Лекции изнесени в Дорнах от 10 до 25. 10. 1915 год



страница1/13
Дата23.10.2018
Размер1.02 Mb.
#93506
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13






ЦИКЪЛ 10 лекции


изнесени в Дорнах

от 10 до 25. 10. 1915 год.

По стенографски записки непрегледани от автора
превод от английски: РАДОСЛАВ РАДЕВ
НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОД

изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – препис от копие












С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е


1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.........................................4

Ясновидство и мислене. Символизмът на шко­ли­те за Посвещение. Конфликтът меж­ду езо­те­ри­ци и ек­зо­те­ри­ци за пуб­ли­ку­ва­не­то на езо­те­рич­но знание. Компромисът, пос­тиг­нат чрез въ­веж­да­не­то на ме­ди­умиз­ма и спиритуализма. Неуспех на опита. Духовната Наука и прин- ципът, след­ван от ек­зо­те­ри­ци­те от сре­да­та на XIX век.


2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.........................................15

Медиумни ме­то­ди на из­с­лед­ва­не в Теософското Общество. Пътят на поз­на­ни­ето в Духовната Наука. Целите на оп­ре­де­ле­ни тай­ни Ордени. Крахът на спиритуализма. Уникалната лич­ност на Елена Блаватска. Основаването на Теософското Общество. Събитията, пред­шес­т­ва­щи ос­но­ва­ва­не­то на Германската сек­ция на Теософското Общество и раз­ви­ти­ето на ду­хов­но­-на­уч­но­то Движение.


3. Трета лекция, 16 Октомври 1915 год.........................................34

Материализмът на XIX век. Размисли от­нос­но мис­лов­на­та не­об­хо­ди­мост от раз­поз­на­ва­не на без­п­ло­ди­ето на ма­те­ри­алис­тич­на­та кар­ти­на на света. Истинският про­из­ход на атомизма.


4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год....................................40

Опитът на окул­тис­ти­те да пре­дот­в­ра­тят па­де­ни­ето в материализма. Материализмът в све­та на мис­ли­те през XIX век. Заблудите на меди- умизма. Изопачаване на уче­ни­ето за Осмата Сфера при Синет и Бла- ватска и про­из­хо­да на то­ва изкривяване.


5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год...........................................55

Осмата Сфера. Въздействието на Духовете на Формата и войната, во­де­на от Луцифер и Ариман. Дейността на езотериците, свър­за­ни с Висшето Духовенство на Християнството. За "минерализацията" на Луната. Сложността на те­ма­та за Осмата Сфера.


6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год........................................73

Опасността от от­к­ло­не­ния по пъ­тя към ду­хов­ни­те светове. Ясновид- ството в древ­ни и се­гаш­ни епохи. Ревитализацията на етер­но­то тя­ло във връз­ка с но­во­то явя­ва­не на Христос. Древното зна­ние все още при­със­т­ва в епо­ха­та на за­раж­да­щия се материализъм, нап­ри­мер в Хайнрот и Гьоте (Макариа във "Вилхелм Майстер").

7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год........................................88

Изследване на жи­во­та меж­ду смър­т­та и но­во­то раждане. Трансформа- цията на не­из­пол­з­ва­ни фи­зи­чес­ки си­ли в ду­хов­ни си­ли след смъртта. В пе­ри­ода на Камалока след смър­т­та чо­век из­жи­вя­ва в об­ра­тен ред опитностите, из­пи­та­ни по вре­ме на сън. Границите, пос­та­ве­ни от на­ука­та и ре­ли­ги­ята за да спи­рат нав­ли­за­не­то в ду­хов­ни­те светове.


8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год...........................................98

Целта на из­пол­з­ва­не­то на сим­во­ли в т.н. тай­ни Общества или Ордени. Проблемът за пуб­ли­ку­ва­не­то на до­се­га па­зе­но­то в тай­на знание. Тран- сформацията на си­ли­те в све­тов­на­та история, илюс­т­ри­ра­на с Данте в "Божествена Комедия" и при­каз­ка­та за отец Антониус. Силите, враж­деб­ни към при­ро­да­та и човека, скри­ти зад при­род­ни­те феномени, и опит­нос­ти­те на душите.


9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год.......................................108

Изучаването на ми­не­рал­ния свят е важ­но за чо­веш­ка­та Земна еволю- ция. Двойнственост в све­та на сетивата; тройн­с­т­ве­ност в свръ­х-­се­тив­ния свят. Ариманическа ин­те­ли­гент­ност и Луциферическа воля. Опа- сността от обек­ти­вен окул­ти­зъм (Сцила) и су­бек­ти­вен мис­ти­ци­зъм (Харибда) мо­же да бъ­де из­бег­на­та чрез изу­ча­ва­не на Духовната Наука.


10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.....................................120

Човешкото съз­на­ние меж­ду обек­тив­на­та и су­бек­тив­на­та реалност, меж­ду Ариманическия и Луциферическия свят. Нарушения на съз­на­ни­ето и тях­на­та корекция. Митът за Тантал. Водещите прин­ци­пи на Духовната Наука.


Следните лек­ции бя­ха из­не­се­ни от Рудолф Щайнер пред аудитория, за­поз­на­та с об­ща­та ос­но­ва на не­го­во­то ан­т­ро­по­соф­с­ко учение. Той чес­то под­чер­та­ва­ше раз­ли­ка­та меж­ду сво­ите пис­ме­ни тру­до­ве и за­пис­ки­те от лекции, из­не­се­ни ус­т­но и пър­во­на­чал­но неп­ла­ни­ра­ни за издаване. Трябва да се напомни, че оп­ре­де­ле­ни по­-нап­ред упо­ме­на­ти ус­ло­вия бя­ха взе­ти за дадени, ко­га­то те­зи съ­об­ще­ния бя­ха изнесени. "Тези усло- вия", пи­ше Рудолф Щайнер в сво­ята автобиография, "включ­ват по­не ан­т­ро­по­соф­с­ко поз­на­ние за Човека и Космоса в не­го­ва­та ду­хов­на същност; съ­що и на това, ко­ето мо­же да се на­ре­че “ан­т­ро­по­соф­с­ка ис- тория", раз­ка­за­но ка­то ре­зул­тат от про­уч­ва­не в ду­хов­ния свят."

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ


Вие ще раз­бе­ре­те от лек­ци­ите из­не­се­ни напоследък, че в на­ше­то вре­ме един ма­те­ри­алис­ти­чен светоглед, един ма­те­ри­алис­ти­чен на­чин на ми- слене, не е ре­зул­тат от слу­чай­на­та про­ява на не­чия воля, а от оп­ре­де­ле­на ис­то­ри­чес­ка необходимост. Онези, ко­ито имат ня­как­ви раз­би­ра­ния за ду­хов­ни­те про­це­си на чо­веш­ка­та ево­лю­ция знаят, че прин­цип­но казано, във всич­ки по­-ран­ни ве­ко­ве и хи­ля­до­ле­тия чо­ве­кът е взе­мал учас­тие в ду­хов­ния жи­вот в зна­чи­тел­но по­-го­ля­ма степен, от­кол­ко­то през пос­лед­ни­те че­ти­рис­то­тин или петс­то­тин години. Ние зна­ем с как­во ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­но яв­ле­ние е свър­за­но това. В са­мо­то на­ча­ло на Земната еволюция, нас­ле­де­но­то от яс­но­вид­с­т­во­то на Старата Луна ра­бо­те­ше в човечеството. Можем да си представим, че в на­й-­ран­ни­те епо­хи на Земната ево­лю­ция та­зи дар­ба за древ­но яс­но­вид­с­т­во бе­ше мно­го силна, мно­го активна, с резултата, че об­се­гът на чо­веш­кия ду­хо­вен пог­лед в оне­зи вре­ме­на бе­ше из­к­лю­чи­тел­но ши­рок и всеобхватен. Това древ­но яс­но­вид­с­т­во след то­ва пос­те­пен­но от­с­лаб­на до времената, ко­га­то поч­ти всич­ки чо­веш­ки съ­щес­т­ва бя­ха из­гу­би­ли спо­соб­нос­т­та за виж­да­не в ду­хов­ния свят, и Мистерията на Голгота дой­де в замяна. Но оп­ре­де­ле­на час­ти­ца от ста­ри­те спо­соб­нос­ти на ду­ша­та се запази, и до­ка­за­тел­с­т­во за то­ва се намира, например, в природознанието, ко­ето съ­щес­т­ву­ва­ше до XIV и XV, и до­ри до XVI и XVII век. Това при­ро­доз­на­ние бе­ше мно­го раз­лич­но по ха­рак­тер от съв­ре­мен­на­та ес­тес­т­ве­на на- ука. То бе­ше природознание, спо­соб­но до из­вес­т­на сте­пен все още да се ос­ла­ня не на ясно, Имагинативно ясновидство, но въп­ре­ки то­ва на ин­с­пи­ра­ции и интуиции, ко­ито пос­ле бя­ха из­пол­з­ва­ни и до­раз­ви­ти от т.н. алхимици. Ако един ал­хи­мик от оне­зи вре­ме­на бе­ше поч­тен в сво­ите стре­ме­жи и не се афи­ши­ра­ше за его­ис­тич­на полза, той още ра­бо­те­ше в оп­ре­де­ле­но от­но­ше­ние със ста­ри­те ин­с­пи­ра­ции и интуиции. До- като бе за­ет със сво­ите външ­ни дейности, сле­ди­те от ста­ро­то яс­но­вид­с­т­во все още се раз­д­виж­ва­ха вът­ре в него, ма­кар и по­ве­че неп­рид­ру­жа­ва­ни от как­во­то и да е си­гур­но познание. Но бро­ят на хората, в ко­ито те­зи приз­на­ци на древ­но яс­но­вид­с­т­во оцеляваха, пос­то­ян­но намалява- ше. Често съм казвал, че те­зи сле­ди мо­гат мно­го лес­но да бъ­дат из­ве­де­ни до със­то­яние на атавистично, зри­тел­но ясновидство. Показвали сме по мно­го раз­лич­ни на­чи­ни как то­ва ата­вис­тич­но яс­но­вид­с­т­во мо­же да се про­яви в на­ше­то време.

От всич­ко то­ва ще разберете, че кол­ко­то по­ве­че се приб­ли­жа­ва­ме към на­шия се­га­шен етап в еволюцията, тол­ко­ва по­ве­че си има­ме ра­бо­та със за­па­да­не на ста­ри­те ду­шев­ни си­ли и на­рас­т­ва­не на склон­нос­т­та на чо­веш­ка­та ду­ша към наб­лю­де­ние на външния, ма­те­ри­ален свят. След бав­на и пос­те­пен­на подготовка, то­ва дос­тиг­на своя връх през XIX век,


фак­ти­чес­ки в сре­да­та на столетието. Колкото и мал­ко то­ва да се осъз­на­ва днес от онези, ко­ито не се за­ни­ма­ват с по­доб­ни неща, ще бъ­де яс­но на бъ­де­щи­те хора, че ма­те­ри­алис­ти­чес­ки­те тен­ден­ции на вто­ра­та по­ло­ви­на на XIX век са дос­тиг­на­ли своя връх в сре­да­та на века; то­га­ва беше, ко­га­то те­зи тен­ден­ции раз­гър­на­ха сво­ята на­й-­го­ля­ма сила. Но сми­съ­ла на вся­ка тен­ден­ция е в то­ва оп­ре­де­ле­ни уме­ния да се раз­ви­ят и на­ис­ти­на вну­ши­тел­но­то ве­ли­чие на методите, съз­да­де­ни от ма­те­ри­алис­тич­на­та наука, во­ди на­ча­ло­то си от та­зи тен­ден­ция на ду­ши­те да се при­дър­жат здра­во към външния, ма­те­ри­ален свят на сетивата.

Сега тряб­ва да раз­мис­лим над та­зи фа­за от ево­лю­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то ка­то на съ­пътс­т­ва­на от ед­но дру­го явление. Ако се вър­нем на­зад в има­ги­на­ция към пре­дис­то­ри­чес­ки­те епо­хи на об­що­чо­веш­ко­то ду­хов­но развитие, ще намерим, че по от­но­ше­ние на ду­хов­но­то познание, хо­ра­та бя­ха в от­но­си­тел­но щас­т­ли­во положение. Повечето чо­веш­ки същества, всъщ­ност всички, зна­еха за ду­хов­ния свят чрез не­пос­ред­с­т­ве­но вижда- не. Точно как­то чо­ве­кът на съв­ре­мен­нос­т­та виж­да минералите, рас­те­ни­ята и жи­вот­ни­те и до­ла­вя то­но­ве­те и цветовете, та­ка и хо­ра­та ня­ко­га в ми­на­ло­то усе­ща­ха ду­хов­ния свят; той бе­ше кон­к­рет­на ре­ал­ност за тях. Така че в оне­зи ста­ри времена, ко­га­то на­пъл­но буд­но­то съз­на­ние за външния, ма­те­ри­ален свят бе­ше за­мъг­ле­но по вре­ме на съ­ну­ва­не­то или на дъл­бо­кия сън, фак­ти­чес­ки ня­ма­ше никой, кой­то да не би бил свър­зан с мъртвия, сто­ял бли­зо до не­го по вре­ме на живота. В буд­но със­то­яние чо­век мо­же­ше да об­щу­ва с живите; по вре­ме на сън или сънуване, с мъртвите. Учение за без­с­мър­ти­ето на ду­ша­та би би­ло тол­ко­ва из­лиш­но в те­зи прас­та­ри времена, как­то би би­ло в на­ши дни да за­поч­нем да доказваме, че рас­те­ни­ята съществуват. Само си пред­с­та­ве­те как­во би се слу­чи­ло в днеш­но време, ако ня­кой се зах­ва­не да дока- зва, че рас­те­ни­ята съществуват! Точно та­ко­ва от­но­ше­ние ще­ше да бъ­де въз­п­ри­ето в прад­рев­ни­те времена, ако ня­кой смет­не­ше за не­об­хо­ди­мо да доказва, че ду­ша­та съ­що жи­вее и след смъртта.

Човечеството пос­те­пен­но из­гу­би та­зи спо­соб­ност за жи­ве­ене във връз­ка с ду­хов­ния свят. Разбира се, ви­на­ги има­ше личности, ко­ито из­пол­з­ва­ха вся­ка все още ос­та­на­ла въз­мож­ност да раз­ви­ят ясновидство. Но въп­ре­ки то­ва ста­ва­ше все по и по-трудно. Как хо­ра­та в ста­ри­те вре­ме­на раз­ви­ва­ха ин­ди­ви­ду­ал­на­та дар­ба за ясновидство? Ако с про­ни­ца­тел­ност днес изу­ча­ва­ме фи­ло­со­фи­ята на Платон, или съ­щес­т­ву­ва­що­то в та­зи на Хераклит, тряб­ва да осъз­на­ем - и то­ва се от­на­ся осо­бе­но за още ран­ни­те гръц­ки фи­ло­со­фи - че те са съв­сем раз­лич­ни от по­-къс­ни­те философи. Прочетете пър­ва­та гла­ва на мо­ята кни­га "Загадките на фи- лософията", къ­де­то съм раз­к­рил как те­зи древ­ни философи, Талес и Парменид, Анаксимен и Хераклит, са все още под въз­дейс­т­ви­ето на
сво­ите лич­ни темпераменти. Това до­се­га не е би­ло посочвано; пър­во­то спо­ме­на­ва­не за не­го е в мо­ята книга. Неизбежно, по та­зи причина, е нуж­но да из­ми­не мал­ко време, за да бъ­де въз­п­ри­ето - но то­ва ня­ма значение. При Платон още мо­жем да почувстваме: та­зи фи­ло­со­фия все още да­ва от­ра­же­ние вър­ху це­лия човек. Когато стиг­нем до Аристотел обаче, чув­с­т­во­то е такова, ка­то че ли си има­ме ра­бо­та с учен, изу­ча­ващ философия. Следователно да раз­бе­рем Платон изис­к­ва по­-дъл­бо­ка проницателност, от­кол­ко­то съв­ре­мен­ни­ят фи­ло­соф обик­но­ве­но има на свое разположение. По съ­ща­та при­чи­на има про­паст меж­ду Платон и Аристотел, Аристотел е ве­че учен в съв­ре­ме­нен смисъл. Платон е пос­лед­ни­ят фи­ло­соф в ста­рог­ръц­ки смисъл; той е философ, чи­ито идеи са все още в из­вес­тен сми­съл на­по­ени с живот. Докато съ­щес­т­ву­ва фи­ло­со­фия от то­зи тип, връз­ка­та с ду­хов­ния свят не се прекъсва, и на­ис­ти­на то­ва про­дъл­жи дъл­го време, всъщ­ност през Средните Векове. Средно- вековието не раз­ви фи­ло­со­фи­ята до по­-на­та­тъш­ни степени, а прос­то въз­п­рие Аристотеловата философия; и след оп­ре­де­лен мо­мент във вре­ме­то то­ва ста­ва­ше все по-добре. Платоновата фи­ло­со­фия съ­що бе­ше въз­п­ри­ета по то­зи начин.

По вре­ме­то на античността, ко­га­то на­й-­мал­ко има­ше вле­че­ние към ясновидството, не­що мно­го зна­чи­мо се случваше, ко­га­то хо­ра­та поз­во­ля­ва­ха та­зи фи­ло­со­фия да ра­бо­ти вър­ху тях. Днес фи­ло­со­фи­ята ра­бо­ти са­мо вър­ху главата, са­мо в мисленето. Причината тол­ко­ва мно­го хо­ра да из­бяг­ват фи­ло­со­фи­ята е в това, че те не ха­рес­ват мисленето. И осо­бе­но за­що­то фи­ло­со­фи­ята не пред­ла­га ни­що сензационно, те не же­ла­ят да я изучават. Древната фи­ло­со­фия обаче, ко­га­то бе при­ема­на в чо­веш­ка­та душа, бе­ше все още способна, по­ра­ди сво­ята го­ля­ма жи­вот­вор­на сила, да раз­д­ви­жи все още съ­щес­т­ву­ва­ща­та дар­ба за ясновидство. Пла- тоновата философия, не­що повече, до­ри Аристотеловата философия, още има­ха то­зи ефект. Бидейки по­-мал­ко аб­с­т­рак­т­ни от фи­ло­со­фи­те на съвременността, те все още мо­же­ха да съ­жи­вят спо­соб­нос­ти­те за ясно- видство, при­съ­щи на чо­веш­ка­та душа. Така че се случ­ва­ше при хората, от­да­ли се­бе си на философията, ина­че по­тъ­на­ли под по­вър­х­нос­т­та спо­соб­нос­ти да бъ­дат раз­д­ви­же­ни за живот. Ето та­ка се по­явя­ва­ха ясно- видците. Но по­не­же онова, ко­ето се­га тряб­ва­ше да бъ­де на­уче­но за фи­зи­чес­кия свят - и то­ва се от­на­ся съ­що и за фи­ло­со­фи­ята - бе­ше от зна­че­ние за са­мия фи­зи­чес­ки план, то ста­ва­ше все по­-важ­но чо­ве­кът да се от­чуж­да­ва все по­ве­че и по­ве­че от ос­та­на­ло­то от древ­но­то ясновидство. Той по­ве­че не мо­же­ше да про­ник­не в скри­ти­те дъл­би­ни на Битието и бе­ше все по­-т­руд­но да ста­не ясновидец. И то­ва ня­ма от­но­во да бъ­де възможно, до­ка­то но­ви­те методи, по­со­че­ни ка­то на­ча­ло в кни­га­та "Как

се пос­ти­гат поз­на­ния за вис­ши­те светове?", не бъ­дат въз­п­ри­ети от чо­ве­чес­т­во­то ка­то правдоподобни.

Ние чухме, че пе­ри­одът на ма­те­ри­али­зъм дос­тиг­на своя връх - ня­кой мо­же съ­що да каже, сво­ята на­й-­дъл­бо­ка точ­ка - в сре­да­та на XIX век. Сигурно е, че ус­ло­ви­ята ще ста­ват все по и по-трудни, но свър­з­ва­щи­те ниш­ки с по­-ран­ни­те им­пул­си в ево­лю­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то тряб­ва въп­ре­ки всич­ко да не се късат. Следната ди­аг­ра­ма по­каз­ва как се е раз­ви­ва­ло ясновидството:



yellow - жъл­то /оц­ве­те­на­та част над хо­ри­зон­тал­на­та линия/

green - зе­ле­но /оц­ве­те­на­та част под хо­ри­зон­тал­на­та линия/

Mid 19 Century - Средата на XIX век /на дъ­но­то на параболата/

Дребните бук­вич­ки (а,б,c,e - на­ми­рат се до раз­лич­ни­те линии) си ос­та­ват същите.
Тук (в жълтото) яс­но­вид­с­т­во­то все още при­със­т­ва с пъл­на сила; то пос­те­пен­но за­поч­ва да из­чез­ва все по­ве­че и повече, до­ка­то на­й-­нис­ка­та точ­ка е дос­тиг­на­та в сре­да­та на XIX век, и след то­ва има от­но­во въз- ход. Но раз­би­ра­не­то на ду­хов­ния свят не е съ­що­то ка­то ясновидството. Точно как­то по от­но­ше­ние на света, на­ука­та не е съ­що­то нещо, как­во­то е обик­но­ве­но­то се­тив­но възприятие; са­мо­то яс­но­вид­с­т­во е раз­лич­но не­що от раз­би­ра­не на видяното. В на­й-­ран­ни­те епо­хи хо­ра­та бя­ха задо- волени, в по­-го­ля­ма­та част, със свръ­х-­се­тив­но виждане; те не сти­га­ха до въп­ро­са за раз­ми­съл в ня­как­ва по­-го­ля­ма сте­пен за то­ва как­во бе­ше виждано, за­що­то бя­ха удов­лет­во­ре­ни от сво­ето ясновидство. Но сега, мис­ле­не­то твър­де мно­го из­ле­зе на пре­ден план. Линията а-b, следова- телно, по­каз­ва ясновидството, виждането; ли­ни­ята c-d по­каз­ва ми­съл­та или раз­съж­де­ни­ята за ду­хов­ния свят.

В древ­ни вре­ме­на чо­ве­кът бе­ше за­ет със сво­ите ви­де­ния и мис­лов­на нагласа, ка­то то­ва бе­ше в под­съз­на­тел­на­та об­ласт на душата. Пророци- те на ми­на­ло­то не мислеха, не разсъждаваха; всич­ко ид­ва­ше до тях


чрез не­пос­ред­с­т­ве­но­то им виждане. Мисленето пър­во­на­чал­но за­поч­на да вли­яе на яс­но­вид­с­т­во­то око­ло 300 - 400 год. пр.н.е. Имаше зла­тен век в Древноиндийската, Персийската, Египетско-Халдейската, а съ­що и в ран­на­та Древногръцка култура, ко­га­то мисленето, още мла­до и свежо, бе­ше съ­че­та­но с виж­да­не­то в чо­веш­ка­та душа. В оне­зи времена, мис­ле­не­то не бе­ше то­зи труден процес, кой­то е в на­ши дни. Хората има­ха оп­ре­де­ле­ни грандиозни, все­об­х­ват­ни идеи, и в допълнение, има­ха виж­да­не (е на диаграмата). Нещо от то­зи род, ма­кар и ве­че в по­-с­ла­ба форма, при­със­т­ва­ше в чув­с­т­ви­тел­на сте­пен у пророците, ко­ито ос­но­ва­ха Мистериите на Самотраките и там да­до­ха ве­ли­чес­т­ве­но­то уче­ние на че­ти­ри­ма­та богове: Аксиерос, Аксиокерсос, Аксиокерса и Кад- милос. В то­ва ве­ли­ко учение, ко­ето ня­ко­га има­ше своя дом на ос­т­ров Самос, оп­ре­де­ле­ни въз­ви­ше­ни идеи бя­ха пре­да­ва­ни на онези, ко­ито бя­ха пос­ве­ща­ва­ни в Мистериите, и те бя­ха спо­соб­ни да съ­че­та­ят те­зи идеи с оце­ле­ли­те пло­до­ве на древ­но­то ясновидство. Би мог­ло да ста­не въз­мож­но по ня­ка­къв друг по­вод да го­во­рим за те­зи неща, при то­ва в по­-го­ле­ми подробности. (Виж "Мистерийно поз­на­ние и мис­те­рий­ни центрове", XII-та лекция. 14 лекции, из­не­се­ни в Дорнах, от 23 Ноември до 21 Декември 1923 год. - бел. англ. пр.)

И след то­ва яс­но­вид­с­т­во­то мал­ко по­-мал­ко по­тъ­на под пра­га на съз­на­ни­ето и да го при­зо­вем от дъл­би­ни­те на ду­ша­та ста­ва­ше все по-трудно. Беше, раз­би­ра се, въз­мож­но да за­дър­жим ня­кои от идеите, до­ри да ги до­раз­ви­ем по-нататък; и та­ка на­й-­нак­рая дой­де времето, ко­га­то има­ше посветени, ко­ито не бя­ха неп­ре­мен­но яс­но­вид­ци - за­бе­ле­же­те добре, посветени, ко­ито не бя­ха за­дъл­жи­тел­но ясновидци.

На раз­лич­ни­те места, къ­де­то има­ше съ­би­ра­ния на те­зи посветени, те са­мо ус­во­ява­ха за­па­зе­но­то от­час­ти от ста­ри времена, за ко­ето се твър- деше, че древ­ни про­ро­ци са го раз­к­ри­ли - или как­во­то мо­же­ше да бъ­де из­в­ле­че­но от хората, все още при­те­жа­ва­щи спо­соб­нос­ти­те на ата­вис­тич­но­то ясновидство. Едно убеж­де­ние дой­де от­час­ти от ис­то­ри­чес­ки­те традиции, от­час­ти чрез опити. Хората се убеждаваха, че как­во­то тех­ни­ят ин­те­лект мислеше, то­ва бе­ше вярно. Но с те­че­ние на вре­ме­то бро­ят на хо­ра­та в те­зи събрания, все още спо­соб­ни да виж­дат в ду­хов­ния свят, пос­то­ян­но намаляваше, до­ка­то бро­ят на онези, ко­ито има­ха те­ории за ду­хов­ния свят и ги из­ра­зя­ва­ха в сим­во­ли и дру­ги подобни, пос­то­ян­но нарастваше.

А се­га по­мис­ле­те за пос­ле­ди­ци­те от то­ва в сре­да­та на XIX век, ко­га­то ма­те­ри­алис­тич­ни­те тен­ден­ции на хо­ра­та бя­ха дос­тиг­на­ли сво­ята на­й-дъл­бо­ка точка. Естествено, има­ше хора, ко­ито зна­еха че има ду­хо­вен свят, и съ­що зна­еха как­во се на­ми­ра в ду­хов­ния свят, но те ни­ко­га не бя­ха виж­да­ли то­зи свят. В действителност, на­й-­вид­ни­те уче­ни в XIX


век бя­ха хора, ко­ито въп­ре­ки че не бя­ха ви­де­ли аб­со­лют­но ни­що от ду­хов­ния свят, зна­еха че той съществува, мо­же­ха да раз­съж­да­ват за него, мо­же­ха до­ри да от­к­ри­ват но­ви ис­ти­ни с по­мощ­та на оп­ре­де­ле­ни ме­то­ди и оп­ре­де­лен символизъм, за­па­зен в древ­на традиция. Да взе­мем са­мо един пример. Нищо осо­бе­но ня­ма да бъ­де пос­тиг­на­то с раз­г­леж­да­не­то на ри­сун­ка на чо­веш­ко същество. Но ако чо­веш­ка­та фор­ма е на­ри­су­ва­на с лъв­с­ка глава, или дру­га­де с гла­ва на бик, онези, ко­ито са на­учи­ли как те­зи не­ща тряб­ва да се интерпретират, мо­гат от­ту­к-­от­там да съ­бе­рат мно­го от сим­во­лич­ни пред­с­та­ви от то­зи тип - съ­що така, ако бик е изоб­ра­зен с гла­ва на чо­век или лъв с гла­ва на човек. Такива сим­во­ли бя­ха в чес­та употреба, и има­ше за­дъл­бо­че­ни събрания, в ко­ито ези­кът на сим­во­ли­те мо­же­ше да бъ­де научен. Няма да ка­жа по­ве­че по те­ма­та от това, че шко­ли­те за Посвещение па­зе­ха те­зи сим­во­ли мно­го строго, не ги спо­де­ля­ха с никого, кой­то не се бе зак­лел да па­зи мъл­ча­ние за тях. За да бъ­де ис­тин­с­ки познавач, един чо­век се нуж­да­еше са­мо от то­ва да ус­вои то­зи сим­во­лен език - с дру­ги думи, оп­ре­де­ле­на сим­вол­на азбука.

И та­ка си­ту­аци­ята в сре­да­та на XIX век бе­ше такава, че чо­ве­чес­т­во­то ка­то цяло, осо­бе­но ци­ви­ли­зо­ва­но­то човечеството, при­те­жа­ва­ше спо­соб­нос­т­та за ду­хов­но виж­да­не дъл­бо­ко до­лу в подсъзнанието, са­мо че има­ше и склон­ност към материализъм. Имаше, обаче, в дейс­т­ви­тел­ност и мно­го хора, ко­ито зна­еха че има ду­хо­вен свят, ко­ито знаеха, че точ­но как­то сме за­оби­ко­ле­ни от въздух, та­ка сме за­оби­ко­ле­ни и от ду­хо­вен свят. Но в съ­що­то вре­ме те­зи хо­ра бя­ха об­ре­ме­не­ни с оп­ре­де­ле­но чув­с­т­во на отговорност. Те не мо­же­ха да при­бяг­нат до ни­как­ви кон­к­рет­ни умения, пос­ред­с­т­вом ко­ито съ­щес­т­ву­ва­не­то на ду­хо­вен свят мо­же­ше да бъ­де по­ка­за­но нагледно, но въп­ре­ки то­ва те не же­ла­еха да ви­дят външ­ния свят зав­ла­дян из­ця­ло от материализъм. И та­ка през XIX век ед­на труд­на за­да­ча се из­п­ра­ви пред онези, ко­ито бя­ха посветени, ед­на ситуация, в същ­нос­т­та на ко­ято се на­ла­га­ше въпросът: Трябва ли да про­дъл­жа­ва­ме да па­зим в ог­ра­ни­че­ни кръ­го­ве познанието, ко­ето е дош­ло до нас от древ­ни вре­ме­на и са­мо да наблюдаваме, до­ка­то ця­ло­то човечество, за­ед­но с кул­ту­ра­та и философията, по­тъ­ва в материали- зъм? Ще пос­ме­ем ли прос­то да бъ­дем зрители, до­ка­то то­ва се случва? Те не пос­мя­ха да нап­ра­вят това, осо­бе­но онези, ко­ито се за­ни­ма­ва­ха на­ис­ти­на се­ри­оз­но с те­зи неща.

И та­ка се стиг­на до това, че в сре­да­та на XIX век ду­ми­те "езотерик" и "екзотерик", ко­ито бя­ха из­пол­з­ва­ни от пос­ве­те­ни­те по­меж­ду им, при­до­би­ха зна­че­ние по­-раз­лич­но от онова, ко­ето е би­ло по-рано. Окулти- стите се раз­де­ли­ха на ек­зо­те­ри­ци и езотерици. Ако с цел аналогия, фра­зи­те свър­за­ни със съв­ре­мен­ни­те пар­ла­мен­ти бъ­дат за­им­с­т­ва­ни –
въп­ре­ки че обик­но­ве­но са не­под­хо­дя­щи тук - ек­зо­те­ри­ци­те мо­гат да бъ­дат срав­не­ни с ле­ви­те партии, а езо­те­ри­ци­те с дес­ни­те партии. Езо- териците бя­ха онези, ко­ито ис­ка­ха да про­дъл­жат да се при­дър­жат твър­до към прин­ци­па да не раз­к­ри­ват ни­що от свещеното, пре­да­ва­що се от по­ко­ле­ние на по­ко­ле­ние знание, нищо, ко­ето мо­же­ше да поз­во­ли на мис­ле­щи­те хо­ра да про­ник­нат в съ­щи­на­та на сим­вол­ния език, да не дос­ти­га до ши­ро­ка­та публика. Езотериците бяха, та­ка да се каже, кон­сер­ва­то­ри­те сред окултистите. Кои то­га­ва - мо­жем да по­пи­та­ме - бя­ха екзотериците? Те бя­ха и са онези, ко­ито ис­кат да нап­ра­вят об­щес­т­ве­но дос­то­яние част от езо­те­рич­но­то знание. Поначало, ек­зо­те­ри­ци­те не се раз­ли­ча­ва­ха от езотериците, ос­вен с това, че пър­ви­те бя­ха склон­ни да след­ват им­пул­си­те на сво­ето чув­с­т­во за отговорност, и да нап­ра­вят част от езо­те­рич­но­то зна­ние публично.

Имаше ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­на дис­ку­сия по оно­ва време, за ко­ято вън- ш­ни­ят свят не знае нищо, но ко­ято бе­ше осо­бе­но раз­го­ре­ще­на в сре­да­та на XIX век. Всъщност сблъ­съ­ци­те и спо­ро­ве­те меж­ду езо­те­ри­ци­те и ек­зо­те­ри­ци­те бя­ха да­леч по­-раз­па­ле­ни от оне­зи меж­ду кон­сер­ва­то­ри­те и ли­бе­ра­ли­те в съв­ре­мен­ни­те парламенти. Езотериците за­еха станови- щето, че са­мо на онези, ко­ито са се зак­ле­ли в на­й-с­т­ро­го мъл­ча­ние и бя­ха по­же­ла­ли да при­над­ле­жат към ед­но от­дел­но общество, тряб­ва да бъ­де раз­каз­ва­но не­що от­нос­но ду­хов­ния свят или пък знание, свър­за­но с него. Екзотериците казваха: Ако то­зи прин­цип бъ­де следван, хо­ра­та не­до­кос­ва­щи се до та­ко­ва об­щес­т­во или ли­га ще по­тъ­нат на­пъл­но в материализъм.

И ек­зо­те­ри­ци­те пред­ло­жи­ха път. Днес мо­га да ви ка­жа това: пътят, пред­ло­жен от ек­зо­те­ри­ци­те по оно­ва време, е пътят, по кой­то ние са­ми­те вървим. Тяхното пред­ло­же­ние бе­ше в това, оп­ре­де­ле­на част от езо­те­рич­но­то зна­ние да бъ­де популяризирана. Вие виж­да­те също, как са­ми­те ние сме ра­бо­ти­ли с по­мощ­та на об­що­дос­тъп­ни трудове, чрез ко­ито хо­ра­та мо­гат мал­ко по­-мал­ко да бъ­дат от­ве­де­ни до поз­на­ние за ду­хов­ни­те светове.

В сре­да­та на XIX век не­ща­та не бя­ха стиг­на­ли до момента, в кой­то ня­кой би се ос­ме­лил да приеме, че то­ва бе­ше тях­на убеденост. В та­ки­ва кръгове, раз­би­ра се, ня­ма гласуване, и да ка­жем след­но­то е да го­во­рим с метафори. Въпреки то­ва мо­же да се посочи, че на пър­во­то гла­су­ва­не езо­те­ри­ци­те удър­жа­ха по­бе­да и ек­зо­те­ри­ци­те бя­ха при­ну­де­ни да отстъ- пят. Обществото или ли­га­та не бя­ха про­тив за­ра­ди доб­ро­то ста­ро пра­ви­ло за вза­им­но поддържане. Не и до­ка­то в по­-но­ви вре­ме­на дой­де мо- ментът, ко­га­то ня­кои чле­но­ве са из­го­не­ни или са напуснали. Такива не­ща обик­но­ве­но не се случваха, за­що­то хо­ра­та разбираха, че тряб­ва да дър­жат един на друг ка­то братя. Така че ек­зо­те­ри­ци­те не мо­же­ха да


нап­ра­вят друго, ос­вен да отстъпят. Но тях­но­то за­дъл­же­ние към ця­ло­то чо­ве­чес­т­во­то ги измъчваше. Те се чувстваха, та­ка да се каже, ка­то па­зи­те­ли на еволюцията. Това им тежеше, и ре­зул­та­та от пър­во­то гла­су­ва­не - ако мо­га от­но­во да из­пол­з­вам та­зи ду­ма - не бе­ше приет, и - още вед­нъж ще из­пол­з­вам дума, ко­ято ка­то из­ва­де­на от обик­но­ве­ния език тряб­ва да бъ­де взе­ма­на ме­та­фо­рич­но - бе­ше пос­тиг­на­то не­що ка­то компромис. Това до­ве­де до след­на­та ситуация.

Бе казано, и то­ва бе съ­що приз­на­то и от езотериците: спеш­но е не­об­хо­ди­мо чо­ве­чес­т­во­то ка­то ця­ло да осъзнае, че окол­ни­ят свят не е ли­шен от духовността, не е със­та­вен са­мо от материя, ни­то е ре­зул­тат от чис­то ма­те­ри­ал­ни закони; чо­ве­чес­т­во­то тряб­ва да узнае, че съ­що как­то сме за­оби­ко­ле­ни от материя, съ­що та­ка сме за­оби­ко­ле­ни и от духовно- стта, и че чо­ве­кът не е са­мо оно­ва същество, ко­ето зас­та­ва пред нас ко­га­то го пог­лед­нем в ма­те­ри­ален смисъл, но съ­що има и не­що от ро­да на дух и душа. Възможността за уз­на­ва­не на то­ва тряб­ва да бъ­де за­па­зе­на за човечеството. Върху то­ва бе пос­тиг­на­то спо­ра­зу­ме­ние - и то­ва бе­ше компромисът.

Но езо­те­ри­ци­те на XIX век не бя­ха го­то­ви да пре­да­дат езо­те­рич­но­то знание, и сле­до­ва­тел­но тряб­ва­ше да бъ­де одоб­рен раз­ли­чен метод. Как той се по­яви е зап­ле­те­на история. Особено в слу­ча­ите при ос­но­ва­ва­не на групи, аз чес­то съм го­во­рил за слу­чи­ло­то се тогава. Езотериците казваха: Ние не же­ла­ем езо­те­рич­но­то зна­ние да бъ­де нап­ра­ве­но общо- достъпно, но съзнаваме, че ма­те­ри­ализ­мът на епо­ха­та тряб­ва да бъ­де спрян. В оп­ре­де­лен смисъл, езо­те­ри­ци­те се ба­зи­ра­ха на ос­но­ва­те­лен принцип, и ко­га­то виж­да­ме не­вед­нъж отношението, въз­п­ри­ема­но днес спря­мо езо­те­рич­но­то знание, мо­жем да раз­бе­рем и да съ­чув­с­т­ва­ме на онези, ко­ито каз­ва­ха по оно­ва време, че не ис­кат и да чу­ят за то­ва то да бъ­де нап­ра­ве­но общоизвестно. Трябва да осъз­на­ем също, че от­но­во и от­но­во мо­же да се ви­ди как от­к­ри­то­то съ­об­ща­ва­не на езо­те­рич­но зна­ние во­ди до беди, и че онези, ко­ито при­до­би­ват та­ко­ва знание, са­ми­те те са при­чи­на­та за преч­ки­те и пре­пятс­т­ви­ята по пъ­тя на не­го­во­то раз- пространение. В пос­лед­ни­те сед­ми­ци чес­то сме го­во­ри­ли за факта, че твър­де мал­ко се взе­мат под вни­ма­ние те­зи спън­ки и трудности. Най-злочести пре­жи­вя­ва­ния се срещат, ко­га­то ста­ва въп­рос за пуб­ли­ку­ва­не­то на езо­те­рич­но знание. Помощ оказ­ва­на и при на­й-­доб­ро же­ла­ние към хо­ра­та - до­ри то­га­ва на­й-­еле­мен­тар­ни­те не­ща во­дят до бедствие! Трудно ще по­вяр­ва­те кол­ко чес­то се случ­ва един съ­вет да бъ­де да­ден ня­ко­му - и той да не му се хареса. Когато външ­ни­ят свят казва, че един окултист, кой­то ра­бо­ти как­то ние ра­бо­тим тук, уп­раж­ня­ва го­лям ав­то­ри­тет - то­ва са са­мо праз­ни приказки. Колкото дъл­го да­де­ни­ят съ­вет е приятен, на окултиста, по правило, ни­кой не се оплаква; но ко­га­то
съве­тът ве­че не се харесва, той не се спазва. Някои хо­ра до­ри заплаш- ват, ка­то заявяват: "Ако не ми да­деш раз­ли­чен съвет, аз прос­то не мо­га да продължа." Това мо­же да се изос­т­ри до ис­тин­с­ка опасност, ни­що че е би­ло са­мо съ­вет­ва­не на въп­рос­но­то ли­це за не­го­во добро. Но ка­то ис­ка не­що различно, той казва: "Чакал съм дос­та­тъч­но дълго; се­га ми ка­жи как­во точ­но би тряб­ва­ло да правя." Това му е би­ло ка­за­но отдавна, но то му е би­ло неприятно. Накрая не­ща­та сти­гат до там, че онези, ко­ито са би­ли ня­ко­га на­й-­до­вер­чи­ви и вяр­ва­щи в авторитета, ста­ват на­й-неп­ри­ми­ри­ми врагове. Те очак­ват да по­лу­чат съвета, кой­то са­ми­те те искат, и ко­га­то той не е по те­хен вкус, ста­ват ожес­то­че­ни противници. В на­ше вре­ме сле­до­ва­тел­но опи­тът ни учи, че не мо­жем прос­то да осъ­дим езотериците, ко­ито от­каз­ва­ха да имат не­що об­що с по­пу­ля­ри­зи­ра­не­то на езо­те­рич­ни­те истини.

И та­ка в сре­да­та на XIX век то­ва по­пу­ля­ри­зи­ра­не не се състоя; оба­че бе нап­ра­вен един опит с цел да се спра­ви по ня­ка­къв на­чин с ма­те­ри­алис­тич­ни­те тен­ден­ции на епохата. Трудно е да се из­ра­зи как­во­то тря- б­ва да се каже, и аз мо­га са­мо да го нап­ра­вя с думи, ко­ито са­ми по се­бе си ни­ко­га не бя­ха фак­ти­чес­ки изречени, но въп­ре­ки то­ва пре­да­ват ис­тин­с­ка­та картина. По оно­ва вре­ме езо­те­ри­ци­те казваха: Какво мо­же да бъ­де нап­ра­ве­но за то­ва човечество? Можем да го­во­рим на длъж и шир за езо­те­рич­но­то учение, но хо­ра­та прос­то ще се прис­ме­ят и на нас, и на вас. Най-много да убе­ди­те мал­ко на брой ле­ко­вер­ни хора, ня­кол­ко до­вер­чи­ви жени, но ня­ма да спе­че­ли­те на своя стра­на онези, ко­ито се при­дър­жат към стро­го на­уч­ния на­чин на мислене, и вие ще бъ­де­те при­ну­де­ни да се съ­об­ра­зя­ва­те с тен­ден­ци­ите на века.

Последствието бе­ше в това, че бя­ха по­ло­же­ни уси­лия да бъ­де на­ме­рен метод, чрез кой­то да се на­со­чи вни­ма­ни­ето към ду­хов­ния свят, и то по аб­со­лют­но съ­щия начин, как­то в ма­те­ри­ал­ния свят се взе­ма под вни­ма­ние факта, че у един прес­тъп­ник тил­ни­ят дял не пок­ри­ва из­ця­ло съ­от­вет­на­та част на мо­зъ­ка му. И та­ка се стиг­на до това, че ме­ди­умиз­мът пред­на­ме­ре­но се по­яви на сцената. В из­вес­тен смисъл, ме­ди­уми­те бя­ха слу­жи­те­ли­те на онези, ко­ито ис­ка­ха по то­зи на­чин на убе­дят хо­ра­та в съ­щес­т­ву­ва­не­то на ду­хо­вен свят, за­що­то при ме­ди­уми­те хо­ра­та мо­же­ха да ви­дят с фи­зи­чес­ки очи про­из­ли­за­що­то от ду­хов­ния свят; ме­ди­уми­те при­чи­ня­ва­ха явление, ко­ето мо­же­ше да бъ­де по­ка­за­но наг­лед­но на фи­зи­чес­ки план. Медиумизмът бе­ше сред­с­т­во за де­мон­с­т­ри­ра­не на човечеството, че има ду­хо­вен свят. Екзотериците и езо­те­ри­ци­те бя­ха обе­ди­не­ни око­ло под­дър­жа­не­то на медиумството, с цел да се спра­вят с тен­ден­ци­ята на времето.

Само по­мис­ле­те за хо­ра ка­то Золнер, Уолис, Дьопрел, Круукс, Батъл- роу, Рохас, Оливър Лодж, Фламариън, Морсели, Шиапарели, Охоро-


витц, Джеймс и др. - как те се убе­ди­ха в съ­щес­т­ву­ва­не­то на ду­хо­вен свят? Това стана, за­що­то бя­ха оче­вид­ци на про­яви на ду­хов­ния свят. Но всичко, ко­ето мо­же да бъ­де нап­ра­ве­но от ду­хов­ния свят и от по- светените, тряб­ва пре­ди всич­ко да бъ­де не­що от ро­да на опи­ти в све­та на хората. Зрелостта на чо­ве­чес­т­во­то тряб­ва ви­на­ги да бъ­де проверява- на. Тази под­к­ре­па на медиумизма, на спиритуализма, по та­зи при­чи­на бе­ше също, в из­вес­тен смисъл, един опит. Всичко, ко­ето ек­зо­те­ри­ци­те и езо­те­ри­ци­те съг­ла­си­ли се на то­зи ком­п­ро­мис мо­же­ха да кажат, беше: Какво ще про­из­ле­зе от то­ва те­пър­ва ще се види. И какво, на практика, се получи?

Повечето от ме­ди­уми­те опис­ва­ха един свят, в кой­то жи­ве­ят мъртвите. Само про­че­те­те ли­те­ра­ту­ра­та по въпроса! За онези, ко­ито бя­ха посве- тени, ре­зул­та­тът бе­ше тра­ги­чен до кра­ен предел, най-лошият, кой­то мо­же­ше да бъде. Така че виж­да­те ли, има­ше две възможности. Едната бе тази: Медиумите бя­ха из­пол­з­ва­ни и пра­ве­ха оп­ре­де­ле­ни съобщения. Те бя­ха спо­соб­ни да обяс­нят пре­да­ва­но­то от тях са­мо с обик­но­ве­на­та окол­на сре­да - в ма­те­ри­ал­ни­те елементи, в ко­ито духът, раз­би­ра се, присъства. Очакваше се обаче, че ме­ди­уми­те ще из­ва­дят на­яве всич­ки ви­до­ве скри­ти за­ко­ни на природата, скри­ти за­ко­ни на еле­мен­тар­на­та природа. Но това, ко­ето всъщ­ност се случи, бе неизбежно, и то по­ра­ди след­на­та причина: Човекът, как­то знаем, се със­тои от фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тяло, ас­т­рал­но тя­ло и Аз. През вре­ме­то от зас­пи­ва­не­то до съ- буждането, следователно, ис­тин­с­ки­ят чо­век е в сво­ите Аз и ас­т­рал­но тяло; но то­га­ва той е ед­нов­ре­мен­но и в цар­с­т­во­то на мъртвите. Медиу- мът сто­ящ там, обаче, не е Аз и ас­т­рал­но тяло. Азовото съз­на­ние и съ­що ас­т­рал­но­то съз­на­ние са би­ли под­тис­на­ти и ка­то ре­зул­тат от то­ва фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тя­ло ста­ват осо­бе­но активни. В то­ва със­то­яние ме­ди­умът мо­же да вле­зе в кон­такт с хипнотизатор, или вну­ши­тел - т.е. с ня­ка­къв друг човек. Азът на дру­гия човек, а съ­що и окол­на­та среда, мо­гат то­га­ва да ока­жат въз­дейс­т­вие вър­ху медиума. Невъзможно е за ме­ди­ума да вле­зе в цар­с­т­во­то на мъртвите, за­що­то са­ми­те чле­но­ве на не­го­во­то същество, при­над­ле­жа­щи на то­ва царство, са би­ли обезсиле- ни. Медиумите се заблуждаваха; те уж опис­ва­ха цар­с­т­во­то на мъртви- те. И така, бе очевидно, че то­зи опит не пос­тиг­на ни­що друго, ос­вен да раз­п­рос­т­ра­ни ед­на го­ля­ма заблуда. Един прек­ра­сен ден, следователно, тряб­ва­ше да се признае, че е бил след­ван път, кой­то во­де­ше хо­ра­та към заб­лу­да - към ед­на чис­то Луциферическа доктрина, об­вър­за­на с из­ця­ло Ариманически наблюдения. Измама, от ко­ято ни­що доб­ро не мо­же­ше да произлезе, бе­ше раз­п­рос­т­ра­не­на на длъж и шир. Това бе осъз­на­ва­но с нап­ред­ва­не на времето.

Вие виждате, следователно, как бе нап­ра­вен опит да се спрат ма­те­ри­алис­ти­чес­ки­те тен­ден­ции на епо­ха­та и до­ри да бъ­дат на­ка­ра­ни хор­с­ки­те умо­ве да разберат, че има ду­хо­вен свят око­ло нас. По начало, то­зи път до­ве­де до заблуждения, как­то ве­че чухме. Но от то­ва мо­же­те да на­учи­те кол­ко не­об­хо­ди­мо е да се тръг­не по дру­гия път, а именно, на­ис­ти­на да за­поч­не да се да­ва глас­ност на част от езо­те­рич­но­то знание. Това е пътят, по кой­то тряб­ва да се поеме, до­ри ако то­ва но­си бе­да след беда. Самият факт, че след­ва­ме Духовната Наука е, та­ка да се ка- же, пот­вър­ж­де­ние на нуж­да­та от прак­ти­чес­ко при­ла­га­не на прин­ци­па на ек­зо­те­ри­ци­те от сре­да­та на XIX век. И цел­та на Духовната Наука, ко­ято ис­ка­ме да развием, не е ни­що друго, ос­вен да осъ­щес­т­вим на прак­ти­ка то­зи принцип, да го при­ве­дем в дейс­т­вие поч­те­но и искрено.

От всич­ко то­ва ще ви бъ­де ясно, че ма­те­ри­ализ­мът е нещо, за ко­ето не мо­жем прос­то да се от­да­ва­ме на размисъл; тряб­ва да раз­бе­рем не­об­хо­ди­мос­т­та от не­го­ва­та поява, осо­бе­но на вър­ха - или на­й-­нис­ка­та точ­ка - ко­ято той дос­тиг­на око­ло сре­да­та на XIX век. Цялата тен­ден­ция започ- на, раз­би­ра се, мно­го пре­ди то­ва - не­съм­не­но три, че­ти­ри или пет сто­ле­тия по-рано. Човешката склон­ност към ду­хов­но­то пре­ми­на­ва­ше все по­ве­че и по­ве­че в подсъзнанието, и то­ва по­ло­же­ние на не­ща­та дос­тиг­на сво­ята връх­на точ­ка в сре­да­та на XIX век. Но то­ва съ­що бе­ше не- обходимо, с цел чис­то ма­те­ри­ал­ни­те дар­би на хо­ра­та да мо­гат да се раз­ви­ят нес­пъ­ва­ни от окул­т­ни способности. Материалистични фи­ло­со­фи ка­то Кант, един ма­те­ри­алис­ти­чен фи­ло­соф от глед­на точ­ка на иде­алис­ти­те на XIX век - мо­же­те да про­че­те­те за то­ва в мо­ята кни­га "Загадките на философията" - ня­ма­ше да мо­же да се появи, ако окул­т­ни­те спо­соб­нос­ти не бя­ха отс­тъ­пи­ли на за­ден план. Определени уме­ния се раз­ви­ват в човечеството, ко­га­то дру­ги та­ки­ва се отдръпнат, но до­ка­то еди­ния вид спо­соб­нос­ти и уме­ния се раз­ви­ват външно, дру­ги­ят вид след­ват свой соб­с­т­вен вът­ре­шен път. Тези три, че­ти­ри или пет сто­ле­тия не бяха, по та­зи причина, пъл­на за­гу­ба за ду­хов­на­та ево­лю­ция на човечеството. Духовните си­ли про­дъл­жи­ха да се раз­ви­ват под пра­га на съзнанието, и ако по­мис­ли­те вър­ху онова, ко­ето съм по­со­чил във връз­ка с пам­ф­ле­та на фон Врангел (пуб­ли­ку­ван в Лайпциг през 1914 год. под заг­ла­вие "Наука и Теософия") по темата, ко­ято той там на­ри­ча "приказното", ще мо­же­те да раз­поз­на­ете съ­щес­т­ву­ва­не­то на окул­т­ни способности, ко­ито са­мо ча­кат да бъ­дат разгърнати. Те съ­щес­т­ву­ват в изо­би­лие в ду­ши­те на хората; ста­ва въп­рос са­мо да бъ­дат съ­бу­де­ни по пра­вил­ния начин.

Беше не­об­хо­ди­мо да ка­жем те­зи не­ща ка­то въведение, и ут­ре ще пре­ми­нем на въп­ро­са за вза­имо­от­но­ше­ни­ята меж­ду жи­ви­те и мъртвите, без да забравяме, че греш­ни­ят път, во­дещ на­ча­ло­то си от ком­п­ро­ми­са
меж­ду ек­зо­те­ри­ци и езотерици, всъщ­ност бе поучителен. За да раз­бе­рем ес­тес­т­во­то на то­зи компромис, тряб­ва да про­учим проб­ле­ма на раж­да­не­то и смъртта, и то­га­ва да по­ка­жем ка­къв ефект има­ха ма­те­ри­алис­тич­ни­те ме­то­ди във връз­ка с това.


Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
BG%20DOCS -> Окултна история


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница