Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ

По вре­ме на днеш­на­та и след­ва­щи­те лекции, ко­ито ис­кам да из­не­са пред Вас, ще се опи­там да Ви улес­ня в раз­би­ра­не­то на на­ша­та съв­ре­мен­ност и близ­ко­то бъ­де­ще­,раз­би­ра се - са­мо от ед­на или две глед­ни точки. За част от те­зи не­ща ще го­во­ря - на­дя­вам се - и мно­го по-късно. Вероятно ве­че сте забелязали, че при тези лекции, аз се придържам, как­то се казва, към ед­на чер­ве­на ниш­ка в изложението, ко­ето ми поз­во­ля­ва да "намествам" от­дел­ни­те фак­ти в об­щия за­ми­съл на ця­ла­та постройка. В то­зи смисъл, аз ще про­дъл­жа­вам да но­ся гра­див­ни ка­мъ­ни­,чес­то при­вид­но неподходя- щи, от ко­ито оба­че Вие се нуждаете, за да из­г­ра­ди­те Ваше­то раз­би­ра­не на съв­ре­мен­на­та епоха.

Под име­то "съв­ре­мен­на епоха" аз раз­би­рам мно­го по­-го­лям от­ря­зък от време, включ­ващ де­сет­ки го­ди­ни на­зад и де­сет­ки го­ди­ни напред. Съще- ственото се­га е, че при та­зи "съв­ре­мен­на епоха" тряб­ва да се из­не­сат та­ки­ва истини, ко­ито в мно­го от­но­ше­ния ще вля­зат в гру­бо про­ти­во­ре­чие с "вярата" и удоб­ни­те "истини" на днеш­но­то човечество. Предварително се зна­е­,че ан­т­ро­по­со­фи­ята ще срещ­не враж­деб­ния от­пор на целия вън­шен свят. Против нея ще се из­п­ра­вят всич­ки - наука, религия, култура! Затова и пър­во­на­чал­но антро­по­соф­с­ки­те ис­ти­ни ще из­г­леж­дат на съв­ре­мен­ния чо­век ка­то не­що неправдоподобно, изопачено, ка­то не­що глу­па­во и безразсъдно.

Обаче вед­на­га ис­ка­ме да напомним: В пре­диш­ни­те епо­хи съ­що има­ше нап­ре­же­ние и раз­ли­ки меж­ду об­що при­ети­те ис­ти­ни и но­ви­те истини, ко­ито тра­си­ра­ха пъ­тя към бъдещето. Само че никога, ни­ко­га та­зи раз­лика не е би­ла тол­ко­ва голяма, кол­ко­то днес. Това е вяр­но не са­мо в абсолютен, но и в от­но­си­те­лен смисъл: днеш­ни­те хо­ра са всъщ­ност ужас­но не­то­ле­рант­ни и не по­на­сят мнения, ко­ито се раз­ли­ча­ват от тех- ните.

Така че в близ­ко бъ­де­ще хо­ра­та ще пос­рещ­нат но­ви­те мне­ния с по­-го­ля­мо су­бек­тив­но усе­ща­не за фан­тастност, от­кол­ко­то то­ва ста­ва­ше през ми­на­ли­те епохи. И въп­ре­ки това, не­ща­та са за­мис­ле­ни така, че ис­ти­ни те, ко­ито до­се­га бя­ха стро­го ох­ра­ня­ва­ни в на­й-­тес­ни и под­б­ра­ни кръгове, ще ста­ват дос­то­яние на все по­вече и по­ве­че хора, не­за­ви­си­мо от об­щоп­ри­ети­те мнения, не­за­ви­си­мо от пред­раз­съ­дъ­ци­те и ре­ак­ци­ите на тези, ко­ито ги защитават.

Защо то­ва е така? В хо­да на лек­ци­ите аз от­но­во ще се вър­на на то­зи въпрос. Сега бих же­лал да на­со­ча внима­ни­ето Ви вър­ху ед­на осо­бе­ност -

Веднага бих ис­кал да се спра на една, та­ка да се каже, "първична" илю- зия, на ед­на илюзия, тяс­но свър­за­на със съв­ре­мен­ни­те ма­те­ри­алис­тич­ни тенденции, със са­мия ма­те­ри­алис­ти­чен ин­с­тинкт на човека. Тази първи- ч­на илю­зия се из­ра­зя­ва в из­ра­бот­ва­не­то на ед­на съв­сем фал­ши­ва пред­с­та­ва спря­мо това, ко­ето ан­т­ро­пософ­с­ко­то поз­на­ние на­ри­ча "фи­зи­чес­ки план" По то­зи на­чин хо­ра­та все по­-мал­ко ще раз­би­рат ед­но важ­но из­ре­че­ние от Новия Завет: "Моето цар­с­т­во не е от то­зи свят". Да, в на­ша­та съв­ре­мен­на епо­ха то­ва из­ре­че ние ще се раз­би­ра все по-слабо, тъй ка­то външ­ни­те и фор­мал­ни ли­де­ри са прос­то без­по­мощ­ни пред илю­зията, че тях­но­то цар­с­т­во неп­ре­мен­но тряб­ва да бъ­де от то­зи свят, че то неп­ре­мен­но тряб­ва да стъ­пи на физи­чес­кия план.

Какво имам пред вид? Имам пред вид, че в све­та мо­же да вник­не ре­ал­но са­мо този, кой­то е ус­пял да разбере: ма­те­ри­ал­ни­ят свят, или фи­зи­чес­ки­ят план ни­ко­га не мо­же да стиг­не до ня­как­во съвършенство. Обаче кой­то мис­ли материалистично, той се под­да­ва на илю­зи­ята­, че на фи­зи­чес­кия план мо­же да бъ­де пос­тигна­то ня­как­во съвършенство. От тук ид­ват всич­ки илю­зии и на­й-­ве­че илю­зи­ята на социализма.

Днес всич­ки хора, как­то и всич­ки партии, си съз­да­ват свои соб­с­т­ве­ни илюзии. Либералите съ­що из­г­ра­диха своя идея за фи­зи­чес­кия план и заявиха: щом осъ­щес­т­вим та­зи идея, на Земята ще въз­тър­жес­т­ву­ва Раят. Социалистите от своя стра­на не се стре­мят към друго, ос­вен да прев­ръ­щат фи­зи­чес­кия план в та­къв свят, къ­де­то все­ки да има свое удоб­но място, въ­об­ра­зя­вай­ки си, че все­ки рав­ноп­рав­но ще се тру­ди и т.н. и т.н. И все­ки път ко­га­то по­доб­ни хо­ра за­поч­нат да ски­ци­рат бъ­де­ще­то ус­т­ройс­т­во на фи­зи­чес­кия план, пред нас зас­та­ва един ук­ра­сен про­ект на Рая. Опитайте се по­не вед­нъж да про­учи­те пар­тий­ни­те им прог­рами, и Вие ще се убе­ди­те в пра­во­та­та на мо­ите думи.

Обаче по­доб­ни въз­г­ле­ди сре­ща­ме не са­мо в политиката. Вземете нап­ри­мер педагозите. Напълно ес­тес­т­вено е, че днес все­ки пе­да­гог или пи­са­тел е аб­со­лют­но убе­де­н: ­той би тряб­ва­ло да от­к­рие та­ка­ва въз­пи­та­тел на

система, та­ки­ва прин­ци­пи на възпитание, че те да са на­й-­доб­ри­те в света.

Разбира се, сре­щу по­доб­ни стре­ме­жи хо­ра­та въс­та­ват еди­но­душ­но и ги так­су­ват ка­то чис­та глупост. Защо то днеш­на­та си­ту­ация е такава, че хо­ра­та ед­ва ли мо­гат да ка­жат не­що друго, освен: "Ако ня­кой се проти­ви сре­щу мак­си­мал­но­то по­доб­ре­ние на света, той е с не­съм­не­но лош и зъл характер" Да, хо­ра­та ед­ва ли мо­гат да мис­лят по друг начин. Обаче, скъ­пи мои приятели, не зла воля, а прос­то един ис­тин­с­ки и пра­вилен све­тог­лед е то­зи­,кой­то спъ­ва по­доб­но еуфо­рич­но мис­ле­не и заявява: Пълна илю­зия е да вярваме, че на фи­зи­чес­кия план мо­гат да се пос­тиг­нат тол­ко­ва и тол­ко­ва гра­ду­са съ­вър­шен­с­т­во­,­ина­че то­ва твър­де­ние отдав­на би ста­на­ло прек­ра­сен за­кон във фи­зи­чес­кия свят, по­до­бен на закона, че сбо­рът от три­те ъгъ­ла на един три­ъгъл­ник е ви­на­ги 180 градуса. Да, се­га ве­че ние тряб­ва да пог­лед­нем то­зи све­тог­лед по друг начин, тряб­ва да го пог­лед­нем се­ри­оз­но и смело.

По на­ча­ло са­ми­те ма­те­ри­алис­ти­чес­ки по­ня­тия са ве­че илюзии. Дори и днес мно­го хо­ра да твърдят, че вярват в ду­хов­ния свят - то­ва са са­мо ду- ми, един кух звук и ни­що друго. Защото дъл­бо­ко в усещанията, в чувст- ва­та,в не­съз­на­ва­ни­те им­пул­си на хо­ра­та е за­лег­на­ло не­що друго, за­лег­нал е ин­с­тин­к­тът за ма­те­ри­алис­тичес­ко мислене. Точно то­зи ин­с­тинкт под­веж­да хо­ра­та и те - до­ри и да се стре­мят да вяр­ват в не­що дру­го - за­поч­ват да вяр­ват един­с­т­ве­но във фи­зи­чес­кия план. Да, и след ка­то един чо­век вяр­ва един­с­т­ве­но във физи­чес­кия план, след ка­то не вярва, че на­око­ло мо­же да съ­щес­т­ву­ва друг свят, ос­вен фи­зи­чес­кия план, за този чо­век има са­мо един спа­си­те­лен изход: един­с­т­ве­ни­ят иде­ал е този, кой­то ис­ка да пре­вър­не фи­зи­чес­кия план в един рай. В про­ти­вен слу­чай це­ли­ят свят е безумие! И за да не при­емат све­та ка­то ед­но ужас­но и кош­мар­но безумие, ма­те­ри­алис­ти­те ня­мат дру­га възможност, ос­вен да пре­гър­нат илюзията, че ма­кар и за се­га фи­зи­чес­ки­ят свят да е дъл­бо­ко не­съ­вър­ше­н,­те тряб­ва да сло­жат край на то­ва не­съ­вър­шен­с­т­во и да го пре­вър­нат в съвършенство, в Рай.

И всичко, ко­ето днес има ня­как­ва стойност за външ­ния свят, би­ло то в об­лас­т­та на со­ци­ал­но­то де­ло или педагогиката, не­за­ви­си­мо от блес­тя­щи­те ти­ра­ди на все­въз­мож­ни фун­к­ци­оне­ри и пропагандатори, всич­ко се гра­ди вър­ху илюзии. А от своя стра­на те­зи илю­зии се из­г­раж­дат от об- стоятелството, че хо­ра­та ня­мат никак­ва представа, ни­как­во раз­би­ра­не за от­но­ше­ни­ето на фи­зи­чес­кия план към дру­ги­те кос­ми­чес­ки сфери, от обстоятелството, че хо­ра­та не мо­гат да про­уме­ят Христовите думи: "Мо- ето цар­с­т­во не е от то­зи свят", че те не мо­гат да про­уме­ят за­що Христос Исус не по­ис­ка да ос­но­ве сво­ето цар­с­т­во тук на фи­зи­чес­кия план. Нито ед­но от Евангелията не ни ка­ра да мислим, че Христос е ис­кал да пре­-
уст­рои външ­ния фи­зи­чески свят и да го пре­вър­не в свое съ­вър­ше­но царство, ес­тес­т­ве­но и са­ми­ят Христос не се е под­дал на та­зи илю­зия ни­то за миг. Обаче от­х­вър­ляй­ки иде­ята за "рай" на фи­зи­чес­кия свят, Хри- стос по­ис­ка и да­де на хора­та нещо, ко­ето не е от то­зи свят: а имен­но въз­мож­нос­т­та за пре­об­ра­зя­ва­не­то на ду­ша­та с импулси, които ма­кар и пос­то­ян­но да за­ли­ват све­та­, не са от то­зи свя­т ,­не са от фи­зи­чес­кия план.

Да, днес по­доб­ни илю­зии са ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ни в света. Там, къ­де­то чо­ве­кът е сво­бод­но същество, тези илю­зии се из­па­ря­ват веднага. В ма­те­ри­ал­ния свят те­зи илю­зии не из­дър­жат ни­то миг. Онези без­раз­съдни хора, ко­ито те­оре­ти­зи­рат в ма­те­ри­ал­ния свят, те вед­на­га ле­ги­ти­ми­рат сво­ята из­мам­на същност. Обаче в об­лас­т­та на со­ци­ал­но­то де­ло и поли- тиката, не­ща­та не се про­явя­ват веднага.

Аз чес­то съм раз­каз­вал един за­ба­вен епи­зод от моя живот: Веднъж, ко­га­то бях още съв­сем млад човек, на 22-23 години, при мен дой­де един мой състудент. Страшно разпален, той ми повери, че то­ку­-що е нап­равил ед­но епо­хал­но откритие. Чудесно, ка­зах аз, а се­га - какво? Сега,отговори той, вед­на­га тряб­ва да оти­да при Ратингер (уни­вер­си­тет­с­ки про­фе­сор по машиностроене), за да му обяс­ня всичко. И - речено, сто­ре­но - той хук­на навън. Ратингер оба­че ня­мал вре­ме за не­го и той бър­зо се върна. Тогава му казах: Няма ли да пос­ве­тиш и мен в сво­ето откритие? А ра­бо­та­та бе­ше из­вън­ред­но остроумна. Всъщност той бе­ше констру­ирал ед­на пар­на машина, за ко­ято пър­во­на­чал­но бя­ха не­об­хо­ди­ми съв­сем мал­ко въгли- ща. После не­щата се по­ема­ха от един спе­ци­ален ме­ха­ни­зъ­м,­ та­ка че въг­ли­ща­та ста­ва­ха излишни. На ма­ши­на­та тряб­ва­ше са­мо един пър­во­на­ча­лен тласък. Да, кон­с­т­рук­ци­ята бе­ше не­що епохално. Ще се учу­ди­те ли, че всъщ­ност мо­ят със­ту­дент не ста­на ге­ни­ален откривател? След ка­то си обяс­них всичко, аз му казах: Знаеш ли, ра­бо­тата е на­ис­ти­на мно­го ост- роумна; но след ка­то вни­ма­тел­но про­ве­рих ця­ла­та конструкция, из­ли­за следното: все ед­но че се опит­ваш да при­ве­деш в дви­же­ние един же­ле­зо­пъ­тен вагон, след ка­то си ве­че вът­ре в не­го и пос­то­ян­но блъс­каш сте­на­та му напред. Ако един чо­век е от­вън и уп­раж­ня­ва натиск, ва­го­нът мо­же да тръгне, ако оба­че е вътре, ва­го­нът ня­ма да мръд­не ни­то милиметър. Така свър­ши ця­ла­та история.

Да, ед­на идея мо­же да е из­к­лю­чи­тел­но ло­гич­на и остроумна, мо­же да е под­к­ре­пе­на с все­въз­мож­ни тех­ничес­ки прин­ци­пи и все пак да е са­мо ед­на без­с­мис­ле­на и мър­т­ва конструкция. От чо­ве­ка се изис­к­ва да мис ли не са­мо ос­т­ро­ум­но и логично, мис­ле­не­то му тряб­ва да бъ­де съ­об­ра­зе­но с ре­ал­ния свят. Впрочем той не по­же­ла да тър­си вто­ри път Ратингер.

Виждате ли, в ма­те­ри­ал­ния свят не­ща­та се раз­к­ри­ват бързо, оба­че в об­лас­т­та на по­ли­ти­ка­та и со­ци­ал­но­то дело, т.е. там къ­де­то ца­ри стре­ме­жът за ед­но все­об­що ощас­т­ли­вя­ва­не на света, не­ща­та не се от­к­ри­ват толко­ва
бързо. Там всич­ко се свеж­да до на­шия при­мер - да си вът­ре във ва­го­на и да го тлас­каш напред. Много ско­ро ни пред­с­тои да опоз­на­ем бъ­де­щия со­ци­ален ред; мо­же би та­зи идея тряб­ва да се свър­же и с ед­но име, тъй ка­то то­ва име ще се ока­же здра­во свър­за­но с илю­зор­но­то мис­ле­не,с не­ре­ал­но­то мислене. Съвсем си­гур­но е, че в близ­ко бъ­де­ще ще се го­во­ри за док­т­ри­на­та на Уилсън от на­ча­ло­то на 20 век, за­що­то в поли­ти­чес­ка­та сфера, та­зи док­т­ри­на на Уилсън е точ­но по­до­бие на човека, кой­то вли­за във вагона, и за да го при­ве­де в дви­же­ние за­поч­ва да на­тис­ка сте­на­та му с всич­ки сили.

Всички понятия, с ко­ито се гор­дее док­т­ри­на­та на Уилсън, пра­вят днес ог­ром­но впе­чат­ле­ние на хората, само че те­зи по­ня­тия са нереални; да, та­ка е, не­за­ви­си­мо че хо­ра­та се впе­чат­ля­ват та­ка сил­но от тих. И те упраж­ня­ват та­ко­ва сил­но въз­дейс­т­вие вър­ху хората, са­мо за­що­то са не- осъществими. Ако би тряб­ва­ло да се пред­п­ри­еме тях­но­то осъществява- не, вед­на­га ще­ше да си проличи, че те са съ­вър­ше­но абсурдни. Разбира се, хо­ра­та вярват, че те са мал­ко или мно­го осъществими. Само че ако та­зи док­т­ри­на би ста­на­ла ед­на по­лити­чес­ка реалност, то­га­ва над це­лия свят ще­ше да се сто­ва­ри осе­за­ема­та и от­б­лъс­к­ва­ща ма­са на ед­но все об­що филистерство; та­ка че Удроу Уилсън ще­ше не­съм­не­но да зас­лу­жи и тит­ла­та "ве­ли­ки­ят спасител" на все­об­що­то филистерство. Разбира се­, на фи­лис­те­ри­те ня­ма­ше да им пот­ръг­не в един свят, под­ре­ден от Удроу Уилсън, то­зи свят е неосъществим, ма­кар и фи­лис­те­ри­те да си мечтаят: Ако све­тът бъ­де под­ре­ден спо­ред док­т­ри­на­та на Уилсън, то­га­ва ще се сбъд­нат всич­ки­те ни желания, всич­ки­те ни идеали!

А в един бъ­дещ ден хо­ра­та ще си припомнят: В на­ча­ло­то на 20 век въз­ник­на един стра­нен иде­ал - как да се пре­вър­не све­тът в един съ­вър­шен об­раз на филистерството? И док­т­ри­на­та на Уилсън ще бъ­де со­че­на като при­мер за фи­лис­тер­с­ки­те илю­зии на 20 век.

Вие виждате, че в на­ша­та съв­ре­мен­ност има дос­та­тъч­но при­ме­ри за не­ре­ал­но и илю­зор­но мис­ле­не - как­то незначителни, та­ка и ши­ро­ко мащаб- ни. И днес на по­доб­ни не­ре­ал­ни и илю­зор­ни мис­ли се под­да­ват не пръс­на­ти из све­та нез­най­ни секти, а обе­ди­не­ни об­щ­нос­ти от ми­ли­они хора.

Днес обаче, скъ­пи мои приятели, на све­та тряб­ва да се въз­вес­тя­ват ре­ал­ни и важ­ни истини. И те да­леч няма да съв­па­дат с по­пу­ляр­ни­те мне­ния по един или друг въпрос. Вие ви­дях­те как из­г­леж­дат пред­пос­тав­ките за те­зи по­пу­ляр­ни мнения. Хората тряб­ва да си из­ко­ват съ­вър­ше­но дру­ги предпоставки, за да раз­би­рат и жи­ве­ят с истината. Вие помните. Истини- те, които днес ние предлагаме, съ­дър­жат не­що от­б­лъс­к­ва­що за ши­ро­ки­те кръ­го­ве­; те са неудобни, твър­де неудобни. А удоб­ни­те истини, в ко­ито хо­ра­та са влюбени, имат та­ки­ва предпоставки, за ко­ито ве­че ста­на дума.
В хо­да на те­зи лек­ции ние ще тряб­ва да се приб­ли­жим тък­мо до ня­кои от не­удоб­ни­те истини. Изнесени на вън с ед­но чув­с­т­во за вис­ша отго- ворност, те имат от­но­ше­ние не са­мо към не­ща­та на фи­зи­чес­кия план; тези не­удоб­ни ис­ти­ни прос­то ру­шат илю­зи­ите и там, къ­де­то пред­раз­съ­дъ­ци и вну­ше­ния са дър­жа­ли чо­вешка­та ду­ша в мъ­чи­те­лен мрак, се­га в един миг се от­к­ри­ват чис­ти­те и свет­ли очер­та­ния на ре­ал­ни­те факти. И в та­зи връз­ка­, д­нес са въз­мож­ни на­й-с­т­ран­ни и не­очак­ва­ни ситуации.

Наскоро по­лу­чих един лек­си­кон с фа­мил­ни­те име­на на по­ети и писа- тели, ко­ито са мал­ко или мно­го свърза­ни с еврейството, с идеите, це­ли­те и пос­ти­же­ни­ята на юдаизма. Вътре бях по­со­чен и аз. Според ав­то­ра на то­зи ли­те­ра­ту­рен лек­си­кон при­чи­ни­те са две. Първо - го­ля­ма­та ми при­ли­ка с Игнатий Лойола, кой­то имен­но по­ра­ди своя юда­изъм бил ос­но­вал йезуитството, и вто­ро - про­из­хож­дал съм от ед­на гра­нич­на област меж­ду земи, на­се­ле­ни с гер­ман­ци и сла­вя­ни (ма­кар и аз да съм слу­чай­но ро­ден там, без ни­то един от ро­ди­те­ли­те ми да има не­що об­що с мес­т­но­то насе- ление). Считаше се, че ев­рейс­ко­то ми по­тек­ло е до­ка­зано! Виждате ли, скъ­пи мои приятели, аз ве­че не се учуд­вам от по­доб­ни неща, за­що­то днес всич­ки сме свиде­те­ли на тол­ко­ва мно­го стран­ни и чуд­но­ва­ти неща, нали. Обаче на­ред с дру­ги­те пред­с­та­ви­те­ли на юда­изма, бе­ше по­со­чен и Херман Бар*14, кой­то си е чист ав­с­т­ри­ец и поч­ти не­въз­мож­но е да се от­к­рие ев­рейс­ка кръв в не­го­во­то ро­дос­лов­но дърво. И въп­ре­ки то­ва лек­си­ко­нът се по­зо­ва­ва­ше на един из­вес­тен ли­те­ра­турен историк, кой­то бе­ше категоричен: в Херман Бар има не­що бе­зус­лов­но еврейско.

Когато и по­-ра­но сре­щу мен бя­ха от­п­ра­вя­ни уп­ре­ци­, че съм ев­ре­ин - те­зи не­ща не са от вче­ра - на­ла­га­ше се да из­п­ра­щам тук или там фо­тог­ра­фии на мо­ето кръ­щел­но свидетелство. Херман Бар съ­що тряб­ва­ше да при­бяг­ва до по­доб­ни експерименти, тъй ка­то един ли­те­ра­ту­рен ис­то­рик го об­ви­ни в ев­рейс­ки произход. Във все­ки слу­чай Херман Бар се стре­ме­ше да пос­та­ви не­ща­та на мяс­то­то им, ма­кар че съ­от­вет­ни­ят ли­те­рату­рен ис­то­рик про­дъл­жа­ва­ше да твърди: Да, оба­че има го­ля­ма ве­ро­ят­ност ев­рейс­т­во­то да е под­чер­та­но на­й-­ве­че в ли­це­то на не­го­вия дядо. И все пак той не мо­жа да из­ди­ри ни­как­ви дос­то­вер­ни дан­ни в под­к­репа­та на сво­ята теза, тъй ка­то пра­де­ди­те на Херман Бар са чис­ток­ръв­ни австрийци, и то от на­й-­за­па­зе­ни­те и чис­ти об­лас­ти на се­вер­на Австрия. Естествено, то­ва бе­ше фа­тал­но за на­шия ли­те­ра­ту­рен историк, оба­че той съв­сем не се от­ка­за от сво­ето мнение. И това, че не се от­ка­за от сво­ето мнение, се про­яви по след­ния начин. Той прос­то заяви: Дори и Херман Бар да ми пред­с­та­ви кръ­щел­ни­те сви­де­тел­с­т­ва на 12 ге­не­ра­ции от ро­дос­лов­но­то си дърво, в уве­ре­ние на това, че ня­ма ни­то кап­ка ев­рейс­ка кръв, се­га аз съм при­ну­ден да по­вяр­вам в иде­ята на реинкарнацията. Ето, скъ­пи мои при­-

яте­ли­,виж­да­те ли как­ви са ос­но­ва­ни­ята на то­зи човек, за да вяр­ва в реинкарнацията!

Да, днес по­ня­ко­га е дос­та труд­но да се при­емат по­зи­ци­ите на ви­со­ко об­ра­зо­ва­ни­те и кул­тур­ни хора. За съжа­ле­ние не по­-мал­ко труд­но е да се убе­дят ши­ро­ки­те ма­си в не­ле­пи­те ста­но­ви­ща на тех­ни­те "прос­ве­ти­тели" Естествено, съв­ре­мен­ни­те хо­ра твърдят, че не вяр­ват сля­по в авторитета. Обаче то­ва е са­мо тях­но­то мнение. Практически вя­ра­та в ав­то­ри­те­та е дъл­бо­ко за­ло­же­на в чо­веш­ка­та природа.

И на­ша­та съв­ре­мен­на епо­ха - по­ра­ди тра­гич­но­то раз­ми­на­ва­не с ос­нов­ни ис­ти­ни - ще сре­ща из­к­лю­чи­телно го­ле­ми труд­нос­ти в ов­ла­дя­ва­не­то на он­зи свят, кой­то гра­ни­чи с фи­зи­чес­кия план. Защото то­зи гра­ничен, или свръх­се­ти­вен свят мо­же да бъ­де ов­ла­дян са­мо от здра­ви­, не­пок­ва­ре­ни и доб­ре ба­лан­си­ра­ни ду­шевни сили. Точно то­ва ще съз­да­ва за­нап­ред и въз­мож­но на­й-­го­ле­ми­те труд­нос­ти в опо­вес­тя­ва­не­то на но­ви­те истини. Защото от oгром­но зна­че­ние за ду­шев­на­та наг­ла­са е не са­мо чис­то­то съ­зер­ца­ва­не на те­зи истини, но и първото, пла­хо и не­уве­ре­но приб­ли­жа­ва­не до тях­на­та не­опи­су­ема мощ.

Що се от­на­ся до външ­но­то зна­ние за фи­зи­чес­кия свят, не­съм­не­но е че то има въз­дейс­т­вие вър­ху чо­веш­ката глава, вър­ху чо­веш­кия мозък. Обаче оне­зи истини, ко­ито до­кос­ват свръх­се­тив­ния свят, те за­ся­гат не гла­ва­та­, а це­лия чо­век. За доб­ли­жа­ва­не­то до те­зи ис­ти­ни са не­об­хо­ди­ми здрави, не­пок­ва­ре­ни и доб­ре ба­ланси­ра­ни ду­шев­ни сили.

Само че мно­го чес­то в жи­во­та из­пък­ват тък­мо нездравите, покварените, зле ба­лан­си­ра­ни­те ду­шев­ни сили. И ста­ва така, че начинът, по кой­то хо­ра­та при­емат те­зи истини, за­ви­си твър­де мно­го от тех­ния ин­с­тин­к­тивен, от тех­ния на­го­нен живот. Хората с лоши, пок­ва­ре­ни ин­с­тин­к­ти ня­мат во­ля­та да из­диг­нат сво­ето нравстве­но равнище. Много чес­то те са скло- н­ни да опо­ро­чат и са­мо­то про­ник­ва­не в граничния, свръх­се­ти­вен свят. Да, то­ва се случ­ва из­вън­ред­но често. И ко­га­то хо­ра­та не про­явят здрав ин­те­рес към обек­тив­ни­те косми­чес­ки процеси, ко­га­то те свеж­дат не­ща­та до лю­бо­питс­т­во и лич­ни облаги, то­ва жес­то­ко на­кър­ня­ва душата. После- дицата е тази, че окул­т­ни­те ис­ти­ни ос­та­ват скри­ти зад ин­с­тин­к­тив­ния живот.

Разберете добре: За всичко, ко­ето ста­ва на фи­зи­чес­кия план, за ис­ти­ни­те на фи­зи­чес­кия план, за пра­вил­ното и здра­во от­но­ше­ние на чо­ве­ка към фи­зи­чес­кия план се грижи, та­ка да се каже, са­ма­та външ­на природа. Там къ­де­то се раз­по­реж­да външ­на­та природа, ня­ма мно­го мяс­то за по­роч­ни инстинкти. Там чо­ве­кът следва външ­на­та при­ро­да и не мо­же да се от­к­ло­ня­ва кой знае кол­ко много. Но опи­та ли се да нап­ра­ви крач­ка­та от фи­зи­чес­кия план към свръх­се­тив­ния свят, то­га­ва чо­ве­кът вед­на­га из­губ­ва май­чи­на­та гри­жа от стра­на на външ­на­та при­ро­да и мно­го ос­т­ро за­поч­ва
да усе­ща лип­са­та на един друг вид ръководство, лип­са на един друг вид ду­шев­на сигурност. Това оба­че е въз­мож­но са­мо тогава, ко­га­то чо­век изос­та­вя фи­зи­чес­кия план с ед­на здра­ва и не­пок­ва­ре­на ду­ша; в про­ти­вен слу­чай съ­би­ти­ята в гра­нич­на­та об­ласт ста­ват не­удържими. Тези съ­би­тия ста­ват не­под­в­лас­т­ни как­то на природните, та­ка и на со­ци­ал­ни­те закони; те ста­ват неудър­жи­ми в бук­вал­ния сми­съл на думите. Изведнъж чо­век се усе­ща свободен, а не е в със­то­яние да по­нася свободата. В све­та на фи­зи­чес­кия план нап­ри­мер има мно­го не­ща ко­ито пре­чат на хо­ра­та да лъ- жат. Ако в 6 ча­са ве­чер­та ня­кой каже: Слънцето то­ку­-що изгря, той ще бъ­де ко­ри­ги­ран от са­ма­та природа. Така стоят не­ща­та с поч­ти всичко, ко­ето ста­ва на фи­зи­чес­кия план. Но ко­га­то не­ща­та се от­на­сят до вис­ши­те све­тове, а до­ри и са­мо до гра­нич­на­та об­ласт на свръх­се­тив­ния свят, то­га­ва външ­ни­ят свят съв­сем не пред­ла­га ко­ри­ги­ра­ща­та си по­мо­щ,­ако ще да се твър­дят и на­й-­го­ле­ми­те и не­ле­пи безсмислици. Става така, че след ка­то се от­да­ле­чат от стро­гия ред и стро­га­та дисциплина, ко­ято фи­зи­чес­ки­ят план уп­раж­ня­ва вър­ху тях, хора­та из­губ­ват вся­ка­къв кон­т­рол вър­ху съ­би­ти­ята по-нататък.

Тази е ед­на от на­й-­го­ле­ми­те трудности, на ко­ито се на­тък­ват съ­об­ще­ни­ята за ис­ти­ни­те от ду­хов­ния свят. Но ти тряб­ва да бъ­де пос­то­ян­но прео- долявана, по­не­же ис­ти­ни­те от ду­хов­ния свят са жиз­не­но не­об­хо­ди­ми за хората. Нито за миг не тряб­ва да забравяме, скъ­пи при­яте­ли - за ис­ти­ни­те от ду­хов­ния свят се изис­к­ва съ­вър­ше­но дру­га ду­шев­на нагласа, от­кол­ко­то за ис­ти­ни­те на външ­ния фи­зи­чес­ки свят. За да при­емем исти­ни­те от ду­хов­ния свя­т, ­ние тряб­ва да раз­д­ви­жим не­що в на­ше­то етер­но и ас­т­рал­но тяло, да "разхлабим" не­що в на­ше­то етер­но и ас­т­рал­но тяло, ина­че всич­ко ос­та­ва са­мо на думи. Да, за да раз­бе­рем пра­вил­но една или дру­га под­роб­ност от ду­хов­ния свя­т;­ ние на­ис­ти­на тряб­ва да "разхлабим" етер­но­то и ас­т­рал­но­то тяло; и та­зи ду­шев­на нагласа, за­що­то с ог­лед на су­бек­тив­ния ду­ше­вен живот, тя не е не­що друго, ос­вен ед­на наг­ла­са - се оказ­ва аб­со­лют­но необходима. Обаче то­ва "разхлабване" тряб­ва да бъ­де са­мо сред­с­т­во за разби­ра­не­то на ду­хов­ния свят. Скъпи мои приятели, за­пом­не­те добре, че то не тряб­ва да се из­ро­ди и де­фор­мира в не­що само- целно. Ако Вие пре­вър­не­те "разхлабването" в самоцел, то­ва мо­же да се ока­же лошо, твър­де лошо.

Представете си нап­ри­мер - ако ми поз­во­ли­те да при­бяг­на до един кра­ен слу­чай - че да­ден чо­век оти­ва на ед­на ан­т­ро­по­соф­с­ка лекция, след ко­ето съв­сем не му се от­да­ва да пог­лед­не в ду­хов­ния свят, по­не­же я на ми­ра за пре­ка­ле­но обър­ка­на и мистична. Все пак той я из­с­луш­ва с внимание, и усе­ща че тя го про­низ­ва с нещо: част от етер­но­то му и ас­т­рал­но тя­ло са "разхлабени", из­не­се­ни навън.

Лесно мо­же да се установи, че тък­мо по вре­ме на ан­т­ро­по­соф­с­ки­те лек- ции, а чес­то и по вре­ме и на псев­доан­т­ро­по­соф­с­ки­те лекции, хо­ра­та ка­то че ли се стре­мят да из­пад­нат в ня­ка­къв съ­но­по­до­бен екстаз; те не се ин­те­ре­су­ват от са­мо­то съдържание, а по­-с­ко­ро от осо­бе­на­та и опи­яня­ва­ща наслада, ко­ято се при­чи­ня­ва от "излъчването" на етер­но­то и ас­т­рал­но тя- ло. Да, скъ­пи мои при­яте­ли­,­ имен­но за то­ва те са зас­лу­ша­ни и "топло от- дадени", са­мо че до­ка­то за дру­ги­те не­ща от жи­во­та та­зи ду­шев­на наг­ла­са мо­же и да е подходяща, в на­шия слу­чай тя е на­пъл­но ненужна!

Моля да бъ­да раз­б­ран правилно. Ако чо­век при­ема ан­т­ро­по­соф­с­ки­те ис­ти­ни как­то трябва, то­га­ва той уз­нава та­ки­ва под­роб­нос­ти от ду­хов­ния свят, за ко­ито по­на­ча­ло е вре­ме да бъ­дат при­ети с ог­лед ево­лю­ци­ята на ця­ло­то човечество. Ако чо­век при­ема ан­т­ро­по­соф­с­ки­те ис­ти­ни как­то трябва, той ско­ро разбира, че инстин­к­ти­те му се об­ла­го­ро­дя­ват и пречи- стват, че тръг­ва по въз­хо­дя­щия път на ед­но вът­реш­но развитие. Ако оба­че чо­век не при­те­жа­ва не­об­хо­ди­ма­та воля, за да вник­не пра­вил­но в ан­т­ро­по­соф­с­ки­те истини, ако търси в тях лич­на изгода, или пък за­до­во­ля­ва­не на псев­до­ели­тар­ни стре­ме­жи - нап­ри­мер стре­ме­жа да бъ­де вклю­чен в да­де­но "общество" -,изоб­що ако вна­ся в ед­на или дру­га об­щ­ност пре­дим­но лич­ни­те си ин­те­реси, той ско­ро ще открие, че ан­т­ро­по­соф­с­ки­те ис­ти­ни раз­буж­дат низшите, въз­мож­но на­й-­низ­ши­те и дол­ни инстинкти. Ето за­що не тряб­ва да се учудваме, че ан­т­ро­по­со­фи­ята мо­же да раз­бу­ди и низ­ши­те ин­с­тин­к­ти на човека. В об­щи линии, ние не мо­жем да пре­мах­нем те­зи не­ща и те са ха­рак­тер­ни за мно­зи­на на­ши съвременници. Въпреки то­ва обаче, ан­т­ро­по­соф­с­ки­те ис­ти­ни тряб­ва да се из­на­сят на хората; раз­г­ра­ни­чи­тел­на ли­ния меж­ду "едните" и "другите" не тряб­ва да съществува. В еди­ния слу­чай хо­ра­та са прив­ле­че­ни от Антро­по­соф­с­ко­то Движение" по­ра­ди дъл­бо­ки­те си вът­реш­ни основания. Те ос­та­ват в ант- ропософията. В другия слу­чай - не­за­ви­си­мо пре­ди или след на­пу­ща­не­то на "Обществото" - на пре­ден план из­ли­зат лич­ни­те интереси; оказ­ва се, че те­зи хо­ра ни­ко­га не са има­ли ис­тин­с­кия им­пулс да ра­бо­тят за антро- пософията. И спо­ред мен съв­сем не е труд­но да се раз­ли­ча­ват те­зи две категории.

Изобщо не тряб­ва да се учудваме, че в хо­да на се­гаш­но­то раз­ви­тие и отношенията, ко­ито то стимулира, се про­явя­ват ед­ни или дру­ги чер­ти от низ­ши­те ин­с­тин­к­ти на човека. Налага се да бъ­дем съ­вър­ше­но буд­ни пред на­пи­ра­щи­те от­в­ся­къ­де опасности, да сме будни, за да им противо- действуваме. Заблужденията и грешки­те в та­зи об­ласт са не­що ес­тес­т­ве­но - и то­ва съ­що е част от ха­оса на днеш­на­та епоха.

Скъпи мои приятели, не­из­б­ро­ими­те и тра­гич­ни съ­би­тия на вой­на­та об­тег­на­ха нап­ре­же­ни­ето меж­ду хо­ра­та до кра­ен предел. Онези от тя­х,­ ко­ито пре­ди из­бух­ва­не­то на вой­на­та не бя­ха свик­на­ли да ра­бо­тят в име­то
на об­щи ин­те­ре­си - и то да ра­бо­тят не­умор­но и не­отс­тъп­но - през пос­лед­ни­те три го­ди­ни се про­ме­ни­ха много. Това е вярно. Хиляди и ми­ли­они хо­ра се на­учи­ха да ра­бо­тят в име­то на об­щи интереси.

Вярно е оба­че и друго: кой­то е вля­зъл по пра­ви­лен на­чин в Антропо- софското Движение, той ве­че е свързан с дру­ги­те и има об­щи ин­те­ре­си с тях. И ако те­зи об­щи ин­те­ре­си бъ­дат пренебрегнати, то­га­ва на­ши­те Об- щества твър­де лес­но мо­гат да се пре­вър­нат в цен­т­ро­ве на ле­нив­ци и аутсайдери. В ус­ло­ви­ята на се­гашна­та вой­на има пре­ка­ле­но мно­го хора, ко­ито прос­то не вър­шат ни­що ра­зум­но и смислено. Попадайки в наше­то движение, те осъз­на­ват сво­ите праз­ни обороти. През вой­на­та аз пред­п­ри­ех мно­го пъ­ту­ва­ния за­ра­ди т.н. "лек­ци­он­ни цикли" и то­ва да­ва­ше въз­мож­ност на хо­ра­та съ­що да пъ­ту­ват от един град в друг, от ед­на лек­ция - на друга. Винаги се на­ми­ра­ха дос­та­тъч­но "сензации". Обаче се­га е съв­сем друго. Повечето хо­ра не ус­пя­ха да на­ме­рят пъ­тя към ед­на ра­зум­на и по­лез­на дейност. В на­ши­те кръ­го­ве дейс­т­ви­тел­но се съз­дадо­ха ус­ло­вия за въз­ник­ва­не на гру­пи от аутсайдери. Лишени от "сензациите" на лек­ци­он­ни­те цик­ли­, хо­рата прек­ра­ти­ха вся­ка­къв друг вид общуване. А име- н­но то­зи бе­ше замисълът, скъ­пи мои приятели, на по­реди­ци­те от лек- ции.

Всеки от нас, чий­то вът­ре­шен дълг му на­ла­га да отс­то­ява ан­т­ро­по­соф­с­ки­те ис­ти­ни пред външ­ния свят, да ги отс­то­ява с пъл­на се­ри­оз­ност и до- стойнство, знае: ако той го­во­ри пред ед­на ауди­то­рия от 100 души, всред тях по­ве­че от 50 са по­тен­ци­ал­ни противници. Това е един не­из­ме­нен закон. Дори и без да се пре­върнат в про­тив­ни­ци на ан­т­ро­по­со­фи­ята - при­чи­ни­те за то­ва мо­гат да са на­й-­раз­лич­ни - те­зи хора, чий­то процент ви­на­ги е над 50, не се ръ­ко­во­дят от чес­т­ни подбуди, не се стре­мят да вник­нат в съ­щин­с­ки­те ос­но­ви на фак­ти­те и събитията. Да, не­ща­та сто­ят точ­но та­ка и ние ве­че спо­ме­нах­ме част от при­чи­ни­те за това. По прин­цип враж­деб­но­то от­но­ше­ние към ан­т­ро­по­соф­с­ки­те ис­ти­ни не ни учудва. Много по­-по­лез­но би било да вник­нем не в са­ми­те до­во­ди на про­тив­ни­ци­те - те на­й-­доб­ре знаят, че до­во­ди­те им са фал­ши­ви -,а в съ­щин­с­ки­те из­во­ри на тях­на­та неп­рик­ри­та враждебност.

И тук ние ще се на­тък­нем на не­що из­вън­ред­но забележително. Тук ние ще установим, че на­по­рис­ти­ят стре­меж да нав­ле­зем в та­ка же­ла­на­та от про­тив­ни­ци­те област, прос­то угасва. Ние ве­че ис­ка­ме друго, ние ис­ка­ме да стиг­нем до ис­тин­с­ки­те при­чи­ни на та­зи враждебност. Понякога то­ва е мно­го по­-не­удоб­но и трудно, от­кол­ко­то да пре­мах­ва­ме все­въз­мож­ни­те пред­раз­съ­дъ­ци и ог­ра­ни­че­ни­ята на хората. Припомнете си, скъ­пи мои приятели, за оне­зи години, през ко­ито че­тях лек­ция след лекция, след­вай­ки ед­на или дру­га гледна точ­ка­, д­нес те­зи глед­ни точ­ки не са проме- нени. Обаче не­ща­та тряб­ва да се раз­г­леж­дат с още по­-го­ля­ма се­ри­оз­-

Напоследък мно­го се го­во­ри за ге­ро­из­ма на на­ши­те съвременници. Но за да се при­емат оне­зи ис­ти­ни - от ко­ито чо­ве­чес­т­во­то дейс­т­ви­тел­но има нуж­да - за то­ва тряб­ва ед­на дру­га смелост, ед­на вът­реш­на сме­лост Но в чо­веш­ки­те сър­ца е про­ник­на­ло не­що съв­сем друго: удобството, нас­ла­да­та от нес­му­ща­ва­но­то удобство, удоб­с­т­во­то на вся­ка цена! И в мно­го от­но­ше­ния тък­мо то­ва удоб­с­т­во и про­из­ти­ча­ща­та от не­го ду­хов­на леност, са ос­нов­ни­те преч­ки за по­де­ма на ан­т­ро­по­соф­с­ки ори­ен­ти­ра­на­та Духов- на наука. Но ан­т­ро­по­со­фията ще напредва. Обаче и то­ва твър­де­ние не би­ва да се при­ема с фа­та­лис­тич­на вяра; без ак­тив­но­то съ­участие на чо- века, за ан­т­ро­по­со­фи­ята ще бъ­де трудно. Занапред тряб­ва да се свик­не и с друго: По от­но­ше­ние на ня­кои не­ща ще се на­ла­га да бъ­да мно­го по­-мал­ко снизходителен, от­кол­ко­то преди. Умолявам Ви да не си обяс­ня­ва­те та­зи про­мя­на с из­вес­т­ни ко­ле­ба­ния на мо­ята воля, а да по­тър­си­те при­чи­ни­те в но­ви­те от­ноше­ния на епохата.

Да, скъ­пи мои приятели, опи­тай­те се да раз­бе­ре­те­,че след ка­то пред­с­тав­ля­вам Антропософското Движение пред външ­ния свят, аз не тряб­ва да до­пус­на не­го­во­то компрометиране. Това не тряб­ва да допусна. Тук се на­мес­ват за­дъл­же­ни­ята от на­й-­висш порядък, как­ви­то мно­зи­на от Вас до­ри не са в със­то­яние да си представят. Аз не мо­га да се съ­об­ра­зя­вам с жаж­да­та за сен­за­ции в та­зи или она­зи група, в та­зи или она­зи ко­те рия. Съществуват мно­го по­-­об­щи и мно­го по­-съ­щес­т­ве­ни ин­те­ре­си и им­пул­си от чис­то лич­ни­те амбиции, ко­ито взе­мат връх в та­зи или она­зи котерия. За да про­кар­ва­ме и ут­вър­ж­да­ва­ме ан­т­ро­по­соф­с­ки­те истини, ние тряб­ва да се аб­с­т­ра­хи­ра­ме от чис­то лич­ни­те интереси.

В зак­лю­че­ние ис­кам да пов­то­ря нещо, ко­ето на­пос­ле­дък чес­то спо­ме­на­вам в мо­ите лекции: Наред с многобройните, се­ри­оз­ни и мис­ле­щи чле­но­ве на на­ша­та ан­т­ро­по­соф­с­ки ори­ен­ти­ра­на Духовна наука, се на­мират и та­ки­ва­,ко­ито всъщ­ност не при­над­ле­жат към на­ши­те редици; ко­ито из­г­раж­дат не­до­пус­ти­ми от­но­шения в Обществото. Всред та­ки­ва чле­но­ве на Обществото се ра­зис­к­ват теми, ко­ито са без­к­рай­но да­ле­че от това, за ко­ето тряб­ва да се говори,теми, ко­ито из­г­леж­дат ка­то чис­та лу­дост в срав­не­ние с нещата, към които тряб­ва да се стремим. В ня­кои от на­ши­те кръ- гове, за ко­ито ня­ма за­що да се грижим, тъй ка­то на­ис­ти­на има­ме по­-важ­ни ин­те­ре­си от тех­ни­те ед­нос­т­ран­чи­ви амбиции, се об­съж­дат та­ки­ва проблеми, че не­вол­но чо­век нап­ри­мер се за­пит­ва - не тър­сят ли те­зи хо­ра об­що­то меж­ду бръм­ба­ра и стен­ния часовник? И ло­шото е, че хо­ра­та дейс­т­ви­тел­но за­поч­ват да вяр­ват в го­ля­ма­та важ­ност на те­зи проблеми. Просто не­обяс­ни­мо е как мо­гат да се смес­ват по­доб­ни теми. И въп­ре­ки то­ва те на­пи­рат от бед­на­та фан­та­зия на хо­ра­та Да, та­ка е, ма­кар че хо­-­

В об­щи ли­нии аз прек­ра­тя­вам всич­ки час­т­ни раз­го­во­ри с чле­но­ве­те на Антропософското Общество, които до­се­га съм про­веж­дал по на­й-­раз­лич­ни поводи, за­нап­ред аз ня­ма да про­веж­дам час­т­ни разговори. Защо то за по­ве­че­то от те­зи раз­го­во­ри се раз­п­рос­т­ра­ня­ват лъж­ли­ви комента- ри. А аз дейс­т­ви­тел­но имам по­-важни за­да­чи от то­ва да оп­ро­вер­га­вам раз­ни измислици, съ­чи­не­ни от праз­на­та фан­та­зия на то­зи или онзи. За та­зи цел имам са­мо ед­но средство: да прек­ра­тя всич­ки час­т­ни разговори. За от­дел­ни­те и ис­тин­с­ки ан­т­ро­пософи, ко­ито ис­кат да вър­вят нап­ред с езо­те­рич­но усър­дие и жар, за тих - след из­вес­т­но вре­ме - аз ще се пог­ри­жа по друг начин. Едно е важно: Никой не тряб­ва да бъ­де спи­ран в сво­ето езо­те­рич­но развитие. Обаче в об­щи ли­нии раз­го­во­ри­те с чле­но­ве­те на Антропософското Общество тряб­ва да отпаднат. Тази е ед­ната мярка. Не се об­ръ­щай­те по­ве­че към мен, скъ­пи мои приятели. Не ме упреквай- те, че при­ла­гам та­ка­ва суро­ва и стро­га мярка. Повтарям: не се об­ръ­щай­те към мен, обър­не­те се към онези, ко­ито при­чи­ни­ха та­зи мярка.

Втората мяр­ка се със­тои в следното: Известно е,че мно­го от Вас са има­ли не един и два час­т­ни раз­го­во­ри с мен. Досега те има­ха за­дъл­же­ни­ето да не го­во­рят за тих. Отсега на­та­тък аз ос­во­бож­да­вам всич­ки от то­ва за- дължение, раз­би­ра се, до­кол­ко­то и той е скло­нен да го от­ме­ни сам. Все- ки мо­же да раз­каз­ва всич­ко на всеки. Частните раз­го­во­ри са ве­че от­во­ре­ни за всички. Аз не спи­рам някого, ако той сам ре­ши да раз­каже всич­ко от­нос­но истината, ко­ято е до­ло­вил по вре­ме на час­т­ни­те си раз­го­во­ри с мен.

Тези две не­ща са вза­им­но свързани, скъ­пи мои приятели. Едната мяр­ка е не­упот­ре­би­ма без другата. И как то ве­че споменах, ако Вие ги на­ми­ра­те за су­ро­ви и строги, то­га­ва обър­не­те се към тези, ко­ито ги при­чи­ни ха. Ако не прес­та­на да бъ­да сниз­хо­ди­те­лен към те­зи неща, за ко­ито ста­ва дума, те съ­що ня­ма да прес­танат. Както ка­зах пре­ди малко, аз ще се пог­ри­жа по друг на­чин за онези, ко­ито са за­поч­на­ли сво­ето езо­те­рично раз- витие. Никой от тях не тряб­ва да бъ­де засегнат. Средства и пъ­ти­ща за то­ва ще се намерят, бъ­де­те сигурни. Обаче съв­ре­мен­но­то чо­ве­чес­т­во из­г­леж­да не е в със­то­яние да при­еме ед­на Духовна на­ука без да из­па­да в

ед­на или дру­га крайност. Срещу те­зи крайнос­ти след­ва да се при­ла­гат и съ­от­вет­ни­те мерки.

Който гле­да се­ри­оз­но и от­го­вор­но на на­ше­то ду­хов­но­на­уч­но развитие, не­съм­не­но ще оп­рав­дае две­те мерки; за тих ста­на ду­ма току-що. Може би той ня­ма да ги раз­бе­ре напълно, но та­ка или ина­че - ще ги на­ме­ри за не­що естествено. Занапред всич­ко ще ста­ва пред пог­ле­да на це­лия свят. Гласността и пуб­лич­на­та ат­мосфе­ра не тряб­ва да ни плашат, скъ­пи мои приятели! Най-лошото в слу­чая е точ­но това, че след ка­то ис­тина­та ще мо­же да се раз­каз­ва от всич­ки - и то без ни­ка­къв уп­рек вър­ху на­ше­то Движение - хо­ра­та ще из­мъкнат от ми­на­ло­то ед­на не­съ­щес­т­ве­на под­роб­ност час­т­ни­те разговори. Ако те­зи раз­го­во­ри не се раз­п­рос­т­раня­ва­ха безотговорно, ня­ма­ше да са не­об­хо­ди­ми и ни­как­ви мерки. Обаче се­га всичко, ко­ето ня­ко­га съм споде­лял с един или друг антропософ, мо­же да ста­не дос­то­яние на всички. Защото от истината, скъ­пи мои приятели, на­ше­то Движение мо­же са­мо да спечели. Разбира се, кол­ко­то и да е от­ру­па­на с лъжи, ис­ти­на­та не гу­би сво­ето значение, но тя не би­ва да се пом­ра­ча­ва до­ри външно, за­що­то за чо­ве­чес­т­во­то е важ­но да се из­п­ра­ви пред се­ри­оз­ния и дос­то­ен вид на онова, ко­ето ан­т­ро­по­соф­с­ко­то поз­на­ние сва­ля за не­го от ду­ховния свят.

И така, пов­та­рям още веднъж: без да на­кър­ня ни най мал­ко езо­те­рич­ния ус­т­рем на на­ши­те се­ри­оз­ни пос­ледователи, аз - в об­щи ли­нии - прек­ра­тя­вам час­т­ни­те разговори. Всичко, ко­ето съм каз­вал в час­т­ни раз­го­вори, бе­се­ди и т.н. мо­же да се пре­раз­ка­же до пос­лед­на­та подробност, сти­га да е в съ­от­ветс­т­вие с истината, и сти­га чо­век да го из­на­ся пред дру­ги­те по сво­ята сво­бод­на воля. Аз ос­во­бож­да­вам всич­ки от пре­диш­но­то за­дъл­же­ние за опаз­ва­не на тай­на­та. Но чо­век мо­же да нап­ра­ви то­ва за­ра­ди се­бе си, не за­ра­ди мен. И аз нямам ни­що против, че тък­мо те­зи две мер­ки ще ос­та­нат ка­то ед­на от ха­рак­те­рис­ти­ки­те на на­ше­то Движение, за да раз­бе­ре све­тът най-после, как­ви не­чес­ти­ви и срам­ни из­мис­ли­ци тряб­ва да по­не­се ан­т­ро­по­со­фията през та­зи труд­на епоха.