Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924



страница7/15
Дата07.01.2017
Размер2.59 Mb.
#12177
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   15

Това е, което първоначално исках да ви изнеса за кармата.


ПЕТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 1 март 1924 година


Когато се говори в подробности върху кармата, трябва да правим разлика между кармическите събития, които в човешкия живот връхлитат човека повече отвън, и онези, които, така да се каже, изникват в човека отвътре.

Съдбата на човека е съставена от най-различни фактори. Съдбата на човека е зависима от физическото и етерното устройство на човека, тя зависи от това, което човек може да донесе като симпатия и антипатия спрямо външния свят, съобразно неговото астрално и азово устройство, също и от това, каква симпатия и антипатия се проявява спрямо самия човек от външния свят. Съдбата на човека зависи също така от най-разнообразните преплетености, в които човекът е замесен по пътя на своя живот. Всичко това за определен момент или общо за целия живот определя съдбовното положение на човека.

Сега аз ще се опитам да съставя общата съдба на човека от отделните фактори. За целта изходната ни точка днес ще бъдат определени вътрешни фактори в човека, като разгледаме онзи фактор, който в много отношения действително е решаващ на първо място - здравето и болестите при човека и онова, което като основа на здравето и болестните предразположения се проявява в неговата физическа и етерна сила.

Ако искаме обаче правилно да съдим за тези фактори, трябва да отвърнем поглед от много неща, които се съдържат в днешната цивилизация като предразсъдъци. Ние ще трябва да можем да насочим нашето внимание повече върху първичната същност на човека, трябва действително да разберем какво всъщност означава, че според неговата по-дълбока същност човекът слиза от духовните светове в земното съществуване.

Вие знаете, че днес вече и в изкуството, в поезията например, е проникнало онова, което се схваща под понятието «наследственост». И когато някой се явява в света с определени качества, първо се пита за наследствеността. Когато някой се явява с болестни предразположения, пита се как стои въпросът с наследствените отношения?

Без съмнение, на първо време това е един оправдан въпрос. Но както хората днес се отнасят към тези неща, те не виждат самия човек, а гледат покрай него. Да, хората не разглеждат човека. Те не насочват поглед върху това, което всъщност е истинската същност на човека и не разбират, как се развива тази същност. Естествено, казва се, че на първо място човекът е дете на своите родители, потомък на своите прадеди. Без съмнение това също се вижда. Хората виждат, как то се явява още във външната физиономия, а може би още повече в жестовете виждат да се проявява прилика с прадедите. Но не само това. Те виждат също, как физическият организъм на човека изглежда като продукт на онова, което прадедите му дават. И днес силно, много силно се подчертава, че човекът има този физически организъм.

При това обаче не се обръща внимание на следното: Когато човекът се ражда, той без съмнение първо получава своя физически организъм от родителите си. Но какво представлява този физически организъм, който той получава от своите родители? В днешната цивилизация общо взето се мисли много погрешно върху това.

Когато човекът се намира в процеса на смяната на зъбите, той не сменя само своите отначало получени зъби срещу други, а това е моментът в човешкия живот, в който за първи път цялото човешко същество се обновява като организъм.

Съществува една действително решаваща разлика между това, което човекът става в осмата, в деветата година и онова, което той е бил например в третата, четвъртата година. Съществува една радикална разлика. Онова, което той е бил като организъм в третата, четвъртата година,

той го е получил като наследство, родителите са му го дали. Онова, което пристъпва, проявява се в осмата, деветата година на живота, произхожда до най-висока степен от това, което човекът е донесъл със себе си, слизайки от духовния свят.

Ако искаме да нарисуваме схематично това, което стои тук като основа, трябва да направим това по следния, без съмнение шокиращ за днешното човечество начин. Трябва да кажем, че когато се ражда, човекът получава нещо като модел, като един образец за своята човешка форма /виж рис. стр. 87 зелено/. Този модел той получава от своите прадеди. И по този образец човек развива онова, което той става по-късно /червено/. Обаче това, което той развива, е резултат на донесеното със себе си, слизайки от духовния свят.

Колкото и шокиращо да е за един днешен човек, особено когато той има днешното образование, ние въпреки това трябва да си кажем, че първите зъби, които човекът получава, са изцяло наследени, те са продукт на наследствеността. Те му служат като образец, според който той изработва вторите зъби, но сега според мерилото на силите, които е донесъл със себе си от духовния свят. Той сам си изработва вторите зъби.

Така както е със зъбите, така е и с целия организъм. И може да възникне въпросът: - Но защо като хора ние се нуждаем от модел, от един образец? Защо не можем просто да привлечем физическа материя и без физически произход да формираме нашето физическо тяло, както е било в по-древни фази на земното развитие и както е, когато слизаме от духовния свят и привличаме нашето етерно тяло чрез нашите собствени сили, които донасяме от духовния свят? -

Естествено за мисленето на един днешен човек това е един неимоверно глупав въпрос, един смахнат въпрос, разбира се. Но ние трябва да кажем: - По отношение на лудостта важи теорията за относителността, макар и тази теория на относителността да се прилага днес само към движенията, като казва, че погледът не може да направи разлика, дали самият човек се движи с тялото, в което той се намира, или се движи тялото, което се намира в близост. Това ясно изпъква при смяната на старата теория за света с теорията на Коперник. Но макар и теорията за относителността днес да се прилага само върху движенията, тя важи, т.е. тя има определена област на валидност и за гореспоменатата лудост, а именно, когато двама души стоят един срещу друг, единият е луд в сравнение с другия. Въпросът само че е, кой е напълно луд.

Но въпреки това въпросът трябва да бъде зададен по отношение на фактите на духовния свят: - Защо човекът се нуждае от образец, от един модел? - На това по-старите светогледи са дали отговор по свой начин. Само в днешно време, когато моралността въобще не се включва в мировия ред, а се счита само като човешка условност, такива въпроси не се задават. По-старите светогледи са задавали тези въпроси и даже са си отговаряли на тях. Тези по-стари светогледи са казвали: - Първоначално човекът е имал заложбите да се появи на Земята по такъв начин, че да може да образува своето физическо тяло от вещества на Земята по същия начин, както привлича своето етерно тяло от всеобщото космическо етерно вещество. Но човекът е попаднал под влиянията на Луцифер и на Ариман, и чрез това е изгубил способността да изгражда своето физическо тяло от силите на собственото си същество. Ето защо той трябва да получи това тяло по наследство.

Този начин да получи едно физическо тяло, за човека е последствие от наследствения грях. Това са казвали по-стари светогледи, това е същинското основно значение на наследствения грях, - необходимостта човек да се постави в наследствеността.

За нашата епоха отново трябва да бъдат създадени понятията; първо за да бъдат взети сериозно такива въпроси и второ, за да се намерят отговори на тези въпроси. Наистина в своето земно развитие човекът не е останал достатъчно силен, както е бил първоначално заложен, преди върху него да бъдат упражнени влиянията на Луцифер и Ариман. И така човекът е заставен да изгради своето физическо тяло не сам веднага при неговото влизане в земните отношения, а се нуждае именно от един модел, онзи модел, който израства през първите 7 години от неговия живот на Земята. Тъй като той се ориентира по този модел, естествено е, че повече или по-малко ще остане нещо от този модел и през по-късния живот. Онзи, който, като работещ върху себе си човек, е напълно зависим от модела, той ще забрави, ако мога така да кажа, това, което е донесъл със себе си, идвайки на Земята и ще се насочи изцяло към модела. Онзи, който има по-голяма вътрешна сила, придобита през неговите минали земни съществувания, по-малко ще се ръководи от модела и тогава ще може да се види, как той значително се променя именно през втория период на живота си между смяната на зъбите и половата зрялост.

Училището даже ще има задачата, - ако то е истинско училище, - да доведе до развитие онова в човека, което той донася със себе си, слизайки от духовния свят във физическото земно съществуване. Така че онова, което човек носи по-нататък със себе си в живота, повече или по-малко съдържа признаците на наследствеността, според това, дали той може да преодолее или не тези признаци.

Но виждате ли, мои мили приятели, всички неща имат своята духовна страна. Това, което човек има като свое тяло през първите 7 години от неговия живот, това просто е модел, един образец, от който той се ръководи. Неговите духовни сили или преминават до известна степен долу в това, което му се налага от модела, и той остава напълно зависим от този модел, или пък през първите 7 години от своя живот с помощта на модела той сам изработва онова, което иска да измени модела. Тази работа, това обработване се проявява и външно. Защото не се касае само за това, че тук се работи и че това тук е първоначалният модел; а първоначалният модел се отделя, така да се каже, отпада като люспи, както отпадат първите зъби; всичко отпада /виж рис. светло/. Тук действително се касае за това, че от една страна формите, наследствените сили налагат модела; от друга страна човекът иска да отпечата това, което носи от духовния свят. Това поражда една борба през първите 7 години от живота. Погледнато от духовна гледна точка, тази борба представлява всичко това,

което външно симптоматично се изразява в детските болести. Детските болести са израз на тази вътрешна борба.

Естествено подобни форми на боледуване се явяват при човека също и по-късно. Това се случва, когато през първите 7 години някой не е успял достатъчно добре да победи, да преодолее модела. Тогава в една по-късна възраст на живота може да се появи стремежът, той все пак да изхвърли онова от наследствеността, което е останало в него. Възможно е в неговата 28-ма, 29-та година той вътрешно да се разтърси и да се надигне срещу модела, да се сблъска с него; тогава той получава една детска болест.

Ако човек има правилен поглед за това, той може да види, как това силно се проявява при някои хора, като след 7-та, 8-та година те съществено се променят, променят се във физиономията, в жестовете. Хората не знаят, откъде идват някои неща. Днес, когато общо взето хората в цивилизацията извънредно много се придържат към наследствеността, това е преминало вече и в разговорните форми. Внезапно в 8-та, 9-та година при едно дете се явява нещо, което органически е изцяло добре обосновано. Бащата казва: - Това не е от мен. - Майката казва: - От мен още по-малко! Естествено това днес се дължи на всеобщото вярване, което е преминало в родителското съзнание, че децата би трябвало да имат всичко от родителите си.

От друга страна понякога също се случва да се констатира, че в този втори възрастов период при известни обстоятелства децата започват да приличат повече на родителите си, отколкото по-рано. Да, но вие с пълна сериозност ще трябва да разгледате, как човекът слиза във физическия свят.

Виждате ли, психоанализата насади действително някои ужасни блатни цветя, изникнали от тинята; между другото също и това - днес можете да прочетете това навсякъде, - че в подсъзнанието всеки син тайно е влюбен в своята майка, или всяка дъщеря е влюбена в своя баща и че това довежда в живота до конфликти в подсъзнателните провинции на душата.

Но естествено всичко това е дилетантско интерпретиране на живота. Което обаче е вярно, то е, че още преди да слезе в земното съществуване, човекът е влюбен в своите родители, че той слиза, защото те му харесват. Само че трябва да различаваме преценката, която хората имат тук в живота на Земята, от преценката, която те имат в извънземния живот между смъртта и едно ново раждане.

В началото на антропософската дейност веднъж се случи, че дойде една дама, която слушайки за повтарящите се земни съществувания заяви: - Не, другото в антропософията наистина ми харесва, но не мога да се съглася с повтарящите се земни съществувания. – На нея й бил достатъчен и само един земен живот; тя не искала да мине през повтарящи се земни съществувания. Тогава присъстваха също и много доброжелателни последователи на антропософията и те по всякакъв начин се опитаха да обяснят на дамата, че това все пак е една правилна идея и че всеки човек трябва да мине през повтарящите се земни съществувания. Един й говореше отдясно, друг отляво. След това тя отпътува. Но след два дни тя ми изпрати една пощенска картичка, в която заявяваше, че не иска да се роди още веднъж на Земята!

В такъв случай онзи, който иска да каже истината от духовното познание, трябва да каже следното на хората: - Да, може да се случи, че през времето, когато вие сте тук на Земята, не желаете да слезете още веднъж на Земята в един бъдещ живот. Но това не е меродавно. Тук на Земята вие първо преминете в духовния свят през вратата на смъртта. Това вие го искате. Дали искате отново да слезете, това зависи от вашата преценка тогава, когато не носите вече никакво физическо тяло. Тогава сигурно ще си образувате едно друго съждение. - Преценките, които човек има тук във физическото съществуване, и онези между смъртта и едно ново раждане, са именно съвършено различни. Там всяка гледна точка се изменя.

И така е в действителност. Когато сега кажете на един човек, на един млад човек тук на Земята, че той си е избрал своя баща, при известни обстоятелства той може да възрази: - Как така ще съм си избрал такъв баща, който ме бие? - Но той действително си го е избрал, защото е имал друга гледна точка, преди да слезе на Земята. Там той е имал именно гледището, че пердахът от страна на бащата ще му подейства много добре. Това съвсем не е смешна работа, а трябва да се разбира абсолютно сериозно. И така, човек си избира своите родители също и по форма. Той има образа за самия себе си пред себе си, и иска да стане подобен на своите родители. Тогава той става подобен на тях не чрез наследствеността, а чрез своите вътрешни духовно-душевни сили, които от духовния свят донася със себе си долу на Земята. Ето защо в момента, когато разсъждаваме, изхождайки от духовната и от физическата наука, вече не са възможни такива произволни разсъждения, че да кажем: - Аз съм виждал деца, които заприличват на своите родители още във втората година на техния живот. Без съмнение, тук имаме тогава другия случай, че тези деца предварително са имали намерението да приемат формата на своите родители.

Сега се касае за това, че всъщност през цялото време между смъртта и едно ново раждане човекът работи заедно с други души на умрели и заедно със съществата от различните йерархии във висшите светове върху това, което му дава възможността да изгради своето тяло.

Виждате ли, хората подценяват това, което човекът носи в своето подсъзнание, подценяват го твърде много. Ние сме много по-мъдри в нашето подсъзнание, отколкото в горното ни съзнание като земен човек. От една обширна универсална мирова мъдрост ние изработваме онова, което по-късно, през втория период на нашия живот между 7-та и 14-та година, се оформя вътре в модела като онова, което носим сега като свой собствен, принадлежащ на нас човек. Ако по отношение веществото на своето тяло човек някога узнае, колко малко всъщност приема от онова, което яде - как той много повече взима от това, което приема в себе си като въздух, светлина и др. в извънредно фино разредено състояние, - тогава той ще може да повярва, че през втория възрастов период човекът изгражда своето второ тяло изцяло от околната среда, напълно независимо от наследствените отношения. Първото тяло фактически е един модел, един образец и онова, което веществено произхожда от родителите, а също и външните телесни сили, то не съществува вече във втория възрастов период.

През втория възрастов период отношението към родителите се превръща в нещо морално-душевно, а физическо-наследствено отношение съществува само през първия възрастов период до 7-та година от живота.

В този земен живот съществуват също и хора, които имат много жив интерес за всичко, което се намира около тях във видимия Космос. Има хора, които наблюдават растенията, наблюдават животинския свят, проявяват участие, интерес към това или онова, което се намира във видимия окръжаващ свят. Те проявяват интерес към величието на звездното небе. Със своята душа те присъстват, така да се каже, в целия физически Космос. Вътрешността на един човек, който проявява такъв топъл интерес към физическия Космос, е различна от вътрешността на един човек, който минава покрай света с определено безразличие, с душевна флегматичност.

В това отношение действително съществува цяла гама от човешки характери. От една страна например, някой е направил едно съвсем кратко пътешествие. След това говорите с него. До най-малките подробности, с безкрайна любов той ви описва града, в който е бил. Поради това, че е проявил такъв силен интерес, при известни обстоятелства вие получавате от него пълна представа за това, как е изглеждал градът, в който той е бил. От тази крайност се стига до другата, като например онази, когато веднъж срещнах две дами, които бяха пътували от Виена до Пресбург (Братислава). Пресбург е един красив град. Те се бяха върнали оттам. Аз ги запитах, как изглежда Пресбург, как им е харесал. Те не можаха да ми разкажат нищо, освен че на плажа видели два красиви дакела! Такива те биха могли да видят и във Виена, не е било нужно да отидат чак до Пресбург. Но ето, че те не бяха видели нищо друго.

Така някои хора минават през света. Между тези две крайности има всякакъв вид интерес, който човек може да проявява към физическия видим свят.

Да предположим, че даден човек проявява слаб интерес към заобикалящия го физически свят. Той се интересува, да кажем, само за това, което непосредствено засяга неговото тяло, интересува се, дали в дадена област се яде добре или зле или др. п., но неговите интереси не излизат вън от тези рамки. Неговата душа остава бедна. Той не носи света в себе си. И през вратата на смъртта той занася със себе си малко от това, което са му показали явленията на света, занася в духовния свят малко в своята вътрешност. Чрез това работата отвъд с духовните същества, с които сега е заедно, става трудна за него. Чрез това по-късно той не донася в своята душа сила и енергия, а слабост, един вид немощ за изграждането на своето физическо тяло. Върху него моделът действа силно. Борбата с модела се изразява във всякакъв вид болести, но слабостта му остава. Той изгражда, така да се каже, едно трошливо тяло, което е изложено на всички възможни болести. Така душевно-духовният интерес от един земен живот кармически се превръща в здравословното състояние на един следващ земен живот. Онези хора, които пръщят от здраве, са проявявали жив интерес за видимия свят в своя минал земен живот. И в това отношение отделните факти на живота действително действат извънредно силно.

Без съмнение, днес бих искал да кажа, че е повече или по-малко рисковано да се говори за тези неща; но връзките на кармата могат да бъдат разбрани само тогава, когато сме склонни да приемем проявяващите се в кармата подробности. Например през времето, когато човешките души, които днес са тук, са живели в един предишен земен живот, също е имало живопис, имало е хора, които не са проявявали никакъв интерес към тази живопис. Днес също има хора, на които е съвършено безразлично дали на стената имат окачена една отвратителна картина или една много добре нарисувана картина. Така и през времето, когато душите, които днес са на Земята, са се намирали в минали земни съществувания, е имало такива хора. Но виждате ли, мои мили приятели, аз никога не съм срещал човек, който сега има симпатично лице, симпатичен израз на лицето, да не е изпитвал радост от живописта в един минал земен живот. Хора с несимпатичен израз на лицето - което също играе роля в кармата на човека, което има значение за съдбата му, - винаги са минавали безразлично, флегматично пред произведенията на живописта.

Но нещата отиват много по-далеч. Има хора, които през целия си живот, - а така е било също и в минали земни епохи, - никога не са гледали звездите; които не знаят къде се намира съзвездието Лъв, Овен или Телец, които не се интересуват абсолютно за нищо в тази насока. В един следващ живот тези хора се раждат с едно отпуснато тяло, или ако чрез силата на родителите си са получили модела, който ги извежда от това положение, то тялото, което след това сами си изграждат, е отпуснато, безсилно.

И така цялото здравословно състояние на един човек в някой земен живот, може да се припише на интереса, който той е проявявал към всеобхватността на видимия свят в своя минал земен живот.

Например хора, които в днешно време не проявяват абсолютно никакъв интерес към музиката, на които музиката им е безразлична, в един следващ земен живот те сигурно ще се родят астматични или с белодробни болести, или ще са предразположени към белодробни заболявания. Наистина е така, че онова душевно естество, което чрез интереса към видимия свят се изгражда в един земен живот, се изразява в следващия земен живот в здравословното или в болестното предразположение на тялото.

Може би някой би искал сега да каже: - Ако някой би знаел това, то би му отнело желанието за следващия земен живот. - Но това отново е едно съждение, което се произнася от земна гледна точка, което обаче действително не е единственото, защото животът между смъртта и едно ново раждане трае по-дълго отколкото земният живот. Когато някой е нечувствителен за нещо видимо в окръжаващия го свят, тогава между смъртта и едно ново раждане той е неспособен да работи в определени области и минава през вратата на смъртта с последствията от тази липса на интерес към заобикалящия го видим свят. Той продължава по-нататък след смъртта, но тогава не може да се доближи до определени същества, да влезе във връзка с тях. Определени духовни същества се държат настрана от него, защото той не може да се доближи до тях. Други човешки души, с които е бил заедно на Земята, остават чужди за него. Това би траело вечно, би съществувала един вид вечност на адското наказание, ако то не би могло да бъде изменено. Че сега между смъртта и едно ново раждане човекът се решава да слезе в земния живот и да почувства върху своето тяло това, което е една неспособност в духовния свят, да го почувства чрез своето болно тяло, това е единственото изправяне, единственото изцеление. Между смъртта и едно ново раждане човек желае това изцеление, защото между смъртта и едно ново раждане той не може нищо да поправи; той чувства, че по-късно, когато отново умре и отново мине през живота между смъртта и едно ново раждане, това, което е било земно страдание, става подтик да придобие онова, което е пренебрегнал. Така ние можем да кажем, че със своята карма всъщност човекът си донася от духовния във физическия свят болестта и здравето.

И когато при това се вземе под внимание, че не винаги има карма от миналото, която трябва да се изживее, а също и една бъдеща карма, че определени неща могат също да се явят за първи път, тогава естествено ние не ще отнасяме всичко, което, да речем, човек има да понася като здраве или болест в един физически живот, към един минал земен живот.

Ние ще знаем, че именно онова, което се явява като заложено здраве и болестни предразположения, е определено кармически по околния път, който току-що охарактеризирах. Светът става обясним едва тогава, когато можем да виждаме извън тесните граници на земния живот. Иначе той не е обясним. Светът не е обясним, ако се изхожда само от земния живот.

И когато от тези вътрешни условия на кармата, които произлизат от организма, отидем повече към външното, ние отново можем, да засегнем темата, като първо изходим от една област на фактите, която отблизо засяга човека. Да вземем например онова, което душевно много силно може да бъде свързано с общото здраве или с болест в сравнение с другите хора.


Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Окултна история
BG%20DOCS -> Ga-135 рудолф щайнер прераждане и к а р м а и тяхното значение


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница