Лекции изнесени в Дорнах от 26. 11. до 31. 12. 1922 г

ЦИКЪЛ ОТ 12 лекции

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

СТР.

Духовният за­ро­диш на чо­веш­кия фи­зи­чес­ки ор­га­ни­зъм по вре­ме на жи­во­та меж­ду смър­т­та и по­ред­но­то но­во раждане. Вървеж, го­вор и мис­ле­не в тех­ни­те връз­ки спря­мо жи­во­та меж­ду смър­т­та и но­во­то раж­дане. Влияние на ме­те­оро­ло­гич­ни­те и вул­ка­нич­ни сили.

Човешкият сън зи­ме и лете. Денонощният ци­къл на Слънцето и мис­лов­ни­ят живот, го­диш­ни­ят ци­къл и чув­с­т­ве­ни­ят живот. Човешкият во­лев живот. След смър­т­та ние се прев­ръ­ща­ме в пос­ле­ди­ци­те от на­ши­те мо­рал­ни дейс­т­вия на Земята.

Отношението на звез­д­ния свят към човека. Борбата на лу­ци­фе­ри­чес­ки­те и ари­ма­ни­чес­ки Същества за над­мо­щие вър­ху чо­ве­ка по вре­ме на не­го­вия сън.

Съвместният жи­вот със Съществата на вис­ши­те Йерархии по вре­ме на жи­во­та меж­ду смър­т­та и но­во­то раж­да­не ка­то ос­но­ва на мо­рал­но­то съз- нание, ко­ето чо­век из­г­раж­да на Земята. Любов, па­мет и чув­с­т­во­то за свобода. За не­въз­мож­нос­т­та да се про­ник­не в ис­ти­ни­те на мо­рал­ния свят без ан­т­ро­по­соф­с­ка­та Духовна наука.

За съ­от­но­ше­ни­ята на чо­веш­ки­те ка­чес­т­ва с нап­ред­ва­щи­те и изос­та­ва­щи еле­мен­тар­ни Същества.

Задачите на чо­ве­чес­т­во­то през съв­ре­мен­на­та епоха. Одухотворяване на знанието, ко­ето чо­век из­в­ли­ча от пространството. Мисията на Михаил.

.СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922……......................69

Дори и ка­то се­тив­но същество, чо­ве­кът при­над­ле­жи към свръх­се­тив­ния свят. Това, ко­ето се ра­зиг­ра­ва в сетивата, мо­же да бъ­де обект са­мо на ед­но има­ги­на­тив­но познание. Заспиването и про­буж­да­не­то ка­то обект на ин­с­пи­ра­тив­но­то познание. Силата на спом­ня­не­то въз­ник­ва при съ­буж­да­не­то чрез „сгъстяване" на то­ва­,ко­ето жи­вее във времето.

Преобразяване на лет­ни­те Мистерии в зим­но­-ко­лед­на­та Мистерия чрез Тайната на Голгота.

Космическата Коледа. Космическото Рождество Христово. В го­диш­ния кръг се от­к­ри­ват на­й-­важ­ни­те тайни на чо­веш­ка­та природа.

Свобода и необходимост. Денонощен и го­ди­шен цикъл, буд­ност и сън. Космическият култ въз­ник­ва от чо­веш­ко­то учас­тие в раз­ви­ти­ето на све- та.

Движението за ре­ли­ги­оз­но об­нов­ле­ние и не­го­во­то от­но­ше­ние към Ант- ропософското Движение.

Летните и зим­ни дейс­т­вия се не­ут­ра­ли­зи­рат вза­им­но в буд­нос­т­та и съ­ня на човека. Човешкото сър­це ка­то урав­но­ве­ся­ващ ор­ган за ди­ха­тел­ния и кръв­но­цир­ку­ла­то­рен ритъм. Природна не­об­хо­ди­мост и чо­веш­ка свобо- да. Духовното поз­на­ние е ед­но дейс­т­ви­тел­но Причастие и на­ча­ло­то на нов кос­ми­чес­ки култ, съ­от­ветс­т­ву­ващ на съв­ре­мен­ния човек.

13. ЗАБЕЛЕЖКИ................................................................................133
Указания от­нос­но пуб­ли­ку­ва­не­то на езо­те­рич­ни­те лек­ции от Рудолф Щайнер

За ха­рак­те­ра на те­зи час­т­ни из­да­ния Рудолф Щайнер (1861-1925) каз­ва след­но­то в сво­ята ав­то­би­ог­ра­фия "Моят жиз­нен път" (Събр. Съч. №28, гл.35):

"Съдържанието на те­зи из­да­ния бе пред­ви­де­но да се из­не­се под фор­ма­та на устни, неп­ред­наз­на­че­ни за из­да­ва­не съобщения...

Никъде и в ни на­й-­мал­ка сте­пен не е спо­ме­на­то нещо, ко­ето да не пред­с­тав­ля­ва чист ре­зул­тат от из­г­раж­да­ща­та се Антропософия... Читателят мо­же на­пъл­но да ги при­еме за това, ко­ето Антропософията има да каже. Ето защо... пър­во­на­чал­но тръг­нах­ме от условието, те да бъ­дат раз­п­рос­т­ра­ня­ва­ни са­мо всред чле­но­ве­те на Антропософското Общество. Нека оба­че се има предвид, че в те­зи неп­рег­ле­да­ни от мен ръкописи, има и не­пъл­ни неща.

Право за оцен­ка на по­доб­но час­т­но из­да­ние оба­че се приз­на­ва са­мо на онзи, кой­то знае как­во е ус­ло­ви­ето за та­ка­ва оценка. А за по­ве­че­то от те­зи из­да­ния ус­ло­ви­ето се със­тои по­не в ан­т­ро­по­соф­с­ко­то поз­на­ние за чо­ве­ка и космоса, до­кол­ко­то същ­нос­т­та им е из­ло­же­на от Антропософията и в поз­на­ни­ето на това, ко­ето под фор­ма­та на " ан­т­ро­по­соф­с­ка история" се съ­дър­жа в съ­об­ще­ни­ята от ду­хов­ния свят.
Някога звез­ди­те го­во­ре­ха на човека,

Но тех­ни­ят глас зам­лък­на и та­ка­ва е съд­ба­та на свети;

Да усе­ти мъл­ча­ни­ето им -

мо­же да е стра­да­ние за Земния човек.

ко­ето са­ми­ят чо­век има да ка­же на звездите.

Да усе­ти го­во­рът им -

мо­же да се пре­вър­не в си­ла за Човека-Дух.

Рудолф Щайнер 25 Декември 1922