Лекции изнесени в Дорнах от 10 до 25. 10. 1915 год

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ

Трябва да на­со­чим на­ше­то внимание, от ед­на стра­на към ро­ля­та на ма­те­ри­алис­тич­ния въз­г­лед за све­та и опита, нап­ра­вен да се про­ти­во­дейс­т­ва на не­из­беж­но­то нав­ли­за­не на то­зи ма­те­ри­алис­ти­чен пог­лед от ду­хов­но­то Движение на XIX век; и по-нататък, как от раз­лич­ни стра­ни сред Окултистите бе нап­ра­вен един опит да се спа­си чо­ве­чес­т­во­то от ця­лос­т­но по­тъ­ва­не в материализма. От дру­га страна, ще бъ­де доб­ре да свър­жем с та­зи те­ма изу­ча­ва­не­то на въпроси, с ко­ито под­роб­но се за­ни­ма­ва­ме точ­но сега. Това ще ни по­мог­не да раз­бе­рем ха­рак­те­ра на оне­зи въз­дейс­т­вия и сили, оказ­ва­щи външ­но вли­яние на фи­зи­чес­ки план по начин, кой­то ве­че ни стру­ва­ше мно­го ра­зис­к­ва­ния и - по­не та­ка пред­по­ла­гам - ще ви при­чи­ни мно­го нап­ря­га­не на мозъка. (Намек за дискусиите, със­то­яли се по оно­ва вре­ме във връз­ка с оп­ре­де­ле­ни вът­реш­ни де­ла на Обществото - бел. англ. пр.)

Съществува свър­з­ва­ща ли­ния меж­ду оп­ре­де­ле­ни важ­ни фак­то­ри в ду­хов­но­то раз­ви­тие на XIX век и въпросите, с ко­ито се­га се занимаваме. Длъжен съм да нап­ра­вя го­лям за­вой днес и ви мо­ля да раз­г­ле­да­те раз­лич­ни­те сведения, ко­ито ще изнеса, с оп­ре­де­ле­на пред­паз­ли­вост по прос­та­та причина, че те се от­на­сят за те­ми по които, как­то ще осъзнае- те, по­нас­то­ящем мо­же да се знае са­мо съв­сем малко. По-късно те ще се ока­жат на­пъл­но потвърдени.

Ще взе­мем за на­ша от­п­рав­на точ­ка факта, че XIX век бе епохата, ко­га­то ма­те­ри­ализ­мът ка­то ми­рог­лед въз­ник­на в ес­тес­т­ве­ния ход на раз- витието, и че сре­да­та на то­зи век бе­ше времето, ко­га­то ця­ло­то чо­ве­чес­т­во щеше, та­ка да се каже, да бъ­де пос­та­ве­но на из­пи­та­ние с нас­тъп­ва­не­то на материализма. Материализмът ще­ше да зас­та­не на хо­ри­зон­та

От дру­га стра­на сме виж­да­ли как до го­ля­ма сте­пен ма­те­ри­ализ­мът зас­лу­жа­ва похвала. Като метод, ма­те­ри­ализ­мът нап­ра­ви въз­мож­ни го­ле­ми­те пос­ти­же­ния на ес­тес­т­ве­на­та наука, ко­ито с ця­ло­то си техническо, ико­но­ми­чес­ко и со­ци­ал­но зна­че­ние не би­ха би­ли възможни, ако спо­соб­нос­ти­те на душата, не­об­хо­ди­ми за ма­те­ри­алис­тич­но наб­лю­де­ние на света, не се бя­ха развили. Имаше съ­че­та­ние на два фактора. От ед­на страна, ево­лю­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то тряб­ва­ше да стиг­не в своя ход до точката, къ­де­то ма­те­ри­алис­тич­ни­те обяс­не­ния бя­ха неизбежни, ко­га­то изу­ча­ва­не­то на при­ро­да­та бе до­ве­де­но до по­-да­ле­чен етап. Искрените мис­ли­те­ли не мо­же­ха да не дос­тиг­нат до материализма, ако въз­п­ри­еме­ха оп­ре­де­ле­ни ме­то­ди на изследване, ос­но­ва­ни на ес­тес­т­ве­на­та наука; за­що­то ма­те­ри­ализ­мът бе до­бър ка­то ме­тод за из­с­лед­ва­не и раз­к­ри­ва­не на тай­ни­те на ма­те­ри­ал­ния свят. Това бе еди­ни­ят аспект, из­ля­зъл на- яве. Другият бе­ше този, че сър­ца­та и ду­ши­те на хо­ра­та бя­ха та­ка при- годени, че да ги на­ка­рат да оби­чат материализма. Всичко кло­не­ше към него. Всички фак­то­ри се съчетаха, за да пос­та­вят хо­ра­та на изпита- нието, та­ка да се каже, на ма­те­ри­алис­тич­ния въз­г­лед за света.

Вече съм ви раз­каз­вал за оне­зи сред окул­тис­ти­те които, та­ка да се каже, има­ха от­го­вор­нос­т­та да се пог­ри­жат чо­ве­чес­т­во­то да не по­тъ­не из­ця­ло в материализъм, за опи­та нап­ра­вен с медиумизма, и ви показах, че ме­ди­умиз­мът до­ве­де до отклонения. Вече съм по­соч­вал ед­но от на­й-з­на­чи­ми­те от те­зи отклонения. Беше странно, че ме­ди­уми­те нав­ся­къ­де твърдяха, че са спо­соб­ни да да­дат сведения, от­к­ро­ве­ния от цар­с­т­во­то на мъртвите, цар­с­т­во­то в ко­ето хо­ра­та жи­ве­ят след смъртта. Най-не- обикновеното от всичко, в до­пъл­не­ние на ве­че казаното, бе­ше че те­зи съ­об­ще­ния ид­ва­щи чрез ме­ди­уми­те - уж от цар­с­т­во­то на мър­т­ви­те - нав­ся­къ­де из­да­ва­ха сил­но прис­т­рас­тен характер. Можете да прег­ле­да­те всич­ки те­зи съобщения, нап­ра­ве­ни от ме­ди­уми и ще откриете, че те ви­на­ги имат сил­но прис­т­рас­тен ха­рак­тер точ­но къ­де­то се за­ся­га жи­во­тът на ду­ша­та след смъртта.

Във важ­ни кръгове, къ­де­то се из­пол­з­ва­ха медиуми, бя­ха нап­ра­ве­ни изявления, ко­ито у ста­ри­те езо­те­ри­ци - т.е. онези, ко­ито не же­ла­еха оп­ре­де­ле­ни окул­т­ни ис­ти­ни да се нап­ра­вят пуб­лич­ни - ста­на­ха при­чи­на за вце­пе­не­ние от ужас. Мога да по­со­ча при­чи­на­та за тях­но­то ужа­ся­ва­не по след­ния начин.

Но в мно­го ши­ро­ки кръгове, къ­де­то се из­пол­з­ва­ха медиуми, бя­ха нап­ра­ве­ни от­к­ро­ве­ния от мно­го раз­ли­чен вид. Ако про­че­те­те вни­ма­ни­тел­но по­ве­че­то литература, съб­ра­на от съ­об­ще­ни­ята на раз­лич­ни­те медиу- ми, ще от­к­ри­ете - осо­бе­но ко­га­то те­зи ме­ди­уми са би­ли нап­рав­ля­ва­ни от ду­ши­те на жи­ви хо­ра - че всич­ко има сил­но тен­ден­ци­озен характер. Бяха да­де­ни та­ки­ва опи­са­ния на жи­во­та след смъртта, които, ако ги срав­ни­те с ка­за­но­то в лек­ци­ите от Виена, се оказ­ват из­ця­ло погрешни. Вие ще до­ло­ви­те съ­що и склон­нос­т­та у раз­лич­ни­те ме­ди­уми да не се до­пус­ка ни­що от­нос­но пов­та­ря­щи­те се жи­во­ти на Земята да из­ле­зе на яве. Винаги ко­га­то ме­ди­уми­те твърдяха, че са им го­во­ри­ли мъртвите, те опис­ва­ха жи­во­та след смър­т­та по та­къв начин, че из­во­дът беше: не мо­же да има пов­та­ря­щи се Земни животи! В раз­ви­ти­ето на ме­ди­умиз­ма има­ше склон­ност да се из­каз­ват пог­реш­ни твър­де­ния точ­но за на­й-­важ­ни­те ас­пек­ти на жи­во­та меж­ду смър­т­та и но­во­то раж­да­не - осо­бе­но да се из­каз­ват твърдения, ко­ито из­к­люч­ват фак­та на прераждането. Иска- ше се чрез ме­ди­уми­те да се го­во­ри с та­ко­ва въздействие. С дру­ги ду­ми оп­ре­де­ле­ни хора, ко­ито из­пол­з­ва­ха та­зи тен­ден­ция в из­пъл­не­ни­ето на свои осо­бе­ни цели, же­ла­еха чрез ме­ди­уми­те да се раз­г­ла­ся­ват открове- ния, на­соч­ва­щи че ня­ма пов­та­ря­щи се Земни животи. Следователно же­ла­ни­ето бе да се из­пол­з­ват ме­ди­уми­те с цел да се зас­та­не сре­щу уче­ни­ето за пов­та­ря­щи се Земни животи.

Това бе мно­го по­ра­зи­те­лен факт, един факт, при­чи­нил на дес­ни­те окул­тис­ти на­й-­го­лям ужас от всички, за­що­то те са­ми­те бя­ха група, съ­учас­т­ва­ла за из­пол­з­ва­не­то на ме­ди­умиз­ма и при­чи­не­но­то от не­го - а то се из­пол­з­ва­ше да слу­жи на прис­т­рас­т­ни интереси, вмес­то на неп­ре­ду­бе­де­на­та истина.

Всички те­зи не­ща ста­на­ха възможни, за­що­то склон­нос­та към ма­те­ри­али­зъм бе та­ка сил­на у хората. А ка­за­но­то във Виенските лек­ции от­нос­но жи­во­та меж­ду смър­т­та и но­во­то раж­да­не е не­съв­мес­ти­мо с как­ва­то и да е фор­ма на ма­те­ри­ализ­ма ка­то въз­г­лед за света. Но един чо­век мо­же да бъ­де ма­те­ри­алист в своя на­чин на мис­ле­не и да вяр­ва на ка­за­но­то от раз­лич­ни­те ме­ди­уми за жи­во­та след смъртта, по­не­же то в дейс­т­ви­тел­ност е са­мо вид раз­к­ра­сен материализъм, сра­му­ващ се да се на­ре­че такъв, и за­то­ва той при­бяг­ва до медиумите, за да съ­бе­ре от­ту­к-от­там не­що от­нос­но ду­хов­ния свят. Материализмът сле­до­ва­тел­но бе­ше

Освен всич­ко то­ва има­ше и не­що друго. Дори и сред онези, ко­ито зна­еха не­що за ду­хов­ни­те светове, въз­ник­на го­ля­мо обър­к­ва­не в те­че­ние на XIX век по от­но­ше­ние на те­ма с която, ако ед­но ду­хов­но Движение би ис­ка­ло да има ис­тин­с­ки прогрес, е аб­со­лют­но не­об­хо­ди­мо да бъ­де наясно. Объркването се дъл­же­ше на факта, че Ариман и Луцифер пос­то­ян­но бя­ха смесвани. Хората ве­че не бя­ха спо­соб­ни да пра­вят раз­ли­ка меж­ду тях. Принципа на зло­то и ха­рак­тер­но­то за зло­то - то­ва го раз- бираха, и не виж­да­ха нуж­да от по­-­яс­но разграничаване. Дори Гьоте бе нес­по­со­бен да раз­ли­чи Ариман - ко­го­то той на­ри­ча­ше Мефистофел - от Луцифер. В Гьотевото пред­с­та­вя­не те бя­ха неразличими, по­не­же Мефистофел е смесица, кръс­тос­ка меж­ду Ариман и Луцифер. В XIX век хо­ра­та ня­ма­ха спо­соб­ност да нап­ра­вят раз­г­ра­ни­че­ние меж­ду пред­с­та­ви­те­ли­те на два­та ду­хов­ни по­то­ка - меж­ду Ариман и Луцифер. Сега мо­га са­мо да нап­ра­вя оп­ре­де­ле­ни из­каз­ва­ния по та­зи те­ма днес, но по­-къс­но ще мо­га да ги до­раз­вия и то­га­ва ще ста­не въз­мож­но те да бъ­дат потвърдени.

Когато ста­ва въп­рос за яс­но­та от­нос­но ду­хов­ния свят, мно­го за­ви­си от спо­соб­нос­т­та да се пра­ви раз­ли­ка меж­ду Ариман и Луцифер. Ето за­що ще се пра­ви стро­го раз­г­ра­ни­ча­ва­не меж­ду фи­гу­ри­те на Ариман и Лу- цифер в изоб­ра­же­ни­ята в на­ша­та сграда. (Първият Гьотеанум, по­-къс­но уни­що­жен при пожар. Статуята се­га стои в спе­ци­ал­на стая във вто­рия Гьотеанум. - бел. англ. пр.) Липсата на яс­но раз­ли­ча­ва­не на те­зи две си­ли во­ди до осо­бен вид обър­к­ва­не в ду­хов­ни­те разбирания. Ако Ариман и Луцифер са смесени, как­то са те в Гьотевия об­раз на Мефи- стофел, опас­нос­т­та е тази, че Ариман пос­то­ян­но ще се явя­ва във фор­ма­та на Луцифер. И не се знае за ня­ко­го да­ли се за­ни­ма­ва със са­мия Ариман или с Луцифер във фор­ма­та на Ариман. Ариман же­лае да на­са­ди не­ис­ти­ни чрез ма­те­ри­алис­тич­ния въз­г­лед за света. Но ма­те­ри­алис­тич­ни­ят въз­г­лед за све­та не би до­вел до пос­лед­с­т­ви­ето спо­ме­на­то вчера, ако хо­ра­та са­мо се при­дър­жа­ха към ниш­ка­та на мисленето. Без то­ва та­ка зна­чи­мо мислене, ма­те­ри­ализ­мът не мо­же да бъ­де преодолян. Но ако Ариман и Луцифер се смесват, чо­ве­кът е скло­нен да при­еме ма­те­ри­алис­тич­на­та кар­ти­на на света, ко­ято му се представя, за­що­то Лу- цифер ид­ва на по­мощ на Ариман и въз­ник­ва оп­ре­де­ле­но сил­но же­ла­ние у не­го да впле­те оп­ре­де­ле­ни заб­лу­ди под мас­ка­та на ис­ти­ни в не­го­во­то схва­ща­не за света.

Развива се за­бе­ле­жи­тел­на тенденция, а имен­но да се прик­ри­ват за- блуждения, ко­ито на­ис­ти­на би­ха мог­ли да ви­ре­ят са­мо в епо­ха­та на ма­те­ри­ализ­ма - ня­кой би мо­гъл да ка­же в епо­ха­та на Аримановата из­ма­ма

Това бе­ше ситуацията, в ко­ято хо­ра­та бя­ха във­ле­че­ни в те­че­ние на XIX век и онези, ко­ито желаеха, мо­же­ха да се въз­пол­з­ват от нея. Личност, спо­соб­на да про­зи­ра та­ки­ва неща, мо­же­ше да се за­еме да за­си­ли тен­ден­ци­ята с по­со­ка наляво. Това не би би­ло тол­ко­ва прос­то нещо, ако през XIX век хо­ра­та не бя­ха в позиция, в ко­ято мо­же­ха лес­но да бъ­дат заб­лу­де­ни в ре­зул­тат от смес­ва­не­то на Ариман и Луцифер.

И та­ка мо­же­ше да се случи, че оп­ре­де­ле­ни из­ця­ло ма­те­ри­алис­тич­ни на­ту­ри да имат дос­та­тъч­но лу­ци­фе­ри­чес­ки еле­мен­ти в се­бе си, за да не вяр­ват в материализма, и да се опи­тат да на­ме­рят в са­мия ма­те­ри­али­зъм ду­хов­но схва­ща­не за света. Само по­мис­ле­те за то­ва - XIX век мо­жа да ро­ди тип хора, чи­ито гла­ви по­раж­да­ха на­пъл­но ма­те­ри­алис­ти­чен на­чин на мислене, но чи­ито сър­ца коп­не­еха за духовното! Когато не­ща­та сто­ят така, та­къв чо­век ще се пос­та­рае да на­ме­ри ду­хов­но­то в са­ма­та ма­те­ри­ал­ност и ще нап­ра­ви уси­лия да при­да­де на ду­хов­но­то ма­те­ри­алис­тич­на форма.

Ако се слу­че­ше зад та­къв тип чо­век да стои ня­коя личност, ко­ято да виж­да в съ­щи­на­та на та­ки­ва въпроси, та­зи пос­лед­на­та има­ше мно­го лес­на плячка. Защото, ако е в ин­те­ре­си­те на та­зи личност, тя мо­же­ше да пре­диз­ви­ка та­къв чо­век да заб­луж­да­ва другите, ка­то пред­с­та­вя ду­хов­но­то в ма­те­ри­ал­на форма, и пох­ва­ти­те пла­ни­ра­ни да из­ма­мят те­зи дру­ги хо­ра то­га­ва да мо­гат да подействат. Тези мер­ки ус­пя­ват най-добре, ко­га­то са осъ­щес­т­ве­ни точ­но на пра­вил­но­то място, ко­га­то се пре­да­ват на хо­ра­та ис­ти­ни и за тях е от­к­рит пъ­тят към нещата, за ко­ито жадуват. По то­зи на­чин оп­ре­де­ле­ни ду­хов­ни ис­ти­ни мо­же­ха да бъ­дат из­не­се­ни за чо­ве­чес­т­во­то и ед­на ед­нос­т­ран­на тен­ден­ция се на­соч­ва­ше в оп­ре­де­ле­на посока; от ед­на стра­на се съ­об­ща­ва­ха ис­ти­ни - с ма­те­ри­алис­тич­на окраска, но въп­ре­ки то­ва ис­ти­ни - и от дру­га страна, на оп­ре­де­ле­но място, се вна­ся­ше нещо, ко­ето съв­сем не­ми­ну­емо во­де­ше до заблуждение, но не мо­же­ше лес­но да бъ­де открито.

Това е, ко­ето се слу­чи при кни­га­та на Синет "Езотеричен Будизъм". Синет я на­пи­са - но зад не­го бе онзи, ко­го­то той на­ри­ча­ше свой "ин- спиратор", и ко­го­то поз­на­ва­ме под по­-къс­на­та мас­ка на Махатма-индивидуалност. Синет бе­ше жур­на­лист и сле­до­ва­тел­но бе про­пит с ма­те­ри­алис­тич­ни­те тен­ден­ции на XIX век; той бе личност, чи­ито мо­зък кло­не­ше из­ця­ло към материализъм, но в не­го съ­що при­със­т­ва­ше и коп­не­жът за ду­хо­вен свят. Следователно той има­ше вле­че­ние към ­
търсе­не­то на ду­хов­ния свят в ма­те­ри­алис­тич­на форма, и та­ка бе­ше лес­но за го­рес­по­ме­на­та­та индивидуалност, в чи­ито ин­те­ре­си бе да из­пол­з­ва ма­те­ри­ализ­ма по то­зи на­чин за свои соб­с­т­ве­ни спе­ци­ал­ни цели, да раз­вие в кни­га­та на Синет "Езотеричен Будизъм" при­вид­но ду­хов­но уче­ние с край­но ма­те­ри­алис­тич­на окраска.

Сега вие мо­же би ще кажете: "Но кни­га­та на Синет без­с­пор­но не съ­дър­жа ма­те­ри­алис­тич­но учение!" Фактът, че то­ва не се за­бе­ляз­ва - в то­ва има­ме същ­нос­т­та на це­лия проблем! Всичко е ук­ра­се­но и прик­ри­то и мо­же да се раз­бе­ре са­мо ко­га­то ня­кой знае ми­на­ли­те събития, за ко­ито точ­но говорим.

Разбира се, уче­ни­ето за чле­но­ве­те на чо­веш­ко­то същество, док­т­ри­на­та за Кармата и пре­раж­да­не­то са истини. Но тук е вмък­нат ма­те­ри­али­зъм във всич­ки те­зи истини. В кни­га­та на Синет "Езотеричен Будизъм" ед­но ис­тин­с­ко ду­хов­но схва­ща­не е сме­се­но с край­но ма­те­ри­алис­тич­на на­со­ка - съчетание, ко­ето не е лес­но да се открие, за­що­то ед­ва ли има­ше някой, кой­то би мо­гъл да забележи, че не­що из­ця­ло ма­те­ри­алис­тич­но се е прок­рад­на­ло в ед­но ду­хов­но уче­ние - нещо, ко­ето бе ма­те­ри­алис­тич­но не са­мо в ин­те­лек­ту­ален смисъл, но и ма­те­ри­алис­тич­но ка­то про­ти­во­по­лож­ност на ду­хо­вен въз­г­лед за света. Имам пред­вид ка­за­но­то в "Езотеричен Будизъм" за "Осмата Сфера". (Виж бе­леж­ки­те след края на пе­та­та лек­ция - бел. англ. пр.)

Тук има­ме учение, ко­ето съ­дър­жа мно­го вер­ни неща, и в ко­ето е вмък­на­то то­ва на­пъл­но ма­те­ри­алис­тич­но и заб­луж­да­ва­що из­ло­же­ние за Осмата Сфера. Това дос­ти­га на­й-­ви­со­ка­та си точ­ка в твър­де­ни­ето от "Езотеричен Будизъм", че Осмата Сфера е Луната. Благодарение на жур­на­лис­ти­чес­ки­те ка­чес­т­ва и на доб­рия стил в кой­то е написана, кни­га­та прив­ле­че ог­ром­но вни­ма­ние и зап­ле­ни мно­го сърца. Следователно те­зи чи­та­те­ли въз­п­ри­еха не ис­тин­с­ко­то уче­ние за Осмата Сфера, а стран­но­то твър­де­ние на Синет, че Луната е Осмата Сфера.

И та­ка я има­ше "Езотеричен Будизъм" на Синет. Книгата бе на­пи­са­на по времето, ко­га­то Блаватска, след всич­ки съ­би­тия за ко­ито ви разка- зах, бе ве­че вка­ра­на в ед­нос­т­ран­чи­ва­та сфе­ра на вли­яние от оне­зи ин­дийс­ки окултисти, ко­ито при­над­ле­жа­ха на ле­ви­ца­та и има­ха свои соб­с­т­ве­ни спе­ци­ал­ни цели. От то­ва следва, че в "Езотеричен Будизъм" са да­де­ни уче­ния от­нос­но ус­т­ройс­т­во на човека, и от­нос­но ре­ин­кар­на­ция и Карма. Следователно тя е на­пи­са­на в про­ти­во­дейс­т­вие на онези, ко­ито ис­ка­ха да ос­та­вят зна­ни­ето за пре­раж­да­не­то да изчезне. Това ще ви по­ка­же съ­що кол­ко сил­но се во­де­ше конфликтът.

Блаватска бе­ше свър­за­на с Американски спиритуалисти, ко­ито ис­ка­ха да ос­та­вят уче­ни­ето за пре­раж­да­не­то да изчезне. Медиумизмът бе­ше сред­с­т­во за та­зи цел и та­ка бе въз­п­ри­ет то­зи метод. Когато Блаватска

Това бе­ше възможно, ако уче­ни­ето за Осмата Сфера се пред­с­та­ве­ше така, как­то Синет го пред­с­та­ви в кни­га­та "Езотеричен Будизъм". Има оп­ре­де­лен брой дру­ги факти, ко­ито мо­же би са от дос­та­тъч­на важност, за да бъ­дат по­не по­со­че­ни - за­що­то аз не ис­кам да ви шо­ки­рам чрез казаното, а да обяс­ня ду­хов­ния принцип, вър­ху кой­то е ос­но­ва­но на­ше­то соб­с­т­ве­но становище.

Две труд­нос­ти въз­ник­ват ка­то ре­зул­тат от начина, по кой­то уче­ни­ето за Осмата Сфера е пред­с­та­ве­но в кни­га­та на Синет. Една от те­зи труд­нос­ти е би­ла съз­да­де­на от са­ма­та Блаватска. Тя знаеше, че на­пи­са­но­то от Синет е пог­реш­но (Виж бе­леж­ки­те след пе­та­та лек­ция - бел. англ. пр.), но от дру­га стра­на тя бе в ръ­це­те на онези, ко­ито же­ла­еха лъж­ли­во­то уче­ние да бъ­де на­ло­же­но на човечеството. Затова тя се опи­та - как­то мо­же­те да про­че­те­те в "Тайната Доктрина" - тя се опи­та да поп­ра­ви по оп­ре­де­лен на­чин та­зи кон­цеп­ция за Осмата Сфера и не­ща­та свър­за­ни с нея. Но го нап­ра­ви по та­къв начин, че пре­диз­ви­ка обърква- не. Оттук има из­вес­т­но не­съ­от­ветс­т­вие меж­ду "Езотеричен Будизъм" на Синет и "Тайната Доктрина" на Блаватска. Блаватска ко­ри­ги­ра по начин, кой­то всъщ­ност за­си­ли прис­т­рас­ти­ето си към ле­ви­те ин­дийс­ки окултисти. Тя се опи­та с мно­го спе­ци­фич­ни средства, как­то след мал­ко ще видим, да поз­во­ли по­ве­че от ис­ти­на­та да из­ле­зе наяве, за да за­сен­чи грешката. Следователно, тя бе­ше длъж­на в от­го­вор да съз­да­де проти- вотежест, за­що­то от по­зи­ци­ята на ин­дийс­ки­те окул­тис­ти би би­ло мно­го опас­но да се ос­та­ви ис­ти­на­та да бъ­де раз­к­ри­та по то­зи начин.

Тя се зае да съз­да­де та­зи про­ти­во­те­жест - мал­ко по­-мал­ко ще раз­бе­рем то­ва - след­вай­ки оп­ре­де­лен курс. Тя стиг­на по­-б­ли­зо до ис­ти­на­та за Осмата Сфера от­кол­ко­то бе­ше Синет и съз­да­де та­зи противотежест, да­вай­ки из­раз в "Тайната Доктрина" на ред зло­упот­ре­би с те­ми­те за Юдаизма и Християнството, при­ме­се­ни с оп­ре­де­ле­но уче­ние за ес­тес­т­во­то на Йехова. По то­зи начин, как­во­то бе оп­ра­ви­ла от ед­на­та страна, тя се опи­та да го ба­лан­си­ра от другата, та­ка че да не бъ­дат при­чи­не­ни твър­де мно­го вре­ди на те­че­ни­ето на ин­дийс­кия окултизъм. Тя знаеше, че та­ки­ва ис­ти­ни не ос­та­ват са­мо те­ории или пък без ефект, как­то дру­ги те­ории ка­са­ещи фи­зи­чес­кия план. Теории ка­то онези, за ко­ито гово- рим, про­ник­ват в жи­во­та на ду­ша­та и оц­ве­тя­ват раз­би­ра­ни­ята и чув­-­

Елена Блаватска не знаеше, раз­би­ра се, че дви­же­щи­те си­ли зад две­те тен­ден­ции бя­ха от­п­ра­ве­ни към оп­ре­де­ле­на цел, а имен­но да под­х­ран­ват то­зи осо­бен вид греш­ки вмес­то истината, да под­х­ран­ват греш­ки от та­къв род, ко­ито мо­гат да бъ­дат бла­гоп­ри­ят­ни за ма­те­ри­ализ­ма на XIX век - та­ки­ва грешки, как­ви­то са въз­мож­ни са­мо при си­лен при­лив на материализъм. Тук има­те ед­на­та стра­на на ситуацията.

От дру­га страна, "Езотеричен Будизъм" на Синет, а съ­що и в из­вес­т­но от­но­ше­ние "Тайната Доктрина" на Блаватска бя­ха нап­ра­ви­ли го­ля­мо впечатление, осо­бе­но на хората, на­ис­ти­на ре­ше­ни да тър­сят ду­хо­вен свят. И то­ва ес­тес­т­ве­но от­но­во раз­т­ре­во­жи онези, ко­ито има­ха ос­но­ва­ние да се тре­во­жат при въз­мож­нос­т­та да се по­яви ед­но Окултно Дви- жение с та­ка­ва из­точ­на насоченост.

Тук мно­го без­с­мис­ле­ни на­пад­ки бя­ха от­п­ра­ве­ни към Блаватска, към Синет, към Теософското Общество и т.н. Но сред раз­лич­ни­те атаки, нап­ра­ве­ни сре­щу Теософското Общество в те­че­ние на времето, има­ше някои, ко­ито про­из­ли­за­ха от доб­ре осведомени, но прис­т­рас­т­ни среди. Тенденцията на Англиканския ду­хо­вен жи­вот бе­ше да се до­пус­не кол­ко­то се мо­же по­-мал­ко от из­точ­но­то учение, кол­ко­то е въз­мож­но по­-мал­ко от как­во­то и да е уче­ние за пов­та­ря­щи­те се Земни жи­во­ти да ста­не дос­то­яние на ши­ро­ка­та публика.

Няма съмнение, че сред онези, ко­ито от ста­но­ви­ще­то че там има опас­ност за Християнството в Европа пос­та­ви­ха се­бе си в опо­зи­ция на из­точ­но­то учение, има­ше хора, ко­ито мо­гат да бъ­дат на­ре­че­ни "Хри- стиянски езотерици". Християнски езотерици, свър­за­ни с Висшето Духовенство на Църквата, се про­ти­во­пос­та­ви­ха имай­ки то­ва впредвид. (Сравни К. Дж. Харисън в "Трансцедентната Вселена", Лондон, 1893 год. Виж съ­що бе­леж­ки­те след края на пе­та­та лек­ция - бел. англ. пр.) И от то­зи кръг дой­до­ха изявления, пред­наз­на­че­ни да за­дър­жат по­то­ка на из­точ­но мислене, про­из­хож­дащ от Блаватска и Синет, и от дру­га стра­на да под­х­ра­нят във външ­ния свят та­къв вид езотеризъм, пла­ни­ран да скрие уче­ни­ето за пов­та­ря­щи­те се Земни животи. Да се слее оп­ре­де­ле­на на­со­ка на мис­ле­не с оби­чай­на­та в Европа фор­ма на Християнството - та­ка­ва бе цел­та на та­зи група. Тя же­ла­еше уче­ни­ето за пов­та­ря­щи­те се Земни жи­во­ти - ко­ето бе­ше край­но не­об­хо­ди­мо да се раз­г­ла­си - да бъ­де ос­та­ве­но из­вън сметките. И един метод, по­до­бен на из­пол­з­ва­ния в слу­чая на Синет, бе пус­нат в действие.

Трябва да под­чер­тая още веднъж, че онези, ко­ито нап­ра­ви­ха съ­от­вет­на­та подготовка, ве­ро­ят­но не бя­ха съв­сем на­яс­но за това, че бя­ха ин­с­т­ру­мен­ти на индивидуалност, сто­яща зад тях. Точно как­то Синет не ­

Ако след те­зи пред­ва­ри­тел­ни ука­за­ния се на­со­чим към раз­г­леж­да­не­то на ед­на от­дел­на заб­лу­да в кни­га­та на Синет, ние на­ми­ра­ме учение, че Осмата Сфера се про­явя­ва пър­вос­те­пен­но в Луната; че Луната с ней­ни­те вли­яния и въз­дейс­т­вия вър­ху хо­ра­та фак­ти­чес­ки е Осмата Сфера. Изразено в та­зи форма, то­ва е лъжа. Тук е съ­щес­т­ве­ни­ят момент. Ако в изс­лед­ва­не­то на въз­дейс­т­ви­ята на Луната за­поч­нех­ме от пред­по­ло­же­ни­ето на Синет, щях­ме да бъ­дем вка­ра­ни в се­ри­оз­на грешка, въз­ник­ва­ща от ма­те­ри­алис­тич­но­то мис­ле­не и ко­ято не е лес­но откриваема. Какво то­га­ва бе­ше нужно, за да се по­ка­же истината? Беше нуж­но да се по­со­чи вяр­но­то по­ло­же­ние на не­ща­та от­нос­но Луната ка­то про­ти­во­по­лож­ност на пог­реш­но­то пред­с­та­вя­не в "Езотеричен Будизъм" от Синет.

Прочетете чет­вър­та глава, от­на­ся­ща се по то­зи въпрос, от "Въведение в Тайната Наука". Моята цел там бе да опи­ша как Луната се от­де­ля от Земята. Аз при­да­дох осо­бе­но зна­че­ние на факта, че от­де­ля­не­то на Лу- ната тряб­ва да се опи­ше с мак­си­мал­на яснота. Важно е да по­со­чим тук ис­ти­на­та ка­то про­ти­во­по­лож­ност на заблудата. И така, за да се от­б­лъс­не ин­дийс­ко­то влияние, бе­ше нуж­но да се опи­ше в ця­ла­та си яс­но­та мяс­то­то на Луната в Земната еволюция. Това бе ед­но от нещата, ко­ито тряб­ва­ше да се нап­ра­вят в мо­ята кни­га "Въведение в Тайната Наука".

Другото не­об­хо­ди­мо не­що ще ви ста­не ясно, ако по­мис­ли­те за хората, за ко­ито точ­но говоря, хо­ра ко­ито бя­ха съ­що под оп­ре­де­ле­но ръковод- ство, и ко­ито не же­ла­еха уче­ни­ето за пов­та­ря­щи­те се Земни жи­во­ти да се раз­п­рос­т­ра­ни сред хо­ра­та ка­то истина, за­що­то считаха, че то­ва ще из­ме­ни фор­ма­та на Християнството, оби­чай­на за Европа и Америка. Те се зах­ва­на­ха за ра­бо­та по осо­бен начин, на­чин кой­то мо­жем яс­но да разпознаем, ако опи­шем как те­зи окул­тис­ти се за­ло­ви­ха да оп­ро­вер­га­ват "Езотеричен Будизъм" от Синет. Окултистите, свър­за­ни с Висшето Духовенство на Църквата, се на­еха със за­да­ча­та да обо­рят "Езотеричен Будизъм" на Синет и "Тайната Доктрина" на Блаватска.

Всъщност, го­ля­мо доб­ро бе нап­ра­ве­но по от­но­ше­ние на твър­де­ни­ето на Синет за Осмата Сфера, за­що­то пог­реш­нос­т­та на по­со­че­но­то за Ос- мата Сфера и Луната бе из­тък­на­то осо­бе­но ос­т­ро от та­зи страна. Но в съ­що­то вре­ме то­ва бе­ше съ­че­та­но с дру­го учение. Твърдеше се от те­зи среди, че чо­ве­кът е свър­зан с Луната не по опи­са­ния от Синет начин, а по по-различен. Наистина, то­зи по­-раз­ли­чен на­чин не бе под­роб­но
описан, но мо­же­ше да се долови, че те­зи хо­ра бя­ха осъз­на­ли не­що за про­це­са на Лунното от­де­ля­не от Земята, как­то съм го пред­с­та­вил в кни­га­та "Тайната Наука". Но те при­да­до­ха го­ля­мо зна­че­ние на следно- то, казвайки:

Земята - и пре­ди всич­ко чо­ве­ка - ни­ко­га не са би­ли свър­за­ни с дру­ги­те пла­не­ти на Слънчевата Система . . . по та­зи при­чи­на чо­ве­кът ни­ко­га не е жи­вял на Меркурий, Венера, Марс или Юпитер. От та­зи стра­на сле­до­ва­тел­но сил­но се подчертаваше, че ня­ма връз­ка меж­ду чо­ве­ка и дру­ги­те пла­не­ти на Слънчевата Система. Но то­ва е на­й-­доб­рия на­чин да се внед­ри още ед­на заб­лу­да в света, и да се раз­п­рос­т­ре на­й-­го­ля­ма­та въз­мож­на тъм­ни­на вър­ху уче­ни­ето за прераждането. Другата заблуда, заб­луж­де­ни­ето на Синет, дейс­т­ви­тел­но под­дър­жа­ше уче­ни­ето за реинкар- нацията, но в ма­те­ри­алис­тич­на форма. Заблудата, със­то­яща се в твър- дението, че през сво­ята Земна ево­лю­ция чо­ве­кът ни­ко­га не е имал как­ви­то и да би­ло връз­ки с Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и т.н. – всъ- щ­ност то­ва заб­луж­де­ние бе­ше раз­п­рос­т­ра­не­но нав­ся­къ­де не от онези, ко­ито му да­до­ха гласност, а от сто­ящи­те зад тях. Те бя­ха онези, ко­ито ра­бо­те­ха вър­ху ду­ши­те на хо­ра­та по та­къв начин, че те­зи ду­ши ни­ко­га не би­ха мог­ли се­ри­оз­но да по­вяр­ват в прераждането. Следователно това, на ко­ето стро­го се наб­ля­га­ше от те­зи кръгове, бе­ше че чо­ве­кът ни­ко­га не е бил свър­зан с дру­га пла­не­та ос­вен със Земята, ни­то е имал не­що об­що с дру­ги­те пла­не­ти на Слънчевата Система.

Ако по­мис­лим за човека, ка­къв­то е той меж­ду раж­да­не­то и смъртта, мо­жем да си представим, че по от­но­ше­ние на сво­ята ево­лю­ция той се на­ми­ра под въз­дейс­тви­ето на Духовете на Формата. Това е по­со­че­но съ­що и в "Тайната Наука". Но ако след то­ва по­мис­лим вър­ху не­го­вия жи­вот меж­ду смър­т­та и след­ва­що­то раждане, тряб­ва да се взе­ме пред­вид един съ­щес­т­вен факт, а именно, че сфе­ри­те на дейност на те­зи Духове на Формата се раз­п­ре­де­лят в се­дем категории, са­мо ед­на от ко­ито е оп­ре­де­ле­на за Йехова, а имен­но от­на­ся­ща­та се глав­но за жи­во­та меж­ду раж­да­не­то и смъртта. Другите шест ка­те­го­рии Духове на Фор- мата во­дят жи­во­та меж­ду смър­т­та и но­во­то раждане.

Смърт

|--------------------|----|----|----|----|----|----|------------------------------|

Раждане Следващо раж­да­не
Това мо­же да бъ­де от­к­ри­то са­мо ако про­учим жи­во­та меж­ду смър­т­та и но­во­то раждане. Точно как­то Йехова има­ше не­що об­що със Земята и всъщ­ност нап­ра­ви жер­т­ва­та да оти­де на Луната, за да не­ут­ра­ли­зи­ра оп­ре­де­ле­ни не­ща в Земната еволюция, та­ка тряб­ва­ше да нап­ра­вят то­ва и дру­ги­те Духове на Формата с ос­та­на­ли­те планети. Но то­зи факт тряб­ва да се прикрие, тряб­ва да бъ­де па­зен в тайна, ако се же­лае да не се да­ва на чо­ве­ка иде­ята за пов­та­ря­щи се Земни животи; и ос­вен то­ва скри­ва­не­то тряб­ва да бъ­де на­ис­ти­на ефективно; тряб­ва да се пре­диз­ви­ка по то­зи на­чин хо­ра­та да не са на­яс­но с тайната, за ко­ято говоря. Защото, ако те са от­к­ло­не­ни от ис­тин­с­ка­та пер­с­пек­ти­ва за жи­во­та меж­ду смър­т­та и но­во­то раждане, без та­зи тай­на тях­но­то вни­ма­ние ще бъ­де при­ко­ва­но вър­ху жи­во­та меж­ду раж­да­не­то и смър­т­та и те ня­ма да до­пус­кат ме­ди­уми да ги убе­жда­ват да повярват, че жи­во­тът след смър­т­та прос­то е про­дъл­же­ние на жи­во­та на Земята.

През всич­ки неща, слу­чи­ли се в та­зи област, про­ти­ча­ше ог­ром­но ко­ли­чес­т­во интриги. Понеже, естествено, все­ки окул­тист за­ет с не­що от то­зи род знаеше, ако при­над­ле­же­ше наляво, в как­ва по­со­ка той тряб­ва да на­со­чи мислите, за да съг­ла­су­ва съ­що и чувствата, и по то­зи на­чин да от­в­ле­че вни­ма­ни­ето на хо­ра­та от оп­ре­де­ле­ни тайни, за да не из­ля­зат те на бял свят.

Това е ко­ето всъщ­ност се случи, и мо­же­те да про­че­те­те за не­го в съ­от­вет­на­та литература. Често ще на­ми­ра­те твърдението, че чо­ве­кът ня­ма ни­що об­що с дру­ги­те пла­не­ти в на­ша­та Слънчева Система - но под­раз­би­ра­що­то се от то­ва е: Нищо об­що с во­де­щи­те Духове на те­зи пла­не­ти на на­ша­та Слънчева Система. Това сил­но се изтъкваше, за да не раз­ви­ват хо­ра­та представи, ко­ито би­ха ги до­ве­ли до осъз­на­ва­не прав­до­по­доб­нос­т­та на уче­ни­ето за прераждането. И така, дру­га­та за­да­ча бе да се пред­с­та­ви ис­ти­на­та ка­то про­ти­по­лож­ност на заблудата. Ако про­че­те­те "Тайната Наука", от­но­во ще на­ме­ри­те под­чер­та­ва­не на факта, че е не­об­хо­ди­мо за чо­ве­ка да от­пъ­ту­ва от Земята, за­що­то тряб­ва да пре­ка­ра част от своя жи­вот на дру­ги планети. Книгата "Тайната Наука" се за­ни­ма­ва в де­тай­ли от ед­на стра­на с не­го­ви­те от­но­ше­ния с Луната, от дру­га стра­на с от­но­ше­ни­ята му с планетите.

Какво те­зи хо­ра тръг­на­ха да постигат, мо­же да се по­со­чи нак­рат­ко та- ка: те съ­що се въз­пол­з­ва­ха от ма­те­ри­алис­тич­ния въз­г­лед на времето. Защото ако пред­с­та­ви­те не­ща­та така, как­то аз съм го нап­ра­вил в "Тай- ната Наука", ще по­ка­же­те как­во тряб­ва да се из­вър­ши в ево­лю­ци­ята на на­ша­та Земя чрез връз­ка­та и с планетите. Другите пла­не­ти съ­що при­над­ле­жат на ево­лю­ци­ята на Земята. За материалиста, те­зи пла­не­ти се дви­жат в прос­т­ран­с­т­во­то ка­то прос­ти пар­че­та материя. И така, в опис­ва­не­то на тех­ни­те фун­к­ции в ду­хов­на­та ево­лю­ция на човечеството, ще

Виждате чрез то­ва как ду­хов­но­то Движение бе­ше зак­ле­ще­но по то­зи на­чин меж­ду две ус­та­но­ве­ни намерения, ед­но­то стре­мя­що се към из­к­ри­вя­ва­не на ис­ти­на­та за Луната, а дру­го­то към изо­па­ча­ване на ис­ти­на­та за планетите. Това бе­ше си­ту­аци­ята в края на XIX век. Елена Бла- ватска и Синет изо­па­чи­ха ис­ти­на­та за Луната; дру­ги­те се за­ло­ви­ха да из­к­ри­вят ис­ти­на­та от­нос­но връз­ка­та на пла­не­ти­те с ево­лю­ци­ята на Земята. Не си мислете, че е лес­но по­ло­же­ние да си зак­ле­щен меж­ду два та­ки­ва потока; по­не­же ние тук ра­бо­тим с окултизъм, а къ­де­то е на­ме­сен окул­тиз­ма е не­об­хо­ди­ма по­ве­че си­ла за схва­ща­не на не­го­ви­те ис- тини, от­кол­ко­то за раз­би­ра­не на обик­но­ве­ни­те ис­ти­ни на фи­зи­чес­кия план. Затова има съ­що в дейс­т­вие и да­леч по­-го­ля­ма си­ла на заблуда, ко­ято е край­но не­об­хо­ди­мо да се прозре. Това не е лесно, по­не­же по­-го­ля­ма­та си­ла изис­к­ва да и се противодейства. От ед­на страна, ис­ти­на­та за Луната е за­бу­ле­на от изопачаването, а от друга, съ­що и ис­ти­на­та за планетите. Така бях­ме зак­ле­ще­ни меж­ду две заб­лу­ди в из­го­да на материализма. Първо, ста­ва­ше въп­рос да се взе­ме пред­вид про­из­ли­за­що­то от из­точ­на­та страна, ко­ято бе от­го­вор­на за под­дър­жа­не­то на заб­лу­да­та от­нос­но Луната, с цел да пред­с­та­ви из­точ­но­то уче­ние за пре- раждането. Учението за фак­та на ре­ин­кар­на­ци­ята бе вярно, раз­би­ра се, но ско­ро ще ви­дим кол­ко го­ля­ма отс­тъп­ка е нап­ра­ве­на пред ма­те­ри­ализ­ма в "Езотеричен Будизъм" - как­то бе на­ре­че­на книгата. От дру­га­та стра­на има­ше же­ла­ние оп­ре­де­ле­на фор­ма на Католически Езотери- зъм да се пред­па­зи от прис­тъ­па на ин­дийс­ко влияние, и там по­ве­че от вся­ко­га бе­ше в дейс­т­вие тен­ден­ци­ята да се ос­та­ви ця­ла­та ду­хов­на действителност, свър­за­на с ево­лю­ци­ята на пла­не­тар­на­та сис­те­ма ка­то цяло, да бъ­де по­то­пе­на в материализма. Мисията на Духовната Наука бе­ше зак­ле­ще­на меж­ду те­зи две течения. Това бе положението, пред ко­ето бях­ме из­п­ра­ве­ни тогава. Навсякъде има­ше в дейс­т­вие го­ле­ми сили, стре­мя­щи се да нап­ра­вят ефек­тив­но ед­но или дру­го въздействие.

А се­га е вре­ме да се по­ка­же в как­во от­но­ше­ние то­ва из­к­ри­ве­но уче­ние за Луната е мно­го спе­ци­ал­на отс­тъп­ка пред ма­те­ри­ализ­ма и как на- чинът, по кой­то пос­ле бе поп­ра­ве­но от Блаватска, всъщ­ност нап­ра­ви не­ща­та до­ри още по-зле, за­що­то от ед­на страна, с го­ля­ма дар­ба за окул­ти­зъм - как­ва­то Синет не при­те­жа­ва­ше - тя ко­ри­ги­ра не­го­ви­те твърдения, но от дру­га стра­на из­пол­з­ва от­дел­ни методи, пос­ред­с­т­вом ко­ито греш­ка­та мо­же­ше да се за­па­зи до­ри още по-сигурно.

Първото съ­щес­т­ве­но не­що е да раз­ли­чим до­кол­ко уче­ни­ето на Синет за Осмата Сфера е заблуда. Тук тряб­ва да има­те сил­но впред­вид уче­ни­ето от­нос­но це­лия про­цес на ево­лю­ция на Земята, а имен­но учението, че

Както виждате, под­го­тов­ка­та за на­ше­то нас­то­ящо про­уч­ва­не бе ве­че нап­ра­ве­на отдавна. Вътре в човека, ка­къв­то е той сега, при­със­т­ва Ста- рата Луна, но под форма, ко­ято тряб­ва да се изоб­ра­зи ка­то не­съ­дър­жа­ща ни­що минерално. Ако си пред­с­та­ви­те Земния чо­век по та­къв начин, че да виж­да­те са­мо не­го­ва­та ми­не­рал­на част, тряб­ва да си пред­с­та­ви­те Лунния чо­век вът­ре в него. Само че ня­ма ни­що ми­не­рал­но в то­зи Лу- нен човек, за­то­ва той не мо­же да се ви­ди с фи­зи­чес­ки очи, а са­мо с ду­хо­вен поглед. Лунната фор­ма ле­жи в ос­но­ва­та на оп­ре­де­ле­ни със­тав­ни час­ти на фи­зи­чес­кия човек, съ­дър­жа се вът­ре в него, но мо­же да бъ­де до­ло­ве­на са­мо от око­то на ясновидеца. Излишно е да се казва, че съ­щес­т­ву­ва­що­то вът­ре е при­със­т­ва­ло на Старата Луна. Но са­мо си при­пом­не­те как са виж­да­ли на Старата Луна. Виждали са чрез има­ги­на­тив­но поз­на­ние - в на­ди­га­щи се, въл­ну­ва­щи се образи. Те все още при­със­т­ват днес, но за да се видят, е не­об­хо­ди­мо по­не ата­вис­тич­но ясно- видство. Човекът на Старата Луна би мо­гъл да се въз­п­ри­еме са­мо чрез ата­вис­тич­но ясновидство, ко­ето в она­зи епо­ха е би­ло нор­мал­на­та спо­соб­ност за виждане. Затова съ­що и всич­ко свър­за­но с та­зи ево­лю­ция на Старата Луна мо­же да се ви­ди са­мо в имагинации, с древ­но­то зри­тел­но ясновидство. Никога не тряб­ва да се мисли, че Лунният чо­век мо­же да се съз­да­де на ми­не­рал­на­та Земя; той е про­дукт на Старата Луна и ка­то та­къв мо­же да бъ­де ви­дян в има­ги­на­тив­но­то ясновидство. И та­ка във връз­ка със Старата Луна тряб­ва да си представим, че ця­ла­та окол­на сре­да е би­ла ви­ди­ма за има­ги­на­тив­но­то яс­но­вид­с­т­во на Лунния чо­век - точ­но как­то на­ше­то обкръжение, с растенията, животните, реките, планините, е ви­ди­мо за фи­зи­чес­ки­те очи.

Сега знаем, че си­ли­те съ­дър­жа­щи се в Старата Луна не­ми­ну­емо са се по­яви­ли от­но­во в Земния ево­лю­ци­онен процес, но че Земната ево­лю-­
ция би би­ла об­ре­че­на да загине, как­то съм по­ка­зал в "Тайната Наука", ако те­зи Лунни си­ли впос­лед­с­т­вие не бя­ха си отишли. Те не мо­же­ли да про­дъл­жат сво­ето съ­щес­т­ву­ва­не вът­ре в Земните сили. Но защо? Спо- мнете си, че ця­ла­та пла­не­та Земя тряб­ва­ло да при­еме в се­бе си ми­не­рал­но­то царство, и та­ка да бъ­де минерализирана. Докато Луната е би­ла част от Земята, Лунните си­ли все още би­ли вът­ре в Земята. Но те­зи си­ли тряб­ва­ло да бъ­дат отстранени, и за­то­ва са­ма­та Луна би­ла длъж­на да се раз­де­ли със Земята, за­що­то не мо­же­ло да съ­щес­т­ву­ва в ми­не­ра­ли­зи­ра­на­та Земя; ина­че хо­ра­та ня­ма­ло да мо­гат да се раз­ви­ват така, как­то те дейс­т­ви­тел­но се развиват. Говорил съм за всич­ко то­ва в кни­га­та "Тайната Наука". А се­га си спом­не­те точ­но ка­за­но­то от мен днес - че та­зи Луна мо­же да се въз­п­ри­еме са­мо чрез има­ги­на­тив­но ясновидство. Следователно, ако си пред­с­та­ви­те как чо­ве­кът се е раз­вил ка­то Земен чо­век с устройство, при­го­де­но за въз­п­ри­ема­не с фи­зи­чес­ки сетива, ще разберете, че той ни­ко­га не би мо­гъл да ви­ди от­де­ля­не­то на Луната. Отделянето на Луната и съ­що ней­но­то мяс­то там от­вън в Космоса би­ха мог­ли да се до­ло­вят са­мо ясновидски. Човекът бил ус­т­ро­ен така, че це­ли­ят про­цес на от­де­ля­не на Луната мо­жел да бъ­де ви­дян са­мо с яс­но­вид­с­ки поглед, и влиянията, то­га­ва про­из­ти­ча­щи от Луната, би­ха мог­ли да бъ­дат са­мо оне­зи на Старата Луна - та­ка да се ка­же въздействия, ко­ито ра­бо­ти­ли по та­къв на­чин в човека, че на­ред с дру­ги­те неща, да по­ро­дят в не­го има­ги­на­тив­но ясновидство.

Опитайте си да си пред­с­та­ви­те по­ло­же­ни­ето в оно­ва древ­но време! Ситуацията би­ла такава, че "човекът" мо­жел да възникне, че ду­ши­те мо­же­ли да сля­зат от пла­не­ти­те и т.н. - но Луната тряб­ва­ло да ра­бо­ти ка­то Луна и то по та­къв начин, че си­ли­те в чо­веш­ко­то същество, как­во­то то е слязло, да бъ­дат съ­щи­те си­ли ка­то при­със­т­ва­щи­те на Старата Луна, ко­ято пред­хож­да­ла Земята. Никой ос­вен на­да­ре­ния със зри­тел­но яс­но­вид­с­т­во не мо­жел да виж­да та­зи Луна.

След това, ка­то ма­те­ри­ал­но яв­ле­ние съ­пътс­т­ва­що то­зи про­цес на за­ми­на­ва­не на Лунните сили, се слу­чи­ло не­що друго. Вече съм ви раз­каз­вал как Яхве е свър­зан с Луната. Случилото се би­ло това, че за­ра­ди връз­ка­та на Яхве с Луната тя съ­що би­ла нап­ра­ве­на материална, би­ла мине- рализирана, но с ма­те­рия мно­го по­-п­лът­на от Земната. Затова как­во­то мо­же да се ви­ди днес ка­то фи­зи­чес­ка Луна, и за­ра­ди ко­ето мо­же да се приеме, че Луната съ­дър­жа ми­не­ра­лен елемент, тряб­ва да се прос­ле­ди на­зад до де­ла­та на Яхве, чрез ко­го­то оп­ре­де­ле­ни еле­мен­ти би­ли до­ба­ве­ни към Старата Луна.

Обаче та­ка си­ли­те на Старата Луна би­ли отслабени, и се­га ра­бо­тят по съв­сем раз­ли­чен начин. Останала ли Луната неминерализирана, си­ли­те и би­ха ра­бо­ти­ли по та­къв начин, че ней­ни­те лъ­чи щя­ха ви­на­ги да про­-

Това е ис­ти­на от ог­ром­но значение, за­що­то се­га ще осъзнаете, че е би­ло нуж­но Луната да бъ­де минерализирана, за да не ра­бо­ти по ста­рия начин. И така, ко­га­то го­во­рим за Луната ка­то пов­то­ре­ние на Старата Луна, тряб­ва да го­во­рим за не­бес­но тяло, ко­ето е не­ви­ди­мо за фи­зи­чес­ки­те очи, ко­ето е част от ду­хов­ния свят, ма­кар и са­мо от под­съз­на­тел­ния ду­хо­вен свят, до­ло­вим за зри­тел­но­то ясновидство. Следователно тряб­ва да има­ме пред­вид не­що духовно, ко­га­то го­во­рим за пов­то­ре­ние на Старата Луна; ми­не­рал­но­то в се­гаш­на­та Луна е би­ло при­ба­ве­но към ду­хов­но­то и не при­над­ле­жи на Луната, ко­га­то Луната се за­ся­га в ста­рия смисъл.

Как да се пре­въз­мог­не­ше ма­те­ри­ализ­ма на XIX век? Неговите при­вър­же­ни­ци със си­гур­ност ня­ма­ше да повярват, че зад ма­те­ри­ал­на­та Луна ле­жи на­й-­важ­ни­ят ос­та­тък от старата, не­ми­не­ра­ли­зи­ра­на Луна; те ни­ко­га не би­ха по­вяр­ва­ли в по­доб­но нещо. Така бе нап­ра­ве­но отс­тъп­ва­не пред ма­те­ри­ализ­ма чрез го­во­ре­не­то са­мо за физическата, ма­те­ри­али­зи­ра­на Луна. Ето за­що ко­га­то Синет го­во­ре­ше за Луната, той про­пус­ка­ше духа. В "Езотеричен Будизъм" той прос­то казва, че ма­те­ри­ята на Луната е да­леч по­-п­лът­на от та­зи на Земята. Това е така, до­ри тряб­ва да бъ­де така, но че окул­т­на­та дейс­т­ви­тел­ност ко­ято по­со­чих е скри­та от­зад - то­зи факт той про­пус­на изцяло. Следователно той нап­ра­ви отс­тъп­ка с това, че го­во­ри са­мо за ма­те­ри­ята на Луната. Но ду­хов­нос­т­та зад Луната там не се взе­ма впредвид; тя в ос­но­ва­та си не при­над­ле­жи на Земята, и е свър­за­на мно­го по­ве­че със Старата Луна, от­кол­ко­то със Земята. Този факт бе­ше на­пъл­но скрит, и пос­лед­с­т­ви­ето бе от ог­ром­но значение; за­що­то Синет та­ка пред­с­та­ви един ве­рен факт - а именно, че Луната има не­що об­що с Осмата Сфера - в край­но пог­реш­на свет­ли­на и го из­к­ри­ви с го­ля­мо умение. Той про­пус­на вся­ко спо­ме­на­ва­не за ду­хов­ния ас­пект на Осмата Сфера, а именно, че Осмата Сфера, за пред­с­та­ви­тел на ко­ято бе на­бе­де­на Луната, е онова, ко­ето се крие зад Луна- та, и той на­ре­че Осмата Сфера пос­та­ве­но­то там всъщ­ност да неутрали- зира, да от­б­лъс­к­ва въз­дейс­т­ви­ята на Осмата Сфера. Както ве­че чухме, ма­те­ри­ята на Луната е там, за да не­ут­ра­ли­зи­ра Осмата Сфера, да я нап­ра­ви неефективна.

Хората не осъз­на­ват как­во ще­ше да бъ­де въз­дейс­т­ви­ето на Осмата Сфера, ако ма­те­ри­ята е би­ла от­х­вър­ле­на от Луната. Цялото ес­тес­т­во на чо­веш­ка­та ду­ша ще­ше да ста­не съв­сем раз­лич­но на Земята, и че то­ва

И така, стиг­нах­ме до мястото, къ­де­то мо­жем да ка­жем по­-точ­но от­кол­ко­то до­се­га бе­ше възможно, как­во е всъщ­ност Осмата Сфера. Това е тема, на­й-­тяс­но свър­за­на с ду­хов­ния ас­пект на ево­лю­ци­ята през XIX век.