Лекции изнесени в Берлин между и 11. 1908

ВТОРА ЛЕКЦИЯ

Днес ще се задълбочим малко по-надалече в мировото пространство, и пред нас трябва да се открие вътрешния ход на мировото развитие като цяло и заедно с това връзката на това велико мирово развитие с разви- тието на човечеството на Земята. В света не съществува нищо, което да не се свързва между себе си. Разбира се, за да се проследят тези сложни връзки във Вселена, на човек му е нужно твърде много време, и само постепенно той навлиза, така да се каже, в интимните подробности на мировите действия.

От предишните лекции видяхме, че известни същества, които обитават на други световни тела, имат влияние върху нашия живот, че те имат отношение към това, което ние наричаме в себе си лимфа, което нарича- ме свои хранителни сокове, и също към това, което прониква в нас като чувствено възприятие чрез нашите органи на чувстване. И от това вече, вие бихте могли да заключите, от какви далечини действа духа проник- вайки мировото пространство.

Днес ние ще разгледаме тези неща от друга страна и преди всичко да припомним това, което нееднократно сме казвали: а именно, че самата наша Земя, подобно на човека, е преминала през различни въплъщения и ще преминава още през различни въплъщения в бъдеще.

Виждаме в миналото, три въплъщения на нашата Земя: въплъщение, непосредствено предшестващо сегашното състояние и наричано от нас старата – не нашата “Луна”; по-нататък това въплъщение, което обозна- чаваме като “Слънце”; и след това още по-далечното въплъщение, което обозначаваме като “Сатурн”. И ние гледаме пророчески в бъдещето, ко- гато нашата Земя ще се превърне в “Юпитер”, във “Венера” и във “Вул- кан”.

Така установихме последователните въплъщения на нашия Земен пла- нетарен живот. Ако вие малко помислите над последователното разви- тие на нашата Земя, то вие, разбира се, ще можете да разберете, това ко- ето ние наричаме в окултен смисъл “Слънце”, от това, че нашата Земя в своето по-ранно състояние на развитие е “била Слънце”, поради това същото ние в известно отношение казваме, че това Слънце, което обра- зува сега центъра на нашата планетарна система, не винаги е било Слън- це. То, така да се каже, се е придвижило напред и се е издигнало до сте- пен Слънце, до достойнствата на Слънце във Вселената. Някога то е би- ло съединено с всички тези вещества и сили, които преди това са били в нашата Земя, то е взело след това за себе си, така да се каже, най-добри- те от тях, съдържащи в себе си най-висшата възможност за развитие, от- делило се е от Земята и ни е отхвърлило заедно с някои земни сили, пре- доставени на по-бавно развитие. То взело със себе си висши същества и е поставило себе си с тези висши същества в центъра на нашата систе- ма. По този начин, това което днес се съдържа в Слънцето е представля- вало тогава само планетното битие, и от това планетно битие след това се е издигнало до битието на неподвижна звезда. От тук виждате, как всичко е променящо се във Вселената, как всичко се намира в развитие. Слънцето не се е появило веднага като Слънце. Неподвижната звезда не се е оказала така просто неподвижна звезда, а е трябвало да премине в началото по-нисша школа на планетарно битие.

Разбира се, може да попитате, какво става по-нататък, когато тази непо- движна звезда продължава да се развива, какво се случва тогава? Дейст- вително, както от планетарното битие се е развило висшето битие на неподвижната звезда, слънчево битие, така се извършва и по-нататъш- ното развитие в Космоса. Но ние, без съмнение, по-добре ще разберем това развитие, ако отначало разгледаме продължилото развитие на Зе- мята.

Действително, в една част по пътя на своето космическо развитие, на- шата Земя се е отделила от Слънцето. Слънцето, със своите същества върви, така да се каже, по пътя на по-бързо развитие. А нашата Земя със своите същества сега върви по друг, по-бавен път. Но тези същества и цялата Земя, след като в тяхното отделно съществуване им е била даде-

Вие виждате: че ние сега, обсъждаме, ще ви се стори разбира се, доста- тъчно странно и ще прозвучи като безумие за всички онези, у които понятията неподвижно са застинали, както ги назовава съвременната астрономия. Но такава е истината, това е действителността за космиче- ското развитие: когато планета, като нашата Земя се издигне до битието на Слънцето, и всичко това в цялост застава още по-високо над слънче- вото битие, тогава от всичко, ще се образува, като още по-висока степен на развитие, това което в известно отношение вие можете да възприе- мете също сега на небето: тогава ще възникне онова, което сега нари- чаме “Зодиак”; това е много по-висока степен в сравнение с развитието на неподвижната звезда. По такъв начин, когато съществата не остават ограничени от неподвижната звезда, а разпространяват своето развитие с такава мощ, че се разпростират по-високо над неподвижните звезди, които се явяват като че ли са включени в телата им, и тогава се достига много висока степен, степен за зодиакалното развитие. Наистина, сили- те които от Зодиакалния кръг действат на планетната система, са мина-

ли самите те предишно развитие в някоя планетарна система и след това са се издигнали до стадия на Зодиака.

А сега си припомнете развитието на Стария Сатурн, първото въплъще- ние на нашата Земя. Този Сатурн, се появи някога, така да се каже, в ми- ровото пространство, както появата на утринната зора на нашето пла- нетно битие. Вие разбира се, също така знаете, че на Стария Сатурн са се развили първите зачатъци на нашето физическо тяло. Но дори в най-плътното си състояние, Стария Сатурн далече не е бил плътен физи- чески, както нашата Земя. Той е имал фино битие. Неговата материя е била това, което сега пронизва всички същества като топлина и което в окултизма се нарича “огън”. Ние можем да си го представим, че в об- кръжението на Стария Сатурн, тази първа утринна зора на нашето пла- нетарно битие, са стояли образите на Зодиака – разбира се още не та- кива, каквито са сега. Тези зодиакални образи са обграждали тогава Стария Сатурн в такъв вид, че отделните звезди едва са се различавали една от друга. Те толкова слабо светели, наподобявайки по-скоро свет- линни ивици, като че ли изхождащи от Сатурн. Вие най-добре ще си представите това, ако помислите Стария Сатурн обкръжен от светлинни ивици, подобно на нашата Земя обкръжена от Зодиака; и в хода на зем- ното развитие тези светлинни маси са се уплътнили в звездните маси на съвременния Зодиак – така, че абстрактно изразявайки се, ние можем да кажем, че Зодиакалния кръг се е диференцирал от първоначалните маси на огнените ивици. Но откъде са се появили масите на тези огнени ивици?

Те са възникнали от още по-древна планетарна система, която е пред- шествала нашата. Нали Сатурн също са го предшествали планетарни развития, протичащи във времето, което ние – казано наистина астроно- мически – окултно – вече не можем да означим като “време” в нашия смисъл, защото то е имало малко по друг характер, отколкото нашето “време”. Ние можем да кажем, че за съвременното човешко разбиране и представи то се явява донякъде баснословно понятие, и нямаме думи, за да го изразим. И нереално, бихме могли да кажем само по аналогия, че силите на по-ранното планетарно битие, предшествали нашата плане- тарна система са се разтворили в световни късчета, и само в центъра на една незначителна част от предишната материя са се образували пър- вите зачатъци на древното състояние на Земята, Стария Сатурн, а от вън, от Вселената, са светили надолу сили, които са били най-отгоре в зодиакалния кръг.

Изглежда нещо забележително, когато сравним планетарното битие със Зодиакалното битие. Окултистът определя с две думи тази разлика. Той

казва: всичко което се обединява в Зодиака, се намира под знака на “устойчивостта”, на “постоянството”, това, което се обединява в плане- тарното битие, се намира под знака на “времето”. Вие може да разберете какво означава това, ако си припомните, че Зодиака се представя в течение на много, много дълго време неизменим. Всяка отделна планета може силно да се промени, преминават различни една от друга епохи на развитие, но това, което действа отгоре, в Зодиака, остава сравнително устойчиво, постоянно. Разбира се, тези понятия ги вземаме само относи- телно. И ако ние ги разгледаме, то разликата в промяната се оказва само в тяхната бързина. Измененията в Зодиака стават бавно. Измененията в света на планетите и дори в битието на неподвижните звезди – в сравне- ние измененията в Зодиака – се извършват много бързо; и така, това различие е само относително. Ние бихме могли, да кажем, че за всички- те човешки понятия за планетарно битие има сфера на края, битието на Зодиака е сфера на безкрайността. Както казахме, това следва да се разбира относително, но за човешките разбирания това е напълно доста- тъчно.

И така, можем да кажем едно /и аз ви моля, добре да забележите това/: това, което е действало в планетарното битие, като на Слънцето, това се издига нагоре до небесното битие, до битието на Зодиака. И когато до- стигне това зодиакално битие, какво тогава се извършва? Тогава то жер- тва себе си! И аз ви моля да обърнете внимание именно на тази дума. По тайнствен начин това първо сутрешно-зазоряващо се състояния на нашата Земя е възникнало от жертвата на Зодиака. Силите, които са вложели в кълбото първата фина маса на Сатурн, тези сили са се излели отгоре от Зодиака и са създали първия зачатък на физическия човек на Сатурн. И това продължава по-нататък; и не трябва да си мислим, че това се е извършило само веднъж! Всъщност то се извършва без прекъс- ване, постоянно се принасят в жертва сили, които са се развили до висо- ки степени, предварително преминавайки през планетното битие. Ние, почти можем да кажем: това което се съдържа в началото в планетната система, след това се развива до слънчевото битие, по-нататък до битие- то на Зодиака, и тогава достигна способността да стане на свой ред, творящо, да пожертва себе си в планетното битие. От Зодиака непреста- нен “дъжд”от сили падат в планетното битие, и също така непрекъснато от планетарното битие нагоре се издигат сили, понеже това, което няко- га след нас ще стане Зодиак, трябва на свой ред, постепенно да се издиг- не нагоре. За това можем да кажем: разпределението на силите в нашата Земя е такова, че от една страна в нея се намират сили, низходящи от Зодиака, от друга, сили изходящи към Зодиака. Това е тайнственото вза-

имодействие на Зодиака с нашата Земя, силите слизат и се издигат. Това всъщност са стъпалата на тайнствената “небесна стълба”, по която се спускат и издигат силите. В религиозните писания те се разкриват по различни начини; дори ги откриваме във “Фауст” на Гьоте:
“като сили горни се издигат и слизат

и недра златни един на друг предават”...

И така, ако искате да мислите за целия Зодиак, то вие трябва да си представите, че една част от силите на този Зодиак слизат, друга част се издигат. Силите, които сега се намират във възходящо развитие, ние свързваме, защото те се отнасят именно към тези съзвездия, със зодиа- калните знаци Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни. Това всъщ- ност са седемте съзвездия, които съответстват на възходящите сили. Пет други съзвездия съответстват на низходящите Скорпион, Стрелец, Ко- зирог, Водолей, Риби. По този начин, вие виждате, как силите слизат на- долу от Зодиака и се издигат нагоре, при което възходящите сили съот- ветстват на седем съзвездия, а низходящите на пет съзвездия. В човека възходящите сили на Зодиака съответстват на висшите членове на него- вото същество, на висшите по-благородни свойства. Силите на низходя- щото развитие трябва в началото в човека да достигнат тази степен, благодарение на която могат да станат възходящи сили.

Така, разбирате как в мировото пространство едно може да действа на друго, как в мировото пространство всичко трябва да бъде свързано и съотнасящо се едно към друго. И ние трябва винаги твърдо да помним, че тази връзка, че това взаимодействие съществува във всичко и винаги е налице. Така че във всеки момент от своето развитие, където да се намираме, ние можем да си кажем: да, в човека сега се намират сили, които влизат и излизат, сили които са низходящи и възходящи. Всички тези сили които сега са възходящи, в началото са били низходящи. Те се
спускат, така да се каже, надолу към човека. В човека те достигат въз- можност да станат възходящи сили.

Когато нашата Земя е била по средата на своето развитие преминавайки през трите степени на планетарно битие, Сатурн, Слънце, Луна, когато е встъпила в четвъртото планетарно състояние/ и по-нататък предстоят още състояния Юпитер, Венера, Вулкан/, трябвало да премине през три “състояния на живот”, които се наричат също кръгове или /глобуси/ етапи. Три от тях вече е преминала; в четвъртото състояние на живот се намира сега. След това и предстои да премине през три “състояния фор- ми”, арупа, рупа, астрално за да стигне чак до физическото битие. В този смисъл на състояние на формите тя се намира сега в средата на своето развитие. Като физическа Земя тя е в четвъртото състояние на формите, в четвъртото състояние на живот, четвъртото планетарно би- тие, тя е трябвало да премине през три раси: първата – полярна, втора – хиперборейска, трета – лемурийска раса. Атлантската раса е четвъртата. В Атлантската раса човечеството е било в средата на това развитие, за което ние въобще можем да говорим. При преминаването средата на атлантската епоха, човечеството е преминало средата на своето разви- тие, и от средата на атлантската раса за човечеството въобще за първи път е започнал този период, когато преобладаващото е получило сили на възход. Ако бихме измерили съотношението на възходящите и низ- ходящите сили на Зодиака в средата на атлантската епоха, то би трябва- ло да кажем: те се намират в равновесие. Тогава би трябвало да изчисля- ваме по друг начин и да се каже, че към възходящите сили се отнасят Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева. Но Везните би трябвало да ги отнесем към друга част, към частта на низходящите сили.

Но с всичко това е свързано и още нещо друго. Вие трябва да изясните за себе си, че когато говорим за тези космични процеси, то говорим не за физически или етерни тела, а за съществата, които обитават на съот- ветно назованите от нас небесни тела. Когато духовнонаучно говорим за човека, то казваме, че човекът в цялата негова пълнота – а такъв човек ние и трябва да имаме в предвид – всъщност е седемчленно същество, което се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз, Дух-Себе, Дух-Живот, Дух-Човек. Сега той още не е завършен, но ще бъде завършен, когато неговата седемчленна същност достигне своето пълно развитие. Но във великата Вселена се намират не само такива същества като човека. има и други същества, например, такива за които не можем да кажем че имат физическо тяло, както го има съвременния човек. Има същества, съставните части на които трябва да ги разглеждаме различ- но. Ние можем да запишем членовете на човешкото същество така:

7. Дух-Човек

6. Дух-Живот

5. Дух-Себе

4. Аз

3. Астрално тяло

1. Физическо тяло

Ако искаме от една страна да охарактеризираме човека,то той ни се представя по отношение на Вселена като възприемащо същество. На- вън, около нас се намират неща, същества; вие ги възприемате, вие си образувате понятие за тях. Представете си, че светът около нас би бил пуст или тъмен: вие не бихте могли тогава да получите никакви възпри- ятия, никакви вещи не биха ви дали понятие. Вие сте принудени своето вътрешно съдържание да го възприемате отвън. Това е характерната особеност на човека: той е възприемащо същество, същество, което сво- ето душевно съдържание, своето вътрешно възприема преди всичко от- вън; така че навън трябва да съществуват неща, за да може той да има някакво съдържание. Етерното тяло на човека е построено по такъв на- чин, че за всички съдържащи се в него изживявания то е задължено на

Сега да попитаме себе си: можем ли да си съставим представа за съще- ство, което се намира в някакви отношения спрямо нас и което излива по този начин живот в нашата Вселена? Изливащият се живот, непре- къснатия оживяващ поток течащ в света – можем ли ние да си предста- вим това?

Да се върнем за момент към това, което казахме в началото на днешната лекция. Ние казахме, че съществуват възходящи и низходящи сили, сили, които се издигат към Зодиака и сили, които изхождат от него. По какъв начин човек изобщо е достигнал такова състояние, че от него да може нещо да се излива нагоре? Какво именно се е случило с човека, че от неговото същество нещо може да се издигне нагоре? Той е достигнал тази възможност благодарение на това, че в началото дълго време се е подготвял, а след това все повече и повече се е развивал неговия Аз. Този Аз се е подготвял дълго, много дълго. Тъй като всъщност, цялото битие в състояние Сатурн, Слънце, и Луна, когато са се създавали обви- вките, които трябва да приемат в себе си Аза, е бил подготвен и този Аз. Тогава други същества създават обител за Аза. Сега на Земята този оби- тел е била създадена дотолкова, че в човека е можело да влезе Аза, и този Аз в човека започнал отвътре навън да преобразува външните те- лесни обвивки. Тази вътрешна работа е създала превишаващ равнове- сието излишък на възходящи сили. Докато Азът още не е можел да ра- боти в човека, до тогава възхождащите сили постепенно са се развили в него до средно ниво, и в момента, когато Азът влязъл в човека, възходя- щите и низходящите сили достигнали “състояние на равновесие”. Вли- зането на Аза в човека отбелязва момента на равновесие на възходящи- те и низходящите сили; и от човекът зависи по подобаващ начин да промени това състояние на равновесие. Затова окултистите нарекли “Везни” това съзвездие, в което е настъпило развитие, когато е започ- нало приближаването на Аза. И макар до края на периода “Дева” в на- шето планетарно развитие да се е подготвяло действието на Аза, самият
Аз обаче още не се е бил спуснал. От момента Везни е започнало пряко- то участие на Аза и е било съществен важен момент от развитието.

Помислете, какво означава това, че Азът е достигнал такъв стадий: за- почвайки от тогава, когато Азът е можел да участва в силите, които са принадлежали на Зодиака; той е можел да проникне със своите действия в Зодиака. Колкото Азът се стреми към висшата точка на своето разви- тие, толкова повече той се сработва в Зодиака. В дълбините на Аза, не произлиза нищо, което не би имало свои въздействия, достигащи нагоре до Зодиака. И когато със своя Аз човек полага основите на това, за да се развие до Атма или Дух-Човек, той все повече и повече изработва в себе си тези сили, които му дават възможност да действа горе във Везните на Зодиака. Той ще достигне до пълното овладяване на Везните от Зодиа- ка, когато направи своя Аз израз на Атма или Дух-Човек. Тогава той ще стане същество, което нещо от себе си излива, което от стадия на вре- менното преминава в стадия на вечното или постоянството.

По времето когато човек преминава по този свой път, има други съще- ства, низшите действия на които се изявяват в това, че имат висше дей- ствие за човека. Да потърсим сега тези същества, чиито низши действия се явяват това, че при човека има действие във Везните на Зодиака. Ако ние впишем човека в Зодиака, то ще видим, че достига до Везните. Съществото, което в своето истинско битие принадлежи на целия Зо- диак, съществото чиито сили принадлежат на целия Зодиак и което в планетарния живот се проявява, като имащо за свой низш член Везните – в същото време както при човека за нисш член се явяват Рибите – това същество, както вие виждате /виж схемата/ разпространява своя живот над цялата наша Вселена. Докато човекът взема в себе си живота, това същество излъчва живот в цялата Вселена.
 Овен 12-ти член

 Телец 11-ти член

 Близнаци 10-ти член

 Рак 9-ти член

 Лъв 8-ми член

7. Дух-Човек  Дева 7-ми член

6. Дух-Живот  Везни 6-ти член

5. Дух-Себе  Скорпион

4. Аз  Стрелец

3. Астрално тяло  Козирог

2. Етерно тяло  Водолей

1. Физическо тяло  Риби

Това е Съществото, което има сила да пренесе велика жертва и което е вписано в Зодиака като същество, жертващо себе си за нашия свят. И както човек се стреми да се издигне нагоре към Зодиака, така тази същ- ност ни изпраща своя жертвен дар от Овен, който му принадлежи, както знака Везни принадлежи на човека. И както човек насочва своя Аз към Везните, така това същество излива над нашия свят своето битие като жертва. Затова се обозначава като “Мистичния Агнец” жертващ себе си, понеже агнецът е това, което е Овен; от тук се посочва Христос като Агнец, отдаващ Себе си в жертва. По този начин, Христос тук е оха- рактеризиран като принадлежащ на целия Космос. Неговия Аз се про- стира до Овен; и простирайки се до Овен, той сам се установява тази същата “Велика жертва” и се свързва с цялото човечество, така че сили- те и съществата, които действат на Земята, се явяват Негови създания. С Цялата Своя същност Той е насочен към Слънцето, в Своето творение Той е свързан с Луната и Земята, и Неговите сили лежат в съзвездието Овен или Агнец. От самите небеса е произнесено името “Мистичен” или “Жертващ Себе си Агнец”.

Такъв е един от аспектите, до който достигаме, когато от нашето ниско-органично битие повдигнем поглед към небесното пространство и опоз- наем, как взаимодействат между себе си небесните сили и съществата в небесното пространство. И благодарение на това силите, идващи от не- бесно тяло към небесно тяло стават за нас подобни на онези сили, които идват от една човешка душа към друга, като любов и ненавист. Ние виждаме душевните сили, които идват от звезда към звезда, и се учим да познаваме това, което е начертано на небесата, като действия, дея- ния, постъпки на тези сили в мировото пространство.