Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г

СЕДМА ЛЕКЦИЯ

За да нав­ле­зем още по­-дъл­бо­ко в на­ша­та ос­нов­на тема, бих­ме же­ла­ли да вмък­нем днес и ня­кол­ко наг­лед стра­нич­ни размишления. Вероятно всич­ки ще си при­пом­ни­те един за­ба­вен фо­кус от цир­ко­ви­те арени: коми­кът по­каз­ва на пуб­ли­ка­та ма­сив­ни олов­ни те­жес­ти под фор­ма­та на гю­ле­та или щанги, пов­ди­га ги с мъка и ги пус­ка долу, при ко­ето те прос­то про­дън­ват дър­ве­ния под. За още по­-го­ля­ма прав­до­по­доб­ност върху те­жес­ти­те са оз­на­че­ни и съ­от­вет­ни­те им ки­лог­ра­ми - чес­то до 60, 80, 100 кг. и т.н. И така, след ка­то е опи­тал мус­кул­на­та си сила, пов­ди­гай­ки пред пуб­ли­ка­та ед­но или дру­го гюле, ед­на или дру­га щанга, из­веднъж фо­кус­ни­кът за­мах­ва и хвър­ля гю­ле­то към гла­ви­те на зрителите, или пък ким­ва на ед­но мал­ко дете, което граб­ва гю­ле­то и се за­тич­ва с не­го по манежа: прос­то ед­на от те­жес­ти­те е пъл­на ими­та­ция на гю­ле или щан­га и пред­с­тав­ля­ва всъщ­ност бо­яди­сан ма­кет от велпапе.

Днес все­ки човек, нап­ред­нал мал­ко или мно­го в ан­т­ро­по­соф­с­ко­то позна- ние, мо­же да си спом­ни то­зи за­бавен ек­с­пе­ри­мент и да го свър­же с начи- на, по кой­то на­ши­те съв­ре­мен­ни­ци - до­ри и на­й-­об­ра­зо­ва­ни­те от тях - го­во­рят или пи­щат за ис­то­ри­чес­ки­те съ­би­тия и за ис­то­ри­чес­ки­те лично- сти. Имам пред­вид оне­зи биографи, ко­ито спо­ред се­гаш­ни­те представи,
се спра­вят със сво­ите за­да­чи точ­но и блестящо. Първоначално чо­век мо­же да из­пит­ва до­ри сил­но за­до­вол­с­т­во от тех­ни­те описания, но ако след вре­ме - ве­че от ан­т­ро­пософ­с­ка глед­на точ­ка - раз­г­ле­да от­но­во съ­щи­те съ­би­тия или личности, той ос­та­ва с усещането, че гру­па деца си иг­ра­ят с ими­та­ци­ите на со­лид­ни и теж­ки предмети.

Разбира се, не всич­ки хо­ра имат то­ва усещане, но до­кол­ко­то до­ла­вям не­ща­та инстинктивно, го­ля­ма част от тях са об­зе­ти от по­доб­но нас­т­ро­ение спря­мо ис­то­ри­ог­ра­фи­те от на­ша­та съв­ре­мен­на епоха. Цялата римска ис­то­рия и ця­ла­та гръц­ка ис­то­рия са опи­са­ни по то­зи по­вър­х­нос­тен начин. Както ли­чи от ня­кои мои лекции, аз из­к­лю­чи­тел­но мно­го ува­жа­вам нап­ри­мер Херман Грим, ува­жа­вам го ка­то чу­де­сен разказвач. Но щом взе­ма в ръ­це не­го­ва­та кни­га за Гьоте, не­го­ва­та кни­га за Микеланджело или за Рафаел, то­га­ва те­зи лич­нос­ти из­вед­нъж ми зап­ри­лич­ват на без­път­ни и не­яс­ни сенки, те­зи лич­нос­ти из­вед­нъж из­губ­ват - в смисъ­ла на мо­ето гор­но срав­не­ние - ця­ла­та си тежест, ця­ла­та си ду­хов­на тежест. Целият Гьоте на Херман Грим, це­ли­ят Микеланджело на Херман Грим са без­п­лът­ни сен­ки от ла­тер­на магика, ко­ито ня­мат ни­каква стойност, ни­как­ва тежест.

Защо се по­лу­ча­ва така? Виждате ли, то­ва ид­ва от там, че днеш­ни­те хора, въ­оръ­же­ни са­мо с ду­хов­ни­те си ли на на­ша­та епо­ха - ма­кар и да си въоб- разяват, че опис­ват ху­до­жес­т­ве­но и вяр­но ре­ал­ния свят - прак­тичес­ки ня­мат до­ри пред­чув­с­т­вие за ис­тин­с­ка­та реалност. Днес хо­ра­та са без­к­рай­но да­леч от ис­тин­с­ка­та реалност, за­що­то те не ис­кат да зна­ят ни­що за оне­зи сили, ко­ито са пос­то­ян­но око­ло нас и ко­ито при­да­ват на яв­ле­ни­ята не физическа, а ду­хов­на тежест.

Замислете се и вър­ху това, че точ­но през те­зи седмици*30 Лутер си­гур­но ще бъ­де опи­сан сто­ти­ци и хи­ляди пъти. Естествено - с ис­к­ря­щи от ду­хо­ви­тост характеристики, за­що­то хората, ко­ито днес пишат, са пълни с ос­т­ро­умие и ду­хо­ви­ти хрумвания. Да, то­ва е мо­ето ис­к­ре­но мнение. Обаче то­зи Лутер, кой­то ще бъ­де опи­сан от на­ши­те съвременници, ще бъ­де опи­сан по та­къв на­чи­н, че ще на­по­до­бя­ва фи­гу­ра от велпапе, поне­же на те­зи опи­са­ния ще лип­с­ва тък­мо онова, ко­ето при­да­ва на яв­ле­ни­ята тях­на­та ду­хов­на тежест. Нека допълним: ако тук се­ди един чо­век и наб­лю­да­ва дви­же­ни­ята на фокусника, той ня­ма да раз­г­ра­ни­чи ко­га он­зи пов­ди­га фал­ши­ви и ко­га пов­ди­га ис­тин­с­ки тежести. Или още по-добре: пред­с­та­ве­те си, че един ху­дожник би на­ри­су­вал съ­от­вет­на­та кар­ти­на - тя ще е съв­сем вярна, независимо, че те­жес­ти­те са фалшиви. По съ­щия ве­рен на­чин мо­гат да се опис­ват вид­ни ис­то­ри­чес­ки личности, ка­то нап­ри­мер Лутер. Стига се до там, че съв­ре­мен­ни­ци­те се до­би­рат до блес­тя­щи и ос­т­ро­ум­ни описания, пъл­ни с реализъм, с точ­но и вяр­но до­ло­ве­ни под- робности, с мно­гоб­рой­ни и из­не­над­ва­щи ню­ан­си - и въп­ре­ки всич­ко

Кога впро­чем ще раз­бе­рем Лутер истински? Ще го раз­бе­рем истински, ко­га­то знаем, че на­ши­те ду­шев­ни ка­чес­т­ва са съв­сем раз­лич­ни от те­зи на Лутер; ко­га­то знаем, че Лутер се по­яви мал­ко след из­г­ре­ва на Петата сле­дат­лан­т­с­ка епоха, та­ка че в ду­ша­та му дейс­т­ву­ва­ха им­пул­си­те на чо­век от Четвъртата сле­датлан­т­с­ка епоха. Макар и да бе­ше - та­ка да се ка­же - ек­с­т­ра­ди­ран в Петата сле­дат­лан­т­с­ка епоха, той мис­леше и чув­с­т­ву­ва­ше ка­то чо­век от Четвъртата сле­дат­лан­т­с­ка епоха. И все пак той има­ше за­да­ча­та да се бо­ри за ут­вър­ж­да­ва­не­то на Петата сле­дат­лан­т­с­ка епо- ха. Като личност, той бе­ше пос­та­вен в зо­ра­та на Петата сле­дат­лан­т­с­ка епоха, ма­кар и да но­се­ше в ду­ша­та си всич­ки ка­чес­т­ва и им­пул­си на чо­век от Четвъртата сле­дат­лан­т­с­ка епоха. Обаче във ве­ли­ка­та ду­ша на Лу- тер не­съз­на­ва­но и ин­с­тин­к­тив­но жи­ве­еше не­удър­жимо­то и тре­пет­но пред­чув­с­т­вие за всичко, ко­ето тряб­ва­ше да до­не­се Петата сле­дат­лан­т­с­ка епоха.

И как­во тряб­ва­ше да до­не­се тя? Един дъл­бок и все­общ материализъм, кой­то пос­те­пен­но ще­ше да нах­луе във всич­ки об­лас­ти на чо­веш­кия живот. Казано с по­мощ­та на един па­ра­докс (естествено, па­ра­док­си­те ни ко­га не от­ра­зя­ват дейс­т­ви­тел­но­то със­то­яние на не­ща­та­)­, ние бих­ме мог­ли да обобщим: имен­но за­що­то във всич­ки­те си ду­шев­ни и чув­с­т­ве­ни им­пул­си Лутер бе­ше свър­зан с Четвъртата сле­дат­лан­т­с­ка епоха, той из об­що не раз­б­ра как­во но­сят в сър­ца­та си ма­те­ри­алис­тич­ни­те хо­ра на Петата сле­дат­лан­т­с­ка епоха. Тяхната ду­хов­на проблематика, ес­тес­т­во­то на тех­ни­те мно­гоб­рой­ни кон­ф­лик­ти и на ця­лос­т­но­то им по­ве­де­ние се из­п­ра­ви­ха в съв­сем не­ясен вид пред ду­ша­та на Лутер; той вник­на в тях инстинктивно, несъзнавано, с душев­на­та наг­ла­са на чо­век от Четвъртата сле­дат­лан­т­с­ка епоха. Тук са и ко­ре­ни­те на не­го­во­то сурово, ярост но предупреждение: от за­ни­ма­ни­ята със све­тов­ни­те дела, от гри­жи­те за външ­ния свят не мо­же да се очаква ни­що добро. Вие тряб­ва да се ос­во­бо­ди­те от всич­ко­, ко­ето ви свър­з­ва с външ­ния свят, от всичко, ко­ето ви да­ва външ­ни­ят свят. Вие тряб­ва да на­ме­ри­те пре­ди всич­ко дос­тъ­па до ду­хов­ния свят, и вие ще из­г­ра­ди те мос­та от зем­ния към ду­хов­ния свят не с по­мощ­та на знанието, а с по­мощ­та на вярата, ко­ято жи­вее във ва­ши­те сърца. Суровото пре­дуп­реж­де­ние на Лутер из­рас­т­ва точ­но от та­зи не­ан­га­жи­ра­ност с ви­ди­мия околен свят: вие тряб­ва да раз­чи­та­те са­мо на вярата, са­мо тя ще ви от­к­рие ду­хов­ния свят.

Нека пог­лед­нем не­ща­та и от дру­га страна: в из­вес­тен сми­съл ду­хов­ни­ят свят бе­ше от­во­рен пред ду­хов­ния взор на Лутер. И ня­ма ни­как­ва нуж­да да из­ви­ня­ва­ме не­го­ви­те опит­нос­ти с дя­во­ла­,как­то нап­ри­мер то­ва на пра­ви Рикарда Хух, ма­кар и тя да опис­ва чу­дес­но Лутер в сво­ята книга.

Ако се пре­не­се­те в 15, 14, 13, 12 век, Вие нав­ся­къ­де ще на­ме­ри­те иде­ята за пре­ми­на­ва­не­то на не­ща­та от един ма­те­ри­ален вид в друг. Всичко, ко­ето бе­ше до­ба­ве­но по­-къс­но по то­зи въпрос, е об­що взето, ли­те­ратур­но мошеничество, за­що­то със за­ле­за на Четвъртата сле­дат­лан­т­с­ка епо­ха те­зи тай­ни бя­ха забравени. И все пак не всич­ко е ли­те­ра­тур­но мошениче- ство, не всич­ко е измама; ня­кои вер­ни не­ща ос­та­на­ха тук и там, но с на- п­ред­ва­не­то на ве­ко­ве­те чо­век мо­же­ше да ги раз­ли­ча­ва все по-трудно. Общо взето, те­зи тай­ни бя­ха забравени. Обаче по вре­ме­то на Четвъртата сле­дат­лан­т­с­ка епо­ха - ко­га­то и ал­хи­ми­ята бе­ше в своя раз­ц­вет - в сре­ди­те на ду­хо­вен­с­т­во­то мо­же­ше да се дис­ку­ти­ра под­роб­но по въп­ро­си­те на транссубстанцията, или прев­ръ­ща­не­то на хля­ба и ви­но­то в това, ко­ето съ­от­вет­но на­ри­ча­ме тя­ло и кръв; то­га­ва те­зи ду­ми има­ха по-друг сми- съл. Макар и пос­та­вен в Петата сле­дат­лан­т­с­ка епоха, Лутер бе­ше из­тъ­кан от мис­ли­те и чув­с­т­вата на Четвъртата сле­дат­лан­т­с­ка епоха. Той тряб­ва­ше да от­де­ли тран­с­суб­с­тан­ци­ята от иде­ята за ед­но фи­зичес­ко или ма­те­ри­ал­но "превръщане". И в как­во се прев­ръ­ща за не­го тайнството, сакраментът, тран­с­суб­с­танцията? Просто в един процес, про­ти­чащ спо­ред за­ко­ни­те на ду­хов­ния свят. Няма ни­как­во превръщане, та­ка каз­ва той, но в ми­га ко­га­то се да­ва причастието, тя­ло­то и кръв­та на Исус Христос про­ник­ват док­рай в тя­ло­то и ду­ша­та на вяр­ва­щия човек. Вси- чко ко­ето Лутер казва, всичко, ко­ето Лутер мис­ли и чувствува, ид­ва от там, че той всъщ­ност е пред­с­та­ви­тел на Четвъртата сле­дат­лан­т­с­ка епоха. И това, ко­ето Лутер прави, е следното. Той спа­ся­ва връзката, ду­хов­на­та

Разбирате ли, Лутер по­лу­ча­ва ду­хов­на те­жест са­мо тогава, ко­га­то чо­век знае - не­за­ви­си­мо от днеш­но­то впечатление, ко­ето Лутер ос­та­вя вър­ху нас - за­що той каз­ва то­ва или онова. Само то­га­ва Лутер мо­же да бъ­де разбран, са­мо то­га­ва той по­лу­ча­ва ис­тин­с­ка­та си ду­хов­на тежест. Но ето че ид­ват сто­ти­ци и хи­ля­ди теолози, историци, ли­те­ра­то­ри и за­поч­ват да опис­ват сво­ите соб­с­т­ве­ни впечатления, те опис­ват всич­ко друго, но не и Лутер; ду­хов­на­та те­жест на опи­са­ни­ето липсва, има са­мо ими­та­ции на тежести, има са­мо тежес­ти от велпапе. И раз­би­ра­те ли как­во е не­об­хо­ди­мо се­га на на­ша­та съв­ре­мен­на епоха? Тя тряб­ва да се из­ви­си до съз­на­ни­ето за оне­зи фактори, ко­ито при­да­ват ду­хов­на те­жест на окол­ния свят, до съзнанието, че Духът жи­вее във всич­ко наоколо, и до съзнанието, че то­зи Дух мо­же да бъ­де на­ме­рен са­мо с по­мощ­та на антропософията. Естествено, Вие мо­же да съ­бе­ре­те все­въз­мож­ни до­ку­мен­ти­, да нах­вър­ля­те ед­ни или дру­ги бе­леж­ки вър­ху Лутер,външно пог­лед­на­то Вие мо­же да из­г­ра­ди­те един прав­до­по­до­бен и то­чен образ: са­мо че ако не се ус­т­ре­ми­те към това, ко­ето би му при­да­ло ис­тин­с­ка ду­хов­на тежест, той ще ос­та­не - в ду­ха на мо­ето срав­не­ние - са­мо ед­на фи­гу­ра от велпапе. Разбира се, труд­но е да се признае, че днес до­ри на­й-­об­ра­зо­ва­ни­те хо­ра са длъж­ни да съ­чи­ня­ват пос­ред­с­т­ве­ни описания, ко­ито мо­гат да се срав­ня­ват с тежес­ти от велпапе. Да, до­се­га бе­ше та­ка - красиви, изис­ка­ни описания! А за­нап­ред - да­ли ще ни радват, дали ще ни за­до­во­ля­ват по­доб­ни описа- ния?

Вие виждате, че пред на­ше­то съз­на­ние въз­ник­ват два ос­нов­ни въп­ро­са­,ко­ито са в със­то­яние да про­ме­нят твър­де мно­го неща. Защо впро­чем ду­хов­ни­ят свят изис­к­ва от чо­ве­ка та­ки­ва инстинкти, ко­ито го во­дят към по­доб­ни описания? Да, с те­зи не­ща ние се приб­ли­жа­ва­ме до ед­но по­-­об­що явление, ко­ето е тяс­но свър­за но с чо­веш­ка­та природа. В пос­лед­ни­те лек­ции ве­че споменах, че ние тряб­ва да из­ва­дим пред све­та та­ки­ва ис- тини, ко­ито са край­но неудобни, край­но мъ­чи­тел­ни за по­ве­че­то хора. Който оба­че раз­би­ра зна­ме­ни­ята на времето, той знае, че те­зи ис­ти­ни тряб­ва да бъ­дат извадени.

За след­ва­щия брой на спи­са­ни­ето "Дас Райх" аз под­гот­вих пър­ва­та част от мо­ята ста­тия вър­ху "Химическа­та сват­ба на Кристиян Розенкройц, 1459"; там твър­де вни­ма­тел­но са за­гат­на­ти по­доб­ни истини. До не­отдав­на се счи­та­ше за неп­ри­лич­но да се го­во­ри пуб­лич­но за те­зи неща. Днес, до­ри и с це­на­та на мъ­чи­тел­но неудобство, за тях тряб­ва да се говори.

Впрочем в мо­ята статия, ко­ято ще из­ле­зе в "Дас Райх" има ня­колко реда, ко­ито са в не­пос­ред­с­т­ве­на връз­ка с това, за ко­ето за­гат­вам сега.

А всъщ­ност не ми­на­ва­ме ли ние, хората, през све­та по та­къв начин, че ос­та­ва­ме без ис­тин­с­ко зна­ние за всичко, ко­ето ни заобикаля? Според мен в то­ва ще се убе­ди всеки, и то мно­го скоро. Когато се дви­жим в ма­те­ри­ал­ния свят, ние си слу­жим пре­ди всич­ко с на­ше­то зрение, и ако не при­бег­нем към друг вид се­тив­ни опитности, ние ни­ко­га не мо­жем да сме на­пъл­но си­гур­ни да­ли нещо, ко­ето виждаме, е теж­ко или леко. За та­зи цел пър­во тряб­ва да го вдиг­нем и из­ме­рим те­жес­т­та му. А по­мис­ле­те - за кол­ко мно­го пред­ме­ти ва­жи същото: ние не зна­ем да­ли те са теж­ки или леки. И накрая: ко­га­то казвате, че да­ден пред­мет не е лек, то­ва убеж­де­ние не ид­ва от външ­ния му изглед; то ид­ва от об­с­то­ятел­с­т­во­то - Вие не разсъждавате, естествено, и те­зи не­ща ос­та­ват не­съз­на­ва­ни -, че в ми­на­ло­то Вие сте вди­га­ли то­зи предмет, а се­га сти­га­те са­мо до не съз­на­тел­но­то ин­с­тин­к­тив­но заключение: щом то­зи пред­мет е тол­ко­ва и тол­ко­ва тежък, сле­до­ва­тел­но други­ят ще бъ­де по­-те­жък или по-лек. Единствено външ­ни­ят из­г­лед не Ви го­во­ри нищо.

Какво Ви да­ва всъщ­ност външ­ни­ят из­г­лед на един предмет? Нищо друго, ос­вен измама. Доколкото изу­чава­те окол­ния свят с по­мощ­та на ед­но сетиво, Вие нав­ся­къ­де сре­ща­те измама. Повсеместна и неп­ре­къс­на­та измама! И Вие пре­одо­ля­ва­те измамата, са­мо за­що­то не­съз­на­тел­но и ин­с­тин­к­тив­но раз­ши­ря­ва­те Вашите опит­нос­ти­.С­ве­тът впро­чем е та­ка замислен, че да ни мами, ние жи­ве­ем в един свят, кой­то неп­ре­къс­на­то ни мами. Днес из­ма­ма­та мо­же да бъ­де съв­сем натуралистична. Художници, скулптори, ком­по­зи­то­ри - всички те дават пре­дим­с­т­во на ед­но от сети- вата. И те до­ри не се замислят, че по то­зи на­чин да­ват пре­димство на Майя, на измамата, за­що­то Майя тър­жес­т­ву­ва имен­но ко­га­то пре­дим­с­т­во­то на ед­но от се­ти­ва­та стане реалност. Обаче на­ли раз­би­ра­те - то­ва е необходимо, за­що­то ако не бе­ше та­зи измама, ние ня­ма­ше да мо­жем да раз­ви­ва­ме на­ше­то съзнание. На та­зи из­ма­ма ние дъл­жим це­лия нап­ре­дък на на­ше­то съзнание. Съвсем ес­тес­т­ве­но е, че ако про­уч­вам всич­ки не­ща око­ло се­бе си са­мо с мо­ето зрение, аз изоб­що ня­ма да из­г­ра­дя ни­какво съз­на­ние за външ­ния свят. Ние дъл­жим на­ше­то съз­на­ние на измамата. Ти е за­ло­же­на в са­ма­та ос­но­ва на оне­зи процеси, ко­ито из­г­раж­дат на­ше­то съзнание; за да вър­вим напред, ние тряб­ва да бъдем из­мам­ва ни; съз­на­ни­ето е рож­ба на измамата. Само че из­ма­ма­та за­се­га не би­ва да про­ник­ва вът­ре в човека, ина­че той би полудил. Измамата ос­та­ва из­вън пра­га на съзнанието. "Пазачът"*31 ни пред­паз­ва от сът­ре­се­ни­ето да вижда- ме, че све­тът ни ма­ми при вся­ка на­ша крачка. Светът крие от нас сво­ята ис­тин­с­ка стойност, сво­ята ис­тин­с­ка тежест, но по то­зи на­чин ние изра- стваме, и - раз­ви­вай­ки съз­на­ни­ето - над­ми­нава­ме до­ри се­бе си. Съзна-
нието за­ви­си и от дру­ги неща, но пре­ди всич­ко то за­ви­си от факта, че светът, кой то ни обгражда, е про­ник­нат отвсякъде, вклю­чи­тел­но и до на­й-­дъл­бо­ки­те си фибри, с измама, с Майя.

Обаче Вие раз­би­ра­те - от ед­на стра­на е не­об­хо­ди­мо - по­не за из­вес­т­но вре­ме - на то­зи свят да гос­под­с­т­вува измамата, чрез ко­ято се по­раж­да съзнанието; но от дру­га страна, след ка­то съз­на­ни­ето е ве­че фак­т,­ човек тряб­ва да се из­диг­не над измамата, по­не до оп­ре­де­ле­на степен. Но тъй ка­то съз­на­ни­ето се ос­но­ва­ва вър­ху Майя,върху измамата, то не мо­же да се приб­ли­жи до ис­тин­с­ка­та дейс­т­ви­тел­ност и е длъж­но да бъ­де пос­то­ян­но под­х­вър­ля­но на ед­но или дру­го объркване, как­то спо­ме­нах пре­ди малко. И така: пе­ри­оди­те на по­вър­х­нос­т­ни описания, ще се за­ме­нят с периоди, ко­ито ще вник­ват в ис­тин­с­ка­та стойност, в ис­тин­с­ка­та ду­хов­на те­жест на ис­то­ри­чес­ки­те съ­би­тия и личности. Днес ние сто­им пред та­къв пе­ри­од,­кой­то ще до­ка­ра не са­мо за­бе­ле­жи­тел­ни све­тов­ни събития, но и ко­рен­но раз­лич­ни от­но­ше­ния в би­та и ежедневието.

Вече споменах, че през ми­на­ли­те епохи, до­ри и през Четвъртата сле­дат­лан­т­с­ка епоха, у хо­ра­та жи­ве­еха таки­ва сили, ко­ито в хо­да на раз­ви­ти­ето се про­ме­ни­ха зна­чи­тел­но и прос­то ста­на­ха други. Аз спо­ме­нах още, че и са­мо­то яс­но­вид­с­т­во днес е съв­сем друго, днес то по­чи­ва на дру­ги факто- ри. Определени про­це­си от близ­ко­то ми­на­ло днес прос­то не мо­гат да се из­вър­ш­ват по съ­щия начин, как­то нап­ри­мер се из­вър­ш­ва­ха през Четвър- тата сле­дат­лан­т­с­ка епоха. Ето един ти­пи­чен пример:

През Четвъртата сле­дат­лан­т­с­ка епо­ха съ­щес­т­ву­ва­ше нещо, ко­ето мо­жем да на­ре­чем "из­пи­та­ния с огън". Естествено, хо­ра­та днес си въобразяват, че всич­ко то­ва е би­ло плод на суеверие. Тези из­пи­та­ния впро­чем се със­то­яха в след­но­то - за да се до­ка­же ви­на­та или не­вин­нос­т­та на един човек, той тряб­ва­ше да ми­не по на­же­же­на ме­тал­на решетка. Ако той по­лу­че­ше изгаряния, счи­та­ха го за виновен; ако ус­пе­еше да ми­не не вре­дим по на­же­же­на­та решетка, обя­вя­ва­ха го за невинен. Естествено, днеш­ни­те хо­ра при­емат по­до­бен разказ за су­еве­рие от миналото, оба­че то­зи факт е са­ма­та истина. Просто то­зи факт се дъл­жи на оне­зи чо­вешки ка­чес­т­ва от миналото, ко­ито днеш­ни­ят чо­век е изгубил. През ми­на­ли­те епо­хи чо­веш­ка­та при­ро­да имаше нап­ри­мер след­но­то ка­чес­т­во - ко­га­то един не­ви­нен чо­век се из­п­ра­вя­ше пред то­зи тър­жес­т­вен и ре­ши те­лен мо­мен­т, ­той мо­же­ше та­ка да за­си­ли сво­ята невинност, че да я нап­ра­ви ся­каш час­ти­ца от ду­хов­ния Космос; та­ка здра­во да свър­же сво­ето съз­на­ние с ду­хов­ния свят, че да от­де­ли сво­ето ас­т­рал­но тя­ло от своето фи­зи­чес­ко тяло. И то­га­ва той мо­же­ше да ми­не нев­ре­дим по на­же­же­на­та ме­тал­на решетка. Да, през мина­ли­те епо­хи бе­ше точ­но така; и то­ва е са­ма­та истина. Добре е, скъ­пи мои приятели, ако чрез то­зи конкре­тен при- мер, Вие се убедихте, че то­ва древ­но су­еве­рие по­чи­ва на са­ма­та ис­ти­на –
ос­вен ако не смятате, че е по­-б­ла­гоп­ри­ят­но за Вас да раз­ка­же­те още ут­ре та­зи ин­тим­на ис­ти­на на Вашия пастор.

Да, скъ­пи мои приятели, те­зи не­ща се про­ме­ни­ха твър­де много. Един човек, кой­то дър­же­ше да до­ка­же своята невинност, мо­же­ше да ми­не през огъня; но Вие тряб­ва да сте на­пъл­но сигурни: об­що взе­то хо­ра­та и тога­ва се бо­яха от огъня, не си мис­ле­те че им дос­та­вя­ше ня­как­во удо­вол­с­т­вие да се раз­хож­дат по на­же­же­ни решетки. Навремето огъ­нят пре­диз­вик­ва­ше не по­-мал­ко ужас у хората, оба­че не и у тези, ко­ито чрез не­го мо­же­ха да до­ка­жат сво­ята невинност. Част от силата, ко­ято в ми­на­ло­то ка­ра­ше хо­ра­та да ми­на­ват през огъня, днес по­тъ­на дъл­бо­ко на­вът­ре в чо­веш­ка­та душа, ста­на по-интимна, по-нежна. И яс­но­вид­с­т­во­то на Петата сле­дат­лан­т­с­ка епоха, как­то и връз­ки­те с ду­хов­ния свят, се ос­но­ва­ват тък­мо на та­зи - ма­кар и пре­обра­зе­на - сила, ко­ято в ми­на­ло­то ка­ра­ше хо­ра­та да ми­на­ват през огъня.

Ако днес чо­век ис­ка да осъ­щес­т­ви ня­как­ва връз­ка с ду­хов­ния свят, той тряб­ва да пре­одо­лее приб­ли­зи­телно съ­щия ужас, ка­къв­то об­зе­ма­ше чо­ве­ка в миналото, ко­га­то му се на­ла­га­ше да ми­на­ва през огъня. Тази е причината, по­ра­ди ко­ято днес мно­го хо­ра се стра­ху­ват от ду­хов­ния свят ка­то от огън. И то­ва не е ни­каква алегория, скъ­пи мои приятели, хо­ра­та се стра­ху­ват от съв­сем ре­ал­на­та бол­ка на изгарянето. От тук ид­ва и ця­ла­та ом­ра­за към антропософията; хо­ра­та прос­то се стра­ху­ват от ней­ни­те из­га­ря­щи истини, стра­ху­ват се да не се изгорят. Обаче ево­лю­ци­ята изис­к­ва от нас, бав­но и не­отс­тъп­но да се приб­ли­жа­ва­ме към огъ­ня и да не се бо­им от ис­тин­с­ка­та действителност. Защото по­тъ­на­ли­ят дъл­бо­ко в нас, ин­ти­мен и "оттеглен" от външ­ния свят жи­вот - как­то го ока­чес­т­вих в пос­лед­ни­те лек­ции - изис­к­ва от нас пре­ди всич­ко - те­зи про­це­си за­нап­ред ще ста­ват все по­-сил­ни -, да то­зи прик­рит в ду­ши­те ни ин­ти­мен жи­вот изис­к­ва от нас по­не един стре­меж за нав­ли­за­не в ду­хов­ния свят, за нав­ли­за­не във всич­ки­те му сфери, но на­й-­ве­че в сфе­рата на възпита- нието.