Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис

Това същото може да се каже и за много други. Затова Духовната наука, която от една страна трябва да предизвика умонастроение, позволяващо да разберем как се поддържа света между отделните светогледи, от друга страна трябва решително да посочва за превишаване границите на констелациите на съвременните хора, които причиняват голям ущърб, оказвайки на света сугестивно влияние на съждения, изказани без да огледат собствената констелация. Необходимо е решително да се отклоняват тези едностранчиви построения, които придобиват за себе си всеобземащи признания. Светът не позволява да обясни себе си на човек, който едностранчиво е предразположен към това или онова. И ако човек поиска по подобен начин да го обясни, и да развие философия на тази почва, то такава философия ще окаже неблагоприятно влияние. В такъв случай в Духовната наука се появява задача да се даде отпор на високомерните претенции на такава едностранчивост, въобразяваща си, че може да обхване света в цялост. Колкото е по-малко в наше време склонността към Духовната наука и нейното разбиране, толкова по-силна ще бъде назованата едностранчивост.

Така ние виждаме, че именно разбирането същността на човешката и космическата мисли може да ни доведе до отчетливо виждане на значението и задачите на Духовната наука в наше време, а също така и това в нея, което може да я доведе в подходящо отношение към другите, така наречени духовни-предимно философски - течения на нашето време. Би било желателно, именно познания от този род, към които се опитахме да достигнем в тези лекции, да се запечатат особено дълбоко в сърцата и душите на нашите приятели, за да може антропософския духовен поток да приеме съвършено определено, истинско направление в
света. Имайки в предвид тези неща, ще може все по-добре и по-добре да се разбира, по такъв начин човек се формира това, което живее в него като космическа мисъл.

Именно благодарение на казаното още по-дълбоко от преди, се явява пред нас мисълта на Фихте, който казва: “Каква е на някого философията, зависи от това що за човек е той”. Да, наистина, каква е на някого философията, зависи от това що за човек е той! Това, което Фихте е изказал като основен нерв на своя светоглед в първия период от инкарнацията, в който е бил Фихте: “Нашия свят – това е нагледен материал за изпълнение на нашия дълг”, - както и приведените по-горе думи изказани по-късно,- показват, как е изменила неговата душа своята констелация в духовния Космос, т.е., доколко богата е била неговата душа, ако духовните йерархии можели да преобразуват формата и, за да имат възможност посредством нея да мислят своите различни мисли. Нещо подобно би могло да се каже и за Ницше.

Разнообразни аспекти от виждането за света излизат, когато пред душата стоят такива неща, като тези, които бяха охарактеризирани в тези 4 лекции. Най-доброто, което можем да получим, при това разбира се е все по-дълбокото проникване на виждане, чувствата и усещането в духовното устройство на света. Дори само едно да е било достигнато посредством този цикъл от лекции, - за да може повече от вашите души да си кажат: “Ако искаш да се потопиш в духовния свят, тоест, в света на истината, а не в света на заблужденията, то трябва действително да се отправиш на път. Понеже много, твърде много трябва да се вземе под внимание в този път, за да е възможно да се достигнат източниците на истината. И ако на мен в началото ми се е струвало, че има противоречие, че някъде аз не мога нещо да разбера, то все пак аз съм длъжен да кажа, че света съществува не за това, да може да бъде достъпен че всяко състояние на човешките способности за разбиране, и че аз по-добре да бъда търсещ, отколкото човек, който в отношението си към света само пита: “Какво аз мога да разбера? Какво аз не мога да разбера?

Когато станеш изследовател, когато сериозно стъпиш на пътя на търсенето, ще разбереш, че е необходимо старателно да събираш импулси от най-различни страни, за да намериш някакво разбиране за света. Тогава съвършено отвикваш от маниера да се отнасяш към света от позицията “разбирам ли аз това или не го разбирам”, а търсиш, търсиш и търсиш все по-нататък! Най-злите врагове наистина се явяват завършените и стремящи се към завършеност светогледи, които искат да свържат две мисли и предполагат, като че ли с помощта на тази двойка мисли могат да съградят светогледа.

Светът е безкраен, качествено и количествено. И ще бъде истинско благословение, ако се намерят души, които ще поискат с ясен поглед да гледат на това, което така ужасно се проявява в наше време във вид на имаща високо мнение за себе си едностранчивост, която иска да обхване цялото. Аз бих казал,- и казвам това с облято от кръв сърце,- че най-великите препятствия за разбирането на това, как протича в мозъка подготвящата мислеща дейност, как благодарение на нея мозъкът става огледало и образува духовния живот, - факт, знанието за него, би могло да излее безкрайно много светлина върху много други физиологични познания,- най-големите препятствия за разбирането на този факт се явява изгубилата ума си физиология на нашето време, която говори за два вида нерви, за моторни и сензорни нерви. В някои лекции аз вече се докоснах до този въпрос. За да се издигне това постоянно срещащо се във физиологията учение, физиологията наистина би трябвало преди това да се лиши от разсъдък. И въпреки това в днешно време това учение се явява едно от общопризнатите и застава на пътя на всяко истинско разбиране на природата на мисли и природата на душата. Никога няма да се разбира човешката мисъл докато физиологията създава такова препятствие за разбиране на мисленето. Но ние отидохме толкова далече, че в днешно време необоснованата физиология открива себе си във всеки учебник по психология и поставя последната в своя зависимост. Едновременно хората затварят с това и пътя за познание на космическото мислене.

Какво се явява мисълта в Космоса, започваш да разбираш само когато чувстваш какво се явява мисълта в човека, когато чувстваш себе си в истинската същност на мисълта, която няма с мозъка друга работа, освен тази, че самата се явява повелител на този мозък. Постигайки мисъл в нейната истинска същност, в качеството на човешки мисли, чувствуваш себе си пренесен заедно с тази мисъл в космическото, и тогава нашето познание за истинската природа на човешките мисли се разширява до познание на истинската природа на космическата мисъл. Ако правилно започнем да разбираме как ние мислим, то също така ще започнем да разбираме как ни мислят нас Властите на Космоса. Да, дори получаваме възможност да хвърлим поглед върху логиката на йерархиите. Аз набелязах отделните съставни части на съжденията и понятията, които имат йерархиите. В 12-те знака на духовния Зодиак, в седемте светогледни настроения и т.н. се съдържат понятията на йерархиите. А това, което се явяват хората ,това е – съжденията на Космоса, които произтичат от тези понятия. Така чувстваме себе си включени в логиката на Космоса, т.е., в логиката на космичните йерархии, чувстваме себе си с

души, включени в космическите мисли подобно на мисълта, която ние мислим и чувствуваме включена в нашия душевен живот.

Опитайте да медитирате над мисълта: “Аз мисля моите мисли”. И: “Аз се явявам мисъл, която се мисли от духовните йерархии. Моето вечно се състои в това, че е вечно мисленето за йерархиите. И ако аз някога съм бил помислен от една категория на йерархиите ,то след това ще бъда предаден,- както от учител на ученик се предава мисълта на човека,- от една категория йерархии към друга, и тя за да ме мисли в моята вечна, истинска същност. Така аз чувствам себе си всред мислителния свят на Космоса”.