Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис



страница4/5
Дата23.07.2016
Размер0.81 Mb.
1   2   3   4   5

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ


Берлин, 23. 01. 1914 г.

Ние разгледахме нюансите,светогледите, светогледните душевни настроения, които могат да владеят човешката душа. Но от цялата тази обширна област ми се иска да отделя една гледна точка посредством един особен пример.

Да допуснем, че един човек има в своите заложби особени сили, заставящи го да се подложи на въздействието на идеализма. Аз искам да кажа, че този човек привежда в себе си действието на светогледа идеализъм. Да допуснем, че той го прави доминиращ фактор на своя вътрешен живот благодарение на това, че идеализма и неговите сили се подхранват от това светогледно настроение на душата, което вчера посочих като мистицизъм, като душевен стремеж на Венера. За това, използвайки символите на астрологията, би могло да се каже, че духовната констелация на този човек при неговите духовни дадености е такава, че Венера се намира в Овен.

За да избегнем недоразумението аз настоятелно обръщам внимание на това, че макар тези констелации да означават в живота на човека много повече, отколкото констелацията на външния хороскоп, те изобщо не съвпадат с “разположението на звездите в момента на раждане”, на вън- шния хороскоп. Понеже усиленото влияние, което се оказва на човеш-


ката душа когато се намира мистицизма в знака на идеализма, чака благоприятен момент да може да овладее душата до такава степен, че тя да е в състояние да извлече колкото може повече от това, което се получава в резултат на намиращия се мистицизъм в знака на идеализма.

Няма подобие, на влиянията за които разбираме благодарение на намиращия се мистицизъм в знака на идеализма, проявили се именно при раждането; те могат да се проявят до раждането и след него. Накратко казано, изчаква се момента, когато в съответствие с вътрешната органична конфигурация човек , тези заложби по най-добрия начин да се внедрят в неговия организъм.

По този начин, тук няма значение обикновеното астрологично “разположение на звездите в момента на раждане”. Но може да се каже, че някоя душа, притежава такава духовна предразположеност,че Венера се намира в Овен, т.е., мистицизмът се намира в знака на идеализма. Силите, които възникват по този начин, не се съхраняват през целия живот. Те се променят, т.е., човек попада под други влияния, под други знаци на духовния Зодиак, а също и под други душевни настроения. Да допуснем, че човекът се променя така, че в течение на своя живот встъпва в душевното настроение на емпиризма, т.е., мистицизмът се предвижва към емпиризма, а емпиризма се намира в знака на рационализма. Вие виждате – аз го начертах вчера – че следвайки от вътре на вън, емпиризма символически е разположен до мистицизма, както Слънцето се намира до Венера. Душата по отношение на своето настроение се при- движва към емпиризма и едновременно с това застава в знака на рационализма. В живота на душата това се изразява в промяна на светогледа. Това, което е развила, може да бъде, именно тогава, когато е била особено изпълнена със сила, а нейния мистицизъм е стоял в знака на емпиризма, а емпиризма се оказва в знака на рационализма. Но от това, което току-що изложих, вие в същото време може да направите извод, че човешката душа е склонна да сменя знака и душевното настроение на своя светоглед. “На тази” душа по някакъв начин вече е зададена тенденция за промяна. Да допуснем, че тя иска да продължи тази тенденция по-нататък. Тя иска да се придвижи от емпиризма към близкото душевно устройство – към волунтаризма. И ако тя би се придвижила и в знаците на Зодиака, то би встъпила в математизма. Тогава тя би преминала към светоглед, който на това символично изображение се откланя под ъгъл 60° от първата линия, на която се е намирал мистицизма в знака на идеализма. Такава душа би се проявила тогава по време на тази инкарнация, проникната от волята, основаваща се на волята на математическото строеж на света /Weltgebäude/.

Обаче тук се открива – и аз моля да обърнете внимание на това,- че намирайки се в душата, две такива констелации с течение на времето започват да си пречат една на друга, ако са разположени така, че да образуват ъгъл 60º. Във физическата астрология такава констелация е благоприятна, но в духовната астрология такъв “секстил” е неблагоприятен. Той се изразява в това, че последното положение – волунтаризъм в математизъм- среща такова силно препятствие в душата, че не може да се развие, понеже не намира опорна точка, тъй като даденото лице не проявява никаква склонност към математиката. Неблагоприятно секстилно положение се изразява в това, че математическите наклонности отсъстват. И така, това положение – волунтаризъм в знака на математизма - не може да се развие. Вследствие на това дори не се прави опит да се придвижи душевното настроение в това направление. Но като се има в предвид ,че посочената душа сега не може да си проправи път към волюнтаризъм в математизма, тя се откланя от положението, което заема сега – от емпиризъм в рационализма, и в търсене на изход застава в опозиция на направлението, към което все още би могла да се придържа. Следователно, такава душа не би се придвижила към волюнтаризма по пътя, който е обозначен на рисунката с пунктир, а би се оказала заедно с волунтаризма в опозиция спрямо своя емпиризъм в рационализма./Виж рисунката на другата страница/.

Това би станало в знака на динамизма. Волунтаризмът в опозиция на рационализма би се намирал в знака на динамизма. И в течение на живота, такава душа би имала /както е приемливо за нея/ констелация,
представляваща светоглед, който се опира на особено проникване на силите, на динамизма в света, пронизани от волята. Воля, проникната от силата на волята!

В спиритуалната астрология нещата са отново различни от физическите. Във физическата астрология опозицията има съвършено друго значение от спиритуалната. Тук опозицията се предизвиква от невъзможността душата да продължи по пътя, който се явява неблагоприятен, и преминава в опозиция.

Аз тук нарисувах картината на това, което е направила в течение на своя живот душата на Ницше. Ако се опитате да разберете пътя, който е следвала в неговите първи трудове, то ще можете да намерите неговото обяснение в това, че мистицизма се е намирал в знака на идеализма. Към това време се отнасят “Раждането на трагедията” и “Несъвършени размисли” в 4 части: “Давид Щраус като мислител и писател”, “За ползата и вредата от историята за живота”, “Шопенхауер като възпитател”, “Рихард Вагнер в Байрейте”. Душата му се придвижва по-нататък. Настъпва втората епоха. Към нея спадат “Човешкото, твърде човешко”, “Утринна заря”, “Весела наука”. Тук емпиризма се намира в знака на рационализма. През третия период, определящ се от опозиционното положение, се появяват съчинения основани на волята към властта, на воля проникната от силата на могъществото: “От страната на доброто и злото”, “Към генеалогията на морала”, “Казуса Вагнер”, “Антихристиянин”, “Така говорил Заратустра”.

По този начин, вие виждате, че съществува закономерна вътрешна връзка между духовния Космос и това по какъв начин в него се намира човек. Ползвайки символите на астрологията, които, понеже имат донякъде различно значение в настояще време, може да се каже, че при Ницше в известен период от живота неговата Венера се е намирала в знака на Овен, но когато тази констелация в неговата душа е преминала към


Слънцето в знака Телец, тогава той не е можел да се придвижи по-ната- тък, не съумял да проникне с помощта на Марс в знака на Близнаци, а преминал в опозиция, т.е., преминал заедно с Марс в знака Скорпион. Тази последна философска фаза се характеризира с това, че неговия Марс е бил в знака на Скорпион. Обаче тази констелация – е същата, която се появява при проникване в долните положения, т.е., долната линия “идеализъм-реализъм”, /виж схемата на стр. 43/ - може да издържи, само потапяйки се в такова духовно мирово настроение, като окултизма или нещо подобно; в противен случай такава констелация трябва по неблагоприятен начин да се отрази на самия човек. От тук и трагичната съдба на Ницше. Горните констелации може да издържат съумявайки да заемат съответното положение във физическия свят. Това, което лежи под линията, водеща от идеализъм към реализъм, човек издържа само в случай, че се потопи в Духовната наука, което не е могъл да направи Ницше. Казвайки “заема положение във външния свят”, аз имам в предвид всичко, което може да се достигне, например, чрез възпитание, по- средством външните условия. Тези неща имат значение за всичко, лежащо над линията “идеализъм-реализъм”. Медитативния живот, живот белязан с изучаване и разбиране на Духовната наука, има значение за всичко под линията “идеализъм-реализъм”.

За да се оцени това, което в общи линии е набелязано в тези лекции, е необходимо да изясним за себе си, какво се явява мисълта в човешкото изживяване, как се включва в човешкото изживяване.



Съвременният груб материалист в съответствие със своето общо направление счита за необходимо да говори, че мозъкът образува мисълта, че централната нервна система създава мисълта. За този, който разбира смисъла на нещата, това е толкова вярно, колкото е вярно да се мисли, гледайки в огледалото, че огледалото е създало лицето, което се вижда в него. Но огледалото ни най-малко не създава виждащото се в него лице, лицето е извън огледалото. Огледалото само отразява лицето, изхвърля назад неговия образ. Аз нееднократно съм говорил за това дори и на откритите лекции. По подобен начин стоят нещата и с това, което изживява човек, когато мисли. /Да се разграничим за сега от различното съдържание на душите/. Когато човек мисли, изживяването на мислите, които са подвижни и реални в душата, възникват толкова малко благодарение на мозъка, колкото един образ може да възникне благодарение на огледалото. В действителност мозъкът действа като отразяващ апарат; той отразява деятелността на душата и тя става видима за самата себе си. С това, което човек възприема като мисъл, мозъкът има работа толкова малко, колкото огледалото – с вашето лице, когато виждате в него своето отражение.
Но тук има и нещо друго. Когато човек мисли, той собствено, възприема само последната фаза от своето мисловно изживяване. За да направя това разбираемо, аз отново бих взел за сравнение огледалото. Представете си, че искате да видите своето лице в огледалото. Ако го няма огледалото, няма да съумеете да видите лицето си. Може да гледате колкото си искате, но няма да си видите лицето. Ако все пак искате да се видите, то трябва да обработите някакъв материал, за да стане огледало. Т.е. отначало ви е нужно да подготвите огледалото, за да се появи отражение. Създавайки огледало и поглеждайки в него вие ще видите своето лице. Това същото, което би направил човек с огледалото, трябва да на- прави душата с мозъка. Деятелността за възприятие на мисли предшества деятелността, която – ако вие, например, искате да възприемете мисълта за “лъва” – отначало се привежда в движение части дълбоко вътре в мозъка така, че те да станат огледало за възприемане на мислите за “лъва”. А този, който превръща мозъка в огледало, това сте вие самите. Това, което вие възприемате в края на краищата като мисъл, това е огледалното отражение, а това, което в началото трябва да подготвите, за да се появи съответното огледално отражение – това може да е която и да е част от мозъка. Вие самите със своята душевна деятелност придавате структура на мозъка и му съобщавате за способността да отрази като мисъл това, което мислите. Ако искате да разберете, що за деятелност лежи в основата на мисленето, то това е тази деятелност, която изхождайки от душата, влиза в мозъка и действа в него. и когато вие, изхождайки от душата, произведете в мозъка определена деятелност, тогава в него възниква такова отражение, което възприемате като мисъл за “лъва”. Вие виждате, че отначало трябва да е духовно-душевното. То трябва да работи над мозъка. Тогава благодарение на тази духовно-ду- шевна деятелност на мозъкът става огледален апарат за отразяване на мисленето. Това е реален процес, който за мнозина съвременни хора е малко объркващ. И те въобще не могат да го разберат.

Този, който макар и малко е навлязъл в окултното наблюдение може да различи тези две фази на душевната дейност. Той може да проследи, като отначало стремейки се нещо да помисли, той трябва не толкова да улови самата мисъл, а и да я подготви да се появи, т.е., да подготви своя мозък. Да го подготви дотолкова, че да стане способен да отразява,да възприема мислите. Стремейки се в окултното изследване да получите представа за нещата ,винаги имате за задача да не си съставяш представа веднага, а отначало да се осъществи тази деятелност, която подготвя представата. Това е извънредно важно да се има в предвид. Тези неща трябва да се отчитат, защото само отчитайки ги ние имаме работа с истинската сила на човешкото мислене. Само сега ние научаваме как про-


тича човешката мислителна деятелност. В началото мислителната деятелност обхваща мозъка, иначе казано – някаква част централната нервна система ,развива в нея някаква деятелност, предизвиква, да кажем, някакво движение в анатомните части /на мозъка/, привежда ги в едно или друго движение. Благодарение на това, те стават огледален апарат, мисълта се отразява и душата осъзнава мисълта като такава. Следователно, ние трябва да различаваме две фази: в началото изходяща от духовно-душевната работа над мозъка, а после след като душевно е извършена подготвителната работа над мозъка, възприемане. При обикновения човек работата над мозъка остава изцяло в подсъзнанието; той възприема само отражението. При окултния изследовател нещата действително стоят така, че в началото му е необходимо да изживее подготовката. Необходимо е да изживее всичко, което включва душевната деятелност и както трябва отначало да подготви мозъка за това, че да благоволи да му предостави мисъл.

Това, което аз сега изложих, става в човека без прекъсване между събуждането и заспиването. Мислителната дейност постоянно е насочена към мозъка и го преви огледален апарат за мислите през цялото време на бодърстване. Но не е достатъчно, това че посредством мислителната деятелност, на обработване в нас е подложено само това, което ние по този начин обработваме сами. Понеже деятелността, осъществяваща се духовно-душевно, се явява тясно ограничена.Когато се събуждаме сутрин, бодърствуваме през деня,отново заспиваме вечер,то духовно-душе- вната дейност отнасяща се до мисленето се състои в това, че през целия ден извършва работа над мозъка, благодарение на което той става огледален апарат. Но преди да е необходим мозък; тогава духовно-душев- ната дейност може да оставя малки отпечатъци, може, бих казал, да внесе в мозъка свои бележки и да прави върху тях гравюра. Следователно, налице трябва да е мозък в неговата основна форма, в неговата основна маса. Все пак това не е достатъчно за човешкия живот.

Нашият мозък не би могъл да се подлага на обработка от всекидневната на жизнена работа, ако целия организъм не би бил готов да стане нейна основа. Работата по подготовката на човека и неговия организъм изхожда от Космоса. Подобно на това, както ние ежедневно от пробуждане до заспиване работим – тривиално се изразявам – над гравюрата на нашия мозък, което го прави огледален апарат за всекидневните мисли, така там, където сами не можем да гравираме, т.е. да предадем форма, трябва да ни бъде дадена форма от Космоса. И както нашите малки мисли работят в мозъка и създават своите малки гравюри /отпечатъци/, така и целият ни организъм трябва да бъде построен от Космоса по този същия образец на мислеща дейност. И той наистина се строи така, за
щото това същото, което работи в нас над гравирането на мозъка макар и малко, е налично в Космоса, пронизвайки го с вълни мислителна дей- ност. Това, което ни се явява под формата на идеи, което ние познаваме, например, като идеализъм, се намира в духовния Космос във видни деятелности, извикващи идеализъм и може да оказва въздействие на човека, подготвяйки целия организъм именно за идеализма. По същия начин от духовния Космос се внасят и други нюанси на настроение и светогледи /мирови възгледи/.

Човек е построен в съответствие с мислите на Космоса. Космоса – великият мислител, който гравира нашата форма до последния нокът на палеца подобно на това, както във всекидневния живот нашата малка ми- словна работа създава в мозъка своите малки гравюри. Както нашия мозък,- но само в тези негови малки части, където може да се извърши гра- виране,- се намира под влиянието на нашата мислеща дейност, така и цялото наше човешко същество се намира под влияние на космическата мисловна дейност.

Какво означава всичко това? В приведения пример за Ницше това означава, че благодарение на своята предишна инкарнация и под влияние на Космоса Ницше е бил подготвен в своята карма така, че в определен момент силите на идеализма и мистицизма, които са действали съвместно, защото мистицизмът е бил в знака на идеализма, са подействали на цялата негова телесна конструкция по такъв начин, че той се оказал способен да стане преди всичко мистичен идеалист. След това, обаче, гореуказаната констелация се изменила.

Ние мислим Космоса. Космоса мисли нас. И както в ежедневна мислена дейност ние създаваме малки гравюри в нашия мозък, а след това в нашето съзнание проникват от представите за лъв, куче, стол, роза, горе, долу, ляво и дясно във вид на огледално отражение на това, което предварително сме произвели в мозъка, т.е., подобно на това, както посредством обработката на мозъка ние в края на краищата различаваме лъв, куче, роза книга, горе, долу, четене и писане, така действат и съществата от Вселенските Йерархии, за да изпълнят великата мислеща работа, която запечатва в света нещо много по-значително, отколкото правим ние с нашата всекидневна мислена дейност. Така възникват не само малки гравюри, които после се отразяват отделно като наши мисли, но и самите ние, с цялото си същество представляваме за висшите Йерархии като техни мисли.

Както малките мозъчни процеси отразяват нашите мисли, така ние самите отразяваме мислите на Космоса благодарение на това, което е изгравирано в света. Мислейки, космическите йерархии мислят, например, нас, хората. Както нашите малки мисли идват при нас от малките ни
частици на мозъка, така от това което правят Йерархиите, и към което се отнасяме и ние самите идват техните мисли. подобно това, както части на нашия мозък се явяват за нас огледални апарати, които отначало подготвяме за нашите мисли, така и ние, малките същества, се явяваме това, което космическите йерархии приготвят себе си за своите мисли. Можем да кажем: по отношение на Космоса ние можем да чувстваме себе си така както малката частица на мозъка ни би могла да чувства себе си по отношение на нас самите. Колкото и малко, обаче, ние в духовно-душевно отношение се явяваме това, което се явява нашия мозък, също толкова малко и съществата от духовните йерархии се явяват нас. Затова ние сме самостоятелни по отношение на съществата от висшите йерархии. И ние можем да кажем: в известно отношение ние им служим с това, че те могат посредством нас да мислят, в същото време се явяваме самостоятелни същества, които притежават особено битие, както даже частицата от нашия мозък притежава в известно отношение собствен живот.

Така откриваме връзка между човешката и космическата мисъл. Човешката мисъл управлява мозъка, космическата мисъл по този начин така, че ние с цялото си същество да принадлежим на това, което тя трябва да извърши. То тъй като по силата на нашата карма Космосът не винаги може в еднаква степен да връща към нас всичките свои мисли, то би трябвало ние да сме построени съгласно неговата логика. При нас, хората, има логика в съответствие с което ние мислим. При духовните йерархии на Космоса също има тяхна логика, която се състои в това, което сме изобразили на схемата /виж схемата на стр. 43/. Подобно на това, както ние мислейки например “лъв – млекопитаещо животно”, обединяваме две понятия в едно съждение, така духовните йерархии на Космоса мислят заедно две неща – мистицизъм и идеализъм. “Нека мистицизмът да се яви в идеализъм”. Представете си това преди всичко като подготвителна дейност на Космоса “Нека мистицизма да се яви в идеализма” – така звучи творческото fiat* /*да бъде/, творческото слово. Подготвителната дейност за съществата на духовните Йерархии се заключава в това, да изберат човека, чиято карма е в съответствие с развитието на заложбите, необходими за превръщането му в мистичен идеалист. Ко- смическите йерархии отразяват това, което ние бихме назовали за себе си мислене /мисъл/, а за тях – проявление на човека, явяващ се мистичен идеалист, който става тяхна мисъл след като е било подготвено космичното решение: “Нека мистицизмът да се яви в идеализма!”.

Ние, до известна степен, обрисувахме вътрешната страна на космичното Слово, на космичното мислене. Това, което изобразихме на схемата като космична логика, ни показва по какъв начин Духовните Йерархии на
Космоса мислят, например: “Нека емпиризма да се яви в знака на рационализма” и т.н. Да опитаме да си представим, какво може да се мисли в Космоса по този начин. Може да се мисли: “Нека мистицизмът да се яви в знака на идеализма! Нека той да възникне! Да бъде емпиризъм в знака рационализъм! Препятствие!” Това, което би последвало по-нататък, би било лъжливо космично съждение. Мисълта се отклонява настрани, и ние получаваме поправена грешната мисъл, както става с нас, когато проверяваме мисълта. Трябва да се появи трето положение: “волунтаризъм в знака динамизъм”. В резултат на тези произнесени в различно време в космическите светове три съждения, се проявяват в човека “Ницше”. И той се отразява назад като мисъл на Космоса.

Така говори сбора на духовните Йерархии в Космоса. И нашата човешка мисловна дейност е отражение, малко отражение на това. Световете се отнасят към духа или духовете на Космоса, така както нашия мозък към нашата душа. Така ние можем да погледнем във вътрешността на онова, което би трябвало да гледаме само с известно благоволение, със свещен трепет, понеже ние стоим пред тайните на човешките индивидуалности. Учим се да разбираме, че погледа на съществата на висшите йерархии, образно казано, блуждае върху отделните човешки индивидуалности и че за тях тези индивидуалности се явяват това, което се явяват за нас отделните букви на книгите, които четем.

Това е, на което ние смеем да се взираме само със свещен трепет. Ние подслушваме мислещата дейност на Космоса!

В днешно време завесата на тази тайна трябва да бъде повдигната. Понеже законите които са разкрити тук, като закони на космическите мисли действат и в човека. Тяхното опознаване ще ни помогне в разбирането на живота и ние ще се научим да разбираме самите себе си, да разбираме така, че даже бидейки в сила това или онова обстоятелство едностранно поставено в живота, ще осъзнаваме своята принадлежност на една велика цел, понеже се явяваме членове на мислещата логика на Космоса. Към прозрение на тези отношения ни направлява Духовната наука, която така ни наставлява в разбирането на едностраността на нашите способности както по същия начин ни направлява в получаване на всестраности посредством духовно-научните знания. Така ние намираме това настроение, което е необходимо именно в нашето време.

В наше време, когато при многото зададени тонове на умовете няма даже следа от разбиране на засегнатите тук неща, ние виждаме, че хората не по-малко се намират сред такива неща, но не умеят да живеят в тях. И поради това те създават нещо на което е необходимо изравняване. Вземете примера с Вундт, който ви приведох вчера. Неговата едностранчивост напълно се обуславя от определена констелация. Да предпо-
ложим, че той би могъл някога да стигне до разбиране на Духовната наука, тогава той би възприемал своята едностранчивост така че би казал: “От това, че аз се намирам в емпиризма и т.н., аз съм способен в определени области да водя ползотворна работа. Аз оставам в тези области, а останалото правя посредством Духовната наука”. Той би достигнал до това разсъждение. Но той нищо не иска да знае за Духовната наука. Какво прави в тази връзка? В същото това време, когато би могъл да върши добри дела, плодотворното в констелацията, която му е присъща, Вундт превръща това, което може да създаде по силата на тази констелация в обща философия. Би било възможно да даде много повече, би принесъл по-голяма полза, ако бе оставил философстването и би експериментирал с явленията от духовния живот,- което той умее,- и ако би изследвал природата на математическите съждения, - което той също може,- вместо да прави от всичко това “философска чорба”. Тогава той би бил на верен път.

1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница