Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
(Сведенията за определени издания се отнасят за томове от Събраните съчинения на Рудолф Щайнер)
Изтегляне 2.59 Mb.
|
| (Сведенията за определени издания се отнасят за томове от Събраните съчинения на Рудолф Щайнер)
Забележки към това издание Документи: Лекциите от 1-10 са стенографирани от професионалната стенографка Хлене Финкх (1883-1960), която от 1916 записва по-голямата част от лекциите на Рудолф Щайнер и след това ги превежда на обикновен шрифт. Този неин шрифт лежи в основата на печатния текст. През 1973 за първи път от първото напечатване на текста през 1934, при обработването на новото издание се разгледаха и оригиналните стенограми. За петото издание от 1971 беше използван този текст, проверен от специалистите стенографи и сравнен с оригиналната стенограма, с изключение на 11. лекция, която беше записана от Рудолф Хан, чиято оригинална стенограма не е запазена. Така можаха да се коригират малки грешки, допуснати още при първия превод през 1924 Заглавията на различните отдели бяха дадени от Мари Щайнер още за първото издание (1934). Относно илюстрациите: оригиналните схеми, дадени от Рудолф Щайнер при тези лекции са били запазени, понеже са били чертани върху черна хартия. Те са поместени умалени като допълнение към лекциите от том XVI на поредицата «Рудолф Щайнер, илюстрации към лекциите». Поместените в предишните издания илюстрации са запазени и в това издание. Тук, със странични забележки на ръба на страниците до съответните места от текста, е посочена и информация за оригиналните илюстрации. Относно темата «Прераждане и карма» се посочват следните томове от Събраните съчинения на Рудолф Щайнер: Реинкарнация и карма, от гледна точка на модерната естествена наука, необходими представи - Как действа кармата, 1903, в «Lucifer - Gnosis», Събр. съч. 34. Принципът на спиритуалната икономия във връзка с въпросите за прераждането - един аспект на духовното ръководство на човечеството, 1909, Събр. съч. 109 Откровенията на кармата, 1910, Събр. съч. 120 Окултна история. Езотерични разглеждания на кармическите взаимовръзки при личности и събития от световната история, 1911, Събр. съч. 126 Прераждане и карма, и нейното значение за културата на съвременността, 1912, Събр. съч. 135 Забележки към текста Към стр. 17 Жул Верн, 1828-1905, френски писател на популярни утопични, технически-природонаучни романи, например «Пътуване около света за 80 дни» и много други. 25f. Сър Оливер Лодж, 1851-1940. Сравни «Световния етер», Брауншвайг 1911. както казах в описанието на моя жизнен път...: «Моят жизнен път», глава 111. Събр. съч. 28. 32 Архимед, около 287-212 пр. Хр. Гръцки математик и физик. една от най-големите елементарни катастрофи в последно време: тази забележка се отнася за пробива на язовирната стена в Глено, Бергамаските Алпи на 1. декември 1923, първата голяма катастрофа в историята на техниката, при която има няколкостотин жертви. 55 младежки приятел: не е открит. 69 Рисунка: Кръгът със стрелките в оригинала е задраскан и трудно се чете. 71 «Дълг, ти възвишено, велико име...»: в «Критика на практическия разум», 1. част. аз съм цитирал това в моята «Философия на свободата» в IX. глава: Идеята за свободата. Събр. съч. 4. «Аз на драго сърце служа на приятелите...»:Ксений :Скруполи на съвестта. 80 с истинска любов написах увода към книгата на Жан Пол: Жан Пол, избрани произведения в осем тома (Гота) с увод от Р. Щайнер, Щутгарт (1897). В «Биографии и биографични скици 1894-1905». Събр. съч. 33. 91 Пресбург: Братислава, столица на Словакия. 98 Към лекцията от 2. март 1924: Преди началото на лекцията Рудолф Щайнер говори за интерни проблеми в обществото, напечатани в «Конституция на Всеобщото антропософско общество», Събр. съч. 260a. 105 «и витае... »: От стихотворението на Шилер «Гмурецът». 113 Ангелиус Силезиус (Йохан Шефлер), 1624-1677. Цитат от «Херувимски странник», 1. книга, стих 8. 118/133/173 Фридрих Теодор Вишер, 1807-1887, Естетик и поет. 119 порицание от Щутгарското правителство: С обява от 14. февруари 1845 Вишер е суспендиран от длъжност за две години. – 119 «Естетика или наука за красотата», 6 тома. Щутгарт 1846-1857, 2. издание в 5 тома 1922/23. 120 «Критични ходове», 2 тома, Тюбинген 1844. - Нова поредица, 6 броя, Щутгарт 1860-75; 5. и 6. брой съдържат самокритика на неговата естетика. 121 «Старо и ново», 3 броя, Щутгарт 1881-82. Сбирка стихове под псевдонима «Щартенмайер»: «Немската война 1870/71, едно стихотворение за героите от наследството на починалия Филип Улрих Шартенмайер, издадена от един приятел на овековечения», Щутгарт 1872. «Фауст. Трета част на трагедията». В духа на втората част на Гьотевия Фауст, от поета Тълковател Симболистов Алегорович Мистифицински - Deutobald Symbolizetti Allegoriowitsch Mystifizinsky», Щутгарт 1862. 121 «Гьотевият Фауст. Нови приноси към критика на поемата», Щутгарт 1875. Емил дю Боа Реймонд, 1818-1896. Ректорска реч на 15. октомври 1882 в Берлинския университет «Гьоте и никакъв край» in: «Речи, първа поредица», Лайпциг 1886. 122/142 Франц Шуберт, 1797-1828. Йозеф Ритер барон фон Шпаун, 1788-1865. 122 Мориц фон Швинд, 1804-1871, художник. Франц Грилпарцер, 1791-1872, австрийски поет. 123 това описва граф Шпаун: «Спомени за Шуберт», издадени от Георг Шюнеман, Берлин, 1936. 2.изд. 1938. 124 Паулине-Ана Милдер-Хауптман, 1785-1838, певица - сопран. Йохан Михаел Фогт, 1768-1840, певец. 126/145 Ойген Дюринг, 1833-1921. 126 Ойген Дюринг взима своя докторат с една интересна студия «De tempore, spatio, causalitate atque de analysis infinitesimalis logica », Берлин 1861. написва върху същия въпрос една книга...: «Естествена диалектика. Нови логични основания на науката и философията», Берлин 1865. 128 наградата за историята на механиката: «Критична история на общите принципи на механиката», Берлин 1873; наградена с първа награда на фондация Бенеке, от философския факултет на Университета в Гьотинген. Второто преработено и допълнено издание излиза в Лайпциг 1877. 129 Юлиус Роберт Майер, 1814-1878, лекар и естествоизпитател. Дюринг пише тогава неговото произведение: «Роберт Майер, Галилей на 19-и век и произволията на учените срещу епохалните открития на величията на науката». 2 части, Кемнитц 1880. Той например написва малката книжка: «Надценяването на Лесинг и неговото покровителство на евреите», Карлсруе 1881. 130 «Величията на модерната литература», 2 тома, 2. издание Лайпциг 1904-1910. 130 Фридрих Нитцче, 1844-1900; виж също «Рудолф Щайнер и Нитцчевия Архив», Рудолф Щайнер изследвания, том VI, Дорнах 1993. Elisabeth Förster-Nietzsche, 1846-1935. да отворим философията на действителността на Дюринг. «Курс по философия като строго научен мироглед и изграждане на живота», Лайпциг 1875, S. 84. сравни с това «Моят жизнен път», Събр. съч. 28, стр. 261. 132 Херман фон Хелмхолц, 1821-1894, естествоизпитател. той издаде вестника: «Personalist und Emancipator», полумесечно издание за активно духовно държане и срещу корупцията на науката. 138 Барух (Бенедикт) Спиноза, 1632-1677. 145 произведенията на Дюринг ...: «Нови основни средства и изобретения за анализ, алгебра, функционално смятане и принадлежащата геометрия, както и принципи за математическа реформа редом указание за изучаване и преподаване на математиката», от д-р Ойген и Улрих Дюринг, Лайпциг 1884. «Предмет, живот и врагове», Карлсруе 1882. 147 Карл Фогт, 1817-1895, естествоизпитател. Людвиг Бюхнер, 1824-1899, лекар. Якоб Молешот, 1822-1893, лекар и естествоизпитател. Филип Шпилер, 1800-1879, физик. Александър Виснер, издател на «Атомът или силовия елемент на посоката», 1875. 150 Готфрид Август Бюргер, 1748-1794. 152ff. Едуард фон Хартман, 1842-1906. 153 в една друга поредица от лекции: Вероятно лекциите държани в Берлин от18. октомври до 20. декември 1904 «История на Средновековието до великите открития», в «За философията, историята и литературата 1901-OS», Събр. съч. 51. 155 «Философия на несъзнателното - опит за един мироглед», Берлин 1869; (10. разширено издание в три части, Лайпциг 1889). Артур Шопенхауер, 1788-1860. 155 ...че да изчезне всякаква човешка цивилизация: Сравни втори том глава XIV: Целта на мировия процес и значението на съзнанието. 156 «Феноменология на нравственото съзнание», Берлин 1879; Заглавие на следващото издание «Нравственото съзнание». След това той написа една книга: «Философия на религията», два тома, 2. издание Лайпциг 1888; (част L «Религиозното съзнание на човечеството», II. част «Религия на духа»), «Естетика», два тома, Берлин 1886-87. 162 Фридрих Нитцче, 1844-1900: ... го видях само един единствен път: Виж «Моят жизнен път» глава. XVIII. Събр. съч. 28. 163 «Раждането на трагедията от духа на музиката», Лайпциг 1872. «Давид Фридрих Щраус изповедника и писателя», Leipzig 1873. «Шопенхауер като възпитател», Лайпциг 1874. «От ползата и вредата на историята», Лайпциг 1874. «Рихард Вагнер в Байройт», Кемнитц 1876. «Човешко, твърде човешко. Една книга за свободни духове », Кемнитц 1879; ново издание 2 тома 1886. «Зора, Мисли върху моралните предрасъдъци», Кемнитц 1881. «Веселата наука», Кемнитц 1882. 164 той посвети едно произведение на Волтер: Първото издание на «Човешко, твърде човешко», Кемнитц 1878, чиято заглавна страница носеше посвещението: «В памет на Волтер, посветено на траурното тържество по случай деня на смъртта му, 30. май 1878.» «Така каза Заратустра» - Една книга за всички и за никого. L-III. част Кемнитц 1883-1884, IV. част Лайпциг 1885. «Случаят Вагнер. Един музикантски проблем», Лайпциг 1888. 165 «Залезът на кумирите или как се философства с чука», Лайпциг 1889. Жул Мишел, 1798-1874, френски историк и философ. Цитат на Нитцче за него в «Залезът на кумирите». 166 Жорж Брандес, 1842-1927, датски литературен критик и писател. 168 Мохамед, около 570-632. 169 Карл Велики, 742-814. 170 Харун ал Рашид, 766-809, халиф на Багдад. Ейнхард, около 770-840. Историк, строител и биограф на Карл Велики; «Vita Caroli Magni». 171 Вулфила, 311-382, готски кардинал. Превежда библията на готски; откъси са запазени в известния «Codex argenteus» в Упсала и в Милано, Рим, Турин и Волфенбютел. Карл Мартел, около 688-741. Спира за винаги нашествието на арабите в битката при Тур и Полтир 732 и при Нарбон737. 172 18. ред от горе в художествената култура: в предните издания погрешно напечатано «в художествената природа»; корекция според стенограмата. 173 Фридрих Теодор Вишер, виж бел. към стр. 118. Франц Шуберт, 1797-1828 174 Франциско Бако фон Верулам, 1561-1616, английски държавник и философ. 175 Тарик, в 711 в седемдневна битка при Йерец де ла Фронтера побеждава вестготите под предводителството на Родерих. 176 Чарлс Дарвин, 1809-1882. 177 Мамун, син на Харун ал Рашид, халиф от 813-833. 178 Пиер Симон Лаплас, 1749-1827, френски математик и астроном. Александър Велики, 356-323 пр. Хр. 179 Муавия, халиф от 661-680. Премества резиденцията от Медина в Дамаск. 181 Уодруо Уилсън, 1856-1924. От 1913-1921 президент на САЩ. 184/200 Джузепе Гарибалди, 1807-1882. Борец и същинският творец на италианската държава. 188 Виктор Емануел II, 1820-1878. От 1861 цар на Италия. 192 «Лаокоон, или за границите на рисуването и на поезията», Берлин 1766. «Натан мъдрият», драма, Брауншвайг 1779. «Сериозност и шега, Разговори за масоните», Волфенбютел 1778-1780. Ерих Шмидт, роден 1853. «Лесинг, история на живота му и на неговите произведения», Берлин 1884-92, два тома. 193 «Хамбургска драматургия», 1767. как Лесинг пише в едно писмо: На 31. декември 1777 на Ешенбург: «Моята радост беше кратка. А аз така не исках да го изгубя, този син! Та той имаше толкова много разум! ...толкова много разум! - ... Не беше ли разум, че трябваше да го издърпат с железни клещи в света? Че той толкова бързо забеляза мизерията? Не беше ли разум, че използва първата възможност, да се измъкне? - разбира се малкият къдрокоско ми отнема също и майка си. Кристоф Фридрих Николай, 1733-1811, писател. Основава заедно с Лесинг и с Мозес Менделсон в Берлин през 1759 «Писма, отнасящи се до най-новата литература». 194 Фихте написва интересна статия срещу Николай: «Животът на Фридрих Николай и особени мнения», 1801. Готфрид Вилхелм, барон от Лайбниц, 1646-1716. «Възпитанието на човешкия род», 1780. 197 Жорж Ноел Гордон лорд Байрон, 1788-1824. 197 Мари Евгения деле Грацие, 1864-1931. Ойген Хайнрих Шмидт, 1851-1916. «Тайната на Хегеловата диалектика», 1888. Някои от тези, които са се занимавали с антропософия вероятно са срещали името Ойген Хайнрих Шмидт: Ойтен Хайнрих Шмидт беше сътрудник в «Магазин за литература » по време на издателската дейност на Рудолф Щайнер. За неговото произведение «Гностика» Рудолф Щайнер пише в «Луцифер» юли 1903 («Lucifer-Gnosis», Събр. съч. 34, стр. 411). При отговаряне на въпросите след лекцията от 30. März 1905 (досега ненапечатана) Рудолф Щайнер отговаря на въпроса: «Какво мислите за д-р Ойген Хайнрих Шмидт» следното: «Той има симпатия към теософията, сам е писал нещо за теософията, след като издаде книгата за тайната на Хегелоавта диалектика. Неговият начин на мислене обаче е твърде математически, той е конструктивно-математически и се дължи на твърде малко наблюдение. Освен това неговите възгледи са малко толерантни спрямо други мирогледи.» 198 този мой любим учител: Георг Козак, 1836-1914. Учител в прогимназията на Винер Нойщадт. Сравни «Моят жизнен път», глава II, Събр. съч. 28. 202 Джузепе Мацини, 1805-1872. Граф Камило Бензо ди Кавур, 1810-1861, италянски държавник. 206 Ернст Хекел, 1834-1919. ...намира се онзи папа: Хилдебранд е избран за папа и се нарича Грегорий VII. 210 прочетете хубавите Лесингови студия: «Как древните мислеха за смъртта», 1769. и ако Бог в неговите права...: Цитат от теософските книги: «Eine Duplik», откъс 1. 211 Александър барон на Бернус, 1880-1963, поет и алхимистки изследовател. В тримесечното списание «Das Reich» Мюнхен 1917/18 във 2. година, брой 3 и 4 и година 3. брой 1 излиза статията на Рудолф Щайнер «Химичната сватба на Християн Розенкройц». Напечатана и във «Философия и антропософия», Събр. съч. 35. 212 Йохан Валентин Андре, 1586-1654. 214 че кръгът е геометричното място: «За геометричното място на константните квотиенти», в 12. годишник на училището, от Георг Козак; виж бел. към стр 198. Император Константин, 274-337. Тържественото откриване на Константинопол се състоя през май 330. 215 Петър Велики, 1672-1725, цар на Русия. * Когато известно време наблюдаваме даден предмет и след това затворим очи, пред вътрешния ни поглед се появява картина, свързана с понятието за наблюдавания предмет, което изплува от мисленето ни. Това е нашата представа в будното ни настоящо съзнание. Да се отличава възприятието от представата за него е много важно, защото смесването им е довело до много погрешни научни заключения, особено при Кант. Бел.кор.. Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции BG%20DOCS -> Стопанство BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г BG%20DOCS -> Окултна история BG%20DOCS -> Ga-135 рудолф щайнер прераждане и к а р м а и тяхното значение Изтегляне 2.59 Mb. Сподели с приятели:
|