Лекции и семинарни занятия по диференциално и интегрално смятане – 1


Теореми за непрекъснати функции в краен затворен интервал



страница9/23
Дата09.09.2016
Размер4.23 Mb.
#8626
ТипЛекции
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   23

9. Теореми за непрекъснати функции в краен затворен интервал.

Роля на затворения интервал: Нека { xn}  А е произволна сходяща редица и всичките и елементи са в интервала [a, b]; тогава като използваме теоремите за граничен преход получаваме, че a  A  b, което означава, че граница остава в затворения интервал;


Теорема 1 (Болцано Коши): Нека функцията f (x) е дефинирана и непрекъсната в затворения интервал [a, b]; нека f (a) и f (b) имат различни знаци, т.е.

f (a).f (b) < 0  съществува c  [a, b], такова че f (c) = 0;

Доказателство: Нека за определеност f (a) < 0, f (b) > 0;

Нека c1 = (a + b)/2; ако f (c1) = 0, теоремата е доказана;

ако f (c1) > 0, тогава а1 = а, b1 = c1; ако f (c1) < 0, тогава a1 = c1, b1 = b;

получаваме f (a1) < 0, f (b1) > 0;

Нека c2 = (a1 + b1)/2; ако f (c2) = 0, теоремата е доказана;

ако f (c2) > 0, тогава а2 = а1, b1 = c2; ако f (c2) < 0, тогава a2 = c2, b2 = b1;

получаваме f (a2) < 0, f (b2) > 0;

Нека cn+1 = (an + bn)/2; ако f (cn+1) = 0, теоремата е доказана;



ако f (cn+1) > 0, тогава аn+1 = аn, bn+1 = cn; ако f (c1) < 0, тогава

an+1 = cn+1, bn+1 = bn; получаваме f (an+1) < 0, f (bn+1) > 0;

Получаваме една свиваща се система от интервали [an, bn]; това е така, защото дължината на един интервал е (bn – an)/2n  0



при n   и всеки интервал се съдържа в следващия; по теоремата на Кантор  съществува единствена точка c, която принадлежи на всеки един от тези интервали  an  C, bn  C при n  ;

тъй като f (x) е непрекъсната, по Хайне  f (an)  f (C); тъй като

f (an) < 0 за всяко n  N, след граничен преход получаваме: f (C)  0;

тъй като f (x) е непрекъсната, по Хайне  f (bn)  f (C); тъй като

f (bn) > 0 за всяко n  N, след граничен преход получаваме: f (C)  0;

 f (C) = 0;


Следствие 1: Всеки полином от нечетна степен има поне един реален корен;

Следствие 2: Нека f (x) е непрекъсната в R и 1, 2, ..., n са всички

нули на f (x); тогава f (x) не си променя знака в интервалите

( -, 1), (1, 2), …, (n, +);


Теорема 2 (за междинните стойности): Нека f (x) е дефинирана и непрекъсната в затворения интервал [a, b]; нека  е число между f (a) и f (b); тогава съществува c  [a, b], такова че f (c) = ;

Доказателство: Разглеждаме помощната функция  (x) = f (x) - ;

имаме:  (a) = f (a) -  < 0,  (b) = f (b) -  > 0,  (x) – непрекъсната в

[a, b]  съществува x0, такова че  (x0) = 0  f (x) = ;


  • Теорема 3 (на Вайерщрас): Нека f (x) е дефинирана и непрекъсната в затворения интервал [a, b]; тогава f (x) е ограничена в [a, b];


Доказателство: Допускаме противното; нека за определеност f (x) е неограничена отгоре в интервала [a, b]; в такъв случай за всяко M  R съществува x  [a, b], такова че f (x) > M;

Нека M1 = 1; избираме x1, такова че f (x1) > M1;

Нека M2 = 2; избираме x2, такова че f (x2) > M2;

Нека Mn = n; избираме xn, такова че f (xn) > Mn;




Разглеждаме редицата { xn}; за нея a  xn  b за всяко n  N; по теоремата на Болцано – Вайерщрас, съществува сходяща подредица

{ xnk}  x0  [a, b]; получаваме, че f (xnk) > nk за всяко k  N  редицата f (xnk)   при k  ; oт друга страна f (x) е непрекъсната

 по Хайне { f (xnk) }  f (x0) – получаваме противоречие  f (x) наистина е ограничена в [a, b];
Teoрема 4 (на Вайерщрас): Нека f (x) е дефинирана и непрекъсната в затворения интервал [a, b]; тогава тя достига най-голяма стойност (супремум) и най-малка стойност (инфимум);

Доказателство: f (x) непрекъсната в [a, b]  f (x) е ограничена  множеството X = { f (x) | a  x  b} притежава точна горна граница;

нека M = sup { f (x) | a  x  b}; тогава за всяко  > 0, M -  не е горна граница на X;

Нека 1 = 1; тогава съществува x1  [a, b], такова че f (x1) > M - 1;

Нека 2 = 1/2; тогава съществува x2  [a, b], такова че f (x2) > M - 2;

Нека n = 1/n; тогава съществува xn  [a, b], такова че f (xn) > M - n;



Получаваме една редица { xn}, за която xn  [a, b] и f (xn) > M – 1/n

за всяко n  N; тъй като { xn} е ограничена, тогава по теоремата на Болцано-Вайерщрас съществува сходяща подредица

{ xnk}  x0  [a, b]; тъй като f (x) е непрекъсната  по Хайне

{ f (xnk) }  f (x0) за k  ;

от друга страна M – 1/nk < f (xnk)  M; от теоремата за полицаите 

f (xnk)  M  f (x0) = M;

по същия начин се установява, че f (x) достига най-малка стойност;






  1. Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   23




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница