Лекции и семинарни занятия по диференциално и интегрално смятане – 1



страница4/23
Дата09.09.2016
Размер4.23 Mb.
#8626
ТипЛекции
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23

Обобщени биномни коефициенти


k

( ) = .(-1)…. ( - k + 1)/ k !,   R, k  N0;


0

0



( ) = 1 за всяко   R;


k


Tвърдение: ( ) = 0 ако   N,  < k;

-1
k

( ) = (-1)k;
k



Забележка: ( ) е полином от степен k на .

x

0

x



1
k

x

x



2
k

x-1
( ) – ( ) + ( ) … + (-1)k( ) = (-1)k . ( );


Доказателство: Нека дясната страна означим с P (x), лявата с Q (x); това са полиноми от степен k на x; нека l е естествено число между

1 и k; тогава от горните тъждества P (l) = 0; Q (l) = 0, тъй като l-1

-1

 P (l) = Q (l) за l = 1, 2, …, k;



k

P (0) = 1; Q (0) = (-1)k. ( ) = (-1)2k = 1  P (0) = Q (0); P, Q съвпадат за k+1 стойности  P (x)  Q (x);



  1. 3. Монотонни редици. Дефиниране на числото е.



Дефиниция: Редицата аn е монотонно растяща, ако за всяко n  N е изпълнено an  an+1;

Дефиниция: Редицата аn е монотонно намаляваща, ако за всяко

n  N е изпълнено an  an+1;



Дефиниция: Редицата аn е монотонна, ако тя е монотонно намаляваща или монотонно растяща;
Теорема: Нека аn е растяща и ограничена отгоре. Тогава аn е сходяща и клони към точната си горна граница.

Доказателство: Нека А е точната горна граница на редицата аn.

Тъй като A е горна граница са в сила следните твърдения:


  1. an  A за всяко n  N;

  2. за всяко A < A, съществува N  N, такова че aN > A или за всяко  > 0 съществува N  N, такова че aN > A - ;

Нека n > N. Тогава за произволно избраното  имаме:

A -  < aN < an  A < A +   an е сходяща и клони към числото A;


Теорема: Нека аn е растяща и ограничена отдолу. Тогава аn е сходяща и клони към точната си долна граница.

Доказателство:

Аналогично на горната теорема;
Разглеждаме редицата an = (1 + 1/n)n; ще покажем, че тази редица е сходяща;

n

n



n

n

По бинома на Нютон получаваме:



1

2

n



k

(1 + 1/n)n = 1 + ( ).1/n + ( ).1/n2 + … + ( ).1/nk + … + ( ).1/nn =


1 + (n/1!).1/n + (n.(n-1)/2).1/n2 + … + (n.(n-1)…(n-k+1)/k!).1/nk + …

+ (n.(n-1)…(n-(n-1))/n!).1/nn = 1 + 1 + 1/2!.(1 – 1/n) +

1/3!(1-1/n).(1-2/n) + … + 1/k!.(1 – 1/n).(1 – 2/n)…(1 – (k-1)/n) + …

+ 1/n!.(1 – 1/n).(1 – 2/n)…(1 – (n-1)/n);


Очевидно

an  1 + 1 + 1/2!.(1 – 1/(n+1)) + 1/3!.(1 – 1/(n+1).(1 – 2/(n+1)) + …

1/k!.(1 – 1/(n+1)).(1 – 2/(n+1))…(1 – (k-1)/(n+1)) + …

1/n!.(1 – 1/(n+1)).(1 – 2/(n+1))…(1 – (n-1)/(n+1)) = an+1

1/(n+1)!.(1 – 1/(n+1)).(1 – 2/(n+1))…(1 – n/(n+1)) < an+1;

 редицата an е монотонно растяща; (1)


Очевидно

(1 – 1/n).(1 – 2/n)…(1 - (k-1)/n) < 1

 an  1 + 1 + 1/2! + 1/3! + … + 1/n!;

от друга страна k! = k.(k-1)…3.2  2.2…2 = 2k-1;

 an  1 + 1 + 1/2 +1/22 + … + 1/2n-1 = 1 + (1 – 1/2n)/(1 – 1/2) =

3 – 1/2n-1 < 3; освен това an  a1 = 2 

2  an < 3  an – ограничена; (2)

от (1) и (2)  an – сходяща;


  • Дефиниция: Неперовото число е се дефинира като граница на


редицата an = (1 + 1/n)n; е  2, 718281828...;
Ще докажем, че an е сходяща по друг начин;

нека bn = (1 + 1/n)n+1;

очевидно an.(1 + 1/n) = bn  an < bn;

Разглеждаме числата 1+1/n, 1+1/n, …, 1+1/n, 1;

n числа
тези числа са строго положителни; освен това не могат да бъдат всичките еднакви (1  (1 + 1/n)); прилагаме неравенството за средно аритметично и средно геометрично;

n+1


получаваме:

( n.(1+1/n) + 1 )/(n+1) >  (1 + 1/n)n  (1 + 1/(n+1))n+1 > (1+1/n)n или което е все същото an+1 > an; равенство не може да има, тъй като числата не могат да бъдат едновременно еднакви;

аналогично избираме числата 1 – 1/(n+1), …, 1 – 1/(n+1), 1;

n+1 числа


тези числа са строго положителни; освен това не могат да бъдат всичките еднакви (1  (1 + 1/(n-1) ); прилагаме неравенството за средно аритметично и средно геометрично;

n+2


получаваме:

( (n+1).(1 – 1/(n+1)) + 1 )/(n+2) >  ( 1 – 1/(n+1) )n+1

( ( n+1 –1 + 1)/(n+2) )n+2 > (1 – 1/(n+1) )n+1

( (n+1)/(n+2) )n+2 > ( n/(n+1) )n+1  ( (n+2)/(n+1) )n+2 < ( (n+1)/n )n+1

(1 + 1/(n+1))n+2 < (1 + 1/n)n+1 или което е все същото bn+1 < bn; равенство не може да има, тъй като числата не могат да бъдат едновременно еднакви;

получаваме: 2 = a1  an < bn  b1 = 4  an – ограничена, bn – ограничена  an – сходяща и клони към числото A, bnсходяща и клони към числото B;

освен това an.(1 + 1/n) = bn  A = B ( границата на 1+1/n e 1);

числото е дефинираме като общата граница на двете редици an и bn;



1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница