Лекции изнесени в Дорнах от 10 до 25. 10. 1915 год



страница8/13
Дата23.10.2018
Размер1.02 Mb.
#93506
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

СЕДМА ЛЕКЦИЯ


В ед­на лек­ция нас­ко­ро ка­зах нещо, към ко­ето ис­кам да се вър­на днес, за­що­то то ло­гич­но фор­ми­ра не­що ка­то ос­но­ва на това, ко­ето тряб­ва още да кажа. Аз казах, че ду­хов­но­-на­уч­но Движение ка­то на­ше­то тряб­ва да взе­ма из­ця­ло под вни­ма­ние изис­к­ва­ни­ята на нас­то­ящия пе­ри­од от ево­лю­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то и не­из­беж­ни­те пос­лед­с­т­вия от та­зи ево- люция. Такова Движение тряб­ва сле­до­ва­тел­но неп­ре­мен­но да раз­г­леж­да ата­вис­тич­но­то яс­но­вид­с­т­во и знанието, ос­та­тък от ата­вис­тич­но яс- новидство, ка­то ос­та­ря­ло и ве­че не­под­хо­дя­що за на­ше­то време; тряб­ва

да бъ­де Движение, ко­ето не от­да­ва го­ля­мо зна­че­ние на нищо, про­из­ти­ча­що от ата­вис­тич­ни източници.

Това означава, че го­ля­ма част от знанието, из­не­се­но в т.н. Теософско Общество, тряб­ва прос­то да бъ­де от­х­вър­ле­но или пре­неб­рег­на­то във формата, в ко­ято то бе пред­с­та­ве­но там, и в оп­ре­де­ле­ни слу­чаи да се из­г­ра­ди из­ця­ло наново. Затова от за­поч­ва­не­то на­та­тък бя­ха нап­ра­ве­ни го­ле­ми уси­лия от ста­ри­те пред­с­та­ви­те­ли на то­ва Общество да ни се противодейства. Само ще ви дам един пример.

Можете да срав­ни­те ка­за­но­то от мен през 1904 год. в пър­во­то из­да­ние на мо­ята кни­га "Теософия" за ду­шев­ния свят и за ду­хов­ния свят със за­явя­ва­но­то пре­ди това. Особено тряб­ва да взе­ме­те пред­вид разграниче- нията, нап­ра­ве­ни от мен във връз­ка с ду­шев­ния свят и във вът­реш­ния ду­ше­вен жи­вот на чо­ве­ка и ще видите, че се при­да­ва го­ля­мо зна­че­ние на разликата, ко­ято тряб­ва да се пра­ви меж­ду Сетивната Душа, Раз- създъчна или Чувстваща Душа и Съзнателната Душа (Духовната Душа). Това тро­ич­но раз­г­ра­ни­ча­ва­не ни­ко­га не е би­ло пра­ве­но в ли­те­ра­ту­ра­та на Теософското Общество, но сред нас то­ва бе из­тък­ва­но от са­мо­то начало.

От дру­га­та стра­на се опит­ва­ха да пре­мах­нат то­ва разграничаване, да не го ос­та­вят да на­ме­ри почва. Ясно си спом­ням как­ви уси­лия пра­ве­ха те да си спе­че­лят от­но­во на­шия приятел, по­кой­ни­ят Лудвиг Линдеман, ко­га­то той се опит­ва­ше да пред­с­та­ви на­ше­то Движение в Италия. Бе заявено: Вие прос­то каз­ва­те с дру­ги ду­ми това, ко­ето ве­че е ка­за­но в на­ше­то учение. Накратко, те­зи хо­ра не же­ла­еха да се осъзнае, че то­ва тро­ич­но раз­г­ра­ни­ча­ва­не бе не­що из­ця­ло но­во и бе­ше нуж­но да из­тък­ват то­ва от­но­во и отново. И по­доб­ни не­ща се случ­ва­ха много, мно­го пъти.

От са­мо­то на­ча­ло ние сме по­ели в посоката, изис­к­ва­на от нуж­ди­те на нас­то­яща­та епоха, взе­май­ки пред­вид всич­ки неща, за ко­ито ви раз­каз­вам нак­рат­ко през пос­лед­ни­те седмици. Но за да след­ва­ме стрик­т­но то­зи курс, бе не­об­хо­ди­мо да се при­да­де раз­лич­на фор­ма на на­чи­на на работа, въз­п­ри­ет нав­ся­къ­де в Теософското Общество. Това ес­тес­тве­но изис­к­ва­ше усилия, на­ис­ти­на упо­ри­ти усилия. Бе пос­та­вен съ­що и труд­ни­ят въп­рос как мо­ята соб­с­т­ве­на ра­бо­та мо­же­ше да на­ме­ри мяс­то в литературата. През пър­ви­те го­ди­ни аз бях длъ­жен да пред­с­та­вям оп­ре­де­ле­ни не­ща с го­ля­ма сдър­жа­ност по прос­та­та причина, че са нуж­ни го­ди­ни на из­с­лед­ва­не и стро­го про­ве­ря­ва­не по от­но­ше­ние на оп­ре­де­ле­ни теми, и за­що­то от са­мо­то на­ча­ло бях твър­до ре­шен ни­ко­га да не пу- б­ли­ку­вам или каз­вам не­що ос­вен онова, за ко­ето мо­га да бъ­да отгово- рен, под­ла­гай­ки го из­ця­ло на ка­те­го­рич­на проверка.

Както ще сте раз­б­ра­ли след ка­за­но­то от мен, бе въз­ник­нал безпорядък, за­що­то из­с­лед­ва­не­то на жи­во­та меж­ду смър­т­та и пре­раж­да­не­то бе про­веж­да­но с из­ця­ло пог­реш­ни средства. Говорих за то­ва в пред­ход­ни­те лекции. Но не ви­на­ги е би­ло лес­но те­зи не­ща да се про­ве­рят така, ка­то трябва. Ако ня­кой ре­ша­ва да ра­бо­ти съз­на­тел­но и с чув­с­т­во на пъл­на отговорност, тряб­ва да се из­пол­з­ва вся­ка въз­мож­ност за стро­го прове- ряване, но те­зи въз­мож­нос­ти ни­ко­га не тряб­ва да бъ­дат принудени. В ду­хов­но­то из­с­лед­ва­не ста­ва въп­рос за чакане. Подходящите въз­мож­нос­ти ни­ко­га не тряб­ва да бъ­дат пре­диз­вик­ва­ни и в на­й-­мал­ка степен.

Най-явна от всич­ки бе не­точ­нос­т­та на твърденията, пре­тен­ди­ра­щи да да­ват све­де­ния за жи­во­та меж­ду смър­т­та и но­во­то раждане. Но до­ка­то на фи­зи­чес­ки план, пог­реш­ни­те ре­зул­та­ти от ед­но из­с­лед­ва­не мо­гат да бъ­дат ко­ри­ги­ра­ни чрез под­ла­га­не­то им на про­вер­ка с фи­зи­чес­ки сред- ства, вед­на­га до­каз­ва­що тях­на­та погрешност, ко­га­то са на­ме­се­ни не­ща от ду­хов­ния свят е съ­вър­ше­но различно, раз­би­ра се. В ду­хов­ни­те све- тове, на­ли­чи­ето на погрешна, неп­ра­вил­на пред­с­та­ва за ре­ал­ни­те фак­ти е обър­ка­ва­що за са­мо­то изследване. Ако то­га­ва чрез ме­ди­уми са би­ли нап­ра­ве­ни изказвания, ко­ито изоб­що не бя­ха съ­об­ще­ния от мъртвите, а бя­ха пред­на­ме­ре­но вдъх­но­ве­ни от жи­ви хо­ра с вся­как­ви ви­до­ве инте- реси, то­га­ва въз­ник­ва­ха те­зи ре­зул­та­ти на нещо, ко­ето пре­тен­ди­ра­ше да бъ­де изследване. Те се из­п­ра­вя­ха пред всеки, и ако ня­кой се опит­ва да про­ве­ри не­ща­та в та­зи област, той тряб­ва да се бо­ри с те­зи ре­зул­та­ти от из­с­лед­ва­не ка­то с дейс­т­ви­тел­ни сили. Всичко, ка­за­но на фи­зи­чес­ки план, мо­же да бъ­де до­ка­за­но ка­то невярно; ня­кой ся­да на бю­ро­то си и го опровергава. Но пог­ре­шен ре­зул­тат от из­с­лед­ва­не в ду­хов­ния свят е жи­ва реалност: тя е там и ня­кой тряб­ва да се бо­ри с нея, да я пре- махне.

Точно как­то мис­ли­те са жи­ви реалности, греш­ни­те ре­зул­та­ти на из­с­лед­ва­не­то са дейс­т­ви­тел­ни сили, ко­ито ги има вед­на­га щом ня­кой пре- к­ра­чи Прага на ду­хов­ния свят. Този ня­кой вли­за в ду­хов­ния свят със ста­ра­ни­ето да раз­к­рие све­де­ния за жи­во­та меж­ду смър­т­та и но­во­то раждане; но то­га­ва пог­реш­ни­те мисли, ко­ито пре­ди са би­ли поражда- ни, сто­ят там пред не­го ка­то жи­ви същества. Преди всичко, те си при­да­ват вид на истина, на реалност. Оттук то­зи ня­кой тряб­ва пър­во да се бо­ри с тях, да ги проверява, за да от­к­рие да­ли те имат свойс­т­ва­та на не­вер­ни мисли, или ха­рак­те­ра на вер­ни и ис­тин­ни жи­ви мисли.

Този про­цес на про­ве­ря­ва­не и пот­вър­ж­да­ва­не чес­то от­не­ма мно­го дъл­го време. Следователно бе­ше в при­ро­да­та на нещата, ко­га­то ня­кой твъ- р­до бе решил, че про­ве­ря­ва­не­то тряб­ва да бъ­де из­чер­па­тел­но и точно, да му е труд­но да из­с­лед­ва та­зи об­ласт на жи­во­та меж­ду смър­т­та и но­во­то раждане, за­що­то са би­ли нап­ра­ве­ни тол­ко­ва мно­го пог­реш­ни


заключения. Затова осо­бе­но в те­зи не­ща бе не­об­хо­ди­мо да се уп­раж­ня­ва го­ля­ма сдържаност, го­во­рей­ки за тях са­мо ко­га­то те мо­гат да бъ­дат пред­с­та­ве­ни ка­то аб­со­лют­но и ка­те­го­рич­но верни. Следователно тряб­ва­ше да се свър­ши мно­го работа, пре­ди да ста­не въз­мож­но да бъ­де из­не­сен нап­ри­мер кур­сът от лекции, се­га на раз­по­ло­же­ние под заг­ла­ви­ето "Вътрешната същ­ност на чо­ве­ка меж­ду смър­т­та и но­во­то раждане". (6 лек­ции из­не­се­ни във Виена, 8 до 14 Април 1914 год.)

Лесно е да се опи­ше об­що жи­во­та меж­ду смър­т­та и но­во­то раждане. Той за­поч­ва когато, след за­вър­ш­ва­не на ретроспекцията, въз­ник­ва­ща в про­це­са на от­де­ля­не на етер­но­то тя­ло от физическото, чо­веш­ко­то съ­щес­т­во пре­ми­на­ва в сферата, ко­ято в те­ософ­с­ка­та ли­те­ра­ту­ра обик­но­ве­но бе на­ри­ча­на Камалока. Но ако срав­ни­те на­ре­че­но­то в та­зи ли­те­ра­ту­ра Камалока с опо­вес­те­но­то сред нас в те­че­ние на годините, ня­ма на­чин да не за­бе­ле­жи­те зна­чи­тел­ни разлики. Моля ви, не ме раз­би­рай­те пог­реш­но тук. Аз не твърдя, че в на­ше вре­ме за­да­ча­та на вся­ка ин­ди­ви­ду­ал­ност е да под­ла­га всич­ко на проверка. Задачата на един не е съща- та, как­то та­зи на друг. Считам за своя за­да­ча да не каз­вам нищо, за ко­ето да не мо­га да гарантирам, че е би­ло про­ве­ре­но и доказано. Това е, ко­ето смя­там за моя лична, из­ця­ло ин­ди­ви­ду­ал­на задача.

А се­га ис­кам да го­во­ря за нещо, ко­ето е важ­но да се запомни, ко­га­то го­во­рим за пър­ви­те го­ди­ни от жи­во­та меж­ду смър­т­та и но­во­то ражда- не. Наистина по­ло­жи­тел­на и дос­то­вер­на кар­ти­на на те­зи пър­ви го­ди­ни или де­се­ти­ле­тия мо­же да се до­бие са­мо чрез из­пол­з­ва­не на оп­ре­де­ле­ни паралели. Само та­ка е възможно, чрез до­ба­вя­не на мно­го детайли, да се до­пъл­ни об­ща­та картина, пре­да­де­на в кни­га­та "Теософия". Цялото на­ше раз­ви­тие за­ви­си от то­ва да­ли ще го направим. В та­зи кни­га е да­ден ши­рок общ план, и на­ша­та ра­бо­та тряб­ва да се със­тои в раз­ши­ря­ва­не­то на раз­но­об­раз­ни­те направления, ски­ци­ра­ни в об­щия план. Става въ- прос, следователно, за съ­би­ра­не­то на мно­го из­ка­за­ни не­ща и ако из­хож­дай­ки от на­пи­са­но­то в кни­га­та "Теософия" про­дъл­жи­те към мно­го по­-дъл­бо­ки­те детайли, из­не­се­ни в се­га от­пе­ча­та­ни­те лек­ци­он­ни курсо- ве, ще видите, че е бил нап­ра­вен ис­тин­с­ки нап­ре­дък в при­до­би­ва­не­то на все по­-за­дъл­бо­че­но познание.

За да има­ме точ­на кар­ти­на на пър­ви­те го­ди­ни или де­се­ти­ле­тия на жи­во­та след смъртта, е не­об­хо­ди­мо да срав­ним въз­п­ри­ема­но­то в случая, ко­га­то чо­веш­ки съ­щес­т­ва уми­рат мно­го млади, да ка­жем в на­й-­ран­но детство, с въз­п­ри­ема­но­то в слу­ча­ите на онези, уми­ра­щи в сред­на въз- раст, и с оне­зи в нап­ред­на­ла възраст. Разликата е мно­го голяма. Живо- тът след смър­т­та се раз­ли­ча­ва изк­лю­чи­тел­но мно­го спо­ред то­ва да­ли чо­веш­ко­то съ­щес­т­во е ум­ря­ло в ран­на или нап­ред­на­ла възраст; и на­ис­ти­на на­деж­д­на кар­ти­на мо­же да се до­бие са­мо от пре­жи­вя­но­то във


връз­ка с чо­веш­ки същества, чи­ято смърт е нас­тъ­пи­ла на раз­лич­на въз- раст.

Така нап­ри­мер съ­щес­т­ве­на ос­но­ва за раз­к­ри­ва­не­то на оп­ре­де­ле­ни те­ми да­ва то­ва да раз­бе­рем със­то­яни­ята на онези, ко­ито уми­рат в съв­сем ран­но детс­т­во и на онези, уми­ра­щи на въз­раст от 11, 12 или 13 год. Наблюдава се мно­го го­ля­ма раз­ли­ка в ус­ло­ви­ята на жи­во­та след смър- тта, спо­ред то­ва да­ли тя нас­тъп­ва пре­ди 8-та или 9-та година, или пре­ди 16-та или 17-та година. Това яс­но се раз­к­ри­ва чрез оп­ре­де­ле­ни опитности, ко­ито ня­кой мо­же да има с мъртвите. Може да се наблюда- ва, че чо­веш­ки­те същества, ко­ито уми­рат през на­й-­не­ус­той­чи­ви­те го­ди­ни на детството, са мно­го по­-за­ети със задачите, въз­ла­га­ни на чо­ве­чес­т­во­то през пе­ри­ода не­пос­ред­с­т­ве­но след та­зи смърт.

Днес външ­ни­те пред­с­та­ви­те­ли на ре­ли­ги­оз­ни­те об­щ­нос­ти не пра­вят нищо, за да пре­дот­в­ра­тят вко­ре­ня­ва­не­то сред хо­ра­та на оп­ре­де­ле­ни идеи, ко­ито са в про­ти­во­ре­чие с истината. Знаете от соб­с­т­вен опит, че те­зи пред­с­та­ви­те­ли пра­вят мал­ко за от­х­вър­ля­не на идеята, че ко­га­то уми­ра ста­рец или бебе, ста­ре­цът про­дъл­жа­ва да жи­вее ка­то старец, а де­те­то ка­то дете. Но на­чи­нът на жи­вот на ду­ши­те на Земята пря­ко ня­ма ни­що об­що с на­чи­на им на жи­вот на оня свят. Ако де­те уми­ра на въз­раст от три или шест месеца, всич­ки не­го­ви Земни жи­во­ти имат зна­че­ние и то мо­же да вле­зе в ду­хов­ния свят ка­то мно­го зря­ла душа. Следователно е из­ця­ло пог­реш­но да си представяме, че бе­бе­то жи­вее ка­то бебе. Ние откриваме, че душите, ко­ито уми­рат в ран­но детство, имат за­да­чи свър­за­ни с оно­ва от ко­ето Земята има нужда, за да се до­бие не­об­хо­ди­мия за­пас от ду­хов­ни си­ли за бъ­де­щи дейности. Съответ- но чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва не мо­гат да ра­бо­тят на Земята, ако до тях не ид­ват им­пул­си от ду­хов­ни­те светове. Тези им­пул­си оба­че не ид­ват по неопределения, не­ясен на­чин мис­лен в пантеизма; те ид­ват от кон­к­рет­ни същества, сред ко­ито мо­гат да бъ­дат от­к­ри­ти съ­що и ду­ши­те на децата, уми­ра­щи в ран­но детство.

Като кон­к­ре­тен пример, не­ка да по­мис­лим за то­ва как из­рас­на Гьоте. Естествено, част от ге­ния на Гьоте се дъл­же­ше на помощта, ко­ято той по­лу­чи от ду­хов­ния свят. Ако из­с­лед­ва­ме това, ние сти­га­ме до ду­ши­те на деца, по­чи­на­ли в ран­на възраст. В то­зи слу­чай духовността, при­със­т­ва­ща във Вселената, е свър­за­на с ду­ши­те на деца, по­чи­на­ли в ран­но детство. От дру­га стра­на децата, уми­ра­щи на въз­раст от 9 или 10, но пре­ди 16 или 17 години, се оказ­ват мно­го ско­ро след смър­т­та си в ком­па­ни­ята на ду­хов­ни съ­щес­т­ва - но те­зи ду­хов­ни съ­щес­т­ва са чо­веш­ки души. Много от те­зи де­ца се на­ми­рат в об­к­ръ­же­ни­ето на чо­веш­ки ду- ши, и то при оне­зи души, ко­ито тряб­ва ско­ро да сля­зат на Земята, ко­ито са в очак­ва­не на сво­ята след­ва­ща инкарнация. И та­ка онези, ко­ито


уми­рат в ран­но детс­т­во пре­ди 7 или 8 години, мо­гат да бъ­дат на­ме­ре­ни за­ети глав­но с чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва тук до­лу на Земята; но оне­зи ко­ито уми­рат във въз­рас­т­та от 10 до 15 или 16 го­ди­ни се оказ­ват за­ети с ду- ши, чи­ито уси­лия са ско­ро да се инкарнират. Те са жиз­не­ни прид­ру­жи­те­ли и помощници, важ­ни пра­те­ни­ци за то­ва от как­во те­зи ду­ши имат нужда, за да се под­гот­вят за сво­ето Земно съществуване. Това е важ­но да се знае, ако ис­ка­ме да из­бег­нем об­щи­те при­каз­ки и сме ре­ше­ни да про­ник­нем в те­зи ду­хов­ни светове.

Не е лес­но да се из­с­лед­ват те­зи неща. Някой мо­же да се заинтересува, пи­тай­ки например: Кой е на­й-­доб­ри­ят на­чин да на­ме­рим мъртвите? Оказва се, че по­чи­на­ли­те пре­ди го­ди­ни или десетилетия, или съв­сем наскоро, са на­й-­лес­но откривани, ко­га­то в съ­ня се про­бу­ди съз­на­ние за ду­хов­ния свят.

Често съм ви казвал, че про­буж­да­не­то мо­же да бъ­де два вида. Пробуж- дане мо­же да се по­лу­чи в са­мия сън, и то­га­ва чо­век знае, че не спи по оби­чайния начин, а е ду­хов­ния свят. Указания по та­зи те­ма мо­гат да се на­ме­рят в кни­га­та "Път към себепознание. Осем медитации". Или мо­же да се със­тои про­буж­да­не в са­мия бу­ден живот. Но из­с­лед­ва­не за жи­во­та на мър­т­ви­те се про­веж­да най-лесно, ко­га­то про­буж­да­не­то ста­не по вре­ме на сън, за­що­то то­га­ва соб­с­т­ве­на­та дейност е на­й-­тяс­но свър­за­на с она­зи на мъртвите.

Тогава се пра­ви за­бе­ле­жи­тел­но откритие. Тук, във фи­зи­чес­кия жи­вот меж­ду съ­буж­да­не­то и заспиването, чо­век пом­ни ви­на­ги пе­ри­оди­те на своя дне­вен живот. В как­во всъщ­ност се със­тои не­го­ви­ят живот? Събу- ждане, дне­вен живот, сън; събуждане, дне­вен живот, сън и т.н. През днев­ния му жи­вот не­го­ви­те спо­ме­ни са ви­на­ги за слу­чи­ло­то се през по­-ра­нен дне­вен живот. Нашият все­кид­не­вен бу­ден жи­вот е пъ­лен с та­ки­ва спомени. Но е различно, ко­га­то жи­во­тът на на­шия Аз е пре­къс­нат от пе­ри­оди­те на сън. Особеното не­що оба­че е, че през съ­ня ние пом­ним са­мо пре­диш­ни­те съ­нищ­ни със­то­яния - са­мо че не сме съз­на­тел­ни за това. В по­ве­че­то слу­чаи ня­ма та­къв спомен. Но в съ­ня през це­лия жи­вот про­дъл­жа­ва под­съз­на­те­лен про­цес на памет.

Ако раз­г­ле­да­ме живота, кой­то об­х­ва­ща съ­ня и будността, нощ­ния жи­вот и днев­ния живот, мо­жем да кажем: нощ­ни­ят жи­вот е пре­къс­ван от дневния, точ­но как­то и днев­ни­ят жи­вот е пре­къс­ван от нощния. Въпре- ки то­ва те­че­ни­ето на жи­во­та продължава. Забележителното не­що оба­че е, че до­ка­то за спо­ме­ни­те от жи­во­та през де­ня ние сме па­сив­ни - за­що­то те се на­ди­гат са­ми и са­мо в от­дел­ни случаи, ко­га­то ис­ка­ме да си при­пом­ним не­що в миналото, се на­ла­га да по­ла­га­ме уси­лия - по вре­ме на сън, ко­га­то ис­ка­ме да си спом­ним не­що с ня­как­ва цел, уси­ли­ята са край­но необходими. По пра­ви­ло оба­че на чо­век не му дос­ти­га си­ла­та
да ста­не съз­на­те­лен за та­зи дейност и за­то­ва той ня­ма спо­ме­ни по вре­ме на сън. В сво­ята ду­ша оба­че той е мно­го по­-­ак­ти­вен в съня, от­кол­ко­то през буд­ния живот. Сънуването не пре­къс­ва та­зи дейност. Съну- ването съ­от­ветс­т­ва на онова, ко­ето ста­ва в буд­ния живот, ко­га­то по­ла­га­ме го­ле­ми уси­лия да си спомним; но ако в съ­ня ние се нап­рег­нем ед­ва слабо, то­ва от­го­ва­ря на оби­чайния про­цес на спом­ня­не през деня, ко­га­то не пра­вим усилия, за­що­то спо­ме­ни­те ид­ват от са­мо се­бе си. След смър­т­та спомените, ко­ито има­ме от за­вър­ши­лия бу­ден живот, ско­ро свършват. След то­ва в пе­ри­ода на Камалока чо­век из­жи­вя­ва вси- ч­ки опит­нос­ти от но­щи­те си в об­ра­тен ред.

В на­шия жи­вот тук на Земята ние сме за­ети с онова, ко­ето ни но­сят дни­те и съ­що - въпреки, че не го съз­на­ва­ме - с онова, ко­ето пре­жи­вя­ва­ме през нощите. След смър­т­та оба­че всичко, ко­ето сме из­жи­ве­ли през нощите, ид­ва в на­ше­то съзнание. Нощ след нощ - всич­ко се връ­ща при нас. И е важ­но да се схване, че мър­т­ви­те жи­ве­ят пре­ди всич­ко през нощта. Това по ни­ка­къв на­чин не е лес­но за осъз­на­ва­не и мо­же да се раз­к­ри­ва са­мо постепенно. Естествено, чо­век пре­жи­вя­ва своя живот, но го пре­жи­вя­ва чрез сво­ите опит­нос­ти през нощите.

Често съм казвал, че вре­ме­то пре­ка­ра­но в Камалока е приб­ли­зи­тел­но ед­на тре­та от времето, пре­ка­ра­но в жи­вот на Земята. Ако раз­мис­ли­те за това, че човек, кой­то не уми­ра в детството, пре­кар­ва око­ло ед­на тре­та от своя жи­вот заспал, ще раз­бе­ре­те за­що вре­ме­то в Камалока въз­ли­за на приб­ли­зи­тел­но ед­на тре­та от вре­ме­то на Земния живот; пе­ри­одът на Камалока трае тол­ко­ва време, кол­ко­то е пре­ка­ра­но­то в сън - око­ло ед­на тре­та от це­лия жи­вот на Земята.

Необходимо е мно­го да съ­бе­рем ста­ра­тел­но съ­об­ще­ни­ята за оп­ре­де­ле­ни знания, ко­ито са би­ли изнесени, и да ги съпоставим. И то­ва е за­що­то - как да ка­жа - то­ва е за­що­то има драз­нещ ефект (въп­ре­ки че то­ва не из­ра­зя­ва точ­но как­во имам предвид), ко­га­то някой, кой­то се опит­ва да го­во­ри за ду­хов­ния свят с пъл­на отговорност, е за­пит­ван с все­въз­мож­ни въп­ро­си за то­ва или оно­ва след лекциите. Тези хо­ра ис­кат да зна­ят всичко, но от дру­га стра­на то­зи ня­кой се ста­рае да го­во­ри от на­ча­ло до край са­мо за онова, ко­ето в дейс­т­ви­тел­но е би­ло намислено. Тогава той е при­ну­ден да го­во­ри по ця­ла гру­па теми, за ко­ито все още не е има­ло удо­бен слу­чай за пъл­но изследване. Разбира се, въз­мож­но е да се да­де ня­ка­къв отговор, по­не­же на­ука­та на окул­тиз­ма е на разположение; но ко­га­то ня­кой е въз­п­ри­ел ка­то ос­но­вен прин­цип да го­во­ри са­мо за оно- ва, ко­ето е из­с­лед­вал и проверил, то­зи вид раз­го­во­ри не му се нравят.

А се­га си припомнете, че казах: ко­га­то пре­си­ча­ме Прага на ду­хов­ния свят ние откриваме, че от­но­си­тел­но ско­ро след сво­ята смърт чо­веш­ко­то същество, по­чи­на­ло на въз­раст от 11, 12 или 13 години, жи­вее сред
онези, ко­ито ско­ро ще се вър­нат на Земята и ще из­пъл­ня­ват сво­ите за­да­чи там. Такава ду­ша им по­ма­га да на­ме­рят пра­вил­ния път към инкар- нация. Може да из­г­леж­да странно, но въп­ре­ки то­ва слу­ча­ят е такъв.

Тези не­ща са свър­за­ни с ред оп­ре­де­ле­ни тай­ни на живота, с мно­го осо­бе­ни тай­ни от живота. Работата е там, че от­к­ри­ва­ме оп­ре­де­ле­ни не­ща в ис­тин­с­кия сми­съл на думата, са­мо ко­га­то мо­жем да пос­та­вим пра­вил­ни­те въпроси. Не все­ки въп­рос е пра­вил­но поставен; тряб­ва да изчака- ме, до­ка­то ста­нем способни, та­ка да се каже, да пос­та­вя­ме въп­ро­си­те по пра­вил­ния начин.

Сега ще ка­жа нещо, ко­ето мо­же да из­г­леж­да странно, но въп­ре­ки то­ва е вярно. Човешкото съ­щес­т­во има две се­рии зъби: пър­во има зъбите, ко­ито па­дат око­ло сед­ма­та година, и след то­ва има вто­рич­ни­те си зъби. Не вярвам, че на мно­го хо­ра им ид­ва на ум да пи­тат не­що за из­ли­за­не­то на те­зи вто­рич­ни зъби, тъй ка­то ви­на­ги съм откривал, че ко­га­то те­ма­та е ра­зис­к­ва­на сред специалисти, те го­во­рят ка­то че ли ня­ма раз­ли­ка меж­ду пър­во­то и вто­ро­то ник­не­не на зъби. За един окул­тист обаче, пър­во­то из­ник­ва­не на зъ­би е из­ця­ло раз­лич­но не­що от раз­ви­ти­ето на вто­ри­те зъби. Веднъж тряб­ва­ше да дам нещо, ко­ето из­г­леж­да­ше ка­то гро­тес­ков от­го­вор на въпрос, пов­диг­нат от един ме­ди­цин­с­ки експерт. Отговорът го разсмя, но от ста­но­ви­ще­то на окул­тиз­ма той бе съв­сем правилен. Той каза, че де­ца­та с млеч­ни зъ­би тряб­ва­ло да се на­учат да за­хап­ват въз­мож­но най-бързо, за­що­то един­с­т­ве­на­та цел на зъ­би­те е да да­ват въз­мож­ност на чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва да хапят. Тази по­со­ка на ми- с­ле­не оба­че не е пра­вил­на - от окул­т­на глед­на точка, на­й-м­но­го тя е са­мо на­по­ло­ви­на вяр­на - и в те­ма­та във все­ки слу­чай тряб­ва да се нав­ле­зе по-точно. Няма съмнение, че чо­век има вто­ри­те си зъ­би за це­ли­те на захапването; но що се от­на­ся да пър­ви­те зъби, има съмнение. Първите зъ­би ид­ват от наследствеността. Човешкото съ­щес­т­во ги има, за­що­то ро­ди­те­ли­те и пра­ро­ди­те­ли­те му са ги имали. Само ко­га­то сме­ни те­зи първи, унас­ле­де­ни зъби, то раз­ви­ва вто­рич­ни­те зъби. Тогава те са ин­ди­ви­ду­ал­на придобивка; до­ка­то пър­ви­те зъ­би са би­ли наследени. Това е тема, ко­ято се забелязва, са­мо ако обър­нем вни­ма­ние на ед­ва до­ло­ви­ми различия. Това не е въп­рос от съ­щес­т­ве­на важност, ни­то щях­ме да се из­ло­жим на опас­нос­т­та от осо­бе­но се­ри­оз­ни грешки, ако въп­ро­сът не бе повдигнат. Но е важ­но да знаем, че пър­ви­те зъ­би са свър­за­ни с нас­лед­с­т­ве­нос­т­та по съв­сем раз­ли­чен начин, от­кол­ко­то са вторите. Вторите зъ­би се оказ­ват свър­за­ни с об­що­то здра­ве на чо­веш­ко­то съще- ство, с це­лия не­гов организъм, до­ка­то пър­ви­те зъби, осо­бе­но що се от­на­ся до тях­но­то здраве, са да­леч по­-тяс­но свър­за­ни със здра­ве­то на ро­ди­те­ли­те и прародителите. Тук ве­че има различие, ко­ето мо­же да бъ­де ус­та­но­ве­но опитно. Тези раз­ли­чия са сла­бо доловими, но ко­га­то вни­-
ма­ни­ето е на­со­че­но към то­ва как сто­ят не­ща­та със зъбите, из­ли­за на­яве не­що друго, и то­ва е точката, ко­ято мо­же да ви се сто­ри странна, ма­кар че е на­пъл­но истинна.

Представете си, че ед­но де­те уми­ра пре­ди да са му по­ник­на­ли всич­ки вто­рич­ни зъби, или ско­ро след това. Наистина е странно, но окул­т­ни­ят из­с­ле­до­ва­тел открива, че то­ва да­ли на де­те­то още не са или ве­че са му из­рас­на­ли вто­рич­ни­те зъби, има кон­к­рет­но пос­лед­с­т­вие в ду­хов­ния свят. Приемайки, че де­те­то уми­ра на въз­раст от 8 или 9 го­ди­ни ние от- криваме, че там ра­бо­тят ня­кои от импулсите, ко­ито ина­че про­ник­ват във фи­зи­чес­кия свят. Откриваме, че то­ва са силите, ко­ито би тряб­ва­ло да са про­ник­на­ли в зъбите, но се­га са на раз­по­ло­же­ние на детето. Осо- бено в слу­чая на де­те ко­ето уми­ра рано, из­гу­би­ло е пър­ви­те зъби, но още не са, или ед­ва са му по­ник­на­ли вто­ри­те зъби, мо­же да наблюдава, кол­ко­то и да е странно, че то­ва де­те има оп­ре­де­ле­ни сили, и че те­зи си­ли са точ­но от съ­щия вид ка­то онези, ко­ито на фи­зи­чес­ки план ка­то ця­ло доп­ри­на­сят за рас­те­жа на зъ­би­те в организма.

Когато ед­но чо­веш­ко съ­щес­т­во е във фи­зи­чес­кия свят, то тряб­ва да раз­вие оп­ре­де­ле­ни фи­зи­чес­ки сили, за да мо­же да из­рас­­нат зъ­би­те в организма. Ако то уми­ра пре­ди зъ­би­те да са израснали, или ко­га­то ед­ва са израснали, те­зи си­ли са сво­бод­ни за не­го в ду­хов­ния свят и то мо­же да ра­бо­ти с тях в Земния свят; ако жи­вее във фи­зи­чес­кия свят, те­зи си­ли из­г­раж­дат зъбите, ко­ито то­га­ва то из­пол­з­ва във фи­зи­чес­кия свят.

Тук има­ме из­г­лед към ед­на уди­ви­тел­на връз­ка с Космоса, и мо­жем да оце­ним дъ­лбо­ка­та ис­ти­на на опи­са­но­то в пър­ва­та сце­на на вто­ра­та Ми- стерийна Драма "Изпитанието на душата": как ду­хов­ни­те све­то­ве ра­бо­тят чрез сво­ите Същества да съз­да­дат Човека, и как ко­га­то то­ва зна­ние дос­ти­га до него, Капезиус е из­пъл­нен с ви­со­ко­ме­рие ка­то научава, че Човекът е цел­та на всич­ки дейс­т­вия на Боговете. Но та­зи ве­ли­ка ис­ти­на е ед­ва забелязвана.

Казах още, че чо­веш­ки­те същества, по­чи­на­ли на въз­раст от 8 или 9 до 16 или 17 години, се на­ми­рат сред душите, опит­ва­щи се да се ин­кар­ни­рат вед­на­га щом има възможност. Тези ду­ши на чо­веш­ки същества, ко­ито са по­чи­на­ли на мла­ди­ни от­но­во имат спе­ци­ал­ни сили, съ­що в ре­зул­тат на метаморфоза. На въз­раст от 14, 15 или 16 го­ди­ни чо­веш­ко­то съ­щес­т­во дос­ти­га пубертета: ако пу­бер­те­тът не е бил дос­тиг­нат или ед­ва е бил достигнат, си­ли­те во­де­щи до не­го се пре­об­ра­зя­ват в ду­хов­ния свят в сили, чрез ко­ито та­ка­ва ду­ша мо­же да ра­бо­ти сред оне­зи души, ко­ито очак­ват сво­ята след­ва­ща ин­кар­на­ция на Земята, по­ма­гай­ки им да се под­гот­вят за та­зи инкарнация.

Помислете за без­к­рай­но дъл­бо­ка­та връз­ка тук. Силите на раз­м­но­жа­ва­не се пре­об­ра­зя­ват в ду­хов­ния свят в по­мощ­ни си­ли за душите, опит­-­


ващи се въз­мож­но на­й-с­ко­ро да сля­зат до­лу във фи­зи­чес­кия свят. Това са връзки, ко­ито ни по­каз­ват как ду­хов­ни­ят свят от дру­га­та стра­на на Прага ра­бо­ти във фи­зи­чес­кия свят в отделни, кон­к­рет­ни реалности. Освен това, ние не се учим ис­тин­с­ки да поз­на­ва­ме фи­зи­чес­кия свят ако не осъзнаваме, че те­зи си­ли се раз­ви­ват ка­то след­с­т­вие на факта, че чо­веш­ко­то съ­щес­т­во от­х­вър­ля оп­ре­де­ле­ни зъ­би и раз­ви­ва други. Пубер- тетът от­но­во се при­чи­ня­ва от раз­г­ръ­ща­не­то на сили. Когато чо­веш­ко­то съ­щес­т­во дейс­т­ви­тел­но дос­ти­га пубертета, си­ли­те имат съв­сем раз­лич­ни функции.

Всичко то­ва до­веж­да до въпроса: Защо чо­ве­кът е ог­ра­ни­ча­ван в своя обик­но­вен жи­вот от виж­да­не в ду­хов­ния свят? Духовният свят е прег­ра­ден от две страни. От ед­на страна, той е прег­ра­ден от външ­на­та при- рода. Ние виж­да­ме при­ро­да­та ка­то воал, пок­ри­ващ скри­то­то под него. Ако чо­век мо­же да скъ­са воала, той е в ду­хов­ния свят. Материализмът се ста­рае по вся­ка­къв на­чин да поп­ре­чи на хо­ра­та да разпознаят, че от­въд то­зи во­ал е духът. Често съм казвал, до­ри и в пуб­лич­ни лекции, че в ос­но­ва­та на то­ва стои под­съз­на­те­лен страх - но съ­що­то е по от­но­ше­ние на вът­реш­ния живот. Човек съз­на­ва сво­ето мислене, чув­с­т­ва­не и воля; но зад тях има не­що друго, а имен­но съ­щес­т­ву­ва­не­то на душата, ко­ято пре­ми­на­ва от ед­но пре­раж­да­не в друго. И в та­зи об­ласт днеш­ни­те ре­ли­ги­оз­ни об­щ­нос­ти не же­ла­ят да се разкрие, че зад мисленето, чув­с­т­ва­не­то и во­ля­та ле­жи дру­га­та реалност.

По та­зи при­чи­на кни­га­та "Загадките на философията" ще бъ­де мно­го нежелана, за­що­то се за­ни­ма­вам с то­зи въп­рос в пос­лед­на­та глава. Пъ- тят към све­та на ду­ха е прег­ра­ден от две страни. Докато уче­ни­те от ед­на­та стра­на по­ла­гат уси­лия да не по­каз­ват нищо, ко­ето мо­же да до­ве­де към све­та от­въд природата, то пред­с­та­ви­те­ли­те на ре­ли­ги­оз­ни­те об­щ­нос­ти се ста­ра­ят да поп­ре­чат на всичко, ко­ето ид­ва до зна­ни­ето на ду­ши­те и мо­же да ги прос­ве­ти как­во пре­ми­на­ва от­въд смър­т­та и по­-на­та­тък в след­ва­що­то превъплъщение.

Защо от ед­на стра­на уче­ни­те пре­чат на чо­ве­ка да про­ник­не зад приро- дата, и за­що от дру­га све­ще­ни­ци­те го зат­руд­ня­ват да нав­ле­зе в тай­ни­те за жи­во­та на душата? Този въп­рос е ва­жен и зас­лу­жа­ва внимание, за­що­то ще на­ми­ра­те те­зи не­ща все по­-б­лиз­ки до ума. Онези, ко­ито из­г­раж­дат све­тог­ле­да ос­но­ван на ес­тес­т­ве­на­та наука, ще бъ­дат на­ши про- тивници, за­що­то не же­ла­ят ду­хов­ния свят зад при­ро­да­та да из­ле­зе на- яве. И све­ще­ни­ци­те ще ни бъ­дат противници, за­що­то не же­ла­ят да ос­та­вят да се раз­бе­ре ре­ал­нос­т­та на съществото, ко­ето се крие зад мисле- нето, чув­с­т­ва­не­то и во­ля­та и пре­ми­на­ва от пре­раж­да­не в прераждане. От ед­на стра­на уче­ни­те казват: тук са гра­ни­ци­те на познанието. А от дру­га стра­на пред­с­та­ви­те­ли­те на ре­ли­ги­ята казват: да се оти­ва на­та­тък


е грях, то­ва е на­хал­с­т­во от стра­на на човека. Утре ще раз­г­ле­да­ме дово- дите, на ко­ито са ос­но­ва­ни твър­де­ни­ята на те­зи две ка­те­го­рии опонен- ти, и след то­ва ще пре­ми­нем към дру­ги теми.


Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
BG%20DOCS -> Окултна история


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница