Нека ABCD е произволен тетраедър; тогава VABCD = 1/6 |AB AC AD|;
Двойно векторно произведение
( a x b ) x c = ( a . c ) . b – ( b . c ) . a ; получаваме вектор, който е линейна комбинация на векторите в скобите;
Твърдение: ( a x b ) . ( c x d ) = a.c a.d
b.c b.d
Доказателство: чрез използване на горната формула;
Следствие:
( a x b ) . ( а x b ) = a.a a.b
b.a b.b
Детерминантата, която стои отдясно в равенството се нарича детерминанта на Грам за векторите a, b; детерминанта на Грам от ред n се дефинира върху n вектора; първият ред е скаларните произведения на първия вектор с всичките n, вторият е ред е скаларните произведения на втория вектор с всичките n и т.н.;
Твърдение: ( a b c ) . d = ( b c d ) . a + ( c a d ) . b + ( a b d ) . c ;
Доказателство: Разглеждаме ( a x b ) . ( c x d ) и прилагаме формулата за двойно векторно произведение;
a.a1 a.b1 a.c1
Твърдение: ( a b c ) . ( a1 b1 c1 ) = b.a1 b.b1 b.c1
c.a1 c.b1 c.c1
Доказателство: Развиваме второто смесено произведение; използваме и двете твърдения по-горе:
a.a a.b a.c
Следствие: ( a b c ) . ( a b c ) = b.a b.b b.c
c.a c.b c.c
Квадратът на смесеното произведение на три вектора е равно на стойността на детерминантата на Грам за трите вектора (взети в същия ред);
Полуравнини
Фиксирана е афинна координатна система K = { O, e1, e2 } ;
Oзначение: ще означаваме l (x, y) = A.x + B.y + C;
ако имаме точка M0 (x0, y0), l (M0 ) = A.x0 + B.y0 + C;
Теорема: Нека са дадени права g: l (x, y) = A.x + B.y + C = 0 и две точки M1 (x1, y1) и M2 (x2, y2), които не лежат на правата; тогава
M1 и M2 лежат в различни полуравнини относно правата g, тогава и само тогава, когато: l (M1).l (M2) < 0;
М1
Доказателство:
М0
М2
М1 и M2 лежат в различни полуравнини тогава и само тогава, когато отсечката M1M2 пресича правата g;
Нека M1M2 g = т. M0 M0M1 е колинеарен с M0M2 M0M2 = .M0M1,
но M0 е между M1 и M2 < 0;
M0 (x0, y0) M0M1 (x1 – x0, y1 – y0), M0M2 (x2 – x0, y2 – y0)
x2 – x0 = .(x1 – x0); y2 – y0 = .(y1 – y0)
x0 = (x2 - .x1)/(1 - ); y0 = (y2 - .y1)/(1 - );
M0 g A.x0 + B.y0 + C = 0
A.(x2 - .x1)/(1 - ) + B.(y2 - .y1)/(1 - ) = 0
(A.x2 + B.y2 + C) - .(A.x1 + B.y1 + C) = 0 l (M2) = .l (M1)
< 0 l (M1). l (M2) < 0 и теоремата е доказана;
Следствие:
g : l (x, y) = A.x + B.y + C = 0;
g разделя равнината на две полуравнини и :
: A.x + B.y + C > 0
: A.x + B.y + C < 0
Взаимно положение на две прави
Фиксирана е афинна координатна система K = { O, e1, e2 } ;
Дадени са две прави
g1 : l1 (x, y) = A1.x + B1.y + C1 = 0
g2 : l2 (x, y) = A2.x + B2.y + C2 = 0
Известно е, че p1 (-B1, A1) е колинеарен с g1,
вектор p2 (-B2, A2) е колинеарен с g2;
g1 е успоредна на g2, тогава и само тогава, когато векторите
p1 и p2 са колинеарни, т.е. p1 = .p2 B1 = .B2, A1 = .A2;
ако правите не съвпадат необходимо е C1 .C2;
g1 е успоредна на g2 A1 = .A2, B1 = .B2, C1 .C2;
g1 пресича g2 A1 = .A2, B1 .B2;
Нека g1 пресича g2 в точка M;
g
g2
М
g1
Множеството от правите, които минават през точка M се нарича сноп прави; точка М се нарича център на снопа;
Теорема: Всяка права g от снопа, определен от пресекателните прави g1 и g2 има уравнение: l (x, y) = .l1(x, y) + .l2(x, y) = 0, където и са реални параметри, менят се в (-, +), не са едновременно нули и описват всички прави, които принадлежат на този сноп;
Означение: ще бележим сноп прави с S, : .l1 (x, y) + .l2 (x, y) = 0;
Доказателство:
l (x, y) = .(A1.x + B1.y + C1) + .(A2.x + B2.y + C2) =
(.A1 + .A2).x + (.B1 + .B2).y + .C1 + .C2 = 0
това е уравнение на права, точно тогава, когато коефициентите пред x и y не са едновременно нули;
нека допуснем, че това е така, т.е.:
.A1 + .A2 = 0
.B1 + .B2 = 0
Taзи система е хомогенна, но (, ) (0, 0) тя трябва да има ненулево решение A1 A2 = 0 g1 е успоредна на g2 - противоречие
B1 B2
уравнението е зададено коректно, освен това:
l (M) = .l1(M) + .l2(M) = .0 + .0 = 0 ( т.M g1, g2 )
l (x, y) = .l1(x, y) + .l2(x, y) = 0 е уравнение на права от снопа с център т. M;
При = 0 правата g g2, ако 0 можем да разделим на и да остане само един параметър = /:
g g2 : l (x, y) = l1(x, y) + .l2(x, y);
ако g1 е успоредна на g2 уравнението l(x, y) = .l1(x, y) + .l2(x, y) = 0 задава уравненията на всички прави, които са успоредни на дадените, когато и се менят в (-, +), (, ) (0, 0);
Общо уравнение на равнина
Фиксирана е афинна координатна система K = { O, e1, e2, е3 } ;
M0
p
q
М
- равнина; точка M0 , p, q – два неколинеарни вектора, компланарни с ;
M0 M0M, p, q – компланарни;
Нека:
M0 (x0, y0, z0), M (x, y, z) M0M (x – x0, y – y0, z – z0);
p (p1, p2, p3);
q (q1, q2, q3);
x – x0 y – y0 z – z0
M0M, p, q p1 p2 p3 = 0
q1 q2 q3
(p2.q3 – p3.q2).x + (p3.q1 – p1.q3).y + (p1.q2 – p2.q1).z +
+ ( - (p2.q3 – p3.q2).x0 - (p3.q1 – p1.q3).y0 - (p1.q2 – p2.q1).z0 ) = 0;
Нека A = p2.q3 – p3.q2; B = p3.q1 – p1.q3; C = p1.q2 – p2.q1;
D = - A.x0 - B.y0 - C.z0;
M A.x + B.y + C.z + D = 0 – общо уравнение на равнина;
необходимо условие е (A, B, C) (0, 0, 0), т.е. A2 + B2 + C2 0;
нека допуснем, че A = B = C = 0
p2.q3 = p3.q2 p3 = k1.q3, p2 = k1.q2;
p1.q3 = p3.q1 p3 = k2.q3, p1 = k2.q1;
p1.q2 = p2.q1 p1 = k3.q1, p2 = k3.q2;
k1 = k2 = k3 = k p = k.q – противоречие ( p, q не са колинеарни)
(А, B, C) (0, 0, 0);
.А.x + .B.y + .C.z +.D = 0 е уравнение на същата равнина
при 0;
Нека A.x + B.y + C.z + D = 0, (A, B, C) (0, 0, 0); ще докажем, че съществува равнина , която има това общо уравнение;
нека за определеност C 0 z = – A/C.x – B/C.y – D/C;
Фиксираме точките:
M0 (0, 0, - D/C);
M1 (1, 0, -(A+D)/C) M0M1 (1, 0, -A/C);
M2 (0, 1, -(B+D)/C) M0M2 (0, 1, -B/C);
Нека : { M0, M0M1, M0M2 } ; M0, M1, M2 , M0M1 не е колинеарен с M0M2 е определена;
Нека M(x, y) е произволна точка M0M (x, y, z + D/C);
M x y z + D/C = 0 A.x + B.y + C.z + D = 0;
1 0 -A/C
0 1 -B/C
Теорема: Спрямо фиксирана координатна система в пространството всяка равнина има общо уравнение от вида:
A.x + B.y + C.z + D = 0, (A, B, C) (0, 0, 0);
две уравнения от този вид задават една и съща равнина, когато коефициентите им са пропорционални:
: A1.x + B1.y + C1.z + D1 = 0
: A2.x + B2.y + C2.z + D2 = 0
A1 = .A2, B1 = .B2, C1 = .C2, D1 = .D2, 0;
Условие за компланарност на вектор и равнина
Нека е даден вектор p (, , ) и равнина : A.x + B.y + C.z + D = 0;
Фиксираме точка M0 върху , тогава вектор p има единствен представител M0M1;
Нека M0 (x0, y0, z0), M1 (x1, y1, z1) M0M1 (x1 – x0, y1 – y0, z1 – z0), но
M0M1 = p x1 – x0 = , y1 – y0 = , z1 – z0 =
x0 = x1 - , y0 = y1 - , z0 = z1 - ;
M0 A.x0 + B.y0 + C.z0 + D = 0
A.x1 – A. + B.y1 – B. + C.z1 – C. + D = 0
A.x1 + B.y1 + C.z1 + D – (A. + B. + C.) = 0
p е компланарен с М1 А. + B. + C. = 0;
|