Лекции държани в различни градове от 1912 до 1913 г



страница1/12
Дата11.01.2018
Размер2.41 Mb.
#44550
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12






ЦИКЪЛ от 20 ЛЕКЦИИ


държани в различни градове

от 1912 до 1913 г.
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОД

изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – сканиран от копие
















С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

СТР.

10. ДЕСЕТА СКАЗКА Тюбинген, 16. 2. 1913 г...............................3



Антропософия ка­то съ­дър­жа­ние на чув­с­т­во­то и живота, ка­то бла­го­го­ве­ние и по­чит към скритото.

11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА Щутгарт, 13. 2. 1913 г…...............12

Космическата стра­на на въп­ро­са меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане.

Пътят през звез­д­ни­те сфери.

12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА Щутгарт, 20. 2. 1913 г....................25

Взаимното вли­за­не във връз­ка меж­ду жи­ви­те и та­ка на­ре­че­ни­те мъртви.

13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА Франкфурт, 2. 3. 1913 г . ...............40

Мисията на зем­ния жи­во­т, ­ка­то пре­ход­на точ­ка за от­въд­ния живот.

14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА Мюнхен, 10. 3. 1913 г….........52

Върху жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не - връз­ки­те меж­ду

се­тив­ния и свръх­се­ти­вен свят.

15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА Мюнхен, 12. 3. 1913 г....................67

За пре­ми­на­ва­не­то на чо­ве­ка през сфе­ри­те на Космоса след смъртта.

16. ШЕСТНАДЕСЕТА СКАЗКА Бреслоу, 5.4. 1913 г…...............82

Допълнителни фак­ти вър­ху жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане.

17. СЕДЕМАНАДЕСАТА СКАЗКА Дюселдорф, 27. 4. 1913 г......91

Относно об­щу­ва­не­то с мъртвите.

18. ОСЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА Щрасбург, 13. 5. 1913 г .............102

Животът след смъртта.

19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА Берген, 10. 10. 1913 г.................107

Живото вза­имо­дейс­т­вие меж­ду жи­ви­те и мъртвите.

20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА Берген 11. 10. 1913 г............................121

Преобразуване на чо­веш­ки­те зем­ни си­ли в си­ли на яс­но­вид­с­ко­то изследване.
По за­пис­ки и бе­леж­ки неп­рег­ле­да­ни от сказ­чи­ка­. ­Из­да­де­но от ад­ми­нис­т­ра­ци­ята на Рудолф Щайнер. Издава не­то уре­де­но от Х. Р. Нидерхойзер и Йохан Вегер, по нас­лед­с­т­во на Рудолф Щайнер.

ДЕСЕТА СКАЗКА


Тюбинген, 16 фев­ру­ари 1913 г.

Антропософията, като съдържание на чувствата и на живота - благодарение и почит пред скритото.

Когато по­ня­ко­га пре­къс­ва­ме на­ши­те ан­т­ро­по­соф­с­ки раз­г­леж­да­ния и се запитаме: Какво ни тлас­ка в ед­на та­ко­ва ду­хов­но дви­же­ни­е­, как­во­то е нашето? Тогава ние мо­жем ес­тес­т­ве­но да си да­дем един от­го­вор на то­зи въп­рос от на­й-­раз­лич­ни глед­ни точки. Една от те­зи глед­ни точ­ки­, ко­ито мо­же да ни да­де на­й-­ве­че един от­го­вор съ­от­ветс­т­ву­ващ на на­ше­то чув­с­т­во­, на на­ше­то усе­ща­не - ма­кар и да не е един­с­т­ве­на­та­, но все пак е ед­на от на­й-­важ­ни­те глед­ни точ­ки - е тази: Разглеждането на жи­во­та­, ко­ято чо­веш­ка­та ду­ша чув­с­т­вува да про­ти­ча меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж- дане.



Събитията, които ста­ват през про­дъл­жи­тел­но­то вре­ме меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не­, не са на­ис­ти­на по­-мал­ко от съ­би­ти­ята меж­ду раж­да­не­то и смъртта. И ние мо­же­м, ­ви­на­ги да из­тък­нем са­мо от­дел­ни от те­зи съ­би­ти­я­, п­рез ко­ито ми­на­ва­ме след смъртта. Обаче бих­ме мог­ли да ка­же­м, ­че къ­де­то и да раз­г­леж­да­ме то­зи жи­вот меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не­, нав­ся­къ­де той ни убеж­да­ва в то­ва­, как чо­ве­чес­т­во­то трябва да жи­вее оти­вай­ки към ед­но вре­ме, в ко­ето ще знае и чув­с­т­ву­ва не­що от свръх­се­тив­ни­те светове. Сега ис­ка­ме да нав­ле­зем в кон­к­рет­но­то, в опре- деленото. Когато на яс­но­ви­де­ца­, кой­то мо­же да раз­г­леж­да жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не­, му се пред­с­та­вя след­на­та глед­ка­, та­зи гле- д­ка мо­же ве­че да му въз­ложи на­пи­ра­щи­ят дълг да дейс­т­ву­ва за поз­на­ни­ето на ду­хов­ния свят. Някой чо­век е умрял. Ясновидецът го тър­си­, тър­си го­, за да ви­ди из­вес­т­но вре­ме­, с­лед ка­то то­зи чо­век е ми­нал през вра­та­та на смъртта. Следвайки на­чи­на­, ч­рез кой­то чо­век мо­же да се раз­бе­ре с мър­т­ви­те­, той мо­же да чуе от мър­т­вия след­но­то - се­га се ка­сае за един на­пъл­но оп­ре­де­лен случай. Той казва: Аз ос­та­вих на Земята мо­ята же­на­, з­на­я­, че те още се на­ми­рат на фи­зи­чес­кия свят. Самопонятно е, че то­ва е ка­за­но с фи­зи­чес­ки думи. Когато жи­ве­ех, ­за­ед­но с нея във фи­зи­чес­кия свят и се връ­щах у до­ма­, с­лед ка­то от сут­рин до ве­чер съм се за­ни­ма­вал с мо­ите ра­бо­ти, тя ви­на­ги бе­ше за ме­не ка­то ед­на слън­че­ва свет­ли­на­, в­ся­ка ду­ма­, ко­ято тя каз­ва­ше ме пра­ве­ше щас­т­лив и бе­ше та­ка­, че не мо­жех да си пред­с­та­вя­, че въ­об­ще мо­га да жи­вея то­зи жи­во­т, ­ако той не бе­ше из­пъл­нен пос­то­ян­на от при­със­т­ви­ето на мо­ята другарка. След то­ва­, ­аз ми­нах през вра­та­та на смър­т­та и я ос­та­вих на Земята, а се­га коп­нея за не­я­, чув­с­т­ву­ва­м, ­че всич­ко то­ва ми лип­с­ва­, тър­ся­, мо­ята коп­не­еща ду­ша да на­ме­ри един пъ­т, ­до та­зи моя дру­гар­ка в живота. Но не мо­га да на­ме­ря та­зи ду­ша­, не мо­га да про­ник­на до не­я­, то­ва е, ка­то че тя не съ­щес­т­ву­ва там. И ко­га­то по­ня­ко­га имам ед­но пред­чув­с­т­ви­е­, ко­га­то чув­с­т­ву­ва­м, ­
че тя е тук, ка­то че тя е бли­зо до ме­не­, то­га­ва тя е ка­то няма. Бих мо­гъл да срав­ня то­ва по­ло­же­ни­е­, със­то­яни­ето на ед­ни сре­щу друг на два­ма хо­ра­, ­еди­ни­ят от ко­ито оба­че е ням и не мо­же да ка­же нищо. Така за ме­не е ста­на­ла ня­ма ду­ша­та­, ко­ято ме е пра­ви­ла тол­ко­ва дъл­го вре­ме щас­т­лив в мо­ят фи­зи­чес­ки живот. А ко­га­то се из­с­лед­ва как­во ле­жи в ос­но­ва­та на ед­ни та­къв фак­т, и случ­ва се след­ни­ят отговор: В слу­чая не съ­щес­т­ву­ва ни­ка­къв общ език меж­ду ум­ре­лия и ос­та­на­лия жив на Земята. Не съще- ствува нищо, което би могло да проникне с онази субстанция, чрез коя- то тя става възприемаема. Но не е би­ло ви­на­ги така в раз­ви­ти­ето на човечеството. Когато оти­дем по­-да­ле­че в ми­на­ло­то раз­ви­тие на чо­ве­чес­т­во­то­, на­ми­раме­, че ду­ши­те са има­ли оп­ре­де­ле­но ду­хов­но нас­лед­с­т­во от она­зи ду­хов­нос­т, ч­рез ко­ято са би­ли въз­п­ри­емаеми ед­на за дру­га­, не­за­ви­си­мо от то­ва­, да­ли се на­ми­рат тук на фи­зи­чес­ко­то по­ле­, ­или се на­ми­рат в ду­хов­ния свят. Обаче то­ва ста­ро нас­лед­с­т­во на ду­хов­на­та вът­реш­ност е ве­че из­раз­ход­ва­но­, то не съ­щес­т­ву­ва ве­че днес и мо­же дейс­т­ви­тел­но да се яви пе­чал­ни­ят слу­ча­й, ­че ед­на ду­ша­, ко­ято е би­ла та­ка мно­го оби­ча­на от дру­га­та­, да не мо­же да бъ­де на­ме­ре­на от дру­га­та от­въд смър­т­та­, за­що­то в останалата да живее на земята душа няма нищо, което може да бъде възприето от умрелия. Онова имен­но­, ко­ето може да бъ­де въз­п­ри­ето от ум­ре­лия е духовното знание, чувствуване и усещане. Та- зи връзка на душата, тук на Земята с духовния свят. Когато ед­на та­ка­ва ду­ша е ос­та­ве­на на Земята, ако тя се е за­ни­ма­ва­ла тук с ду­хов­но зна­ни­е­, ­ако е хра­ни­ла в се­бе си мис­ли за то­ва ду­хов­но зна­ни­е­, то­зи мис­ли мо­гат да бъ­дат ре­ли­ги­оз­ни чув­с­т­ва - не са в със­то­яни­е­, не са от дру­га ду- ша. Ако то­зи слу­чай би бил прос­ле­ден по­-на­та­тъ­к, ­за яс­но­ви­де­ца би се по­ка­за­ло­, че съ­що и то­га­ва­, ко­га­то две­те ду­ши са ми­на­ли през вра­та­та на смър­т­та­, те мо­гат да се въз­п­ри­емат ед­на от дру­га са­мо смът­но в ду­хов­ния свя­т, ­оба­че не мо­гат ни­ка­к, ­или мо­гат мно­го труд­но да съз­да­дат ня­как­ви от­но­ше­ния по­меж­ду си­, за­що­то не мо­гат да имат ни­ка­къв общ език. Като яс­но­ви­де­ц, ­чо­век се убеж­да­ва­, що е Антропософия в на­й-­дъл­бок сми­съ­л: ­тя е езикът, който постепенно ще говорят живите и мър- твите, такива, които жи­ве­ят във фи­зи­чес­кия свят и та­ки­ва­, които жи­ве­ят меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане. Душите, които са ос­та­на­ли на Земята и които са приели в себе си представи за свръхсетивните свето- ве, могат също да бъдат възприемани и виждани от такива, които са заминали за другия свят. Ако са проявили любов преди смъртта, те ще могат да вършат това и след смъртта. Това ни до­на­ся убеж­де­ни­ето­, че Антропосо­фи­ята е ед­ни ези­к, ­кой­то пра­ви въз­п­ри­ема­емо то­ва­, ко­ето ста­ва в све­та на фи­зи­чес­ко­то за све­та на свръхсетивното. Да, това сто­и­, ка­то пер­с­пек­ти­ва на зем­но­то чо­ве­чес­т­во­, че ду­ши­те тряб­ва да ста­нат все по­-са­мотни­, че ще мо­гат да пос­т­ро­ят ня­ка­къв мост ед­ни към дру­ги­, ­ако
не на­ме­рят връз­ка­та­, ко­ято тряб­ва да бъ­де съз­да­де­на от ед­на ду­ша до дру­га чрез при­ема­не­то на ду­хов­ни понятия. Това е дейс­т­ви­тел­нос­т­та на Антропо­со­фи­ята­, за­що­то тя не е съв­сем са­мо теория. Теоретическото зна­ние е на­й-­мал­ко­то - то­ва­, ко­ето при­емаме в нас е един дейс­т­ви­те­лен ду­ше­вен елек­си­р, ­ед­на дейс­т­ви­тел­на субстанция. Чрез та­зи суб­с­тан­ци­я­, ду­ша та виж­да дру­га­та­, ко­ято е за­ми­на­ла в ду­хов­ния свят и обратно. Би- хме мог­ли да кажем: Ясновидецът, който кон­с­та­ти­ра то­ва­, кой­то е поз­нал ед­на та­ка­ва ду­ша­, ко­ято коп­нее да въз­п­ри­ема то­ва­, ко­ето е ос­та­на­ло на Земята, обаче не мо­же да го въз­п­ри­еме­, за­що­то съ­от­вет­но­то се­мейс­т­во не е нав­ляз­ло в Духовната наука. Ясновидецът, който е ви­дял то­ва­, кол­ко мно­го мо­гат да стра­дат ду­ши­те от ед­на та­ка­ва лип­са­, то­зи яс­но­видец зна­е­, че не мо­же дру­го­яче­, ­ос­вен да го­во­ри на сво­ите се­бе­по­доб­ни за ду­хов­на­та Мъдрост и да счи­та­, че е дош­ло вре­ме­то, в ко­ето ду­хов­на­та Мъдрост тряб­ва да про­ник­не в чо­веш­ки­те сърца. Това мо­жем да кажем: Че он­зи­, ко­ито из­в­ли­чат от поз­на­ни­ето на свръх­се­тив­ни­те све­то­ве ми­си­ята да го­во­рят вър­ху те­зи свръх­се­тив­ни све­то­ве­, чув­с­т­ву­ват то­ва ка­то ед­на на­ле­жа­ща не­об­хо­ди­мос­т, п­ро­тив ко­ято не мо­гат да действу­ва­т: ­то­ва би било най-тежкият грях. Така чув­с­т­ву­ват те не­об­хо­ди­мос­т­та да въз­вес­тят ду­хов­ни­те ис­ти­ни­, да да­дат от­к­ро­ве­ни­я­, вър­ху свръх­се­тив­ни­те светове.

От то­ва­, ко­ето бе­ше то­ку що ка­за­но­, мо­жем да раз­бе­ре­м, ­как­ва из­вън­ред­но го­ля­ма се­ри­оз­ност е свър­за­на с из­вес­тя­ва­не­то на ду­хов­ни­те исти- ни. Обаче съ­щес­т­ву­ва още ед­на дру­га стра­на на раз­би­ра­не­то на жи­ви­те с мъртвите. Но в то­ва от­но­ше­ние ние не сме стиг­на­ли да­ле­че­, ­оба­че то­ва ще дойде. За да мо­жем да раз­бере­м, ­как жи­ви­те ще мо­гат да пос­тиг­нат един вид раз­би­ра­не с те­зи­, ко­ито са ми­на­ли вра­та­та на смър­т­та­, т­рябва да раз­г­ле­да­ме следното. Човекът знае мно­го мал­ко за фи­зи­чес­кия свят. Защото, чрез как­во си съз­да­ва той сво­ето зна­ние за фи­зи­чес­кия свят? Чрез то­ва­, че из­пол­зу­ва сво­ите се­ти­ва­, че из­пол­зу­ва сво­ята фан­та­зия, чрез то­ва­, че чув­с­т­ву­ва то­ва­, ко­ето зас­та­ва сре­щу не­го във фи­зи­чес­кия свят. Обаче то­ва е ед­на мно­го мал­ка част от то­ва­, ко­ето све­тът съдържа. Той съ­дър­жа още не­що съ­вър­ше­но различно. Бих ис­кал да до­би­ете една пред­с­та­ва за то­ва­, че в све­та съ­щес­т­ву­ва не­що­, ко­ето е мно­го по­-важ­но от се­тив­на­та действителност. С то­ва не раз­би­рам свръх­се­тив­ния свя­т, а не­що друго. Представете си­, че сте свик­на­ли все­ки ден да оти­ва­те сут­рин в осем ча­са на работа. Внезапно за­бе­ляз­ва­те­, че днес оти­ва­те с три ми­ну­ти по-късно. И ето ми­на­вате през оп­ре­де­ле­но­то мяс­то­, къ­де­то би тряб­ва­ло да ми­не­те край един вид на­ве­с, ­чи­ито пок­рив се кре­пи на стъл­бо­ве и ко­га­то днес сти­га­те там с три ми­ну­ти по­-къс­но­, с­та­ва ви яс­но­, че ако бих­те ми­на­ли там в оп­ре­деле­но­то вре­ме­, бих­те би­ли за­тис­на­ти от срут­ва­щи­ят покрив. Обрисувайте си то­ва в съзнанието! Случва се ня­кой


чо­век да про­пус­не един вла­к, ­кой­то в не­го­вия път се сблъс­к­ва с друг. Ако би пъ­ту­вал с то­зи вла­к, ­той би загинал. Това са не­ща­, ко­ито не са се слу­чи­ли­, по­ра­ди ко­ето чо­век не им об­ръ­ща внимание. Когато имате пред се­бе си ето та­ко­ва съ­би­ти­е­, то­ва пра­ви оп­ре­де­ле­но впе­чат­ле­ние вър­ху вас. Обаче от сут­рин до вечер мо­гат да се слу­чат та­ки­ва не­ща­, ко­ито не са ви за­сег­на­ли в те­че­ние на деня. Това е необозримо. Всичко то­ва са не­ща­, ко­ито мо­гат да из­г­леж­да­т, ­ка­то из­мис­ле­ни­, ­оба­че те принадлежат към най-важната част на живота. Вие ще има­те оп­ре­де­ле­но чув­с­т­во­, ко­га­то ви­ди­те­, да ре­чем - един чо­век в Берлин, кой то е имал един би­лет за па­ра­хо­да Титаник и го от­к­ло­ня­ва­те от на­ме­ре­ни­ето да пъ­ту­ва с то­зи кораб. Титаник по­тъ­ва­, а съ­от­вет­ни­ят чо­век е из­бя­гал сво­ята смърт. То- ва пра­ви ед­но трай­но впе­чат­ле­ние вър­ху съ­от­ветния човек. Това е един осо­бен случай. Обаче та­ки­ва не­ща мо­гат да ста­нат без да бъ­дат за­бе­ля­за­ни­, ­оба­че ко­га­то би­ват за­бе­ля­за­ни пра­вят ед­но дъл­бо­ко впе­чат­ле­ни­е­, за­ся­гай­ки дъл­бо­ко не­го­ви­те чувства. Но да разгле­да­ме не­ща­та от ед­на дру­га страна: Колко мно­го чув­с­т­ве­ни впе­чат­ле­ния ни из­бяг­ват чрез то­ва­, че не обръ­ща­ме вни­ма­ние на то­ва­, ­от как­во сме би­ли предпазени. Ако бих­ме мог­ли да на­соч­ва­ме на­ше­то вни­ма­ние вър­ху всич­ко­, ко­ето е би мог­ло да ста­не и пок­рай ко­ето ние ми­на­ва­ме не­за­сег­на­ти­: то­га­ва би- хме вървели със съвършено друго чувство през света! Ясновидецът от­к­ри­ва след­на­та възможност: Предполо­же­те­, че то­ва е не­що дейс­т­ви­тел­но­, че бих­те ми­на­ли с три ми­ну­ти по­-къс­но­, ­от­кол­ко­то обик­но­ве­но край го­рес­по­ме­на­то­то място. Този мо­мент е на­й-б­ла­гоп­ри­ят­ни­я­, кой­то ед­на на­ми­ра­ща се на дру­гия свят душа, го­во­ри на ва­ша­та ду­ша и би ис­ка­ла да бъ­де чута. Вие мо­же­те да има­те мисълта: От къ­де ид­ва то­ва­, ко­ето въз­ник­ва в мо­ята душа? Не е нуж­но то­ва да ста­не са­мо при един та­къв осо­бен слу­ча­й, ­то мо­же да ста­не по на­й-­раз­но­об­ра­зен на­чи­н. ­То­ва ще започ- не да става, когато хората ще започнат да вземат също и света на възможното под внимание, а не само света в действителното. Днес се об­ръща вни­ма­ние са­мо на све­та на дейс­т­ви­тел­но­то­, раз­г­леж­да се са­мо то­зи свят. Например в мо­ре­то има действи­тел­но го­лям брой хе­рин­ги­, ­оба­че те са въз­мож­ни са­мо бла­го­да­ре­ние на то­ва­, че са би­ли за­ло­же­ни без край­но мно­го зародиши. Така на ос­но­ва­та на жи­во­та ле­жи­, без­к­рай­но изо­би­лие от възможности. Това е също­, ко­ето пра­ви ед­но без­к­рай­но пъл­но със зна­че­ние впе­чат­ле­ние вър­ху яс­но­ви­де­ца­, ко­га­то той сти­га до грани­ца­та на два­та свята. Там яс­но­ви­де­цът има впечатлението: Колко без­к­рай­но бо­га­то е то­ва­, ко­ето ста­ва в то­зи свръх­се­ти­вен свят и само една малка част се осъществява в нашия сетивен свят! Когато чо­ве­кът чув­с­т­ву­ва то­ва­, той чув­с­т­ву­ва то­ва­, той чув­с­т­ву­ва също: Безкрайно мно­го не­ща ле­жат в ос­но­вата на съществуването. Това чув­с­т­во ще се раз­к­рие чрез ан­т­ро­по­соф­с­ки разглеждания. Хората ще по­лу­чат ед­но чув­с­т­во
за то­ва­, че във вся­ка точ­ка­, къ­де­то се на­ми­ра не­що външ­но дейс­т­ви­тел­но зад не­го стои не­що друго. Зад вся­ко цве­те­, зад все­ки крис­та­л, с­то­ят без­к­рай­но мно­го възможности. Човекът ще раз­вие то­ва чувство пос­те­пен­но та­ка­, че той ще раз­вие все по­ве­че бла­го­го­ве­ние и ува­же­ние пред скри- тото. Когато раз­вие все по­ве­че то­ва чув­с­т­во­, той от са­мо се­бе си ще раз­бе­ре­, че в та­ки­ва мо­мен­ти­, как­то то­ку що бя­ха опи­са­ни му го­во­рят оне­зи­, ко­ито са мър­т­ви за зем­ния живот. В бъ­де­ще ще нас­тъ­пи то­ва­, че чо­ве­кът ще чув­с­т­ву­ва ка­то не­що съв­сем нормално: Сега в тво­ята ду­ша е го­во­рил един мъртъв. Той пос­те­пен­но ще зна­е­, ­от къ­де ид­ва то­ва съ­об­ще­ни­е­, т.­е­. кой му говори. Само по­ра­ди то­ва­, че днес хо­ра­та ми­на­ва­т, ­без да об­ръ­щат вни­мание на без­к­райния свят от въз­мож­нос­ти­, на без­к­рай­на­та дъл­бо­чи­на на въз­мож­но­то­, те не чу­ват как­во би­ха ис­ка­ли да го­во­рят мър­т­ви­те и сър­ца­та на живите.

От две­те не­ща­, ко­ито ви казах: че чрез жи­ви­те­, ч­рез мис­ли­те на ан­т­ро­по­со­фи­те тук се съз­да­ва не­що­, ко­ето е въз­п­ри­ема­емо за мър­т­ви­те и че мър­т­ви­те ще мо­гат да го­во­рят на сър­ца­та­, ко­ито са раз­ви­ли ду­хов­но­то чув­с­т­ву­ва­не - от то­зи факт мо­же­те да раз­бе­ре­те­, ка­къв по­дем ще въз­п­ро­из­ве­де раз­п­рос­т­ра­не­ни­ето на Антропософията за ця­ло­то човечество. Ще бъ­де пос­т­ро­ен мос­т, ­кой­то ще свър­з­ва се­тив­ния свят с ду­хов­ният свят. И вяр­но е то­ва­, че жи­во­тът меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не ще ста­не друг. Това не ще бъ­де са­мо ед­на те­ори­я­, а ед­но пре­ми­на­ва­не в дейс­т­ви­тел­нос­т­та­, та­ка то ще има раз­би­ра­не меж­ду та­ка на­ре­че­ните жи­ви и та­ка на­ре­че­ни­те мър­т­ви - които обаче са много по-живи. И то­га­ва ду­ши­те тук на Земята ще чув­с­т­ву­ват съ­що та­ка­, ко­ето мо­же да ста­не пло­дот­вор­но в ис­тин­с­кия сми­съл на ду­ма­та­, ко­га­то им се че­те не­що вър­ху ду­хов­ни­те истини. Да взе­ме един кра­ен случай. Можете да из­пи­та­те то­ва­, ко­га­то жи­ве­ете за­ед­но с дру­ги хо­ра­, б­ра­тя и сес­т­ри­, ро­ди­те­ли или съпруги. Докато в еди­ния се раж­да стре­меж към Духовната на­ука, в дру­гия се раж­да ом­ра­за­, ко­га­то пър­ви­ят се приб­ли­жа­ва до та­зи наука. Колко чес­то мо­же да из­живее чо­век това. Това, което мо­же да се про­яви та­ка в съз­на­ни­ето­, ­оба­че не е нуж­ното да бъ­де та­ка в дъл­бочи­на на душата. Там мо­же да ста­не не­що дру­го. в астралното тяло живее подсъзнанието. До- като ня­кой страс­т­но ру­гае и вил­нее про­тив Духовната на­ука­, мо­же да се слу­чи та­ка­, че в не­го­во­то под­съз­на­ние да има тол­ко­ва по­ве­че коп­не­жа­, с­т­ре­ме­жа да на­учи не­що от Духовната наука. Когато чо­век е ми­нал през вра­та­та на смър­т­та­, не­ща­та до­би­ват тех­ния ис­тин­с­ки об­лик - там нещо не може да бъде маскирано. Тук на Земята чо­век мо­же да лъ­же­, да се прик­ри­ва­, да се прес­т­ру­ва­, с­лед смър­т­та оба­че всич­ки не­ща изли­зат на­яве - те по­каз­ват там тех­ния ис­тин­с­ки облик. Ако през вре­ме на жи­во­та ня­кой се е за­тъ­пя­ва­л, ­колко­то и да е мно­го­, ­ако се е заг­лу­ша­ва­л, ­ка­то е ру­га­ел про­тив Духовната на­ука­, с­лед смър­т­та се за­бе­ляз­ва един стре­меж


и той из­пит­ва стра­да­ни­я­, за­що­то то­зи стре­меж не мо­же да бъ­де удов- летворен. Тогава жи­вият мо­же да си пред­с­та­ви мис­ле­но мър­т­вия - ка­то че той стои пред не­го и мо­же да пре­ка­ра през мис­ли­те си ду­хов­ни­те не­ща и мър­т­ви­ят раз­би­ра това. И ако мър­т­ви­ят не е бил съ­що ни­ка­къв ан­т­ро­по­со­ф, ­ако съ­що само жи­ви­ят е та­къ­в, ­то­га­ва мър­т­вия въз­п­ри­ема жи- вия.

Това, което бих­ме мог­ли да наречем: оп­ре­де­ле­на при­вър­за­ност към ези­ка кой­то чо­ве­кът е го­во­рил в своя зе­мен жи­во­т, ­то тряб­ва да бъ­де взе­то под вни­ма­ние та­м, ­за­що­то в пър­ви­те вре­ме­на след смър­т­та­, мър­т­ви­ят има още оп­ре­де­ле­на връз­ка със съ­щия ези­к, ­как­то го е имал тук на Земя- та. Ето за­що ние ще нап­ра­вим добре­, ­ако мис­ле­но го­во­рим ези­ка­, кой­то мър­т­ви­ят е го­во­рил на Земята. оба­че след 6, 7, 8 го­ди­ни­, да­же след 5, а по­ня­ко­га и по­-ра­но го­ди­ни се ус­та­но­вя­ва­, че ези­ка на ду­ха е та­къ­в, ­че за не­го външ­ни­ят език не е ни­как­ва преч­ка и че мър­т­ви­ят мо­же да раз­би­ра ду­хов­ни­те мис­ли и то­га­ва­, ко­га­то през вре­ме на зем­ни­ят жи­вот не е поз­на­вал то­зи език. Във все­ки слу­ча­й, ­по­лу­чи се не­що из­вън­ред­но ху­ба­во­, ко­га­то на­ши при­яте­ли са че­ли на мър­т­ви­те­, а имен­но съ­що и на та­ки­ва­, ко­ито в жи­во­та се не са би­ли ни­как­ви антропософи. Това се оказва, ка­то ед­но из­вън­ред­но го­ля­ма бла­го­де­яни­е­, ка­то ед­на от на­й-­го­ле­ми­те ус­лу­ги от любов. И към то­ва­, ко­ето ис­ка­ме да пос­тиг­не­м, п­ри­над­ле­жи не са­мо фак­та­, че ис­ка­ме да раз­п­рос­т­ра­ня­ва­ме Антропософията външ­но ка­то учение. Това тряб­ва да дейс­т­ву­ва в ду­ша­та по един мно­го по­-тих начин. Тук мо­гат да се раз­ви­ят ду­хов­ни служ­би­, ч­рез ко­ито мо­же да се нап­ра­ви мно­го не­що­, за по­-на­та­тъш­но­то раз­ви­тие на ду­ша­та след смъртта. И то­ва е ко­ето тряб­ва все по­ве­че да постигнем: Да по­мог­нем на ду­ши­те­, ко­ито се на­ми­рат меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане. Да пре­одо­ле­ят го­ле­ми­те труд­нос­ти­, ко­ито се със­то­ят в то­ва­, че ста­ро­то ду­хов­но нас­лед­с­т­во е из­чер­па­но и е нас­тъ­пи­ло ед­но вре­ме, в ко­ето ори­ен­ти­ра­не­то на ду­ша­та след смър­т­та е ста­на­ло мно­го труд­но и в ко­ето вза­им­но­то опоз­на­ва­не на ду­ши­те меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не е поч­ти невъзмож- на.



Тук яс­но­ви­де­цът виж­да­, как след смър­т­та ду­ши­те са при­ну­де­ни да из­пъл­ня­ват за­да­чи­, ко­ито тряб­ва да ги ос­во­бо­дя­т, ­ко­ито оба­че те не разби- рат. Така нап­ри­мер факт е следното. Ясновидецът на­соч­ва своя пог­лед вър­ху жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не­, мо­же да от­к­рие ду­ши­, ко­ито тряб­ва да из­вър­шат оп­ре­де­ле­на ра­бо­та­, п­рез оп­ре­де­ле­ни пе­ри­оди­, те тряб­ва да бъ­дат слу­жи­те­ли на оне­зи съ­щес­т­ва­, ко­ито поз­нава­ме ка­то ду­хо­ве­те на бо­лес­т­та и смър­т­та /ари­ма­ни­чес­ки духове/. Ние го­во­рим тук за она­зи смър­т, ­ко­ято не се явя­ва нор­мал­но ка­то яв­ле­ние в жи­во­та­, а ко­ято за­ся­га чо­ве­ка из­вън вре­ме­, ко­га­то хо­ра­та уми­рат в раз­ц­ве­та на тех­ния живот. Когато нас­тъп­ват бо­лес­ти­, то­ва са фи­зи­чес­ки съ­би­тия -
те са произведени обаче от сили, които действуват от свръхсетивния свят. На ос­но­ва­та на раз­п­рос­т­ра­ня­ва­щи­те се бо­лес­ти сто­ят дейс­т­вия на свръх­се­тив­ни­те същества. Определени ду­хо­ве имат за­да­ча­та да до­не­сат не ­на вре­мен­на смърт. Че то­ва съ­що е ос­но­ва­но на мъд­рос­т­та­, то­зи въп­рос не ще за­сег­нем се­га­, ­оба­че важ­но­то е да има­ме пред­ви­д, ­че на­ми­ра­ме се­га ду­ши­, ко­ито са впрег­на­ти в хо­мо­та на те­зи същества. И въп­ре­ки че яс­но­ви­де­цът е свик­нал да за­паз­ва оп­ре­де­ле­но спо­койс­т­ви­е­, за не­го все пак е бо­лез­не­но и пот­ре­са­ва­що да гле­да как те­зи ду­ши, ко­ито са впрег­на­ти в то­зи хо­мо­т, т­ряб­ва да слу­жа­т, ­за да но­сят бо­лес­ти и смърт на хо­ра­та на Земята. И ко­га­то яс­но­ви­де­цът се пос­та­рае да про­се­ди та­ки­ва ду­ши до вре­ме­то на тех­ния пред­шеству­ващ жи­во­т, ­той на­ми­ра при­чи­на­та­, по­ра­ди ко­ято те­зи ду­ши са осъ­де­ни да бъ­дат слу­жи­те­ли на ду­хо­ве­те на бо­лес­ти­те и смъртта. Тези при­чи­ни се кри­ят в без­съ­вес­т­нос­т­та­, ко­ято те­зи ду­ши са про­яви­ли в зем­ния се живот. Колкото по­-без­съ­вес­т­ни са би­ли те­, тол­ко­ва по­ве­че са осъ­де­ни на то­ва да бъ­дат слу­ги на те­зи зли духове. Както е вяр­но­, че при­чи­на­та и след­с­т­ви­ето са ка­то две уд­ря­щи се ед­на в дру­га би­ляр­д­ни топ­ки­, така съ­що е вяр­но­, че без­съ­вес­т­ни­те хо­ра тряб­ва да бъ­дат слу­ги на те­зи зли духове. Това е потресаващо! Един друг фак­т, ­кой­то яс­но­ви­де­цът кон­с­та­ти­ра е: Такива ду­ши са впрег­на­ти в хо­мо­та на ари­ма­ни­чес­ки­те съ­щес­т­ва­, те тряб­ва да при­гот­вят ду­хов­ни­те при­чи­ни на всич­ко оно­ва­, ко­ето тук на земята става като препяствия, като преч- ки на нашите дела. Ариман има съ­що и та­зи за­да­ча­. В­сич­ки пречки, кои- то се получават тук се дирижират от духовния свят. Това са слу­жи­те­ли на Ариман. Чрез какво те­зи ду­ши се осъж­дат на ед­но та­ко­ва съ­щес­т­ву­ва­не след смъртта? Чрез то­ва­, че в тех­ния жи­вот меж­ду раж­да­не­то и смър­т­та са се от­да­ли на удобството. И ко­га­то раз­г­леж­да­ме кол­ко мно­го е раз­п­рос­т­ра­не­но удобство­то тук на Земята, лесно мо­же­те да раз­бе­ре­те­, че за Ариман съ­щес­т­ву­ват из­вън­ред­но мно­го но­во­из­б­раници. Удобството е то­ва­, ко­ето на­й-­бо­га­то вла­дее живота. Но но­ви­те на­ци­она­л-­ико­но­мис­ти са стиг­на­ли до там да за­чи­тат удоб­с­т­во­то на хората, а не са­мо его­из­ма и конкуренцията. Удобството е един фактор.

Но въп­ро­сът се пред­с­та­вя различно. Дали чо­век има та­ки­ва из­жи­вя­ва­ния та­ка че да мо­же да се ори­ен­ти­ра в тя­х, ­че знае за­що ги из­жи­вя­ва­, ­или да­ли той ги из­жи­вя­ва не­съз­на­тел­но­, без да знае за­що тряб­ва да слу­жи на тези духове. Когато чо­век зна­е­, за­що е впрег­нат в хо­мо­та на ду­хо­ве­те­, ко­ито до­на­сят епи­де­ми­ите­, той знае съ­що­, как­ви добродетели трябва да развие в своя следващ земен живот, за да може да създаде едно косми- ческо изправяне, за да създаде от света това, което действува в това направление. Когато чо­век е ори­ен­ти­ран в те­зи из­жи­вя­ва­ни­я­, той съз­да­ва на­ис­ти­на съ­ща­та Карма­, ­оба­че той от­но­во съз­да­ва то­ва­, ко­ето е след­ва­що­то въп­лъ­ще­ние тряб­ва да се раз­вие ка­то из­п­ра­вя­не и по то­зи на­чин


заба­вя дейс­т­ви­тел­ния ход. Ето за­що важ­но е чо­век да на­учи те­зи не­що тук. Той ще ги из­жи­вее след смър­т­та­, но тряб­ва да се на­учи да се ори­ен­ти­ра тук. Тук от­но­во има­ме един фак­т, ­кой­то съз­да­ва ед­на не­об­хо­ди­мост, ­на­ле­жа­ща не­об­хо­ди­мост да бъ­де съз­да­де­но ед­но но­во ори­ен­ти­ра­не чрез раз­п­рос­т­ра­не­ни­ето на ду­хов­ни­те ис­ти­ни­, за­що­то ста­ро­то ори­ен­ти­ра­не не дейс­т­ву­ва вече. На въпроса: Защо сте антропософи? Можем да да­дем от­го­вор из­хож­дай­ки от ду­хов­ни­те фак­ти­, кой­то от­го­вор го­во­ри твър­де мно­го на на­ше­то усе­ща­не­, на на­ше­то чув­с­т­во­, а не са­мо на на­шия ум. И та­ка ние раз­би­ра­ме Антропософията все по­ве­че ка­то един уни­вер­са­лен ези­к, ­ка­то един ези­к, ­кой­то ще да­де въз­мож­ност да бъ­де пре­мах­на­та сте­на­та­, ко­ято раз­деля раз­лич­ни­те све­то­ве, в ко­ито на­ши­те ду­ши жи­ве­ят, ­еди­ни­ят път във фи­зи­чес­ко­то тя­ло­, д­ру­ги­ят път вън от фи­зи­чес­ко­то тяло. Така сте­на­та към свръх­се­тив­ния свят ще пад­не­, ко­га­то Духовната на­ука дейс­т­ви­тел­но ще се вжи­вее в душите. Това тряб­ва да чув­с­т­ву­ва­ме ние. Тогава ще има­ме ис­тин­с­кия вът­ре­шен ен­ту­сиазъм за Духовната наука.

Позволете ми да го­во­ря за ед­но дру­го явление. За яс­но­ви­де­цът нас­тъп­ва един мо­мен­т, ­кой­то се изя­вя­ва в жи­во­та на ду­ши­те меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не и кой­то ста­ва из­вън­ред­но ва­жен за яс­но­ви­де­ца­, но съ­що и за те­зи­, ко­ито ми­на­ват през то­зи живот. За ня­кой мо­мен­та се на­ми­ра по­-на­за­д, а за дру­ги по-напред. Когато прос­ле­дим съ­ня с пог­лед на яс­но­ви­де­ца­, то­га­ва­, ко­га­то чо­ве­кът се на­ми­ра със сво­ето ас­т­рал­но и със своя Аз вън от фи­зи­чес­ко­то тя­ло и на­соч­ва пог­лед на­зад към сво­ето фи­зи­чес­ко и етер­но тя­ло­, в­пе­чат­ле­нието е то­ва­, че фи­зи­чес­ко­то тя­ло се пред­с­та­вя пре­дим­но ка­то бав­но умиращо. Само в пър­ви­те дет­с­ки го­ди- ни­, ко­га­то де­те­то до­би­ва ед­но поз­на­ни­е­, до вре­ме­то ко­га­то се раз­п­рос­ти­ра на­шия спо­мен об­рат­но­, то­га­ва сънят в дет­с­ко­то тя­ло се явя­ва ка­то не­що­, ко­ето по­кар­ва и рас­те­, п­ро­цъф­тя­ва­, ­оба­че за­поч­ва мно­го ра­но об­ратния про­це­с, ­та­ка че пред очи­те на яс­но­ви­де­ца се явя­ва то­ва­, че след нав­ли­за­не­то в жи­во­та фи­зи­чес­ко­то тя­ло за­поч­ва бав­но да уми­ра­, с­мър­т­та е са­мо пос­лед­ни­ят акт на то­ва умиране. Положението е та­ка­, че съ­нят съ­щес­т­ву­ват за­то­ва да из­рав­ни из­раз­ход­ва­ни­те сили. Обаче то­ва из­рав­ня­ва­не е са­мо на­пъл­но­, ви­на­ги ос­тава не­що не­из­рав­не­но и то­зи ос­та­тък е ви­на­ги ед­на мал­ка при­чи­на пре­диз­вик­ва­ща смъртта. Когато са ос­тана­ли тол­ко­ва мно­го ос­та­тъ­ци­, че въз­с­та­но­ви­тел­ни­те си­ли не мо­гат да се спра­вят ве­че с тя­х, ­чо­ве­кът уми­ра от фи­зи­чес­ка смърт. Следователно, когато гле­да­ме фи­зи­чес­ко­то тя­ло ние виж­да­ме всъщ­ност - как смър­т­та бав­но го обзема. Човекът уми­ра бав­но­, за­поч­вай­ки ско­ро след раждането. Впеча- тлението е осо­бе­но се­ри­озно­, ко­га­то за­бе­ляз­ва­ме за пър­ви път то­зи про- цес. Между смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не нас­тъп­ва за ду­ша­та мо­мен­та­, ко­га­то тя за­поч­ва да раз­ви­ва си­ли­те­, ч­рез ко­ито тя тряб­ва да вле­зе във


след­ва­що­то зем­но съ­ществувание. Позволете ми да по­ка­жа с един при­ме­р, ­как­во тряб­ва да се раз­би­ра с това. Днес съ­щес­т­ву­ват много кни­ги вър­ху за­лож­би­те на Гьоте. Изследват се пра­де­ди­те на Гьоте, от ко­ито той тряб­ва да е по­лу­чи­л, ­да е нас­ле­дил те­зи­, ­или оне­зи качества. Тези при­чи­ни се тър­сят във фи­зи­чес­ки нас­лед­с­т­ве­на­та линия. Това не тряб­ва да се ос­пор­ва­, че те мо­гат да бъ­дат по­тър­се­ни там. Обаче, който мо­же да по­тър­си ду­ша­та на Гьоте и я прос­ле­ди дъл­го вре­ме пре­ди да се ро­ди на Земята - ще раз­бе­ре­, че тя дейс­т­ву­ва ве­че от свръх­се­тив­ни­те све­то­ве въ- р­ху ней­ни­те пра­де­ди­, с­тои в от­но­ше­ние с пра­де­ди­те чрез сво­ите сили. Тя дейс­т­ву­ва да­же та­ка­, че се съ­би­рат по съ­от­вет­ния на­чин оне­зи мъ­же и же­ни­, ко­ито след дъл­го вре­ме мо­гат да да­дат ис­тин­с­ки­те ка­чес­т­ва­, ­от ко­ито ду­ша­та се нуждае. Това съв­сем не е ед­на ле­ка ра­бо­та­, за­що­то в нея учас­т­ву­ват мно­го души. Ако си пред­с­та­ви­те­, че от ду­ши­те на 16-то­то сто­ле­тие про­из­хож­дат хо­ра в 18-то­то сто­ле­тие и че всички те са ра­бо­ти­ли за­ед­но­, вие ще мо­же­те да раз­бе­ре­те­, че ед­но та­ко­ва спо­ра­зу­ме­ние е ед­на важ­на работа. Души, които се раж­дат на Земята в 18-то­, ­1­9-то сто­ле­ти­е­, т­ряб­ва да се раз­би­ра­т, ­да се спо­ра­зу­ме­ят още в 16-то сто­ле­ти­е­, за да мо­гат да бъ­дат ус­та­но­ве­ни це­ли­те мре­жи на родствата. Не са­мо­, че има­ме ра­бо­та в обик­но­ве­но от­но­ше­ни­е­, да пре­ка­ра­ме ед­на част от на­ше­то вре­ме за слу­же­не от­нос­но ду­хо­ве­те на пречките, на пре­пятс­т­ви­ята­, но ние тряб­ва да ра­бо­тим вър­ху си­ли­те­, ко­ито да­ват въ­об­ще въз­мож­ност да ста­не на­ше­то след­ва­що въп­лъ­ще­ние на Земята. Тук ра­бо­та­та се пред­с­та­вя та­ка­, че ние тряб­ва да из­ра­бо­тим на­ша­та зем­на фор­ма ка­то първооб- раз. Това пра­ви ед­но впе­чат­ле­ние про­ти­во­по­лож­но на оно­ва­, ко­ето яс­но­ви­де­цът виж­да, ко­га­то на­соч­ва своя пог­лед вър­ху спя­що­то фи­зи­чес­ко и етер­но тяло. Фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тя­ло се предста­вят през вре­ме на съ­ня ка­то не­що уми­ра­що­, ­оба­че то­ва ко­ето пос­т­ро­ява­ме меж­ду жи­во­та и смър­т­та ка­то един пър­во­об­раз и се внед­ря­ва във фи­зи­чес­ка­та при­ро­да на чо­ве­ка­, п­ред­ла­га впе­чат­ле­ни­ето за не­що по­кълва­що­, раз­ви­ва­що се, рас- тящо. Така че меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не се на­ми­ра един ва­жен момент: Той се на­ми­ра в спо­ме­на за пред­шес­т­ву­ва­що­то съ­щес­т­ву­ва­ние и пре­ми­на­ва­не­то към след­ва­що­то зем­но съ­щес­т­ву­ва­ни­е­, там къ­де­то чо­ве­кът за­поч­ва да ра­бо­ти вър­ху раз­ви­ти­ето на не­го­вия фи­зи­чес­ки орга- низъм. Ако си пред­с­та­ви­те фи­зи­чес­ка­та смърт и в срав­не­ние с то­ва то­зи мо­мен­т, ­вие ще има­те про­ти­во­по­лож­но­то на фи­зи­чес­ка­та смърт. Физи- ческата смърт е ед­но пре­ми­на­ва­не от фи­зи­чес­ко­то би­тие към фи­зи­чес­ко­то не би­ти­е­, а опи­са­ния мо­мент е ед­но пре­ми­на­ва­не от не­би­ти­ето към развитието. Човек из­жи­вя­ва съ­вър­ше­но раз­лич­но то­зи мо­мен­т, ­ко­га­то го раз­бе­ре­, ­от­кол­ко­то не го е разбрал.

Такова по­ня­тие ка­то то­ва на про­ти­во­по­лож­нос­т­та на смър­т­та ни е то­ва­, ко­ето нас­тъп­ва меж­ду жи­во­та и ед­но но­во раждане. То тряб­ва да се пре­-


вър­не в чув­с­т­во в ду­ша­та на антропософа. Антропософа не тряб­ва да раз­би­ра са­мо с ума­, а то­ва ко­ето е раз­б­рал тряб­ва да се пре­вър­не в чувст- во. Тогава той ще по­чув­с­т­ву­ва обо­га­тя­ва­не­то­, ко­ето на­ши­ят жи­вот из­пит­ва­, ко­га­то та­ки­ва по­ня­тия са въз­п­ри­ема­ни от душата. Тогава се ус­та­но­вя­ва още и не­що друго: Че имен­но ду­ша­та до­би­ва пос­те­пен­но ед­но чув­с­т­во за то­ва­, ко­ето съ­щес­т­вува в света. Когато през про­лет­та чо­век ми­на­ва през ед­на го­ра и пре­ди то­ва е ме­ди­ти­рал вър­ху понятието, ко­ето аз то­ку що опи­са­х, ­той ве­че не е да­ле­че от по­ло­же­ни­ето­, ­ако об­ръ­ща вни­ма­ни­е­, да чу­ва ду­хо­ве­те­, които дейс­т­ву­ват и ца­ру­ват вър­ху фи­зи­чес­ки­те неща. Възприемането на ду­хов­ни­ят свя­т, ­не би би­ло всъщ­ност ни­как труд­но­, ­ако хо­ра­та са­ми не си бя­ха зат­руд­ня­ва­ли това. Когато чо­век се ста­рае да пре­вър­не в чувство, да съ­бу­ди във вът­реш­ния си жи­вот оно­ва­, ко­ето е въз­п­ри­ел ка­то по­ня­ти­я­, то­ва ста­ра­ние ще го до­ве­де до духов­но­то виждане. Чрез та­ки­ва не­ща ко­ито бя­ха ка­за­ни дне­с, ­бих ис­кал да доп­ри­не­са за то­ва­, то­зи стре­меж към Духовната на­ука да ста­не не­що жи- во. Описанието на та­ки­ва не­ща е ви­на­ги та­ко­ва­, че чо­век чувствува: Описанието е ка­то ед­но сри­ча­не­, за­що­то на­ши­ят език е го­ден са­мо за фи­зи­чес­кия свят и чо­век тряб­ва да по­ла­га уси­лия да про­из­ве­де ед­но мал­ко по­ня­тие за те­зи не­ща­, ч­рез твър­де осо­бе­ни сред­с­т­ва на из­ло­же­нието. Но имен­но то­зи на­чин да се го­во­ри вър­ху то­ва­, вър­ху те­зи не­ща­, мо­же да съ­бу­ди в на­ше­то сър­це това, ко­ето мо­же да се на­ре­чем ан­т­ро­по­соф­с­ки ка­то съ­дър­жа­ние на усе­ща­не­то и на чувството. Това би тряб­ва­ло да ста­не за нас Духовната наука: Едно съ­дър­жа­ние на чув­с­т­ва­та­, ­ед­но съ­дър­жа­ние на жи­во­та­, та­ка че в приема­не­то на ду­хов­ни­те по­ня­тия да не виж­да­ме не­що нез­на­чи­тел­но­, а да ги изу­ча­ва­ме­, с­лед то­ва да не виж­да­ме в те­зи по­ня­тия глав­но­то­, а в то­ва ко­ето Антропософията пра­ви от нас.


Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
BG%20DOCS -> Окултна история


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница