Лекции държани в различни градове от 1912 до 1913 г

ЦИКЪЛ от 20 ЛЕКЦИИ

държани в различни градове

от 1912 до 1913 г.
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОД

изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – сканиран от копие

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

СТР.

10. ДЕСЕТА СКАЗКА Тюбинген, 16. 2. 1913 г...............................3

11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА Щутгарт, 13. 2. 1913 г…...............12

Космическата стра­на на въп­ро­са меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане.

Пътят през звез­д­ни­те сфери.

12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА Щутгарт, 20. 2. 1913 г....................25

Взаимното вли­за­не във връз­ка меж­ду жи­ви­те и та­ка на­ре­че­ни­те мъртви.

13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА Франкфурт, 2. 3. 1913 г . ...............40

Мисията на зем­ния жи­во­т, ­ка­то пре­ход­на точ­ка за от­въд­ния живот.

14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА Мюнхен, 10. 3. 1913 г….........52

Върху жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не - връз­ки­те меж­ду

се­тив­ния и свръх­се­ти­вен свят.

15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА Мюнхен, 12. 3. 1913 г....................67

За пре­ми­на­ва­не­то на чо­ве­ка през сфе­ри­те на Космоса след смъртта.

16. ШЕСТНАДЕСЕТА СКАЗКА Бреслоу, 5.4. 1913 г…...............82

Допълнителни фак­ти вър­ху жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане.

17. СЕДЕМАНАДЕСАТА СКАЗКА Дюселдорф, 27. 4. 1913 г......91

Относно об­щу­ва­не­то с мъртвите.

18. ОСЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА Щрасбург, 13. 5. 1913 г .............102

Животът след смъртта.

19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА Берген, 10. 10. 1913 г.................107

Живото вза­имо­дейс­т­вие меж­ду жи­ви­те и мъртвите.

20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА Берген 11. 10. 1913 г............................121

Преобразуване на чо­веш­ки­те зем­ни си­ли в си­ли на яс­но­вид­с­ко­то изследване.
По за­пис­ки и бе­леж­ки неп­рег­ле­да­ни от сказ­чи­ка­. ­Из­да­де­но от ад­ми­нис­т­ра­ци­ята на Рудолф Щайнер. Издава не­то уре­де­но от Х. Р. Нидерхойзер и Йохан Вегер, по нас­лед­с­т­во на Рудолф Щайнер.

ДЕСЕТА СКАЗКА

Когато по­ня­ко­га пре­къс­ва­ме на­ши­те ан­т­ро­по­соф­с­ки раз­г­леж­да­ния и се запитаме: Какво ни тлас­ка в ед­на та­ко­ва ду­хов­но дви­же­ни­е­, как­во­то е нашето? Тогава ние мо­жем ес­тес­т­ве­но да си да­дем един от­го­вор на то­зи въп­рос от на­й-­раз­лич­ни глед­ни точки. Една от те­зи глед­ни точ­ки­, ко­ито мо­же да ни да­де на­й-­ве­че един от­го­вор съ­от­ветс­т­ву­ващ на на­ше­то чув­с­т­во­, на на­ше­то усе­ща­не - ма­кар и да не е един­с­т­ве­на­та­, но все пак е ед­на от на­й-­важ­ни­те глед­ни точ­ки - е тази: Разглеждането на жи­во­та­, ко­ято чо­веш­ка­та ду­ша чув­с­т­вува да про­ти­ча меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж- дане.

От то­ва­, ко­ето бе­ше то­ку що ка­за­но­, мо­жем да раз­бе­ре­м, ­как­ва из­вън­ред­но го­ля­ма се­ри­оз­ност е свър­за­на с из­вес­тя­ва­не­то на ду­хов­ни­те исти- ни. Обаче съ­щес­т­ву­ва още ед­на дру­га стра­на на раз­би­ра­не­то на жи­ви­те с мъртвите. Но в то­ва от­но­ше­ние ние не сме стиг­на­ли да­ле­че­, ­оба­че то­ва ще дойде. За да мо­жем да раз­бере­м, ­как жи­ви­те ще мо­гат да пос­тиг­нат един вид раз­би­ра­не с те­зи­, ко­ито са ми­на­ли вра­та­та на смър­т­та­, т­рябва да раз­г­ле­да­ме следното. Човекът знае мно­го мал­ко за фи­зи­чес­кия свят. Защото, чрез как­во си съз­да­ва той сво­ето зна­ние за фи­зи­чес­кия свят? Чрез то­ва­, че из­пол­зу­ва сво­ите се­ти­ва­, че из­пол­зу­ва сво­ята фан­та­зия, чрез то­ва­, че чув­с­т­ву­ва то­ва­, ко­ето зас­та­ва сре­щу не­го във фи­зи­чес­кия свят. Обаче то­ва е ед­на мно­го мал­ка част от то­ва­, ко­ето све­тът съдържа. Той съ­дър­жа още не­що съ­вър­ше­но различно. Бих ис­кал да до­би­ете една пред­с­та­ва за то­ва­, че в све­та съ­щес­т­ву­ва не­що­, ко­ето е мно­го по­-важ­но от се­тив­на­та действителност. С то­ва не раз­би­рам свръх­се­тив­ния свя­т, а не­що друго. Представете си­, че сте свик­на­ли все­ки ден да оти­ва­те сут­рин в осем ча­са на работа. Внезапно за­бе­ляз­ва­те­, че днес оти­ва­те с три ми­ну­ти по-късно. И ето ми­на­вате през оп­ре­де­ле­но­то мяс­то­, къ­де­то би тряб­ва­ло да ми­не­те край един вид на­ве­с, ­чи­ито пок­рив се кре­пи на стъл­бо­ве и ко­га­то днес сти­га­те там с три ми­ну­ти по­-къс­но­, с­та­ва ви яс­но­, че ако бих­те ми­на­ли там в оп­ре­деле­но­то вре­ме­, бих­те би­ли за­тис­на­ти от срут­ва­щи­ят покрив. Обрисувайте си то­ва в съзнанието! Случва се ня­кой

От две­те не­ща­, ко­ито ви казах: че чрез жи­ви­те­, ч­рез мис­ли­те на ан­т­ро­по­со­фи­те тук се съз­да­ва не­що­, ко­ето е въз­п­ри­ема­емо за мър­т­ви­те и че мър­т­ви­те ще мо­гат да го­во­рят на сър­ца­та­, ко­ито са раз­ви­ли ду­хов­но­то чув­с­т­ву­ва­не - от то­зи факт мо­же­те да раз­бе­ре­те­, ка­къв по­дем ще въз­п­ро­из­ве­де раз­п­рос­т­ра­не­ни­ето на Антропософията за ця­ло­то човечество. Ще бъ­де пос­т­ро­ен мос­т, ­кой­то ще свър­з­ва се­тив­ния свят с ду­хов­ният свят. И вяр­но е то­ва­, че жи­во­тът меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не ще ста­не друг. Това не ще бъ­де са­мо ед­на те­ори­я­, а ед­но пре­ми­на­ва­не в дейс­т­ви­тел­нос­т­та­, та­ка то ще има раз­би­ра­не меж­ду та­ка на­ре­че­ните жи­ви и та­ка на­ре­че­ни­те мър­т­ви - които обаче са много по-живи. И то­га­ва ду­ши­те тук на Земята ще чув­с­т­ву­ват съ­що та­ка­, ко­ето мо­же да ста­не пло­дот­вор­но в ис­тин­с­кия сми­съл на ду­ма­та­, ко­га­то им се че­те не­що вър­ху ду­хов­ни­те истини. Да взе­ме един кра­ен случай. Можете да из­пи­та­те то­ва­, ко­га­то жи­ве­ете за­ед­но с дру­ги хо­ра­, б­ра­тя и сес­т­ри­, ро­ди­те­ли или съпруги. Докато в еди­ния се раж­да стре­меж към Духовната на­ука, в дру­гия се раж­да ом­ра­за­, ко­га­то пър­ви­ят се приб­ли­жа­ва до та­зи наука. Колко чес­то мо­же да из­живее чо­век това. Това, което мо­же да се про­яви та­ка в съз­на­ни­ето­, ­оба­че не е нуж­ното да бъ­де та­ка в дъл­бочи­на на душата. Там мо­же да ста­не не­що дру­го. в астралното тяло живее подсъзнанието. До- като ня­кой страс­т­но ру­гае и вил­нее про­тив Духовната на­ука­, мо­же да се слу­чи та­ка­, че в не­го­во­то под­съз­на­ние да има тол­ко­ва по­ве­че коп­не­жа­, с­т­ре­ме­жа да на­учи не­що от Духовната наука. Когато чо­век е ми­нал през вра­та­та на смър­т­та­, не­ща­та до­би­ват тех­ния ис­тин­с­ки об­лик - там нещо не може да бъде маскирано. Тук на Земята чо­век мо­же да лъ­же­, да се прик­ри­ва­, да се прес­т­ру­ва­, с­лед смър­т­та оба­че всич­ки не­ща изли­зат на­яве - те по­каз­ват там тех­ния ис­тин­с­ки облик. Ако през вре­ме на жи­во­та ня­кой се е за­тъ­пя­ва­л, ­колко­то и да е мно­го­, ­ако се е заг­лу­ша­ва­л, ­ка­то е ру­га­ел про­тив Духовната на­ука­, с­лед смър­т­та се за­бе­ляз­ва един стре­меж

Това, което бих­ме мог­ли да наречем: оп­ре­де­ле­на при­вър­за­ност към ези­ка кой­то чо­ве­кът е го­во­рил в своя зе­мен жи­во­т, ­то тряб­ва да бъ­де взе­то под вни­ма­ние та­м, ­за­що­то в пър­ви­те вре­ме­на след смър­т­та­, мър­т­ви­ят има още оп­ре­де­ле­на връз­ка със съ­щия ези­к, ­как­то го е имал тук на Земя- та. Ето за­що ние ще нап­ра­вим добре­, ­ако мис­ле­но го­во­рим ези­ка­, кой­то мър­т­ви­ят е го­во­рил на Земята. оба­че след 6, 7, 8 го­ди­ни­, да­же след 5, а по­ня­ко­га и по­-ра­но го­ди­ни се ус­та­но­вя­ва­, че ези­ка на ду­ха е та­къ­в, ­че за не­го външ­ни­ят език не е ни­как­ва преч­ка и че мър­т­ви­ят мо­же да раз­би­ра ду­хов­ни­те мис­ли и то­га­ва­, ко­га­то през вре­ме на зем­ни­ят жи­вот не е поз­на­вал то­зи език. Във все­ки слу­ча­й, ­по­лу­чи се не­що из­вън­ред­но ху­ба­во­, ко­га­то на­ши при­яте­ли са че­ли на мър­т­ви­те­, а имен­но съ­що и на та­ки­ва­, ко­ито в жи­во­та се не са би­ли ни­как­ви антропософи. Това се оказва, ка­то ед­но из­вън­ред­но го­ля­ма бла­го­де­яни­е­, ка­то ед­на от на­й-­го­ле­ми­те ус­лу­ги от любов. И към то­ва­, ко­ето ис­ка­ме да пос­тиг­не­м, п­ри­над­ле­жи не са­мо фак­та­, че ис­ка­ме да раз­п­рос­т­ра­ня­ва­ме Антропософията външ­но ка­то учение. Това тряб­ва да дейс­т­ву­ва в ду­ша­та по един мно­го по­-тих начин. Тук мо­гат да се раз­ви­ят ду­хов­ни служ­би­, ч­рез ко­ито мо­же да се нап­ра­ви мно­го не­що­, за по­-на­та­тъш­но­то раз­ви­тие на ду­ша­та след смъртта. И то­ва е ко­ето тряб­ва все по­ве­че да постигнем: Да по­мог­нем на ду­ши­те­, ко­ито се на­ми­рат меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане. Да пре­одо­ле­ят го­ле­ми­те труд­нос­ти­, ко­ито се със­то­ят в то­ва­, че ста­ро­то ду­хов­но нас­лед­с­т­во е из­чер­па­но и е нас­тъ­пи­ло ед­но вре­ме, в ко­ето ори­ен­ти­ра­не­то на ду­ша­та след смър­т­та е ста­на­ло мно­го труд­но и в ко­ето вза­им­но­то опоз­на­ва­не на ду­ши­те меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не е поч­ти невъзмож- на.

Но въп­ро­сът се пред­с­та­вя различно. Дали чо­век има та­ки­ва из­жи­вя­ва­ния та­ка че да мо­же да се ори­ен­ти­ра в тя­х, ­че знае за­що ги из­жи­вя­ва­, ­или да­ли той ги из­жи­вя­ва не­съз­на­тел­но­, без да знае за­що тряб­ва да слу­жи на тези духове. Когато чо­век зна­е­, за­що е впрег­нат в хо­мо­та на ду­хо­ве­те­, ко­ито до­на­сят епи­де­ми­ите­, той знае съ­що­, как­ви добродетели трябва да развие в своя следващ земен живот, за да може да създаде едно косми- ческо изправяне, за да създаде от света това, което действува в това направление. Когато чо­век е ори­ен­ти­ран в те­зи из­жи­вя­ва­ни­я­, той съз­да­ва на­ис­ти­на съ­ща­та Карма­, ­оба­че той от­но­во съз­да­ва то­ва­, ко­ето е след­ва­що­то въп­лъ­ще­ние тряб­ва да се раз­вие ка­то из­п­ра­вя­не и по то­зи на­чин

Позволете ми да го­во­ря за ед­но дру­го явление. За яс­но­ви­де­цът нас­тъп­ва един мо­мен­т, ­кой­то се изя­вя­ва в жи­во­та на ду­ши­те меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не и кой­то ста­ва из­вън­ред­но ва­жен за яс­но­ви­де­ца­, но съ­що и за те­зи­, ко­ито ми­на­ват през то­зи живот. За ня­кой мо­мен­та се на­ми­ра по­-на­за­д, а за дру­ги по-напред. Когато прос­ле­дим съ­ня с пог­лед на яс­но­ви­де­ца­, то­га­ва­, ко­га­то чо­ве­кът се на­ми­ра със сво­ето ас­т­рал­но и със своя Аз вън от фи­зи­чес­ко­то тя­ло и на­соч­ва пог­лед на­зад към сво­ето фи­зи­чес­ко и етер­но тя­ло­, в­пе­чат­ле­нието е то­ва­, че фи­зи­чес­ко­то тя­ло се пред­с­та­вя пре­дим­но ка­то бав­но умиращо. Само в пър­ви­те дет­с­ки го­ди- ни­, ко­га­то де­те­то до­би­ва ед­но поз­на­ни­е­, до вре­ме­то ко­га­то се раз­п­рос­ти­ра на­шия спо­мен об­рат­но­, то­га­ва сънят в дет­с­ко­то тя­ло се явя­ва ка­то не­що­, ко­ето по­кар­ва и рас­те­, п­ро­цъф­тя­ва­, ­оба­че за­поч­ва мно­го ра­но об­ратния про­це­с, ­та­ка че пред очи­те на яс­но­ви­де­ца се явя­ва то­ва­, че след нав­ли­за­не­то в жи­во­та фи­зи­чес­ко­то тя­ло за­поч­ва бав­но да уми­ра­, с­мър­т­та е са­мо пос­лед­ни­ят акт на то­ва умиране. Положението е та­ка­, че съ­нят съ­щес­т­ву­ват за­то­ва да из­рав­ни из­раз­ход­ва­ни­те сили. Обаче то­ва из­рав­ня­ва­не е са­мо на­пъл­но­, ви­на­ги ос­тава не­що не­из­рав­не­но и то­зи ос­та­тък е ви­на­ги ед­на мал­ка при­чи­на пре­диз­вик­ва­ща смъртта. Когато са ос­тана­ли тол­ко­ва мно­го ос­та­тъ­ци­, че въз­с­та­но­ви­тел­ни­те си­ли не мо­гат да се спра­вят ве­че с тя­х, ­чо­ве­кът уми­ра от фи­зи­чес­ка смърт. Следователно, когато гле­да­ме фи­зи­чес­ко­то тя­ло ние виж­да­ме всъщ­ност - как смър­т­та бав­но го обзема. Човекът уми­ра бав­но­, за­поч­вай­ки ско­ро след раждането. Впеча- тлението е осо­бе­но се­ри­озно­, ко­га­то за­бе­ляз­ва­ме за пър­ви път то­зи про- цес. Между смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не нас­тъп­ва за ду­ша­та мо­мен­та­, ко­га­то тя за­поч­ва да раз­ви­ва си­ли­те­, ч­рез ко­ито тя тряб­ва да вле­зе във

Такова по­ня­тие ка­то то­ва на про­ти­во­по­лож­нос­т­та на смър­т­та ни е то­ва­, ко­ето нас­тъп­ва меж­ду жи­во­та и ед­но но­во раждане. То тряб­ва да се пре­-