Лекции изнесени в Берлин между и 11. 1908

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ

Днес ще се докоснем до предмета, непосредствено свързан с тези обши- рни, всеобхващащи виждането области на мировото пространство, кое- то предприехме последния път. При това ние по-внимателно ще се объ- рнем към духовното развитието в това външно-пространствено и мате- риално развитие, за което стана въпрос в последната лекция. Ние видях- ме в миналата лекция, как именно духовните същества ръководят и управляват тези мощни процеси на развитие, за които неточно разказва външната физична наука и точно теософията или Духовната наука.

Ние видяхме миналия път, как от общото първично вещество са се отде- лили отделните планети, отделните тела на нашата система, и ние пред- положихме, че в цялото това развитие са действали духовни същества от най-различен вид. И в други лекции ние също показахме, че в област- та на Духовната наука виждаме отделните тела на нашата мирова сис- тема не толкова физическо-материалното, а физическо-материалното свързано с повече или по-малко духовни същества, със същества с въз- вишена природа, които водят развитието напред за благото на цялата система; и така също с духовни същества от нисш вид, които задържат и препятстват развитието. Разбира се, ние трябва да си изясним, че това, което се появява като задръжка и разрушение, в общия велик план из- цяло, на свой ред, се включва в мъдростта на цялата система. Затова ми се иска да кажа: ако някъде съществува нещо, изглеждащо разрушава- що, задържащо и зло, то общия ход на еволюцията се направлява така мъдро, че това изцяло разрушително, задържащо и зло се превръща, преобразява в благо, в добро. Но това, което днес искаме да поставим живо пред усещането на нашата душа, това е битието на такива духовни същества – и преди всичко ще хвърлим поглед на духовните същества с възвишена природа – на съществата, които принадлежат вече на “тво- рящите” същества, когато в това време човекът ще трябва още дълго да работи в еволюцията, преди да се издигне до степен на “творящо” съще- ство. Ние ще отправим поглед в особеностите на групите на тези съще- ства, които са участвали в началото на нашата мирова система, когато Земята като Сатурн е встъпила в своето земно развитие.

Нашата Земя започнала своето развитие като Сатурн, преминала през слънчевото и лунното развитие, и след това е дошла до своето днешно образуване. По времето когато нашата Земя е била Сатурн, на това ми- рово тяло Сатурн всичко разбира се, е било съвършено различно, откол- кото на нашата съвременна земна планета. На Сатурн не имало нищо от това, което ние наричаме каменни маси, минерален свят в съвременен смисъл, не е имало също и вода в съвременен смисъл, и дори не е имало въздух, но това, което е имало от днешните елементи на Земята, допуска сравнение само с топлината – с “огън”, както ние наричаме това в окул-

Тази представа е ужасна за съвременния изследовател, но това именно е правилно и реално.

Такъв е бил физическия зачатък на човека. Всички други същества, кои- то сега ги има на Земята като животни, растения и минерали, на Сатурн не ги имало. Сатурн се е състоял само от човешките зачатъци, които би- ли споени заедно, като отделните зърна на къпината, образуващи една голяма ягода: така масата на Сатурн представлява нещо като една го- ляма ягода, съставена от споени малки зрънца, каквито били и хората. Такова кълбо е бил този Стар Сатурн. Ако след това изследваме обкръ- жението на този Сатурн, както изследваме, например, обкръжението на нашата Земя и откривайки че тя е обкръжена от въздушен покров, в които има образувания като облаци, мъгла и т.н., то в обкръжението на Сатурн ние бихме открили духовни субстанции, духовни същества, кои- то във всички отношения са стояли по-високо от човека какъвто е бил тогава в своя първи зачатък на Сатурн.

Ние сега разгледахме определен вид същества, които са били свързани със Стария Сатурн. Тук ние намираме Духовете на Волята, Духовете на Мъдростта, Духовете на Движението, Форми, Личности, Духове Синове на Огъня и Духове Синове на Сумрака. Днес искам да се спрем особено на Духовете на Формата, защото те, както ще видим, са играли важна роля в началото на нашето сегашно земно развитие. И така, от изброе- ните духовни същества, които били в атмосферата и обкръжението на Сатурн, ние отделихме Духовете на Формата и си изяснихме, че до нас- тоящето време тези Духовете на Формата също извършили някакво раз- витие, както правят всички същества. Както човек е получил от Слънце- то етерното тяло, на Луната астралното тяло, на Земята Аза, и благода- рение на това ставал все по-съвършен, така преминали през своето си развитие и Духовете на Формата.

Ако ние преминем по-нататък, към Слънцето, което възникнало от Стария Сатурн, то това развитие се изразява в това, че Духовете на Фор- мата не се нуждаят повече от етерното или жизненото тяло, те отдават етерното тяло. Те вече не изпращат повече надолу оплодотворяваща жизнена основа, а те отдават етерното тяло, и благодарение на това пър-

Вие знаете – тук само споменах за това – че всички митове и легенди имат голямо значение и когато ние в духовен смисъл слагаме пред себе си истинските факти на мировото развитие, то митовете по удивителен начин излизат срещу ни в своята истинност. Същото е и тук във връзка с един мит.

Да си припомним, как ние разглеждахме тази крачка напред, която била направена в развитието при прехода от Сатурн към Слънцето. На Ста- рия Сатурн животворните сили са се изливали надолу, отразявали се обратно и са се възприемали отново от покрова, атмосферата на Сатурн. В древногръцкият мит топлинното кълбо Сатурн са го наричали “Гея”, а атмосферата “Кронос”. Да разгледаме сега този мит. Жизнено творящи- те сили на Кронос непрекъснато се излъчвали върху Гея, на Сатурн, и се издигали отново нагоре, вплитайки се в атмосферата. Това е “Кронос”, който непрекъснато поглъща своите деца. Трябва да се почувства исти- ната на такъв мит. Ако не я почувстваме, то ние няма да открием пра- вилното отношение към него. Представете си само цялото значение на този факт, че в старата древна Гърция откриваме мит, който така удиви- телно ни предава тази истина в образ! Съществува само една възмож- ност за обяснение на този факт, а именно следното: прародови предста- вители на човечеството, които ръководили мистериите, развитието на човечеството, много добре са знаели за мировото развитие това, което съобщаваме сега в теософията. По същият начин, както ние говорим се- га за тези неща, се е говорило и в Древна Гърция; и за широките маси истината са я облекли в образи, които са се съхранили в това, което ние знаем сега като мит. Странно отношение към това познание, имат хора- та, които предполагат, че за последните 40 години човечеството е от- крило истината, и че познанията от по-ранните време са били само понятия на детска фантазия. Но детско се явява постоянното подчерта-
ване “колко далече напред сме отишли”! Наистина това е детска пред- става.

И така, ние преминаваме от Сатурн към Слънцето и ще разгледаме по-нататък развитието на Духовете на Формата. Те са отстранили етерното си тяло, “излели” го и го предали на Земята, благодарение на което чо- вешките тела са били пронизани от етерното тяло на Духовете на Фор- мата. Самите те сега имат за свой нисш член астралното тяло; и тяхното по-нататъшно развитие се заключава в това, че те имат по-висше над Човек-Дух или Атма не само един член, а още и друг висш член; така, че ние трябва да говорим за тях като започнем от астралното тяло, Аз, Дух-Себе, Дух-Живот, Човек –Дух, осми член и девети член, прониз- ващи всичко това, което човек може да достигне в своето пълно седем- членно развитие.

Какво предлагат сега Духовете на Формата “от външна страна”? На Сатурн Духовете на Формата се изливали надолу, така да се каже, “дъжд от живот”. На Слънцето те проявявали себе си в излъчване на влечения, желания, страсти, на всичко това, което се корени в астрал- ното тяло. Ако някой би могъл да бъде на Слънцето тогава и би гледал в мировото пространство, то той не би видял избухване на мълнии, не би чул разтърсващ гръм. Но той би възприел около себе си, в астралния свят страстите на духовните същества, и ние не трябва да мислим, че са били само ниски страсти. Тези страсти, тези ефекти на планетарно обкръжение продължава отвън навътре в съзиданието на планетата. Ако отново се обърнем към мита, ще видим в нашето земно развитие творя- щите “титани”, творящите страсти, които действат отвън навътре – от духовната атмосфера на Слънцето, когато е било планета.

Да преминем сега, по-нататък към Луната – Слънцето се превръща в Луна. Това в хода на развитието означава, че Духовете на Формата сва- лят от себе си също и своето астрално тяло, и че техен нисш член вече се явява Аза.. Ако бихме поискали да опишем тяхното същество, ние би трябвало да кажем: както човекът има за нисш член физическото тяло, така тези Духовете на Формата, които обитават обкръжението на Луна- та, имат за нисш член Аз, след това имат Дух-Себе, Дух-Живот, Човек-Дух, осми член, девети член и след това още десети член. И така вън- шно те проявяват само своето Аз, те буквално изцяло са покрити от своя Аз. Цялата деятелност в обкръжението на Луната е такова, че вие като че ли стоите пред същества, които откриват пред вас цялата своя инди- видуалност, цялото си своеобразие. Това въздействие идва от атмосфе- рата на Луната. Представете си, че у всички вас Азът, който се намира тук във вашите физически тела, изведнъж биха се освободили от физи- ческото тяло; физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло биха

След това трябва да си представим последвалото състояние; слънчевият човек, който има физическо тяло и етерно тяло. Човекът получил етерно тяло благодарение на това, че Духовете на Формата излели в него своето етерно тяло и оставили себе си с астрално тяло, след което Духо- вете на Формата имат свое астрално тяло, свой Аз и други членове до девети член нагоре.

Да проследим сега развитието на самата Земя: в началото на земното развитие човек е имал зачатък на физическо тяло, после етерно и астрално тяло. Духовете на Формата преминават тук от Луната. Техният нисш член е Аза; те жертват сега също и този Аз и даряват човека в неговия зачатъчен вид с този Аз, който се явява плодотворяща сила, изливаща се от Духовете на Формата , в себе си Духовете на Формата оставят, като нисш член Духа-Себе или Манас. Така че ако бихме иска- ли да ги опишем, би трябвало да кажем: горе, над нас, в нашето обкръ- жение в атмосферата на Земята действат Духовете на Формата. Техният нисш член е Духа-Себе или Манас, в който те живеят и действат; и те пожертвали това, което са имали вече на Луната, своя във всички по- соки действащ Аз. Той се излял и оплодотворил човека.

Да проследим ,този път, самият човек на Земята. При човека може да се покаже мястото, където в него се е излял Аза; но днес ще разгледаме това само схематично. Човекът приема в себе си своя Аз. Естествено то- зи Аз среща преди всичко астралното тяло, което обкръжава човек като аурна обвивка; тук в това астрално тяло се влива Аза и го пронизва. Това става в епохата, която ние нарекохме “лемурийска”. Това е средата на развитието. В тази Лемурийска епоха, в течение на дълги промежду- тъци от време, при различните хора, този Аз за първи път влиза в астра- лното тяло и го оплодотворява. Да си представим по-нататъшното раз- витие на човека.

Без съмнение, тогава физическото тяло не се е състояло от кости, плът и кръв, както сега, а е било още съвсем меко образувание, нямащо дори хрущял и е било пронизано като че ли от магнитни потоци. Такова е би- ло тогава физическото тяло, след това етерното тяло и астралното тяло, които се оплодотворяват със силите на Аза. Това оплодотворяване тряб- ва да си го представим така, че в астралното тяло се е образувало нещо като отвор, вдлъбнатина. Това наистина е било така, че отгоре в астрал- ното тяло се е образувало нещо като отвор през който е влязъл Аза – отвор, стигащ до етерното тяло. Това е имало голямо значение и голямо влияние, вследствие на което е настъпило първото сумрачно възприятие на физическия външен свят. В предишните състояния човек не е въз- приемал нищо друго, освен онова, което е живеело в неговата вътреш- ност, той като че ли е бил геометрически затворен от външното. Той възприемал само самия себе си и това, което е ставало във вътрешността му. Сега в него за първи път се отваря поглед за външния физически свят. Но човекът не е бил напълно самостоятелен. Много в него се е на-

Азът е продължил да се развива, по такъв начин, че неговият оплодотво- ряващ елемент, влизащ в астралното тяло, все повече и повече прониз- вал това астрално тяло, и така Азът все повече и повече присъствал в чувствата на удоволствие или неудоволствие на астралното тяло. И спо- ред това как Азът се е разпространил в астралното тяло е възникнало това, което в “Теософията” вие намирате под названието Чувстващата душа. Това е станало по този път, че Азът се е разпрострял по цялото астрално тяло и по този начин е извикало към битие Чувстващата душа.

Сега да разгледаме по-нататъшния ход на развитие. Ние видяхме, как астралното е било пронизано от силите на изливащия се Аз. В последст- вие, от тези сили е обхванато и етерното тяло, и в него също се образува отвор към външния свят. Ако искаме да нарисуваме това, то трябва да направим така: поставяме тук центъра физическото тяло, след това за- пълненото със силите на Аза етерното тяло, имащо разкъсване от към страната на външния свят, след това астралното тяло – разбира се, също изпълнено от силите на Аза. Така че в етерното тяло ние сега имаме си- ла, която се стреми навън: етерното тяло се открива на външния свят.

Ние тогава сме приблизително в първата и втората третина на Атлант- ската епоха. По това време още е съществувало древното ясно виждане, но вече не същото, когато човекът е виждал в образи полезното и вред- ното, приятно и неприятно, а сега пред човека изплува нещо наподобя- ващо живи образи на сънуване, които за дълго се задържали. Неговото етерно тяло било носител на памет и тъй като хората не са имали още никакво препятствие от страна на физическото тяло, то те са можели дълго да задържат образите, които възприемали отвън. Паметта тогава била съвършено особено развита душевна сила. В книгата “Из летописа на света” можете да прочетете какви били хората тогава в това отноше- ние. Разбира се, това все още е било непълно съзерцание на външния свят, а един вид сумрачно ясно виждане Но то все пак е било по-обши- рно, отколкото възприятието чрез астралното тяло. То дало възможност за възникване на величествен ясно оформен образ, който е подобен на образа на сънуването, но отговоря вече на външните предмети, докато предишните образи само говорили на човека, в каква посока трябвало да се движи. Но външните предмети още не били видими.

Отиваме по-нататък и стигаме до последната трета на Атлантската епо ха. Тук със силата на Аза са обхванати не само астралното и етерното тяло, но също и физическото тяло.

Във физическото тяло се образува вдлъбнатина и около нея имаме етер- но и астрално тяло. Да си представим сега това схематично, в следващи- те лекции ще научим съответните подробности. И така, образувала се е един вид вдлъбнатина. Физическото тяло приело в себе си Аза. Между над веждните кости има точка – за това не веднъж съм ви говорил ,-където е бил възприет Аза. С този отвор, който възниква благодарение на това, че физическото тяло се пронизва от силите на Аза, трябва да мислим за особеното му свързване с разкриването на физическите орга- ни на чувствата. Азът пронизва очите, ушите; но това не е само един от- вор, а цяла област от отвори. Всичко това става в последната трета на Атлантската епоха; и само благодарение на това, физическото тяло се видоизменя по такъв начин, каквото е сага.

Ние наричаме измененото етерно тяло, каквото е било в началото на Атлантската епоха, “Разсъдъчната душа” или “душа на характера”, и из-

мененото физическо тяло ние наричаме “Съзнателната душа”. Тук в хо- да на еволюцията ни е показано, това, което в моята “Теософия” намира те образувано в сегашния му вид. Тук вие виждате как тези неща се случват постепенно във времето.

След като и физическото тяло също е станало открито за външния свят, човек се учи действително да опознава външния свят, и тогава започва съзнателно преобразуване на астралното тяло. Дотогава преобразуване- то било повече или по-малко съзнателно, тъй като Съзнателната душа се е появила едва сега. Ако искаме да си представим това състояние, то трябва схематично да си го представим така: астрално тяло, етерно тяло, физическо тяло открито навън; и благодарение на това, че човек встъпва в общуване с външния свят, в него се отлага някакъв запас. Този запас е всичко това, което Азът развива при общуването със външния свят, на което Азът се “учи” при общуването с външния свят. Представете си всичко това изцяло, всичко, което Азът развива по този начин става все повече по-голямо, - това е схематично описание, но отговаря на реално- стта, - и това ново образувание, постепенно развивано от човека, се раз- полага тук, около астралното тяло съединява се с него, и след това в хо- да на развитието преобразува това астрално тяло в истински човешки Манас или Дух-Себе /виж рисунката/.

И както по описаният начин ние се издигаме към Манас, така в по-ната- тъшния ход на развитие ние ще се издигаме още по-високо, благодаре- ние преобразуването на етерното тяло. Ние ще присъединим към себе си Дух-Живот, Будхи. В обкръжаващият ни свят имаме Манас или Дух-Себе като въплътена в света на мъдрост. И както мъдростта е нисш член на Духовете на Формите, така със Земята са свързани и други същества,

Както в началото на Лемурийската епоха е станало величествено пред- вижване напред, благодарение на внедряването на Аза на човека, което дало възможност за по-късното развитие на Дух-Себе или Манас, така също съществува велико по значение основно събитие, благодарение на което човекът ще бъде в състояние да развие в себе си не само Манас, но Дух-Живот или Будхи. Това събитие е Събитието на Голгота! Това събитие е проявата на Христос на Земята! И нека тези или онези да отричат сега това, но това събитие има такова въздействие от извънзем- ното обкръжение, изливането на Аза. Така ние виждаме, че ни се откри- ва духовно разбиране за развитието на света, когато се вгледаме в дъл- бините на този свят. Ние се учим постепенно да отправяме нашия пог- лед не само върху материалното битие; а откриваме навсякъде където и да погледнем в мировото пространство духовните същества и техните действия; и благодарение на това, което наричаме Теософия, ние живе- ем, действаме и пребиваваме сред духовните същества и техните дей- ствия.

Следващият път подробно ще разгледаме човешкия организъм и ще покажем развитието на тези образувания които днес разглеждахме пове- че схематично.