Лекции държани в Лайпциг от 28. 12. 1913 до 1914 г



страница1/6
Дата12.02.2017
Размер1.24 Mb.
  1   2   3   4   5   6






ЦИКЪЛ от 6 лекции


държани в Лайпциг

от 28. 12. 1913 до 2. 1. 1914 г.

ИЗДАДЕНИ ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР

ПО ЗАПИСКИ НЕПРЕГЛЕДАНИ ОТ СКАЗЧИКА
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОД
изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – сканиран от копие














GA-149

РУДОЛФ ЩАЙНЕР


Х Р И С Т О С
И ДУХОВНИЯТ СВЯТ
З А ТЪРСЕНЕТО
НА СВЕЩЕНИЯ ГРААЛ

Цикъл от 6 лекции държани в Лайпциг


от 28. 12. 1913 до 2. 1. 1914 г.

ИЗДАДЕНИ ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР

ПО ЗАПИСКИ НЕПРЕГЛЕДАНИ ОТ

СКАЗЧИКА
НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОД
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

СТР.


1. Трудности за разбиране съществото на Христа-Исуса. Мислите на гностиците. 28 декември 1913 г.......................................................3
2. Симптоматично развитие на една страна на човешкия душевен живот в сибилите. Тяхното контрастира не с пророците. Апостол Павел и маслиновото дърво. 29 декември 1913 г……………….........................15
3. Трите прониквания на едно същество на висшите йерархии от – Христовото същество. /Отражения на тези космически факти в гръцката митология/ Четирите степени на хармонизирането.

30 декември 1913 г…..........................................................................28


4. Последействие на троичното Христово събитие в следатлантското време. /Хронология в светогледа на Заратустра. Астрология в египетските и халдейските мистерии. Метеорология в Гръцко-римската епоха. / Геологическият елемент на пророците.

31 декември 1913 г……......................................................................41


5. Действието на Христовия импулс в основите на душата. /Възникването на идеята за Граала. Нововъзникването на писменността на звездите в тайната на Парсифал. Ганганда Грайда: Менящата се попътна храна.

2 януари 1914 г……………………………............................53


Проникването на духовните откровения от Христовото същество.

2 януари 1914 г.


6. Четене писменността на звездите със силите на невинната човешка душа. /Връзка на историята на човечеството с писменността на звездите. / Звездният аспект и човешкият аспект на свещения Граал.

2 януари 1914 г…………………………............................................64


ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ


ТРУДНОСТИ ЗА РАЗБИРАНЕ СЪЩЕСТВОТО НА ХРИСТА – ИСУСА.

За много души, които са склонни да приемат в нашата епоха това, което антропософски ориентираната духовна наука има да каже, е необходимо да бъдат отстранени от тези души някои противоречия, които възникват в тях. Душата може да бъде насочена особено към едно противоречие, когато тя може да вземе сериозно спомените на едно такова празнично време, каквото е онова, което съществува около Коледа и началото на Новата година. Че с това, което се стараем да добием като познания, искаме да проникнем също в хода на развитието на човечеството, за да разберем добре нашето собствено духовно развитие, това ни става ясно особен чрез сериозното зачитане на такива празнични спомени. Достатъчно е да нахвърлим само една мисъл и тя веднага бива осветлена, бихме искали да кажем, от едната страна, а от друга страна ще обърне обезспокояващо вниманието върху това, как пред душата трябва да се натрупат противоречия, трудности, когато тази душа иска да приеме в истинския смисъл нашите антропософски познания върху човека и мировото развитие. Между различните познания, които искаме да добием чрез нашето антропософско задълбочаване, е също познанието на Христовото същество, познанието на основно важния импулс, който е започнал в началото на развитието на нашето време, който ние нарекохме Христовия импулс. Ние без съмнение ще се запитаме често пъти: - Как става, че нашето време трябва да храни надеждата, да проникне по-добре, по-интензивно в хода на мировото развитие със задълбочените антропософски познания, за да разбере Христовия импулс, отколкото е успяло да проникне времето, в което са живели съвременниците на Тайната на Голгота? Бихме искали да зададем въпроса: - Не беше ли по-лесно за тези съвременници на Тайната на Голгота да проникнат в тайната, която е свързано с Голготската тайна специално за развитието на човечеството? Не беше ли това по-лесно за тях да проникнат в тази Тайна, отколкото за нашето време, което е така отдалечено от Тайната на Голгота? Това може да стане един подтискващ въпрос за душите на настоящото време, които искат да следват антропософски разбирането на Христовото същество. Този въпрос може да се превърне в едно от онези противоречия, които трябва да действат подтискващо именно тогава, когато вземем напълно сериозно по-дълбоките принципи на нашето антропософско познание. Едно разрешение на това противоречие се получава за нас само тогава, когато извикаме пред нашата душа цялото духовно положение, в което човечеството се намираше в онова време, от което ние започваме нашето летоброене. Който се постарае да проникне без някакви религиозни или други подобни чувства в духовното устройство на хората от началото на нашето летоброене, ще направи едно твърде своебразно откритие. Можем да се опитаме да направим първо това проникване по следния начин. Можем да си кажем: - Нека се придържаме към това, което идушите отдадени на най-външните неща не могат да отрекат, да се придържаме към старото предание, както то е получено в историята; но да се опитаме да проникнем в онази част, която обхваща духовния живот в неговата чистота. Защото можем да се надяваме, че чрез едно такова проникване ще доловим някои неща от истинските импулси на развитието на човечеството. Нека се придържаме към мислителния живот на времето, което се намира в началото на нашето летоброене. Нека се постараем да проникнем, чието исторически, в това, което хората са произвели като задълбочение на мислите ако щете 200 години преди Тайната на Голгота и още толкова години след тази Тайна, за да проникнат в тайните на света, в загадките на света. Тогава ще открием, че в столетията преди и след Тайната на Голгота е станала една безкрайно пълна със значение промяна в душевното устройство на човечеството относно мисловния живот. Ще забележим, че по определен начин върху голяма част от разглеждания от нас културен свят е преминало нещо, преминало е онова, което гръцката философия и някои други мислителни задълбочения бяха донесли вече от няколко столетия на човечеството. Когато разгледаме до какво е стигнало човечеството в онова време чисто от само себе си, без размисъл върху някой импулс идващ отвън, до какво са стигнали онези, които са били наречени със стоическия израз "мъдреци", до какво са стигнали множество личности на римската история, трябва да кажем: - Относно завладяването на мисли, относно завладяването на идеи западният живот, настъпил след това време, не ни е донесъл всъщност нещо извънредно повече. Този западен живот ни е донесъл безкрайно много относно проникването във фактите на природата; донесъл ни е безкрайни революции на мисленето върху външния свят. Обаче мислите, самите идеи, с които бяха направени тези постижения, с които човечеството се беше опитало да проникне във външните пространствени тайни на съществуванието, те са били в същност малко доразвити и задълбочени от онова време насам; всички тези мисли и идеи, даже и тези за развитието, живееха всички в душите на тогавашното време. Това, което бихме искали да наречем така едно мислително схващане на света, едно живеене в идеи, беше стигнало до определена височина, до един връх и беше обхванало не само отделни духове както известно време преди това учениците на Сократа; но беше станало по определен начин популярно, беше се разпространило над южна Европа и други области на света. Човек се удивлява на това задълбочаване на мисълта. Ако бихме искали да вземем под внимание безпристрастно една история на философията, ние бихме спрели нашето внимание именно върху тази победа на мисълта.

Ако вземем сега от една страна тази победа на мисълта, това безкрайно пълно със значение разработване на света на идеите, а от друга страна в смисъла, в който днес се опитваме да проникнем поставим пред душата си нещо такова като тайните, които се групират около Голгота, ние ще залежим обаче още и нещо друго. Тогава ще забележим, че когато в онова време се разпространи вестта за Тайната на Голгота, се получи една извънредно голяма борба на мисълта с тази Тайна. Ние виждаме, как философиите в онова време, особено така много задълбочената философия на Гнозиса, и се стараеха да насочат към тази единствена цел всички идеи, които бяха добити. И от голямо значение е, човек да остави да действа върху него тази борба на мисълта с Тайната на Голгота. Защото това, което може да се констатира, е, че тази борба е била всъщност едно напразно усилие; че това мощно задълбочаване на мисълта, което развитието на човечеството беше достигнало, наистина съществува, че се полагат всички усилия, за да бъде разбрана Тайната на Голгота, обаче всички тези усилия се оказват недостатъчни. Като че Тайната на Голгота е отделена на едно далечно разстояние чрез духовните светове, като че идва така при човечеството и не иска да се разкрие.

Сега бих искал, мои мили приятели, предварително да обърна вниманието ви върху това, че когато говоря за Тайната на Голгота, не бих искал да внеса при тези сказки в този израз абсолютно нищо от това, което би съществувало в този израз от някакви религиозни предания или убеждения; в тези лекции бих искал да взема относно този израз /Тайната на Голгота/ чисто обективния свят на фактите, който стои на основата на развитието на човечеството, това, което се предлага на физическото и духовно наблюдение. Бих искал да направя за нас едно разглеждане, което се абстрахира от всичко онова, което е било добито относно Тайната на Голгота, което съществува в отделните религиозни вероизповедания, и бих искал да насоча погледа само върху това, което е станало в развитието на човечеството. Сега предварително ще кажа някои неща, които ще мога да кажа ясно и убедително едвам в следващите дни.

Първото нещо, което бие на очи при едно такова съпоставяне на Тайната на Голгота и на извънредно задълбоченото развитие на мисълта в онова време, това е, че човек получава едно впечатление, което аз изразих така: Същността на тази Тайна стои далече, далече от това, което развитието на мисълта може да постигне. И колкото човек прониква по-точно в това, което горното съпоставяне може да предложи, толкова повече той трябва да признае: От една страна можем да задълбочим нашата душа напълно в световете на мислите, които характеризират началото на нашето летоброене; можем да се стремим да направим да оживее в душата ни, какво е било душевното устройство, това, което хората в Римската империя и в тогавашна Гърция са мислили; можем, така да се каже, да извикаме отново пред душата си тези идеи, които хората са мислили, и тогава ще добием чувството: Да, това е времето, когато мисълта е изпитала едно задълбочаване както никога преди това; с мисълта става нещо; тази мисъл идва в човешката душа както никога преди това. Обаче когато след това с помощта на онази душевна способност, която можем да наречем ясновиждаща, искаме да направим да оживее в нас това, което можеше да бъде поставено пред душата относно задълбочеността на мисълта и оживлението на мисловните светове от онова време, когато следователно носим това в нашата душа, но сега оставим да действа в душата онова, което ясновидската способност на душата може да даде, тогава внезапно се явява нещо изненадващо; тогава чувстваме: Далече, далече в духовните светове става всъщност това, което произведе въпросното задълбочаване на мисълта.

Ние вече обърнахме вниманието върху това, че зад нашия свят се намират други светове. Нека употребим обикновените изрази: астралният свят, нисшият свят на Девакана /нисшият духовен свят/, висшият свят на Девакана. Нека си припомним, че тези три свята стоят зад нашия физически свят. Когато след това поставим в действие тази ясновидска способност на душата, ние имаме впечатлението: Даже когато се издигнем в следващия, в астралния свят, и там не би ни станало ясно, какъв е всъщност произхода на това, което се изразява в мислителния живот на тогавашното време. Даже когато насочим погледа в нисшия свят на Девакана, още не би ни станало ясно, какво всъщност е станало. И едвам когато можем да се пренесем с душата си в света на висшия Девакан, така казва ясновидската способност на душата -, тогава бихме могли да изживеем това, което пронизва със своите лъчи другите два свята и стига долу до нашия физически свят. Можем да се чувстваме поставени вън във физическото поле и неговото разглеждане; когато се задълбочаваме в идеите, в света на идеите на тогавашното време, не е нужно да спираме вниманието си върху това, което се съобщава върху Тайната на Голгота; можем отначало да я оставим напълно настрана, можем да се запитаме: - Безразлично, какво е станало отатък в Палестина, какво ни показва външната история?

Тази история ни показва, че в Рим в Гърция е станало едно безкрайно задълбочаване на мислите. Нека оградим, така да се каже, като един остров на нашата душа, на нашето душевно изживяване този свят на мислите на Рим и Гърция, да си го представим изключен от всичко това, което е станало външно, да си представим, че в този свят не е проникнало още нищо от вестта за Тайната на Голгота: Когато след това насочим погледа на нашата душа върху този свят, ние не намираме без съмнение нищо, което днес узнаваме за Тайната на Голгота; обаче намираме онова безкрайно задълбочаване на мислителния живот, както ни показва: Тук е станало нещо в течение на развитието на човечеството, което е обхванало най-вътрешната същина на душата във физическото поле. Каквото и да можем първо да вярваме, мисълта никога не е съществувала така, както в онова време, при никой народ и в никоя епоха. Колкото и невярващ да бъде някой или да не иска да знае нищо за Тайната на Голгота, все пак той трябва да допусне едно нещо: Че в света на идеите, който сега оградихме, живее едно задълбочаване на мисълта, което никога по-рано не е съществувало. Сега обаче, когато се пренесем в този свят на мислите и си послужим с ясновидската способност на душата, ние се чувстваме истински поставени в особеността на мисълта. Сега ние си казваме: - Така, както се е разцъфтяла тази мисъл, като идея при Платон или други, както тя е преминала в света, който се опитахме да разграничим, тази мисъл е нещо, което прави душата свободна, което обхваща душата и я довежда, така да се каже, до един възвишен възглед върху самата нея. Така че тя може да каже: - Каквото и да можеш да обхванеш във външния свят и в духовния свят, то те прави зависима от тези светове; в мисълта ти обхващаш нещо, което живее вътре в тебе, което можеш да проникнеш напълно. Ти можеш да се оттеглиш от външния физически свят, можеш да станеш един невярващ по отношение на духовния свят, можеш да не искаш да знаеш нищо за ясновидски впечатления, можеш да искаш да не оставиш да проникне в тебе нищо от физическите впечатления: С мисълта можеш да живееш вътре в тебе; ти обхващаш, така да се каже, в твоята мисъл твоето собствено същество! Това може да се разбере. Тогава обаче възниква и това съвсем не може да бъде иначе, когато човек се потопява с ясновидската способност в това, бих искал да кажа, море на мисълта -, тогава възниква чувството за изолираността на мисълта; чувството, че мисълта е все пак именно само мисъл; чувството, че мисълта живее първо само в душата и в нея не може да бъде намерена силата, човек да излезе навън в един свят, в който можем да намерим също това, което иначе сме самите ние в нашата първична основа. Именно когато доловим най-висшето величие на мисълта, ние долавяме също, така да се каже, нейната нереална същност. Тогава можем също да доловим, как всъщност наоколо в света, който стои пред ясновидския поглед, с който сме се запознали преди ясновидския поглед, няма нищо, което всъщност би искало да носи тази мисъл.

Защото, защо трябва да съществува тя общо взето, тази мисъл? Така се запитва човек. Тя може всъщност само да изопачи физическия свят.

Онези, които искат да бъдат чисти материалисти, които не могат да припишат на мисълта никаква първична същина, те би трябвало всъщност да забранят мисълта. Защото ако материалният свят е единствено действителният, мисълта може само да го изопачи, да даде един неверен образ за него. Само поради това, че материалистите са логически непоследователни, те не стигат до единствено възможната теория на познанието при материализма, при монизма: Въздържането от мисленето, непристъпването към никакво мислене. Обаче пред този, който се задълбочава с ясновидската способност на душата в живота на мислите, пред него стои, бихме искали да кажем, нещо застрашаващо душата относно тази изолираност на мисълта, относно това усамотение с мисълта. И тогава за него съществува само едно нещо. Това съществува обаче, това идва при него, макар и да идва като нещо, което се намира на голямо духовно разстояние: Отделени чрез три свята, в един трети свят се намира истинският произход така си казва раз вилата ясновидство душа истинският произход също на това, което се намира в живота на мислите. За ясновидски виждащата душа в нашето време това би искало да бъде едно много силно впечатление, когато тя се пренесе със своето мислене изолирано във времето, в което мисълта е изпитала своето задълбочаване, а именно да се абстрахира от всичко, което съществува наоколо, следователно също от Тайната на Голгота, и да размишлява само върху това, как в гръцко-римския свят възниква това, изгрява това, от мисловното съдържание на което ние и сега още черпим храна.

И след това човек би трябвало да насочи своя поглед към други светове и едвам над света на Девакана да почувства как изгрява в един висш духовен свят звездата, от която се излъчва силата, която се проявява също и в мисловния свят на гръцко-римската древност.

Тогава човек се чувства тук на Земята: той се чувства първо откъснат от Земята и пренесен в настоящия свят в гръцко-римския свят с неговите излъчвания в останалите области на Земята от онова време, до преди Тайната на Голгота. Обаче щом оставим да действа върху нас впечатлението на духовния свят, тогава звездата аз казвам символично звездата духовното същество се явява поставено над Девакана, звездата, за която си казваме: - Да, това, което ти изживяваш в изолираността на мисълта и възможността, че мисълта е получила едно такова задълбочаване както във времето от началото на нашето летоброене, това също е едно последствие на лъчите, които излизат от звездата във висшия духовен свят. И сега се получава едно чувство, което отначало не иска да знае нищо за това, което е историческо предание за Тайната на Голгота, а едно чувство, което може да бъде изразено така: - Да, ти стоиш тук с гръцко-римския идеен свят, с това, което Платон и което другите можаха да дадат на всеобщото образование на човечеството, което те внесоха в душите -, с това стоиш ти тук и се чувстваш живо вътре в него. След това чакаш... Наистина твоето чакане не е напразно: Защото тогава изплува дълбоко, дълбоко в задните основи на духовния живот звездата, която изпраща своите силови лъчи и за която можеш да кажеш: - Това, което ти току-що изживя, е едно действие на тези силови лъчи. Този опит може да има човек. Когато има този опит, той не е държал пред себе си нищо от някакво предание, а е търсил само причините за това, което е станало в гръцко-римския свят. Но той има също опитността, че е разделен чрез три свята от разбирането на истинската причина на тогавашния свят.



И тогава човек насочва може би поглед върху онези духове, които в онова време са се опитали да разберат този прелом по свой начин. Той се натъква в самата външна наука на настоящето на това, че в това време на прехода, от което започваме нашето летоброене, са живели, така да се каже, религиозно-философски гении. И ние ще открием най-добре тези религиозно-философски гении, когато насочим поглед върху това, което се проявява в Гнозиса. Този Гнозис е познат по най-разнообразен начин. Но външно хората го познават извънредно малко; обаче и по външните документи можем да добием едно чувство за безкрайната дълбочина на този Гнозис. Ние искаме да говорим за него само дотолкова, доколкото той представлява значение за нашето разглеждане на човечеството. Тук можем да кажем преди всичко: - Гностиците са имали едно чувство за това, което току-що бе казано: - Че трябва да търсим в безкрайно далече намиращи се светове причините за това, което е станало в онова време във външния свят. И това съзнание се е предало на други и ние още го виждаме да проблясва, стига само да искаме, когато не разглеждаме нещата повърхностно, виждаме го да проблясва в онова, което можем да наречем богословие на апостол Павла. Но можем да го констатираме също и в други явления... Който днес се задълбочава в Гнозиса на онова време, ще срещне големи трудности за неговото разбиране. Нашите души са твърде много афектирани и също заразени от това, което материалистичното развитие на последните столетия е произвело в тях. Когато хората проследяват обратно развитието на света, те мислят твърде много за Кант-Лапласовата мирова мъглявина, за нещо чисто материално. И даже онези, които се стремят към един повече духовен светоглед, те мислят, когато насочват поглед назад в най-древните времена, за тази мирова мъглявина или за нещо подобно, и днешните хора се чувстват добре, даже и най-духовните, когато им се отнема грижата да търсят и намерят духовното също в древните времена на мировото развитие на Космоса. Тези души на настоящето се чувстват улеснени, когато изследвайки първичните основи на света могат да си кажат: - В миналото е съществувало това или онова тънко вещество и от него се е развило всичко духовно наред с всичко физическо. И така ние намираме понякога души, които се чувстват истински утешени, когато могат да поставят материалистичните изследвания в началото на Космоса, когато могат да поставят, така да се каже, в началото на нашия Космос най-абстрактните понятия за някаква газообразна формация. Ето защо за хората е така трудно да се пренесат в мислите на Гнозиса. Защото Гнозисът поставя първо в изходната точка на разглеждането на света наистина всичко, което никак не напомня по някакъв начин за материалното. Може би даже един дух, който живее здраво в настоящото образование, не ще може да се въздържи от една лека усмивка, когато в смисъла на Гнозиса се изисква от него да мисли, че светът, в който той се намира, който така величествено красиво обяснява с неговия дарвинизъм, че този свят съвсем няма нещо общо с това, което действително представлява първичните основи на нашия свят. Наистина днешният човек, който живее в настоящото образование, не ще може да се въздържи от една лека усмивка, когато от него се иска да мисли: Първичните основи на света се намират при онези мирови същества, до които нашите обикновени понятия въобще не могат да стигнат, до които не може да стигне това, което днес се използва за разбирането на света. В божествения праотец се намира това, което можем да наречем мировата основа; и един вид излизащо от Него, до Него е първо това, до което може да проникне душата, когато тя търси най-дълбока същина отвъд всички материалистични представи: Мълчание, безкрайното мълчание, в което няма още време и пространство, а само мълчание. До двойката на праотеца на света и на мълчанието насочваше своя поглед гностикът, там, където няма още нито пространство нито време; и след това според него от съединяването, от свързването на Праотца с Мълчанието произлязоха други бихме искали да ги наречем също така добре светове както и същества. И от тези отново други и отново други и така през 30 степени нататък.

И на тридесетата степен стои едвам това, което стои пред нашето настоящо разбиране и което е така величествено обяснено с дарвинизма според това настоящо разбиране. Едвам на тридесетата степен, всъщност на тридесет и първата степен се намира това, което съставлява нашия свят; защото тридесет такива същества които можем да наречем също така добре светове както и същества, предхождат този свят. Еон е изразът, който обикновено се приема за тези тридесет предхождащи нашия свят същества или светове.

Ние получаваме една представа за това, което се разбира с този свят на еоните едвам тогава, когато си кажем ясно и отчетливо: - Не само това, което сетивата възприемат, което ти наричаш твоя свят около тебе, принадлежи към тридесет и първия свят; а също и това, което ти произвеждаш като физически човек с твоите мисли като обяснения на този свят, принадлежи на тази тридесет и първа степен. Ще бъде още лесно човек да се помири с един духовен светоглед, когато се казва: - Ето на, външният свят е без съмнения една майа, една илюзия, обаче чрез нашето мислене ние проникваме в духовния свят, и когато след това той има надеждата, че това мислене действително може да се издигне в духовните светове. Обаче според гностиците не беше така. Това мислене принадлежи към тридесет и първия еон, към физическия свят, така казваха гностиците. Така че първо не само сетивно възприемащият, а също и мислещият човек беше поставен вън от тридесетте Еона, които могат да бъдат виждани степенувано нагоре чрез духовното развитие и които се представят във все по-голямо и по-голямо съвършенство.

Действително достатъчно е само да се пренесем в усмивката, която се явява на устата на един днешен, стоящ на висотата на своето време монист, когато от него се иска да вярва, че нашият свят се предхожда от тридесет светове, в които се намира нещо съвършено различно от това, което той самият може да мисли.



Обаче този беше възгледът на гностиците. И след това те си казваха: "- Какво е всъщност положението в този свят?"

Искаме за момент да се абстрахираме от това, което ние самите казахме върху този свят в смисъла на началото на 20-то столетие. Това, което сега казвам, не трябва да бъде представено за нас като един убеждаващ свят на идеите. В антропософията на 20-то столетие Гнозисът трябва да бъде самопонятно победен -, но сега искаме да се пренесем в този Гнозис. Заобикалящият ни свят, също и това, което човек може да мисли върху него, защо този свят е изключен от тридесетте Еона? Тогава си казваше гностикът, човек трябва да насочи поглед върху най-долния, обаче още не чисто духовен Еон. - Какво съществува там? Там съществува божествената София, божествената Мъдрост. Произхождаща по духовен начин през 29-те степени, тя гледаше нагоре до най-висшия Еон в духовния свят, до тази редица от духовни същества или светове. Обаче един ден, един миров ден, на нея и стана ясно, че трябва да отдели от себе си нещо, ако искаше да получи ясен поглед в духовния свят на Еоните. И тя отдели от себе си онова, което съществуваше в нея като горещо желание. И това, което от сега нататък не се намира в нея, в тази божествена София, в тази божествена Мъдрост, то скита и блуждае сега вече в света на пространството, прониква всяко ставане, всяко развитие в света на пространството. То не живее само в сетивното възприятие, то живее също в човешкото мислене, живее с копнежа да се върне обратно в духовния свят, живее обаче изхвърлено в човешките души. Един вид като другата страна, като образ и подобие, обаче като захвърлен във външния свят образ и подобие на божествената София живее горещото желание, което е захвърлено във всичко, прониквайки света: Ахамод... Когато гледаше твоя свят, без да се издигнеш в духовните светове, ти гледаш в изпълнения с горещо желание свят, в света изпълнен с Ахамод. Понеже този свят е един свят изпълнен с горещи желания, затова отначало в него не може да се представи нищо, което се получава като изглед в света на Еоните. Далече, далече намиращо се в света на Еоните си представяше Гнозисът, създадено от чистата духовност на Еоните това, което гностиците наричаха Синът на Праотеца, а също и това, което те наричаха чистият Дух Святи. Така щото ние имаме в тях една друга редица на поколенията, една друга редица на развитието отколкото тази която след това доведе до божествената София. Както във физическия живот в течението на размножението се отделят поколенията, така веднъж в течението на Еоните се отдели на една висока степен на духовния свят едно друго течение, течението на произхождащите от Праотца духовен Син и Дух Святи. Така че ние имаме течение в света на Еоните това, което от една страна доведе до божествената София, а от друга страна до духовния Син и до Святия Дух. Когато човек се издигне нагоре през Еоните, той среща веднъж един Еон, от който от една страна произхожда редицата синове, която след това доведе до божествената Мъдрост, както от другата страна редицата синове, от която произхождат Синът Божи и Светият Дух. След това стигаме нагоре до Бога Отца и до Мълчанието.

Но чрез това, че човешката душа е поставена заедно с Ахамод в материалния свят, чрез това в нея живее в смисъла на Гнозиса копнежът за духовния свят, в нея живее преди всичко копнежът за божествената София, за божествената Мъдрост, от която обаче е отделена поради това, че е изпълнена с Ахамод. Това чувство на отделеност от божествения свят на Еоните, това чувство на душата да не бъде тя в божествено-духовното, това според гностиците се чувства като материалния свят. И произхождащо от божествено-духовния свят, обаче свързано с Ахамод, се явява за Гнозиса това, което бихме искали да наречем, позовавайки се на гръцкия език, строител на световете, Демиургосът. Този Демиургос, този Строител на Световете е същинският Творец и подържател на това, което е проникнато от Ахамод и от материалното естество. В неговия свят са заплетени човешките души. Човешките души са заплетени първо с техния копнеж за божествената София, и в света на Еоните се явява чисто божествено-духовно, като в далечината Синът Божи и Духът Свети, обаче само за този, който в смисъла на Гнозиса се издига над всичко това, в което е въплътен Ахамод, блуждаещото в пространството горещо желание.

Защо в душите, които са поставени в света на Ахамод, живее копнежът? Защо след отделянето от божествено-духовния свят те изпитват копнежа за божествено-духовния свят? Гнизисът си поставяше също и този въпрос и казваше: - Ахамод е изхвърлен от божествената Мъдрост, от божествената София, обаче преди да стане напълно този материален свят, в който човекът живее сега, той получи като едно последно озарение една светлина от Сина Божи, която скоро отново изчезна. Това е едно важно понятие на гностиците, че Ахамод, както той живее в човешките души, видя в далечното минало Божията светлина, която скоро отново изчезна за него. Обаче споменът живее сега в човешките души, колкото и много да са заплетените в материалния свят.. "В света на Ахамод живея аз", така би искала да каже ,една такава душа в материалния свят. аз съм облечен в едно тяло, което е взето от този материален свят; обаче когато се вглъбя вътре в себе си, в мене оживява един спомен. Това, което ме държи обвързана в материалния свят, копнее за божествената София, за божествената Мъдрост, защото съществото Ахамод, което живее в мене, е било някога озарено от Сина Божи, който живее в света на Еоните." Нека си изясним това настроение на една душа, която е била, така да се каже, една душа на ученик на гностиците. Такива души са живели; те не са едно хипотетично построение, а са живели. И изследователите на историята, които гледат нещата с разбиране, ще се убедят чрез външните документи, че множество такива души са живели в онова време, за което именно говорим.

Не е безполезно да си изясним веднъж, защо хората на настоящото време са така много противни на това, което току-що казах. - Какво ще има да каже един много умен човек на настоящето върху Гнозиса? Ние трябваше да чуем, че даже богословието на апостол Павла се чувства от днешните хора като едно равинистично умуване, като нещо, което е много щекотливо и затова то не заслужава с него да се занимава един монист, който така гордо гледа в света и обгръща този свят с простото понятие на развитието или с още по-простото понятие на енергията, като казва: - Сега ние най-после сме станали мъже, добили сме понятията, с помощта на които построяваме един енергетичен светоглед и гледаме назад към тези деца, които преди столетия са построили от тяхната детинщина техния Гнозис измислили са всякакъв вид духове, тридесет Еона. Така постъпва играещата детска душа на човечеството. Възмъжалата днес душа е далече над една такава игра с нейния велик монизъм на настоящото. Ние гледаме снизходително към тези гностически, на истина очарователни детски души! Такова е именно днес настроението и това настроение не ще може да бъде лесно поучено. Бихме искали без съмнение да му кажем: - Да, един гностик, който би стоял днес пред тебе с неговата родена от Гнозиса душа, би си позволил също да ти каже своя възглед и тогава той би говорил така: - Аз разбирам много добре, че ти си станал така горделив, така високомерен с твоята мисъл за развитието, за енергията; но това иде оттам, че твоят мисловен живот е станал много груб, много прост, много първобитен, че ти се задоволяваш от твоята мъгла с най-абстрактните мисли. Ти изговаряш думите развитие и енергия и вярваш, че притежаваш нещо. Ти не можеш да вникнеш с твоя поглед в онзи тънък духовен живот, който прониква до това, което се издига в тридесет степени над това, което ти имаш.



За нас обаче, мои мили приятели, противоположността, контрастът, който поставих пред вас в началото на днешното разглеждане, става чрез това още по-рязък. От една страна виждаме нашето време с неговите много груби примитивни понятия, а от друга страна виждаме този Гнозис. И ние току-що обяснихме, какви безкрайно сложни понятия използва този Гнозис тридесет Еона -, за да намери в течението на тяхното развитие Сина Божи и Светия Дух и да намери в душата копнежа за божествената София, за Сина Божи и за Святия Дух. Тогава ние се запитваме: - Да, от това, което е станало в гръцко-римското време като задълбочаване на мисълта, не е ли произлязло онова, което ние днес имаме, с което сме стигнали така блестящо далече в нашите мисли за развитието и за енергията? И не поглеждаме ли ние като към нещо фактически чуждо, към този Гнозис с неговите сложни понятия, които са така несимпатични на съвременните хора? Не са ли това огромни противоречия? Да, това са действително такива огромни противоречия. И противоречието, което идва от тук и заляга така подтикващо върху нашите души, става все по-голямо, когато сега отново размисли обратно върху това, което казахме върху ясновидски настроената душа: Че тя може да се пренесе в мисловния свят на гърците и римляните и вижда тогава света със звездата, за която говорихме. И разпръснато навсякъде в това задълбочаване на гръцката мисъл ние намираме онова задълбочаване, което Гнозисът представлява. Все пак, когато днес разгледаме това с помощта на това, което антропософията трябва да ни даде, безсилни всъщност да разберем, какво трябва да означава звездата, от която сме отделени чрез три свята, и когато запитаме при гностиците: - Разбрали ли са те това, което е станало тогава в историческото развитие на човечеството?... Тогава и ние, които стоим на почвата на антропософията, не можем да получим отговора от гностиците, защото този отговор не би искал да ни задоволи; той не би могъл да донесе никаква светлина в това, което днес се предлага на погледа на ясновидеца. С това разглеждане аз не бих искал да съм ви дал днес едно обяснение върху нещо. Колкото повече почувствате, че това, което казах, не е никакво обяснение, колкото повече почувствате, че всъщност аз поставих пред вас противоречие над противоречие и само едно окултно възприятие, това на звездата, което ви показах, толкова по-добре ще сте ме разбрали днес. Че сте наясно върху това, че в света се е появило нещо в началото на нашето летоброене, от което човешкото разбиране е било твърде, твърде далече и въпреки това е било произведено от него, това бих искал аз с удоволствие вие да почувствате. Че епохата на изходната точка на нашето летоброене е една велика загадка, това бих искал да почувствате. Бих искал да имате едно чувство за това, че в развитието на човечеството става нещо, което в гръцко-римския свят се проявява като нещо, което е едно задълбочаване на мисълта или като едно откриване на мисълта, и че първичните причини за това са дълбоко загадъчни. вие можете да потърсите в скритите светове това, което в илюзията, в майя на физическия-сетивен свят се явява като задълбочаване на гръцко-римската мисъл. И с днешните обяснения аз исках да дам не една идея, не едно истинско обяснение за това, което стои пред нас, а изтъкването на една загадка, която след това ще продължи и утре вечер.


Каталог: files -> literature -> 1-ga
1-ga -> Взаимовръзки
1-ga -> Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие
1-ga -> Лекции 1910 г и 1917 г превод от английски: вера гюлгелиева
1-ga -> Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина
1-ga -> Лекции изнесени в Арнхайм, Торки, Лондон и Щутгарт между 28. и 27. 1924 г
1-ga -> Взаимовръзки
1-ga -> Лекции държани в Берлин, Щутгарт и Кьолн между 13. И 29. 12. 1907 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис ga-101
1-ga -> Лекции и приветствие изнесено в Дорнах между 05. и 28. 09. 1924 г
1-ga -> Превод от немски: димо даскалов
1-ga -> 7 октомври 1904 год


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница