Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924

Искам да взема случая, когато някой намира един приятел в младостта си. Завързва се интимно младежко приятелство. Двамата много се привързват един към друг. Но животът ги разделя така, че двамата, или може би, особено единият, с определена тъга поглежда към приятелството от младостта. Но това приятелство не може да се възстанови, колкото и често те да се срещат в живота, приятелството от младостта вече не се възстановява. Ако помислите, при известни обстоятелства колко много може да зависи за съдбата на човека от едно такова разбито приятелство от младостта, вие ще си кажете, че съдбата на човека дълбоко може да бъде повлияна от едно такова разбито приятелство от младостта.

Върху такива неща би трябвало всъщност да се говори колкото е възможно по-малко теоретично. Говоренето на теория всъщност няма никаква особена стойност. Общо взето върху тези неща би трябвало да се говори или от непосредственото виждане или въз основа на това, което сме приели устно или писмено от онези, който могат да има едно такова непосредствено съзерцание и което ни изглежда правдободобно, разбираемо. Теоретизирането върху тези неща няма никаква стойност. Ето защо искам да кажа, че там, където се стремим с духовното виждане да стигнем зад нещо подобно, като едно разбито приятелство от младостта, се установява следното:

По правило ние обикновено установяваме, че онези хора, които в даден живот са били близки приятели през младостта си и приятелството им по-късно е било разбито, в предишен земен живот са били приятели в по-късна възраст.

Нека да предположим, че двама души са приятели или приятелки преди тяхната 20-та година и след това приятелството от младостта им се разкъсва. Ако сега с духовното познание се пренесем назад в един минал земен живот, ние откриваме, че между тези двама души също е съществувало приятелство, но това приятелство е започнало около 20-та им година и е продължило до по-късно в живота. Това е един много интересен случай, който често срещаме, когато проучим нещата духовно-научно.

Когато проверим по-точно случаите, първо установяваме, че стремежът да познаем човека, с когото сме били приятели в по-късна възраст също и какъвто той е бил през младостта си, в следващия ни живот ни довежда дотам, действително да го имаме като приятел през нашата младост. Ние сме го познавали като по-възрастен човек в един минал земен живот, а това е породило в душата стремежа да го познаваме и през младостта. Това не може да стане още в същия земен живот, затова го правим в следващия земен живот.

Това обаче оказва голямо влияние, когато този стремеж се ражда в единия или в двамата. То минава през смъртта и след това се проявява в духовния свят между смъртта и едно ново раждане. Защото тогава в духовния свят има нещо като концентрирано насочване на вниманието към младостта. В човека се поражда този твърде особен копнеж да се втренчи в младостта и не развива стремеж отново да познава своя бивш приятел от младите си години в по-късна възраст. И така се разрушава приятелството на младостта, което е било предопределено от живота, през който човек е минал преди да слезе на Земята.

Това е един случай, който ви разказвам от самия живот. Това, което ви разказвам, е нещо напълно действително. Сега възниква въпросът: - Е, какво е било всъщност приятелството от по-късна възраст в миналия земен живот, че през младежките години в един следващ земен живот да предизвика отново да се срещне този човек?

За да не се разрасне този стремеж за познаване на бившия приятел в неговата младост и до познаване в по-късна възраст, в живота трябва да настъпи нещо друго. Във всички случаи, които познавам, ми е ставало ясно, че ако тези приятели от младостта биха останали свързани в по-късния си живот, ако приятелството не беше се разтурило, те биха си омръзнали, защото в миналия земен живот твърде егоистично са развили приятелството си от по-напредналите си години. Егоизмът при приятелствата в един земен живот си отмъщава кармически в изгубването на приятелствата в следващите земни съществувания. Толкова сложни са нещата. Но ние винаги получаваме една ръководна нишка, когато именно виждаме, че в много случаи в един земен живот двама души живеят първо сами, да речем до 20-та година на този живот и след това се сприятеляват

Табела 9

/виж рис. І/. В един следващ земен живот на този образ отговаря обикновено другият /рис. ІІ/, отговаря му приятелството през младостта и след това животът ги разделя.

Този случай е много чест. Както общо взето често се среща, че отделните земни съществувания, бих искал да кажа, погледнати според тяхната конфигурация, взаимно се допълват.

Особено често се случва да срещнем един човек, който има силно влияние върху съдбата ни - естествено нещата важат само по правило, те не са валидни за всички случаи, - ако срещнем един човек на средна възраст в едно въплъщение, тогава при известни обстоятелства ние сме били съдбовно свързани в началото и в края на живота ни в едно минало въплъщение. Тогава картината е такава: Човек преживява началото и края на едно въплъщение заедно с другия човек, а в следващото въплъщение те преживявт заедно не началото и края, а средата на живота.

Табела 9

Дорнах, 2 март 1924 година

Днес искам да ви кажа някои неща за онова, което е свързано с човека, доколкото той живее на Земята. Ние вече сме разгледали този земен човек в тези лекции по отношение на неговото устройство. Ние различихме у него физическото тяло, астралното тяло и азовата организация. Но когато насочваме поглед върху човека, просто както той стои пред нас във физическия свят, ние можем да разгледаме устройството му и по друг начин.

Независимо от това, което сме говорили вече, днес искам да пристъпим към едно разчленение на човека и след това да се опитаме да направим връзка между това, за което говорим днес и това, което вече познаваме.

Когато разглеждаме човека по неговата физическа форма, така както той стои пред нас на Земята, тази физическа форма има три ясно различаващи се една от друга съставни части. Обикновено ние не различаваме това разчленение на човека, защото всичко онова, което днес важи като наука, всъщност само повърхностно разглежда нещата и фактите; тя няма никакво разбиране за онова, което се разкрива, когато човек разглежда нещата и фактите с вътрешно ясен поглед.

Първо ние имаме у човека главата. Тази глава на човека, разглеждана даже външно, може да ни се покаже съвършено различна от останалата човешка форма. Достатъчно е само да насочим поглед върху раждането на човека от човешкия зародиш. Тогава ще видим, че първото нещо, което се образува в тялото на майката като човешки зародиш, е всъщност само организацията на главата.

Целият организъм на човека изхожда от главата, а всичко останало, което се влива по-късно във формата на човека, е само добавъчен орган към човешкия зародиш. Първо като физическа форма човекът всъщност е глава; останалото е добавъчен орган. Това, което по-късно в живота поемат тези добавъчни органи като хранене, дишане и др., в първия зародишен период на човека то съвсем не става от вътрешността на човешкия зародиш, а отвън от тялото на майката чрез органи, които по- късно отпадат, които по-късно съвсем не съществуват в човека.

Това, което е първо в човекът, то изцяло е глава. Останалото е добавъчен орган. Не ще преувеличим, ако изкажем изречението: - Отначало човекът е глава, останалото всъщност е добавъчен орган. И понеже онова, което отначало е добавъчен орган, израства, добива значение за човека, по-късно в живота ние не различаваме главата от останалия организъм.

Но с това е дадена само една повърхностна характеристика на човека. В действителност и като физическа форма човекът е едно тричленно същество. И всичко онова, което всъщност е неговата първоначална форма - главата, то остава през целия земен живот един повече или по-малко индивидуален член на човека. Хората не обръщат внимание на това, но то е така.

Ще кажете, че не би трябвало да делим човека така, че да го обезглавяваме, да му отрязваме главата. Обвинението, че това се прави в антропософията, беше само дело на онзи професор, който упреква антропософията, че тя дели човека на глава, гръдни органи и крайници. Но това не е вярно, съвсем не е така; а в това, което външно е формата на главата, ние имаме само главния израз на формата на главата. Човекът изцяло остава глава през целия си живот. Най-важните сетивните органи, - очи, уши, обонятелни органи, вкусови органи са в главата; но например сетивото за топлина, сетивото за натиск, осезателното сетиво, са разпрострени върху целия организъм. Това ни показва, че не трябва пространствено да различаваме един от друг трите члена, а само да разберем, че устройството на главата външно се явява главно във формата на главата, но то прониква всъщност целия човек. Така е също и при другите членове. През целия земен живот главата се намира също и в големия пръст на крака, доколкото големият пръст на крака има осезателно усещане или усещане на топлината.

Ето виждате ли, с това ние охарактеризирахме единия член на човешкото същество, на онова човешко същество, което като сетивна форма стои пред нас. За да го охарактеризирам вътрешно, в моите книги аз нарекох този организъм нервно-сетивна организация. Този е единият член на човешкото същество, - нервно-сетивната организация.

Вторият член на човешкото същество е всичко онова, което се проявява в ритмичната дейност. За нервно-сетивната организация, вие не ще кажете че тя се проявява в ритмичната дейност, защото иначе би трябвало например във възприятието на очите в даден момент да възприемете едно, след това друго, после трето, после четвърто и след това отново да се върнете към първото и т.н.. Във вашето сетивно възприятие би трябвало да има един ритъм. Това не е така. Напротив, ако разгледате главното в организацията на гърдите, точно там ще откриете ритъма на дишането, ритъма на кръвообращението, ритъма на храносмилането и т. н.. Всичко това е ритъм.

А ритъмът с неговите ритмични органи е второто нещо, което се образува в човешкото същество и от своя страна също се разпростира в целия човек, но той има своя външен израз преди всичко в органите на гърдите. Целият човек е сърце, е бели дробове; обаче белите дробове и сърцето именно са локализирани в органите, които обикновено наричаме така. Целият човек също така диша. Вие дишате на всяко място от вашия организъм. Говори се за дишането на кожата. Само че дишането е концентрирано главно в дейността на белите дробове.

И третото е това, което съставлява организма на крайниците на човека. Крайниците завършват в организма на гърдите. В ембрионалния стадий те се явяват като добавъчни органи. Те се развиват най-късно. Но те са онези органи, които са най-свързани с обмяната на веществата. Благодарение на това, че тези органи се поставят в движение, благодарение на това, че предимно тези органи извършват работата при човека, обмяната на веществата получава най-силния импулс. Ето така ние различаваме трите члена, охарактеризирахме трите члена, които се явяват в човешката форма.

Тези три члена обаче вътрешно са свързани с душевния живот на човека. Душевният живот на човека се дели на мислене, чувстване и искане. Мисленето намира своя физически организъм главно в организацията на главата. Но то се проявява във физическия организъм на целия човек, защото главата, както вече ви казах, е именно в целия човек.

Чувстването е свързано с ритмичната организация. Предразсъдък, даже суеверие на нашата днешна наука е да мисли, че нервната система пряко има нещо общо с чувстването. Нервната система директно няма нищо общо с чувстването. Чувстването има като свои органи ритъма на дишането и ритъма на кръвообращението, а нервите само посредничат да си представяме, да разбираме, че имаме чувства. Чувствата се опират на организацията на ритмичния организъм; но ние не бихме знаели нищо за нашите чувства, ако нервите не биха ни давали представа за тези наши чувства. И понеже нервите ни дават представа за нашите чувства, днешният интелектуализъм си изгражда суеверието, че нервите са също органи на чувствата. Това обаче съвсем не е така.

Но когато с нашето съзнание разглеждаме чувствата, така както те възникват и навлизат в него от нашата ритмична организация и ги сравним с нашите мисли, които са свързани с организма на нашата глава, с нашата нервно-сетивна организация, тогава между нашите мисли и нашите чувства напълно ще доловим същата разлика - само че ако въобще можем да наблюдаваме, - каквато има между нашите дневни мисли в будно състояние и сънищата. В съзнанието чувствата нямат по-голяма интензивност от сънищата. Те имат само една друга форма. Те се явяват само по друг начин. Когато сънувате в образи, вашето съзнание живее именно в образи. Обаче в тяхната образна форма тези образи напълно означават същото нещо, което означават чувствата, но в една друга форма. Така че можем да кажем: - В нашите представи, в нашите мисли ние имаме най-ясното съзнание, най-проясненото съзнание. По отношение на нашето чувстване ние имаме един вид съноподобно съзнание. Ние само вярваме, че имаме ясно съзнание за нашите чувства. Ние нямаме по-ясно съзнание за нашите чувства от това, което имаме относно нашите сънища. Когато събуждайки се, си спомняме нашите сънища, в будното състояние ние си образуваме, имаме за тях само представи, ние изобщо не сме уловили съня, съновидението. Съновидението е много по-богато от онова, което остава като представа за него в нашето будно съзнание. Също така светът на чувствата е много по-богат, безкрайно по-богат сам по себе си, отколкото онова, което ние имаме от този свят на чувствата като наши представи.^*

И напълно потопено в съня е искането, волята. Това искане е свързано с организма на веществообмяна-крайници, с организма на движението. От това искане, от тази воля ние познаваме само мислите. Аз си образувам представата: «Аз ще взема този часовник.» Опитайте се поне веднъж честно да си признаете, че първо си образувате представата «аз ще взема този часовник», а след това го хващате. Това, което тук от вашата представа отива надолу към мускулите и накрая отново довежда да се появи една представа, - хващането на часовника, която продължава първата представа; онова, което лежи между представата на намерението и представата на осъществяването, което става във вашия организъм, то остава така несъзнателно, както е несъзнателен животът в най-дълбокия сън, в сън без сънуване.

За нашите чувства ние поне сънуваме. От нашите волеви импулси ние нямаме нищо друго, освен това, което имаме от нашия дълбок сън. Можете да кажете: - От съня аз нямам съвсем нищо. - Но сега аз не говоря от физическа гледна точка. От нея естествено предварително ще е безсмислие да се каже, че нямаме нищо от съня; но вие и душевно имате много от съня. Ако не бихте спали никога, вие никога не бихте стигнали до вашето азово съзнание.

Достатъчно е да си представите само следното: Когато си спомняте за изживяванията, които сте имали, тогава вие се връщате назад - от сегашния момент назад. Вие мислите, че непрекъснато вървите назад. Но не е така. Вие отивате назад само до момента, когато сте се събудили последния път /виж рис./. След това сте спали - това, което се намира помежду, то се изключва - и тогава от последното заспиване

Табела 10 горе

Ако споменът действително постоянно изчезваше и не се сблъскваше с нищо, вие не бихте стигнали до едно азово съзнание. Следователно можем наистина да кажем, че ние имаме нещо от съня. И също както в обикновения земен живот имаме нещо от съня, така ние имаме нещо и от онзи сън, който царува в нашето искане, в нашата воля.

Ние проспиваме това, което става в нас при волевия акт. Но именно там се намира нашият истински aз. Също както получаваме азовото съзнание чрез черното /виж рис./,

така и в това, което спи в нас през време на волевия акт, се намира азът, обаче азът който е преминал през миналите земни съществувания.

Да, вие виждате, че тук царува кармата. Във волята царува кармата. В искането, във волята царуват всички импулси от миналия земен живот. Само че при будния човек те са потопени в сън.

Следователно, когато си представим човека така, както той застава срещу нас в земния живот, тогава ние виждаме у него едно троично разчленение: главовата организация, ритмичната организация и организацията на движението. Това е схематично разделено; всеки член принадлежи на целия човек. С организацията на главата е свързано мисленето, с ритмичната организация е свързано чувстването, с организацията на движението е свързано искането, волята. Състоянието, в което се намират представите, е будността. Състоянието, в което се намират чувствата, е сънуването. Състоянието, в което се намира волята, волевите импулси, е сънят, един сън също и през време на будността.

Сега при главата, съответно при мисленето трябва да различим две неща. Ние трябва, бих искал да кажа, отново интимно да разчленим главата. Това по-интимно разчленение ни довежда дотам да направим разлика между това, което имаме като моментна представа при директната ни среща със света и това, което имаме като спомен.

Вие минавате през света. Вие постоянно си образувате представи според мерилото на впечатленията, които получавате от света. Но на вас ви остава възможността по-късно чрез спомена отново да извикате в съзнанието тези впечатления. Представите, които си образувате понастоящем в обхода със света, вътрешно не се различават от представите, които после се появяват, когато влиза в действие споменът. Единият път представите идват отвън, другият път идват отвътре. Съвсем наивна представа е тази, когато човек си мисли, че паметта действа по следния начин: - Сега аз заставам пред един предмет или пред едно събитие, образувам си една представа, тази представа потъва някак в мене, в някакво чекмедже, и когато си спомням, просто отново я изваждам от чекмеджето. Съществуват философии, които описват, как представите, които потъват под прага на съзнанието, след това отново се улавят при възникването на спомена. Това са наивни представи.

Естествено не съществува никакво такова чекмедже, в което се съхраняват представите, когато си спомняме. Не съществува също нищо в нас, където те отиват на разходка и отново да се връщат в главата, когато си спомняме. Всичко това не съществува. Всичко това няма никакво обяснение само по себе си. Напротив, състоянието на фактите е следното:

Помислете само, че когато искате да работите с вашите спомени, вие често пъти работите не само с мисленето, с представянето, а си помагате с нещо съвършено друго. Аз съм виждал как хора запаметяват. Те мислят колкото е възможно по-малко, но външно постоянно ръкомахат при говорене: «и всичко се вълнува, люлее се, развихря и шуми». Така запаметяват мнозина и при това те мислят колкото е възможно по-малко. А за да имат още една опора: «вълнува се, люлее се, развихря и шуми", те удрят с юмруци по челото си. Има и такова нещо. Работата стои абсолютно така: Представите, които си образуваме, когато се движим в света, отлетяват както сънищата. А това, което изплува нагоре от спомена, не са представите, които потъват надолу, а това е нещо друго. Ако бих искал да ви създам една представа за това, би трябвало да сторя това така /виж рис. стр. 106/. Табела 10 Естествено това е само един вид символична рисунка. Представете си човека като виждащо същество. Той вижда нещо. Сега аз не искам да описвам процеса по-точно и това би могло да стане, но засега не се нуждаем от него. Той вижда нещо. Това преминава през неговото око, през зрителния нерв в органите, в които се намира зрителният нерв.

Ние имаме две ясно различаващи се части в нашия мозък: външният мозък предимно сивото вещество, а под него повече бялото вещество. Бялото вещество преминава тогава в сетивните органи; сивото вещество се намира в мозъка, то е много по-малко развито от бялото вещество. Но цветовете са само приблизително сив и бял. Разгледано грубо анатомически, е така: Предметите ни правят впечатление, ние получаваме възприятия; те минава през окото и отиват по-нататък до процесите в бялото вещество на мозъка.

Нашите представи обаче имат своя орган в сивото вещество /виж рис./, което има съвършено друго образуване на клетките. Там вътре мъждукат представите, които изчезват както сънищата. Те мъждукат, блещукат, защото там долу е онова, което са впечатленията.

Когато сте видяли нещо синьо, от синьото преминава вътре във вас едно впечатление /виж в рис. долу/; вие си образувате представата за синьото тук /горе/. Тази представа отмира. След три дни вие гледате във вашия мозък впечатлението, което е останало (като един печат). И сега, гледайки навътре, вие си изграждате представата за синьото. Първият път, когато виждате синьото отвън, вие сте подбудени отвън чрез предмета, който е син. Вторият път, когато си спомняте, вие сте подбудени отвътре, защото синевината се е отпечатала във вас. И в двата случая процесът е един и същ. И в двата случая имате едно възприятие, споменът също е едно възприятие. Така че всъщност нашето дневно съзнание седи в мисленето, в представянето; обаче зад представянето, там има определени процеси, които се издигат нагоре само чрез представянето, чрез възпоминателните представи. Под това представяне лежи долавянето, същинското възприемане и едва под него лежи чувстването. Така че ние много точно трябва да различаваме мисленето, т.е. представянето от възприемането при организма на главата, при организма на мисленето. Тогава ние имаме това, което сме възприели. За него можем да си спомняме. Но то остава всъщност съвсем несъзнателно. То само се появява нагоре в съзнанието в спомена. Това, което става тук в човека, него той всъщност не го изживява вече. Когато възприема, той изживява представата. Въздействието от възприятието преминава вътре в него. От това въздействие, той може да събуди спомена. Но там започва вече несъзнателното.

А сега, виждате ли: Където в будното дневно съзнание мислим, представяме си, само там ние самите всъщност сме човек, там се усещаме като човек. /Виж рис. стр.109./ Там, където не достигаме с нашето съзнание - където не достигаме дори до причините за нашите спомени, - там ние не се чувстваме като човек, там сме включени в света, там ние сме част от света. Също както е във физическия живот: Вие вдишвате въздуха, който след това имате в себе си. Малко преди това той се е намирал вън, бил е въздух на света; сега той е ваш въздух. След малко вие отново го предавате на света. Вие ставате едно със света. Въздухът е ту вън, ту вътре, ту вън, ту вътре. Вие не бихте били човек, ако не бихте били свързани със света така, че да имате не само това, което се намира вътре във вашата кожа, а и онова, чрез което сте свързани с цялата атмосфера. Също както сте свързани по отношение на физическото, така сте свързани и по отношение на вашето духовно естество - в момента, когато слизате в най-близката подсъзнателна област, в онази област, от която възниква споменът - там вие сте свързани с това, което се нарича трета ангелска йерархия: Ангели, Архангели, Архаи. Както чрез вашето дишане сте свързани с въздуха, така с организацията на главата, т. е. с долната част на организацията на главата, - само тя принадлежи на Земята, - която е покрита само с външните мозъчни слоеве, вие сте свързани с онова, което се намира зад нея, с третата йерархия, с Ангели, Архангели, Архаи.