Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г



страница3/9
Дата23.07.2016
Размер1.51 Mb.
#1321
1   2   3   4   5   6   7   8   9

ВТОРА ЛЕКЦИЯ


Дорнах, 30 Септември 1917

От вче­раш­на­та ми лек­ция Вие не­съм­не­но сте разбрали, че на­ша­та епо­ха изис­к­ва от чо­ве­ка да про­ме­ни в зна­чи­тел­на сте­пен сво­ите мисли, чув­с­т­ва и воля. Насоките на ду­шев­ния жи­вот тряб­ва да се про­ме­нят из осно- ви. И те­зи об­но­ве­ни фор­ми на мис­ле­не и чув­с­т­ва тряб­ва да из­мес­тят тък­мо на­й-­сък­ро­ве­ни­те тре­пе­ти на ду­ша­та - древните, наследените, све­ще­ни­те тре­пе­ти на чо­веш­ка­та душа. Това е ед­но не­умо­ли­мо изисква­не на епохата. Предполагам, че след вче­раш­ни­те ми ду­ми за ха­оса в на­шия ви­дим фи­зи­чес­ки свят и за не­об­хо­ди­мос­т­та от ду­хов­но об­нов­ле­ние на чо- вечеството, все­ки от Вас е из­пи­тал из­вес­т­но вълнение. Защото не­ка да се за­мис­лим още вед­нъ­ж,­че под впе­чат­ле­ни­ята от по­доб­ни истини, ние сме при­ну­де­ни - поз­во­лете ми то­зи из­раз - да из­г­раж­да­ме с мър­т­ви­те ед­на со­ци­ал­на общност. И ед­ва то­га­ва ние усе­ща­ме с ос­т­ра бол­ка събитията, ко­ито ста­ват на фи­зи­чес­кия план; оба­че от дру­га стра­на не тряб­ва да забравяме, че оне­зи души, ко­ито през пос­лед­ни­те де­се­ти­ле­тия не ус­пя­ха да се вклю­чат в един ис­тин­с­ки ду­хо­вен живот, прос­то коп­не­ят за раз­ру­ши­тел­ни­те про­це­си на фи­зи­чес­кия пла­н, ­по­не­же от те­зи раз­ру­ши­тел­ни про­це­си те чер­пят си­ли за ду­хов­но­-ду­шев­ния жи­вот след смъртта. От


тук след­ва и ед­но чис­то прак­ти­чес­ко съображение: да сти­му­ли­ра­ме по вся­ка­къв на­чин един­с­т­ве­ния фактор, кой­то за­нап­ред ще смек­чи и ук­ро­ти раз­ру­ши­тел­ни­те си­ли всред човечеството, а имен­но - ис­тин­с­кия ду­хо­вен живот. Освен то­ва тряб­ва да бъ­дем съв­сем на­ясно, че през ми­на­ли­те хи­ля­до­ле­тия не­ща­та не из­г­леж­да­ха така; то­га­ва да­леч не бе­ше задължител- но, що­то ед­на ма­те­ри­алис­ти­чес­ка епо­ха неп­ре­мен­но да пре­диз­ви­ка вой­на и опустошения. Обаче за­нап­ред ще е точно така.

Човечеството, скъ­пи мои приятели, стра­да под бре­ме­то на мно­го илю- зии, нас­ле­де­ни от миналото. Досега те­зи илю­зии не бя­ха тол­ко­ва опас- ни, но в хо­да нав­ре­ме­то те ще ста­ват все по-опасни. В об­щи ли­нии мо- жем да заявим, че ду­ши­те на съв­ре­мен­ни­те хо­ра все още спят, и мно­го от го­ле­ми­те проб­ле­ми на на­ша­та епоха, ос­та­ват не­за­бе­ле­жи­ми за тях. Обаче все пак не­що се про­мък­ва в те­зи ду­ши - плахо, неуверено, инстин- ктивно. И все пак по­ве­че­то хо­ра не са го­то­ви да нав­ля­зат на­вът­ре в ду­хов­на­та проблематика, в ду­ховни­те тайни; лип­с­ват им си­ли­,лип­с­ва им енергия.

Малцина от на­ши­те съв­ре­мен­ни­ци обър­на­ха вни­ма­ние на ед­на по­доб­на тайна, на ед­на по­доб­на загадка. Тя се от­к­ри яс­но ед­ва вър­ху фо­на на раз­ру­ши­тел­ни­те съ­би­тия в Европа през пос­лед­ни­те години. Повечето хора са на­пъл­но без­по­мощ­ни пред та­зи загадка. Според мен та­зи за­гад­ка се със­тои в несъответствието, в дисхар­мо­ни­ята меж­ду ин­те­лек­ту­ал­но­то и мо­рал­но раз­ви­тие на човечеството. Материалистично нас­т­ро­ени­те дар­ви­нис­ти пър­ви за­бе­ля­за­ха с ня­кой неща, Хекел съ­що по­со­чи сво­ите съ- ображения. Но сега, през те­зи тежки во­ен­ни години, дис­хар­мо­ни­ята ме- ж­ду ин­те­лек­ту­ал­ния и мо­ра­лен жи­вот на човечеството, се пре­върна на­ис­ти­на в ед­на труд­но обяс­ни­ма загадка. Хората с пра­во казват: Какъв ог­ро­мен скок нап­ра­ви­ха ин­те­лектът и разумът! За мно­зи­на то­зи нап­ре­дък е ин­ден­ти­чен с науката, ко­ето обяс­ня­ва и ек­с­пан­зи­ята на ма­тери­алис­ти­чес­ко­то светоусещане. Какъв не­виж­дан нап­ре­дък в изу­ча­ва­не­то и ов­ла­дя­ва­не­то на при­род­ни­те закони, в техниката, в изобретенията. (Макар и днес да се изоб­ре­тя­ват пре­дим­но ма­ши­ни за убиване). Изхождай­ки от сво­ята наука, хо­ра­та ще про­дъл­жат да раз­миш­ля­ват и вър­ху дру­ги неща. Те ще ана­ли­зи­рат произ­хо­да на хра­ни­тел­ни­те вещества, ще се опит­ват да про­из­веж­дат син­те­тич­ни храни, без да имат ни­как­во предчувствие, че ма­кар и хи­ми­чес­ки еднакви, при­род­ни­те про­дук­ти не мо­гат да се срав­ня­ват с хи­ми­ческите.

И така, интелектуалното, или на­уч­но раз­ви­тие нап­ред­ва по ед­на въз­хо­дя­ща линия. Обаче мо­рал­но­то раз­витие на хо­ра­та не нап­ред­ва в съ­щия темп. И ако мо­рал­но­то раз­ви­тие на хо­ра­та бе­ше нап­ред­на­ло как­то ин­телек­ту­ал­но­то им развитие, скъ­пи мои при­яте­ли - ще­ше ли то­га­ва да на- с­тъ­пи днеш­на­та све­тов­на ка­тас­т­рофа? Тъкмо за­що­то мо­рал­но­то раз­ви­-


тие на хо­ра­та не напредва, тък­мо за­то­ва тях­но­то ин­те­лек­ту­ал­но раз­витие до­би от­те­нък на не­мо­рал­ност и пре­диз­вик­ва хаоса. И днес ве­че мно­го хо­ра за­бе­ляз­ват дис­хар­мо­ни­ята меж­ду мо­рал­но­то и ин­те­лек­ту­ал­но­то раз­ви­тие на човечеството. Нашето вре­ме не поз­во­ля­ва на чо­ве­ка да об­х­ва­не пра­вил­но ос­нов­ни­те проб­ле­ми на еволюцията; днеш­ни­ят чо­век не мо­же да нав­ле­зе в дъл­бо­ки­те плас­то­ве на сво­ето мис­ле­не и поведение, не мо­же да ги обясни, тъй ка­то в не­го раз­лич­ни­те и йе­рар­хич­но сте­пе­ну­ва­ни въз­дейс­т­вия на Космоса са в пъ­лен безпорядък. Вярно е, че днеш­на­та офи­ци­ал­на на­ука държи чо­ве­ка пред се­бе си: фи­зи­чес­ко­то тяло, етер­но тяло, ас­т­рал­но тяло, Аз*8 - са­мо че всич­ки те са в без­порядък, при­ме­се­ни и сле­ти в ед­на об­ща и не­ди­фе­рен­ци­ра­на маса. Науката не мо­же да ги разграничи. Но как изоб­що се стиг­на до та­зи наука, ко­ято пре- тендира, че раз­би­ра всичко, а не вник­ва в ос­нов­ни­те със­тав ни час­ти на чо­веш­ко­то същество, ни­то пък в тях­на­та свър­за­ност с раз­лич­ни­те сфе­ри на Космоса? С на­шето фи­зи­чес­ко и етер­но тя­ло ние сто­им здра­во тук във фи­зи­чес­кия свят; с на­ше­то ас­т­рал­но тя­ло и на­шия Аз вся­ка нощ ние пре­кар­ва­ме в един съв­сем друг свят, в един свят, кой­то за­се­га ня­ма ни­що об­що с пред­метния свят на на­ше­то днев­но съзнание. Тези два свя­та дейс­т­ву­ват съв­мес­т­но са­мо дотолкова, до­кол­ко­то те са обе­ди­не­ни в при­ро­да­та на човека.

Замислете се оба­че кол­ко по­-м­ла­ди са чо­веш­ки­ят Аз и чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тя­ло от фи­зи­чес­ко­то и етер­ното тяло! Първата за­лож­ба на на­ше­то фи­зи­чес­ко тя­ло ние по­лу­чих­ме по вре­ме­то на Стария Сатурн*9, тя е ми­на­ла през че­ти­ри етапа: Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята, т.е. днеш­но­то пла­нетар­но раз­ви­тие на на­ша­та Земя. Етерното тя­ло е ми­на­ло през три етапа, ас­т­рал­но­то тя­ло - през два етапа. Азът въз­ник­ва ед­ва на Земята, той е най-младият; то­ва впро­чем е в съ­от­ветс­т­вие със съ­вър­ше­но раз­лич­ната кос­ми­чес­ка си­ту­ация през пос­лед­ни­те хиля- долетия. От дру­га стра­на обаче, це­ли­ят механизъм, ця­ла­та "апаратура" на на­шия интелект, е тяс­но свър­за­на с на­ше­то фи­зи­чес­ко тяло. Само бла­го­да­ре­ние на това, че на­ше­то фи­зи­чес­ко тя­ло е ми­на­ло през ета­пи­те на Сатурн, Слънце, Луна и Земя, то е пре­вър­на­то в он­зи съ­вър­шен инст- румент, кой­то от­к­ри­ва­ме в раз­ви­ти­ето на нер­в­на­та система, мозъка, кръ­во­нос­на­та сис­те­ма и т.н. За да функционира, на­ши­ят ин­те­лект има нуж­да от то­зи съ­вър­шен инструмент.

Вие доб­ре знаете, че аз мно­гок­рат­но съм из­тък­ва­л:­чо­ве­кът е мно­го по-сложен, от­кол­ко­то обик­но­ве­но се мисли. Нека от­но­во обобщим: фи­зи­чес­ко­то тя­ло не е не­що монолитно, то ид­ва със заложбите, ко­ито но­си още от Сатурновата епоха. После ид­ва етер­но­то тя­ло и сла­га своя от­пе­ча­тък вър­ху фи­зи­чес­ко­то тяло, т.е. ста­ва еле­мент от фи­зи­чес­ко­то тяло; пос­ле ас­т­рал­но­то тя­ло ста­ва еле­мент от фи­зи­чес­ко­то тяло. Така, че това
фи­зи­чес­ко тя­ло е със­та­ве­но от че­ти­ри еле­мен­та - ед­на част от фи­зи­чес­ко­то тя­ло е под­чи­не­на на са­мо­то него, дру­га част е под­чи­не­на на етер­но­то тяло, тре­та - на ас­т­рал­но­то тяло, и чет­вър­та - на Аза. Нека за миг да се аб­с­т­ра­хи­ра­ме от етер­но­то тяло, ко­ето впро­чем е със­та­ве­но от три еле- мента, от три чле­на - еди­ният е по­ве­рен на са­мо­то него, вто­ри­ят - на ас­т­рал­но­то тяло, и тре­ти­ят - на Аза. С дру­ги думи, не­ка ос­та­нем при фи­зи­чес­ко­то тяло. Тогава ще установим, че през нощта, до­ка­то спим, она­зи част от фи­зи­чес­ко­то тяло, ко­ято е по­ве­ре­на на са­ма­та се­бе си, про­дъл­жа­ва нес­му­ща­ва­но да живее; она­зи част, ко­ято е по­ве­ре­на на етер­но­то тя- ло, съ­що про­дъл­жа­ва да живее, по­не­же етер­но­то тя­ло по вре­ме на съ­ня не на­пус­ка фи­зи­чес­ко то тяло. Обаче как сто­ят не­ща­та с она­зи част от фи­зи­чес­ко­то тя­ло­,ко­ято е по­ве­ре­на на ас­т­рал­но­то тя­ло (защо­то по вре­ме на съ­ня то се от­де­ля от фи­зи­чес­ко­то тяло), и с она­зи час­т,­ ко­ято е по­ве­ре­на на Аза? През нощта Азът съ­що е навън. Тези две час­ти ние на­ри­ча­ме "ас­т­рал­но - физическо" тя­ло и "Азово - физическо" тяло. Практиче- ски по вре­ме на съ­ня те са на­пус­на­ти от силите, ко­ито ги ор­га­ни­зи­рат и ръководят. Защото през нощ­та на­ши­ят Аз и на­ше­то ас­т­рал­но тя­ло са на­вън в Космоса. Така че до­ка­то сме в то­зи свят меж­ду раж­да­не­то и смърт- та, вся­ка нощ ос­та­вя­ме не­що в леглото, ко­ето се оказ­ва не­за­щи­те­но и ли­ше­но от грижи, та­ка да се ка­же "занемарено" от она­зи част, на ко­ято то бе­ше пър­во­на­чал­но поверено. Впрочем те­зи си­ли дейс­т­ву­ват по раз­ли­чен на­чин но­щем и денем. През де­ня то­ва "нещо" (ко­ето но­щем ос­та­вя­ме в леглото) е про­ни­за­но от ас­т­рал­но­то тя­ло и Аза, но през нощ­та - не. Всъщност съв­ре­мен­ни­ят чо­век е без­раз­ли­чен към те­зи важ­ни подробно- сти, за­що­то - как­то ка­зах­ме - той все още не раз­ли­ча­ва еле­мен­ти­те на сво­ето физи­чес­ко тяло, за не­го те все още са сме­се­ни и сле­ти в ед­на об- ща, не­ди­фе­рен­ци­ра­на маса.

Но се­га Ви мо­ля да обър­не­те вни­ма­ние на следното: Онази част от чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло, ко­ято на­рекох­ме "астрално-физическо" тяло, но­щем раз­по­ла­га и дейс­т­ву­ва с та­ки­ва сили, ко­ито са мно­го близ­ки със си­ли­те на живака, със силите, ко­ито пра­вят жи­ва­ка те­чен и т.н. Докато она­зи част от фи­зи­чес­ко­то тяло, ко­ято е по­ве­ре­на на Аза, но­щем дейс­т­ву­ва ка­то "сол". По вре­ме на съ­ня ­,чо­ве­кът е про­ни­зан от жи­вак и сол.

В го­ди­ни­те пре­ди 14 век ал­хи­ми­ци­те се от­на­ся­ха към те­зи не­ща из­вън­ред­но сериозно. После нас­тъ­пи ед­но израждане, ед­но затъмнение, по­яви­ха се алхимиците-сектанти, по­яви­ха се книгите. Но при един чо­век ка­то Якоб Бьоме*10 все още мо­же­ше да се на­ме­ри не­що вяр­но за солта, живака, ся­ра­та и т. н.

Да, те­зи не­ща са част от тай­на­та на чо­веш­ка­та природа. И това, за ко­ето се­га ста­ва дума, мо­же да бъ­де опре­де­ле­но още по точно: пог­лед­нем ли зад това, ко­ето ос­та­вя­ме но­щем в леглото, ние виж­да­ме един ши­вач по­-

со­лев организъм, ед­но жи­вач­но­-со­ле­во тяло. Обстоятелството, че тя­ло­то ста­ва "живачно" има важ­ни пос­ле­ди­ци­, на ко­ито мо­же би ще се спрем още та­зи седмица. А че тя­ло­то мо­же да се пре­вър­не в "солево", спо­ред мен мо­же да се кон­с­та­ти­ра от все­ки в ми­га на ут­рин­но­то пробуждане.

Какво оба­че оз­на­ча­ва това? Просто не­ща­та са ус­т­ро­ени така, че в "соле- вата" или ми­не­рал­на структура, но още по­ве­че в "живачната" струк­ту­ра са със­ре­до­то­че­ни оне­зи жи­вач­ни или ожи­вот­во­ря­ва­щи сили, на които при съ­буж­да­не­то стъп­ват Азът и ас­т­рал­но­то тяло, след ка­то по вре­ме на нощ­ния сън са пре­би­ва­ва­ли в ду­хов­ния свят. По то­зи на­чин в съп­ри­кос­но­ве­ние вли­зат та­ки­ва си­ли­,ко­ито по вре­ме на нощ­ния сън са пре­би­ва­ва­ли в раз­лич­ни светове. Ето как в то­ва вза­имо­дейс­т­вие е за­ло­же­на въз- можността, скъ­пи мои приятели, на зем­ния свят да се сва­лят оп­ре­де­ле­ни енер­гии и сили, ко­ито са при­съ­щи на ду­хов­ния свят. Ето, тук са жива- кът, солта; се­га в тях нах­лу­ва Азът и ас­т­рал­но­то тяло, ка­то ги про­низ­ват с то­ва­, ко­ето са из­жи­ве­ли в ду­хов­ния свят. По то­зи на­чин ин­с­т­ру­мен­тът на фи­зи­чес­ко­то тяло, ко­ето е за­поч­на­ло сво­ето раз­ви­тие още от Сатур- новата епоха, се обо­га­тя­ва и усъвършенствува. Ако от ед­на стра­на във фи­зи­чес­ко­то тя­ло имаме необходимия, из­пи­тан в це­ли че­ти­ри епо­хи ин­с­т­ру­мент за на­ша­та ин­те­лек­ту­ал­на дейност, от дру­га стра­на - бла­го­да­ре­ние на процеса, кой­то то­ку що опи­сах - в на­ша­та епо­ха пос­то­ян­но нав­ли­зат въз­действия от ду­хов­ния свят. Ето за­що днес хо­ра­та раз­ви­ват ин­с­т­ру­мен­та на своя ин­те­лект ка­то чер­пят си­ли от духов­ния свят, ето за­що ин­те­лек­тът е та­ка доб­ре раз­вит в на­ша­та съв­ре­мен­на епоха.

Обаче светът, в кой­то ние пре­би­ва­ва­ме от зас­пи­ва­не­то до про­буж­да­не­то­,­има ед­на ха­рак­тер­на особеност; той изоб­що не е свър­зан с морала, там ня­ма до­ри и сле­да от мо­рал­ни закони! Да, скъ­пи мои приятели, това е ед­на доб­ре про­ве­ре­на истина: от зас­пи­ва­не­то до пробуждането, Вие пре­би­ва­ва­те в един свят, къ­де­то ня­ма до­ри и сле­да от мо­рал­ни закони. Този свят е такъв, че - ако мо­га да се из­ра­зя та­ка - още не е ста­нал мора- лен. Когато се пробуждаме, ние сва­ля­ме до­лу оп­ре­де­ле­ни импулси, ко­ито об­х­ва­щат фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло, та­ка че ук­реп­ват интелекта; но от ду­хов­ния свят не мо­гат да бъ­дат сва­ле­ни импулси, ко­ито да ук­ре­пят чо­веш­кия морал. Това е на­пъл­но изключено, по­не­же в ду­хов­ния свят, къ­де­то пре­би­ва­ва­ме между зас­пи­ва­не­то и пробуждането, не съ­щес­т­ву­ват мо­рал­ни категории, не съ­щес­т­ву­ват мо­рал­ни закони. Възмож­но е тук и там хо­ра­та да казват: мно­го по­-доб­ре би било, ако Боговете бя­ха ус­т­ро­или не­ща­та така, че чо­ве­кът да ня­ма­ше нуж­да от фи­зи­чес­кия свят. Само че те до­пус­кат ед­на ог­ром­на грешка, тъй ка­то в то­зи слу­чай чо­ве­кът ни­ко­га не би мо­гъл да из­г­ра­ди ка­къв­то и да е морал. Човекът из­ра­бот­ва мо­рал­ни­те ка­те­гории имен­но по вре­ме на своя жи­вот тук на фи­зи­
чес­кия план. Хората мо­гат да бъ­дат мо­рал­ни са­мо тук на фи­зи­чес­кия план. И така, от ду­хов­ния свят ние сва­ля­ме дос­та­тъч­но мъд­рост в на­ше­то фи­зи­чес­ко тяло, обаче мо­рал­ни им­пул­си - не.

Това об­с­то­ятел­с­т­во е из­к­лю­чи­тел­но важно. Изключително важ­но за нас е да раз­бе­рем за­що хо­ра­та изос­тана­ха в сво­ето мо­рал­но развитие, до­ка­то в съ­що­то вре­ме Боговете на­пъл­но обез­пе­чи­ха тех­ния интелект, като не са­мо под­гот­ви­ха - през епо­хи­те на Сатурн, Слънце, Луна и Земя - фи­зи­чес­ко­то тя­ло и мозъка, но им пред­ло­жи­ха - ако поз­во­ли­те то­зи из­раз - до­ри и "премии" под фор­ма­та на еже­нощ­но про­ник­ва­не в ду­ховния свят. Подобни състояния, при ко­ито но­щем ще се свър­з­ва­ме с един мо­ра­лен свят, ние ще поз­на­ем ед­ва във вто­ра­та по­ло­ви­на на она­зи епоха, на­зо­ва­ва­на в ан­т­ро­по­со­фи­ята ка­то "Бъдеща Венера".

Наред с всич­ко останало, то­зи факт по­каз­ва от ка­к­во ог­ром­но зна­че­ние е да видим, че ра­но или къс­но наши­ят со­ци­ален жи­вот съ­що ще бъ­де про­ник­нат от мо­рал­ни импулси.

Обаче съв­ре­мен­но­то чо­ве­чес­т­во не ис­ка да слу­ша по­доб­ни неща. По- някога то ин­с­тин­к­тив­но се доб­ли­жа­ва до те­зи тайни, но съв­сем пла­хо и несигурно; дъл­бо­ко­то проз­ре­ние е за не­го все още мъ­чи­тел­но и не­удо- бно. Хората са свик­на­ли да при­емат "състоянието", а не "развитието"; те не се замислят, че вът­ре в чо­вешко­то съ­щес­т­во са вло­же­ни им­пул­си­,ко­ито го свър­з­ват с не­обят­ни­те прос­то­ри на Космоса, им­пул­си ко­ито ра­но или къс­но ще над­х­вър­лят вре­ме­то и пространството, импулси, ко­ито ако ос­та­нат неразпознати, ще нару­шат ця­лос­т­на­та ево­лю­ция на чо­ве­ка и Космоса. Този факт е на­ис­ти­на от ко­ло­сал­но значение: съ­нят рабо­ти в пол­за на интелекта, до­ри и в пол­за на ге­ния (за­що­то ге­ни­ят съ­що взе­ма от съ­ня оп­ре­де­ле­ни им­пулси, вла­га ги в сво­ето "жи­вач­но - солево" тя­ло и под­гот­вя ге­ни­ал­ни­те си по­ри­ви и открития). Но в об­ластта на мо­рал­но­то раз­ви­тие е иначе: тук чо­ве­кът тряб­ва пос­то­ян­но да се про­ник­ва с опит­нос­ти­те си от фи­зичес­кия свят, пос­то­ян­но да из­ра­бот­ва това, ко­ето е всъщ­ност морала.

За Земното чо­ве­чес­т­во сре­дищ­ни­ят пункт на мо­рал­ния жи­вот е Хри- стовия Импулс. И за­то­ва е от ре­ши­телно зна­че­ние - мно­гок­рат­но съм го изтъквал, ма­кар и от дру­га глед­на точ­ка -, че чо­ве­кът тряб­ва да срещне Христовия Импулс тък­мо на фи­зи­чес­кия план. Тази ис­ти­на тряб­ва да бъ­де об­х­ва­на­та от на­й-­раз­лич­ни глед­ни точки. И тогава, скъ­пи мои прия- тели, ще ста­не съв­сем ясно, че един чо­век мо­же ин­с­тин­к­тив­но да се из­пъл­ни от им­пул­си на мъдростта, на зна­ни­ето (за­що­то те се из­лъч­ват от ду­хов­ния свят по вре­ме на съня), че той мо­же да изоб­ре­ти на­й-с­лож­ни ма­ши­ни и устройства, да ог­ла­вя­ва на­уч­но­-тех­ни­чес­кия прог­рес и в съ­що­то вре­ме да не се нуж­дае от ни­ка­къв морал, да ня­ма до­ри кап­ка мо- рал, за­що­то мо­ра­лът из­ви­ра от съв­сем дру­ги сфери.
Днес хо­ра­та труд­но ос­мис­лят те­зи неща, труд­но ги приемат. Но ако ние ис­ка­ме да из­ле­зем от хаоса, кой­то е об­х­ва­нал на­шия свят, те­зи ис­ти­ни тряб­ва да бъ­дат разбрани. Към те­зи ис­ти­ни тряб­ва да се от­не­сем из­вън ред­но сериозно. Ако те­зи ис­ти­ни не бъ­дат раз­б­ра­ни и при­ло­же­ни в зем­ния живот, ево­лю­ци­ята на чо­ве­чество­то не мо­же да про­дъл­жи нататък. Защото Боговете ис­кат да нап­ра­вят хо­ра­та не прос­то автомати, те не ис­кат да ръ­ко­во­дят хо­ра­та автоматично, а по­же­ла­ха да ги нап­ра­вят сво­бод­ни същества, ко­ито са­ми мо­гат да раз­бе­рат как­во е нуж­но­,за да вър­вят напред. Така че възражението: "Защо Боговете са безучастни, за­що не се намесват?" - е ли­ше­но от вся­как­ви се­ри­оз­ни ос­но­ва­ния Днес чо­ве­кът тряб­ва сам да се доб­ли­жи до ду­хов­но­то познание. И ако един от опи­ти­те му не сполучи, хо­ра­та не след­ва да бър­зат с пог­реш­ни обоб­щения. Нап- ротив - съв­ре­мен­ни­ци­те тряб­ва да уло­вят още по­-з­д­ра­во им­пул­са за из­ди­га­не в ду­хов­ния свят и да вло­жат в не­го сво­ите соб­с­т­ве­ни сили, а не сво­ите раз­ла­га­щи съмнения.

През пос­лед­ни­те го­ди­ни аз тряб­ва­ше да от­де­ля дос­та вни­ма­ние на един та­къв опит, за кой­то не бих ка­зал ,че е на­пъл­но успешен. Става ду­ма за пър­ва­та част на ед­на моя статия, ко­ято бях за­дъл­жен да на­пи­ша за спи­са­ни­ето "Дас Райх" Статията е вър­ху "Химическата сват­ба на Кристиян Розенкройц през 1459". Тази кни­га е на­пи­са­на в на­ча­ло­то на 17 век; през 1603 се по­яви за пър­ви­те си читатели, а през 1616 бе­ше ве­че отпечатана. Авторът се каз­ва­ше Валентин Андреа; впро­чем Йохан Валентин Ан- дреа*11 бе­ше на­пи­сал и дру­ги кни­ги - нап­ри­мер "Фама фратернитатис" и "Конфесио" Изобщо за­бе­ле­жи­тел­ни книги, по чи­ито адрес хо­ра­та из­мис­ля­ха все­въз­мож­ни ри­му­ва­ни или не­ри­му­ва­ни коментарии. Днес не бих ис­кал да об­съждам те­зи книги, ще си поз­во­ля са­мо да изтъкна: ма­кар и да съз­да­ва­ха впе­чат­ле­ние на сатири, те съ­дър­жа­ха в се­бе си един ве­лик им­пулс - им­пул­сът да се за­дъл­бо­чи ду­хов­но това, ко­ето на­ри­ча­ме природознание, да се за­дъл­бо­чим до она­зи степен, ко­ято в при­род­ни­те за­ко­ни от­к­ри­ва ве­че и пър­во­об­ра­зи­те на со­ци­ал­ни­те закони, пър­во­об­ра­зи­те на съв­мес­т­ния чо­веш­ки живот.

Но точ­но в та­зи област, скъ­пи мои приятели, хо­ра­та из­к­лю­чи­тел­но труд­но раз­г­ра­ни­ча­ват дейс­т­ви­тел­ността от Майя. Онези мотиви, ко­ито счи- таме, че са в ос­но­ва­та на на­ши­те действия, или ко­ито дру­ги­те ни при писват, не ви­на­ги са истинските. Хората оба­че се дър­пат ка­то опа­ре­ни от по­доб­ни из­каз­ва­ни­я­,но фак­тът е неопровержим: те­зи мо­ти­ви не са истинските. От дру­га стра­на становищата, ко­ито хо­ра­та за­щи­та­ват във външ­ния со­ци­ален жи­вот съ­що не са верни. В по­ве­че­то слу­чаи един чо­век съв­сем не е такъв, ка­къв­то се пред­с­та­вя в сво­ята со­ци­ал­на роля.

А кол­ко сил­но вяр­ват хората, че ко­га­то вър­шат ед­но или дру­го действие, те се ръ­ко­во­дят от то­зи или он­зи мотив! Мнозина смя­та­т,­че се ръ­ко­во­дят


от бла­го­род­ни и без­ко­рис­т­ни мотиви, до­ка­то ис­тин­с­ки­те им мо­тиви не са ни­що друго, ос­вен бру­та­лен егоизъм. Обаче те до­ри не по­до­зи­рат то- ва, по­не­же спря­мо се­бе си и спря­мо сво­ите со­ци­ал­ни импулси, жи­ве­ят в Майя. И за да вник­не в ис­тин­с­ки­те съотношения, чо­ве­кът трябва да по­ло­жи не мал­ко усилия.

Между дру­го­то Йохан Валентин Андреа се стре­ме­ше точ­но към това, да про­ник­не зад бу­ло­то на Майя. Естествено той не бе­ше по­вър­х­нос­тен драс­ка­ч, ­кой­то вярва, че мо­же да пос­тиг­ни та­зи цел с оне­зи звуч­ни ти­ра­ди на днеш­ни­те пе­да­го­зи и социолози. Той доб­ре знаеше, че на­й-­нап­ред тряб­ва да изос­т­ри своя поглед, та­ка че зад за­ко­но­мер­нос­ти­те на при­род­ния свят да съз­ре очер­та­ни­ята на Духа. Едва то­га­ва чо­ве­кът от­к­ри­ва зла­то­нос­ни­те ниш­ки към ду­хов­ния свят. Едва то­га­ва уз­на­ва и ис­то­ри­чес­ки не­об­хо­ди­ми­те со­ци­ални закони. Един дне­шен естественик, един чо­век с ес­тес­т­ве­но­на­уч­но мис­ле­не не мо­же да нав­ле­зе в со­ци­ална­та проблема- тика, по­не­же не­го­ви­ят пог­лед е по­вър­х­нос­тен - как­то по от­но­ше­ние на природата, та­ка и по от­но­ше­ние на со­ци­ал­ния живот. Йохан Валентин Андреа гле­да­ше дъл­бо­ко на­вът­ре - как­то в при­род­ния свят, та­ка и в со­ци­ал­ния живот. Нека с та­зи плът­на ли­ния оз­на­чим гра­ни­ца­та меж­ду Майя и дейс­т­ви­тел­ността. Така от ед­на стра­на ще раз­по­ла­га­ме с тес­ния про­цеп на "шпионката" към при­род­ния свят, а от дру­га стра­на - с тес­ния про­цеп на "шпионката" към со­ци­ал­ния живот. Но ако се вгле­да­ме още по-навътре, ще установим, че две­те глед­ни точ­ки се обе­ди­ня­ват в една.

И все пак хо­ра­та не сме­ят да про­ник­нат навътре. Те пред­по­чи­тат да ос­та­нат на повърхността, да наб­лю­дават при­род­ни­те за­ко­ни на по­вър­х­нос­т­та и след това, чер­пей­ки от сво­ите по­вър­х­нос­т­ни усещания, да се про­из­на­сят ве­що и мъд­ро за со­ци­ал­ния живот. По то­зи на­чин оба­че не мо­же да се по­яви ни­ка­къв Йохан Валентин Андреа, по то­зи на­чин - поз­во­ле­те ми да на­зо­ва не­ща­та с ис­тин­с­ки­те им име­на - мо­же да се появи на­й-м­но­го един Удроу Уилсьн*12! И не­ща­та ос­та­ват на повърхността, ос­та­ват без ни­как­ва вза­им­на връзка! Обаче Йохан Валентин Андреа се стре­ме­ше към дълбочината, към вза­им­ни­те връз­ки меж­ду нещата. Този стре­меж скри­то пул­си­ра във "Фама фратернитатис" и "Конфесио розикруци". Книгите на Й. В. Андреа бя­ха ад­ре­си­ра­ни към князете, към то­га­ваш­ни­те държавници; те пред­с­тав­ля­ва­ха един опит да се ос­но­ве нов со­ци­ален ред, съ­от­ветс­т­ву­ващ на истината, а не на Майя. През 1614 се по­яви "Фа- ма фра­тер­нитатис", през 1615 - "Конфесио розикруци", през 1616 - "Хи- мическата сват­ба на Кристиян Розенкройц" - (на­пи­са­на още през 1603), през 1618 за­поч­на три­де­сет­го­диш­на­та война, ко­ито прак­ти­чес­ки уни­що­жи на­й-­доб­ри­те идеи на Й. В. Андреа.

Днес жи­ве­ем в дру­га епоха. Поради на­рас­на­ла­та уни­що­жи­тел­на си­ла на армиите, ед­на го­ди­на вой­на се равня­ва при­мер­но на 10 или 20 години; та­ка че днес ние има­ме зад гър­ба си ед­на дру­га три­де­сет­го­диш­на война.

Скъпи мои приятели, при­еме­те то­зи раз­каз ка­то един опит да Ви във­ле­ка в иде­али­те на 17 век, уни­що­же­ни от съ­би­ти­ята на три­де­сет­го­диш­на­та война. Вече казах: ако един опит за из­ди­га­не от ду­хов­но­то поз­на­ние из­ле­зе неуспешен, хо­ра­та не тряб­ва да се отчайват, а да впрег­нат всич­ки­те си си­ли за един нов опит. За тази цел обаче, е не­об­хо­ди­мо жи­во­тът да се поз­на­ва основно.

А сега, скъ­пи мои приятели, бих же­лал да свър­жа те­зи мис­ли с нещата, ко­ито из­не­сох тук през ми­на­ла­та и в на­ча­ло­то на та­зи година. Аз обър­нах вни­ма­ни­ето Ви на един за­бе­ле­жи­те­лен факт от ево­лю­ци­ята на чо­вечеството. Аз Ви припомних, че до­ка­то ин­ди­ви­дът из­рас­т­ва и пос­ле ос­та­ря­ва в ес­тес­т­ве­ния ред на го­ди­ни те: 1, 2, 3, 4 години, пос­ле 30, 35, 40 го­ди­ни и т. н., при чо­ве­чес­т­во­то - ка­то ця­ло - не­ща­та сто­ят точ­но обрат- но. Като цяло, чо­ве­чес­т­во­то бе­ше пър­во старо, и ста­ва все по­-м­ла­до и по-младо. Нека да се пре­не­сем в ми­на­ли­те кул­тур­ни епохи. За, непос- редствените ни це­ли е не­об­хо­ди­мо да се пре­не­сем до древ­на­та Атлан- тска епо­ха и до епохите, през ко­ито чо­ве­чес­т­во­то ми­на след ат­лан­т­с­ка­та катастрофа. Това са Древноиндийска­та и Древноперсийската епохи. Дори и външ­но погледнато, то­га­ваш­ни­ят жи­вот бе­ше съв­сем друг. Като ця­ло чо­ве­чес­т­во­то мо­же­ше да се раз­ви­ва и след 50-та година, т.е. хо­ра­та за­паз­ва­ха год­нос­т­та си за раз­витие и след 50 го­диш­на възраст. Днес ние мо­жем да се раз­ви­ва­ме са­мо в дет­с­ка­та и в част от юно­шес­ка­та възраст: те­лес­но­то раз­ви­тие про­ти­ча ус­по­ред­но с ду­шев­но­-ду­хов­но­то развитие. В Древноиндийската епоха обаче, в сво­ето ду­шев­но­-ду­хов­но раз­ви­тие хо­ра­та ос­та­ва­ха за­ви­си­ми от те­лес­но­то си раз­ви­тие до­ри и след 50 го­диш­на възраст. Тогавашния чо­век из­рас­т­ва­ше ка­то ед­но го­ля­мо де­те и за­вър­ш­ва­ше раз­ви­ти­ето си ка­то старец. От тук про­из­ли­за пъл­но­то с обич, бе­зус­лов­но ува­же­ние към ста­ри­те хора.

После дой­де Древноперсийската епоха. Древните пер­сий­ци мо­же­ха да се раз­ви­ват са­мо до на­ча­ло­то на 50-те си години; древ­ни­те егип­тя­ни - до на­ча­ло­то на 40-те години. През след­ва­ща­та Гръцко-римска епо­ха хора­та мо­же­ха да се раз­ви­ват са­мо до сво­ята 35-та година. Вие знаете, че Гръц- ко-римската епо­ха за­поч­на в 8 век пре­ди Мистерията на Голгота; меж­дув­ре­мен­но чо­ве­чес­т­во­то - ка­то ця­ло - мо­же­ше да се раз­ви­ва само до сво­ята 33-та го­ди­на (то­га­ва точ­но ста­на Мистерията на Голгота). В сво­ята гра­нич­на 33-го­диш­на възраст, чо­ве­чес­т­во­то се изп­ра­ви пред 33-го­диш­ния Христос на кръста.

Впоследствие чо­ве­чес­т­во­то ста­ва­ше все по­-м­ла­до и по-младо. След из­г­ре­ва на Петата сле­дат­лан­т­с­ка епоха през 15 век чо­ве­чес­т­во­то съх­ра­ни


год­нос­т­та си за раз­ви­тие до 28-та година; днес - ос­та­ве­ни са­ми на се бе си - хо­ра­та не мо­гат да над­х­вър­лят 27-та година. Докато през древ­ни­те епо­хи хо­ра­та мо­же­ха да се разви­ват до дъл­бо­ка старост, съв­ре­мен­ни­ят чо­век - ако той не се взе­ме сам в ръ­це­те си и не се от­к­рие за оп­реде­ле­ни им­пул­си от ду­хов­ния свят - т.е. ако се под­чи­ня­ва са­мо на ду­шев­но­-ду­хов­но­то развитие, свър­за­но с фи­зи­чес­ко­то тяло, то­га­ва той ще прик­лю­чи сво­ята ис­тин­с­ка ево­лю­ция на 27-го­диш­на възраст. Изобщо хората, ко­ито днес не ус­пя­ват да при­емат им­пул­си от ду­хов­ния свят, ос­та­ват 27-годи- шни, ма­кар и да са ста­на­ли столетници! Това означава: в се­бе си те но­сят приз­на­ци­те и ха­рак­те­рис­ти­ки­те на 27-го­диш­ния човек. За то­ва и днес - след ка­то хо­ра­та неп­ре­къс­на­то се от­к­ло­ня­ват от ду­хов­ни­те им­пул­си - ние има­ме ед­на култура, един со­ци­ален живот, ко­ито по сво­ето съ­щес­т­во са 27-годишни. В на­шия вън­шен со­ци­ален живот ние не над­х­вър­ля­ме 27-та година. Отличителните приз­на­ци на 27-та го­диш­на въз­раст са ис­тин­с­ка­та харак­те­рис­ти­ка на на­ша­та епоха. В хо­да на ис­то­ри­ята чо­ве­чес­т­во­то ще сле­зе до 26, 25, 24 години, в Шестата сле­дат­лан­т­с­ка епо­ха - до 21-та година, а по къс­но до 14-та година.

Ние тряб­ва да вник­нем пра­вил­но в те­зи неща; тряб­ва да ги при­емем не с пе­си­ми­зъм и страх, а по та­къв начин, че те да про­бу­дят у нас им­пул­са за про­ник­ва­не в ду­хов­ния свят, за­що­то оно­ва­,ко­ето при­ро­да­та не може да ни да­де­,ние тряб­ва да го по­ро­дим и раз­ви­ем самостоятелно.

Този факт ни по­каз­ва кол­ко не­об­хо­ди­ми са ду­хов­ни­те им­пул­си и в све­та на културата. Типичните хора, ко­ито оп­ре­де­лят кул­тур­на­та сре­да на на­ша­та епоха, не са над­х­вър­ли­ли сво­ята 27-ма година. Те са ме­ро­давни, те оп­ре­де­лят нещата! И как­ви са пос­ле­ди­ци­те от това, скъ­пи мои приятели? Ето, не­ка да при­еме­м,­че днес се раж­да един нормален, под­ви­жен и бу­ден човек, кой­то не поз­во­ля­ва на сре­да­та и тра­ди­ци­ята да се на­ме­сят ре­ши­тел­но в не­го­ви­те ду­шев­ни заложби, т.е. той дър­жи по­ве­че на това, ко­ето бли­ка от са­мия него! Разбира се пос­ле ид­ва въз­пи­та­ни­ето и то мо­же да ню­ан­си­ра не­ща­та твър­де бо­га­то и сложно. Обаче не­ка да спрем вни­ма­ни­ето си на един ха­рак­те­рен случай, ко­га­то да­ден чо­век из­рас­т­ва в ду­хов­но­-­ог­ра­ни­чена среда, в слу­чай­но и пос­ред­с­т­ве­но въз­пи­та­ние или нап­ра­во без възпитание, ко­га­то по­ема в се­бе си ти­пични­те приз­на­ци на съв­ре­мен­на­та епоха, с дру­ги ду­ми - един човек, кой­то е "рож­ба на сво­ето време". Тогава то­зи чо­век би из­рас­нал ка­то ед­но буд­но дете, тъй ка­то за днеш­на­та епо­ха - осо­бе­но в 7-та, 24-та, 21-та го­ди­на - са ха­рак­тер­ни имен­но буд­на и под­виж­на деятелност, та­ка че до 21-та го­ди­на той би бил един твърде енер­ги­чен човек. Ако оба­че той не про­бу­ди в се­бе си им­пул­са за ду­хов­но развитие, ако ос­та­не един типи­чен чо­век за сво­ето време, то­га­ва той ще зас­ти­не на сво­ята 27-го­диш­на възраст. И ако той на­ис­ти­на оста­не ти­пи­чен пред­с­та­ви­тел на сво­ята епоха, мо­же да се слу-­
чи нап­ри­мер следното: Много е възможно, що то те­зи 27 го­ди­ни да ос­та­вят тра­ен от­пе­ча­тък в це­лия му по­-на­та­тъ­шен живот, т.е. всич­ки отно- шения, които то­зи чо­век би пре­не­съл нататък, ще ос­та­нат бе­ля­за­ни от 27-та година. Самият той пре­ус­та­но­вя­ва раз­вити­ето си­, зам­ръз­ва на 27-та година, за­що­то е от­х­вър­лил им­пул­си­те от ду­хов­ния свят и се за­до­во­ля­ва с Майя. А в днеш­ни­те ев­ро­пейс­ки ус­ло­вия лес­но мо­же да се стиг­не до там, че по­до­бен човек, един вид "са­мо­издигнал" се в жи­во­та с ог­ром­на енергия, про­ник­нат с все­въз­мож­ни­те им­пул­си от не­пос­ред­с­т­ве­на­та дейс­т­вител­нос­т, ­но не по го­ре от сво­ите 27 години, да бъ­де из­б­ран в един парламент. И тъй ка­то пар­ла­мен­тът е иде­ал за съв­ре­мен­на­та епоха, не­ща­та на­та­тък са ясни.

Благодарение на сво­ите не­из­мен­ни 27 години, то­зи чо­век ще от­х­вър­ля всичко, ко­ето е длъж­но да се развие и из­рас­не в близ­ко­то и да­леч­ни бъ- деще; той е зас­ти­нал в сво­ята 27 година. Занапред то­зи 27-го­ди­шен чо­век мо­же да се про­яви ка­то ак­ти­вен и съ­об­ра­зи­те­лен член на парламен- та, след вре­ме - да се из­диг­не до ми­нис­тер­с­ки пост или по-нагоре, да ста­не пър­ви­ят чо­век на съвремието. Обаче не повече: със сво­ите не­из- мен­ни 27 години, той мо­же да ог­ла­ви ед­на или дру­га общност са­мо за ни­що­жен срок от време.

Лесно е да по­со­чим един та­къв човек, из­рас­нал не в рам­ки­те на тра- дицията, а в не­пос­ред­с­т­ве­но­то си­ло­во по­ле на епохата, ко­ято бла­го­да­ре­ние на то­ва ста­на един на­по­рист и си­лен мъж, един мъж, кой­то през първи­те 27 го­ди­ни от жи­во­та си не се спи­ра­ше пред нищо. Точно на 27 го­ди­ни той бе­ше из­б­ран в парламента; там ор­га­ни­зи­ра опо­зи­ци­ята и се пре­вър­на в не­удоб­но лице; из­диг­на се бър­зо и се превърна, та­ка да се каже, в "шлагера" на на­ша­та съв­ре­мен­ност - то­ва е Лойд Джордж*13. За на­ша­та съв­ре­мен­ност ня­ма по­-ти­пи­чен пред­с­та­ви­тел от Лойд Джордж! Този човек, кой­то сам про­би пъ­тя си в живота, бе­ше из­б­ран в парла­мен­та точ­но в сед­ми­ца­та на своя 27-ми рож­ден ден; не­го­ви­ят жи­вот се ока­за ти­пи­чен при­мер за он­зи стил на живот, на кой­то тряб­ва да се сло­жи край, ина­че 27-го­диш­на­та въз­раст ще ос­та­не зак­лю­че­на за им­пул­си­те от ду­хов­ния свят.

Ето как мо­же да се вник­ва в съ­би­ти­ята и фак­ти­те на живота, да, чо­век не тряб­ва да ги проспива. За този, кой­то ис­тин­с­ки вник­ва в съ­щи­на­та на сво­ето време, е из­вън­ред­но поучително, че един са­мо­из­диг­нал се чо­век бе­ше из­б­ран в пар­ла­мен­та точ­но през 27-та си година.

Скъпи мои приятели, ако хо­ра­та пос­те­пен­но вник­нат в те­зи факти, ако се на­учат да ги наб­лю­да­ват и раз­бират, те ще вник­нат и в дъл­бо­ки­те при­чи­ни на живота. Разбира се, днес те­зи фак­ти са все още твър­де не­удобни за хората, те са неудобни, за­що­то хо­ра­та пред­по­чи­тат да из­жи­-­

вяват све­та ин­с­тин­к­тив­но­, да го из­жи­вяват в име­то на сво­ите емо­ции и страс­ти­, а не в име­то на сво­ето познание.




Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
BG%20DOCS -> Окултна история
BG%20DOCS -> Ga-135 рудолф щайнер прераждане и к а р м а и тяхното значение


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница