Лекции държани в Лайпциг от 28. 12. 1913 до 1914 г



страница1/8
Дата23.10.2018
Размер0.52 Mb.
#93306
  1   2   3   4   5   6   7   8






ЦИКЪЛ от 6 лекции


държани в Лайпциг

от 28. 12. 1913 до 2. 1. 1914 г.

ИЗДАДЕНИ ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР

ПО ЗАПИСКИ НЕПРЕГЛЕДАНИ ОТ СКАЗЧИКА
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОД
изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – сканиран от копие












С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

СТР.

1. Трудности за раз­би­ра­не съ­щес­т­во­то на Христа-Исуса. Мислите на гностиците. 28 де­кем­в­ри 1913 г.......................................................3


2. Симптоматично раз­ви­тие на ед­на стра­на на чо­веш­кия ду­ше­вен жи­вот в си­би­ли­те­. Тях­но­то кон­т­рас­ти­ра не с пророците. Апостол Павел и мас­ли­но­во­то дърво. 29 де­кем­в­ри 1913 г……………….........................15
3. Трите про­ник­ва­ния на ед­но съ­щес­т­во на вис­ши­те йе­рар­хии от – Хри- стовото Същество. /Отражения на те­зи кос­ми­чес­ки фак­ти в гръц­ка­та ми- тология/ Четирите сте­пе­ни на хармонизирането.

30 де­кем­в­ри 1913 г…..........................................................................28


4. Последействие на тро­ич­но­то Христово Събитие в сле­дат­лан­т­с­ко­то време. /Хронология в све­тог­ле­да на Заратустра. Астрология в еги­пет­с­ки­те и хал­дейс­ки­те мис­те­ри­и­. Ме­те­оро­ло­гия в Гръцко-римската епоха. / Геологическият еле­мент на пророците.

31 де­кем­в­ри 1913 г……......................................................................41


5. Действието на Христовия Импулс в ос­но­ви­те на душата. /Възник- ването на иде­ята за Граала. Нововъзниква­не­то на пис­мен­нос­т­та на звез­ди­те в тай­на­та на Парсифал. Ганганда Грайда: Менящата се по­път­на храна. 2 януари. 1914 г……………………………...........................53
Проникването на ду­хов­ни­те от­к­ро­ве­ния от Христовото Същество.

2 яну­ари 1914 г.


6. Четене пис­мен­нос­т­та на звез­ди­те със си­ли­те на не­вин­на­та чо­веш­ка душа. /Връзка на ис­то­ри­ята на чо­вечес­т­во­то с пис­мен­нос­т­та на звездите. / Звездният ас­пект и чо­веш­ки­ят ас­пект на све­ще­ния Граал.

2 яну­ари 1914 г…………………………............................................64


ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ


Трудности за разбиране съществото на Христа – Исуса.

За мно­го ду­ши­, ко­ито са склон­ни да при­емат в на­ша­та епо­ха то­ва­, ко­ето ан­т­ро­по­соф­с­ки ори­ен­ти­ра­на­та Духов­на Наука има да ка­же­, е не­об­хо­ди­мо да бъ­дат отс­т­ра­не­ни от те­зи ду­ши ня­кои про­ти­во­ре­чи­я­, ко­ито възник­ват в тях. Душата мо­же да бъ­де на­со­че­на осо­бе­но към ед­но про­ти­во­ре­чи­е­, ко­га­то тя мо­же да взе­ме се­риоз­но спо­ме­ни­те на ед­но та­ко­ва праз­нич­но вре­ме­, как­во­то е оно­ва­, ко­ето съ­щес­т­ву­ва око­ло Коледа и на­ча­ло то на Новата Година. Че с то­ва­, ко­ето се ста­ра­ем да до­би­ем ка­то поз­на­ни­я­, ­ис­ка­ме да про­ник­нем съ­що в хода на раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то­, за да раз­бе­рем доб­ре на­ше­то соб­с­т­ве­но ду­хов­но развитие, то­ва ни ста­ва яс­но осо­бен чрез се­ри­оз­но­то за­чи­та­не на та­ки­ва праз­нич­ни спомени. До- статъчно е да нах­вър­лим са­мо една ми­съл и тя вед­на­га би­ва ос­вет­ле­на - бих­ме мог­ли да ка­жем - от ед­на­та стра­на­, а от дру­га стра­на ще обърне обез­с­по­ко­ява­що вни­ма­ни­ето вър­ху то­ва­, как пред ду­ша­та тряб­ва да се нат­ру­пат противоречия, труд­ности­, ко­га­то та­зи ду­ша ис­ка да при­еме в ис­тин­с­кия сми­съл на­ши­те ан­т­ро­по­соф­с­ки поз­на­ния вър­ху чо­ве­ка и ми­ро­во­то развитие. Между раз­лич­ни­те поз­на­ни­я­, ко­ито ис­ка­ме да до­би­ем чрез на­ше­то ан­т­ро­по­соф­с­ко за­дълбо­ча­ва­не­, е съ­що поз­на­ни­ето на Хрис- товото Същество, поз­на­ни­ето на ос­нов­но важ­ния Импулс, кой­то е запо- ч­нал в на­ча­ло­то на раз­ви­ти­ето на на­ше­то вре­ме­, кой­то ние на­ре­кох­ме Христовия Импулс. Ние без съмне­ние ще се за­пи­та­ме чес­то пъти: Как ста­ва­, че на­ше­то вре­ме тряб­ва да хра­ни на­деж­да­та­, да про­ник­не по­-доб­ре­, по­-­ин­тен­зив­но в хо­да на ми­ро­во­то раз­ви­тие със за­дъл­бо­че­ни­те ан­т­ро­по­соф­с­ки поз­на­ни­я­, за да раз­бере Христовия Импулс, отколкото е ус­пя­ло да про­ник­не вре­ме­то, в ко­ето са жи­ве­ли съв­ре­мен­ни­ци­те на Тайна­та на Голгота? Бихме мог­ли да за­да­дем въпроса: Не бе­ше ли по­-лес­но за те­зи съв­ре­мен­ни­ци на Тайната на Голгота да про­ник­нат в тай­на­та­, ко­ято е свър­за­но с Голготската Тайна спе­ци­ал­но за раз­ви­ти­ето на чо­вечес­т­во­то­? Не бе­ше ли то­ва по­-лес­но за тях да про­ник­нат в та­зи Тайна, от­кол­ко­то за на­ше­то вре­ме­, ко­ето е та­ка от­да­ле­че­но от Тайната на Голгота? То- ва мо­же да ста­не един под­тис­к­ващ въп­рос за ду­ши­те на нас­тоящо­то вре­ме­, ко­ито ис­кат да след­ват ан­т­ро­по­соф­с­ки раз­би­ра­не­то на Христовото Същество. Този въп­рос може да се пре­вър­не в ед­но от оне­зи про­ти­во­ре­чи­я­, ко­ито тряб­ва да дейс­т­ву­ват под­тис­к­ва­що имен­но то­гава­, ко­га­то взе­мем на­пъл­но се­ри­оз­но по­-дъл­бо­ки­те прин­ци­пи на на­ше­то ан­т­ро­по­соф­с­ко поз­на­ни­е­. ­Ед­но разре­ше­ние на то­ва про­ти­во­ре­чие се по­лу­ча­ва за нас са­мо то­га­ва­, ко­га­то из­ви­ка­ме пред на­ша­та ду­ша ця­ло­то ду­хов­но по­ло­же­ни­е, в ко­ето чо­ве­чес­т­во­то се на­ми­ра­ше в оно­ва вре­ме­, ­от ко­ето ние за­поч­ва­ме на­ше­то ле­тоброене. Който се пос­та­рае да про­ник­не без ня­как­ви ре­ли­ги­оз­ни или дру­ги по­доб­ни чув­с­т­ва в ду­хов­но­то ус­т­ройс­т­во на хо­-­
рата от на­ча­ло­то на на­ше­то ле­тоб­ро­ене­, ще нап­ра­ви ед­но твър­де сво­еб­раз­но откритие. Можем да се опи­та­ме да нап­ра­вим пър­во то­ва про­ник­ва­не по след­ния на­чи­н. ­Мо­жем да си кажем: Нека се при­дър­жа­ме към то­ва­, ко­ето иду­ши­те от­да­де­ни на на­й-­външ­ни­те не­ща не мо­гат да от­ре­ка­т, ­да се при­дър­жаме към ста­ро­то пре­да­ни­е­, как­то то е по­лу­че­но в история- та; но да се опи­та­ме да про­ник­нем в она­зи час­т, ­която об­х­ва­ща ду­хов­ния жи­вот в не­го­ва­та чистота. Защото мо­жем да се на­дя­ва­ме­, че чрез ед­но та­ко­ва про­никва­не ще до­ло­вим ня­кои не­ща от ис­тин­с­ки­те им­пул­си на раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то­. Не­ка се при­дър­жа­ме към мис­ли­тел­ния жи­вот на вре­ме­то­, ко­ето се на­ми­ра в на­ча­ло­то на на­ше­то ле­тоб­ро­ене­. Не­ка се пос­та­ра­ем да про­ник­не­м, ­чи­ето ис­то­ри­чес­ки, в то­ва­, ко­ето хо­ра­та са про­из­ве­ли ка­то за­дъл­бо­че­ние на мис­ли­те ако ще­те 200 го­ди­ни пре­ди Тайната на Голгота и още тол­ко­ва го­ди­ни след та­зи Тайна, за да про­ни- кнат в тай­ни­те на све­та, в за­гад­ки­те на света. Тогава ще от­к­ри­ем, ­че в сто­ле­ти­ята пре­ди и след Тайната на Голгота е ста­нала ед­на без­к­рай­но пъл­на със зна­че­ние про­мя­на в ду­шев­но­то ус­т­ройс­т­во на чо­ве­чес­т­во­то от­нос­но мис­ловния живот. Ще за­бе­ле­жи­м, ­че по оп­ре­де­лен на­чин вър­ху го­ля­ма част от раз­г­леж­да­ния от нас кул­ту­рен свят е пре­ми­на­ло не­що­, п­ре­ми­на­ло е онова, ко­ето гръц­ка­та фи­ло­со­фия и ня­кои дру­ги мис­ли­тел­ни за­дъл­бо­че­ния бя­ха до­нес­ли ве­че от ня­кол­ко сто­ле­тия на човечеството. Когато раз­г­ле­да­ме до как­во е стиг­на­ло чо­ве­чес­т­вото в оно­ва вре­ме чис­то от са­мо се­бе си­, без раз­ми­съл вър­ху ня­кой им­пулс ид­ващ от­въ­н, ­до как­во са стиг­нали оне­зи­, ко­ито са би­ли на­ре­че­ни със сто­ичес­кия из­раз "мъдреци", до как­во са стиг­на­ли мно­жес­т­во лич­ности на рим­с­ка­та ис­то­ри­я­, т­ряб­ва да кажем: Относно зав­ла­дя­ва­не­то на мис­ли­, ­от­нос­но зав­ла­дя­ва­не­то на идеи за­пад­ни­ят жи­во­т, ­нас­тъ­пил след то­ва вре­ме­, не ни е до­не­съл всъщ­ност не­що из­вън­ред­но по­ве­че­. То­зи за­паден жи­вот ни е до­не­съл без­к­рай­но мно­го от­нос­но про­ник­ва­не­то във фак­ти­те на природата; до­не­съл ни е без­к­рай­ни ре­во­лю­ции на мис­ле­не­то вър­ху външ­ния свят. Обаче мислите, са­ми­те иде­и, с ко­ито бя­ха нап­раве­ни те­зи пос­ти­же­ни­я, с ко­ито чо­ве­чес­т­во­то се бе­ше опи­та­ло да про­ник­не във външ­ни­те прос­т­ран­с­т­ве­ни тай­ни на съ­щес­т­ву­ва­ни­ето­, те са би­ли в същ­ност мал­ко до­раз­ви­ти и за­дъл­бо­че­ни от оно­ва вре­ме насам; всич­ки те­зи мис­ли и иде­и­, да­же и те­зи за раз­ви­ти­ето­, жи­ве­еха всич­ки в ду­ши­те на то­га­ваш­но­то вре- ме. Това, ко­ето бих­ме мог­ли да на­ре­чем та­ка ед­но мис­ли­тел­но схва­ща­не на све­та­, ­ед­но жи­ве­ене в иде­и­, бе­ше стиг­нало до оп­ре­де­ле­на ви­со­чи­на­, до един връх и бе­ше об­х­ва­на­ло не са­мо от­дел­ни ду­хо­ве как­то из­вес­т­но вре­ме пре­ди то­ва уче­ни­ци­те на Сократа; но бе­ше ста­на­ло по оп­ре­де­лен на­чин по­пу­ляр­но­, бе­ше се раз­п­рос­т­ра­нило над юж­на Европа и дру­ги об­лас­ти на света. Човек се удив­ля­ва на то­ва задъл­бо­ча­ва­не на мисълта. Ако бих­ме ис­ка­ли да взе­мем под вни­ма­ние без­п­рис­т­рас­т­но ед­на ис­то­рия
на фи­ло­со­фи­ята­, ние бих­ме спре­ли наше­то вни­ма­ние имен­но вър­ху та­зи по­бе­да на мисълта.

Ако взе­мем се­га от ед­на стра­на та­зи по­бе­да на ми­съл­та­, то­ва без­к­рай­но пъл­но със зна­че­ние раз­ра­бот­ва­не на све­та на иде­ите­, а от дру­га стра­на - в сми­съ­ла, в кой­то днес се опит­ва­ме да про­ник­нем - пос­та­вим пред ду­ша­та си не­що та­ко­ва ка­то тай­ни­те­, ко­ито се гру­пи­рат око­ло Голгота, ние ще за­ле­жим оба­че още и не­що друго. Тогава ще за­бе­ле­жи­м, ­че ко­га­то в оно­ва вре­ме се раз­п­рос­т­ра­ни вес­т­та за Тайната на Голгота, се по­лучи ед­на из­вън­ред­но го­ля­ма бор­ба на ми­съл­та с та­зи Тайна. Ние виж­да­ме­, как фи­ло­со­фи­ите в оно­ва време, осо­бе­но та­ка мно­го за­дъл­бо­че­на­та фи­ло­со­фия на Гнозиса, и се ста­ра­еха да на­со­чат към та­зи един­с­т­ве­на цел всич­ки иде­и­, ко­ито бя­ха добити. И от го­ля­мо зна­че­ние е, чо­век да ос­та­ви да дейс­т­ву­ва вър­ху не­го та­зи бор­ба на ми­съл­та с Тайната на Голгота. Защо- то то­ва­, ко­ето мо­же да се кон­с­та­ти­ра­, ­е­, че та­зи бор­ба е би­ла всъщ­ност ед­но нап­раз­но усилие; че то­ва мощ­но за­дъл­бо­ча­ва­не на ми­съл­та­, ко­ето раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­вото бе­ше дос­тиг­на­ло­, на­ис­ти­на съ­щес­т­ву­ва­, че се по­ла­гат всич­ки уси­ли­я­, за да бъ­де раз­б­ра­на Тайната на Голго­та­, ­оба­че всич­ки те­зи уси­лия се оказ­ват не­дос­та­тъч­ни­. Ка­то че Тайната на Голгота е от­де­ле­на на ед­но далеч­но раз­с­то­яние чрез ду­хов­ни­те све­то­ве­, ка­то че ид­ва та­ка при чо­ве­чес­т­во­то и не ис­ка да се разкрие.

Сега бих ис­ка­л, ­обич­ни при­яте­ли­, п­ред­ва­ри­тел­но да обър­на вни­ма­ни­ето Ви вър­ху то­ва­, че ко­га­то го­во­ря за Тайната на Голгота, не бих ис­кал да вне­са при те­зи сказ­ки в то­зи из­раз аб­со­лют­но ни­що от то­ва­, ко­ето би съ­щес­т­ву­ва­ло в то­зи из­раз от ня­как­ви ре­ли­ги­оз­ни пре­да­ния или убежде- ния; в те­зи сказ­ки бих ис­кал да взема от­нос­но то­зи из­раз /Тайната на Голгота/ чис­то обек­тив­ния свят на фак­ти­те­, кой­то стои на ос­но­ва­та на раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то­, то­ва­, ко­ето се пред­ла­га на фи­зи­чес­ко­то и ду­хов­но наблюдение. Бих ис­кал да нап­ра­вя за нас ед­но раз­г­леж­да­не­, ко­ето се аб­с­т­ра­хи­ра от всич­ко оно­ва­, ко­ето е би­ло до­би­то от­нос­но Тайната на Голгота, което съ­щес­т­ву­ва в от­дел­ни­те ре­ли­ги­оз­ни ве­ро­из­по­ве­да­ни­я­, и бих ис­кал да на­со­ча пог­ле­да са­мо вър­ху то­ва­, ко­ето е ста­на­ло в раз­ви­ти­ето на човечеството. Сега пред­ва­ри­тел­но ще ка­жа ня­кои не­ща, ко­ито ще мо­га да ка­жа яс­но и убе­ди­тел­но ед­вам в след­ва­щи­те дни.

Първото не­що­, ко­ето бие на очи при ед­но та­ко­ва съ­пос­та­вя­не на Тайната на Голгота и на из­вън­ред­но за­дълбо­че­но­то раз­ви­тие на ми­съл­та в оно­ва вре­ме­, то­ва е, че чо­век по­лу­ча­ва ед­но впе­чат­ле­ни­е­, ко­ето аз из­ра­зих та- ка: Същността на та­зи Тайна стои да­ле­че­, да­ле­че от това, ко­ето раз­ви­ти­ето на ми­съл­та мо­же да пос­тиг­не. И кол­ко­то чо­век про­ник­ва по­-точ­но в то­ва­, ко­ето гор­но­то съ­пос­та­вя­не мо­же да предложи, тол­ко­ва по­ве­че той тряб­ва да приз­на­е­: ­От ед­на стра­на мо­жем да за­дъл­бо­чим на­ша­та ду­ша на­пъл­но в све­то­ве­те на мис­лите­, ко­ито ха­рак­те­ри­зи­рат на­ча­ло­то на на­-


ше­то летоброене; мо­жем да се стре­мим да нап­ра­вим да ожи­вее в ду­ша­та ни­, как­во е би­ло ду­шев­но­то устройство, това, ко­ето хо­ра­та в Римската им­пе­рия и в то­га­ваш­на Гърция са мислили; мо­жем та­ка да се ка­же да из­ви­ка­ме от­но­во пред ду­ша­та си те­зи идеи, ко­ито хо­ра­та са мисли­ли­, и то­га­ва ще до­би­ем чувството: Да, това е вре­ме­то­, ко­га­то ми­съл­та е из­пи­та­ла ед­но за­дъл­бо­ча­ва­не както ни­ко­га пре­ди това; с ми­съл­та ста­ва нещо; та­зи ми­съл ид­ва в чо­веш­ка­та ду­ша как­то ни­ко­га пре­ди това. Обаче ко­га­то след то­ва с по­мощ­та на она­зи ду­шев­на спо­соб­нос­т, ­ко­ято мо­жем да на­ре­чем яс­но­виж­да­ща­, ­иска­ме да нап­ра­вим да ожи­вее в нас то­ва­, ко­ето мо­же­ше да бъ­де пос­та­ве­но пред ду­ша­та от­нос­но за­дъл­бо­че­ността на ми­съл­та и ожив­ле­ни­ето на мис­лов­ни­те све­то­ве от оно­ва вре­ме­, ко­га­то сле­дова­тел­но но­сим то­ва в на­ша­та ду­ша­, но се­га ос­та­вим да дейс­т­ву­ва в ду­ша­та оно­ва­, ко­ето яс­но­вид­с­ка­та спо­соб­ност на ду­ша­та може да даде, - то­га­ва вне­зап­но се явя­ва не­що изненадващо; то­га­ва чувствуваме: Дале- че, да­ле­че в ду­хов­ни­те све­то­ве ста­ва всъщ­ност то­ва­, ко­ето про­из­ве­де въп­рос­но­то за­дъл­бо­ча­ва­не на мисълта.

Ние ве­че обър­нах­ме вни­ма­ни­ето вър­ху то­ва­, че зад на­шия свят се на­ми­рат дру­ги све­то­ве­. Не­ка упот­ре­бим обик­но­ве­ни­те изрази: ас­т­рал­ни­ят свя­т, ­нис­ши­ят свят на Девакана /нис­ши­ят ду­хо­вен свя­т/­, вис­ши­ят свят на Девакана. Нека си при­пом­ни­м, ­че те­зи три свя­та сто­ят зад на­шия фи­зи­чес­ки свят. Когато след то­ва пос­тавим в дейс­т­вие та­зи яс­но­вид­с­ка спо­соб­ност на ду­ша­та­, ние има­ме впечатлението: да­же ко­га­то се из­диг­нем в след­ва­щи­я, в ас­т­рал­ния свя­т, и там не би ни ста­на­ло ясно, ка­къв е всъщ­ност про­из­хо­да на то­ва­, ко­ето се из­ра­зя­ва в мис­ли­тел­ния жи­вот на то­га­ваш­но­то вре­ме­. Да­же ко­га­то на­со­чим пог­ле­да в нис­шия свят на Девака­на­, ­още не би ни ста­на­ло яс­но­, как­во всъщ­ност е ста­на­ло­. И ед­вам ко­га­то мо­жем да се пре­не­сем с ду­ша­та си в све­та на вис­шия Девакан, - та­ка каз­ва яс­но­вид­с­ка­та спо­соб­ност на ду­ша­та -, то­га­ва бих­ме мог­ли да из­жи­ве­ем то­ва­, ко­ето про­низ­ва със сво­ите лъ­чи дру­ги­те два свя­та и сти­га до­лу до на­шия фи­зи­чес­ки свят. Можем да се чув­с­т­ву­ва­ме пос­та­ве­ни вън във фи­зи­чес­ко­то по­ле и не­го­во­то разглеждане; ко­га­то се задълбо­ча­ва­ме в иде­ите, в све­та на иде­ите на то­га­ваш­но­то вре­ме­, не е нуж­но да спи­ра­ме вни­ма­ни­ето си вър­ху то­ва­, ко­ето се съ­об­ща­ва вър­ху Тайната на Голгота; мо­жем от­на­ча­ло да я ос­та­вим на­пъл­но нас­т­ра­на­, можем да се запитаме: Безразлично, какво е ста­на­ло ота­тък в Палестина, какво ни по­каз­ва вън- ш­на­та ис­тория?



Тази ис­то­рия ни по­каз­ва­, че в Рим в Гърция е ста­на­ло ед­но без­к­рай­но за­дъл­бо­ча­ва­не на мислите. Нека огра­дим та­ка да се ка­же ка­то един ос­т­ров на на­ша­та ду­ша­, на на­ше­то ду­шев­но из­жи­вя­ва­не то­зи свят на мисли­те на Рим и Гърция, да си го пред­с­та­вим из­к­лю­чен от всич­ко то­ва­, ко­ето е ста­на­ло външ­но­, да си пред­с­тави­м, ­че в то­зи свят не е про­ник­на­ло още ни­-
що от вес­т­та за Тайната на Голгота: ко­га­то след то­ва на­со­чим пог­ле­да на на­ша­та ду­ша вър­ху то­зи свя­т, ­ние не на­ми­ра­ме без съм­не­ние ни­що­, ко­ето днес уз­на­ва­ме за Тайна­та на Голгота; оба­че на­ми­ра­ме оно­ва без­к­рай­но за­дъл­боча­ва­не на мис­ли­тел­ния жи­во­т, ­как­то ни показва: Тук е ста­на­ло не­що в те­че­ние на раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то­, ко­ето е об­х­ва­на­ло най-­вът­реш­на­та съ­щина на ду­ша­та във фи­зи­чес­ко­то поле. Каквото и да мо­жем пър­во да вяр­ва­ме­, ми­съл­та ни­ко­га не е съ­щес­т­ву­вала та­ка­, как­то в оно­ва вре­ме­, п­ри ни­кой на­род и в ни­коя епоха. Колкото и не­вяр­ващ да бъ­де ня­кой или да не ис­ка да знае ни­що за Тайната на Голгота, все пак той тряб­ва да до­пус­не ед­но нещо: че в све­та на иде­ите, кой­то се­га ог­ра­дих­ме­, жи­вее ед­но за­дъл­бо­ча­ва­не на ми­съл­та­, ко­ето ни­ко­га по­-ра­но не е съществувало. Сега оба­че­, ко­га­то се пре­не­сем в то­зи свят на мис­ли­те и си пос­лу­жим с яс­но­вид­с­ка­та спо­соб­ност на душата, ние се чув­с­т­ву­ва­ме ис­тин­с­ки пос­та­ве­ни в осо­бе­нос­т­та на мисълта. Сега ние си казваме: Та- ка, как­то се е раз­цъф­тя­ла та­зи ми­съ­л, ­ка­то идея при Платон или други, как­то тя е пре­ми­на­ла в све­та­, кой­то се опи­тах­ме да раз­г­ра­ни­чи­м, ­та­зи ми­съл е не­що­, ко­ето пра­ви ду­ша­та сво­бод­на­, ко­ето об­х­ва­ща ду­ша­та и я до­веж­да та­ка да се ка­же до един въз­ви­шен въз­г­лед вър­ху са­ма­та не­я­. Та­ка що­то тя мо­же да каже: Каквото и да мо­жеш да об­х­ва­неш във външ­ния свят и в ду­хов­ния свя­т, ­то те пра­ви за­ви­си­ма от те­зи светове; в ми­съл­та ти обхващаш не­що­, ко­ето жи­вее вът­ре в те­бе­, ко­ето мо­жеш да про­ник­неш на­пъл­но­. Ти мо­жеш да се от­тег­лиш от външ­ния фи­зи­чес­ки свя­т, ­мо­жеш да ста­неш един не­вяр­ващ по от­но­ше­ние на ду­хов­ния свя­т, ­мо­жеш да не ис­каш да зна­еш ни­що за яс­но­вид­с­ки впечатления, мо­жеш да ис­каш да не ос­та­виш да про­ник­не в те­бе нищо от фи­зи­чес­ки­те впечатления: с ми­съл­та мо­жеш да жи­ве­еш вът­ре в тебе; ти об­х­ва­щаш та­ка да се ка­же в тво­ята ми­съл тво­ето соб­с­т­ве­но същество! Това мо­же да се раз­бе­ре­. То­га­ва оба­че въз­ник­ва - и то­ва съв­сем не мо­же да бъ­де ина­че­, ко­га­то чо­век се по­то­пя­ва с яс­но­вид­с­ка­та спо­соб­ност в то­ва­, бих мо­гъл да ка­жа­, мо­ре на ми­съл­та -, то­га­ва въз­ник­ва чув­с­т­во­то за изо­ли­ра­нос­т­та на мисълта; чув­с­т­во­то­, че ми­съл­та е все пак имен­но са­мо мисъл; чув­с­т­во­то­, че ми­съл­та жи­вее пър­во са­мо в ду­ша­та и в нея не мо­же да бъ­де на­ме­рена си­ла­та­, чо­век да из­ле­зе на­вън в един свят, в кой­то мо­жем да на­ме­рим съ­що то­ва­, ко­ето ина­че сме са­ми­те ние в на­ша­та пър­вич­на основа. Именно ко­га­то до­ло­вим на­й-­вис­ше­то ве­ли­чие на ми­съл­та­, ние до­ла­вя­ме съ­що та­ка да се ка­же ней­на­та не­ре­ал­на същност. Тогава мо­жем съ­що да до­ло­ви­м, ­как всъщ­ност на­око­ло в све­та­, кой­то стои пред яс­но­вид­с­кия пог­лед, с кой­то сме се за­поз­на­ли пре­ди яс­но­вид­с­кия пог­ле­д, ­ня­ма ни­що, ко­ето всъщ­ност би мог­ло да но­си та­зи мисъл.

Защото, защо тряб­ва да съ­щес­т­ву­ва тя об­що взе­то­, та­зи мисъл? Та­ка се за­пит­ва чо­ве­к.­ Тя мо­же всъщ­ност само да изо­па­чи фи­зи­чес­кия свят.


Онези, които ис­кат да бъ­дат чис­ти ма­те­ри­алис­ти­, ко­ито не мо­гат да при­пишат на ми­съл­та ни­как­ва пър­вич­на съ­щи­на­, те би тряб­ва­ло всъщ­ност да заб­ра­нят ми­съл­та­. За­що­то ако ма­тери­ал­ни­ят свят е един­с­т­ве­но дейс­т­ви­тел­ни­ят, ­ми­съл­та мо­же са­мо да го изо­па­чи­, да да­де един не­ве­рен об­раз за не­го­. Са­мо по­ра­ди то­ва­, че ма­те­ри­алис­ти­те са ло­ги­чес­ки не­пос­ле­до­ва­тел­ни­, те не сти­гат до един­с­т­ве­но въз­мож­на­та те­ория на поз­на­ни­ето при ма­те­ри­ализ­ма­, п­ри монизма: въз­дър­жа­не­то от мисленето, неп­рис­тъпва­не­то към ни­как­во мис­ле­не­. ­Оба­че пред то­зи­, кой­то се за­дъл­бо­ча­ва с яс­но­вид­с­ка­та спо­соб­ност на ду­ша­та в жи­во­та на мис­ли­те­, п­ред не­го сто­и­, бих­ме мог­ли да ка­же­м, ­не­що зас­т­ра­ша­ва­що ду­ша­та от­нос­но та­зи изоли­ра­ност на ми­съл­та­, ­от­нос­но то­ва уса­мо­те­ние с ми­съл­та­. И то­га­ва за не­го съ­щес­т­ву­ва са­мо ед­но не­що­. Това съ­щес­т­ву­ва обаче, то­ва ид­ва при не­го­, ма­кар и да ид­ва ка­то не­що­, ко­ето се на­ми­ра на го­ля­мо ду­хов­но раз- стояние: от­де­ле­ни чрез три свя­та, в един тре­ти свят се на­ми­ра ис­тин­с­ки­ят про­из­ход - та­ка си каз­ва раз ви­ла­та яс­но­вид­с­т­во ду­ша - ис­тин­с­ки­ят про­из­ход съ­що на то­ва­, ко­ето се на­ми­ра в жи­во­та на мислите. За ясно­вид­с­ки виж­да­ща­та ду­ша в на­ше­то вре­ме то­ва би мог­ло да бъ­де ед­но мно­го сил­но впе­чат­ле­ни­е­, ко­га­то тя се пре­не­се със сво­ето мис­ле­не изо­ли­ра­но във времето, в ко­ето ми­съл­та е из­пи­та­ла сво­ето за­дъл­бо­ча­ва­не­, а имен­но да се аб­с­т­ра­хи­ра от всич­ко­, ко­ето съ­щес­т­ву­ва на­око­ло­, с­ле­до­ва­тел­но съ­що от Тайната на Голгота, и да раз­миш­ля­ва са­мо вър­ху то­ва­, как в гръц­ко­-рим­с­кия свят въз­ник­ва то­ва­, ­из­г­ря­ва то­ва­, ­от мис­лов­но­то съ­дър­жа­ние на ко­ето ние и се­га още чер­пим храна.

И след то­ва чо­век би тряб­ва­ло да на­со­чи своя пог­лед към дру­ги све­то­ве и ед­вам над све­та на Девакана да по­чув­с­т­ву­ва как из­г­ря­ва в един висш ду­хо­вен свят звез­да­та­, ­от ко­ято се из­лъч­ва си­ла­та­, ко­ято се про­явя­ва съ­що и в мис­лов­ния свят на гръц­ко­-рим­с­ка­та древност.

Тогава чо­век се чув­с­т­ву­ва тук на Земята: той се чув­с­т­ву­ва пър­во от­къс­нат от Земята и пре­не­сен в нас­тоящия свят в гръц­ко­-рим­с­кия свят с не­го­ви­те из­лъч­ва­ния в ос­та­на­ли­те об­лас­ти на Земята от оно­ва време, до пре­ди Тайната на Голгота. Обаче щом ос­та­вим да дейс­т­ву­ва вър­ху нас впе­чат­ле­ни­ето на ду­хов­ния свя­т, ­тога­ва звез­да­та - аз каз­вам сим­во­лич­но звез­да­та - ду­хов­но­то съ­щес­т­во се явя­ва пос­та­ве­но над Девакана, звезда­та­, за ко­ято си казваме: Да, това, което ти из­жи­вя­ваш в изо­ли­ра­нос­т­та на ми­съл­та и въз­мож­нос­т­та, че мисъл­та е по­лу­чи­ла ед­но та­ко­ва за­дъл­бо­ча­ва­не как­то във вре­ме­то от на­ча­ло­то на на­ше­то ле­тоб­ро­ене­, то­ва също е ед­но пос­лед­с­т­вие на лъ­чи­те­, ко­ито из­ли­зат от звез­да­та във вис­шия ду­хо­вен свят. И се­га се по­лу­ча­ва ед­но чув­с­т­во­, ко­ето от­на­ча­ло не ис­ка да знае ни­що за то­ва­, ко­ето е ис­то­ри­чес­ко пре­да­ние за Тайната на Голго­та­, а ед­но чув­с­т­во­, ко­ето мо­же да бъ­де из­ра­зе­но така: Да, ти сто­иш тук с гръц­ко­-рим­с­кия иде­ен свят, с това­, ко­ето Платон и ко­ето дру­ги­те мо-­
жаха да да­дат на все­об­що­то об­ра­зо­ва­ние на чо­ве­чес­т­во­то­, ко­ето те внесо­ха в ду­ши­те -, с то­ва сто­иш ти тук и се чув­с­т­ву­ваш жи­во вът­ре в него. След то­ва ча­каш... Наистина твоето ча­ка­не не е напразно: за­що­то то­га­ва из­п­лу­ва дъл­бо­ко­, дъл­бо­ко в зад­ни­те ос­но­ви на ду­хов­ния жи­вот звездата, ко­ято из­п­ра­ща сво­ите си­ло­ви лъ­чи и за ко­ято мо­жеш да ка- жеш: Това, ко­ето ти то­ку-­що из­жи­вя­, е ед­но дейс­т­вие на те­зи си­ло­ви лъ- чи. Този опит мо­же да има чо­ве­к. ­Ко­га­то има то­зи опи­т, ­той не е дър­жал пред се­бе си ни­що от ня­как­во пре­да­ни­е­, а е тър­сил са­мо при­чи­ни­те за то­ва­, ко­ето е ста­на­ло в гръц­ко­-римския свят. Но той има съ­що опит­нос­т­та­, че е раз­де­лен чрез три свя­та от раз­би­ра­не­то на ис­тин­с­ка­та при­чи­на на то­га­ваш­ния свят.

И то­га­ва чо­век на­соч­ва мо­же би пог­лед вър­ху оне­зи ду­хо­ве­, ко­ито в оно­ва вре­ме са се опи­та­ли да раз­бе­рат то­зи пре­лом по свой начин. Той се на­тък­ва в са­ма­та външ­на на­ука на нас­то­яще­то на то­ва­, че в то­ва вре­ме на пре­хо­да­, ­от ко­ето за­поч­ва­ме на­ше­то ле­тоб­ро­ене­, са жи­ве­ли та­ка да се ка­же ре­ли­ги­оз­но­-фи­ло­соф­с­ки гени­и­. И ние ще от­к­ри­ем на­й-­доб­ре те­зи ре­ли­ги­оз­но­-фи­ло­соф­с­ки ге­ни­и­, ко­га­то на­со­чим пог­лед вър­ху това, ко­ето се про­явя­ва в Гнозиса. Този Гнозис е поз­нат по на­й-­раз­но­об­ра­зен на­чи­н. ­Но външ­но хо­ра­та го поз­нават из­вън­ред­но малко; оба­че и по външ­ни­те до­ку­мен­ти мо­жем да до­би­ем ед­но чув­с­т­во за без­к­рай­на­та дълбо­чи­на на то­зи Гнозис. Ние ис­ка­ме да го­во­рим за не­го са­мо до тол­ко­ва­, до­кол­ко­то той пред­с­тав­ля­ва зна­чение за на­ше­то раз­г­леж­да­не на човечеството. Тук мо­жем да ка­жем пре­ди всич­ко­: Г­нос­ти­ци­те са има­ли едно чув­с­т­во за то­ва­, ко­ето то­ку що бе казано: че тряб­ва да тър­сим в без­к­рай­но да­ле­че на­ми­ра­щи се све­то­ве при­чи­ни­те за то­ва­, ко­ето е ста­на­ло в оно­ва вре­ме във външ­ния свя­т. И то­ва съз­на­ние се е пре­да­ло на дру­ги и ние още го виж­да­ме да проб­ляс­ва­, с­ти­га са­мо да ис­ка­ме­, ко­га­то не раз­г­леж­да­ме не­ща­та по­вър­х­нос­т­но­, вижда­ме го да проб­ляс­ва в оно­ва­, ко­ето мо­жем да на­ре­чем бо­гос­ло­вие на апос­тол Павла. Но мо­жем да го конста­ти­ра­ме съ­що и в дру­ги явления... Който днес се за­дъл­бо­ча­ва в Гнозиса на оно­ва вре­ме­, ще срещ­не големи труд­нос­ти за не­го­во­то разбиране. Нашите ду­ши са твър­де мно­го афек­ти­ра­ни и съ­що за­ра­зе­ни от това, ко­ето ма­те­ри­алис­тич­но­то раз­ви­тие на пос­лед­ни­те сто­ле­тия е про­из­ве­ло в тях. Когато хо­ра­та прос­ле­дя­ват об­рат­но раз­ви­ти­ето на све­та­, те мис­лят твър­де мно­го за Ка- нт-Лапласовата ми­ро­ва мъглявина, за не­що чисто материално. И да­же оне­зи­, ко­ито се стре­мят към един по­ве­че ду­хо­вен све­тог­ле­д, ­те мис­ля­т, ­ко­га­то на­сочват пог­лед на­зад в на­й-д­рев­ни­те вре­ме­на­, за та­зи ми­ро­ва мъг­ля­ви­на или за не­що по­доб­но­, и днеш­ни­те хора се чув­с­т­ву­ват доб­ре­, да­же и най-духовните, ко­га­то им се от­не­ма гри­жа­та да тър­сят и на­ме­рят ду­хов­но­то съ­що в древ­ни­те вре­ме­на на ми­ро­во­то раз­ви­тие на Космоса. Тези ду­ши на нас­то­яще­то се чув­с­т­ву­ват улесне­ни­, ко­га­то из­с­лед­вай­ки


пър­вич­ни­те ос­но­ви на све­та мо­гат да си кажат: В ми­на­ло­то е съ­щес­т­ву­ва­ло то­ва или оно­ва тън­ко ве­щес­т­во и от не­го се е раз­ви­ло всич­ко ду­хов­но на­ред с всич­ко фи­зи­чес­ко­. И та­ка ние нами­ра­ме по­ня­ко­га ду­ши­, ко­ито се чув­с­т­ву­ват ис­тин­с­ки уте­ше­ни­, ко­га­то мо­гат да пос­та­вят ма­те­ри­алис­тич­ните из­с­лед­ва­ния в на­ча­ло­то на Космоса, когато мо­гат да пос­та­вят та­ка да се ка­же в на­ча­ло­то на на­шия Космос на­й-­аб­с­т­рак­т­ни­те по­ня­тия за ня­как­ва га­зо­об­раз­на формация. Ето за­що за хо­ра­та е та­ка труд­но да се пре­не­сат в мис­ли­те на Гнозиса. Защото Гнозисът пос­та­вя пър­во в из­ход­на­та точ­ка на раз­г­леж­да­не­то на све­та на­ис­ти­на всич­ко­, ко­ето ни­как не на­пом­ня по ня­ка­къв на­чин за материалното. Може би да­же един ду­х, ­кой­то жи­вее здра­во в нас­то­ящо­то об­ра­зо­ва­ни­е­, не ще мо­же да се въз­дър­жи от ед­на ле­ка ус­мив­ка­, ко­га то в сми­съ­ла на Гнозиса се изис­к­ва от не­го да мис­ли­, че све­тът, в кой­то той се намира, кой­то та­ка ве­ли­чест- ве­но кра­си­во обяс­ня­ва с не­го­вия дар­ви­ни­зъ­м, ­че то­зи свят съв­сем ня­ма не­що об­що с то­ва­, ко­ето дейс­т­ви­телно пред­с­тав­ля­ва пър­вич­ни­те ос­но­ви на на­шия свят. Наистина днеш­ни­ят човек, кой­то жи­вее в нас­то­ящото об­ра­зо­ва­ни­е­, не ще мо­же да се въз­дър­жи от ед­на ле­ка ус­мив­ка­, ко­га­то от не­го се ис­ка да мисли: Първични­те ос­но­ви на све­та се на­ми­рат при оне­зи ми­ро­ви Същества, до ко­ито на­ши­те обик­но­ве­ни по­ня­тия въ­обще не мо­гат да стиг­на­т, ­до ко­ито не мо­же да стиг­не то­ва­, ко­ето днес се из­пол­зу­ва за раз­би­ра­не­то на све­та. В божествения праотец се на­ми­ра то­ва­, ко­ето мо­жем да на­ре­чем ми­ро­ва­та основа; и един вид из­ли­за­що от Него, до Него е пър­во то­ва­, до ко­ето мо­же да про­ник­не ду­ша­та­, ко­га­то тя тър­си на­й-­дъл­бо­ка съ­щи­на отвъд всич­ки ма­те­ри­алис­тич­ни представи: мъл- чание, безкрайното мълчание, в ко­ето ня­ма още вре­ме и прос­т­ран­с­т­во­, а са­мо мълчание. До двой­ка­та на праотеца на све­та и на мълчанието на­соч­ва­ше своя пог­лед гнос­ти­къ­т, ­та­м, ­къ­де­то ня­ма още ни­то прос­т­ран­с­т­во ни­то време; и след то­ва спо­ред не­го от съеди­нява­не­то­, ­от свър­з­ва­не­то на Праотца с Мълчанието про­из­ля­зо­ха дру­ги - бих­ме мог­ли да ги на­ре­чем съ­що та­ка доб­ре све­то­ве как­то и същества. И от те­зи от­но­во дру­ги и от­но­во дру­ги и та­ка през 30 сте­пе­ни нататък.

И на три­де­се­та­та сте­пен стои ед­вам то­ва­, ко­ето стои пред на­ше­то нас­то­ящо раз­би­ра­не и ко­ето е та­ка ве­личес­т­ве­но обяс­не­но с дар­ви­низ­ма спо­ред то­ва нас­то­ящо разбиране. Едвам на три­де­се­та­та сте­пе­н, в­същ­ност на три­де­сет и пър­ва­та сте­пен се на­ми­ра то­ва­, ко­ето със­тав­ля­ва на­шия свят; за­що­то три­де­сет та­ки­ва Същества ко­ито мо­жем да на­ре­чем съ­що та­ка доб­ре Светове как­то и Същества, предхождат то­зи свят. Еон е изра­зъ­т, ­кой­то обик­но­ве­но се при­ема за те­зи тридесет пред­хож­да­щи на­шия свят Същества или Светове.

Ние по­лу­ча­ва­ме ед­на пред­с­та­ва за то­ва­, ко­ето се раз­би­ра с то­зи свят на еоните ед­вам то­га­ва­, ко­га­то си ка­жем яс­но и отчетливо: Не са­мо то­ва­,
ко­ето се­ти­ва­та въз­п­ри­ема­т, ­ко­ето ти на­ри­чаш твоя свят око­ло те­бе, при­над­ле­жи към три­де­сет и пър­вия свят; а съ­що и то­ва­, ко­ето ти про­из­веж­даш ка­то фи­зи­чес­ки чо­век с твоите мис­ли ка­то обяс­не­ния на то­зи свя­т, п­ри­над­ле­жи на та­зи три­де­сет и пър­ва степен. Ще бъ­де още лес­но чо­век да се по­ми­ри с един ду­хо­вен све­тог­ле­д, ­ко­га­то се казва: ето на­, външ­ни­ят свят е без съм­не­ния ед­на майа, една илю­зи­я­, ­оба­че чрез на­ше­то мис­ле­не ние про­ник­ва­ме в ду­хов­ния свя­т, и ко­га­то след то­ва той има на­деж­да­та­, че то­ва мис­ле­не дейс­т­ви­тел­но мо­же да се из­диг­не в ду­хов­ни­те све­то­ве­. ­Оба­че спо­ред гности­ци­те не бе­ше така. Това мис­ле­не при­над­ле­жи към три­де­сет и пър­вия еон, към фи­зи­чес­кия свя­т, ­та­ка казва­ха гностици- те. Така що­то пър­во не са­мо се­тив­но въз­п­ри­ема­щи­ят, а съ­що и мис­ле­щи­ят чо­век бе­ше пос­тавен вън от три­де­сет­те Еона, които мо­гат да бъ­дат виж­да­ни сте­пе­ну­ва­но на­го­ре чрез ду­хов­но­то раз­ви­тие и ко­ито се пред­с­та­вят във все по­-го­ля­мо и по­-го­ля­мо съвършенство.

Действително дос­та­тъч­но е са­мо да се пре­не­сем в ус­мив­ка­та­, ко­ято се явя­ва на ус­та­та на един дне­ше­н, с­тоящ на ви­со­та­та на сво­ето вре­ме мо­нис­т, ­ко­га­то от не­го се ис­ка да вяр­ва­, че на­ши­ят свят се пред­хож­да от тридесет светове, в ко­ито се на­ми­ра не­що съ­вър­ше­но раз­лич­но от то­ва­, ко­ето той са­ми­ят мо­же да мисли.

Обаче то­зи бе­ше въз­г­ле­дът на гнос­ти­ци­те­. И след то­ва те си казваха: "Какво е всъщ­ност по­ло­же­ни­ето в този свят ? "

Искаме за мо­мент да се аб­с­т­ра­хи­ра­ме от то­ва­, ко­ето ние са­ми­те ка­зах­ме вър­ху то­зи свят в сми­съ­ла на на­чало­то на 20-то столетие. Това, ко­ето се­га каз­ва­м, ­не тряб­ва да бъ­де пред­с­та­ве­но за нас ка­то един убеж­да­ващ свят на идеите. В Антропософията на 20-то сто­ле­тие Гнозисът тряб­ва да бъ­де са­мо­по­нят­но по­бе­ден -, но се­га ис­ка­ме да се пре­не­сем в то­зи Гно- зис. Заобикалящият ни свя­т, ­съ­що и то­ва­, ко­ето чо­век мо­же да мис­ли вър­ху не­го­, за­що то­зи свят е из­к­лю­чен от три­де­сет­те Еона? Тогава си каз­ва­ше гнос­ти­къ­т, ­чо­век тряб­ва да на­со­чи пог­лед вър­ху на­й-­дол­ни­я­, ­оба­че още не чис­то ду­хо­вен Еон. Какво съ­щес­т­ву­ва там? Там съ­ществу­ва бо­жес­т­ве­на­та София, божествената Мъдрост. Произхождаща по ду­хо­вен на­чин през 29-те сте­пе­ни­, тя гле­да­ше на­го­ре до на­й-­вис­шия Еон в ду­хов­ния свя­т, ­до та­зи ре­ди­ца от ду­хов­ни Същества или Светове. Обаче един де­н, ­един ми­ров де­н, ­на нея и ста­на яс­но­, че тряб­ва да от­де­ли от се­бе си не­що­, ­ако ис­ка­ше да полу­чи ясен пог­лед в ду­хов­ния свят на Еони- те. И тя от­де­ли от се­бе си оно­ва­, ко­ето съ­щес­т­ву­ва­ше в нея ка­то го­ре­що желание. И то­ва­, ко­ето от се­га на­та­тък не се на­ми­ра в не­я, в та­зи бо­жес­т­ве­на София, в та­зи бо­жестве­на Мъдрост, то ски­та и блуж­дае се­га ве­че в све­та на прос­т­ран­с­т­во­то­, п­ро­ник­ва вся­ко ста­ва­не­, в­ся­ко раз­витие в све­та на пространството. То не жи­вее са­мо в се­тив­но­то въз­п­ри­яти­е­, то жи­вее съ­що в чо­веш­ко­то мисле­не­, жи­вее с коп­не­жа - да се вър­не об­рат­но в ­


духов­ния свя­т, ­жи­вее оба­че из­х­вър­ле­но в чо­веш­ки­те души. Един вид ка­то дру­га­та стра­на­, ка­то об­раз и по­до­би­е­, ­оба­че ка­то зах­вър­лен във външ­ния свят об­раз и по­добие на бо­жес­т­ве­на­та София жи­вее го­ре­що­то же­ла­ни­е­, ко­ето е зах­вър­ле­но във всич­ко­, п­ро­ник­вай­ки света: Ахамод... Кога- то гле­да­ше твоя свя­т, ­без да се из­диг­неш в ду­хов­ни­те све­то­ве­, ти гле­даш в из­пъл­не­ния с горе­що же­ла­ние свят, в све­та из­пъл­нен с Ахамод. Поне- же то­зи свят е един свят из­пъл­нен с го­ре­щи желания, за­то­ва от­на­ча­ло в не­го не мо­же да се пред­с­та­ви ни­що­, ко­ето се по­лу­ча­ва ка­то из­г­лед в све­та на Еоните. Дале­че­, да­ле­че на­ми­ра­що се в све­та на Еоните си пред­с­та­вя­ше Гнозисът, създадено от чис­та­та ду­хов­ност на Еоните то­ва­, ко­ето гнос­ти­ци­те на­ри­ча­ха Синът на Праотеца, а съ­що и то­ва­, ко­ето те на­ри­ча­ха чис­ти­ят Дух Святи. Така що­то ние има­ме в тях ед­на дру­га ре­ди­ца на по­ко­ле­ни­ята­, ­ед­на дру­га ре­ди­ца на раз­ви­тието от­кол­ко­то та­зи ко­ято след то­ва до­ве­де до бо­жес­т­ве­на­та София. Както във фи­зи­чес­кия жи­вот в те­че­нието на раз­м­но­же­ни­ето се от­де­лят по­ко­ле­ни­ята­, та­ка вед­нъж в те­че­ни­ето на Еоните се от­де­ли на ед­на ви­со­ка сте­пен на ду­хов­ния свят ед­но дру­го те­че­ни­е­, те­че­ни­ето на про­из­хож­да­щи­те от Праотца ду­хо­вен Син и Дух Святи. Така що­то ние има­ме те­че­ние в све­та на Еоните то­ва­, ко­ето от ед­на стра­на до­ве­де до бо­жес­т­ве­на­та София, а от дру­га стра­на до ду­хов­ния Син и до Святия Дух. Когато чо­век се из­диг­не на­го­ре през Еоните, той сре­ща вед­нъж един Еон, от кой­то от ед­на стра­на про­из­хож­да ре­ди­ца­та си­но­ве­, ко­ято след то­ва до­ве­де до бо­жес­т­ве­на­та Мъдрост, както от дру­га­та стра­на ре­ди­ца­та си­но­ве­, ­от ко­ято про­из­хож­дат Синът Божи и Светият Дух. След то­ва сти­га­ме на­го­ре до Бога Отца и до Мъл- чанието.

Но чрез то­ва­, че чо­веш­ка­та ду­ша е пос­та­ве­на за­ед­но с Ахамод в ма­те­ри­ал­ния свя­т, ч­рез то­ва в нея жи­вее в сми­съ­ла на Гнозиса коп­не­жът за ду­хов­ния свят, в нея жи­вее пре­ди всич­ко коп­не­жът за бо­жес­т­ве­на­та Со- фия, за бо­жес­т­ве­на­та Мъдрост, от ко­ято оба­че е от­де­ле­на по­ра­ди то­ва­, че е из­пъл­не­на с Ахамод. Това чув­с­т­во на от­де­ле­ност от бо­жес­т­ве­ния свят на Еоните, това чув­с­т­во на ду­ша­та да не бъ­де тя в бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­но­то­, то­ва спо­ред гнос­ти­ци­те се чув­с­т­ву­ва ка­то ма­те­ри­ал­ния свят. И про­из­хож­да­що от бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ния свя­т, ­оба­че свър­за­но с Ахамод, се явя­ва за Гнозиса то­ва­, ко­ето бих­ме мог­ли да на­ре­че­м, ­по­зо­ва­вайки се на гръц­кия ези­к, с­т­ро­ител на световете, Демиургосът. Този Демиур- гос, този Строител на Свето­ве­те е съ­щин­с­ки­ят Творец и по­дър­жа­тел на то­ва­, ко­ето е про­ник­на­то от Ахамод и от ма­те­ри­ал­но­то ес­тество. В не­го­вия свят са зап­ле­те­ни чо­веш­ки­те ду­ши­. Чо­веш­ки­те ду­ши са зап­ле­те­ни пър­во с тех­ния коп­неж за бо­жес­т­ве­на­та София, и в све­та на Еоните се явя­ва чис­то бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­но­, ка­то в да­ле­чи­на­та Синът Божи и Ду- хът Свети, обаче са­мо за то­зи­, кой­то - в сми­съ­ла на Гнозиса - се из­ди­га


над всич­ко то­ва, в ко­ето е въп­лъ­тен Ахамод, блуждаещото в прос­т­ран­с­т­во­то го­ре­що желание.

Защо в ду­ши­те­, ко­ито са пос­та­ве­ни в све­та на Ахамод, живее копнежът? Защо след от­де­ля­не­то от бо­жес­т­вено­-ду­хов­ния свят те из­пит­ват коп­не­жа за бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ния свят? Гнизисът си пос­та­вя­ше съ­що и то­зи въп­рос и казваше: Ахамод е из­х­вър­лен от бо­жес­т­ве­на­та Мъдрост, от бо­жес­т­ве­на­та София, обаче пре­ди да ста­не на­пъл­но то­зи ма­те­ри­ален свят, в кой­то чо­ве­кът жи­вее се­га­, той по­лу­чи ка­то ед­но пос­лед­но оза­ре­ние ед­на свет­ли­на от Сина Божи, която ско­ро от­но­во изчезна. Това е ед­но важ­но по­ня­тие на гнос­ти­ци­те­, че Ахамод, както той жи­вее в чо­веш­ки­те ду­ши­, ви­дя в да­леч­но­то ми­на­ло Божията Светлина, която ско­ро от­ново из­чез­на за него. Обаче спо­ме­нът жи­вее се­га в чо­веш­ки­те ду­ши­, кол­ко­то и мно­го да са зап­ле­те­ните в ма­те­ри­ал­ния свят.. "В све­та на Ахамод жи­вея аз", - та­ка би мог­ла да ка­же ед­на та­ка­ва ду­ша - в ма­те­риалния свя­т. ­Аз съм об­ле­чен в ед­но тя­ло­, ко­ето е взе­то от то­зи ма­те­ри­ален свят; оба­че ко­га­то се вглъ­бя вът­ре в се­бе си, в ме­не ожи­вя­ва един спо­ме­н. ­То­ва­, ко­ето ме дър­жи об­вър­за­на в ма­те­ри­ал­ния свя­т, ­коп­нее за бо­жестве­на­та София, за бо­жес­т­ве­на­та Мъдрост, защото съ­щес­т­во­то Ахамод, което жи­вее в ме­не­, е би­ло ня­ко­га озаре­но от Сина Божи, който жи­вее в све­та на Еоните." Не- ка си изяс­ним то­ва нас­т­ро­ение на ед­на ду­ша­, ко­ято е би­ла та­ка да се ка­же ед­на ду­ша на уче­ник на гнос­ти­ци­те­. Та­ки­ва ду­ши са живели; те не са ед­но хи­по­те­тично пос­т­ро­ени­е­, а са живели. И из­с­ле­до­ва­те­ли­те на ис­то­ри­ята­, ко­ито гле­дат не­ща­та с раз­би­ра­не­, ще се убедят чрез външ­ни­те до­ку­мен­ти­, че мно­жес­т­во та­ки­ва ду­ши са жи­ве­ли в оно­ва време, за ко­ето имен­но го­ворим.

Не е без­по­лез­но да си изяс­ним вед­нъ­ж, ­за­що хо­ра­та на нас­то­ящо­то вре­ме са та­ка мно­го про­тив­ни на то­ва, ко­ето то­ку що ка­за­х. ­Как­во ще има да ка­же един мно­го умен чо­век на нас­то­яще­то вър­ху Гнозиса? Ние тряб- ва­ше да чу­ем, ­че да­же бо­гос­ло­ви­ето на апос­тол Павла се чув­с­т­ву­ва от днеш­ни­те хо­ра ка­то ед­но ра­ви­нистич­но уму­ва­не­, ка­то не­що­, ко­ето е мно­го ще­кот­ли­во и за­то­ва то не зас­лу­жа­ва с не­го да се за­ни­ма­ва един мо­нис­т, ­кой­то та­ка гор­до гле­да в све­та и об­г­ръ­ща то­зи свят с прос­то­то по­ня­тие на раз­ви­ти­ето или с още по­-п­рос­то­то по­ня­тие на енер­ги­ята­, ка­то казва: Сега ние на­й-­пос­ле сме ста­на­ли мъ­же­, до­би­ли сме по­ня­ти­ята, с по­мощ­та на ко­ито пос­т­ро­ява­ме един енер­ге­ти­чен све­тог­лед и гле­да­ме на­зад към те­зи де­ца­, ко­ито пре­ди сто­ле­тия са пос­т­ро­или от тях­на­та де­тин­щи­на тех­ния Гнозис - из­мис­ли­ли са вся­ка­къв вид ду­хо­ве­, т­ри­де­сет Еона. Така пос­тъп­ва иг­ра­еща­та дет­с­ка ду­ша на човечеството. Възмъжа- лата днес ду­ша е да­ле­че над ед­на та­ка­ва иг­ра с нейния ве­лик мо­ни­зъм на нас­то­ящо­то­. Ние гле­да­ме сниз­хо­ди­тел­но към те­зи гнос­ти­чес­ки­, на ис­ти­на оча­ро­ва­тел­ни дет­с­ки души! Такова е имен­но днес нас­т­ро­ени­ето и ­
това нас­т­ро­ение не ще мо­же да бъ­де лес­но по­уче­но­. Бих­ме мог­ли без съм­не­ние да му кажем: Да, един гнос­ти­к, ­кой­то би сто­ял днес пред тебе с не­го­ва­та ро­де­на от Гнозиса ду­ша­, би си поз­во­лил съ­що да ти ка­же своя въз­г­лед и то­га­ва той би го­ворил така: Аз раз­би­рам мно­го доб­ре­, че ти си ста­нал та­ка горделив, та­ка ви­со­ко­ме­рен с тво­ята ми­съл за разви­ти­ето­, за енергията; но то­ва иде от та­м, ­че тво­ят мис­ло­вен жи­вот е ста­нал мно­го гру­б, м­но­го прост, мно­го пър­во­би­те­н, ­че ти се за­до­во­ля­ваш от тво­ята мъг­ла с на­й-­аб­с­т­рак­т­ни­те мис­ли­. Ти из­го­ва­ряш ду­ми­те раз­витие и енер­гия и вяр­ва­ш, ­че при­те­жа­ваш не­що­. Ти не мо­жеш да вник­неш с твоя пог­лед в он­зи тъ­нък ду­ховен жи­во­т, ­кой­то про­ник­ва до то­ва­, ко­ето се из­ди­га в три­де­сет сте­пе­ни над то­ва­, ко­ето ти имаш.

За нас оба­че­, ­обич­ни при­яте­ли­, п­ро­ти­во­по­лож­нос­т­та­, кон­т­рас­тъ­т, ­кой­то пос­та­вих пред Вас в на­ча­ло­то на днеш­но­то раз­г­леж­да­не­, с­та­ва чрез то­ва още по-рязък. От ед­на стра­на виж­да­ме на­ше­то вре­ме с не­го­ви­те мно­го гру­би при­ми­тив­ни по­ня­ти­я­, а от дру­га стра­на виж­да­ме то­зи Гнозис. И ние то­ку що обяс­них­ме­, как­ви без­к­рай­но слож­ни по­ня­тия из­пол­зу­ва то­зи Гнозис - три­де­сет Еона -, за да на­ме­ри в те­че­ни­ето на тях­но­то раз­ви­тие Сина Божи и Светия Дух и да на­ме­ри в ду­ша­та коп­не­жа за бо­жес­т­ве­на­та София, за Сина Божи и за Святия Дух. Тогава ние се запитваме: Да, от то­ва­, ко­ето е ста­на­ло в гръц­ко­-рим­с­ко­то вре­ме ка­то за­дъл­боча­ва­не на ми­съл­та­, не е ли про­из­ляз­ло онова, ко­ето ние днес има­ме, с ко­ето сме стиг­на­ли та­ка блес­тя­що дале­че в на­ши­те мис­ли за раз­ви­ти­ето и за енергията? И не пог­леж­да­ме ли ние ка­то към не­що фак­ти­чес­ки чуждо­, към то­зи Гнозис с не­го­ви­те слож­ни по­ня­ти­я­, ко­ито са та­ка не­сим­па­тич­ни на съв­ре­мен­ни­те хора? Не са ли то­ва ог­ром­ни про­ти­во­ре­чи­я­? Да­, то­ва са дейс­т­ви­тел­но та­ки­ва ог­ром­ни про­ти­во­ре­чи­я­. И про­ти­во­ре­чието­, ко­ето ид­ва от тук и за­ля­га та­ка под­тик­ва­що вър­ху на­ши­те ду­ши­, с­та­ва все по­-го­ля­мо­, ко­га­то се­га от­но­во раз­мис­ли об­рат­но вър­ху то­ва­, ко­ето ка­зах­ме вър­ху яс­но­вид­с­ки нас­т­ро­ена­та душа: че тя мо­же да се пре­несе в мис­лов­ния свят на гър­ци­те и рим­ля­ни­те и виж­да то­га­ва све­та със звез­да­та­, за ко­ято го­во­рих­ме­. И разпръс­на­то нав­ся­къ­де в то­ва за­дъл­бо­ча­ва­не на гръ- ц­ка­та ми­съл ние на­ми­ра­ме оно­ва за­дъл­бо­ча­ва­не­, ко­ето Гнозисът пред- ставлява. Все пак, ко­га­то днес раз­г­ле­да­ме то­ва с по­мощ­та на то­ва­, ко­ето Антропософията тряб­ва да ни да­де­, без­сил­ни всъщ­ност да раз­бе­ре­м, ­как­во тряб­ва да оз­на­ча­ва звез­да­та­, ­от ко­ято сме от­де­лени чрез три свята, - и ко­га­то за­пи­та­ме при гностиците: раз­б­ра­ли ли са те то­ва­, ко­ето е ста­на­ло то­га­ва в ис­тори­чес­ко­то раз­ви­тие на човечеството?... То­га­ва и ние, ко­ито сто­им на поч­ва­та на Антропософията, не можем да по­лу­чим от­го­во­ра от гнос­ти­ци­те­, за­що­то то­зи от­го­вор не би мо­гъл да ни задоволи; той не би мо­гъл да до­не­се ни­как­ва свет­ли­на в то­ва­, ко­ето днес се пред­ла­га на пог­ле­да на ясновидеца. С то­ва раз­г­леж­да­не аз не бих ис­кал да съм Ви дал


днес ед­но обяс­не­ние вър­ху не­що­. Кол­ко­то по­ве­че по­чув­с­т­ву­ва­те­, че то­ва­, което казах, не е ни­как­во обяс­не­ни­е­, кол­ко­то по­ве­че по­чув­с­т­ву­ва­те­, че всъщ­ност аз пос­та­вих пред Вас про­тиво­ре­чие над про­ти­во­ре­чие и са­мо ед­но окул­т­но въз­п­ри­яти­е­, то­ва на звез­да­та­, ко­ето Ви по­ка­за­х, ­тол­ко­ва по­-доб­ре ще сте ме раз­б­ра­ли днес. Че сте на­яс­но вър­ху то­ва­, че в све­та се е по­яви­ло не­що в на­ча­ло­то на на­ше то ле­тоб­ро­ене­, ­от ко­ето чо­веш­ко­то раз­би­ра­не е би­ло твър­де­, т­вър­де да­ле­че и въп­ре­ки то­ва е би­ло про­из­веде­но от не­го­, то­ва бих ис­кал аз с удо­вол­с­т­вие Вие да по­чув­с­т­ву­ва­те­. Че епо­ха­та на из­ход­на­та точ­ка на наше­то ле­тоб­ро­ене е ед­на ве­ли­ка за­гад­ка­, то­ва бих ис­кал да по­чув­с­т­ву­ва­те­. Бих ис­кал да има­те ед­но чув­с­т­во за то­ва­, че в раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то ста­ва нещо, ко­ето в гръц­ко­-рим- ­с­кия свят се про­явя­ва ка­то нещо, ко­ето е ед­но за­дъл­бо­ча­ва­не на ми­съл­та или ка­то ед­но от­к­ри­ва­не на ми­съл­та­, и че пър­вич­ни­те при­чи­ни за то­ва са дъл­бо­ко за­га­дъч­ни­. Вие мо­же­те да по­тър­си­те в скри­ти­те све­то­ве то­ва­, ко­ето в илю­зи­ята, в ма­йя на фи­зи­чес­кия­-се­ти­вен свят се явя­ва ка­то за­дъл­бо­ча­ва­не на гръц­ко­-рим­с­ка­та мисъл. И с днеш­ни­те обяс­не­ния аз ис­ках да дам не ед­на идея, не ед­но ис­тин­с­ко обяс­не­ние за то­ва­, ко­ето стои пред на­с, а из­тък­ва­не­то на ед­на за­гад­ка­, ко­ято след то­ва ще про­дъл­жи и ут­ре вечер.


Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
BG%20DOCS -> Окултна история


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница