Лекции и семинарни занятия по аналитична геометрия


ноември – семинарни занятия



страница7/14
Дата24.07.2016
Размер2.89 Mb.
#4774
ТипЛекции
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   14

8 ноемврисеминарни занятия

Нека ABCD е произволен тетраедър; тогава VABCD = 1/6 |AB AC AD|;



  1. Двойно векторно произведение

( a x b ) x c = ( a . c ) . b – ( b . c ) . a ; получаваме вектор, който е линейна комбинация на векторите в скобите;


Твърдение: ( a x b ) . ( c x d ) = a.c a.d

b.c b.d
Доказателство: чрез използване на горната формула;

Следствие:

( a x b ) . ( а x b ) = a.a a.b

b.a b.b
Детерминантата, която стои отдясно в равенството се нарича детерминанта на Грам за векторите a, b; детерминанта на Грам от ред n се дефинира върху n вектора; първият ред е скаларните произведения на първия вектор с всичките n, вторият е ред е скаларните произведения на втория вектор с всичките n и т.н.;
Твърдение: ( a b c ) . d = ( b c d ) . a + ( c a d ) . b + ( a b d ) . c ;

Доказателство: Разглеждаме ( a x b ) . ( c x d ) и прилагаме формулата за двойно векторно произведение;

a.a1 a.b1 a.c1

Твърдение: ( a b c ) . ( a1 b1 c1 ) = b.a1 b.b1 b.c1

c.a1 c.b1 c.c1


Доказателство: Развиваме второто смесено произведение; използваме и двете твърдения по-горе:
a.a a.b a.c

Следствие: ( a b c ) . ( a b c ) = b.a b.b b.c

c.a c.b c.c
Квадратът на смесеното произведение на три вектора е равно на стойността на детерминантата на Грам за трите вектора (взети в същия ред);

  • 13 ноември




  1. Полуравнини

Фиксирана е афинна координатна система K = { O, e1, e2 } ;


Oзначение: ще означаваме l (x, y) = A.x + B.y + C;

ако имаме точка M0 (x0, y0), l (M0 ) = A.x0 + B.y0 + C;


Теорема: Нека са дадени права g: l (x, y) = A.x + B.y + C = 0 и две точки M1 (x1, y1) и M2 (x2, y2), които не лежат на правата; тогава

M1 и M2 лежат в различни полуравнини относно правата g, тогава и само тогава, когато: l (M1).l (M2) < 0;

М1



Доказателство:

М0


М2

М1 и M2 лежат в различни полуравнини тогава и само тогава, когато отсечката M1M2 пресича правата g;

Нека M1M2  g = т. M0  M0M1 е колинеарен с M0M2  M0M2 = .M0M1,

но M0 е между M1 и M2   < 0;


M0 (x0, y0)  M0M1 (x1 – x0, y1 – y0), M0M2 (x2 – x0, y2 – y0)

 x2 – x0 = .(x1 – x0); y2 – y0 = .(y1 – y0) 

x0 = (x2 - .x1)/(1 - ); y0 = (y2 - .y1)/(1 - );

M0  g  A.x0 + B.y0 + C = 0 

A.(x2 - .x1)/(1 - ) + B.(y2 - .y1)/(1 - ) = 0 

(A.x2 + B.y2 + C) - .(A.x1 + B.y1 + C) = 0  l (M2) = .l (M1)

  < 0  l (M1). l (M2) < 0 и теоремата е доказана;
Следствие:

g : l (x, y) = A.x + B.y + C = 0;

g разделя равнината на две полуравнини  и :

 : A.x + B.y + C > 0

 : A.x + B.y + C < 0

  1. Взаимно положение на две прави

Фиксирана е афинна координатна система K = { O, e1, e2 } ;

Дадени са две прави

g1 : l1 (x, y) = A1.x + B1.y + C1 = 0

g2 : l2 (x, y) = A2.x + B2.y + C2 = 0
Известно е, че p1 (-B1, A1) е колинеарен с g1,

вектор p2 (-B2, A2) е колинеарен с g2;

 g1 е успоредна на g2, тогава и само тогава, когато векторите

p1 и p2 са колинеарни, т.е. p1 = .p2  B1 = .B2, A1 = .A2;

ако правите не съвпадат необходимо е C1  .C2;

 g1 е успоредна на g2  A1 = .A2, B1 = .B2, C1  .C2;

g1 пресича g2  A1 = .A2, B1  .B2;
Нека g1 пресича g2 в точка M;

g

g2



М

g1

Множеството от правите, които минават през точка M се нарича сноп прави; точка М се нарича център на снопа;

Теорема: Всяка права g от снопа, определен от пресекателните прави g1 и g2 има уравнение: l (x, y) = .l1(x, y) + .l2(x, y) = 0, където  и  са реални параметри, менят се в (-, +), не са едновременно нули и описват всички прави, които принадлежат на този сноп;

Означение: ще бележим сноп прави с S, : .l1 (x, y) + .l2 (x, y) = 0;

Доказателство:

l (x, y) = .(A1.x + B1.y + C1) + .(A2.x + B2.y + C2) =

(.A1 + .A2).x + (.B1 + .B2).y + .C1 + .C2 = 0

това е уравнение на права, точно тогава, когато коефициентите пред x и y не са едновременно нули;

нека допуснем, че това е така, т.е.:

.A1 + .A2 = 0

.B1 + .B2 = 0
Taзи система е хомогенна, но (, )  (0, 0)  тя трябва да има ненулево решение  A1 A2 = 0  g1 е успоредна на g2 - противоречие

B1 B2

 уравнението е зададено коректно, освен това:

l (M) = .l1(M) + .l2(M) = .0 + .0 = 0 ( т.M  g1, g2 )

 l (x, y) = .l1(x, y) + .l2(x, y) = 0 е уравнение на права от снопа с център т. M;

При  = 0 правата g  g2, ако   0 можем да разделим на  и да остане само един параметър  = /:

g  g2 : l (x, y) = l1(x, y) + .l2(x, y);


ако g1 е успоредна на g2  уравнението l(x, y) = .l1(x, y) + .l2(x, y) = 0 задава уравненията на всички прави, които са успоредни на дадените, когато  и  се менят в (-, +), (, )  (0, 0);

  1. Общо уравнение на равнина


Фиксирана е афинна координатна система K = { O, e1, e2, е3 } ;

M0

p

q



М

 - равнина; точка M0  , p, q – два неколинеарни вектора, компланарни с ;

M0    M0M, p, q – компланарни;

Нека:


M0 (x0, y0, z0), M (x, y, z)  M0M (x – x0, y – y0, z – z0);

p (p1, p2, p3);

q (q1, q2, q3);

x – x0 y – y0 z – z0

M0M, p, q    p1 p2 p3 = 0 

q1 q2 q3


(p2.q3 – p3.q2).x + (p3.q1 – p1.q3).y + (p1.q2 – p2.q1).z +

+ ( - (p2.q3 – p3.q2).x0 - (p3.q1 – p1.q3).y0 - (p1.q2 – p2.q1).z0 ) = 0;

Нека A = p2.q3 – p3.q2; B = p3.q1 – p1.q3; C = p1.q2 – p2.q1;

D = - A.x0 - B.y0 - C.z0;

 M    A.x + B.y + C.z + D = 0 – общо уравнение на равнина;

необходимо условие е (A, B, C)  (0, 0, 0), т.е. A2 + B2 + C2  0;


нека допуснем, че A = B = C = 0 

p2.q3 = p3.q2  p3 = k1.q3, p2 = k1.q2;

p1.q3 = p3.q1  p3 = k2.q3, p1 = k2.q1;

p1.q2 = p2.q1  p1 = k3.q1, p2 = k3.q2;

 k1 = k2 = k3 = k  p = k.q – противоречие ( p, q не са колинеарни)

 (А, B, C)  (0, 0, 0);

.А.x + .B.y + .C.z +.D = 0 е уравнение на същата равнина 

при   0;


Нека A.x + B.y + C.z + D = 0, (A, B, C)  (0, 0, 0); ще докажем, че съществува равнина , която има това общо уравнение;

нека за определеност C  0  z = – A/C.x – B/C.y – D/C;

Фиксираме точките:

M0 (0, 0, - D/C);

M1 (1, 0, -(A+D)/C)  M0M1 (1, 0, -A/C);

M2 (0, 1, -(B+D)/C)  M0M2 (0, 1, -B/C);


Нека : { M0, M0M1, M0M2 } ; M0, M1, M2  , M0M1 не е колинеарен с M0M2   е определена;

Нека M(x, y) е произволна точка  M0M (x, y, z + D/C);

M    x y z + D/C = 0  A.x + B.y + C.z + D = 0;

1 0 -A/C

0 1 -B/C
Теорема: Спрямо фиксирана координатна система в пространството всяка равнина има общо уравнение от вида:

A.x + B.y + C.z + D = 0, (A, B, C)  (0, 0, 0);

две уравнения от този вид задават една и съща равнина, когато коефициентите им са пропорционални:

: A1.x + B1.y + C1.z + D1 = 0

: A2.x + B2.y + C2.z + D2 = 0

 A1 = .A2, B1 = .B2, C1 = .C2, D1 = .D2,   0;



  1. Условие за компланарност на вектор и равнина

Нека е даден вектор p (, , ) и равнина  : A.x + B.y + C.z + D = 0;

Фиксираме точка M0 върху , тогава вектор p има единствен представител M0M1;

Нека M0 (x0, y0, z0), M1 (x1, y1, z1)  M0M1 (x1 – x0, y1 – y0, z1 – z0), но

M0M1 = p  x1 – x0 = , y1 – y0 = , z1 – z0 = 

 x0 = x1 - , y0 = y1 - , z0 = z1 - ;

M0    A.x0 + B.y0 + C.z0 + D = 0 

A.x1 – A. + B.y1 – B. + C.z1 – C. + D = 0 

A.x1 + B.y1 + C.z1 + D – (A. + B. + C.) = 0

p е компланарен с   М1    А. + B. + C. = 0;



1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница