Лекции държани в Мюнхен превод от руски: петранка георгиева



страница1/14
Дата24.10.2017
Размер2.16 Mb.
#33062
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14





ЦИКЪЛ от 14 лекции

държани в Мюнхен

превод от руски: ПЕТРАНКА ГЕОРГИЕВА

НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОД

изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – препис от ръкопис










С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е


СТР.

1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г..................................5



Нова форма на мъдрост.

Към историята на розенкройцерството. Християн Розенкройц и дейно- стта му от 1495 г. “Възпитание на човешкия род” на Лесинг. Инициа- цията на Гьоте. Учител и ученик в мъдростта на розенкройцерите. От- ношението на духовната мъдрост към общата духовна култура. Седемте части на човешката природа. Задачата на розенкройцерите.


2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г...................................................12

Деветчленната същност на човека.

Описание на природата на човека. Изходните принципи на човешката същност и тяхното преобразуване със силата на “Аза”. Седемчленният и деветчленният човек.


3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г....................................................21

Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт.

Дейността на астралното тяло в будно състояние и по време на сън, връзката му с физическия свят и с астралното море на Вселената. Астра- лното тяло като строител на етерното тяло. Състояния, които преминава човек от тази страна на смъртта. Четирите области на Девакан.


4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г............................................28

Слизане към ново раждане.

Среща с летописите на света. Човекът след смъртта в Девакана. Образу- ване на астралното тяло, изграждане на съответствуващото му етерното тяло и физическо тяло. Видение на предстоящия живот.


5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г.....................................................35

Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят.

Приятелство и връзките на любовта – основа за съвместното битие на душите в Девакана. Включване в състава на физическия свят при ново раждане. Времето след зачатието и по-нататъшното формиране на пло- да. Великата година на Платон. Раждане в мъжки и женски облик. Об- щата карма на хората.


6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г.................................................42

Закона на съдбата.

Закона на кармата като всеобщ космичен закон и значението му за жи- вота на човека. Акашовата летопис и образуване на личната съдба. Про- явата на кармичните следствия от едно раждане в друго. Демони, при- зраци, спектри, фантоми и духове като същности, създадени от самите хора. Духовното знание като изцеляващо средство за човешкия род.


7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г.................................................52

Механизъм на действието на кармата.

Какво изживява душата след смъртта? Карма и наследственост. Дейст- вието на закона на съдбата. Закона на кармата като стимул за действие. Предишните въплъщения на Земята и развитието на човечеството.


8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1. Юни 1907.....................................................59

Седем планитарни състояния на съзнание на хората.

Три изминали степени на съзнанието, сегашното негово състояние и три бъдещи.


9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г.................................................67

Развитие на планетите / І част/.

Сатурновото и Слънчевото съществуване на Земята във връзка с еволю- цията на човека.


10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г...............................................75

Развитие на планетите / ІІчаст/.

Лунен стадий на Земята и човека.


11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г..................................83

Развитието на човечеството на Земята. / І част/.

Повторение на сатурновото, слънчевото и лунно състояние. Отделяне на Луната. Включване на “Аза” в състава на човека. Белодробно дишане. Преминаване на Марс. Земята и човекът в Лемурийската и Атлантската епоха.

12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. ...............................92

Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/.

Остатъците на предишната двуполовост на човека и техните особености. Разделяне на два пола. Нашите атлантски предци. Стадии на следатлант- ското развитие.


13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г..................................101

Бъдещето на хората.

Преодоляване на егоизма. Задачата на великото братство: да съедини разпадащото се човечество с помощта на духовната мъдрост. Преобразу- ване на телесния вид и силите, продължаващи човешкия род. Бъдещо състояние на хората на Юпитер и на Венера. Добрата и злата раса на бъдещето.


14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г..........................111

Какво е посвещение?

Седем степени на християнското посвещение и степените на розенкрой- церското посвещение.


15. ПРИЛОЖЕНИЕ............................................................................123

За недрата на Земята.

Из лекции изнесени в Щутгарт на 4. 9. 1906 г.




ПЪРВА ЛЕКЦИЯ


Мюнхен, 22 май 1907 г.

Предлаганият ци­къл от лек­ции в прог­ра­ма­та е на­ре­чен "Теософия по ме­то­да на розенкройцерите". Под то­ва се под­раз­би­ра древната, но веч­на но­ва мъдрост, из­не­се­на по на­чин съ­от­ветс­т­ващ на на­ше­то време, метод, кой­то - такъв, ка­къв­то се явя­ва тук по на­чи­на на описване,- е из­вес­тен от 14 век. Но в те­зи лек­ции аз ще го­во­ря не за ис­то­ри­ята на розенкройцер- ството.

Вие всич­ки знаете, че де­ца­та в учи­ли­ще днес учат геометрия, към ко­ято се отнася, например, те­оре­ма­та на Питагор. Основите на та­зи ге­омет­рия се изу­ча­ват вся­как­ви връз­ки с това, как е въз­ник­на­ла са­ма­та геометрия, по­не­же как­во зна­ят уче­ни­ци­те за Евклид? И все пак те учат имен­но Ев- клидова геометрия. Едва по-късно, ко­га­то съ­дър­жа­ни­ето на пред­ме­та ве­че ще бъ­де известно, те, мо­же би, ще на­учат от ис­то­ри­ята на на­уки­те за външ­на­та стра­на на нещата, за формата, с ко­ято чо­ве­чес­т­во­то пър­во­на­чал­но се е сблъс­ка­ло с това, ко­ето се­га е ста­на­ло дос­тъп­но за обик­но­ве­но­то училище. И ето, кол­ко­то мал­ко го ка­сае ученикът, кой­то се­га учи еле­мен­тар­на­та ге­омет­рия това, в ка­къв на­чин Евклид за пър­ви път е дал на човечеството, тол­ко­ва мал­ко и нас ще ни ка­сае това, как се е раз­ви­ва­ло в ис­то­ри­ята та­ка на­ре­че­но­то розенкройцерство. И по съ­щия начин, как­то уче­ни­кът изу­ча­ва се­гаш­на­та ге­омет­рия от са­мия предмет, та­ка и ние ще раз­г­ле­да­ме та­зи ро­зен­к­ройцер­с­ка мъд­рост са­ма по се­бе си.

Този, кой­то поз­на­ва ис­то­ри­ята - и то външ­на­та ис­то­рия - на розенкрой- церството, как­то е от­ра­зе­на в литературата, той знае мно­го мал­ко за ис­тин­с­ко­то съ­дър­жа­ние на ро­зен­к­ройцер­с­ка­та теософия. Това, ко­ето се явя­ва та­зи теософия, за­поч­вай­ки от 14 сто­ле­тие жи­вее ка­то ис­тин­с­ки пред­мет не­за­ви­си­мо от ней­на­та история, по съ­щия начин, как­то ге­омет­ри­ята е ис­тин­с­ка и поз­на­ва­ема не­за­ви­си­мо от ис­то­ри­ята на та­зи на­ука и ней­но­то пос­те­пен­но установяване. За то­ва са­мо бег­ло ще по­со­чим ня­кои ис­то­ри­чес­ки факти, ко­ито след­ва да се знаят.

През 1459 го­ди­на вис­ша­та ду­хов­на индивидуалност, въп­лъ­ти­ла се в чо­веш­ка­та личност, но­се­ща пред очи­те на све­та име­то Християн Розен- кройцер пър­во­на­чал­но се явя­ва на те­сен кръг пос­ве­те­ни уче­ни­ци в ка­чес­т­во­то на учител. Християн Розенкройц бил из­диг­нат в стро­го­то зат­во­ре­но ду­хов­но братс­т­во Fraternitas Lapidis aurei /Братство на уви­тия с ро­зи кръст/ в сан Egues Lapidis aurei, т.е. Рицар на злат­ния камък. В сле- д­ва­щи­те лек­ции ще ни ста­не по­-­яс­но как­во оз­на­ча­ва това. Тази ви­со­ка ду­хов­на индивидуалност, ко­ято вляз­ла във фи­зи­чес­ка­та сфе­ра във външ­на­та лич­ност Християн Розенкройц, ви­на­ги е ос­та­ва­ла ли­дер и учи­тел на ро­зен­к­ройцер­с­ко­то те­че­ние "в съ­що­то тяло", как­то каз­ват в окултизма. Значението на из­ра­за "ви­на­ги ос­та­ва в съ­що­то тяло" съ­що ще ста­не яс­но
в близ­ки­те занятия, ко­га­то ще го­во­рим за съд­ба­та на хо­ра­та след смър- тта.

Мъдростта, за ко­ято го­во­рим сега, до вто­ра­та по­ло­ви­на на 18 сто­ле­тие се е па­зи­ла в те­сен кръг на братс­т­во­то от външ­ния ек­зо­те­ри­чен свят.

През 18 век то­ва братс­т­во при­ело ми­си­ята да вне­се по ду­хо­вен път в кул­ту­ра­та на Централна Европа не­що от сво­ята езотерика, и за то­ва ние виж­да­ме как във външ­на­та кул­ту­ра се по­явя­ва нещо, ко­ето на пръв пог­лед ни се стру­ва екзотерично, но всъщ­ност се явя­ва не не­що раз­лич­но от вън­шен из­раз на езо­те­рич­на­та мъдрост. В те­че­ние на ве­ко­ве се на­ми­ра­ли хора, ко­ито се ста­ра­ели по вся­ка­къв на­чин да про­ник­нат в дъл­би­ни­те на та­зи мъдрост, ко­ято ние на­ри­ча­ме розенкройцерска, но не им се отдало. Така Лайбниц усър­д­но се опит­вал да се приб­ли­жи до из­точ­ни­ка на та­зи мъдрост. Но тя из­бух­на­ла с яр­ка свет­ли­на в ед­но ек­зо­те­рич­но про­из­ве­де­ние на Лесинг, ко­ето съз­дал пре­ди сво­ята кон­чи­на във фи­зи­чес­кия свят. Тя се на­ри­ча "Възпитание на чо­веш­кия род". Това про­из­ве­де­ние обе­за­тел­но тряб­ва да бъ­де че­те­но меж­ду редовете, са­мо то­га­ва - при то­ва са­мо езо­те­ри­кът - мо­же да раз­бе­ре по не­го­вия не­оби­ча­ен завършек, че то е вън­шен из­раз на ро­зен­к­ройцер­с­ка­та мъдрост.

Особено кра­си­во се про­яви­ла та­зи мъд­рост в човека, кой­то от­ра­зил в се­бе си кул­ту­ра­та на Европа в края на 18 век, и то ин­тер­на­ци­онал­на­та кул- тура. Този чо­век бил Гьоте. Когато Гьоте, дос­та­тъч­но млад, се приб­ли­жил до из­точ­ни­ка на ро­зен­к­ройцер­с­ка­та мъдрост, той при­ел не­що от ви­со­ка­та и мно­го не­оби­чай­на инициация. Когато го­во­рим за ини­ци­аци­ята на Гьоте, рис­ку­ваш да се ока­жеш неп­ра­вил­но разбран, и за това, мо­же би, имен­но тук след­ва да се отбележи, че то­ва би­ла осо­бен вид инициа- ция. Това се слу­чи­ло през периода, ко­га­то Гьоте е на­пус­нал уни­вер­си­те­та в Лайпциг, но все още не е за­ми­нал за Страсбург. Случило се не­що във вис­ша сте­пен необичайно. Гьоте из­пи­тал дъл­бок ду­ше­вен стрес; външ­но той се из­ра­зил в обстоятелството, че в края на пре­би­ва­ва­не­то си в Лайпциг Гьоте се на­ми­рал бли­зо до смъртта. По вре­ме на теж­ка бо­лест с не­го се слу­чи­ло важ­но съ­би­тие - един вид инициация. В на­ча­ло­то Гьо- те не знаел, ини­ци­аци­ята из­ли­ва­ла в не­го­ва­та ду­ша по­етич­ни по­то­ци и, как то­ва скри­то те­че­ние си про­би­ва­ло път в про­из­ве­де­ни­ята на поета, бил твър­де за­бе­ле­жи­те­лен процес. Такова оза­ре­ние ние от­к­ри­ва­ме в по­ема­та "Тайна", ко­ято близ­ки­те при­яте­ли на Гьоте са счи­та­ли за ед­на от на­й-­дъл­бо­ки­те му творби, и всъщност, за­ми­съ­лът на те­зи сти­хо­ве бил тол­ко­ва дълбок, че Гьоте та­ка и не ус­пял да на­ме­ри в се­бе си си­ли да до­пи­ше докрай. Културното те­че­ние на то­ва вре­ме все още би­ло нес­по­соб­но външ­но да из­ра­зи ця­ла­та дъл­бо­чи­на на живота, ко­ято пул­си­ра в та­зи поема. Тя тряб­ва да се въз­п­ри­ема ка­то един от на­й-­дъл­бо­ки­те из­во­ри на ду­ша­та на Гьоте, то­ва е кни­га за се­дем­те пе­ча­та за всич­ки коментатори.


Но в пос­лед­с­т­вие ини­ци­аци­ята про­дъл­жи­ла раз­ви­ти­ето си, и Гьоте, все по­ве­че осъз­на­вай­ки я, съ­умял нак­рая да съз­да­де та­зи за­бе­ле­жи­тел­на по­ема в проза, ко­ято ние зна­ем ка­то Приказката за зе­ле­на­та змия и кра­си­ва­та Лилия. Това про­из­ве­де­ние е ед­но от на­й-­дъл­бо­ки­те в све­тов­на­та литература. Който мо­же да го из­тъл­ку­ва правилно, знае мно­го за ро­зен­к­ройцер­с­ка­та мъдрост.

Но тогава, ко­га­то тряб­ва­ло та­зи мъд­рост да се влее в об­ща­та култура, слу­чи­ло се е така, че по ня­ка­къв на­чин - как именно, тук ня­ма да го­во­рим - тя би­ла предадена: ня­кои пред­с­та­ви­те­ли на ро­зен­к­рой­це­ри­те ек­зо­те­рич­но из­лез­ли в ши­ро­кия свят. От ед­на стра­на то­ва е предателство, а от друга, необходимост, за да мо­же кул­ту­ра­та на Запада дъл­го време, в те­че­ние на 19 столетие, да ос­та­не на фи­зи­чес­ко ни­во не­за­сег­на­та от вли­яни­ето на езо­те­ри­ка­та - те­зи две об­с­то­ятел­с­т­ва до­ве­ли до това, че из­точ­ни­ци­те на ро­зен­к­ройцер­с­ка­та мъдрост, и пре­ди всич­ко са­мия ве­лик ос- новател, кой­то от то­зи мо­мент ви­на­ги е на фи­зи­чес­ко ниво, са се от­д­ръп­на­ли на пръв пог­лед в сянка, та­ка че в пър­ва­та по­ло­ви­на на 19 век, а съ­що и в про­дъл­же­ние на го­ля­ма част от втората, от та­зи мъд­рост мо­же­ло да се от­к­рие много. Едва в на­ше вре­ме от­но­во ста­ва въз­мож­но да се от­во­рят из­во­ри­те на ро­зен­к­ройцер­с­ка­та мъд­рост и да бъ­дат на­со­че­ни към об­ща­та външ­на култура. Ако ние раз­г­ле­да­ме та­зи кул­ту­ра ще раз­бе­рем за­що то­ва тряб­ва­ло да бъ­де така.

Сега ве­че аз бих ис­кал да ви по­со­ча две особености, ко­ито ха­рак­те­ри­зи­рат ро­зен­к­ройцер­с­ка­та мъд­рост и важ­на­та за нея ми­ро­ва мисия. Първата е свър­за­на с ця­ло­то от­но­ше­ние на чо­ве­чес­т­во­то към та­зи мъдрост, ко­ято пред­с­та­вя се­бе си не­що различно, от­кол­ко­то окул­т­на фор­ма на хрис­ти­яно­-г­нос­тич­на­та мъдрост. Ние тряб­ва за се­га са­мо ле­ко да до­кос­нем два­та фак­та на ду­хов­ния живот, ако же­ла­ем яс­но да си пред­с­та­вим то­ва за­бе­ле­жи­тел­но по­ло­же­ние на мъд­рос­т­та на розенкройцерите. Първият от те­зи два фак­та - от­но­ше­ни­ето на уче­ни­ка към учителя, и във връз­ка с то­ва от­но­ше­ние тряб­ва да раз­г­ле­да­ме две неща. Първо, ние ще об­съ­дим това, ко­ето се на­ри­ча ясновидство, вто­ро - това, ко­ето на­ри­чат вя­ра в ав- торитета. Под "ясновидство" - всъщ­ност казано, то­ва не е на­й-­доб­ро­то на­име­но­ва­ние - се раз­би­ра не са­мо ду­хов­но­то виждане, а и ду­хо­вен слух /чуване/. В пос­лед­ни­те две - е из­точ­ни­кът на вся­ка мъдрост, ко­ято ис­ка да ни на­учи на скри­та­та мъд­рост на света, и от ня­кой друг из­точ­ник не мо­гат да про­из­ля­зат ис­тин­с­ки зна­ния за ду­хов­ни­те светове. В ме­то­дът на ро­зен­к­рой­це­ри­те има, обаче, съ­щес­т­ве­на раз­ли­ка меж­ду от­к­ри­ва­не на ду­хов­ни­те ис­ти­ни и раз­би­ра­не­то им.

Да се на­ме­ри ду­хов­на ис­ти­на не­пос­ред­с­т­ве­но във вис­ши­те све­то­ве не мо­же ни­то един човек, кой­то не при­те­жа­ва във вис­ша сте­пен ду­хов­ни спо­соб­нос­ти - т.е. не е ясновидец. Ясновидството е не­об­хо­ди­ма пред­по-­


став­ка за от­к­ри­ва­не на ду­хов­ни истини. Но всич­ко то­ва е за откритието, тъй ка­то до­се­га и още дъл­го в бъ­де­ще ни­кое ис­тин­с­ко ро­зен­к­ройцер­с­т­во не е учи­ло и ня­ма ек­зо­те­рич­но да учи на ни­що такова, ко­ето не би би­ло въз­мож­но да се раз­бе­ре на обик­но­ве­ния и общ за всич­ки хо­ра ло­ги­чес­ки разум. Ако сре­щу ро­зен­к­ройцер­с­ка­та фор­ма на те­осо­фи­ята из­диг­нат то­зи аргумент, че тя изис­к­ва да има раз­би­ра­не за ясновидство, то то­ва не е вярно. Който не ус­пее да об­х­ва­не мъд­рос­т­та на ро­зен­к­ройцер­с­т­во­то със сво­ето мислене, той все още не­дос­та­тъч­но е раз­вил ло­ги­чес­кия разум. Ако са­мо съ­би­ра вът­ре в се­бе си всичко, ко­ето да­ва съв­ре­мен­на­та кул- тура, всичко, ко­ето днес мо­же да се научи, ако се има дос­та­тъч­но тър­пе­ние и издръжливост, да не бъ­де мно­го мързелив, за да се учи, то­га­ва мо­же да се раз­бе­ре и осъз­нае това, на ко­ето учи учи­те­ля - розенкройцер. Ако ня­кой се съм­ня­ва в та­зи мъд­рост и каже: аз не мо­га да разбера,- то той е ви­но­вен не за това, че още не мо­же да се из­диг­не до вис­ши­те сфе- ри, а за това, че не же­лае дос­та­тъч­но да нап­рег­не своя ло­ги­чес­ки ум, или за това, че не же­лае да вклю­чи до­пъл­ни­тел­но дос­та­тъч­но ко­ли­чес­т­во опит от сво­ето обик­но­ве­но об­ра­зо­ва­ние за ис­тин­с­ко­то разбиране.

Спомнете си са­мо за не­ве­ро­ят­на­та по­пу­ля­ри­за­ция на мъдростта, ко­ято ста­ва от вре­ме­то на по­явя­ва­не на хрис­ти­ян­с­т­во­то до на­ши дни, и се опи­тай­те да си пред­с­та­ви­те кар­ти­на­та на хрис­ти­ян­с­ко­то ро­зен­к­ройцер­с­т­во през 14 век. Помислете за това, как в та­зи епо­ха от­дел­ни­ят човек, жи­ве­ещ отвън, в света, се от­на­сял към учителите. Въздействие мо­же­ло да се осъ­щес­т­ви са­мо с по­мощ­та на ус­т­но­то слово. Обикновено неп­ра­вил­но си представят, как­ва ги­ган­т­с­ка ево­лю­ция се из­вър­ши­ла в та­зи векове. Достатъчно е да си спом­ним за от­к­ри­ти­ето на изкуството, на книгопеча- тането. Помислете за тъм­но­-мъг­ля­ви­те канали, по ко­ито бла­го­да­ре­ние на то­ва изоб­ре­те­ние е мог­ло да се влее във все­об­щия кул­ту­рен жи­вот това, ко­ето днес се съз­да­ва по вър­хо­ве­те на ду­хов­ния живот. От кни­ги­те до пос­лед­на­та за­бе­леж­ка във вес­т­ни­ка вие ще от­к­ри­ете без­б­рой мно­го канали, по ко­ито във все­об­щия жи­вот се вли­ват не­ве­ро­ят­но ко­ли­чес­т­во представи. Тези пътища, ко­ито се от­к­ри­ли за чо­ве­чес­т­во­то са­мо бла­го­да­ре­ние на то­ва изобретение, те ста­на­ли причина, ин­те­лек­тът на за­пад­на­та кул­ту­ра да при­до­бие съ­вър­ше­но но­ви форми. Западният интелект, ра­зу­мът от то­га­ва за­поч­нал да дейс­т­ва на­пъл­но различно.

Новата фор­ма на мъд­рос­т­та тряб­ва да се счи­та от тогава. Необходимо би­ло да се съз­да­де та­ка­ва форма, ко­ято би мог­ла да ус­т­рои пред това, ко­ето се вли­ва във все­об­щия жи­вот по хи­ля­ди канали. И ето, ро­зен­к­рой- цер­с­ка­та мъд­рост е такава, че тя мо­же да ус­тои пред все­ки ар­гу­мент на по­пу­ляр­на­та или до­ри пред вис­ша­та наука. Източникът на ус­той­чи­вос­т­та на та­зи мъд­рост пред вся­как­ви на­уч­ни оп­ро­вер­же­ния се на­ми­ра в са­ма­та нея. При то­ва ис­тин­с­ко раз­би­ра­не на съв­ре­мен­на­та на­ука - не то­ва
ди­ле­тан­т­с­ко разбиране, ко­ето се сре­ща по­ня­ко­га и у про­фе­со­ри­те в уни- верситетите, а разбирането, дейс­т­ва­що не­за­ви­си­мо от раз­лич­ни аб­с­т­рак­т­ни те­ории и ма­те­ри­ал­ни фантазии, ко­ито стро­го сто­ят на ос­но­ва­та на фак­ти­те и не сли­зат от нея,- та­ко­ва раз­би­ра­не чер­пи ед­но след дру­го до­ка­за­тел­с­т­ва в пол­за на ро­зен­к­ройцер­с­ки­те ду­хов­ни ис­ти­ни имен­но от науката.

Втората важ­на чер­та на ро­зен­к­ройцер­с­ка­та мъд­рост в сми­съ­ла на от­но­ше­ни­ята меж­ду учи­тел и уче­ник се явя­ва това, че тук има съ­щес­т­ве­но раз­ли­чие от дру­ги­те пос­ве­ще­ния на уче­ни­ка пред не­го­вия "гуру", из­точ­ния учител. Това, как гле­да уче­ни­кът на своя гуру, по ни­ка­къв на­чин не мо­же да бъ­де свър­за­но с вя­ра­та в ав­то­ри­те­та в мъд­рос­т­та на розенкрой- церите. Ще ви обяс­ня то­ва с един при­мер от обик­но­ве­ния живот. Учи- телят-розенкройцер не же­лае да бъ­де със сво­ите уче­ни­ци в раз­лич­но от­но­ше­ние от тези, в ко­ито се на­ми­ра ма­те­ма­ти­кът и този, кой­то изу­ча­ва математиката. Може ли да се го­во­ри за това, че изу­ча­ва­щи­ят ма­те­ма­ти­ка­та след­ва своя учи­тел по си­ла­та на вя­ра­та в авторитета? Не. Може ли да се го­во­ри за това, че изу­ча­ва­щи­ят ма­те­ма­ти­ка­та не се нуж­дае от учител? Много би­ха отговорили: да,- за­що­то на­ли е възможно, вероятно, да се самообразова, опи­рай­ки се на доб­ри книги. Но в та­къв слу­чай са­мо пъ­тя е друг, о то­зи ко­га­то учи­тел и уче­ник са един сре­щу друг. И, по принцип, така, раз­би­ра се, мо­же да бъде. И по съ­щия на­чин мо­же да се от­к­ри­ят всич­ки ду­хов­ни ис­ти­ни от все­ки човек, кой­то се из­диг­не на из­вес­т­на сте­пен в ясновидството, но все­ки ще каже, че е не­ра­зум­но да се пос­ти­гат це­ли­те по окул­тен път. Също та­ка не­ра­зум­но би би­ло да се заявява: из­точ­ни­кът на всич­ки ду­хов­ни ис­ти­ни тряб­ва да се на­ми­ра вът­ре в мен. Ако учи­те­лят знае ма­те­ма­ти­чес­ки­те ис­ти­ни и ги съ­об­ща­ва на ученика, уче­ни­кът по­ве­че не се нуж­дае от ни­как­ва вя­ра в авторитета, той раз­би­ра те­зи ис­ти­ни по си­ла­та на тях­на­та соб­с­т­ве­на правилност, и на не­го му е нуж­но са­мо пра­вил­но да ги разбере. Така е и с ця­ло­то окул­т­но раз­ви­тие в ро­зен­к­ройцер­с­кия смисъл. Учителят - то­ва е приятел, съветник, кой­то пър­ви из­жи­вя­ва окул­т­ния опит и да­ва на своя уче­ник да го изживее. И ако та­къв опит е даден, то за не­го­во­то при­ема­не ав­то­ри­те­ти са не­об­хо­ди­ми тол­ко­ва малко, как­то за въз­п­ри­яти­ето на ма­те­ма­ти­чес­ко­то твърдение: су­ма­та от ъг­ли­те в един три­ъгъл­ник е рав­на на 180° градуса. Авторитетът в ро­зен­к­ройцер­с­т­во­то не е ав­то­ри­тет в не­го­вия смисъл, а по­-с­ко­ро това, ко­ето е не­об­хо­ди­мо за сък­ра­ща­ва­не на пъ­тя към вис­ши­те истини.

Това ед­на­та страна. Другата - по от­но­ше­ние на те­осо­фи­ята към все­об­ща­та ду­хов­на култура. От това, ко­ето ще чу­ете тук в близ­ки­те дни, ще раз- берете, че ду­хов­на­та мъд­рост мо­же не­пос­ред­с­т­ве­но да се вли­ва в прак­ти­чес­кия живот. Ние не под­на­ся­ме ня­как­ва система, ко­ято мо­же да се
при­ла­га са­мо на теория, а да­ва­ме не­що по­лез­но за раз­би­ра­не­то на дъл­бо­ки­те ос­но­ви на на­ше­то съв­ре­мен­но ми­ро­во поз­на­ние и за про­ник­ва­не в ду­хов­ни­те ис­ти­ни на на­шия ежед­не­вен живот. Розенкройцерската мъд­рост тряб­ва да про­ник­не не са­мо в гла­ва­та и не са­мо в сърцето, а и в ръцете, в на­ши­те про­фе­си­онал­ни навици, в това, ко­ето чо­век пра­ви еже- дневно. Това не е сан­ти­мен­тал­но съчувствие, то­ва е са­мо­из­ра­бот­ва­не спо­соб­нос­т­та да се дейс­т­ва всред все­об­що­то слу­же­не на човечеството. Представете си, че би въз­ник­на­ло общество, ко­ето би има­ло за цел един­с­т­ве­но братс­т­во­то на всич­ки хо­ра и не би пра­ви­ло нищо, ос­вен са­мо да про­по­вяд­ва братство. Това не би би­ло розенкройцерство, тъй ка­то ро­зен­к­рой­це­рът казва; пред­с­та­ви си човек, кой­то си е счу­пил кра­ка и ле­жи пред теб на улицата. Ако око­ло не­го сто­ят 14 човека, го­ре­що му съчув- стват, но сред тях ня­ма никой, кой­то би мо­гъл да оп­ра­ви крака, то всич­ки­те 14 се оказ­ват по­-мал­ко от единия, кой­то ще е в със­то­яние да оп­ра­ви кра­ка и да нап­ра­ви то­ва до­ри ако в не­го ня­ма ни­как­ва сантименталност. Такова е убеж­де­ни­ето на розенкройцерът: всич­ко за­ви­си от дей­но­то познание, от въз­мож­нос­т­та да се пре­ми­не от поз­на­ни­ето към са­мия жи- вот. Разговорите за съ­чув­с­т­вие до­ри се стру­ват на ро­зен­к­рой­це­рът не­що опасно, по­не­же пос­то­ян­но­то под­чер­та­ва­не на съ­чув­с­т­ви­ето му се стру­ва един вид ас­т­рал­но сладострастие. Това, ко­ето се явя­ва не­из­мен­но сла­дос­т­рас­тие на фи­зи­чес­ки план, съ­що­то на ас­т­ра­лен план е то­ва съчувст- вие, от­х­вър­ля­що познанието. Дейното познание, ко­ето нав­ли­за в живо- та,- раз­би­ра се, не в ма­те­ри­ален смисъл, но, би­вай­ки от ду­хов­но ни­во ве­че пре­не­се­но долу,- ни да­ва спо­соб­нос­т­та да дейс­т­ва­ме на практика. От не­об­хо­ди­мо­то разбиране, че све­тът тряб­ва да вър­ви напред, ве­че се по­явя­ва хармония, и е тол­ко­ва истинска, че тя об­ра­зу­ва са­ма се­бе си, ко­га­то про­из­хож­да от познание. За този, кой­то умее да оп­ра­ви крака, мо­же да си каже: ако той не оби­ча хората, то, мо­же би, ще ос­та­ви пос­т­ра­да­ли­ят да лежи. При обик­но­ве­но­то поз­на­ние във фи­зи­чес­ки план то­ва е въз- можно. Обаче, ако ста­ва ду­ма за ду­хов­но­то познание, та­ко­ва въз­ра­же­ние гу­би си­ла­та си. Не мо­же да има та­ко­ва ду­хов­но познание, ко­ето не би се вля­ло в дейния живот.

Ето как­ва се явя­ва вто­ра­та съ­щес­т­ве­на стра­на на ро­зен­к­ройцер­с­ка­та мъдрост: тя мо­же да бъ­де от­к­ри­та са­мо с по­мощ­та на ясновидството, но мо­же да бъ­де раз­б­ра­на от обик­но­ве­ни­ят чо­веш­ки ум. Това мо­же да ви се сто­ри не­що мно­го странно. Излиза така: за да се при­до­бие опит в ду­хов­ния свят, вие тряб­ва да ста­не­те ясновиждащ, за да раз­бе­ре­те това, ко­ето виж­да ясновидеца, то­ва не ви е нужно. Този, кой­то в ка­чес­т­во­то на виж­дащ се спус­ка от ду­хов­ни­те све­то­ве и раз­каз­ва за не­ща­та ко­ито ста­ват там, и с то­ва съ­об­ща­ва ня­кои знания, не­об­хо­ди­ми за съв­ре­мен­ния човек,

мо­же да бъ­де разбран, ако слу­ша­те­ли­те же­ла­ят това; по­не­же чо­ве­кът е та­ка устроен, че е спо­со­бен да въз­п­ри­ема тях­на­та очевидност.

Ние ще се за­поз­на­ем със се­дем­ч­лен­на­та чо­веш­ка природа, как­ва­то я виж­да ме­то­да на розенкройцерите. Ние ще се за­поз­на­ем с та­зи природа, как­то тя се явя­ва пред нас. Ние ще опоз­на­ем фи­зи­чес­ко­то тяло, ко­ето все­ки мисли, че го знае, а всъщ­ност изоб­що не го познава. Както е не­въз­мож­но да се ви­ди кис­ло­ро­да във водата, а е не­об­хо­ди­мо пър­во да се от­де­ли от водорода, а след то­ва да се разпознае, та­ка и при ви­да на дру­гия чо­век не виж­даш фи­зи­чес­кия човек. Човекът - е съ­що та­ка­ва сме­си­ца от физическо, етерно, ас­т­рал­но тя­ло и дру­ги еле­мен­ти на сво­ята вис­ша природа, как­то и во­да­та се със­тои от кис­ло­род и водород. И ето съ­еди­не­ни­ята на всич­ки те­зи еле­мен­ти вие виж­да­те пред се­бе си. Ако вие же­ла­ете да съз­ре­те са­мо фи­зи­чес­ко­то тя­ло е не­об­хо­ди­мо да отс­т­ра­ни­те ас­т­рал­но­то - то­ва е възможно, ко­га­то чо­век спи без сънища. Сънят е един вид вис­ше хи­ми­чес­ко от­де­ля­не на ас­т­рал­но­то тя­ло за­ед­но с вис­ши­те прин­ци­пи на чо­веш­ка­та при­ро­да от етер­но­то и фи­зи­чес­ко тяло. Но и н то­зи случай, пред вас все още ня­ма да бъ­де дейс­т­ви­тел­но­то фи­зи­чес­ко тяло. Едва след смъртта, ко­ято от­не­се със се­бе си и етер­но­то тяло, ще ос­та­не са­мо фи­зи­чес­ко­то тяло.

Това ня­ма не­пос­ред­с­т­ве­но прак­ти­чес­ко значение. Ще по­яс­ня с пример. Вземете ня­коя оп­ре­де­ле­на част от ас­т­рал­но­то тяло. В да­леч­но­то ми­на­ло това, ко­ето чо­ве­кът мо­жел да виж­да в още смътното, мъг­ля­во ясновиж- дане, се явя­ва­ло в съ­вър­ше­но раз­лич­ни об­ра­зи от днес. Тези об­ра­зи са от­пе­ча­та­ни пър­во­на­чал­но в ас­т­рал­но­то тя­ло на човека. Да си предста- вим, че в ас­т­рал­но­то тя­ло ня­ко­га са се от­пе­ча­та­ли об­ра­зи­те на три­те про- с­т­ран­с­т­ве­ни из­ме­ре­ния - във вид на дължина, ши­ри­на и дълбочина. Този об­раз на три­из­мер­но­то прос­т­ран­с­т­во ка­къв­то бил ня­ко­га внед­рен в ас­т­рал­но­то тя­ло от пър­во­на­чал­но­то мъг­ля­во ясновиждане, се е пре­дал по­-на­та­тък в етер­но­то тяло. Както пе­ча­та се по­та­пя в раз­то­пе­ния чер­вен восък, та­ка ас­т­рал­но­то тя­ло про­ник­ва в етерното, и то­ва плас­тич­но из­ра­бот­ва­ло фор­ми­те на фи­зи­чес­ко­то тяло. Така об­ра­за на три­из­мер­но­то пространство, е из­ра­бо­тил ня­кои ор­га­ни в на­пъл­но оп­ре­де­ле­но мяс­то на фи­зи­чес­ко­то тяло. Първоначално в ас­т­рал­но­то тя­ло то­ва е бил об­ра­за на три пер­пен­ди­ку­ляр­ни ед­на на дру­га линии. Този об­раз се е по­то­пил ка­то пе­чат в чер­вен восък, в етер­но­то тяло, и ед­на част на етер­но­то тя­ло пра- к­ти­чес­ки е из­ра­бо­ти­ла ор­ган вът­ре в чо­веш­ко­то ухо - то­ва са три­те по­лу­ок­ръж­ни канала. У все­ки вас ги има. Ако те бъ­дат повредени, чо­век ня­ма да мо­же да се ори­ен­ти­ра в три­из­мер­но­то пространство. Ще по­лу­чи световъртеж, и ня­ма да мо­же да стои прав. Така об­ра­зи­те на ас­т­рал­но­то тя­ло са свър­за­ни със си­ли­те на етер­но­то тя­ло и ор­га­ни­те на фи­зи­чес­ко­то тяло. Цялото фи­зи­чес­ко­то тя­ло на чо­ве­ка с не­го­ви­те из­ва­яни фор­ми не е
не­що различно, от следствие, въз­ник­на­ло от об­ра­зи­те на ас­т­рал­но­то тя­ло и ар­хи­тек­то­нич­ни­те си­ли на етер­но­то тяло. За то­ва не мо­же да раз­бе­ре фи­зи­чес­ко­то тя­ло този, кой­то не е поз­на­вал по­-ра­но ас­т­рал­но­то и етер- ното. Астралното тя­ло пред­шес­т­ва етерното, а етер­но­то пред­шес­т­ва фи- зическото. Ето та­ка не прос­то сто­ят нещата.

Три по­лу­ок­ръж­ни ка­на­ла - е та­къв фи­зи­чес­ки ор­ган ка­то носа. Всичките но­со­ве се раз­ли­ча­ват един от друг, но вие мо­же­те да на­ме­ри­те сход­с­т­во меж­ду но­со­ве­те на ро­ди­те­ли и деца. Ако вие бих­те мог­ли да ви­ди­те те­зи три каналчета, то бих­те открили, че тук има съ­що та­ки­ва раз­ли­ки и сходства, как­то при носовете, и че чо­век мо­же по те­зи ка­нал­че­та да при­ли­ча на май­ка­та или на бащата. Не се онас­ле­дя­ва дъл­бо­ко духовното, вечното, ко­ето пре­ми­на­ва през чо­веш­ки­те въплъщения. За ос­но­ва­та на това, ко­ето на­ри­ча­ме талант, ха­рак­тер­ни­те способности, им слу­жи не мо­зъ­ка на човека. Ло­ги­ка­та е ед­на и съ­ща в математиката, във фи­ло­со­фи­ята и в прак­ти­чес­кия живот. Различията в спо­соб­нос­ти­те ста­ват яс­ни ко­га­то ло­ги­ка­та за­поч­ва да се при­ла­га в области, ко­ито имат свой ор­ган на познание, например, те­зи три по­лу­ок­ръж­ни канала. Така спо­соб­нос­т­та към ма­те­ма­ти­ка­та осо­бе­но се про­явя­ва точ­но в те­зи хора, в ко­ито са раз­ви­ти те­зи органи. За при­мер мо­же да пос­лу­жи се­мейс­т­во­то на Бер- нули, ко­ето е да­ва­ло доб­ри ма­те­ма­ти­ци един след друг. Индивидуално- стта мо­же да по­не­се на зе­мя­та кол­ко­то си ис­ка му­зи­кал­ни или дру­ги способности, но ако нуж­ни­те за­ро­ди­ши ги ня­ма по рож­де­ние в чо­веш­ко­то тяло, ко­ето мо­же да и да­де не­об­хо­ди­ми­те и фор­ми и органи, те­зи спо­соб­нос­ти не се развиват.

И така, вие виждате, че е не­въз­мож­но фи­зи­чес­ки да се опоз­нае света, ако вие не познавате, как той е бил създаден. Не в от­тег­ля­не от фи­зи­чес­кия свят виж­да ро­зен­к­рой­це­рът сво­ята задача. Това би би­ло съ­вър­шен­но не- правилно, тъй ка­то не­го­ва­та за­да­ча точ­но е оду­хот­во­ре­ние на света. Той тряб­ва да се из­диг­не във вис­ши­те об­лас­ти на ду­хов­ния жи­вот и с те­зи познания, ко­ито там ще получи, дей­но да ра­бо­ти във всич­ки гра­ни­ци на фи­зи­чес­кия свят и осо­бе­но сред хората. Това ро­зен­к­ройцер­с­ко убеж­де­ние се явя­ва не­пос­ред­с­т­ве­но след­с­т­вие на та­зи мъдрост. Ние ще раз­г­ле­да­ме те­ософ­с­ка­та система, ко­ято ще нап­ра­ви яс­но за нас до­ри и най-дребното. И не­ка да помним, че на­й-­мал­ко­то в све­та е важ­но за на­й-­го­ля­мо­то и че най- малкото, ако то е пос­та­ве­но на пра­вил­но­то място, мо­же да до­ве­де до ве­ли­ки цели.


Каталог: files -> literature -> 1-ga
1-ga -> Взаимовръзки
1-ga -> Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие
1-ga -> Лекции 1910 г и 1917 г превод от английски: вера гюлгелиева
1-ga -> Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина
1-ga -> Лекции изнесени в Арнхайм, Торки, Лондон и Щутгарт между 28. и 27. 1924 г
1-ga -> Взаимовръзки
1-ga -> Лекции държани в Лайпциг от 28. 12. 1913 до 1914 г
1-ga -> Лекции държани в Берлин, Щутгарт и Кьолн между 13. И 29. 12. 1907 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис ga-101
1-ga -> Лекции и приветствие изнесено в Дорнах между 05. и 28. 09. 1924 г
1-ga -> Превод от немски: димо даскалов


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница