Вътрешната връзка на мировите явления и мировите същества

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ

Ние разгледахме по определен начин връзката на земните отношения, мировите отношения и на животинския свят с човека. През следващите дни ще продължим именно тези разглеждания; днес обаче бих искал да намерим прехода към по-нататъшни области, които ще трябва да ни занимават в бъдеще. И тук бих искал първо да насоча вниманието върху това, как в моята "Тайна наука" развитието на Земята в Космоса бе описано така, че трябваше да вземем изходната точка, когато се касае за това земно развитие, от прадревната сатурнова метаморфоза на Земята. Ние трябва да си представим тази сатурнова метаморфоза така, че в нея се съдържа още всичко, което въобще принадлежи към нашата планетна система. Отделните планети на нашата планетна система от Сатурн до Луната се намираха още в стария Сатурн който, както знаете, се състоеше само от топлинен етер -, те бяха разтворени в него небесни тела. Следователно Сатурн, който не беше стигнал още до гъстотата на въздуха, а се състоеше именно от топлинен етер, съдържаше също така в етерна форма разтворено всичко, което по-късно се оформи самостоятелно, индивидуализира се в отделните планети.

След това различаваме като втора метаморфоза на развитието на Земята това, което аз нарекох накратко старата слънчева метаморфоза на Земята. Тук имаме работа с това, че постепенно от огненото кълбо на Сатурн се образува въздухообразното кълбо, проникнатото от светлината, просветлено от светлината въздухообразно кълбо на Слънцето.

След това имаме една трета метаморфоза, след като старите състояния бяха повторени, от една страна слънчевото естество, което тогава обхващаше още Земята и Луната, и онова, което е външно вие имате това описано в "Тайната наука" -, към което принадлежи тогава именно Сатурн в неговото отделяне.

Но тогава в тази лунна метаморфоза имаме същевременно работа с това, че Слънцето и онова, което съставлява едно съединение на Земята с Луната, се разделят. И аз често пъти описах, как царствата на природата, които днес познаваме, не съществуваха тогава, как именно Земята не включваше в себе си една минерал на маса, а ако мога да се изразя така беше роговообразна, така че твърдите съставни части се отделиха роговообразно, рогообразни скали се издигаха някак си от превърналата се вече в течно състояние лунна маса. И след това се родиха отношенията в четвъртата метаморфоза, които са нашите днешни земни отношения.

Сега, когато обрисуваме тези четири метаморфози една след друга, ние имаме първо сатурновата метаморфоза, тялото от топлина, което съдържа в себе си в разтворено състояние всичко, което по-късно се съдържа в нашата планетна система, слънчевата метаморфоза, лунната метаморфоза и земната метаморфоза. В тази четворност можем да различим едно от друго две неща.

Помислете само, как при развитието от Сатурн до Слънцето имаме работа с това, което напредва първо до въздухообразното вещество! Развитието изхожда от огненото кълбо; огненото кълбо се метаморфозира, сгъстява се до въздухообразното кълбо, което обаче е вече проникнато, просветлено от светлината. Тук имаме първата част на развитието.

След това имаме тази част на развитието, при която Луната играе своята роля. Защото Луната играе именно ролята, която и позволява да образува онези рогообразни форми, подобни на скали рогообразни форми. И през време на земната метаморфоза Луната се отделя от Земята, става сателит и оставя на Земята вътрешните земни сили. Например силите на гравитацията са напълно нещо, което във физическо отношение е останало от Луната. Земята не би развила силите на притеглянето, на гравитацията, ако не биха останали остатъци от старите лунни включвания.

Самата тя се е отделила от Земята. Луната е онази колония в мировото пространство, за която аз ви говорих от духовния аспект през неотдавнашните дни. Тя има една вещественост съвършено различна от тази на Земята, но е оставила в Земята това, което в по-далечен смисъл можем да наречем земен магнетизъм; силите на Земята, а именно силите на притеглянето, действията, които наричаме тегловни действия, са останали от Луната. И така ние можем да кажем: - Тук имаме /сатурново и слънчево състояние/ главно топлинната, проникнатата от светлината метаморфоза, ако вземем и двете заедно; тук имаме /лунно и земно състояние/ носената от Луната, течната метаморфоза, която се образува през време на лунната метаморфоза и остава след това през време на земната метаморфоза; твърдата материя е предизвикана именно чрез силите на притеглянето, чрез силите на тежестта.

Тези две метаморфози се различават всъщност извънредно много една от друга, и трябва да бъдем наясно върху това, че всичко, което е съществувало някога, отново се крие в по-късното. Онова, което е било старото огнено кълбо Сатурн, остана като топлинно вещество във всички следващи метаморфози, и когато днес обикаляме земните области и срещаме още навсякъде топлина, топлината, която навсякъде намираме, е остатък от старото сатурново развитие. Навсякъде, където намираме въздух или въздухообразни тела, имаме остатъци на старото слънчево развитие. Когато гледаме осветления от Слънцето въздух, тогава, прониквайки се с чувства за тази еволюция, ние би трябвало да си кажем: - В този просветлен от Слънцето въздух имаме остатъците на старото слънчево развитие, защото ако не беше съществувало това старо слънчево развитие, не би съществувало родството на нашия въздух със слънчевите лъчи, които се намират сега вън. Само благодарение на това, че Земята е била някога свързана със Слънцето, че светлината на Слънцето е светела в самата Земя, която е била още въздухообразна, така че Земята е била едно въздухообразно кълбо, което е излъчвало вътрешна светлина в мировото пространство, само благодарение на това може да се яви по-късната метаморфоза, сегашната земна метаморфоза, при която Земята е заобиколена от една въздушна атмосфера, в която падат отвън слънчевите лъчи. Обаче тези слънчеви лъчи имат едно дълбоко вътрешно родство със земната атмосфера. Тези слънчеви лъчи не проникват някак си така, както днешните физици казват грубо, като лъчи, като малки изстреляни клъбца през газообразната атмосфера, а те имат едно дълбоко вътрешно родство с атмосферата. И това родство е последействието на някогашното съвместно съществуване през време на слънчевата метаморфоза. Така всичко е свързано и родствено едно с друго чрез това, че предишните състояния отново се проявяват и действат в по-късните състояния по един разнообразен начин. Но през времето, когато развитието на Земята е ставало в неговата цялост така, както намирате това описано в книгата "Тайната наука" и както аз ви го скицирах тук накратко, се е развило всичко онова, което се намира на Земята и около Земята, което се намира също вътре в Земята.

И сега можем да кажем: - Когато гледаме днешната Земя, ние имаме в Земята това, което произвежда твърдото състояние, вътрешната Луна, закотвено главно в земния магнетизъм, вътрешната Луна, която прави, защото въобще да има твърда материя, да съществува нещо, което има тегло и тегловните сили са тези, които правят от течното да се получи твърдото. След това имаме същинската земна област, водната, течната материя, която се явява в най-различните форми, като подпочвена вода например, но също и като онази вода, която съществува като изпарения, които се издигат във въздуха и след това падат на Земята под формата на дъжд или сняг, и т.н. И по-нататък в окръжността имаме това, което е въздухообразно, и всичко това е проникнато от огнения елемент, представляващ остатъка от стария Сатурн. Така че днес трябва да допуснем в днешната Земя съществуването на нещо, което там горе е Слънце-Сатурн или Сатурн-Слънце. Ние можем винаги да си кажем: - Всичко, което се намира там в топлия въздух, който е просветлен от светлината, е Сатурн-Слънце. И ние поглеждаме нагоре и виждаме всъщност нашия въздух проникнат от това, което е действие на Сатурн, което е действие на Слънцето и което после в течение на времето се е развило като атмосфера, която обаче е също само едно последействие на слънчевата метаморфоза. Това имаме ние, така да се каже, когато насочваме поглед нагоре.

Когато насочим поглед надолу, тогава имаме повече последействието на това, което е настъпило през време на двете последни метаморфози. Имаме тежката, твърдата материя, по-добре казано произвеждащото тежестта, преминаващото в твърдо състояние; имаме течното състояние, имаме Луна-Земя или лунната Земя Ние можем да различим строго една от друга тези две части на земното съществувание. Ако прочетете още веднъж "Тайната наука" във връзка с тези неща, ще видите, че там просто чрез цялото стилизиране е направен един дълбок разрез на мястото, където слънчевата метаморфоза преминава в лунната метаморфоза. И днес още съществува един рязък контраст между това, което се намира горе, а именно сатурновото естество, и това, което се намира долу, т.е. земно-лунното-водното.

Следователно можем да направим напълно добре разликата между сатурново-слънчевото-въздухообразното и лунно-земното-водното. Едното се намира горе, другото се намира долу. Когато в развитието на Земята взето в неговата цялост се е развило заедно всичко, което принадлежи на Земята, погледът на онзи, който прониква в тези неща с Науката на посвещението, пада първо върху разнообразието на света на насекомите. Би трябвало да вярваме, че дори простото чувство би трябвало да доведе този пърхащ и блещукащ свят на насекомите в определена връзка с горната област, със сатурново-слънчево-въздухообразното. И това е действително така. Когато гледаме пеперудата: Тя пърха във въздуха, в прострения от светлината, в просветления от светлината въздух със своите блестящи в преливащи цветове крила. Тя е носена от вълните на въздуха. Тя едва ли докосва лунно-земно-водното. Нейният елемент е онова, което се намира горе И когато проучим след това, какво е в същност развитието, ние стигаме именно при малкото насекомо по един странен начин в много ранни времена на земната метаморфоза. Това, което днес блести като крила на пеперудата в просветления от светлината въздух, то е образувало първо своите заложби през времето на стария Сатурн, развило се е по-нататък през време на слънчевата епоха. Там се е родило това, което днес още дава възможност на пеперудата да бъде всъщност едно създание на въздух светлината. Слънцето дължи дарбата да разпръсква светлина на самото себе си. Слънцето дължи дарбата, по силата на която нейната светлина произвежда във веществата нещо огнено, блестящо, на действието на Сатурн-Юпитер-Марс. И всъщност не разбира природата на пеперудата онзи, който я търси върху Земята. Силите, действащите сили в природата на пеперудата трябва да ги търсим горе, трябва да ги търсим при Слънцето, Марс, Юпитер, Сатурн. И ако проучим по-точно това чудесно развитие на пеперудата аз я описах вече веднъж тук във връзка с човека като космическо въплъщение на паметта но ако проучим нещата по-подробно, ще намерим: Пеперудата пърха първо в преливащи в светлината цветове, носена от въздуха горе над Земята. Тя снася своето яйце. Грубо материалистичният човек казва: "- Пеперудата снася едното яйце", защото най-главните неща не се проучват под влиянието на настоящата ненаука. Въпросът е този: - На кого поверява всъщност пеперудата своето яйце, когато тя го снася?

Но сега проучете, къде пеперудата полага своите яйца; навсякъде ще намерите: Яйцето на пеперудата бива снесено така, че то да бъде изложено на слънчевото влияние, да не бъде лишено от слънчевото влияние. Слънчевото влияние върху Земята не съществува само там, където Слънцето непосредствено огрява Земята. аз често пъти съм обръщал вече вниманието върху това, как селяните заравят своите картофи през зимата в земята, покриват ги с пръст, защото това, което през лятото идва на Земята като слънчева топлина и сила на слънчевата светлина, се намира именно през зимата във вътрешността на Земята. Картофите замръзват на повърхността на Земята, но те не замръзват, а остават като добри картофи, когато са заровени в една яма и са покрити отгоре с пръст, защото през зимата действието на Слънцето се намира в Земята. През зимата трябва да търсим лятното действие на Слънцето под Земята. Ако през месец декември слезем на определена дълбочина в Земята, тогава през този месец имаме в Земята юлското действие на Слънцето. През юли Слънцето изпраща лъчите на своята светлина и на своята топлина върху повърхността на Земята. Топлината и светлината постепенно проникват по-дълбоко. И ако през месец декември искаме да търсим онова, което през месец юли изживяваме като слънчеви сили на повърхността на Земята, тогава трябва да изкопаем една яма и на определена дълбочина се намира това, което през месец юли е било на повърхността, и е под Земята през месец декември. Там картофите са закопани в юлското слънце. Следователно Слънцето не се намира само там, където го търсим с грубо материалистичния ум, а то съществува всъщност в много области. Само че това е регулирано строго според сезоните в Космоса.

Обаче пеперудата не полага никога яйцето си там, където то не може да остане по някакъв начин във връзка със Слънцето. Така че ние се изразяваме лошо, когато казваме, че пеперудата снася своето яйце в областта на Земята. Тя съвсем не прави това, а снася яйцето си в областта на Слънцето. Пеперудата никак не слиза долу до Земята. Навсякъде, където в земната област има слънце, там търси тя своите места, за да снесе яйцата си, така че това яйце на пеперудата стои напълно под влиянието на Слънцето. То никак не попада под влиянието на Земята.

След това вие знаете, че от това яйце на пеперудата се излюпва гъсеницата. Следователно гъсеницата се излюпва и остава под влиянието на Слънцето, но заедно с това стига под едно друго влияние. Гъсеницата не би могла да лази, ако не би стигнала също и под едно друго влияние. А това е влиянието на Марс.

Ако си представите Земята и около нея въртяща се планетата Марс, тогава навсякъде горе се намират теченията на Марс и също остават там. Важното не е, че Марс се намира някъде, а ние имаме цялата марсова сфера и когато гъсеницата лази, тя лази в смисъла на марсовата сфера. След това гъсеницата какавидира, образува около себе си един пашкул. Ние получаваме един пашкул. аз ви описах, как това е едно отдаване на гъсеницата на Слънцето, как нишката, която бива изпредена, бива изпредена в линията на светлината. Гъсеницата е изложена на светлината, следи лъчите на светлината, преде, спира, когато е тъмно, преде по-нататък. Всичко това е всъщност космическа слънчева светлина, слънчева светлина, която е проникната с материя. Следователно когато имате например пашкула на копринената буба, който бива използван за вашите копринени дрехи, тогава това, което се намира в коприната, е изцяло слънчева светлина, изпредена в материята на копринената буба. От нейното собствено тяло копринената буба изприда нейното вещество в посоката на слънчевите лъчи, и чрез това тя образува пашкула около себе си. Но за да се получи това, необходимо е въздействието на планетата Юпитер. Слънчевите лъчи трябва да бъдат изменени чрез действие то на Юпитер.

След това от пашкула, от какавидата излиза пеперудата, възрастното насекомо, което е носено от светлината, просветлено от светлината. Пеперудата напуска тъмната стая, в която е влязла светлината така, както в кромлехите, както аз ви описах това при кромлехите на древните друзи. Тук Слънцето идва под влиянието на Сатурн и само заедно със Сатурн Слънцето може да изпраща светлината така, че пеперудата да блести в своите богати цветове във въздуха.

И така вие виждате: Когато имаме онова чудесно море на летящите пеперуди в атмосферата, когато гледаме това чудесно море от пеперуди летящи в атмосферата, ние имаме в него нещо, за което можем да кажем: - Всъщност това никак не е земна формация. Това се ражда в Земята от горе. Пеперудата не отива ни как по-надолу със своето яйце, освен до това, което идва от Слънцето на Земята. Космосът дарява на Земята морето от пеперуди, Сатурн дава цветовете на пеперудите. Слънцето дава силата на летежа, предизвикан от носещата сила на светлината и т.н.

Следователно бих искал да кажа, че в пеперудите трябва да виждаме малките същества, които са един вид разпръснати по Земята чрез онова, което е Слънце и което е над Слънцето в нашата планетна система. Пеперудите, насекомите въобще, водните кончета, също и другите насекоми са напълно дарове на Сатурн, Юпитер, Марс и Слънцето. И Земята не би искала да произведе нито едно насекомо, нито даже една бълха, ако намиращите се над Слънцето планети не биха дарили заедно Земята с този дар на насекомите същества. И фактът, че Сатурн, Юпитер и така нататък могат да бъдат така щедри, че могат да направят да пърха светът на насекомите, това се дължи на първите две метаморфози, през които е минала Земята.

А сега нека разгледаме, как са действали заедно двете последни метаморфози, лунната метаморфоза и земната метаморфоза. Щом яйцето на пеперудата не е поверено на Земята, трябва да обърнем вниманието върху това, че през времето, когато лунната метаморфоза, третата метаморфоза се намираше в нейното на дало, пеперудите не са били още такива, каквито те са днес. Земята не беше също така зависима от Слънцето. В началото на третата метаморфоза Слънцето още беше съединено със Земята и се е отделило едвам след това. Ето защо пеперудите също не бяха още така чупливи, нееластични и никак не биха поверили техните яйца на Земята. Те ги поверяваха същевременно на Слънцето, като ги поверяваха на Земята. Така тогава се яви едно диференциране. Тук, при първите две метаморфози, можем да говорим само за прадедите на света на насекомите. Но да се повери тогава на Космоса нещо, на външните планети, това означаваше то да бъде поверено и на Земята. Едвам когато Земята се сгъсти, получи вода, когато тя получи магнетичните сили на Луната, нещата се измениха и настъпи едно диференциране.

А сега да приемем, че всичко това принадлежи на горната област: Топлина, въздух; сега да вземем долната област: Вода-земя. И да вземем онези зародиши, които имаха съдбата да бъдат поверени на Земята, докато други бяха задържани и не бяха поверени на Земята, а само на Слънцето в областта на Земята.

Да вземем сега онези части, които са били поверени на Земята през времето, когато се роди третата метаморфоза, лунната метаморфоза. Виждате ли: Тези зародиши дойдоха също така под влиянието на земното действие, под влиянието на течното земно-лунно действие, както зародишите на насекомите дойдоха само под влиянието на слънчевото действие и на това, което се намира над Слънцето. И чрез това, че зародишите дойдоха в областта на Земята-вода, в областта на действията

на тази Земя-вода, те се превърнаха в зародиши на растения. И онези зародиши, които останаха в горната област, останаха зародиши на насекомите. И когато започна третата метаморфоза, чрез това, което тогава бе превърнато от слънчево в лунно-земно, се родиха зародишите на растенията в третата метаморфоза на земното развитие. И това, което сега имате под влиянието на извънземния Космос, цялото това развитие минаващо от зародиша през гъсеница, през какавида до пеперудата, можете да го проследите: Когато семето става нещо земно, развива се не пеперудата, а когато семето става нещо земно, поверено бива на Земята сега не на Слънцето развива се коренът на растението, първото нещо, което се ражда от зародиша. И вместо гъсеницата да лази в силите, които изхождат от Марс, ражда се листото, което се издига нагоре разполагайки се в спирална форма. И листото е дошлата под земното влияние гъсеница. Погледнете лазещата гъсеница, тогава имате онова, което в горната област отговаря на долното, на листото на растението, което се метаморфозира от това, което е станало корен чрез семето, което семе е било пренесено от областта на Слънцето в областта на Земята.

И нека отидем по-нататък нагоре, тогава имате, свито все повече до горе, където е чашката, имате онова, което е какавида. И най-после се развива пеперудата в цвета, който е също така оцветен, както пеперудата горе във въздуха. Цикълът е приключен. Както пеперудата снася своето яйце, така в цвета отново се развива семето на бъдещето растение. И вие виждате: Ние поглеждаме нагоре към пеперудата, разбираме я като издигнато във въздуха растение. От яйцето до възрастното насекомо пеперудата е същото нещо намиращо се под влиянието на Слънцето с горните планети, каквото долу е растението под влиянието на Земята. Когато това се развива до листото /виж рисунката/, имаме от Земята лунното влияние, след това влиянието на Венера и влиянието на Меркурий. След това то отново се връща под влиянието на Земята.

Както виждате, ние можем да поставим пред нас две изречения, които изразяват една велика тайна на природата:

То е обвързаната

От Земята пеперуда.

Гледай пеперудата:

Тя е освободената

От Космоса растение. Растението

обвързаната от Земята пеперуда!

Пеперудата

освободеното от Земята чрез Космоса растение!
Ако погледнем пеперудата, насекомото въобще, от зародиша до пърхащото насекомо: Това е издигнато във въздуха, оформеното във въздуха от Космоса растение. Ако погледнем растението: Това пеперудата, която е обвързана долу на Земята. Яйцето е ангажирано от Земята. Гъсеницата е метаморфозирана в образуването на листата. В това, което е свито, е метаморфозирано образуването на какавидата. И накрая това, което се развива в пеперуда, при растението се развива в цвят. Нищо чудно, че съществува онова вътрешно отношение между пеперудите и света на насекомите въобще и света на растенията. Защото всъщност онези същества, които стоят на основата на насекомите, на пеперудите, трябва да си кажат: - Тук долу са нашите сродници, с тях трябва да поддържаме връзка, с тях трябва да се свържем, трябва да се свържем с тях вкусвайки техните сокове и т.н., ние трябва да се свържем с тях, защото те са нашите братя. Те са нашите братя, които са слезли долу в областта на Земята, които са обвързани от Земята, които са добили другото съществуване.

И отново духовете, които одушевяват растенията, могат да насочат поглед нагоре към пеперудите и могат да кажат: - Те са небесните сродници на земното растение.

Виждате ли, ние можем вече да кажем: - Разбиране на света не може да се получи, да се роди с абстракции, защото абстракциите не стигат до разбирането. Защото това, което действа в Космоса, е вече най-великата художничка. Космосът изгражда всичко според закони, които задоволяват в най-дълбокия смисъл художественото чувство. И никой не може да разбере потопената в Земята пеперуда по друг начин, освен като метаморфозира в художественото чувство това, което са абстрактните мисли. Никой не може да разбере издигнатото от светлината и от космическите сили във въздуха съдържание на растителния цвят и превърнато в пеперуда, ако той отново не може да преведе в художествено движение абстрактните мисли. Обаче все таки остава нещо извънредно възвисяващо, когато обгърнем с поглед родството на природните неща и на природните същества.

Нещо твърде особено е, да виждаме насекомото седящо на растението, и същевременно да видим след това, как над цвета на растението царува астралното. Тук растението се стреми да излезе от земното. Копнежът на растението за небето царува над блестящите в цветове цветни листа. Самото растение не може да задоволи този копнеж. Тогава срещу него лъчезари /изпраща своите лъчи/ от Космоса онова, което е пеперудата. Гледайки я, то вижда в нея задоволяването на нейните собствени желания. И тази е онази чудесна връзка в околността на Земята, че копнежите на растителния свят биват успокоени при виждането на насекомите, и особено на света на пеперудите. Това, за което копнее баграта на растителния цвят, като излъчва своята багра навън в мировото пространство, се превръща за него в едно познавателно изпълнение на неговия копнеж, когато срещу него идва пеперудата с нейния бляскав цвят. Излъчваща се, излъчващ топлина копнеж, а от небето влъчващо се задоволяване: Това е общението на света на растителния цвят със света на пеперудите. Това е, което ние трябва да виждаме в околността на Земята.

И сега, след като добихме прехода към света на растенията, аз ще бъда в състояние да разширя в следващото време разглежданията, които прекарахме от човека до животните. Сега можем да включим света на растенията и ще стигнем постепенно до отношението на човека към цялата Земя. Но за това беше необходимо да хвърлим, така да се каже, мост от пърхащото растение на въздуха, пеперудата, към свързаната със Земята пеперуда, до растението. Земното растение е прикованата пеперуда. Пеперудата е летящото растение. Щом познахме тази връзка между прикованото към Земята растение и небесно освободената пеперуда, тогава ние сме хвърлили вече мост между животинския свят и растителния свят, и тогава можем с известно безразличие да насочим поглед надолу върху всички тривиалности, според които се казва, как е било самозараждането и други подобни. С тези прозаични понятия не може да се стигне в областта на Вселената, в която трябва да проникнем. Там можем да проникнем само тогава, когато можем да превърнем прозаичните понятия в художествени понятия и след това можем да стигнем до представата, как от роденото от небето яйце на пеперудата се е родило едвам по-късно растението, като това пеперудено яйце бива метаморфозирано чрез това, че, докато по-рано то е било поверено само на Слънцето, сега е поверено на Земята.