Лекции изнесени в Дорнах от 19. 10. до 11. 11. 1923 г



страница4/13
Дата11.11.2017
Размер2.39 Mb.
#34392
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

Така говори орелът. Това е зовът от горе, който днес иска да направи хората едностранчиви.

И съществува един втори съблазнителен зов. Това е онзи зов, който идва от средната област, там, където силите на Космоса формират природата на лъва, там, където силите на Космоса произвеждат от сливането на Слънцето и въздуха онази равномерност на ритмите, на дишането и кръвообращението, които съставляват природата на лъва. Това, което прониква с трептения въздуха, бих могъл да кажа, в смисъла на лъва, което иска да направи едностранчива собствената ритмична система на човека, това говори следователно днес съблазняващо на подсъзнанието на човека: Познай моето същество! аз ти давам силата, Да въплътиш Вселената в блясъка на въздуха.

Така говори лъвът.

И тези гласове имат върху съзнанието на човека повече въздействие отколкото се вярва. Да, обични приятели, на Земята съществуват различни човешки организми, които са организирани така, че приемат тези въздействия. Така например особено е организирано да бъде съблазнено, примамено чрез гласа на орела всичко, което обитава запада. Именно американската култура чрез особената организация на нейните хора е изложена на съблазънта на това, което орелът говори. И европейската среда, която съдържа в себе си много от това, което е древна култура, което например даде на Гьоте повод да предприеме своето пътешествие в Италия, тази европейска среда е особено изложена на това, което лъвът говори.

И източната цивилизация е изложена преди всичко на това, което кравата говори. И също както двете други животни прозвучават в тяхното космическо представителство, прозвучава, бих искал да кажа, от дълбочините на Земята като че тътнещ, крещящ зовът на това, което живее в тежестта на кравата. И положението е действително такова, каквото ви го описах вчера: Че ние виждаме стадото, което се е наситило от пашата, да лежи по нейния особен, отдаден на тежестта на Земята начин в една форма, която изразява това подчинение на земната тежест, която всеки ден трябва да обмени една осма от теглото на нейното тяло, за да добие тежест. Към това се прибавя още, че дълбочините на Земята, които под влиянието на Слънцето, Меркурий, Венера и Луната произвеждат всичко това в храносмилателния организъм на кравата, че тези дълбочини на Земята проникват като с демонически тътнеща сила едно такова стадо с думите:

Познай моето същество!

аз ти давам силата,

Да изтръгнеш от Вселената

Везна, мярка /жалон/ и число.

Така говори кравата. И на този съблазнителен зов е особено изложен изтокът. Само че това трябва да се разбира така, че изтокът е изложен наистина първо на съблазнителния зов на кравата, защото има древното почитание на кравата в индийската религия, но че, ако този съблазнителен зов би обхванал действително човечеството така, че онова, което се ражда от този съблазнителен зов, би победило, тогава онова, което действа именно от изтока, би изявило една цивилизация, която възпрепятства прогреса, произвежда упадък. Земните демонически сили биха действали едностранчиво върху земната цивилизация. Защото какво би се случило всъщност тогава?

Това, което би се случило тогава, е следното: В течение на последните столетия ние получихме на Земята под влиянието на външната наука една материална техника, един външен технически живот. Нашата техника е нещо чудесно във всички области. Природните сили действат в техниката в тяхната безжизнена форма. И това, което важи, за да постави в действие тези природни сили, за да ги превърне, така да се каже, на пълно в един цивилизационен слой върху Земята, това е везна, жалон /мярка/ и число.

Везна, мярка, теглене, броене, мерене, този е идеалът на днешния учен, на днешния техник, който има днес всъщност цялата своя професия от външната наука. Ние доведохме нещата толкова далече, че един знаме нит математик на настоящето даде на въпроса: - Какво гарантира съществуването? следния отговор. Философите на всички времена са търсили да отговорят на въпроса: кое е всъщност действително? Този знаменит физик казва: - Действително е онова, което може да бъде измерено; това, което не може да бъде измерено, не е действително. Идеал е, така да се каже, всяко съществуване да бъде разглеждано така, че то да може да бъде доведено в лабораторията и претеглено, измерено, преброено, и от това, което е претеглено, измерено и преброено бива съставено след това онова, което се счита за наука, която след това се влива в техниката. Число, мярка и тегло е станало онова, което трябва да действа, така да се каже, ориентиращо за цялата цивилизация.

Но докато хората ще прилагат меренето, броенето и тегленето само с техния ум, дотогава работата не ще бъде толкова лоша. Хората са наистина много умни, но те не са още толкова умни както Вселената. Ето за що не ще се получи нещо особено лошо до тогава, докато хората проявяват дилетантство по отношение на Вселената в меренето, тегленето и броенето. Но когато днешната цивилизация би се превърнала именно в посвещение, тогава ще бъде наистина лошо, ако хората останат с тяхното днешно настроение и разбиране. И това може да се получи, когато цивилизацията на запада, която стои изцяло в знака на везната, жалона /мярката/ и числото, би била залята от това, което все таки би могло да се случи на изток: би искало да се случи, щото чрез науката на посвещението да бъде изследвано и проникнато с познанието това, което живее духовно в организма на кравата. Защото ако проникнете в организма на кравата, ако се запознаете с това, как в нея тази осминка от хранителни вещества, обременена със земната тежест, с всичко, което може да бъде претеглено, измерено и преброено, ако се запознаете с това, което организира духовно тази земна тежест в кравата, ако се запознаете с целия този организъм на кравата, как той лежи на пасището и преживя и в своето преживяне изявява нещо чудесно от Вселената, изявява го астрално: Тогава ще се научите да познавате, да впрегнете претегленото, измерено, преброеното в една система, с която можете да победите всичко друго в цивилизацията и да дадете на цялото земно кълбо единствено една цивилизация, която само тегли, брои и измерва и прави да изчезне от цивилизацията всичко друго. Защото какво би дало посвещението в организацията на кравата? Това е един въпрос, който има извънредно дълбоко значение. Какво би дало това посвещение?

Начинът, по който например се строят машините, е твърде различен, според естеството на отделните машини; обаче всичко проявява тенденцията, несъвършените, промивните още машини да се превърнат постепенно в такива, които почиват на трептения: Там, където нещо трепти, и където чрез трептения, чрез колебание, чрез периодично протичащи движения се постига ефектът на машината. Всичко се стреми към построяването на такива машини. Обаче когато някога тези машини ще бъдат построени в тяхното съвместно действие така, както хората могат да научат това от разпределението на хранителните средства в организма на кравата, тогава трептенията, които ще бъдат създадени върху земното кълбо чрез машините, тези малки трептения на Земята ще протичат така, че с това, което става на Земята, ще съзвучи, ще сътрепти онова, което се намира над Земята; тогава нашата планетна система ще сътрепти в нейните движения с нашата земна система, както една съответно настроена струна съзвучи, когато е поставена в трептение една друга струна намираща се в същото помещение.

Това е ужасният закон на съзвучието на трептенията, който би се изпълнил, когато съблазнителният зов на кравата би съблазнил изтока, така че тогава той би искал да проникне по убедителен начин лишената от духовност, чисто механическата цивилизация на запада и на средата, и чрез това на Земята би искала да бъде създадена една механистична система, която да бъда точно приспособена към механичната система на Вселената. Чрез това, всичко, което е действие на въздуха, което е действие на околността, и всичко, което е действие на звездите, ще бъде изкоренено и унищожено. Например това, което човекът изживява чрез протичането на годината, това, което той изживява, като съучаства в развиващия се и разцъфтяващ се живот на пролетта, в парализиращия се и умиращ живот на есента, всичко това би изгубило своето значение за човека. Човешката цивилизация би била изпълнена с тракането на машините, на трептящите машини и ехото на това тракане, което би се разливало върху Земята от Космоса като една реакция на земния механизъм.


Ако разгледате една част от това, което действува в настоящето, вие ще си кажете: - Една част на нашата съвременна цивилизация се намира изцяло по пътя да преследва като цел този ужасен упадък.

А сега представете си, ако средата /средна Европа/ би била съблазнено чрез онова, което лъвът говори, тогава наистина не ще съществува опасността, която аз описах. Механизмите отново ще изчезнат постепенно от лицето на Земята. Цивилизацията не ще стане една механистична цивилизация, но човекът би бил отдаден в едностранчива сила на всичко това, което живее във вятъра и състоянието на времето, в течението на годината. Човекът би бил впрегнат в течението на годината и чрез това би живял особено в смяната на отношението на своя дихателен ритъм и на своя кръвообръщателен ритъм. Той ще развие в себе си онова, което може да му даде един безволев живот. Той би развил особено много своята гръдна природа. Чрез това обаче човекът би проявил такъв егоизъм в земната цивилизация, че всеки би искал да живее само себе си, че никой човек не би искал да знае за нещо друго, освен за това, да му бъде добре в настоящето. На това е изложена цивилизацията на средата, която би искала да създаде един такъв живот в земната цивилизация.

И отново, ако съблазнителният зов на орела би съблазнил запада, така че да успее да разпространи своя начин на мислене и разбиране върху цялата Земя и да се едностранчиви в този начин на мислене и разбиране, тогава в човечеството би се родил стремежът да се свърже по този начин непосредствено със свръхземния свят, който някога е съществувал, който е съществувал в началото на земното развитие. Хората биха до били стремежа да заличат това, което човекът е постигнал в своята свобода и самостоятелност. Те биха стигнали дотам, да живеят изцяло в онази несъзнателна воля, която прави боговете да живеят в човешките мускули и нерви. Хората биха се върнали към първобитни състояния, към едно първоначално първобитно ясновидство. Човекът би се стремил да се освободи от Земята чрез това, че би се върнал назад към началото на земното развитие.

И бих могъл да кажа, за точния ясновидски поглед това се подчертава още повече благодарение на факта, че всъщност пасящата крава би го проникнала все повече и повече отново чрез един глас, който казва: - Не гледай нагоре; всяка сила иде от Земята. Запознай се с всичко, което се крие в действията на Земята. Ти ще станеш господар на Земята. Ти ще превърнеш в нещо трайно онова, което си изработваш на Земята. Да, ако човекът би се подал да този съблазнителен зов, тогава не би искала да бъде отстранена онази опасност, за която аз говорих: - Механизирането на земната цивилизация. Защото астралното естество на преживящото животно иска да превърне настоящето в нещо трайно, иска да го направи вечно. От организацията на Лъва произлиза онова, което не иска да превърне настоящето в нещо трайно, но което иска да направи настоящето колкото е възможно повече мигновено, нетрайно, което иска да превърне всичко в една игра на течението на годината, което постоянно се повтаря, което иска да се превърне във вятър и буря, в игра на слънчевия лъч, във въздуха. И този характер би приела също и цивилизацията.

Когато разглеждаме действително с пълно разбиране орела, как той витае във въздуха, той ни се явява така, като че би носил на своите пера паметта на онова, което е съществувало в началото на земното развитие. Той е запазил в своята перушина силите, които са действува отгоре върху Земята и в Земята. Бихме искали да кажем, че във всеки орел виждаме хилядолетията на Земята и той не е докоснал Земята с неговата физическа природа, освен най-много за да улови своята плячка, обаче не за задоволяване на своя собствен живот. Обаче той кръжи във въздуха, когато иска да подържа този собствен живот, защото онова, което се е развило на Земята, е безразлично за него, защото има своята радост и своето одушевление от силите на въздуха, защото даже презира земния живот и иска да живее в онзи елемент, в който е живяла самата Земя, когато тя не е била още Земя, а когато в началото на нейното земно съществуване се е пропивала с небесните сили. Орелът е гордото животно, което не е искало да мине през това втвърдяващо се земно развитие, което се е изтръгнало от това втвърдяващо земно развитие и което е искало да остане съединено само с онези сили, които са съществували в началната точка на земното развитие.

Тези са ученията, които това троично животно ни дава, когато можем да го разглеждаме като една велика и мощна писменост, която е записана във Вселената за обяснение на мировата загадка. Защото всъщност всяко нещо във Вселената е един писмен знак, когато можем да го четем. А именно, когато можем да четем връзката, тогава ние разбираме загадките на Вселената.

Колко голямо значение има, да трябва да си кажем: - Това, което вършим, когато мерим с пергела или с метъра, когато теглим с везната, когато броим -, ние съставяме нещо, което всичко е само един фрагмент; то става нещо цяло, когато разберем организма на кравата в неговата вътрешна духовност. Това значи да четем в тайните на Вселената. И това четене в тайните на Вселената води винаги в разбирането на мировото и човешкото съществувание. Това е модерна мъдрост на посвещението. Това е, което днес трябва да бъде говорено от дълбочините на духовния живот.

На днешния човек му е всъщност трудно да бъде човек. Защото, бих искал да кажа, днес човекът прилича на антилопата по отношение на трите животни в баснята, която вчера ви разказах. Това, което иска да се едностранчиви, то приема една особена форма. Лъвът остава като лъв, обаче той иска да има своите другари хищници като метаморфози за другото животно. И за това, което е всъщност орел, той употребява един другар хищник, хиената, която живее всъщност от нещо мъртво, от онова мъртво, което бива създадено в нашата глава, което доставя за нашето умиране непрестанно атомистични части във всеки момент. Така че тази басня поставя на мястото на орела хиената и на мястото на кравата лъвът поставя съобразно с упадъка баснята можа да се роди от културата на негрите -, на мястото на кравата лъвът поставя своя другар хищник вълка. И така в баснята ние имаме другото троично животно, лъва, хиената и вълка. И както днес съблазнителните зовове стоят едни срещу други, така стои насреща бих искал да кажа космическият символизъм, като постепенно с прозвучаването на съблазнителните зовове орелът се снижава до Земята и се превръща в хиена, и говедото не иска вече да изобразява по един свещен търпелив начин Вселената, а се превръща в грабливия вълк.

И по този начин ние имаме възможността да преведем онази легенда, която аз ви разказах вчера в заключение, да преведем тази легенда от негърския език на нашия модерен цивилизационен език. Бих искал да кажа, че вчера аз ви разказах и трябваше да ви разкажа тази басня според разбирането на негрите: Лъвът, хиената и вълкът тръгнали на лов. Те убили една антилопа. Първо хиената трябвало да дели плячката. Тя я разделила според логиката на хиената и казала: Една трета на всеки един. Една трета на лъва, една трета на вълка и една трета на хиената. Тогава хиената била изядена. И сега лъвът казал на вълка: - Сега ти дели. Тогава вълкът казал: - Първата третина трябва да получиш ти; защото уби хиената, пада ти се и делът на хиената. - Втората третина ще получиш ти, защото и без това би получил една трета, според дялбата на хиената, която каза, че всекиму се пада по една трета. - Така ти ще получиш и една втора трета. - И третата третина ще получиш също ти, защото си най-мъдрото и най-смелото от всички животни. И лъвът казал на вълка: - Кой те е научил да делиш така с предимство? Вълкът отговорил: - Хиената ме научи това.

Логиката е еднаква и при двете животни, обаче при прилагането в действителността се получава нещо съвършено различно, според това, дали хиената прави подялбата или я прави вълкът имайки предвид опита на хиената. Същественото се крие в прилагането на логиката към действителността.

Но сега ние можем, бих искал да кажа, да разкажем малко различно тази басня, като я преведем в езика на модерната цивилизация. Но имайте предвид, че аз винаги разказвам онова, за което става дума във великия ход на културата. И по този случай бих могъл да кажа, че изразено на модерен език разказът би искал да приеме следната форма: Антилопата бива убита. Хиената се оттегля и дава едно мълчалива съждение; тя не смее да предизвика първо яростта на лъва и затова се оттегля настрана. Тя изказва едно безгласно съждение и очаква на задния план. Тогава лъвът и вълкът започват да се борят за плячката в лицето на антилопата и се бият, бият докато се наранят така силно, че и двамата умират от раните. Сега идва хиената и изяжда както антилопата така също и лъва и вълка, след като са започнали да се разлагат. И хиената изобразява това, което се крие в човешкия интелект, това, което е умъртвяващото в човешката природа. Тя е обратната страна, карикатурата на орелската цивилизация.

Ако почувствате, какво искам да кажа с това европеизиране на тази стара негърска басня, тогава ще разберете, че днес тези неща трябва да бъдат всъщност правилно разбрани. Те биват правилно разбрани само тогава, когато човекът се научи да противопостави на съблазнителния зов на орела, на лъва и на кравата своята сентенция, сентенцията, която днес би трябвало да бъде основният принцип на човешкото развитие на силата, на човешкото мислене и действие:
аз трябва да науча

Да познавам, о краво,

Твоята сила от езика,

Който звездите изявяват в мене.


Не тежест на Земята, не само теглене, броене и мерене, не само онова, което се крие във физическия организъм на кравата трябва да се научи да познават човекът, а онова, което е въплътено в нея да познава и знае да отвърне плахия поглед от организма на кравата и да го обърне към това, което е въплътено в нея; да на сочи поглед във висините: Тогава ще бъде одухотворено това, което иначе би се превърнало в една механистична цивилизация. И второто нещо, което човекът трябва да си каже, е:
аз трябва да науча

Да познавам, о лъв,

Твоята сила от езика,

Която в ден и година

Околността произвежда в мене.
Обърнете внимание върху думите "изявява" и "произвежда"! И третото нещо, което човекът трябва да научи, е:
аз трябва да науча

Да познавам, орльо

Твоята сила от езика,

Който родилото се от Земята

Създава в мене.
И така човекът трябва да противопостави своята троична сентенция на едностранните съблазнителни зовове, онази троична сентенция, смисълът на която може да доведе до хармонично съгласуване на едностранностите. Той трябва да се научи да насочва поглед към кравата, но след като е почувствал основно нейната същност, да насочи поглед нагоре към това, което езикът на звездите изявява. Той трябва да се научи да насочва поглед нагоре към орела и след като е почувствал основно природата на орела в себе си, да насочи погледа въоръжен с това, което природата на орела му е дала, да насочи този поглед надолу върху това, което покълва и се разцъфтява в Земята и действа отдолу нагоре също в организма на човека. И той трябва да се научи да гледа лъва така, че от лъва да му се разкрие това, което подухва във вятъра, което просветва в светкавицата, което проехтява около него в гръмотевицата, което вятърът и бурята произвеждат в течение на годината в целия земен живот, в който е впрегнат човекът. Следователно когато човекът с физически поглед насочен нагоре и с духовния поглед насочен надолу, с физическия поглед насочен на долу и с духовния поглед насочен нагоре, с физическия поглед насочен направо към изток и с духовния поглед насочен противоположно към запад -, следователно когато човекът е в състояние да направи, защото духовният поглед и физическият поглед да се проникнат един друг нагоре и надолу, напред и назад, тогава той може да чуе действителните, даващите му сила, а не отслабващите го зовове на орела от висините, на лъва от околността, на кравата от вътрешността на Земята.

Това е, което човекът трябва да научи върху своето отношение към Вселената, за да стане все повече способен в неговото действие за цивилизацията на Земята и да служи не на упадъка, а на възхода.


Познай моето същество!

аз ти давам силата

Така говори орелът

Да създадеш една Вселена Запад


В собствената си глава

Познай моето същество!

аз ти давам силата

Да въплътиш Вселената

Така говори лъвът

В блясъка на въздуха. .

Средата Познай моето същество!

аз ти давам силата

Да изтръгнеш от Вселената

Така говори кравата

Везна, мярка/жалон/ и число. Изток

аз трябва да науча

Да познавам, о краво,

Твоята сила от езика,

Който звездите изявяват в мене.

аз трябва да науча

Да познавам, о лъв,
Твоята сила от езика,

Който в ден и година

Околността произвежда в мене.

аз трябва да науча

Да познавам, орльо,

Твоята сила от езика,

Който родилото се от Земята

Създава в мене.


ТРЕТА ЛЕКЦИЯ

21 октомври 1923 г.

Ние се опитахме да поставим отново човека във Вселената изхождайки от една определена гледна точка. Днес искаме да разгледаме нещата от една такава гледна точка, която бих искал да кажа която обхваща цялото. В нашия физически живот ние живеем на Земята, заобиколени сме от онези събития и факти, които съществуват чрез физическата материя на 3емята, която е оформена и изградена по най-различен начин в съществата на природните царства, в самата човешка форма. Във всичко това живее физическата материя на Земята. Тъй като скоро след това ще трябва да говорим за нейната противоположност, нека наречем тази физическа материя физическото вещество на Земята, следователно онова, което лежи материално като основа на различните форми на Земята, и нека различим от нея това, което съществува като противоположност на физическото вещество вж. Вселената, духовното вещество, което например лежи на основата на нашата собствена душа, което обаче иначе лежи също на основата на всички онези форми във Вселената, които като духовни форми се съединяват с физическите форми.

Ние не можем да се справим, ако говорим само за една физическа материя, за едно физическо вещество. Достатъчно е само да помислите за това, че в общия образ на нашия свят трябваше да поставим съществата на висшите йерархии. Тези същества на висшите йерархии нямат земно вещество, физическо вещество в това, което при тях бихме искали да наречем тяло. Те имат именно духовно вещество. Така щото ние можем да насочим поглед върху земното и ще забележим физическо вещество, можем да насочим поглед върху извънземното и ще забележим духовно вещество.

Днес хората познават малко нещо върху духовното вещество и поради това те говорят също за онова земно същество, което принадлежи едновременно на физическия и на духовния свят, говорят за човека така, като че той би имал само физическо вещество. Но това не е така. Човекът носи в себе си несъмнено духовно и физическо вещество и той носи в себе си това духовно и физическо вещество по един такъв особен начин, че този начин трябва да бъде първо изненадващ за онези, които не са свикнали да обръщат вниманието си върху такива неща. Ако разгледаме при човека именно онова, което привежда човека в движение, което съставлява следователно крайниците при човека, и което след това се продължава от крайниците навътре като дейност на обмяната на веществата, ще бъде неправилно да говорим тук главно за физическо вещество. Вие ще разберете по-точно това по-после. Ние говорим само тогава правилно за човека, когато именно разглеждаме неговата така наречена нисша природа така, че на нейната основа стои всъщност едно духовно вещество. Така че, ако искаме да нарисуваме схематично човека, трябва да сторим това по следния начин.

Ние трябва да кажем: - Долният човек ни представя всъщност една форма в духовно вещество, и колкото по вече отиваме към главата на човека, толкова повече намираме, че човекът е съставен от физическо вещество. Главата е образувана главно от физическо вещество. Обаче краката, за тях все пак трябва да кажем, въпреки че това звучи гротескно; те са образувани главно от духовно вещество; както казах, това звучи гротескно. Така че, когато отиваме към главата, трябва да нарисуваме човека така /нарисувано е на дъската/, че да направим духовното вещество да премине във физическото вещество; и особено физическото вещество се съдържа в главата на човека. И напротив духовното вещество е особено красиво разпространено бих искал да кажа там, където човекът простира своите крака и своите ръце в пространството. Положението е действително такова, като че за ръката и крака /да се разбира цялата ръка с мишницата и целият крак с бедрото/ главното би било, че тук ги изпълва това духовно вещество, че това е същественото в тях. Положението е действително такова, че за ръката и крака физическото вещество само плува, така да се каже, вътре в духовното вещество, докато главата е в същност една компактна форма от физическо вещество. Обаче при една такава форма, каквато е човекът, трябва да различаваме не само веществото, а трябва да различаваме в неговата форма също и силите. Тук също трябва да правим разлика между духовните сили и земните физически сили.

Но при силите положението е точно обратно. Докато за крайниците и обмяната на веществата веществото е духовно, силите в тях, например за краката теглото, притеглянето, са физически. И докато веществото на главата е физическо, силите, които действуват в нея, са духовни. Духовни сили действат в главата, физически сили действат в духовното вещество на човешките крайници и на човешката обмяна на веществата. Човекът може да бъде разбран напълно само благодарение на това, че в него правим разлика между неговата горна област, неговата глава и също областта на неговите гърди, които са всъщност физическо вещество, обработено от духовни сили; бих искал да кажа: - Най-нисшите духовни сили работят в дишането -, а долния човек трябва да разглеждаме като една форма съставено от духовно вещество, в което работят физически сили. Естествено трябва да бъдем наясно върху това, какво е всъщност положението при човека при тези неща. Човекът простира всъщност природата на своята глава в целия негов организъм, така че всъщност главата е също без съмнение онова, което тя е чрез това, че е физическо вещество обработено чрез духовни сили, че тя простира цялото това нейно същество също в долния човек. И това, което човекът е чрез своите крайници, чрез своето духовно вещество, в което работят физически сили, се простира също в горния човек. Това, което работи по този начин в човека, се прониква взаимно. Обаче все пак ние можем да разберем човека само тогава, когато го разглеждаме като физическо-духовна вещественост и динамичност, т. е. като силово същество.

Това има вече също своето голямо значение. Защото ако се абстрахираме от външните явления и вникнем във вътрешното същество, тогава констатираме например, че не трябва да настъпва никаква нередовност в това разпределение на вещественото и силовото естество на човека.

Ако например в онова, което бих могъл да кажа при човека трябва да бъде духовно вещество, ако в него проникне физическа материя, физическо вещество, ако например в системата на обмяната на веществата се прояви много силно физическото вещество, което води всъщност към главата, ако така да се каже обмяната на веществата бъде проникната много силно от същността на главата, тогава човекът се разболява, тогава се раждат напълно определени типове болест. И тогава задачата на лечението се състои в това, да бъде от ново парализирано това широко простиращо се в духовното вещество физическо вещество, да бъде то изкарано навън. От друга страна, ако системата на обмяната на веществата при човека, в нейното особено естество да бъде именно обработена от физически сили, ако тази система на обмяната на веществата бъде изпра тена нагоре към главата, тогава човешката глава бива, ако мога да се изразя така, прекалено силно одухотворена, настъпва едно прекалено силно одухотворение на главата. И тогава трябва да бъдат положени грижи за това, понеже това съставлява едно болестно състояние, да бъдат изпратени на главата достатъчно хранителни сили, така че те да стигнат до главата без да бъдат одухотворени.

Който насочва поглед върху здравия и болния човек, ще може много скоро да разбере това различаване, ако въобще иска да има работа с истината, а не с външното явление. Това, което действа тук, поради кое то човекът се чувства благодарение на факта, че той е едно така устроено същество, както аз го представих, то остава първо именно в подсъзнанието при обикновеното днешно съзнание. То съществува вече там. Там то се явява като един вид настроение, като жизнено настроение на човека. Обаче до пълното съзнание може да го доведе само духовното виждане и аз мога да ви опиша това духовно виждане само така: Онзи, който познава тази тайна за човека от днешната наука на посвещението, а именно, че всъщност най-главният, най-същественият орган, който се нуждае от физическо вещество, е главата, за да обработи това физическо вещество с духовните сили, и който знае по-нататък, че в човешката система на крайниците и на обмяната на веществата същественото е духовното вещество, което се нуждае от физическите сили, от силите на тежестта, на притеглянето, от силите на равновесието и от другите физически сили, за да съществува, онзи, който прозира по този начин духовно тайната на човека и след това насочи поглед обратно върху човешкото земно съществувание, той чувства самия себе си бидейки човек като извънредно голям длъжник по отношение на Земята. Защото от една страна той трябва да си каже: - За да мога да поддържам моето човешко същество, аз се нуждая от определени условия, обаче чрез тези условия аз ставам всъщност длъжник на Земята. аз непрестанно извличам нещо от Земята. Човек стига именно дотам, да си каже: - Това, което нося в себе си като духовно вещество през време на земното съществувание, от него се нуждае всъщност Земята. Когато мина през смъртта, аз би трябвало да го оставя на Земята, защото за нейното възобновяване Земята непрестанно се нуждае от духовно вещество. Но човекът не може да стори това, защото през времето след смъртта не би могъл да измине своя човешки път. Той трябва да вземе със себе си това духовно вещество за живота между смъртта и едно ново раждане, защото се нуждае от него, защото би изчезнал, така да се каже, след смъртта, ако не би взел със себе си това духовно вещество след своята смърт.

Само чрез това може той да мине през онези изменения, през които трябва да мине, че пренася в духовния свят това духовно вещество на своята система на крайниците и на обмяната на веществата през вратата на смъртта. И така човекът не би искал да подлежи на бъдещи въплъщения, ако би дал на Земята това, което и дължи, а именно това духовно вещество. Той не може да стори това. Така той остава длъжник. И това е нещо, което от начало не може да бъде подобрено чрез нищо, докато Земята се намира в нейното средно състояние. В края на земното съществувание ще бъде различно.

Положението е именно такова, мои мили приятели, че онзи, който гледа живота с духовния поглед, има не само онези болки и страдания, ако щете щастие и радости, които дава иначе животът, а с духовното виждане, с виждането на духовното в него се раждат космически чувства, космически радости и страдания. И посвещението е неразделно от космически страдания например, каквото е това, че той си казва: - Просто чрез това, че поддържам моето човешко същество, аз трябва да стана длъжник на Земята. аз не мога да дам на Земята това, което би трябвало в същност да и дам, ако бих бил космически напълно справедлив.

Нещо подобно е положението с това, което е вещество на главата.

Чрез това, че през целия земен живот в материалното вещество на главата работят духовни сили, чрез това веществото на главата бива отчуждено от Земята. Човекът трябва да вземе веществото за своята глава от Земята. Но за да бъде човек, той трябва също постоянно да прониква веществото на своята глава с духовните сили получавани от извънземната природа. И когато умира, човекът е нещо извънредно смущаващо за Земята благодарение на това, че тя трябва да си вземе обратно материята на главата, която е станала чужда за нея. Когато човекът е минал през вратата на смъртта и предава веществото на своята глава на Земята, която всъщност е напълно одухотворена, която носи в себе си духовните резултати, тогава това вещество на Земята е в същност нещо отровно за целостта на земния живот, те е нещо, което смущава земния живот. И когато прозре тези неща, човекът трябва всъщност да си каже: - Би било справедливо от моя страна да взема със себе си това вещество през вратата на смъртта, защото то би подхождала много повече за духовната област, през която аз минавам между смъртта и едно ново раждане. Но човекът не може да стори това. Защо то ако би взел със себе си това одухотворено земно вещество при минаването през вратата на смъртта, той би си създал непрестанно един враг за цялото свое развитие между смъртта и едно ново раждане. Би било най-ужасното нещо, което би искало да се случи на човека, ако той би взел със себе си това одухотворено вещество на главата, когато мине през вратата на смъртта. Тази материя би работила постоянно за унищожението на неговото духовно развитие между смъртта и едно ново раждане.

Така, когато прозре тези неща, човекът трябва да си каже: - аз ставам длъжник на Земята също и чрез това; защото това, което и дължа, но съм го направил неизползваемо, аз трябва винаги да оставям след мене при смъртта, не мога да го взема със себе си. Това, което трябва да и оставя, аз и го отнемам; онова, което би трябвало да взема със себе си, което съм направил неизползваемо за нея, аз и го предавам с моя земен прах и тази Земя страда извънредно много чрез това в нейния цялостен живот.

И положението е вече такова, че първо именно чрез духовното виждане върху човешката душа се стоварва нещо, което е едно извънредно трагично чувство. И само когато човек обгърне с поглед по-големи епохи, когато обгърне с поглед развитието на цели системи, пред него застава перспективата, че когато Земята ще стигне в края на нейното развитие, този дълг ще бъде изплатен в по-късните степени на развитието на човечеството, в степените на Юпитер, Венера и Вулкан.

Следователно човекът създава карма не само минавайки през един отделен земен живот, а той създава карма, мирова карма, космическа карма въобще чрез това, че е земен човек, че е обитавал на Земята и е извличал от Земята своите вещества.

Тук е тогава възможно да отвърнем погледа от човека и да го насочим върху останалата природа, за да видим, как, бих искал да кажа, човекът стоварва този дълг върху себе си, за който аз току-що би разказах, как обаче бива създадено едно изправяне чрез космическите същества. И тук ние проникваме в чудесни тайни на съществуванието, в тайни, които фактически, когато ги обгърнем с поглед, се превръщат в това, което получаваме като представа за Мъдростта на света.

Да отвърнем погледа от човека и го насочим върху нещо, върху което през последните дни постоянно насочвахме поглед, да насочим погледа върху света на птиците, който ни беше представен през последните дни чрез орела. Ние говорихме за орела като представител на птичия свят, като за онова животно, което обхваща, така да се каже, качествата и силите на птичия свят. И като разглеждаме орела, ние разглеждаме всъщност онова, което в космическата връзка принадлежи на целия птичи свят. Следователно в бъдеще аз ще говоря просто за орела. аз ви говорих за това, как всъщност орелът отговаря на главата на човека и как онези сили, които в човешката глава създават мислите, при орела същите тези сили създават неговите пера. Така че всъщност в перата на орела действат проникнатите от Слънцето въздушни сили, проникнатите от светлината въздушни сили. Това блещука в перата на орела: проникнатата от светлината сила на въздуха.

Но орелът, на който можем да припишем някои лоши качества, има все пак особеното качество по отношение на неговото космическо същест вувание, че, така да се каже, вън от неговата кожа, във формата на перата остава всичко онова, което тези проработени от Слънцето въздушни сили образуват в него. И какво става тук, можем да забележим само когато орелът умира.

Когато орелът умира, на нас ни става ясно, колко забележително, бих искал да кажа повърхностно храносмилане има орелът в сравнение с основното храносмилане на кравата с нейното преживяне. Кравата е действително животното на храносмилането отново като представител за много същества от рода на животните. При нея храносмилането става основно. Като всяка птица орелът храносмила повърхностно. Всяко храносмилане при него остава само в неговото начало. И бих искал да кажа, в съществуването на орела, ако насочим поглед върху цялото, храносмилането е само нещо като вторично занимание, като странично занимание. Напротив в орела протича основно всичко онова, което се използува върху неговите пера. При други птици това е даже още по-силно. Тук с извънредно голяма грижа, всичко се изработва в перата. И такава една птича перушина е всъщност една чудесна форма. Тук се ражда най-силно онова, което бихме могли да наречем земна материя, която орелът взема от Земята и която бива одухотворена от горните сили, но така, че не е присвоена от орела, защото орелът няма никаква претенция за прераждане. Ето защо него не го смущава това, което става по-после чрез това, което е произведено чрез горните духовни сили върху земната материя в неговата перушина; него не го смущава, как това действа по-нататък в духовния свят.

Така ние виждаме, когато орелът умира и загива също и неговата перушина както казах, това важи за всяка една птица -, че одухотворената земна материя отива в духовния свят, че тя бива превърната там в духовно вещество.

Както виждате, ние имаме едно забележително сродствено отношение на нашата глава към орела. Това, което ние не можем да сторим, прави го орелът. Орелът отнася непрестанно от Земята онова, което бива обработено чрез духовните сили като физическо вещество в тази Земя.

Тази е също причината, защо ние разглеждаме така забележително с нашето чувстване орела в неговия летеж. Ние го чувстваме като нещо чуждо на Земята, като нещо, което има работа повече с небето отколкото със Земята, въпреки че той черпи своето вещество от Земята. Но как черпи той това вещество? Той го черпи, взема го така, че е само един крадец за земното вещество. Бих искал да кажа, че не е предвидено в обикновения банален закон на земното съществувание, орелът също да получава още нещо. Той си открадва своята материя, както въобще птичият род краде многократно материята. Той си открадва материята, обаче я прави да бъде одухотворена от силите, които съществуват като духовни сили в горните области, и отнася след своята смърт тези одухотворени земни сили, които е откраднал, в царството на духа. С орлите одухотворената земна материя отива в царството на духа.

Животът на животните не е също приключен, когато те умират. Те имат тяхното значение във Вселената. И когато орелът лети, той е, така да се каже, само един символ на своето съществувание, той лети като физически орел. О, той лети по-нататък и след своята смърт! Одухотворената физическа материя на орловата природа лети в световете, за да се съедини с духовната материя на духовното царство.

Вие виждате, че стигаме до чудесни тайни във Вселената, когато прозираме тези неща. Едвам тогава ние си казваме, защо съществуват всъщност тези животински и други форми на Земята. Всички те имат своето велико, извънредно важно значение във Вселената.

А сега да отидем към другата крайност, която също разгледахме през тези дни, да отидем при почитаната от индийците крава. Тук имаме без съмнение другата крайност, както орелът е много подобен на човешка та глава, така кравата е много подобна на човешката система на обмяната на веществата. И, колкото и странно да звучи, това животно на храносмилането се състои всъщност главно от духовно вещество, в което е впрегната и разпръсната физическа материя, която е консумирана. Тук в кравата имаме духовно вещество /нарисувано е на дъската/, и физическата материя прониква тук навсякъде и бива преработена, приета от духовното вещество. За да стане това напълно основно, затова работата на храносмилането при кравата толкова подробна, толкова основно. Това е най-основната храносмилателна работа, която можем да си представим, и в това отношение кравата се грижи и снабдява бих искал да кажа най-основно животинското съществувание. Кравата е основно животно. Тя донася фактически това животинско съществувание, този животински егоизъм, тази животинска азовост от Вселената на Земята в областта на гравитацията на Земята.

Никое друго животно няма същото отношение между теглото на кръвта и цялото тегло на тялото както кравата; другите животни имат или по-малко или повече кръв в отношение с теглото на тялото в сравнение с кравата; а теглото има работа с тежестта, с гравитацията, кръвта с егоизма. Не с егото /аза/, него има само човекът, а с егоистичността, с отделното съществувание. Кръвта прави също от животното едно животно, поне по-висшето животно. И бихме могли да кажем: - Кравата е решила мировата загадка, как трябва да се подържа правилното отношение между теглото на кръвта и теглото на цялото тяло, ако едно същество иска да бъде колкото е възможно истинско животно.

Видите ли, хората на древността не непразно са нарекли Зодиака "Зодиак" /Кръг на животните/. Този Зодиак има дванадесет части, разделя, така да се каже, цялото свое битие на дванадесет части. Тези сили, които идват от Космоса, от Зодиака, приемат тяхната форма от животните. Но другите животни не се насочват точно според това. Кравата има в теглото на нейната кръв една дванадесетина от теглото на нейното цяло тяло. Теглото на кръвта при кравата е една дванадесета от теглото на нейното тяло, при магарето то е само една двадесет и трета, при кучето една десета. Всички други животни имат едно друго, различно отношение на теглото на кръвта към това на тялото. При човека теглото на кръвта е една тринадесетима от тегло то на тялото.

Вие виждате, че кравата е предвидела да изразява в теглото цялото животинско битие, да изразява в него нещо колкото е възможно космическо. Това, което постоянно казвах тези дни, а именно при астралното тяло на кравата се вижда, как тя всъщност осъществява горното, висшето във физическо-материалното, то се изразява в това, че тя подържа в нейното собствено отношение на теглото дванадесетократното деление. Тя се намира космически в това деление. Всичко при кравата е така, че в духовното вещество биват обработени и вработени силите на Земята. На земното притегляне е наложено да се разпредели в отношението на Зодиака в кравата. земната тежест, земното притегляне трябва да се подчини да направи една дванадесета да се падне на егоистичността. Всичко, което кравата има като духовно вещество, тя го принуждава да влезе в земните отношения.

Така кравата, която лежи на пасището, е фактически духовно вещество, което приема в себе си земната материя, абсорбира я, прави я подобна на себе си.

Когато кравата умира, тогава това духовно вещество, което тя носи в себе си, е способно да бъде прието от Земята заедно със земната материя за благото на живота на цялата Земя. И човек постъпва правилно, когато има към кравата чувството: Ти си истинското жертвено животно, защото ти даваш всъщност постоянно на Земята това, от което тя се нуждае, без което тя не би искала да съществува по-нататък, без което тя би се втвърдила и пресъхнала. Ти и даваш непрестанно духовно вещество и обновяваш вътрешната подвижност, вътрешната жизненост на Земята.

И когато гледате от едната страна пасището с кравите, от другата страна летящия орел, тогава имате чудесните насрещни образи: Орела, който отнася станалата неизползваема земна материя защото тази материя е одухотворена отнася е в далечините на духовното царство, когато той умира; кравата, която, когато умре, дава на Земята небесната материя и по този начин обновява Земята. Орелът отнема на Земята това, което тя не може да ползва, което трябва да се върне в царството на духа. Кравата внася в Земята това, от което Земята се нуждае като обновяващи сили от царството на духа.

Вие виждате тук, как от науката на посвещението възникват особено важни чувства. Защото обикновено човек вярва: Науката на посвещението се изучава, но тя не дава нищо друго освен понятия, освен идеи. Човек пълни главата си с идеи относно свръхсетивното, както иначе пълни главата си с идеи относно сетивното. Но това не е така. Когато човек проникне все по-далече в тази наука на посвещението, той стига дотам, да изпитва чувства, усещания, за които по-рано не е имал никакво предчувствие, които обаче съществуват несъзнателно във всеки човек и трябва да бъдат извлечени от дълбочините на душата. Той стига до там, да чувства всички същества различно от това, както ги е чувствал по-рано. И така аз мога да ви опиша едно чувство, което принадлежи към живото обхващане на духовната наука, на науката на посвещението. Това е чувството, че човек трябва да си каже: - Ако човекът би бил само на Земята, тогава, ако познаваме истинската природа на човека, би трябвало всъщност да се отчаяме, че Земята не получава въобще това, от което се нуждае, че в подходящото време и се отнема духовното вещество, одухотворената материя, и се дава духовна материя. Ние би трябвало да почувствуваме в същност едно такова противоречие между човешкото и земното съществувание, което причинява голяма, голяма болка, което причинява голяма болка затова, защото си казваме: - Ако човекът трябва да бъде истински човек на Земята, тогава Земята не може да бъде истинска Земя чрез човека. Човекът и Земята се нуждаят взаимно, но те не могат да се под крепят взаимно! Това, от което едното същество се нуждае, изгубва го другото; това, от което другото се нуждае, изгубва то първото. И ние не бихме имали никаква сигурност за жизнената връзка между човека и Земята, ако не би се явил заобикалящият свят и би трябвало да си кажем: - Това, което човекът не може да стори относно пренасянето на одухотворената материя на Земята в духовния свят, това изпълнява светът на птиците. И това, което човекът не може, а именно да даде на Земята духовно вещество, вършат го преживящите животни, а като техен представител кравата.

Виждате ли, чрез това Земята се закръгля като нещо цяло. Ако насочим поглед само върху човека, ние получаваме несигурност в неговото чувстване върху съществуването на Земята; ако насочим поглед върху това, което заобикаля човека, ние отново добиваме сигурността.

И сега вие ще се чудите още по-малко, че един така дълбоко проникващ в духовното религиозен светоглед, какъвто е индийският, почита кравата; защото тя е животното, което постоянно одухотворява Земята, постоянно дава на Земята онова вещество, което самата тя взема от Космоса. И би трябвало всъщност пред нас да застане действителната картина, която ни показва, как под едно пасящо стадо крави Земята се изпълва долу с радост, духовете на елементите ликуват долу, защото получават обещаната им храна от Космоса чрез съществуването на същества, които пасат там. И би трябвало всъщност да нарисуваме танцуващата и ликуваща атмосфера на духовете на елементите, които заобикалят летящия орел. Тогава отново ще сме на рисували духовни действителности и бихме виждали физическото в духовните действителности; ние бихме виждали орела продължен в неговата аура и действащо в аурата ликуване на елементалните духове на въздуха /Силфите, бележка на преводача/, на въздушните духове на огъня /Саламандрите/.

И ние бихме виждали тази чудна аура на кравата, която така много противоречи на земното съществувание, защото тя е напълно космична, и бихме виждали радостно възбудените чувства на земните духове на елементите /Гномите/, които тук виждат това, което са изгубили, че трябва да водят своето съществувание в тъмнината на Земята. Това, което се явява в кравите, е за тези духове Слънце. Тези обитаващи в Земята духове на елементите не могат да се радват на физическото Слънце, а на астралните тела на преживящите животни.

Да, мои мили приятели, съществува още една друга естествена история /история на природата/ освен онази, която днес се намира в книгите? И какъв е всъщност крайният резултат на естествената история, която днес се намира в книгите?

Сега скоро бе издадено продължението на онази книга на Алберт Швайтцер, за която аз говорих веднъж. Вие си спомняте може би за това, което ви говорих върху тази книжка, третираща за съвременните състояния на културата, в нашето списание "Гьотеанум". Предговорът в споменатото продължение на тази книжка е, бих искал да кажа, една печална глава на съвременното духовно производство. Защото ако първото томче, за което говорих по-рано, съдържаше все пак известна сила и известно разбиране за това, за да бъде дадено на нашата съвременна култура това, което й липсва, то въпросният предговор в неговото продължение е наистина една печална глава. Защото там Швайтцер претендира, че той е първият, който е разбрал, че всъщност знанието не може да даде абсолютно нищо, че трябва да добием от някъде другаде нашия светоглед и нашата етика, а не от познанието.

Трябва да кажем първо, че за границите на познанието се е говорило много, и нужно е малко как да кажа? Късогледство, за да вярва човек, че той е първият, който е говорил за границите на познанието. Това са сторили природоизследователите във всички възможни сили. Следователно човек не трябва да се хвали, че той е първият, който е открил тази огромна грешка.

Но като оставим настрана това, ние констатираме именно, че един такъв забележителен мислител като Швайтцер защото според написаното в неговата първа книжка той е все пак един забележителен мислител като оставим настрана горното, ние стигаме дотам да кажем: - Ако искаме да имаме един светоглед, ако искаме да имаме една етика, ние трябва да оставим настрана всяко знание и признание; защото знанието и познанието не ни дават такъв светоглед, те не ни дават нищо. Знанието и познанието, така както те се намират в книгите и са признати официално, тези науки и тези познания не ни довеждат дотам, да открием както казва Швайтцер някакъв смисъл в света. Защото всъщност, ако гледаме нещата така, както именно тези личности гледат на света, в нас не ще възникне никаква друга идея, освен: Няма никакъв смисъл, че орелът лети, че орлите летят, като оставим настрана това, че хората си служат с техните образи, които поставят върху своите гербове; земно погледнато, полезно е, че кравата дава мляко и така нататък. Но тъй като човекът е само едно физическо същество, това е само една физическа полза; това не предава никакъв смисъл за мировото цяло.

Обаче ако не искаме да отидем по-далече, ние не стоим на равнището, където може да се яви един смисъл на света. Ние трябва да преминем именно към духовното, към нещо духовно, към това, което духовното, което науката на посвещението може да каже някому върху света. Тогава ще намерим вече смисъла на света, като открием чудесни тайни даже във всяко съществувание, такива тайни, каквато е онази, която се проявява с умиращия орел и с умиращата крава, между които стои умиращият лъв, който отново държи в себе си в равновесие духовното вещество и физическото вещество чрез съзвучието на своя ритъм на дишането и на кръвообращението. Ние ще констатираме при него, че чрез своята групова душа той регулира, колко орли са необходими и колко крави са необходими, за да направят да протича правилният процес нагоре и надолу, както аз ви го описах.

Вие виждате, истините за трите животни орел, лъв и бик или крава са били създадени от едно чудесно инстинктивно познание. Чувства се тяхното родство с човека. Защото човекът би трябвало всъщност да си каже, когато прозре тези неща: Орелът ми поема задачите, които аз не мога да изпълня сам чрез моята глава; кравата поема моите задачи, които аз не мога да изпълня сам чрез моята система на обмяната на веществата и на крайниците; лъвът поема онези мои задачи, които аз не мога сам да изпълня чрез моята ритмична система. И така от мене и от трите животни се получава едно цяло в космическото отношение.

Така ние се вживяваме в кармическата връзка. Така чувстваме дълбокото родство в света и се научаваме да познаваме, колко мъдри са всъщност онези сили, които царуват в съществуванието, в което е вплетен човекът и от което човекът е обграден и обгърнат като с вълни.

Вие виждате, че ние можахме да обхванем по този начин това, което застана срещу нас, когато потърсихме връзката, отношението на човека към трите животни, за които говорихме през миналите седмици.


Каталог: files -> literature -> 1-ga
1-ga -> Взаимовръзки
1-ga -> Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие
1-ga -> Лекции 1910 г и 1917 г превод от английски: вера гюлгелиева
1-ga -> Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина
1-ga -> Лекции изнесени в Арнхайм, Торки, Лондон и Щутгарт между 28. и 27. 1924 г
1-ga -> Взаимовръзки
1-ga -> Лекции държани в Лайпциг от 28. 12. 1913 до 1914 г
1-ga -> Лекции държани в Берлин, Щутгарт и Кьолн между 13. И 29. 12. 1907 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис ga-101
1-ga -> Лекции и приветствие изнесено в Дорнах между 05. и 28. 09. 1924 г
1-ga -> Превод от немски: димо даскалов


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница