е1
О
е2
е1
е2
О
Нека имаме точка М и две фиксирани координатни системи
К = { O, e1, e2 } и К = { O, e1, e2 };
Спрямо К - М има координати x, y, т.е. фиксиран е
радиус-векторът OM (x, y);
Спрямо К - М има координати x, y, т.е. фиксиран е
радиус-векторът OM (x, y);
Нека спрямо К точката О има координати (x0, y0); т.е нека фиксираме векторът ОО (x0, y0);
Tогава спрямо К:
ОМ = OO + OM = OM - OO = (x – x0, y – y0);
Ако C = (ij) e матрица на прехода от К в К, тогава:
x = x0 + 11.x + 12.y
y = y0 + 21.x + 22.y
Смяна на ортонормирани координатни системи
Нека са дадени две ортонормирани бази К { е1, е2 } и К { е1, е2 };
Ако C = (ij) е матрицата на прехода от К в К, тогава имаме:
e1 = 11.e1 + 21.e2
e2 = 12.e1 + 22.e2
Ако повдигнем на квадрат получаваме:
112 + 212 = 1 (1)
122 + 222 = 1 (2)
Ако умножим скаларно e1 и e2 получаваме:
11.12 + 21.22 = 0 (3)
От (1) можем да изберем ъгъл , такъв че 11 = cos, 21 = sin;
От (2) можем да изберем ъгъл , такъв че 12 = sin, 22 = cos;
Като използваме (3) получаваме, че + = k.; тогава:
12 = - .sin, 22 = .cos ( = 1);
Матрицата на прехода C е ортогонална (удоволетворява (1), (2) и (3), освен това detC = = 1);
C =
cos, - .sin
sin, .cos
Ориентация в равнината
Нека са дадени две векторни бази К { е1, е2 } и К { е1, е2 }; матрицата на прехода от К в К е C = (ij); освен това detC 0
Казваме, че К и К са еднакво ориентирани тогава и само тогава, когато detC > 0;
Казваме, че К и К са противоположно ориентирани тогава и само тогава, когато detC < 0;
Проверка дали релацията “еднакво ориентирани” е релация на еквивалентност:
Нека К К; Тогава матрицата на прехода C е:
C = 1 0
0 1 , detC = 1 > 0; т.е. всяка база е еднакво ориентирана със себе си (рефлексивност);
Лесно се доказва свойството симетричност (ако К е еднакво ориентирана с К, то К е еднакво ориентирана с К – получава се, че матрицата на прехода от К в К има детерминанта 1/detC)
Нека сега имаме три координатни системи К, К, К; матрицата на прехода от К в К е C; матрицата на прехода от K в К е C1; матрицата на прехода от К в К е C2; тогава:
C2 = C.C1 и detC2 = detC.detC1; ако detC и detC1 са положителни, тогава detC2 също е положително (транзитивност);
Нека К = { e2, e1}; тогава:
C = 0 1
1 0 , detC = -1 < 0; т.е. съществува противоположно ориентирана база на К.
Доказаното по-горе ни позволява да фиксираме база К в равнината и всички останали бази да ги разделим на два класа: еднакво ориентирани с К и противоположно ориентирани с К; тези два класа наричаме посоки на въртене в равнината.
Насочен ъгъл – нека е даден ъгъл с начало т. О и два лъча p и q; казваме, че ъгълът е насочен (ориентиран), ако единият лъч (p) е избран за първи, а другият (q) е избран за втори;
Смяна на координатна система в пространството
Дадени са две координатни системи:
К = { O, e1, e2, e3 } и К = { O, e1, e2, e3 };
e1 = 11.e1 + 21.e2 + 31.e3
e2 = 12.e1 + 22.e2 + 32.e3
e3 = 13.e1 + 23.e2 + 33.e3
Oсвен това т.О има координати (x0, y0, z0) спрямо К.
Взимаме един вектор p, който има координати (p1, p2, p3) спрямо К и (p1, p2, p3) спрямо К. Тогава:
p1 = 11.p1 + 12.p2 + 13.p3
p2 = 21.p1 + 22.p2 + 23.p3
p3 = 31.p1 + 32.p2 + 33.p3
Матрицата C = (ij) е матрица на прехода; detC 0, тъй като базисните вектори на К са линейно независими;
Нека имаме точка М с координати x, y, z спрямо К и x, y, z спрямо К; тогава радиус-векторът ОМ има координати x – x0, y – y0, z – z0 спрямо К. Получаваме:
x = x0 + 11.x + 12.y + 13.z
y = y0 + 21.x + 22.y + 23.z
z = z0 + 31.x + 32.y + 33.z
Ориентация в пространството
Нека са дадени две векторни бази К { е1, е2, е3 } и К { е1, е2, е3 }; матрицата на прехода от К в К е C = (ij); освен това detC 0
Казваме, че К и К са еднакво ориентирани тогава и само тогава, когато detC > 0;
Казваме, че К и К са противоположно ориентирани тогава и само тогава, когато detC < 0;
Проверка дали релацията “еднакво ориентирани” е релация на еквивалентност:
Нека К К; Тогава матрицата на прехода C е:
1 0 0
C = 0 1 0
0 0 1 , detC = 1 > 0; т.е . всяка база е еднакво ориентирана със себе си (рефлексивност);
Лесно се доказва свойството симетричност (ако К е еднакво ориентирана с К, то К е еднакво ориентирана с К – получава се, че матрицата на прехода от К в К има детерминанта 1/detC)
Нека сега имаме три координатни системи К, К, К; матрицата на прехода от К в К е C; матрицата на прехода от K в К е C1; матрицата на прехода от К в К е C2; тогава:
C2 = C.C1 и detC2 = detC.detC1; ако detC и detC1 са положителни, тогава detC2 също е положително (транзитивност);
Нека К = { e2, e1, е3 }; тогава:
C = 0 1 0
1 0 0
0 0 1 , detC = -1 < 0; т.е. съществува противоположно ориентирана база на К.
Доказаното по-горе ни позволява да фиксираме база К в пространството и всички останали бази да ги разделим на два класа: еднакво ориентирани с К и противоположно ориентирани с К; тези два класа наричаме витлови посоки в пространството; те са положителни или отрицателни спрямо фиксирана база
Векторно и смесено произведение на вектори в ориентирано тримерно евклидово пространство
Тримерно евклидово пространство в което е фиксирана координатна система и определената от нея витлова посока е взета за положителна се нарича ориентирано тримерно евклидово пространство.
Векторно произведение на два вектора
Нека са дадени два вектора a и b. Тяхното векторно произведение е вектор c = a x b, такъв че:
-
c = o, ако a и b са колинеарни; това включва и случая, когато единият от тях или и двата са нулеви
-
|c| = |a|.|b|. sin ( a, b )
-
c a, c b
-
{ a, b, c } S+, т.е. ако вземем база с тези три вектора (те са линейно независими) тя има положителна витлова посока
Смесено произведение на три вектора
Нека са дадени три вектора a, b и c. Тогава тяхното смесено произведение е число a b c = ( a x b ) . c
|