Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис



страница3/5
Дата23.07.2016
Размер0.81 Mb.
1   2   3   4   5

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ


Берлин, 22. 01. 1914 г.

Вчера се опитах да обрисувам всички възможни за човека нюанси на светогледи, възможни в смисъл, че по отношение на всеки един от тях могат да бъдат представени достатъчно значителни основания за тяхната правилност, и истинност в определена област. Човекът, който не е склонен всичко, което наблюдава, всичко, което е в състояние да осмисли в определена тясно ограничена област, свежда до единна система от понятия и след това намира за тях съответствуващите доказателства, които, обратно, свойствено се стремят към действително проникновение на истината – такъв човек е важно да знае, че тази всестранност е необходима и че тя се изразява в това, че за човешкия дух наистина са въз-


можни 12 типични нюанса на светогледи /същността сега не е в прехода между тях/. Ако човек наистина иска да стигне до истината, то трябва да се опита да си изясни значението на тези нюанси на възгледите, трябва да се опита да разбере, към каква област на битието дава ключ този или онзи от тях.

Ако ние преведем пред своя поглед още веднъж, както вчера, тези 12 светогледа, то това ще бъде материализъм, сензуализъм, феноменализъм, реализъм, динамизъм, монадизъм, спиритуализъм, пневматизъм, психизъм, идеализъм, рационализъм и математизъм. Но само, за съжаление, в действителния свят човешкия стремеж за изследване истината нещата се състои в това, че при отделните умове, при отделните лица винаги преобладава склонност към този или онзи от тези нюанси на светогледи, и от това едностранността на различните светоглед все пак оказват влияние на хората в различните исторически епохи. Това, което издигнах като 12 основни светогледа, трябва да си представим по такъв начин, че един възглед винаги се оказва заедно с друг, като в кръг и се разглеждат в състояние на покой. Можем да ги срещнем и трябва да ги различаваме. Те се проявяват като духовно отражение на добре известния ни зодиакален кръг.

Подобно на това, както Слънцето зримо преминава през зодиакалния кръг и както другите планети преминават през кръга на Зодиака, така и на човешката душа и се предоставя възможност да премине през духовния кръг, който съдържа 12 светогледни знака. Особеността на тези знаци могат дори да се представят във връзка с отделните знаци на Зодиака. При това тяхната връзка със Зодиака съвсем не се явява нещо произволно: между отделните знаци на Зодиака и Земята действително съществува такова отношение, както и между тези 12 светогледа и човешката душа. Подразбира се следното.

Поначало ние не можем да кажем, че съществува лесно за разбиране отношение, например, между зодиакалния знак Овен и Земята.Понеже, когато Слънце, Сатурн и Меркурий застават така, че те се виждат от Земята в знака Овен, то те оказват различно влияние, ако те биха се виждали в знака Лъв. По този начин влиянието върху нас идващо от Космоса от отделните планети се различава в зависимост от това, в какъв знак от зодиакалния кръг се намират отделните планети. В човешката душа даже ни е по-леко да разпознаваме влиянието на тези 12 знака на “духовния Зодиак”. Съществуват души, които изцяло са предразположени към това, така че цялото влияние на конфигурацията на техния вътрешен живот, тяхното научно, философско или друго духовно развитие се определя ,сякаш огряват себе си с идеализъм. Човек се явява сензуалист, материалист, спиритуалист или пневматист не защото един


или друг възглед е правилен и той може да осъзнава неговата правилност. Той се явява такъв, защото е предразположен в своята душа към това, за да бъде осветен от съответното съзвездие на духовния Зодиак. Така е станало, че в тези 12 духовни Зодиака има нещо, което ще ни помогне да вникнем по дълбоко в процеса на възникване на човешкия светоглед, да разберем защо хората от една страна спорят за относителния светоглед и защо от друга страна те не би трябвало да спорят, а по-скоро би трябвало да го видят, какво предизвиква това, което наблюдават в различните възгледи. Наистина, в отделните епохи било необходимо строго да се разграничава един или друг възглед, но за причините на това явление ще се спрем в утрешната лекция. Това, за което говорих до сега, се отнася следователно, към формиране на човешкото мислене за духовния Космос основаващо се на нашето духовно обкръжение на 12-те съзвездия от духовния Зодиак.

Но има нещо друго, което определя човешкия светоглед. Ще разберете това по-добре, ако в началото ви посоча следното:

Човекът може да е настроен в душата си по такъв начин /сега дори е без значение, от кое от 12-те съзвездия на духовния Зодиак осветява неговата душа/, че настройката, изразена във всички конфигурации на светогледа на тази душа може да се нарече гностицизъм. Той може да бъде “гностик”. Той е гностик, когато е настроен да опознава нещата в света не чрез органите на външните чувства или чрез нещо подобно, а посредством определени, затворени в самата душа познавателни сили. Човек може да бъде гностик и може да е склонен да позволи да освети себе си, например, в духовното съзвездие на Зодиака, което ние наричаме спиритуализъм. Тогава в своя гнозис той може да проникне дълбоко във връзките съществуващи в духовните светове.

Може да си гностик идеалист; тогава ще имаш особено предразположение ясно да виждаш общочовешките идеали и световните идеали. Разбира се има различия между хората и тяхното отношение към идеализма, който изповядват. Един се явява идеалистичен мечтател, през цялото време твърди, че е идеалист, на езика му непрекъснато е “идеал, идеал, идеал”; но няма много идеали, няма способността за вътрешно съзерцание,за да може да извика през своята душа ясни очертания на действителни идеали. Такъв човек се отличава от другия, който не само говори за идеали, но умее да ги рисува пред душата си подробно ясно очертани образи. Последният, който вътрешно конкретно постига идеализъм, постигайки го също толкова интензивно, както да хванеш с ръка външните вещи, се явява гностик в областта на идеализма. Също така би могло да се каже, че той е гностик въобще, но позволява особено силно да се освети от духовното зодиакално съзвездие на идеализма.


Има хора, които позволяват особено силно да осветят себе си от светогледния знак на реализма и вървят през света така, че със своята най-голяма способност усещат света, противопоставяйки се на света, могат да кажат на другите хора много за този свят. Те не са идеалисти или спиритуалисти, те са най-обикновени реалисти. Те наистина са способни тънко да усещат, това което се намира около нас във външната реалност и са твърде възприемчиви за особени неща. Те са гностици, истински гностици, но гностици на реализма. Има в света такива гностици на реализма; а спиритуалистите или идеалистите все пак не се явяват гностици на реализма. Може дори да се случи така, че хора, считащи се за добри теософи, вървят през картинна галерия и нищо не могат да кажат за картините, тогава когато другите, съвсем не теософи, а гностици на реализма, могат да кажат безкрайно много вследствие на това, че те с цялата си личност се намират в съприкосновение с реални неща. Или, например, колко много теософи се отправят в лоното на природата и при това не умеят да обхванат душата на всичко величествено и възвишено в нея. Това не са гностици на реализма.

Съществуват гностици на реализма. Съществуват и гностици на материализма. Това, разбира се, са своеобразни гностици. Но съвършено в този смисъл, в какъвто може да бъде гностик на реализма, може да бъде и гностик на материализма. Това са такива хора, у които мисълта, чувството и усещането съществуват само за всичко материално, което се стремят да познават като материално чрез непосредствено съприкосновение, както постъпва кучето, което души вещите благодарение на което ги познава интимно и което се явява великолепен гностик по отношение на материалните неща.

Може да има гностици във всички 12 възгледа. Това означава, че ако искаме правилно да разберем гнозиса, то трябва да нарисуваме кръг и този кръг трябва да означим, че гнозиса може да обходи всичките 12 светогледни знаци. Както планетата минава през 12-те знака на Зодиака, така гнозиса може да мине през всичките 12 светогледни знаци. /виж схемата на следващата страница/

Разбира се, гнозиса може да окаже велика услуга за благото на душата, когато гностическото настроение се обръща към спиритуализма. Би могло да се изразим така: гнозисът наистина е в дома си в спиритуализма. В другите знаци се намира извън пределите на своя дом. От гледна точка на логиката неправомерно е да се говори, като че ли не може да има материалистически гнозис. Хората,педантично придържащи се към определени понятия и идеи по-леко се отнасят към такива идеи, отколкото хора, притежаващи здрава логика, за които нещата са малко по-сложни.




Например, би могло да се каже: “Аз няма да наричам гнозис, нищо освен това, което прониква в “духа””. Това е произволно определение. То е толкова произволно, колкото някой би казал: “До сега аз съм виждал теменужка само в Австрия, значи аз ще наричам с теменужка само това, което расте в Австрия и има теменужен цвят, а останалото – не”.

Толкова е немислимо от гледна точка на логиката да се утвърждава като че ли гнозиса се намира само в светогледния знак на спиритуализма, нали гнозиса е тази “планета” която преминава през всичките духовни съз- вездия.

Съществува друго настроение. Аз казвам “настроение” /stimmung/, както в другите случаи говорих за “нюанси” и “знаци”. В последно време възнамерявах по облекчен начин да достигна – но тук “лекото е трудно” – към това второ светогледно настроение, доколкото в духовното съзвездие на идеализма то е представено от Хегел. По този начин на виждане на света, това особено светогледно настроение, което е притежавал Хегел изобщо не се нуждае от това, както ако това е било при него, намирайки се изключително в духовното съзвездие на идеализма, то отново по същия начин минава през всичките съзвездия. Това е световиждащо настроение на логизма. Светогледното настроение на логизма пре- имуществено се заключава в това, че душата може да се привежда в такова положение, когато в нея се установяват действително реални мисли, понятия и идеи. Такава душа преминава от едно понятие или мисъл
към друго, подобно на това както разглеждайки човешкия организъм, преминава от очите към носа и към устата и виждат всичко това във взаимовръзка, което има място у Хегел, където всички понятия, които може да обхване се съчетават във велик организъм на понятията. Това е логически организъм на понятието. Хегел просто е можел да открива и да възприема всичко, което може да се открие в света като мисъл, умеел е да построява мисли за мисленето и да образува от тях организъм. Това е логизъм! Логизъм може да се развива, както Хегел, в съзвездието на идеализма, може да се развива, както Фихте, в съзвездието на психизма; може да се развива и в другите духовни съзвездия. Логизмът отново по същия начин представя чрез себе си нещо подобно на планета, която преминава през съзвездията на Зодиака. Той преминава по кръга на 12-те съзвездия от духовния Зодиак.

Третото настроение на душата, което твори, създава възгледите, ние можем да изучим,например, по Шопенхауер. В това време, както душата Хегел, когато гледа на света е настроено така, че всичко което се явява разбираемо за света се свежда до логизма , Шопенхауер благодарение на особения строеж на душата си възприема всичко, което има характера на волята. Силите на природата за Шопенхауер – това е воля, твърдостта на камъка – воля; всичко реално е воля. Това произтича от абсолютно настроение на неговата душа. Такъв волеви светоглед, такова волево настроение може да се разглежда отново по същия начин в качеството на планета, която преминава през всички 12 съзвездия на духовния Зодиак. Аз наричам това настроение волунтаризъм. Това е трето настроение за световиждане. Шопенхауер е бил волунтарист, и в своята душа е бил преимуществено устроен така, че се отдавал на въздействието на духовното съзвездие на психизма. Така е възникнала своеобразната метафизика на волята на Шопенхауер – волунтаризма в духовното съзвездие на психизма.

Да си представим, че някой е волунталист и особено е склонен към духовното съзвездие на монадизма. Той няма, подобно на Шопенхауер да счита за основа на света единната душа /eine Einheitsseele/ която по същество се явява воля, а ще положи в основата на света много “монади”, явяващи се волеви същества. Този свят на монологически волюнтаризъм е много красив, остроумен и би ми се искало да кажа, задушевен образ разработен от австрийския поет-философ Хамерлинг. Как е представено това своеобразно учение, което е изложено в “Анатомия на волята” на Хамерлинг? Благодарение на неговата душа която е била наст- роена волунтариски, той се е отдал с преимущество на въздействието на духовното съзвездие на монадизма. Ако имахме време, бихме могли да

разгледаме примери за всяко душевно настроение във всяко съзвездие. Те се съдържат в света.

Особено душевно настроение се явява това, което изобщо не изпитва склонност за размишление над въпроса за съществуване на още нещо зад явленията, както прави настроението на гностицизма и като прави настроението на логизма или волюнтаризма; те просто казват: “Аз искам да внеса в моя светоглед това, което аз срещам в света, което ми се разкрива, което се явява външно за мен”. Това настроение е възможно отново по същия начин във всички области, т.е. във всички духовни съзвездия. Така може да се държи настоящия материалист, вземайки само това, което е външно; така може да се държи и спиритуалиста. Човек не се старае да търси някаква особена връзка зад явленията, а предоставя на нещата да се приближат към него и чака, какво ще излезе от това. Такова душевно настроение може да се нарече емпиризъм. Емпиризмът означава душевно настроение, което приема опита такъв какъвто се оказва. Емпирикът, т.е., човекът с възгледа на опита, може да бъде във всеки от 12-те духовни съзвездия. Емпиризма е четвъртото душевно настроение, което преминава през всичките 12 духовни съзвездия.

По същия начин в целите за изработване на възгледите, може да се развива такова душевно настроение, което няма да се задоволи с това което дава опита идващ насреща, което дава преживяването на което се отдаваш, както при емпиризма. Като вътрешна необходимост може да се почувства следващото настроение на душата. Човек се намира в света, но той преживява в собствената си душа спрямо света нещо, което не може да се преживее външно. Може да се оглеждаш встрани и да не виждаш, какво таи света в себе си. Такова душевно настроение може честичко да казва: “за какво ми е гнозис, който с всички сили достига до съзерцанието? Нали виждащите се неща във външния свят не могат да разкрият неговата вътрешна страна. С какво може да мие полезен мирозренческия логизъм? В логизма не намира израз смисъла на света. Каква е ползата от спекулацията на волята? Тя само отвлича от съзерцанието на дълбината на собствената си душа. Нали в тези дълбини се взират не тогава, когато иска душата, а именно тогава, когато тя отдава себе си без участие на собствената воля”.

Следователно, волунтаризма, така както и емпиризма, е просто виждане и чуване на това, което дава опита, и преживяването,- не това е душевното настроение, от което се нуждае душата. Става дума за вътрешно търсене, когато душата е обзета от покой, като че ли Бог свети в душата. Вие усещате, това душевно настроение може да се назове мистицизъм.

Мистиците могат да са отново във всичките 12 духовни съзвездия. Не е много благоприятно, разбира се, ако човек се окаже мистик на материа-


лизма, т.е., ако той вътрешно преживява не духовното, спиритуалното, а материалното. Доколкото мистик на материализма се явява,всъщност този, който особено тънко усеща, например, такъв вид състояние, в което преминава човек, когато вкусва това или онова вещество. Има разлика, когато човек пие сок от едно растение и сок от друго, очаквайки какво ще предизвика това в организма. При това човек се старае в изживяването си с материята, да стане мистик на материята. Може дори да се случи, това да се превърне в жизнена задача в смисъл, че човек ще започне да изследва как сокът получен от едно или друго растение, действа на организма, така както единия действа предимно на един орган, друг сок – на друг. Да бъдеш мистик на материализма – е предварително условие за изследване лечебните сили на отделните вещества. Тогава чувства, какво правят веществата в организма.

Може да има мистик на материалния свят, а може да има мистик на идеализма. Обикновеният идеалист или гностическия идеалист – не е мистик на идеализма. Мистик на идеализма е този, който преди всичко в душата си има възможност да извлича от източниците вътре скритите общочовешките идеали, да ги усеща като нещо вътрешно-божествено и като такова застава пред душата. Мистик на идеализма, например, се явява Майстор Екхарт.

Душата може да е настроена така, че да не забелязва това, което се надига вътре в нея и изглежда като истинско вътрешно разрешение на световните загадки. Тя може да е настроена така, че да се каже: “Да, нещо такова се намира в света зад нещата, също както и зад моето собствено същество, доколкото аз го възприемам. А аз не мога да бъда мистик. Мистикът мисли, че всичко това се влива в неговата душа. Аз не чувствам, то да се влива в моята душа. Аз чувствам само, че то трябва да бъде там, извън мен”.

При такова душевно настроение се предполага, че същността на нещата се намира извън нашата душа и извън това, което може да изпитва нашата душа, но не се предполага, че то може да влезе в самата душа, както предполага мистиците. Когато човек предполага, че зад всичко се намира още нещо, което не може да се възприеме, то той,- тази дума подхожда, може би, най-много – трансцеденталист. Той счита, че смисъла на нещата е трансцедентален, но не прониква в душата, както смятат мистиците. Значи това е трансцедентализъм. Настроението на трансцеденталистът е такова: “Когато възприемам нещата, то тяхното същество идва към мен, но самото възприятие не се явява това същество. Съществото се намира зад възприятието, но идва към човека.”

С всички свои възприятия, с всичко, което се явява като негови познавателни сили, човек може да отмести същността на нещата още по-далеч,
отколкото трансцеденталиста. Той може да каже: “Същността на нещата е изобщо недостигаема за външните сили на човешкото познание”. Трансцеденталиста казва: “Когато със своите очи виждаш червено или синьо, тогава това, което виждаш в червено или синьо не е смисъла на нещата; той е зад тях. Нужно ти е да се възползваш от очите – и ти ще се добереш до смисъла на нещата. Той се намира зад тях”. Но душевното настроение, което аз сега имам в предвид, не иска да живее в трансцедентализма, а казва: “Може да се преживява колкото искате червеното или синьото, тези или онези звуци,- всичко това не изразява смисъла на нещата, не граничи с моите възприятия”. Този който говори така,- говори подобно на онзи, както обикновено казваме, отстоявайки тази гледна точка, че същността на нещата не се изразява във видимостите на външните чувства, в Майя. Ние бихме били трансцеденталисти, ако говорихме: “Около нас се разпростира свят и този свят навсякъде напомня за същността /на нещата/. Но ние не сме такива, ако казваме: “Този свят и Майя, вътрешната страна на нещата трябва да търсим по друг начин, нали и най-малко с помощта на вътрешното възприятие и средствата на обикновеното познание”. Това е окултизъм, душевното настроение на окултизма.

И отново по същия начин окултистът, може да бъде във всички съзвездия на духовния Зодиак. Може дори да има окултист на материализма. Нали всички съвременни здравомислещи естествоизпитатели са окултисти на материализма, понеже те говорят за атомите. Ако те не са благоразумни, то дори няма да им дойде на ум да твърдят, като че ли към атома може да се достигне с помощта на този или онзи метод. Атомът си остава скрит /im Okkulten/. Те не обичат, да ги наричат окултисти, но те са окултисти в най-пълния смисъл на думата.

По същество, други светогледни душевни настроения, освен седемте обрисувани от мен, не съществуват; има само преход от едно към друго. Следователно ние трябва да различаваме не само 12-те различни нюанса на светогледите, които ,като че ли в разкайващо състояние излизат пред нас. Във всяко от тях е възможно съвършено особено настроение на човешката душа. По този начин може да се види, колко разнообразни могат да бъдат възгледите на отделните хора. Може да се развива всяко от тези седем светогледни настроения, но всяко от тях отново ще бъде едностранно в този или онзи нюанс. Нахвърляното от мен тук представлява духовния корелат на това, което във външния свят е представено в съотношението между знаците на Зодиака и планетите, за които често ставаше дума в Духовната наука. Така ние имаме подробно външно из- образяване на картината, която не сме създавали ние, но която се намира в самия Космос, картина на отношенията на нашите седем духовни
настроения и световиждането към 12-те нюанса на световиждането. И тази картина се усеща правилно, когато я усещаме по следния начин.

Да започнем с идеализма и да го определим като духовно съзвездие Овен; по подобен начин ще означим рационализма с Телец, математизма – Близнаци, материализма – Рак, сензуализъм – Лъв, феноминализма – Дева, реализъм – Везни, динамизъм – Скорпион, монадизъм – Стрелец, сипиритуализъм – Козирог, пневматизъм – Водолей, и психизъм – Риби.

Връзките съществуващи между отделните знаци на Зодиака в пространствено-материалните области, съществуват между възгледите и в областта на духа. Което касае отношението, в което отделните обозначени от нас планети встъпват при своето движение по зодиакалния кръг, то им съответстват отношения, в които встъпват седемте възгледни настроения, но съответстват така, че гнозиса можем да го усетим като Сатурн, логизъм – като Юпитер, волунтаризма – като Марс, емпиризма – като Слънце, мистицизмът – като Венера, трансцедентализма – като Меркурий, и окултизма – като Луна.

Вие лесно ще откриете сходство дори с външните проявления /планети- те/, където те се наблюдават непосредствено, макар това да не е най- главното. Главното е в това, че този паралел съответства на по-дълбока- та връзка. Луната си остава окултна, невидима, когато се намира в новолуние; необходимо и е само да получи слънчева светлина, подобно на окултните неща, които остават окултни, докато с помощта на медитаци-
ята, концентрацията и т.н., не се увеличи духовната сила и не ги освети. Човек който странства по света и се осланя само на Слънцето, който възприема само това, което е осветено от Слънцето е емпирист. Същият, който още и размишлява над това, което е осветено от Слънцето, и запазва мислите след залез на Слънцето, вече не е емпирист, защото не се осланя на Слънцето. Слънцето е символ на емпиризма.

Аз бих могъл да продължавам по-нататък, но имаме само 4 часа за тази важна тема и ще ви се наложи сами да изясните по-конкретните връзки между тези неща посредством собствено си размишление или друго изследване. Няма да е трудно да се открият, доколкото схемата вече е дадена.

Наистина, в света твърде често става така, че хората малко се стремят към всестранност. В действителност, сериозно отнасяйки се към истината ,би следвало да могат да създават в душата си представа за 12-те възгледа и да преживеят нещо така, както го изживява гностика, а нещо така, както го изживява логика, волунтариста, емпирика, мистика, трансцеденталиста. Нали в същността на всеки, който иска да проникне в мировите тайни, в руслото на духовното изследване, трябва да направи това за проба. И нека дори това, което се намира в книгата: “Как се постигат познания за висшите светове?”, направо да не се отнася към изложеното, не по-малко от други гледна точка в нея е описано всичко, което може да ни въведе в отделните настроения, които тук са наречени гностическо настроение, настроение на Юпитер и т.н.

В света често се случва човек да е дотолкова едностранен, че да се отдаде на влиянието само на едно съзвездие или само на едно настроение. Особено често тази едностранност се наблюдава у великите хора. Така например, Хемерлинг е изразен волунтаристически монадист или монадологически волунтарист, Шопенхауер е изразен волунтаристически психист. Именно великите хора направлявали своите души така, че тяхното планетарно светогледно настроение се оказва с съвършено определено духовно съзвездие. Другите хора много по-леко се ползват от различните, както ги наричат, гледни точки. Но може да стане така, че хората от различни страни да получат подбуждане към мировото виждане, към това, което те излъчват за мировото виждане. Така, например, може да случи, някой да се явява добър логик, но неговото логично настроение да се намира в духовното съзвездие на сензуализма. Едновременно той може да е добър емпирик, но неговото емпирическо настроение да е в съзвездието на математизма. Ако това стане тогава възниква съвсем определено светогледно явление. Точно както в настояще време имаме такова светогледно явление, когато един човек има Слънце – в духовен смисъл – в Близнаци, а Юпитер в Лъв. Такъв е - Вундт. И всичките де-


тайли изложени във философските съчинения на Вундт, могат да се разберат, ако се проникне в тайната на неговата душевна конфигурация.

Особено е благоприятно, когато човек, упражнявайки се, действително е преживял различните душевни настроения – окултизъм, трансцедентализъм, мистицизъм, емпиризъм, волунтаризъм, логизъм, гнозис,- така че да може да си ги представи, да може веднага да ги усети и след това, едновременно, да постави всички тези настроения в съзвездието на феноминализма, в Дева. Тогава пред тях реално, както при феномените, изключително грандиозно се показва това, което света може да му разкрие по най-благоприятен начин. Ако по подобен начин се поставим светогледните настроения, едно до друго, в друго съзвездие, то това няма да е толкова благоприятно. Затова в най- древните мистични училища в учениците са предизвикали именно това настроение, което сега аз показах, поставяйки всички душевни планети в духовното съзвездие Дева, понеже благодарение на това учениците най-лесно проникват в света. Те постигали феномени, но са ги постигали гностически, логически и т.н.; те са били в състояние да проникнат зад феномените. Не са усещали света в груб вид. Последното е можело да стане само в случай, ако душевното устройство на волюнтаризма би се помещавало в духовното съзвездие на Скорпиона. Накратко казано, благодарение на констелацията, която е дадена на душевните светогледни настроения, явяващи се планетарни елементи, и благодарение на нюансите на мировото виждане, явяващи се елементи на духовния Зодиак, възниква мировото виждане, което човек носи през света във всяка една инкарнация.

Наистина към това се присъединява още едно. А именно: тези световиждания – понеже имат много нюанси, ако се търсят комбинации от различен вид – се модифицират още и с това, че всички те могат да получат напълно определен тон. В тази област ние трябва да различаваме троичното. Цялото световиждане, всичките комбинации, които възникват по този начин се проявяват троично. Те могат да са, първо – теистични, така ,че това ,което се явява в душата като тон, аз трябва да нарека теизъм. Те могат да са и в противоположност на теизма и ние трябва да назовем съответстващия душевен тон интуитивизъм. Теизмът се появява, когато в търсенето на своя Бог, човек се предържа към външния свят, търси своя Бог във външната страна. Древноеврейският монотеизъм е бил преди всичко теистическо световиждане. Интуитивизъм възниква в този случай, когато човек търси светогледа преди всичко посредством това, което интуитивно избликва вътре в него. Наред с казаните два има още един , трети тон; това е натурализъм.

Тези три душевни тона също имат своя израз във външния Космос, и в човешката душа, те се съотнасят един към друг именно както Слънцето,


Луната и Земята. Така, че теизмът съответства на Слънцето, при което Слънцето се разглежда в дадения случай като неподвижна звезда, а не планета; интуитивизмът съответства на Луната, а натурализмът на Земята. Този човек,- преведете на духовен език това, което тук е наречено Слънце, Луна и Земя,- който се издига над мировите явления и казва: “Когато аз разглеждам света, на мен ми се разкрива напълващия го Бог”, този земен човек, който се изправя, когато върху него падат лъчите на слънцето е теист. Човекът, който не се издига над явленията на природата, а си остава при отделни явления, също както този, който никога не повдига своя поглед към Слънцето, но гледа само на това, че Слънцето поражда на Земята, такъв човек е натуралист. Този, който търси най-доброто за душата, давайки му се проникне в интуицията е подобен на интуитивно творящия поет, възпяващ Луната и изпитващ в душата влияние на сребристата, мека лунна светлина. Както лунната светлина може да влезе във връзка с /творческата/ фантазия, така и интуинтивистът, който се има предвид, трябва окултно да се постави във връзка с Луната.

Накрая, има още четвърто. То, наистина, присъства само във вид на един единствен елемент, когато човек в света на мировото виждане изцяло се придържа само към това, че може да живее само до себе си, око- ло себе си или в самото себе си. Това е антропоморфизъм. Той съответства на Земята, когато я разглежда като такава, отвличайки се от това, обкръжават ли я Слънцето, Луната или нещо друго. Подобно на това, както можем да разглеждаме Земята само по себе си, така мирововиждащо можем да не обръщаме внимание на нещо друго, освен на това, че ние като хора се намираме в самите себе си. Така възниква толкова разпространения в смета антропоморфизъм. Излизайки от рамките на това, какво се явява човек,- подобно на това, както за обяснението на външния вид на Земята е необходимо да слезе към Слънцето и Луната, което съвременната наука не го прави,- достигаме до необходимостта да се признае правомерното съществуване на троицата – теизъм, интуитивизъм и натурализъм. Понеже истината отговаря не на упорството в един от тези тонове,а в предоставянето на възможността да звучат съвместно. И така ,както нашата собствена телестност заедно със Слънцето, Луната и Земята е приведена по същия начин във връзка със седемте планети, така най-тривиалното мирово виждане-антропоморфизма – е включен в съзвучие с теизма, интуитивизма и натурализма, а то от своя страна – в съзвучие със седемте душевни настроения. Тези седем душевни настроения се нюансират от 12-те знака на Зодиака.

Вие виждате, че вече по име, но не само по име е истинно не едно мирово виждане, а 12 + 7 = 19 + 3 = 22 + 1 = 23 мирови виждания. Има 23
правомерни названия за мирово виждане. Всичко останало може да възникне благодарение на това, че съответстващите планети преминават през 12-те съзвездия на духовния Зодиак.

Сега опитайте, изхождайки от изложеното, да развиете усещане за тази задача, която Духовната наука трябва да разреши за помирение на различните мирови виждания, помирение, изходящо от знание за това, че взети заедно, в тяхното въздействие едно на друго, мировите виждания в определено отношение са обясними, но оставайки едностранни, те не могат да доведат до истината, необходимо е вътрешно да се изживее ценностите на различните мирови виждания, за това, че действително – в правото сме да се изразим така – да се овладее истината. Как можете да си представите физическия Космос: кръга на Зодиака, планетарната система, Слънце, Луна и Земя заедно, Земята сама по себе си, така вие можете да си представите и духовната Вселена; антропоморфизъм, теизъм, интуитивизъм, натурализъм, гнозис, логизъм, волунтаризъм, емпиризъм, мистицизъм, трансцедентализъм, окултизъм; и всичко това се движи в 12-те съзвездия на духовния Зодиак. Всичко това съществува духовно.

На половината мозък, който знаят анатомите, за който дори може да се каже, че има форма на полукълбо, въздействуват предимно тези влияния на духовния Космос, които изхождат от горните мирови виждания /von den oberen Nuancen/. В противоположност на това съществува незрима част на мозъка, което е видна само тогава, когато се разглежда етерното тяло; тази част на мозъка се намира предимно под влиянието на долните части на духовния Космос. Но какво е това влияние? Да кажем ,че при някой нещата стоят така, че със своя логизъм се намира в сензуализма, а със своя емпиризъм – в математизма. Тогава това, което се получава в резултат, дава сили, чийто действие е отправено към мозъка, и тогава неговата връхна част се явява особено подвижна и заглушава другата.

Безчислените нюанси на деятелността на мозъка възниква благодарение на това, че мозъкът като че ли плава в духовния Космос, и силите на последния въздействат на мозъка така, както ние сега обрисувахме. Мозъкът при различните хора е устроен в действителност толкова разнообразно, колкото те могат да се разнообразят в съответствие комбинациите произтичащи от духовия Космос.Това, което се намира в долната част на духовния Космос, никога не въздействува на физическия мозък, а въздейства на етерния.

Ако говорим за всичко това, то най-доброто впечатление, което може

да се получи от тези неща, ще бъде такова, че може да се каже: на човек му се открива усещане за безкрайността на света,за качественото величие на световете,възможността да бъде човек в безкрайното разнообразие на този свят. Действително, ако ние гледаме само на едно от тези неща, то дори и тогава можем да кажем: в нас, наистина, няма недостатък във възможностите да бъдем различни в инкарнациите, през които трябва да минем на Земята. И може да бъдете сигурни, че този който така вижда света, именно благодарение на този възглед за света ще каже: “Ах, колко богат, колко величествен е света! Какво щастие е все повече, все по-разнообразно да се участва в неговото битие, в неговите действия и стремежи!”



1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница