Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ

Желаем ли с на­ши­те раз­съж­де­ния да пос­тиг­нем ня­как­ва цел, ще тряб­ва да се пос­та­ра­ем да об­х­ва­нем ця­лата същ­ност на та­ка на­ре­че­ния Пети сле­дат­лан­т­с­ки пе­ри­од с не­го­во­то ог­ром­но значение. Ако не ис­ка да се за­ни­ма­ва с кон­к­рет­ни­те не­ща и се ог­ра­ни­ча­ва са­мо с на­й-­об­щи раз­съж­де­ния за све­та и човечеството, кои то се получават, ко­га­то не се взе­мат под вни­ма­ние спе­ци­ал­ни­те неща, чо­век не мо­же да вник­не в съ­би­тия от та­ка­ва из­к­лю­чи­тел­на важ­ност ка­то те­зи на съвременността. За съ­жа­ле­ние тряб­ва да се подчертае, че на на­й-­ши­ро­ки кръ­го­ве им лип­с­ва ед­но по­-дъл­бо­ко раз­би­ра­не за важ­нос­т­та на те­зи събития.

Вчера по съв­сем оп­ре­де­ле­ни причини, ко­ито ще се изяс­нят от по­-на­та­тъш­ни­те разсъждения, Ви из­ло­жих две положения. Първо, че на човече- ството, по­доб­но на из­пи­та­те­лен балон, е би­ло под­х­вър­ле­но съ­чи­не­ние то на Брукс Адамс, за да се про­ве­ри кол­ко из­меж­ду по­доб­ни не­ща мо­гат да бъ­дат проз­ре­ни по­не от от­делни индивиди. Във въп­рос­на­та кни­га се твърди, че един на­род­нос­тен ор­га­низъм тряб­ва­ло да се схва­ща именно ка­то организъм, то­ест че той се раж­дал и пре­жи­вя­вал свое детство, по- расване, зря­лос­т,­ос­та­ря­ва­не като от­дел­ния човек, ма­кар в случая, раз­би­ра се, да има са­мо сходство, а не тъждественост. Сетне се по­сочва, че в оп­ре­де­ле­ни епо­хи на сво­ето развитие, на­ро­ди­те офор­мя­ли по две съп­ри­над­леж­ни качества, а именно има­ги­на­тив­ния и войн­с­т­ве­ния еле­мент
през ед­на възраст, респ. на­уч­ния и ин­дус­т­ри­ал­но­-ко­мер­си­ал­ния еле­мент през дру­га възраст. Следователно при­ема се съ­жи­тел­с­т­во­то на народи, ед­ни от ко­ито по сво­ето ес­тес­т­во би­ли има­ги­на­тив­но и войнствено, а дру­ги - на­уч­но и ин­дус­т­ри­ал­но­-ко­мер­си­ал­но пред­раз­по­ло­жени, ка­то от вза­имо­дейс­т­ви­ето на та­ки­ва на­ро­ди се по­раж­да­ло раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то във все­мир­ния процес.

Казах Ви, че то­ва виж­да­не е едностранчиво. По кой на­чин та­ки­ва виж­да­ния се по­явя­ват изоб­що на бял свят? Какво оз­на­ча­ва тях­но­то пре­дос­та­вя­не на обществеността?

Такива виж­да­ния са пра­ве­ли впе­чат­ле­ние на от­дел­ни вли­ятел­ни хо­ра и се чис­лят към импулсите, ко­ито дейс­т­ват в съвременността. При по­до­бни ра­бо­ти цел­та ви­на­ги е би­ла от­дел­ки час­ти от об­шир­но­то ду­хов но познание, не­ка ка­жем от окул­т­но­то поз­на­ние за ево­лю­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то да бъ­дат из­т­ръг­на­ти от взаимов­ръз­ка­та им и би­ло спо­ред нуж­да­та от тях, би­ло спо­ред очак­ва­но­то от тях да бъ­дат им­п­лан­ти­ра­ни в света. С това, че от об­щия обем пра­вил­ни окул­т­ни проз­ре­ния за раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то се из­мък­ва ед­но или друго, ви­на­ги мо­же да се пос­тиг­не не­що спе­ци­ал­но в ус­лу­га на ня­коя група, в ус­лу­га на ня­ка­къв гру­пов его- изъм. Познанието ка­то ця­ло слу­жи ви­на­ги на ця­ло­то човечество. Про- изволно от­де­ле­но­то слу­жи ви­на­ги на от­дел­ни групи. Това е съ­щес­т­ве­но­то и важното, ко­ето тряб­ва да се има предвид, за­що­то мно­го от нещата, пра­ве­ни от окул­т­на стра­на дос­то­яние на обществеността, не са неверни, но пред­с­тав­ля­ват по­ло вината, четвъртината, ос­ми­на­та от истината, ко­ято тък­мо за­ра­ди съ­дър­жа­ща­та се в нея част от ис­тин­но­то мо­же да се из­пол­з­ва за ед­нос­т­ран­чи­во­то пос­ти­га­не на ед­но или друго. Ето за­що на про­зи­ра­щия та­ки­ва неща пра­ви го­ля­мо впечатление, ко­га­то от­към Аме- рика на­ча­ло­то на ХХ век се по­ла­га с това, че по кни­жарски канали, ко­ито са в ус­лу­га на ня­кои пол­з­ва­щи се от окул­т­ни сред­с­т­ва движения, по све­та се раз­п­рос­т­раня­ват оп­ре­де­ле­ни идеи.

Второто, ко­ето посочих, бе­ше за­бе­ле­жи­тел­ни­ят трак­тат на бла­го­род­ния Томас Мор за на­й-­доб­ра­та фор­ма на об­щес­т­ве­ни­те ус­ло­вия в дър­жа­ва­та и за ос­т­ров Утопия. От то­зи трак­тат вче­ра Ви ци­ти­рах пасажа, къ­дето Томас Мор ка­ра един чужд не­му човек, кой­то мо­же и да е из­мис­лен – въз­мож­но е още днес да се за­позна­ем по­-­об­с­той­но с не­го и Вие ще ви- дите, че не е из­мис­лен -, да из­ре­че как­во­то той ис­ка да ка­же за Утопия. Изхождайки от оп­ре­де­ле­но нас­т­ро­ение за сво­ето време, ко­ето об­ри­су­вах вчера, той из­тък­ва сво­ите усе­ща­ния и след туй опис­ва са­ма­та Утопия.

Описанието на Утопия, пред­п­ри­ето от Томас Мор, кой­то в на­ча­ло­то на Петата сле­дат­лан­т­с­ка епо­ха под хвър­ля точ­но те­зи идеи в раз­ви­ти­ето на човечеството, на­ис­ти­на е из­вън­ред­но своеобразно. Открих дос­та хора, про­че­ли "Утопия", ала ни­то един, кой­то да я е чел дос­та­тъч­но внимате-
лно, за да до­ве­де дейс­т­ви­телно до съз­на­ни­ето си до­ри са­мо все­въз­мож­ни­те трикове, стран­ни­те подробности, съ­дър­жа­щи се в та­зи книга. Хора- та въз­п­ри­емат опи­са­ни­ето на ос­т­ров Утопия из­ця­ло ка­то опи­са­ние на ня­как­ва въ­об­ра­жа­ема стра­на и пог­лъ­щат стра­ни­ца по­дир страница. В на­ше­то ли­ше­но от вся­как­ва ду­хов­ност време, то­ва е разбираемо, но би тря- б­ва­ло по­не да се забележи, че или Томас Мор ри­су­ва нещо, ко­ето чо­век не мо­же да схва­не да­же ка­то плод на ня­как­ва фантазия, или пък че той ще да е бил кръ­гъл глупак, обик­но­вен празноглавец. Наше то вре­ме оба­че не пра­ви та­ки­ва ло­гич­ни заключения, то пред­по­чи­та да под­ми­на­ва вся­как­ви по­доб­ни не­ща с ед­на по­вър­х­нос­т­на оценка. А се­га с ня­кол­ко на­й-­об­щи щри­хи ще пред­с­та­вя пред ду­ша­та ни съ­дър­жа­ние то на то­ва про­из­ве­де­ние - ако дър­жи­те на всич­ки подробности, ще тряб­ва са­ми да про­че­те­те "Утопия".

Най-напред тряб­ва да обър­нем вни­ма­ние на това, че Утопия би­ва пред­с­та­ве­на ка­то държава, дос­тиг­на­ла из­вес­т­на зря­лост в сво­ето устройство; за­що­то из­рич­но се казва, че опис­ва­на­та об­с­та­нов­ка в Утопия не е съ­щес­т­ву­ва­ла от­к­рай вре­ме и че за ней­но­то раз­ви­тие са би­ли нуж­ни 1760 го- дини, по­ра­ди ко­ето в из­вес­тен сми­съл се ка­сае за със­то­яние на зрялост, на завършеност.

На пър­во мяс­то спе­ци­ал­но се подчертава, че иму­щес­т­во­то е общо, че ни­кой ня­ма своя соб­с­т­ве­ност и че дър­жа­ва­та се под­раз­де­ля на ня­как­ви ро- дове, ко­ито изби­рат - не­ка ги на­ре­чем та­ка - старейшини. Измежду ста­рей­ши­ни­те пък се из­би­ра княз, а в свик­ва­но от вре­ме на вре­ме съб­ра­ние пра­те­ни­ци­те об­съж­дат общес­т­ве­ни де­ла в духа, в кой­то то­ва им е въз­ло­же­но от от­дел­ни­те чле­но­ве на народа. Тук вед­на­га се на­тъква­ме на ед­на край­но не­оби­чай­на уред­ба - об­щес­т­ве­ни де­ла е раз­ре­ше­но да се об­съж­дат са­мо по пред­пи­сания начин. Ако ня­кой жи­тел на Утопия раз­го­ва­ря за об­щес­т­ве­ни де­ла с дру­ги лица, гро­зи го смър­т­но на­казание. По-ната- тък от­к­ри­ва­ме ед­на съв­сем ра­зум­на уредба: Когато в об­щес­т­ве­но­то съб­ра­ние се нап­ра­ви предложение, то ни­ко­га не се ра­зис­к­ва на­ча­са - хо­ра­та пър­во тряб­ва да си идат у до­ма и да поразмислят, а въп­ро­сът се раз­г­леж­да при дру­га възможност. Онзи, кой­то раз­каз­ва това, обяснява, че но та­къв на­чин хо­рата мо­гат да разсъдят, а не да бъ­дат при­нуж­да­ва­ни да да­дат при­бър­за­на оценка, та от­пос­ле ес­тес­т­ве­но да имат твър­дог­ла­ви­ето и его­из­ма да се при­дър­жат към та­зи оценка. Защото те се при­дър­жат към нея не защо­то са из­вър­ши­ли про­вер­ка и са на­ме­ри­ли ре­ше­ни­ето за пра- вилно, ами за­що­то вед­нъж ве­че са се ан­га­жира­ли със сво­ята оценка.

В Утопия вся­ко де­те тряб­ва да се учи на земеделие, а по­-къс­но ус­во­ява съ­що един за­на­ят - по пра­ви­ло упраж­ня­ва­ния от не­го­ви­те родители; жи­те­лят на Утопия мо­же да из­бе­ре и друг занаят, сти­га да му ид­ва от­ръки

не­що друго. Трудът е стро­го рег­ла­мен­ти­ран - от ни­ко­го не се изис­к­ва да ра­бо­ти по­ве­че от шест ча­са дневно.

Всичко ос­та­на­ло съ­що е ус­та­но­ве­но по на­й-­доб­рия начин: Работи се три ча­са пре­ди пладне; пре­ди то­ва обаче, още при из­г­рев слънце, се съ­би­рат всич­ки же­ла­ещи да слу­шат ду­хов­ни бе­се­ди и прочее. В Утопия ня­ма иг­ри от ви­да на съ­щес­т­ву­ва­щи­те другаде; на­мес­то то­ва има ед­но по­доб­но на ша­ха състезание, свое об­раз­на арит­ме­тич­на схватка, как­то и ед­но дру­го състезание, на­по­до­бя­ва­що пак на ша­ха и пред­с­та­вя­що еди­но­бор­с­т­во­то меж­ду по­ро­ци и добродетели.

Под над­зо­ра на пуб­лич­но из­б­ра­ни лица, от год­ни­те за на­ука се под­гот­вят учени. Измежду тях пък се из­лъчват пос­ла­ни­ци­те и жреците. Най-нечистата ра­бо­та се из­вър­ш­ва от роби, на­би­ра­ни от сре­да­та на по­ко­ре­ни те на­ро­ди или на престъпниците. Всеки ко­ре­нен жи­тел на Утопия е сво- боден. Има ед­на уред­ба в Утопия, на ко­ято не­уто­пий­ци ка­то нас се­га ве­че на­пъл­но се рад­ват - пъ­ту­ва­не без раз­ре­ше­ние на съ­от­вет­ни­те власти не мо­же да се предприема. За всяко, до­ри за на­й-к­рат­ко­то пъ­ту­ва­не е ну­жен паспорт. Пари не съ­щес­т­вуват. Каквото има в наличност, из­на­ся се на па­за­ра и от не­го мо­же да си взе­ме всеки. Чрез уредбите, ко­ито са тол­ко­ва хубави, че ни­кой не взе­ма повече, от­кол­ко­то му трябва, ста­ва из­лиш­но хо­ра­та да пла­щат - всеки по­лу­ча­ва всичко, как­во­то му е нужно. Затова и не е не­об­хо­ди­мо да се раз­по­ла­га с па­ри или не­що по­добно.

Единственият метал, кой­то ис­тин­с­ки се цени, е желязото. Моля Ви да обър­не­те спе­ци­ал­но вни­ма­ние на това, за­що­то в не­го се крие не­що мно­го съществено. По-малко це­не­но е среброто, а на­й-­мал­ко - златото. От зла­то не се из­гот­вят предмети, за как­ви­то не­уто­пий­ци­те из­пол­з­ват то­зи метал, а евен­ту­ал­но ве­ри­ги за престъп­ни­ци и тем подобни. Престъпни- ците би­ват око­ва­ва­ни в злат­ни ве­ри­ги - тях те тряб­ва да ги но­сят ка­то по­зор­но петно. Освен то­ва от зла­то се пра­вят оп­ре­де­ле­ни съдове, за ко­ито в по­ря­дъч­на ком­па­ния е неп­рилич­но да се говори, и раз­ни дру­ги неща. По та­зи при­чи­на нап­ри­мер веднъж, ко­га­то в Утопия дош­ли пра­тени­ци на чужд на­род и в же­ла­ни­ето си да се ха­ре­сат на мес­т­ни­те жи­те­ли се по­яви­ли с раз­кош­ни злат­ни на кити, уто­пий­ци­те ги взе­ли за не­до­раз­ви­ти хора, за­що­то там от зла­то в кра­ен слу­чай се пра­вят дрън­кул­ки за на­й-­мал­ки­те деца, ко­ито те пос­ле захвърлят. Когато пра­те­ни­ци­те при- стигнали, де­ца­та се би­ли на­ре­дили по ули­ци­те и завикали: Вижте, виж- те, те­зи гла­ма­ви стар­чо­ци все още па­зят дрън­кул­ки­те си!

В Утопия не прави ни­как­во впечатление, ако ня­кой се из­до­ка­ра с ху­ба­ва дреха. Утопийците казват: Как мо­же чо­век да се пер­чи с това, че но­сел дре­ха от ед­на или дру­га вълна? Нали пре­ди туй ов­це­те са я но­си ли? Не вър­ви да се пер­чиш с нещо, ко­ето при­ро­да­та пър­во­на­чал­но е да­ла на овцете!
Към сво­е­об­ра­зи­ята на Утопия спада, че там за доб­ро и зло, за по­рок и доб­ро­де­тел се съ­ди един­с­т­ве­но в рамки­те на ре­ли­ги­оз­ни­те представи. Една фор­ма на епи­ку­рейс­т­во сред раз­в­ле­че­ния се смя­та за дос­той­но въж­де­ле­ние в жи­во­та на човека, та­ка че в кол­ко­то по­-го­ля­мо до­вол­с­т­во жи­вее някой, тол­ко­ва по­-доб­ро­дете­лен е той в Утопия. Утопийците вяр­ват в без­с­мър­ти­ето на чо­веш­ка­та ду­ша и из­по­вяд­ват сво­его ро­да рели­гия на разума. По те­хен въз­г­лед все­ки чо­век чрез соб­с­т­ве­ния си ра­зум мо­же да прозре, че Бог ка­то вещ майс­тор нап­рав­ля­ва света, че чо­век при­те­жа­ва без­с­мър­т­на ду­ша и по­дир смър­т­та пре­ми­на­ва в един ду­ховен свят, къ­де­то за доб­ро­де­тел­нос­т­та и по­роч­нос­т­та има наг­ра­ди и наказания. Към дра­го­цен­ни­те ка­мъ­ни те не про­явя­ват интерес, за­що­то раз­съж­да­ват така: Когато ня­кой ку­пу­ва дра­го­це­нен камък, той ис­ка от про­да­ва­ча да му да­де га­ран­ци­я­,че е истински; но как­во зна­че­ние има това, щом до­ри и пог­ле­дът не от­к­рива да­ли дра­го­цен­ни­ят ка­мък е ис­тин­с­ки или не? Следо- вателно то­ва си е чис­то уто­пич­на работа. При тях ло­вът се обя­вя­ва за не­що недостойно. Той е не­поч­те­на дейност и са­мо на ме­са­ри­те се раз­ре­ша­ва да я уп­ражняват.

Мъжът, кой­то спо­де­ля те­зи сведения, обяснява, че той лич­но за­поз­нал жи­те­ли­те на Утопия с гръц­ка­та лите­ра­ту­ра и из­кус­т­во и че те се ока­за­ли из­вън­ред­но схватливи, че да­же тех­ни­ят език по зву­че­не мал­ко на­подо­бя­вал гръцкия, как­то и кул­ту­ра­та им въ­об­ще при­те­жа­ва­ла особеността, че на­пом­ня ня­как­ва смес­и­ца от гръц­ки и пер­сийс­ки елементи. Начина, по кой­то ста­ва из­бо­рът на съп­руг и съпруга, ня­ма да опис­вам по причини, ко­ито ще установите, ако про­че­те­те книгата. В Утопия ад­во­ка­ти ня­ма - смя­тат ги за на­й-в­ред­ни те хора. Договори не се сключват, по­не­же уто­пий­ци­те са на мнение, че кой­то же­лае да спа­зи нещо, ще го спа­зи и без договор, а ако чо­век не же­лае да спа­зи нещо, той ня­ма да го спа­зи до­ри да е склю­чил договор.

На вой­на из­бяг­ват по всич­ки въз­мож­ни на­чи­ни про­ли­ва­не­то на кръв; за тях то е на­й-­по­зор­но­то деяние, което съществува. Те казват: Пролива ли ня­кой кръв на война, той зап­ри­лич­ва на животните, на въл­ци­те и на ти- грите. Редно е да се тър­сят дру­ги пътища, за­що­то чо­ве­кът при­те­жа­вал интелигентност. Кръв те проли­ват са­мо в край­но на­ло­жи­те­лен случай, ко­га­то не на­ме­рят ни­ка­къв друг изход. Сред ония, чи­ято стра­на въз­на­ме­ря­ват да нападнат, обик­но­ве­но из­п­ра­щат раз­ни хо­ра със за­да­ча­та или да все­ят раз­дор сред про­тивниците, за да ги счеп­кат по­меж­ду им, или да по­гу­бят то­го­ва или оно­го­ва и т.н. Следователно "чрез лю­бов и разум", как­то казват, те се опит­ват да пре­диз­ви­кат раздор, не­съг­ла­сие и вза­им­но из­т­реб­ва­не на хората, с ко­ито смя­тат да воюват, и ако не им се удаде, ед­ва то­га­ва се ре­ша­ват на кръвопролитие. Но дори и то­га­ва имат свои ­

специ­фич­ни похвати, ко­ито доказват, че же­ла­ят да прек­ра­тят про­ли­ва­не­то на кръв веднага, щом се по­яви ня­как­ва въз­мож­ност за това.

По-нататък се разказва, че ос­нов­на чер­та на уто­пий­ци­те е про­ява­та на ре­ли­ги­оз­на търпимост. Доколкото не прес­тъп­ва законите, все­ки мо­же да се при­съ­еди­ни към ко­ято и да би­ло сек­та и да из­по­вяд­ва вся­как­ви ре­ли­ги­оз­ни възгледи. Така би­ло пос­та­но­ве­но още от Утоп - ос­но­ва­те­ля на Утопия, все­ки оба­че е длъ­жен да вяр­ва в ед­но вър­хов­но същество, на­ри­ча­но от тях Митра. Разказващият се опи­тал да въ­ве­де там и християнст- вото, ко­ето би­ло пос­рещ­на­то мно­го при­вет­ли­во и ре­ал­но приз­на­то за най-­доб­ра­та религия. Пълна ре­ли­ги­оз­на тър­пи­мост ца­ри зна­чи там - все­ки мо­же да вяр­ва в как­во­то си иска. В про­ти­во­вес на то­ва на никой, кой­то е ма­те­ри­алист и не вяр­ва в без­с­мър­ти­ето на душата, не се по­ла­гат ни­как­ви граж­дан­с­ки или дру­ги права, как­ви­то има обик­но­ве­ни­ят човек, и той би­ва обявяван, та­ка да се каже, за безправен.

Там има ед­на секта, смя­та­ща жи­вот­ни­те за същества, чи­ето тя­ло - как­то при хо­ра­та - се оби­та­ва от душа. Има жреци, ко­ито в спе­ци­ал­ни мис­те­рий­ни цър­к­ви по­уча­ват хо­ра­та и им по­каз­ват култове. Празници се чес­т­ват в края и в на­ча­ло­то на годината. Музикалните ин­с­т­ру­мен­ти до­ня­къ­де се от­ли­ча­ват от те­зи на не утопийците.

Те са осо­бе­но при­год­ни да въз­п­ро­из­веж­дат в то­но­ве онова, ко­ето чо­веш­ка­та ду­ша из­пит­ва при раз­лич­ни­те си нас­т­ро­ения и т.н.

Представих Ви всич­ко така, как­то е опи­са­но в са­ма­та книга. Сигурно Ви е нап­ра­ви­ло впе­чат­ле­ние как веднъж споменах, че ре­ли­ги­ята на уто­пий­ци­те е ре­ли­гия на ра­зу­ма и че все­ки вяр­ва в това, ко­ето му вну­ша­ва ра- зумът. Сетне пък се обяснява, че би­ло въ­ве­де­но хрис­ти­ян­с­т­во­то и че всич­ки вяр­ва­ли в ня­ка­къв сво­е­об­разен Митра. Подир туй се говори, че хем ца­ря­ла търпимост, хем пък че всеки, кой­то е материалист, не се пол­з­вал със съ­щи­те права. С ед­на ду­ма - в кни­га­та ще от­к­ри­ете как­ви ли не противоречия.

За как­во всъщ­ност ста­ва въп­рос в та­зи книга, как­во соб­с­т­ве­но це­ли да опи­ше тя? Това дейс­т­ви­тел­но мо­же да се раз­бе­ре са­мо ако се стъ­пи вър­ху ос­но­ви­те на Духовната Наука. Нека бъ­дем съв­сем наясно, че Томас Мор - по­доб­но на Пико де­ла Мирандола и дру­ги - бил човек, кой­то с ед­на част от съ­щес­т­во­то си все още се на­ми­рал под въз­дейс­т­ви­ето на Чет- въртата сле­дат­лан­т­с­ка епоха, до­ка­то с дру­га­та ве­че бил прек­ра­чил в Пе- тата. Но в съ­що­то вре­ме той бил човек, кой­то зна­ел то­ва и го раз­г­ръ­щал с пъл­но съзнание, по­не­же прите­жа­вал ня­ка­къв ду­хо­вен живот.

Денем Томас Мор пре­кар­вал ча­со­ве на­ред в медитации, чрез ко­ито дос­тиг­нал до съв­сем оп­ре­де­ле­ни ус­пехи. Тези ус­пе­хи оба­че са в ре­зул­тат имен­но на това, че с ед­на част на съ­щес­т­во­то си той - как­то се ка­за - жи­ве­ел все още в Четвъртата сле­дат­лан­т­с­ка епо­ха и ата­вис­тич­но­то у не­го

И така, ние има­ме ра­бо­та с един човек, в чи­ято ду­ша ще тряб­ва мал­ко да надзърнем, щом же­ла­ем да раз­берем за как­во точ­но ста­ва ду­ма при не­го­ва­та Утопия. Такъв един чо­век е зна­ел съв­сем определено, че в еволю­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то влас­т­ват окул­т­ни им­пул­си и че при пре­хо­да от Чет- въртата към Петата сле­дат­лантска епо­ха се е ка­са­ело на мно­го хо­ра да бъ­де да­ден ве­рен импулс. Отделен е въп­ро­сът да­ли те ще го из­ползват. Какво зна­ят та­ки­ва хо­ра - по оно­ва вре­ме е би­ло така, днес не­ща­та от­но­во са другояче, но за то­ва чес­то сме разговаряли, - та как­во са зна­ели та­ки­ва хора? Знаели са, че за чо­ве­чес­т­во­то ще тряб­ва да на­с­тъпи упадък, ако то раз­ви­ва са­мо онова, ко­ето е - не­ка го на­ре­чем - недуховно, ко­ето е са­мо измислено, кое то е са­мо дар на разума. Такива хо­ра знаят, че чо­ве­чес­т­во­то ще се съ­сух­ри чак до фи­зи­чес­ко­то - раз­би­ра се, не в те­че­ние на ня­кол­ко столетия, а след про­дъл­жи­тел­но вре­ме -, ако бъ­де раз­ви­ван са­мо су­хи­ят раз­съдък, са­мо он­зи ду­хо­вен елемент, кой­то ле­жи в ос­но­ва­та на ма­те­ри­алис­ти­чес­ки­те възгледи. Такива хо­ра имат съв­сем дру­го схва­ща­не за ис­ти­на­та в срав­не­ние с пос­те­пен­но фор­ми­ра­ло­то се през пе­та­та сле­дат­лантска епо­ха схва­ща­не за нея. Те знаят, че тряб­ва да се мис­ли за неща, ко­ито не се от­на­сят до фи­зи­чес­кия план, тъй ка­то без ог­лед на това, как­во пред­с­тав­ля­ва ис­ти­на­та за те­зи неща, чо­ве­кът - ако не ис­ка да се съсух­ри - тряб­ва да има мисли, ко­ито не се от­на­сят до фи­зи­чес­кия план; за­що­то то­ва са жи­ви­тел­ни­те мисли, ко­ито пра­вят въз­мо­жен жи­во­та въ­об­ще и ко­ито го стимулират. Ето как­во зас­лу­жа­ва вни­ма­ние на­равно със стойнос­т­та за ис­ти­на­та на духовното.

Чрез сво­ите медитации, на Томас Мор му се уда­ва­ло по полуатависти- чен, по­лу­съз­на­те­лен на­чин да при­доби­ва пред­с­та­ви от по­-вис­шия свят, кон­то оба­че у не­го се раз­мес­ва­ли с ма­те­ри­ал­но­то от све­то­ве­те на меч­ти те. И от та­ки­ва ре­ал­ни вът­реш­ни пре­жи­вя­ва­ния про­из­ляз­ло раз­ка­за­но­то от не­го в "Утопия" То не е из­мислица, не е фантазия, а нещо, ко­ето на­ис­ти­на бил из­жи­вял ка­то плод на сво­ите ме­ди­та­ции и ко­ето пред­с­тавил така, как­то го бил изживял, за да каже: Вижте как един човек, кой­то жи­вее в Англия по вре­ме­то на Хенри VIII, кой­то до­ри е дър­жа­вен слу­жи­тел
при Хенри VІІІ и в ду­ша­та си но­си чувствата, желанията, съкро­ве­ни­те це­ли на Англия от оно­ва време, из­жи­вя­ва - ко­га­то ви­де­ни­ята му раз­ра­вят не­го­ва­та вът­реш­ност - то­ва ка­то сво­е­об­ра­зен иде­ал за държава. Искал е да из­ра­зи как­ви желания, цели, идеи деб­нат в из­вестен сми­съл в под­съз­на­ни­ето на онези, ко­ито са не­до­вол­ни от външ­ния свят. Това е ис­кал да представи.

Ето за­що мо­же да се каже: Става ду­ма за ас­т­рал­но­то се­бе­поз­на­ние на един чо­век от оно­ва време. Един мъ­дър чо­век ка­то Томас Мор пред­с­та­вя не прос­то ня­ка­къв иде­ал за бъдещето, а из­жи­вя­ва­но­то от него, за що­то та­ка по свой на­чин и съ­об­раз­но с епо­ха­та си ис­ка да приб­ли­жи до хо­ра­та го­ля­ма­та истина, че външна­та се­тив­на дейс­т­ви­тел­ност е са­мо Майя и че та­зи външ­на се­тив­на дейс­т­ви­тел­ност тряб­ва да се съ­пос­тави със свръх­се­тив­ния свят. Но ко­га­то тя бъ­де съ­пос­та­ве­на така, че в съ­що­то вре­ме се усе­ща въз­дейс­т­ви­ето на всич­ки страсти, на всич­ки желания, при­съ­щи на оп­ре­де­ле­на епо­ха и от­го­ва­ря­щи на ес­тес­т­во­то на та­зи епоха, то­га­ва се по­лу­ча­ва нещо, ко­ето - ако чо­век се взре в не­го - ни на­й-­мал­ко не би му се ис­ка­ло да го пред­с­та­ви ка­то идеал. Защото, от­к­ро­ве­но казано, ако аз са­ми­ят се бях ро­дил в Утопия, за своя пър­ва за­дача ве­ро­ят­но щях да сми­там въз­мож­но по­-бър­зо­то пре­мах­ва­не на те­зи уто­пич­ни ус­ло­вия и тях­но­то за­мества­не с други. Абстрахирайки се от се­гаш­ни­те времена, условията, ко­ито ца­рят ту­к-­та­ме по земята, щя­ха мо­же би да ми се сто­рят до­ри по­-­иде­ал­ни от ца­ря­щи­те в Утопия. Но и Томас Мор е ис­кал да опи­ше не идеал­ни условия, а онова, ко­ето дейс­т­ви­тел­но бил из­жи­вял при об­ри­су­ва­ни­те от мен обстоятелства. В из­вестен смисъл, той е ис­кал да ка­же на хората: Ако мо­жех­те да ви­ди­те же­ла­ни­ята си, ако мо­жех­те наг­лед­но да ви­ди­те окова, ко­ето ви се ис­ка да си пред­с­та­ви­те ка­то иде­ал­ни условия, то ще­ше да из­г­леж­да така, че си­гурно ня­ма­ше да бъ­де­те до­вол­ни от него.

Сега на нас ни е из­вес­тен чужденецът, дал опи­са­ни­ето на Утопия: Чуж- денецът е ас­т­рал­но­то "себе" на Томас Мор. На те­зи не­ща тряб­ва да се гле­да мно­го по-реално, от­кол­ко­то се случ­ва на практика. За да бъ­де раз­б­ра­на ево­лю­ци­ята на човечеството, на­ло­жи­тел­но е на оп­ре­де­ле­ни ней­ни мес­та да се из­ди­рят ос­но­во­пола­га­щи­те факти. Във все­ки слу­чай оцен­ка­та не мо­же да се офор­ми чрез из­веж­да­не от ня­кол­ко­то факта, нами­ра­щи се в не­пос­ред­с­т­ве­на бли­зост или пък при­гот­ве­ни от хо­ра от обкръже- нието. От то­ва ва­лид­на оценка не мо­же да се получи, а са­мо точ­но от­ра­же­ние на сим­па­ти­ите и антипатиите. На не­го мо­же да се от­да­де как­ва ли не почит, но то не по­ма­га да се вър­ви нап­ред и не мо­же да бъ­де в ус­лу­га на човечеството.

На всич­ки те­зи не­ща ще се вър­нем отново, но на пър­во вре­ме ис­ках да Ви пред­с­та­вя един ха­рак­те­рен за смя­на­та на епохата, за пре­хо­да от

Ако це­лим да раз­бе­рем взаимовръзките, към ко­ито ня­кои на­ши при­яте­ли - съг­лас­но из­ра­зе­но­то от тях же­ла­ние - про­явя­ват интерес, ние ос­вен туй тряб­ва да се по­мъ­чим да схва­нем кон­к­рет­на­та ре­ал­ност на онова, ко­ето пред­с­тав­ля­ва на­род­на­та душа. Защото на­ше­то ма­те­ри­алис­ти­чес­ко вре­ме и на­чи­нът ни да усеща­ме са дос­та пред­раз­по­ло­же­ни да бър­кат на­род­на­та ду­ша с от­дел­на­та душа, сиреч, ко­га­то се го­во­ри за един народ, да се смя- та, че в ре­ал­нос­т­та той има не­що об­що с от­дел­ни­те чле­но­ве на народа. За окултиста, ако ми бъ­де поз­во­ле­но да из­пол­з­вам ед­но мал­ко грубо, но об­раз­но сравнение, е точ­но тол­ко­ва без­раз­съдно да отъж­дес­т­вя­ва няко- го, кой­то на­ри­ча се­бе си ан­г­ли­ча­нин или германец, с не­го­ва­та на­род­на душа, колко­то без­раз­съд­но би би­ло отъж­дес­т­вя­ва­не­то на си­на или дъ­ще­ря­та с ба­ща­та или майката. Сравнението, както казах, е грубо, тъй ка­то в еди­ния слу­чай има­ме ра­бо­та с два­ма фи­зи­чес­ки човека, а в дру­гия - с ед­на фи­зи­чес­ка и с ед­на не­фи­зи­чес­ка същност; кон­к­рет­но пог­лед­на­то оба- че, две­те са съв­сем раз­лич­ни об­ра­зу­вания. Човек без­с­пор­но ще раз­бе­ре за­ло­же­но­то в основата, но онова, чи­ето схва­ща­не е край­но необходимо, ако ня­кой изоб­що же­лае да го­во­ри за те­зи не­ща с ре­ал­но основание, ще бъ­де раз­б­ра­но ед­ва от момента, кога­то се про­уме­ят тай­ни­те на пов­та­ря­щи­те се зем­ни жи­во­ти и на свър­за­на­та с тях Карма. Защото в то­ва се крие не­ве­ро­ят­но важ­на­та истина, че сред да­ден на­род чо­век се е озо­вал са­мо пос­ред­с­т­вом ед­на ин­кар­нация, до­ка­то в ин­ди­ви­ду­ал­на­та си същ­ност той но­си не­що съв­сем друго, не­имо­вер­но повече, как­то и не­имовер­но по­-мал­ко от онова, ко­ето се съ­дър­жа в на­род­на­та душа. По от­но­ше­ние на реалността, се­бе­отъж­дествя­ва­не­то с на­род­на­та ду­ша ня­ма аб­со­лют­но ни­ка­къв смисъл, ако из­ли­за из­вън рам­ки­те на онова, ко­ето се оз­на­ча­ва с ду­ми ка­то лю­бов към отечеството, лю­бов към родината, пат­ри­оти­зъм и дру­ги подобни. Тези не­ща ще се ви­дят в пра­вил­на свет­ли­на ед­ва след ка­то на ис­ти­ни­те за ре­ин­кар­на­ци­ята и Кармата се пог­лед не се­ри­оз­но и задълбочено.

В пос­лед­но вре­ме на раз­лич­ни мес­та го­во­рих за вза­имов­ръз­ка­та на чо­веш­ка­та ду­ша меж­ду смър­т­та и прераж­да­не­то с онова, ко­ето настъпва, ко­га­то чрез раж­да­не­то чо­век нав­ли­за в битието. Обръщах вни­ма­ние на положението, че меж­ду смър­т­та и но­во­то раж­да­не чо­век е свър­зан със силите, ко­ито съ­би­рат хо­ра­та през поколенията. Повтарящото се съ­че­та­ва­не на ро­ди­тел­с­ки двой­ки и про­чее в по­том­с­т­во­то и в ос­та­на­ли­те ус- ловия, свър­за­ни с ре­ду­ва­не­то на поколенията, има за последица, че чове- кът, кой­то между смър­т­та и ражда­не­то се на­ми­ра в ця­лос­т­ния поток, на- к­рая би­ва от­ве­ден при ро­ди­тел­с­ка­та двойка, чрез ко­ято мо­же да при­до­-
бие въплъщение. Както чо­век във фи­зи­чес­кия жи­вот е свър­зан със сво­ето фи­зи­чес­ко тяло, та­ка между смър­т­та и но­во­то раж­да­не той е свър­зан с обстоятелствата, ко­ито под­гот­вят раж­да­не­то му от оп­ре­де­лена ро­ди­тел­с­ка двойка. В силите, ко­ито в край­на смет­ка от­веж­дат един чо­век при оп­ре­де­ле­на ро­ди­тел­с­ка двойка, ко­ито пре­диз­вик­ват то­зи баща, та­зи май­ка от­но­во да са има­ли съ­щи­те ро­ди­те­ли и та­ка на­та­тък в об­рат­на по­сока - във всич­ко това, ко­ето пос­ле се раз­к­ло­ня­ва на раз­лич­ни стра­ни и вза­имо­дейс­т­ва по раз ли­чен начин, във всич­ко то­ва чо­век би­ту­ва в те­че­ние на столетия!

Обръщам Ви внимание, че ако чо­век би­ту­ва са­мо в онова, ко­ето про­низ­ва трийсет поколения, то то­ва ве­че пред­с­тав­ля­ва вну­ши­те­лен брой сто- летия. Защото от Карл Велики до на­ше вре­ме се наб­ро­яват око­ло трий- сет поколения, а във всичко, ко­ето про­ти­ча във вид на обичане, сближа- ване, съз­да­ва­не на по­том­с­т­во и в край­на смет­ка от­веж­да при ро­ди­тел­с­ка­та двойка, от ко­ято чо­век се ражда, във всич­ко то­ва той би­ту­ва лично, всич­ко то­ва той лич­но си го е приготвил.

Повтарям това, тъй ка­то при личностите, ко­ито би­ват на­ри­ча­ни во­де­щи и ко­ито по ня­ка­къв на­чин мо­гат да бъ­дат приз­на­ти за водещи, е важ­но да се проз­ре как тък­мо чрез то­ку­-що при­ве­де­ния факт се осъ­щес­т­вява оно- ва, ко­ето те впос­лед­с­т­вие оз­на­ча­ват за човечеството. Бих ис­кал да на­со­ча пог­ле­да Ви към ед­на во­деща личност, но онова, ко­ето тряб­ва да се ка­же за нея, ще ос­та­вя нак­рая да дос­тиг­не връх­на­та си точ­ка в ед­но изяв­ле­ние за та­зи личност, нап­ра­ве­но от другиго. Веднага ще ви­ди­те защо.

В ли­це­то на Данте ние има­ме ед­на осо­бе­но из­тък­на­та лич­ност от края на Четвъртата сле­дат­лан­т­с­ка епоха. Една та­ка­ва из­тък­на­та лич­ност мо­жем да я съ­пос­та­вим с личностите, при­до­би­ли из­вес­т­но зна­че­ние след нас­тъп­ва­не на Петата сле­дат­лан­т­с­ка епо­ха ка­то Томас Мор например. Нека да се със­ре­до­то­чим по­-с­пе­циално вър­ху онова, ко­ето сме ус­та­но­ви­ли на­й-­об­що у ед­на лич­ност ка­то Данте. Една лич­ност ка­то Данте действа из­вън­ред­но импулсиращо, из­вън­ред­но авторитетно. Интересно би би­ло по­не чрез до­гад­ки да се размиш­ля­ва как ед­на та­ка­ва душа, пре­ди още чрез раж­да­не­то да встъ­пи в ед­но фи­зи­чес­ко зем­но битие, ко­ето ще се ока­же важ­но за човечеството, в из­вес­т­на сте­пен - ако мо­га да си пос­лу­жа с мал­ко ба­ро­ко­вия из­раз - си е пред­ве­ща­ла окова, ко­ето тя тряб­ва да стане, та по пра­ви­лен на­чин да бъ­де ро­де­на от пра­вил­на­та ро­дител­с­ка двойка. Тези обстоятелства, раз­би­ра се, се съз­да­ват в ду­хов­ния свят, но се ре­али­зи­рат с по­мощ­та на фи­зи­чес­ки­те инструменти. Следователно от сре­ди­те на ду­хов­ния свят, та­ка да се каже, ста­ва на­соч­ва­не­то на ед­на кръв към дру­га и т.н.

По пра­ви­ло ед­на лич­ност ка­то Данте ни­ко­га не мо­же да се по­яви от хо­мо­ген­на кръв. За ед­на та­ка­ва ду­ша нап­ра­во е не­въз­мож­но да при­над­ле­-
жи към един народ. Тук ня­ма как да не се по­лу­чи тайн­с­т­ве­на алхимия, то­ест тряб­ва да се слее раз­лич­на кръв. Каквото и да при­каз­ват онези, ко­ито по­ра­ди пре­ка­лен пат­ри­оти­зъм ис­кат да ан­га­жи­рат ве­ли­ки­те лич­нос­ти за един народ, в ду­ми­те им ня­ма мно­го истина!

Що се от­на­ся до Данте, за да видите, че съм безпристрастен, бих ис­кал на­й-­нап­ред да ос­та­вя друг да об­рису­ва как­во от същ­нос­т­та му из­ли­за на­яве за всеки, кой­то умее да на­со­чи вни­ма­ни­ето си към нея. Човек лес но би мо­гъл да помисли, че пра­вя ня­как­ва по­ли­ти­чес­ка пропаганда, което, раз­би­ра се, ми е без­к­рай­но да­лечно. Ето за­що нап­ра­вих справ­ка у Кар- дучи*123 - ве­ли­кия ита­ли­ан­с­ки по­ет от по­-но­во време, кой­то бе­ше го­лям поз­на­вач на Данте. Зад Кардучи - и та­зи имен­но е при­чи­на­та да се по­зо­ва на не­го - стои съ­що онова, ко­ето в Италия се на­ри­ча massonier и ко­ето е свър­за­но с всич­ки­те окул­т­ни братства, към ко­ито ве­че на со­чих вни­ма­ни­ето Ви. Затова те­оре­тич­ни­те за­ни­ма­ния на Кардучи с ре­ал­ни не­ща от жи­во­та се ха­рак­те­ризи­рат до из­вес­т­на сте­пен с та­ко­ва за­дъл­бо­че­но поз- нание. Не твърдя, че то­ва за­дъл­бо­че­но поз­на­ние той е из­ла­гал нав­ред на показ, ни­то че е бил сво­его ро­да окултист, но в онова, ко­ето казва, все пак се кри­ят неща, дос­тиг­на­ли до не­го по как­ви ли не тайн­с­т­ве­ни кана- ли.

И тъй, Кардучи казва*124, че в Данте си вза­имо­дейс­т­ва­ли три еле­мен­та и са­мо чрез вза­имо­дейс­т­ви­ето на те­зи три еле­мен­та Дантевата същ­ност мог­ла да ста­не онова, ко­ето била. Първо, пос­ред­с­т­вом някои брън­ки на по­тек­ло­то му то­ва бил ста­ро­ет­рус­ки­ят елемент. От не­го Данте по­лу­чил нещото, ко­ето му раз­к­ри­ло свръхсе­тив­ни­те светове, той му да­вал спо­соб­нос­т­та да го­во­ри тол­ко­ва за­дъл­бо­че­но за свръх­се­тив­ни­те светове. На вто­ро мяс­то у не­го бил за­ло­жен ро­ман­с­ки­ят елемент, кой­то му поз­во­ля­вал да има пра­вил­но от­но­ше­ние към съв­ре­мен­ния жи­вот и да из­хож­да от ня­кои прав­ни понятия. А тре­ти­ят еле­мент в Данте - каз­ва Кардучи - бил германският. На не­го дъл­жал сме­лос­т­та и све­жес­т­та на въз­г­ле­ди­те си, из­вес­т­на пря­мо­та и ре­шител­но отс­то­ява­не на за­мис­ле­но­то от него. От те­зи три еле­мен­та Кардучи със­та­вя ду­шев­нос­т­та на Данте.

Първият ни на­соч­ва към не­що старокелтско, ко­ето ня­как си го про­пи­ва и го въз­в­ръ­ща към Третата след ат­лан­т­с­ка епоха, за­що­то кел­т­с­ко­то на се­вер от­п­ра­вя в ми­на­ло­то към онова, ко­ето опоз­нах­ме ка­то Трета сле­дат­лан­т­с­ка епоха. Освен туй Четвъртата сле­дат­лан­т­с­ка епо­ха от­к­ри­ва­ме в романския, а Петата - в герман­с­кия елемент. От три­те епо­хи и тех­ни­те им­пул­си Кардучи със­та­вя еле­мен­ти­те в ду­ша­та на Данте, та­ка че ние дейс­т­ви­тел­но има­ме три пласта, раз­по­ло­же­ни един до друг или по­-с­ко­ро един вър­ху друг - Трета, Четвърта, Пета епоха, келтски, романски, гер­ман­с­ки елемент. Добри Дантеви из­с­ле­до­ва­те­ли са по­ло­жи­ли мно­го уси- лия, за да ус­та­но­вят как с ог­лед на ду­хов­ния свят Данте е мо­гъл да сме­си

Така ус­та­но­вя­ва­ме как в ед­на от­дел­на лич­ност се про­явя­ва за­бе­ле­жи­тел­но­то вза­имо­дейс­т­вие на три пласта от ев­ро­пейс­кия раз­вой на човечест- вото. И Вие виж­да­те как един чо­век ка­то Кардучи, нап­ра­вил та­зи оценка не под вли­яние на днеш­на­та на­род­нос­т­на полуда, а въз ос­но­ва на из­вес­т­на обективност, по­соч­ва как­во е би­ло за­ло­же­но в Данте.

С то­ва ве­че се до­кос­ва­ме до обстоятелства, ко­ито там, къ­де­то се поз­на­ват ре­ал­нос­ти­те на живота, са много доб­ре известни, на ко­ито се раз­чи­та и ко­ито чо­век же­лае съ­що да из­пол­з­ва ка­то сили, ко­га­то пред­п­риема раз- ­лич­ни неща. На окул­т­ни­те братс­т­ва те­зи об­с­то­ятел­с­т­ва съв­сем не са не­из­вес­т­ни - ни­то на за­кон­ните, ни­то на оне­зи другите, де­то пос­та­вят тай­на­та на­ука в ус­лу­га на ня­ка­къв гру­пов его­изъм в ед­на или друга насока. Защото тай­на­та за вза­имо­дейс­т­ви­ето на три­те пос­ле­до­ва­тел­ни пласта, има­ща го­ля­мо зна­че­ние глав­но за Европа, се об­съж­да във всич­ки окул­т­ни братства, дос­той­ни да но­сят то­ва име, с го­ля­ма гриж­ливост, а поняко- га, естествено, по един или друг на­чин съ­що за от­к­ло­ня­ва­не на вни­ма­ни­ето от онова, ко­ето мо­же да се оз­на­чи ка­то доб­ра­та насока.

Моля Ви да за­пом­ни­те съв­сем точно, че за та­ки­ва не­ща съ­щес­т­ву­ват познания, ко­ито под­ле­жат на пре­подаване, въп­ре­ки че външ­ни­ят ра­зу­мен свят чес­то пъ­ти не дър­жи да знае мно­го за тях, и ко­ито осо­бе­но гри- жли­во и сис­те­ма­тич­но се пре­по­да­ват на­й-­ве­че в за­пад­ни­те и в аме­ри­кан­с­ки­те окул­т­ни братства.

След ка­то по то­зи на­чин под­гот­вих пъ­тя и Ви за­поз­нах с уче­ни­ето за онова, ко­ето в из­вес­тен сми­съл е тайна­та на ево­лю­ци­ята и ко­ето - ма­кар и с на­й-­раз­лич­на цел - би­ва преподавано, се­га ис­кам да на­со­ча вни­мани­ето Ви вър­ху ня­кои спе­ци­ал­ни учения, ко­ито ще пред­с­та­вя прос­то рефе- ративно. Тези уче­ния офор­мя­ли съ­дър­жа­ни­ето на нас­тав­ле­ни­ята на ня­кои тай­ни шко­ли осо­бе­но от края на XIX век. През ХХ век те на­мират сво­ето продължение, но на­чен­ки­те им са от края на XIX век, ко­га­то при­до­би­ват сил­но влияние. Направен бил опит да бъ­дат въ­ве­де­ни навсякъ- де, къ­де­то се смя­та­ло за не­об­хо­ди­мо да бъ­дат из­пол­з­ва­ни с ня­каква цел. И така, без да уп­раж­ня­вам критика, бих ис­кал на­й-­нап­ред чис­то ре­фе­ра­тив­но да пред­с­та­вя ня­кои уче­ния от окул­т­ни­те братс­т­ва в Англия, ка­то наб­лег­на на онова, за ко­ето ве­че има­те готовност.
Там се уче­ло и се учи, че ево­лю­ци­ята на Европа мо­же да бъ­де разбрана, ако по­-нап­ред рет­рос­пек­тив­но се пог­лед­не към пре­хо­да от романската, от Четвъртата сле­дат­лан­т­с­ка епо­ха към Петата сле­дат­лан­т­с­ка епоха; уче­ло се - мо­ля то­ва да се схва­ща един­с­т­ве­но ка­то рефериране, - че тряб­ва­ло да се раз­бе­ре тай­на­та на прехо­да от Четвъртата към Петата епо­ха или - как­то се каз­ва­ло в те­зи братс­т­ва - от чет­вър­та­та към пе­та­та под- раса. Знаете,че по не­ед­нок­рат­но на­зо­ва­ва­ни при­чи­ни ние не мо­жем да из­пол­з­ва­ме тер­ми­на подраса, тъй ка­то с не­го ве­че се прес­лед­ва едност- ранчива, гру­по­ва цел, до­ка­то нас ви­на­ги са ни ин­те­ре­су­ва­ли не групови- те, а все­об­щи­те це­ли на човечеството. Учело се, че в об­щи ли­нии чет­вър­та­та под­ра­са се пред­с­та­вя от романските, ла­тин­с­ки­те народности. Във вся­ка ево­лю­ция на чо­ве­чес­т­во­то ста­ва та­ка­, че раз­вой­но­то реду­ва­не не про­ти­ча по начин, при кой­то пос­лед­ва­що­то прос­то стои след предхо- дното, ами пред­ход­но­то оста­ва да съ­щес­т­ву­ва ре­дом със след­ва­що­то по­дир него, тъй че от­пос­ле пред­ход­но и пос­лед­ва­що жи­ве­ят съвмес­т­но в пространството. Така и чет­вър­та­та подраса, със­то­яща се в об­щи ли­нии от ро­ман­с­ко­-ла­тин­с­ки елемент, ос­та­на­ла да съ­щес­т­ву­ва чрез пос­лед­ни­те си пред­с­та­ви­те­ли и през епо­ха­та на пе­та­та подраса.

Петата подраса, по­яви­ла се в на­ча­ло­то на XV век, включ­ва оне­зи наро- ди, ко­ито са приз­ва­ни да го­во­рят по све­та на английски. Англофонските на­ро­ди пред­с­тав­ля­ват пе­та­та подраса, а ця­лос­т­на­та за­да­ча на Петата сле­дат­лан­т­с­ка епо­ха се със­тои в това, све­тът да бъ­де зав­ла­дян за ан­г­лийс­ки го­во­ре­щи­те народи. Остатъците от чет­вър­та­та под­ра­са - ла­тин­с­ки об­лъх­на­ти­те народи, оче­вид­но ще из­па­дат все по­ве­че и по­ве­че в ня­какъв мате- риализъм, те съ­дър­жат в се­бе си еле­мен­та на сво­ето вът­реш­но разложе- ние, а и във фи­зи­чес­ко отно­ше­ние са но­си­те­ли на упадъка. Както ве­че казах, аз са­мо реферирам, без да из­ла­гам не­що ка­то мое твърдение. Еле- ментът на пе­та­та под­ра­са бил съ­дър­жал оба­че пред­раз­по­ло­же­ност към спиритуализъм, към въз при­ема­не на ду­хов­ния свят. Трябвало да се раз­бе­ре как чет­вър­та­та под­ра­са е въз­дейс­т­ва­ла вър­ху петата, ка­то за цел­та пог­ле­дът се из­вър­не в миналото, къ­де­то нор­д­с­ки­те народности, пре­вър­на­ли се впос­лед­с­т­вие в брити, гали, германи*125, влез­ли в до­пир с Рим- ската империя. Поставял се въпросът: как­во соб­с­т­ве­но са би­ли те­зи на­род­нос­ти по времето, ко­га­то Римската им­пе­рия по­ве­ла вой­на сре­щу тях, то­ест ко­га­то в из­вестен сми­съл би­ла по­де­та бит­ка­та меж­ду чет­вър­та­та и пе­та­та подраса? По въз­раст те ка­то на­ро­ди са би­ли кърмачета! Важно е сле­до­ва­тел­но да се изтъкне, че римляните, ро­ман­с­ки­ят елемент, чет­вър­та­та под­ра­са идват, за да се пог­ри­жат за тях ка­то дойка. Тези из­ра­зи са нужни, за да се по­со­чи ана­ло­ги­ята меж­ду на­роднос­т­ния еле­мент и еле­мен­та на от­дел­ния човек. Така рим­ля­ни­те се пре­вър­на­ли в дой­ка и та­зи им ро­ля про­дъл­жи­ла дотогава, до­ка­то те по­ве­че или по­-мал­ко раз­п­рос­т-­

Кърмачето ста­ва дете; то­ва е времето, ко­га­то в Рим се уч­ре­дя­ва пап­с­ка­та ин­с­ти­ту­ция и със сво­ята власт папа­та ста­ва нас­тойник на детето, тъй как­то рим­ля­ни­те би­ли не­го­ва дойка. Както казах, аз не твър­дя нищо, а са­мо реферирам. После след­ва вза­имо­дейс­т­ви­ето меж­ду пап­с­т­во­то и се­вер­ни­те дадености, всичко, ко­ето про­ни­за­ло Централна Европа чак до Британия - то­ва е въз­пи­та­ни­ето под пап­с­ко­то настойничество, чрез ко­ето про­дъл­жа­ва въз­дейс­т­ви­ето на ро­ман­с­кия еле­мент от Четвъртата сле­дат­лан­т­с­ка епоха. Някъде към ХІІ век, ко­га­то пап­с­т­во­то прес­та­на­ло да бъ­де такова, как­то по-преди, за­поч­на­ло юно­шес­т­во­то на те­зи раз лич­ни народности, ко­ето се ха­рак­те­ри­зи­ра с про­буж­да­не­то на соб­с­т­ве­на­та им интелигентност. Настойникът се оттегля. Юношеството трае до към края на XVIII век. При пре­по­да­ва­не­то на по­доб­ни не­ща нас­тояще­то по пра­ви­ло се изпуска, тъй ка­то то по­ра­ди оп­ре­де­ле­ни съ­об­ра­же­ния се смя­та за добро. Хората не трябва да чу­ват твър­де яс­но как­во се мис­ли за нас­то­яще­то - пред­по­чи­та се то да им бъ­де под­не­се­но по су­гести­вен на- чин.

Така с те­че­ние на вре­ме­то­,на се­вер под пок­ро­ви­тел­с­т­во­то на дойката, на нас­той­ни­ка и т.н. се оформи­ла се­гаш­на­та зря­лост на онова, ко­ето ве­че съ­дър­жа­ло пред­пос­тав­ка­та за пос­те­пен­но прев­ръ­ща­не на Британия в гос­под­с­т­ва­щия на­род на Петата сле­дат­лан­т­с­ка епоха, ка­къв­то би­ли не са­мо римляните, но и романизмът, ко­га­то от не­го про­из­ляз­ло папството. Следователно, до­ка­то от ство­ла на чо­ве­чес­т­во­то се от­ронват ос­тан­ки­те на ла­тин­с­кия елемент, ка­то нов пло­до­но­сен еле­мент спо­ред то­ва виж­да­не се раз­п­рос­ти­ра онова, в ко­ето жи­вее бри­тан­с­ка­та същност. И тук се намеква, че всич­ки външ­ни дейс­т­вия и мерки, ко­ито дър­жат да имат ня­ка­къв сми­съл и да бъ­дат пло­дот­вор­ни­,т­ряб­ва да се пред­п­ри­емат така, че да сто­ят под зна­ка на те­зи виждания. Защото как­во­то и да ста­ва без те­зи виж­да­ния - да се вяр­ва например, че ла­тински­ят еле­мент не се на­ми­ра в упа­дък или че бри­тан­с­ки­ят не е във възход, - то е об­ре­че­но на изсъхване. Подоб­ни работи, каз­ват те­зи хора, мо­гат ес­тес­т­ве­но да се вършат, но са осъ­де­ни да ос­та­нат без значение, те - та­ка да се ка­же - не покълват. Все ед­но да хвър­лиш се­ме в не­под­хо­дя­ща почва.

Скицираното по то­зи на­чин уче­ние пред­с­тав­ля­ва фундамент, прос­му­кал се във всички, до­ри в по­-­езо­те­рични­те братства, в оне­зи окул­т­ни брат- ства, ко­ито от­пос­ле дейс­т­ва­ли в за­пад­ни­те ре­ги­они ка­то та­ка на­ре­че­но то ви­со­кос­те­пен­но ма­сон­с­т­во и прочее. От хора, под­дър­жа­ли по­-тяс­на или по­-да­леч­на връз­ка с те­зи братства, то би­ло прив­на­ся­но в пуб­лич­ни­те де­ла не­ряд­ко по тол­ко­ва прик­рит начин, че хората, ко­ито тряб­ва­ло да го зас­тъп­ват в живота, ня­ма­ли ни­как­ва пред­с­та­ва как са им би­ли пре­да­де­ни

И още не­що твър­ди то­ва учение. Казва се, че как­то оне­зи хо­ра се­вер­но от ро­ман­с­кия еле­мент се под­гот­вя ли за пе­та­та подраса, по схо­ден на­чин днес сла­вя­ни­те се из­п­ра­вят сре­щу Запада ка­то въз­ник­ва­ща шес­та подра­са - точ­но как­то ни­ко­га гер­ман­с­ки­те на­род­нос­ти нас­тъ­пи­ли от се­вер сре­щу ро­ман­с­кия елемент. Под управ­ле­ни­ето на ед­но во­де­що към ги­бел дес­по­тич­но пра­ви­тел­с­т­во - твър­ди уче­ни­ето - на из­ток жи­ве­ят из­вестен брой народности, ко­ито съ­що ка­то гер­ма­ни­те от времето, ко­га­то Римска- та им­пе­рия се раз­п­рос­ти­ра­ла на север, още не са народи, а са­мо народ- ности. Тези на­род­нос­ти със­тав­ля­ват от­дел­ни­те еле­мен­ти на та­ка на­ре­че­ния сла­вян­с­ки народ, кой­то днес са­мо фор­мал­но се дър­жи обе­ди­нен от ед­но под­ле­жа­що на по­ми­та не дес­по­тич­но правителство. Служа си с оби­чай­ни­те за те­зи окул­т­ни братс­т­ва изрази.

Че на­ис­ти­на има­ме ра­бо­та с на­род­нос­ти - след всич­ко хубаво, ко­ето съм каз­вал за славяните, не­ка ми бъде поз­во­ле­но в ско­би да от­бе­ле­жа и това, - след­ва нап­ри­мер от факта, че ко­га­то през 1848 г. в Прага се про­веж­дал Славянският кон­г­рес и все­ки сла­вян­с­ки пред­с­та­ви­тел ис­кал да го­во­ри на своя си ези­к.­ То­ва се ока­за­ло неизпълнимо, по­не­же не се разбирали; та­ка се на­ло­жи­ло да го­во­рят на кни­жо­вен нем­с­ки език. Споменавам го не за да пре­диз­ви­кам смях, а за да посоча, че има из­вес­т­но зна­че­ние как­во на Запад се препо­да­ва за славяните.

По-нататък в ан­г­лийс­ки­те братс­т­ва се говори, че спря­мо ос­та­на­ли­те славяни, по­ля­ци­те имат пре­дим­с­т­во дотолкова, до­кол­ко­то те еди­но­душ­но са из­г­ра­ди­ли свой ре­ли­ги­озен и про­чее кул­ту­рен жи­вот на срав­ни­телно ви­со­ко равнище. Сетне от­час­ти се об­ри­су­ват съд­би­ни­те на поля- ците, ала се твърди, че те всъщ­ност при­над­ле­жа­ли към Руската империя. Посочват се и бал­кан­с­ки­те славяни, за ко­ито се говори, че се ос­во­боди­ли от по­тис­ни­чес­т­во­то на Турция и ос­но­ва­ли са­мос­то­ятел­ни сла­вян­с­ки дър- жави, ко­ито оба­че - и то­ва из­ре­че­ние неп­рес­тан­но би­ва пов­та­ря­но - в та­зи си фор­ма ще­ли да про­съ­щес­т­ву­ват са­мо до след­ва­ща­та голя­ма ев­ро­пейс­ка война. В те­зи братс­т­ва го­ля­ма­та ев­ро­пейс­ка вой­на се пред­с­та­вя на­й-­ве­че през 90-те го­ди ни ка­то пред­с­то­яща в близ­ко бъ­де­ще и се свър­з­ва спе­ци­ал­но с ево­лю­ци­он­ни­те импулси, ко­ито ще­ли да се из­лъ­чат от бал­кан­с­ки­те сла­вя­ни и ко­ито се ха­рак­те­ри­зи­ра­ли с това, че те­зи дър- жави, въз­ник­на­ли чрез отде­ля­не от Турската империя, тряб­ва­ло да пре­ми­нат в дру­ги форми. Тези бал­кан­с­ки сла­вя­ни - се каз­ва там - ще мо­же­ли да за­па­зят са­мос­то­ятел­нос­т­та си са­мо до го­ля­ма­та ев­ро­пейс­ка война, след ко­ето им пред­с­тояло да ги спо­хо­дят съв­сем дру­ги съдбини*126.

Сега те­зи на­род­нос­ти - гла­си уче­ни­ето - се на­ми­ра­ли в пе­ле­на­чес­ка­та въз­раст и по­не­же ги обя­вя­ват за бъдна­та шеста, а бри­тан­ци­те - за пе­та­та подраса, с то­ва ве­че се намеква, че бри­тан­ци­те тряб­ва­ло да за­емат спря­мо тях съ­що­то положение, ко­ето няв­га рим­ля­ни­те за­ели спря­мо се­вер­ни­те гер­ман­с­ки народности, си реч от­пър­во тряб­ва­ло да бъ­дат дойка; в та­зи ро­ля се кри­ела пър­во­на­чал­на­та им задача. Според уче­ни­ето ро­ля­та на дой­ка щя­ла да прик­лю­чи в момента, ко­га­то те­зи на­ро­ди ще са стиг­на­ли дотам, че Руската им­перия ве­че да не съществува, а те въз ос­но­ва на соб­с­т­ве­ни­те си ум­с­т­ве­ни за­лож­би да си из­г­ра­дят спе­ци­ал­ни форми. Лека-полека оба­че дойката, раз­би­ра се, тряб­ва­ло да отс­тъ­пи мяс­то на настой- ника, то­ест от оне­зи на Запад, ко­ито със­тав­ля­ва­ли съ­щин­с­ка­та пе­та под- раса, тряб­ва­ло да се съз­да­де сво­е­об­раз­но папство. Там ду­хов­нос­т­та тря- б­ва­ло да се раз­вие осо­бе­но сил­но и как­то пап­с­т­во­то се от­на­ся­ло към Централна Европа, така тряб­ва­ло да въз­ник­не ня­как­ва конфигурация, ко­ято да дейс­т­ва в ши­ро­та от за­пад на изток, а то­ва трябва­ло да до­ве­де до из­пол­з­ва­не на Изтока за съз­да­ва­не­то на ня­кои ин­с­ти­ту­ции в не­го по схо­ден начин, как­то пап­с­т­во­то би­ло съз­да­ло свои ин­с­ти­ту­ции в Европа.

Оттогава ес­тес­т­ве­но на­ли­це бил нап­ре­дък с ед­на под­ра­са и до­ка­то пап­с­т­во­то по на­й-­раз­лич­ни на­чи­ни осно­ва­ло цър­к­ви и цър­ков­ни общини, то за­пад­но­то папство, ко­ето щя­ло да се раз­вие от сре­ди­те на бри­та­низма, има­ло за за­да­ча да про­ве­де на из­ток точ­но оп­ре­де­ле­ни ико­но­ми­чес­ки експерименти, си­реч да из­г­ра­ди ня­как­ва фор­ма на ико­но­ми­чес­ко съ­жи­тел­с­т­во по со­ци­алис­ти­чес­ки начин, за ко­ято се приема, че на за­пад ти е неприложима, до­кол­ко­то Западът пред­с­тав­ля­вал петата, а не шес­та­та подраса. Изтокът трябвало, първо­на­чал­но опитно, да се из­пол­з­ва за та­ки­ва на­со­че­ни към бъ­де­ще­то експерименти. Налагало се да бъ­дат про­ве­де­ни политически, ду­хов­ни и ико­но­ми­чес­ки експерименти.

Никой ес­тес­т­ве­но не е тол­ко­ва неразумен, за да твърди, че гос­под­с­т­во­то на Запада ще трае вечно, за­що­то ни­кой се­ри­озен уче­ник на окул­тиз­ма ня­ма да го повярва. Съществува оба­че пъл­на яснота, че как­то на­й-­на пред се из­пъл­ня­ва ро­ля­та на дойка, та­ка от та­зи ро­ля тряб­ва да про­из­те­че настойничеството, то­ест сво­его ро­да бъ­де­що пап­с­т­во от стра­на на за­пад­на­та култура.

Това бе­ше ед­но ре­фе­ра­тив­но представяне, скъ­пи мои приятели! Тези не­ща ле­жат съв­сем дъл­бо­ко в уче­нията на за­пад­но­то фран­к­ма­сон­с­т­во и цел­та е да се ус­та­но­ви да­ли имен­но вли­ятел­ни­те учения, за ко­ито то­ку­-що говорих, дейс­т­ви­тел­но са пос­ле­ди­ца от ево­лю­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то и са съз­да­де­ни за бла­го­то на целия чо­веш­ки род или чо­век тряб­ва да си ги пред­с­та­вя в до­ня­къ­де ко­ри­ги­ра­на форма. Такава е целта. Към об­съж­да­не­то на всич­ки те­зи не­ща ще се вър­нем отново.

А се­га ми се ис­ка да от­бе­ле­жа още, че ня­кои сте­пе­ни на раз­ви­ти­ето на­ис­ти­на не са плод на фантазиране, а нап­ро­тив - с все по­-за­дъл­бо­че­но­то раз­г­леж­да­не на ре­ал­ни­те фак­ти мо­же да се до­ка­же ве­че и във външ­но то онова, ко­ето пър­во­на­чал­но е би­ло ус­та­но­ве­но по окул­тен път. Външната на­ука и днес ве­че е на път да от­к­рие ня­кои учения, ко­ито свидетелстват, че има­ме ра­бо­та с та­ки­ва ре­ду­ва­щи се раз­вой­ни степени. Че в ду­ми­те на окул­тис­та на­ис­ти­на има не­що вярно, днес ве­че мо­же да се кон­с­та­ти­ра от от­дел­ни сим­п­то­ми на външ­на­та наука, са­мо че чо­век тряб­ва да има доб­ра во­ля за това.

Във връз­ка с то­ва ис­кам да при­ве­да нещо, на ко­ето ве­че не­ед­нок­рат­но съм об­ръ­щал внимание. В онова, което убяг­ва на външ­на­та раз­съ­дъч­на култура, но без­с­пор­но пред­с­тав­ля­ва ду­хов­но развитие, на­ми­рат из­раз оп­ре­де­ле­ни за­ко­ни по съ­щия начин, как­то и природните. Веднъж ве­че спрях вни­ма­ни­ето Ви вър­ху един ези­ков закон. Ако се прос­ле­ди въз­хо­дя­що­то раз­ви­тие от Четвъртата сле­дат­лан­т­с­ка епо­ха до на­ше време, се установява, че гръц­ки­ят и ла­тин­с­ки­ят пред­с­та­вят оп­ре­де­ле­на сте­пен в ези­ко­вия развой; по­-на­та­тък тя пре­ми­на­ва в готски, а ка­то след­ва­ща сте­пен се по­лу­ча­ва но­во­ви­со­ко­нем­с­ки­ят език. Тук раз­ви­ти­ето про­тича по съв­сем ре­гу­ля­рен начин. Мога да Ви илюс­т­ри­рам то­ва съв­сем схематич- но, но не­ща­та се ха­рак­те­ри­зират със съ­ща­та аб­со­лют­на за­ко­но­мер­ност ка­то при­род­ни­те за­ко­ни и из­к­лю­че­ни­ята са са­мо привидни.

Едно D в гръц­ки или ла­тин­с­ки пре­ми­на­ва в Т, а ед­но Т пре­ми­на­ва в Th, ко­ето по оп­ре­де­ле­ни ези­ко­ви за­кони мо­же да се яви и ка­то Z. Едно гръц­ко Th или Z да­ва гот­с­ко D, ко­ето пък в но­во­ви­со­ко­нем­с­ки ста­ва на

Т. Едно гот­с­ко Th или Z ста­ва на но­во­нем­с­ко Т и та­ка всич­ко про­дъл­жа­ва кръгообразно. По съ­щия на­чин ед­но гръц­ко­-ла­тин­с­ко В пре­ми­на­ва в гот­с­ко Р, в но­во­ви­со­ко­нем­с­ко F или Рf. Едно гръц­ко F или Рf би се яви­ло в гот­с­ки ка­то В, в но­во­ви­со­ко­нем­с­ки ка­то Р. Кръгообразен е съ­що та­ка пре­хо­дът на G през К в Ch. Вземете нап­ри­мер чис­ли­тел­но­то три: treis, threis, drei, къ­де­то Т = гръцки, Th = готски, D = но­во­ви­соконемски. Така

Така ние има­ме три степени, раз­по­ло­же­ни ед­на над друга: гръцко-латин- ска, гот­с­ка - съ­от­ветс­т­ва­ща на времето, ко­га­то рим­ля­ни­те се сблъс­ка­ли с гер­ма­ни­те - и но­во­ви­со­ко­нем­с­ка­та ка­то по­-на­та­тъш­на раз­вой­на степен. Както ве­че вед­нъж изтъкнах, стран­но­то е, че ан­г­лийс­ки­ят език е ос­та­нал на сте­пен­та на готския. Затова, ако ис­ка­те да от­к­ри­ете английския, при вся­ка ду­ма в но­во­ви­со­ко­нем­с­ки гла­сеж тряб­ва да се вър­нете с ед­на сте­пен назад. Вземете нем­с­ка­та ду­ма Tag ден; за да ми­не­те към английски, ще тряб­ва да се движи­те не напред, а назад: day. Вземете нем­с­ки tief “дълбок” - от­но­во тряб­ва да се вър­не­те на­зад към ан­г­лийски deep. Ако взе­ме­те но­во­ви­со­ко­нем­с­ко­то zehn 'десет' и тър­си­те ан­г­лийс­ко­то му съот- ветствие, ще тряб­ва да се вър­не­те към ten. Вземете ли нем­с­ки Dieb 'кра- дец', пак тряб­ва да се вър­не­те назад: ан­г­лийс­ки thief. При но­во­ви­со­ко­нем­с­ко­то dick 'дебел' чрез връ­ща­не ще по­лу­чи­те ан­г­лийс­ки thick. Сле- дователно при преми­на­ва­не от но­во­ви­со­ко­нем­с­ки към ан­г­лийс­ки дви­же­ни­ето ста­ва в посока, об­рат­на на ча­сов­ни­ко­ва­та стрелка.

Ето за­що съв­сем обек­тив­но мо­жем да кажем, че ако по от­но­ше­ние на ан­г­лийс­кия ис­ка­ме да из­ди­рим разви­ти­ето на ези­ка ка­то на­род­нос­тен еле- мент, ще тряб­ва да се вър­нем към сте­пен­та на готския. В ево­лю­цията си но­во­ви­со­ко­нем­с­ки­ят език се е из­диг­нал в спе­ци­фи­чен елемент. Тези ду­ми не са про­дик­ту­ва­ни от някак­ви пат­ри­отич­ни или на­ци­она­лис­ти­чес­ки съображения, а са ис­ти­на ка­то тази, че по­ляр­на­та меч­ка е бяла, ко­ето съ­що не е нуж­но да се каз­ва по­ра­ди сим­па­тия или ан­ти­па­тия към по­ляр­на­та мечка. Приведената от мен за­ко­но­мер­ност е един доб­ре из­вес­тен ези­ков за­кон - та­ка на­ре­че­ни­ят за­кон за звукоизместването. Представих Ви го са­мо с ог­лед на звучните, без­звуч­ни­те и ас­пи­ру­ва­ни­те експлозиви *127, но той мо­же да се при­ло­жи към ця­ла­та зву­ко­ва система. Развитие- то на ези­ка е стро­го ус­та­но­ве­но и от­го­ва­ря на им­пул­сите, ко­ито гос­под­с­т­ват в ево­лю­ци­ята на човечеството. Стъпка по стъп­ка външ­на­та на­ука съ­що из­важ­да неща­та наяве, ма­кар за­се­га са­мо спорадично; в окул­тиз­ма Вие има­те по­-дъл­бо­ки­те под­бу­ди за всичко, за ко­ето ста­ва ду­ма тук.

Ние ще раз­го­ва­ря­ме за още мно­го не­ща в ду­хов­ния живот, ко­ито ще по- кажат, че по­ло­же­ни­ето и в дру­ги об­лас­ти е точ­но как­то в езика. Щом бъ­де разбулено, не­осъз­на­то­то да­ва до­ка­за­тел­с­т­ва за обек­тив­ни­те за­кони. Те не мо­гат да се вър­тят и су­чат в за­ви­си­мост от сим­па­ти­ите или ан­ти­па­тии те.

Не смятайте, че то­зи Гримов за­кон за зву­ко­из­мес­т­ва­не­то мо­же би е бил не из­вес­тен на братствата, за които говорихме; ут­ре ще чу­ем как те се спра­вят с та­ки­ва неща, как и за тях на­ми­рат съ­от­вет­ни обяснения. Тези обяс­не­ния съв­сем не са нелепи, а се на­ми­рат в ня­как­ва връз­ка из­ця­ло в
ду­ха на един окултизъм, по отно­ше­ние на кой­то Вие, ако се за­поз­на­ете с не­ща­та по-отблизо, ще тряб­ва да ре­ши­те как да го пре­це­ни­те - да­ли да го смя­та­те за пра­во­ме­рен или за неправомерен. Кармата в ево­лю­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то ще нап­ра ви въз­мож­но ня­кои не­ща да ста­нат по­-дос­тъп­ни за ек­зо­те­рич­на­та об­щес­т­ве­нос­т,и то по­ра­ди това, че във фран­к­ма­сон­с­ки­те ор­де­ни е нас­тъ­пи­ла из­вес­т­на бъркотия. При се­гаш­ни­те ус­ло­вия не­мал­ко не­ща из­ли­зат наяве, вклю­чи­тел­но и за външ­ния свят. Ние оба­че ис­ка­ме да опоз­на­ем по­-дъл­бо­ки­те ос­но­ви на всич­ко това.

Вече про­ли­ча­ват дос­та за­бе­ле­жи­тел­ни явления. Днес нап­ри­мер съ­щес­т­ву­ва ин­те­рес­на студия*128 от ня­ка­къв мъж, за­ги­нал на бой­но­то по­ле - от­но­во зна­ме­на­тел­но кар­мич­но об­с­то­ятел­с­т­во - по вре­ме на та­зи война. В нея се раз­г­леж­да па­ра­ле­лиз­мът меж­ду френ­с­ка­та по­ли­ти­ка и френ­с­ки­те тай­ни ор­де­ни и се по­соч­ва как и на две­те мес­та не­ща­та се дви­жат успоредно, как и на две­те мес­та би­ту­ват ед­ни и съ­щи сили.

Много по-дискретно, мно­го по­-по­тай­но е по­ло­же­ни­ето в ан­г­лийс­ка­та политика, ко­ято из­ця­ло е под влияние на ста­ено­то по ана­ло­ги­чен на­чин зад нея. Там въп­ро­сът е да се на­ме­рят пътища, за да мо­же съ­от­вет­ни те хо­ра да се из­диг­нат на под­хо­дя­щи­те места. Стоящите на за­ден план окул­тис­ти чес­то пъ­ти са са­мо едини­ци и са­ми по се­бе си не оз­на­ча­ват ни­що особено; на тях им е нуж­но нещо, ко­ето се при­ба­вя - нуж­ни са им нули. Нулите не са единици, но с тях­на по­мощ зав­час се по­лу­ча­ва де- сетка. Прибавят ли се още нули, то­га­ва - ако еди­ни­ца­та е зас­та­на­ла ня­къ­де - ско­ро се по­лу­ча­ва множество, нап­ри­мер хилядарка, ма­кар всяка ну­ла да си е прос­то нула; а ко­га­то еди­ни­ца­та е покрита, ви­ди­ми ос­та­ват са­мо нулите. Следователно целта е ну­ли­те да бъ­дат ком­би­ни­ра­ни по оп­ре­де­лен на­чин с единиците, при ко­ето не е на­ло­жи­тел­но ну­ли­те да зна­ят осо­бе­но мно­го за начина, по кой­то са ком­би­ни­ра­ни с единиците.

Така нап­ри­мер има един мъж, кой­то е съв­сем поч­тен човек. Вече посо- чих, че за мен той ни на­й-­мал­ко не е че­рен дявол, за ка­къв­то го смя­тат мно­зи­на в Централна Европа, за мен той е почтен, при­ятен човек, кой­то дър­жи да каз­ва ис­ти­на­та по свой начин; но то­ва не пре­чи да бъ­де нула. Първоначалното си въз­пи­та­ние полу­чил в ин­тер­на­та на час­т­но учи­ли­ще в Уинчестър, сет­не про­дъл­жил об­ра­зо­ва­ни­ето си в ок­с­фор­д­с­кия Бейли­ъл Колидж. Тогава из­во­ювал не­що мно­го важ­но - на­й-­нап­ред наг­ра­да­та по кри­кет "Мерилебън", а подир туй те­нис­наг­ра­да­та "Кралица Анна" На двайсет и три го­ди­ни ста­нал депутат. В та­зи въз­раст чо­век се под­да­ва на как­ви ли не влияния. На трийсет го­ди­ни ста­нал дър­жа­вен сек­ре­тар по външ­на­та политика. От дъл­го вре­ме бил ми­нис­тър на външ­ни­те работи, ко­га­то за пър­ви път стъ­пил из­вън пре­де­ли­те на Англия, за да прид­ру­жи ан­г­лийс­кия крал при ед­но пъ­ту­ва­не в Африка. Написал и ед­на книж­ка за риболова, озаг­ла­вена "Въдичарстване с муха". Сега сър Едуард

Така из­г­леж­дат онези, ко­ито из­г­раж­дат външ­ни­те стафажи. Дотук, скъ­пи ми приятели, до­ве­дох­ме днес наши­те разисквания, ко­ито ще про­дъл­жим утре.