоначално се е възнамерявало, "поради това че, според собственото му признание, той не е искал по-нататък да продължи своята мистификация, след като се е появила книгата на Финдел.

/*5/ – Според Мьонке Берг /текстът не се чете/ Хамбург, 1880/ Лесинг, при неговото постъпване в Хамбургската ложа на 15 октомври 1771 г. бе попитан от Уважавания майстор, фон Розенберг: "Сега вие виждате наистина, че аз съм казал истината. Вие не сте открили нищо противорелигиозно или политически опасно, нали? "Казва се, че Лесинг е отговорил: "О, бих искал да бях открил нещо подобно. То повече би ме задоволило".

/*6/ – Не може да се определи към какъв текст Р. Щайнер се отнася тук. Обаче, според Хекетрон, цитиран и преди, това понятие вече се бе появило в 1751 г. /текстът не се чете/.

/*7/ – Това в стенографските бележки на Зайлер в текст 1 е дадено: "така наречен шотландски? Или същият ритуал като този, който в специфично отношение съответства на ония, който се нарича Египетски, Мизраим- или Мемфиски ритуал". Текстът на Рибщайн казва само: "Шотландски или Приет ритуал – Мемфиски ритуал".

/*8/ – За това виж бел. 6 към лекцията, дадена на 29. май 1905 г. /лекция 18/.

/*9/ – В текста 1 "в мистериите" е заменена с "духовен свят". В стенографските бележки на Зайлер тези думи липсват. За неговото машинописно копие той очебиещо е използвал текст 1.

/*10/ – Това изречение е непълно във всички бележки. В книгата е дадено, както е коригирано от Мария Щайнер в текст 1.

/*11/ – Сравни също: "Аристотел за мистерийната драма" /антропософски месечник, т. 4, № 9/, "Говор и драма", Лондон 1960.

/*12/ – Рудолф Щайнер често бе говорил за мистериите на Светия Граал по времето на тези лекции: например в Берлин на 19. май 1905 и в Ландин, на 29. юли 1906 г.

/*13/ – Двойната лекция, дадена на 23. октомври 1905 г. за мъже и жени отделно/лекция 17 и 18 в настоящия том./

/*14/ – Това изречение не е дума по дума, както е записано. Различните текстове са различни. Текст 1 изпуска от това изречение думите "великите потоци" и на тяхно място има "сила за мъже и жени", и свършва с думата "области", пропускайки останалото. Зейлеровото машинно копие има същите думи, а стенографските бележки тук имат пропуск. В текстът на Рибщайн 4 откриваме: "символите са свързани с въпроси, протичащи по целия свят, които означавайки.. основни мъжки и женски сили". Бележките на Мари Щайнер фон Сиверс дават следното: "Двата пола са само израз на две велики течения, които застават пред нас като закон на полярността". Отпечатването е било прегледано от редактора, за да му се даде разбираемо значение.

/*15/ – Виж бел. 10 към лекцията, дадена на 22. май 1905 /лекция 12/.

/*16/ – "Одушевяване /Beseelung/, "завладяване" /Besiegung/. Текстовете 1 и 2 имат първото; текст 4 последното.

/*17/ – Въпросната дума "природа" бе дадена в текст 1 и 2, но отсъства в другите текстове.

/*18/ – Това изречение беше непълно в текстове 1 и 2 и бе завършено от текстове 4 и 5.

/*19/ – Очебиещо тук Р. Щайнер говореше за легендата за "Бедният Хенрих", съчинена от Хартман фон Ауе /1165-С 1215/, съвременник на Волфрам фон Ешенбах. /виж също бел. 13/. Рудолф Щайнер твърде често говореше за това стихотворение в края на тази лекция.

/*20/ – Това изречение се явява само в текст 1. Текстът на Рибщайн 4, от другата страна е единственият текст, който съдържа следното изречение: "Авел е онзи, който в бъдеще ще има властта да създава онова, което е свещено чрез силите на своята душа".

/*21/ – Текст 1 съдържа "обществена сила" /текстът не се чете/. В доброто копие на Зайлер е "свързваща сила" /текстът не се чете/, ала в стенографското копие на Зайлер, /текстът не се чете/ може да бъде прочетено. Целият текст, вкл. предшестващия тпараграф е даден в текста на Рибщайн 4 по следния начин: "Обективна любов присъстваше в боговете, които създадоха Космоса. Нещо свръхчовешко се задвижваше, което днес е разбираемо, което по-късно ще бъде любов. Манас, Будхи, Атма е свързващата сила, която дава власт над кръста".

/*22/ – Изглежда, че текстовете тук не са много ясно схванати. Значение има, че само триъгълникът е споменат и нищо не се говори за хексаграма. Но след думите в стенографското копие на Зайлер: "Средновековният окултист изразяваше символа на Светия Граал.. във формата на триъгълник", той е нарисувал един хексаграм, който е могъл да бъде нарисуван само по времето, когато е писал.

Двата триъгълника и хексаграмът в настоящия том се възпроизведени от текст 4 на Рибщайн, който дава и най-голямото число диаграми. В текст 6 диаграмите с текста са дадени по следния начин:

"Този триъгълник е символ на Светия Граал и също символ за събуждащото се съвършенство в живите. Това е Силата на Христос, която е описана като "Врил" в "Занони". Тя съществува понастоящем в елементарно зародишно състояние и в бъдеще ще дойде онази сила, която ще формира истинското съдържание на висшите степени, именно, царското изкуство. Човек трябва да постигне това за себе си съвсем сам, без много да задава въпроси".

Текст 6 също съдържа един вариант, който не се намира в другите текстове: "Всичко, което е изразено чрез изкуство, наука и религия, дотолкова, доколкото не е дадено от боговете – и следователно стои под знака на кръста – е извлечено от Свободното масонство.




Другите текстове нямат тези диаграми. За обяснение на хексаграма като символ, виж лекция на Щайнер от 12. януари 1924 г., съдържаща се в "Розенкройцерството и съвременното посвещение". Лична забележка относно хексаграма е записана от Александър Стракош. В къщата, която е съградена за антропософска работа в Щутгарт, Ландхаус Щрасе 70, в 1911г. хексаграмът бе изработен в горната част на прозорците на главния хол. Стракош, който е очаквал да види пентаграма попитал Рудолф Щайнер за него и получил отговора: "Хексаграмът фактически е знакът на Христос и на Венерината еволюция".

/*23/ – Текст 1 съдържа думата "Христос" вместо думата "кръст" но от друга страна Зайлеровото чисто копие, както и текст 4 на Рибщайн, имат "кръст".

/*24/ – Съчинено около 1200-1210 г. Най-напред издадено в 1477 г. Забравено за много години и отново станало известно в 1750 г. Първото критично издание на Лахман /1833/ последвано от множество други. Английски преводи 1894 г. в стихове; издадени в Ню Йорк 1961 г. и в класиците на Пенгуин 1980 г.

/*25/ – Лорд Литън, "Идващата раса" 1870, Лондон. Преведена на немски от Гюнтер Вахсмут чрез внушението на Щайнер, Щутгард 1922 г.

В отговор на един въпрос, поставен на Р. Щайнер в края на една лекция, държана в Лайпциг 13. октомври 1906 г. относно значението на Врил, той казал следното: "Всичко, което някога е било представено в света, отново ще се върне. Силата Врил е в основата на нещо много специално. Понастоящем човек може да използва само силите на минералното царство. Гравитацията е минералната сила, електричеството – също. Изграждането на железниците го дължим на въглищата. Онова, което човекът не знае да използва обаче е енергията на растенията. Силата, която подтиква стръковете на житото да вървят нагоре в една нива, е все още латентна сила, която човек един ден ще изполва в своя служба, както силата на въглищата. Това е Врил. Това е същата сила, която факирите все още използват. Те живеят в атавизъм – белег на едно прародителско състояние".

/*26/ – Обясненията на символа Тау са частични и текстовете се различават по думи.

Текст 1 казва следното: "Знакът Тау играе важна роля в Свободното масонство. Той всъщност не е нищо друго освен един кръст като горното рамо е махнато. Във фигуративен смисъл следователно е пропуснато минералното царство

Но за да може изобщо да се получи кръста, трябва да се внесе в употреба и растителното царство, чрез което се получава кръстът, сочещ нагоре"

Текстът и символът на 1 и двете са несигурни. Мари Щайнер, която веднъж направи подготвителни корекции на 1 остави символа в първоначалната му форма и го замени със следното: "За да може изобщо да се достигне до кръста, растителното царство трябва да влезе в употреба, чрез което ще се получи сочещия нагоре кръст Т.

В текст 2 се дава следното: "Този Тау знак играе важна роля в Свободното масонство. Той не е нищо друго освен кръста. Само едно рамо липсва. Изоставено е минералното царство, за да се достигне до кръста. Ако позволите да влезе растителното царство, получавате нагоре сочещия Кръст". В стенографските бележки тук има пропуснато след думите: "за да се дойде до кръста". Вместо символа е вмъкнато след "на горе сочещия Кръст", което е било пропуснато в чистото копие.

Текст 4 има само: "Тау играе важна роля Тау не е нищо освен кръста. Ако производителната сила на растението.. "Значително е, че е бил нарисуван символът Тау, а не обратната форма, в един текст, който иначе дава най-голямото число диаграми.

Текст 6 има следното: "Тау е кръстът, от който е премахнато горното рамо. Изоставено е минералното царство, човекът вече го контролира. Тъй като ако човек остави да навлезе и растителното царство, тогава се достига до онова, което се развива от Земята, от душата като сила над Земята е символ на бъдещето Свободно масонство.

Другите текстови не съдържат нищо за това.

/*27/ – Двойна лекция на 23. октомври 1905 г. , за мъже и жени отделно /лекция 17 и 18/.

/*28/ – В лекцията от 28. декември 1905 г. /още неиздадена/, Р. Щайнер казва: "Позволете ми да приключа моите наблюдения на старата година с нещо, което веднъж вече съм казал /в лекциите от декември 1904 г., включени в настоящия том/. Една огромна работа на разрушение става около нас, която един наблюдателен човек може да я види, дори и ако не е ясновидец; ние стоим в началото на една велика работа на разрушение, включващо външната материална култура такава, каквато се е развила през последните векове – тъй като материалното развитие може да стигне само до известна точка".

/*29/ – Американецът Джон Уорълд Кили /роден 1837 г./ предизвика много шум около себе си във втората половина на 19-то столетие чрез изнамирането на "Себе-мотор", т. нар. Кили-мотор. Един трактат върху неговия експеримент може да се намери в "Тайната доктрина" т. 1, кн. 3 "Идващата сила" на Е. П. Блаватска. Сред лекциите на Р. Щайнер има няколко изказвания по този въпрос особено в лекцията, дадена по време на Първата световна война на 20 юни 1916 г.: "Космическото същество аза", където той казва: "Това все още бе само един идеал. Да благодарим на Бога, че по онова време, беше самоедин идеал, тъй като, ако този идеал на Кили бе станало реалност тогава, какво би станало при тази война! "Сравни също лекцията, държана в Дорнах на 1 декември 1918 г. в "Променените условия на времената".

/*30/ – Текст 1 и 2 имат: "Тау на Светия Граал". Другите текстове нямат този пасаж. Образът на Светия Граал е корекция на Мари Щайнер; може би това е грешка при приписването и би трябвало да бъде: "Таубе" /т. е. "гълъб"/ на Светия Граал.

/*31/ – Виж в този текст по-късните лекции на Р. Щайнер: "Проблемът за Фауст, 12 лекции, Дорнах между 13 септември 1916 и 19 януари 1919 г.

/*32/ – Тук Р. Щайнер има предвид секцията, отнасяща се до култа и символизма на неговата Езотерична школа, която той щеше да основе. Във връзка с това виж: "Моят жизнен път", гл. 37.


ОТНОСНО ПРЕПИСИТЕ НА ЛЕКЦИИТЕ

Извлечение от автобиографията на Рудолф Щайнер, гл. 35.

Резултатите на моята антропософска работа са първо, книги предназначени за общата публика; второ, голямо число лекторски курсове, първоначално считани като частни публикации и продавани само на членове на Теософското /по-късно Антропософското/ общество. Курсовете представляват повече или по-малко точни бележки, държани по моите лекции, които по липса на време аз не съм в състояние да коригирам. Аз бих предпочел изговорената дума да остане изговорена дума. Ала членовете желаеха да се отпечатат курсовете за лична употреба. По този начин те възникнаха. Ако аз бих бил в състояние да ги коригирам, ограничението само за членове не би било необходимо още от самото начало. Сега вече ограничението отпадна преди около една година.

В моята автобиография е специално необходимо да кажа няколко думи относно как от една страна, моите книги за общата публика, и от друга, частно отпечатаните курсове, принадлежат на онова, което аз дадох и разработих като антропософия.

Който би искал да проследи моята външна борба и усилие да представя антропософията по начин, подходящ за съвременното съзнание, трябва да направи това чрез творбите ми, публикувани за общо ползване. В тях аз определям моето положение по отношение на философските усилия на съвремието. Те съдържат онова, което за моя духовен взор ставаше все по-ясно определено, сградата на антропософията – наистина, недоизградена в много насоки.

Редом с изискването да се изгради антропософията и при това на хората с общото образование на съвремието да се даде единствено това, което бе почерпено директно от духовния свят се появи и другото – напълно да се задоволява вътрешната душевна необходимост и духовните въжделения на членовете на обществото.

Особено силни бяха изискванията да се хвърли светлина чрез антропософията върху евангелията и Библията изобщо. Членовете желаеха да имат курсове от лекции върху тези откровения, дадени на човечеството. За задоволяване на тези нужди чрез частни лекторски курсове възникна друг фактор: На тези лекции присъстваха само членове. Те бяха запознати с основното съдържание на антропософията. Аз можех да се обърна към тях като към хора, напреднали в антропософското познание. Подходът, който възприех в тези лекции не бе подходящ за писане на трудове, предназначени първоначално за общата публика.

В тези частни кръгове аз можех да формулирам онова, което имах да кажа по начин, който бих бил задължен да променя, ако това бе планирано първоначално за общата публика.

Така публичните и частни публикации са всъщност две твърде различни неща, изградени върху различни основи. Публикуваните книги са пряк резултат от моите вътрешни усилия и вътрешен труд, докато частно отпечатаният материал, включва вътрешните нужди на членовете и моят жив опит от това определяше формата на лекциите.



Обаче нищо никога не бе казано, което да не е единствено резултат на моя пряк опит, в изграждането на антропософията. Не може и да става дума за съгласуване с предубежденията и предпочитанията на членовете. Всеки, който чете тези частно отпечатани лекции, може да ги възприема като представляващи антропософията в пълен смисъл. Така бе възможно без никакво колебание – когато оплакванията в това направление станаха настоятелни – да се отклоним от обичая си да раздаваме този материал само на членове. Но трябва да се има предвид, че понякога се появяват погрешни пасажи в тези лекторски доклади, непрегледани от мен.

Правото да се съди този частен материал, разбира се, може да бъде дадено само на някой, който има необходимата предварителна основа за такава присъда. И по отношение на по-голямата част от този материал това означава поне знание за човека и за Космоса дотолкова, доколкото то е било представено в светлината на антропософията, а също и знание за онова, което съществува като "антропософска история" в онова, което е било дадено от духовния свят.



1 Самата Езотерична школа е просъществувала от 1904 г. до започването на Първата Световна война през лятото на 1914 г. и се състояла от три класа. Виж Събр. съч. 264, 265, 266./След десетгодишна пауза тя е била наново основана през 1924 г. под името Свободна Висша школа за Духовна наука, виж «Конституцията на Всеобщото антропософско общество и Свободната висша школа за духовната наука Наново построяване на Гьотеанума» Събр. Съч. 260а. Поради тежкото заболяване Рудолф Щайнер е успял да организира само първия клас, чието съдържание е дадено в Събр. Съч. 270.

2/Виж например седемтомната поредица "Космическа и човешка история", (1914 до 1917) Събр. съч. 170 до 174а и б; "Окултното движение през ХІХ столетие и неговото отношение към световната култура", Събр. съч. 254 (1915), "Съвременност и минало на човешкия дух", (1916) Събр. съч. 167; "Как може човечеството може отново да намери Христос?", (1918) Събр. съч. 187; "Лечебни фактори за социалния организъм" (1920), Събр. съч. 198.


3 От едно неподписано въведение към "Evter - Freimauerei und Weltkrieg" на Карл Хайзе, Базел, 1918/.


4 През покъсните години, със задълбочаването на изследванията на Рудолф Щайнер, той говори за повисшата природа на различните духовни същества от висшите йерархии. Бел кор.


5 Деви всъщност са били някогашните хора, т. е.ние самите, когато все още сме притежавали само душа и дух и още не сме били свързани със земното физическо тяло чрез първото ни въплъщение. Освен това има и Деви, които всъщност са Ангели, които само в тази епоха са можели да се въплътят в човешкото физическо тяло и са ръководили културното развитие на хората. Покъсно, когато човешките тела са станали потвърди и посилно минерализирани те вече не са могли да се въплътяват в тях. Бел. кор..


6 Цитат от Гьоте.


7 На немски: Heil, heilen (добро, лекувам) - heiligen (освещавам), Heiliger Geist - Светият Дух. Бел. кор.

8 Под тези понятия някога са били разбирани трите агрегатни състояния, твърдо, течно и въздухообразно. Разтопеното желязо също се е обозначавало като вода, а ледът като земя. Бел. кор.

9 Виж Забележки.

10 Египетската, гръцката и нашата културна епоха. Бел. кор.

11 Виж в главата Забележки.

12 В стенограмата тук има пропуск; в бележки като текст се открива допълнението: (какво трябва да се излее в тези черупки като мисъл. Това обаче се знае),

13 Това последно изречение се появява в бележките на Мария Щайнер-фон Сиверс, както следва: "Тези неща или ще продължават хаотично, както индустрията и технологията са правили досега, или хармонично, както е целта на Свободното масонство: тогава ще се постигне най-висшето развитие".


14 предишни инкарнации на Земята б.кор.

15 кръг е равнозначно на жизнено състояние, виж схема в края на книгата б.кор.

16 състояние на формата. бел.кор.


Каталог: files -> literature -> 1-ga
1-ga -> Взаимовръзки
1-ga -> Лекции 1910 г и 1917 г превод от английски: вера гюлгелиева
1-ga -> Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина
1-ga -> Лекции изнесени в Арнхайм, Торки, Лондон и Щутгарт между 28. и 27. 1924 г
1-ga -> Взаимовръзки
1-ga -> Лекции държани в Лайпциг от 28. 12. 1913 до 1914 г
1-ga -> Лекции държани в Берлин, Щутгарт и Кьолн между 13. И 29. 12. 1907 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис ga-101
1-ga -> Лекции и приветствие изнесено в Дорнах между 05. и 28. 09. 1924 г
1-ga -> Превод от немски: димо даскалов
1-ga -> 7 октомври 1904 год


Сподели с приятели:
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   29




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница