Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина



страница2/21
Дата31.08.2016
Размер4.06 Mb.
#7950
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ


Разбира се от само себе си, че само една малка част от всичко онова, което вие вероятно очаквате от бъдещето на медицината, ще може да бъде засегнато в този курс, защото всички вие ще се съгласите с мен, че действителната, осигуряваща бъдещето, дейност в медицинската област зависи от една реформа в самото медицинско образование. С това, което може да бъде изложено в един курс, такава реформа на медицинското образование не може да бъде стимулирана дори в най-общи линии, най-много е възможно в определен брой хора да възникне стремежът да участвуват в такава една реформа. Само че това, за което днес се говори в медицинската област, има винаги за свой противоположен полюс, за своя основа начините, по които медицинската дейност бива подготвена от наблюденията на анатомията, физиологията, на цялата биология. Чрез тази подготовка мислите на медиците биват предварително насочвани в определена насока, а преди всичко от тази насока трябва да бъдат отклонени хората.

Това, което трябва да бъде изложено в тази лекция, бих искал да го постигна така, че в един вид програма, по следния начин, да разпределя материала за разглеждане: Първо бих искал да ви дам някои неща, посочващи трудностите в днешното обичайно образование, по пътя към едно действително разглеждане същността на болестта. Като второ след това бих желал да ви посоча в каква насока трябва да се търси познанието за човека, което познание да даде действителната основа за медицинската дейност. Трето бих искал да посоча възможностите за едно рационално лечение чрез опознава не връзките на човека с останалия свят. В тази част бих желал да отговоря на въпроса, дали изобщо е възможно лечение и дали то е мислимо. И четвърто, като мисля, че това може би ще бъде най-важната част на разглежданията, което обаче трябва да се слее с другите три точки бих искал до утре или до други ден всеки един от участниците да ми запише това, което би искал да чуе, това, за което желае да се говори в този курс. Тези желания могат да простират върху всичко възможно. Чрез тази четвърта част на програмата, която обаче, както казахме, трябва да бъде вработена в другите три части, искам да постигна, да не си тръгнете от курса с чувството, че не сте чули може би тъкмо това, което сте искали да чуете. Ето защо бих искал така да построя курса, че всичко, което ще изразите като въпроси, като желания, да бъде разгледано по време на курса. И така, аз ви моля, по възможност до утре, или ако не може, до други ден, до този час да оставите своите бележки за исканото от вас. Мисля, че така най-добре ще постигнем някаква пълнота, така както е възможно в рамките на този курс.

Днес бих искал да дам само един вид въведение, един вид ориентировъчно наблюдение. Бих искал да изходя от това, че се стремя да изнеса главно всичко онова, което, изхождайки от духовно-научните наблюдения, в известна степен може да бъде дадено на лекарите. Не бих искал това, което ще се опитам да направя да бъде смесено с един медицински курс, каквото и ще бъде това но трябва да се вземе под внимание всичко онова, което от всяка гледна точка може да бъде важно за лекарите. Защото една истинска лекарска наука или изкуство ако мога да кажа така може да бъде постигната, само ако всички неща, влизащи в споменатия смисъл в съображение, бъдат разгледани истински за изграждането на такава една лекарска наука или изкуство.

И така, днес бих искал да изходя от няколко ориентировъчни наблюдения. Навярно, размисляйки над задачата, която стои пред вас като лекари, често сте се спъвали в следния въпрос: Какво представлява |болестта и какво изобщо е болния човек?

Рядко може да се срещне друго обяснение за болестта и за болния човек, освен това обяснение макар то да е маскирано от разни неща, вмъкнати по същество, а именно че болестният процес представлява отклонение от нормалния жизнен процес и че определени фактори, въздействащи върху човека, към които той в своя нормален жизнен процес първоначално не е способен, предизвикват промени в нормалния жизнен процес и в устройството му, и че болестта се заключава в тези, свързани с промените, функционални увреждания на телесните части. Ще трябва обаче да признаете, че това не е нищо друго, освен едно негативно определение на болестта. Това не е нещо, което би искало да помогне на човека, когато има работа с болести. И бих желал да работя преди всичко върху тази практическа страна, която да помогне на човека, когато има работа с болести. И за да достигна до определящото в тази област, ми се струва, че ще бъде добре да посоча определени възгледи, възникнали по въпроса за болестта в хода на времето. Не защото считам, че това е абсолютно необходимо за съвременното разглеждане на болестните прояви, но защото е възможно да се ориентираме по-лесно, ако можем да вземем предвид по-старите възгледи върху болестта, които възгледи все пак са довели до съвременното състояние в медицината.

Всички вие знаете, че когато се разглежда историята на медицината, възникването на медицината обикновено се отнася в древна Гърция към 4 и 5 хилядолетие, и всичко това се отдава изцяло на Хипократ, и може да се каже, че по този начин най-малко се предизвиква чувството, като че ли с това, което възниква при Хипократ като възглед и което след това води до тъй нар. хормонална патология, имаща в основата си значение до 19-то столетие, се поставя начало за развитието на медицинското дело на Запад. Това е първата основна грешка, която се извършва и която в същността си и днес още препятства достигането до един без пристрастен възглед върху същността на болестта. Най-първо трябва да бъде премахнато това основно заблуждение. За този, който непреднамерено с очи именно възгледите на Хипократ, които, ако вече сте забелязали, имат значение чак до Рокитански, т.е. чак до 19-то столетие, за него тези възгледи не са просто начало, но те са същевременно, и то в много силна степен, и край на старите медицински възгледи. В лицето на това, което изхожда от Хипократ, бих желал да кажа, пред вас застава последният филтриран остатък от прастари медицински възгледи, от възгледи, добити не по пътищата, по които днес търсят хората, по пътя на анатомията, но които възгледи са добити по пътя на старото атавистично ясновидство. И ако засега трябва да характеризираме положението на Хипократовата медицина абстрактно, всъщност най-добре би било да кажем: - С нея се преустановява старата, почиваща на атавистичното ясновидство, медицина. Външно изразено, но именно само външно изразено, можем да кажем: - Последователите на Хипократ търсят всяко заболяване в неправилното смесване на онези течни тела, които действат съвместно в човешкия организъм. Те посочват, че в нормалния организъм течните тела се намират помежду си в определено съотношение, и че в болното тяло настъпва отклонение това тяхно съотношение на смесване. С кразия се образувало правилно смесване, с дискразия неправилно смесване. Разбира се, бил е търсен начин за въздействие върху неправилното смесване, за да бъде върнато то обратно към правилното смесване. Четирите съставни части, които виждали във външния свят като изграждащи всяко физическо битие, били: Земя, вода, въздух и огън, но огън в смисъла на това, което днес ние наричаме просто топлина. За човешкия организъм специално, а така също и за животинския организъм, тези четири елемента са били виждани като черна жлъчка, жълта жлъчка, слуз и кръв. И са считали, че от кръвта, слузта, черната и жълтата жлъчка, от правилното им смесване би трябвало да функционира човешкият организъм. Но сега, когато съвременният човек, какъвто съществува и сред нас, научно подготвен, се сблъска с нещо подобно, най-първо той ще си помисли: След като се смесват кръв, слуз, жълта и черна жлъчка, то те се смесват съобразно това, което е вложено в тях като свойства, и което, така вложено като техни свойства, може да бъде установено от една по-нисша или по-висша химия.

И всъщност в тази светлина, сякаш последователите на Хипократ само по този начин са виждали кръвта, слузта и т.н., ние си представяме, че от това място тръгва хормоналната патология. Но това не е така за една единствена съставна част, за черната жлъчка, която за съвременния наблюдател се явява всъщност най-хипократовата, за нея се е считало че обикновените химически свойства са това, което действа върху другото. Но за всичко останало, за бялата или жълтата жлъчка, за слузта, за кръвта, за тях се е мислело не просто като за свойства, които могат да бъдат установени чрез химически реакции. За тези течни съставни части на човешкия организъм ще се огранича и засега няма да взема предвид животинския организъм се е мислело, че притежават известни, присъщи им свойства на сили, разположени вън от земната ни същност. Така че, ако са си представяли водата, въздуха, топлината като зависими от силите на извънземния Космос, то и тези съставни части на човешкия организъм са били представени като проникнати от сили, идващи вън от Земята. виждате ли, в хода на развитието на западната култура това виждане на силите, идващи вън от Земята, съвсем се е изгубило. И за съвременния учен звучи направо куриозно, когато му бъде доверено, че водата притежава не само онези свойства който са и присъщи, като химически доказуеми, но след като въздейства върху човешкия организъм, тя има и други свойства, които притежава като принадлежаща на извънземния Космос.

И така според възгледите на древните, чрез течните съставни части, в човешкия организъм се внасят силови въздействия произхождащи от Космоса. Именно на тези силови въздействия, самите те произхождащи от Космоса, постепенно са престанали да обръщат и най-малкото внимание. И все пак медицинското мислене чак до 15 век е било построено върху това, което в известна степен е било оставено от този филтриран възглед, представен ни от Хипократ. И по тази причина за съвременния учен е така трудно да разбира изобщо по-древните медицински трудове, датиращи от преди 15 век, защото наистина трябва да се каже: - Повечето от хората, писали тогава, сами не са разбирали задоволително това, което са писали. Те са говорили за 4-те основни съставни части на човешкия организъм, но причината поради която са ги характеризирали по този или по онзи начин, ги е отвеждало назад към едно познание, всъщност вече заляло заедно с Хипократ. Говорело се е все още за после действията на това познание, за свойствата на течностите, съставящи човешкия организъм. Ето защо в основата си това, което е възникнало чрез Гален, и което е продължавало да действа до 15 век, представлява съвкупност от стари наследства, станали все по-неразбираеми. Но винаги е имало отделни хора, които на основата на все още съществуващото са искали да знаят; че тук трябва да се посочи нещо, което не се изчерпва с химически установимото или с физически установимото, с чисто земното. И към тези хора, които са знаели, че трябва да се посочи онова в човешкия организъм, чрез което течните субстанции в него действат по начин, различен от този, който може да се констатира химически, т.е. към тези борци за обичайната хормонална патология принадлежат най-вече бих искал да назова и други имена Парацелзий и Ван Хелмонт, които именно на прехода на 15, 16 век към 17 век, въвеждат ново течение в медицинското мислене. При това бихме искали да кажем, че те се опитват да формулират нещо, което другите вече са престанали да формулират. Но във формулировката се е съдържало нещо, което всъщност би искало да бъде проследено, само ако човек е в известна степен ясновидец, както решително Парацелзий и ван Хелмонт са били. Трябва да си изясним всички тези неща, иначе няма да се разберем за това, което и днес все още е залепнало за медицинската терминология, на което вече е непознаваемо по отношение на своя произход.

Така Парацелзий, а по-късно под негово влияние и други, приемат за основа на действието на течностите в организма археуса. Той приема археуса така, както ние например говорим за етерното тяло на човека. Когато говорим за археуса, както говори Парацелзий и когато говорим за археуса, както говорим за етерното тяло на човека, тогава всъщност обобщаваме нещо съществуващо, което обаче не бива проследявано в същинския му произход. Защото, ако бихме го проследили според същинския му произход, то би трябвало да подходим по следния начин. Би трябвало да кажем: човекът има физически организъм /виж рис. 1/.

В съществената част той е изграден от сили, действащи откъм земното, и човекът има етерен организъм (виж рис.1 червено) в съществената си част той е изграден от сили, действащи от обкръжението на космоса.

Нашият физически организъм е в известен смисъл отрязък от целия организъм на Земята. Нашето етерно тяло, а също така археуса на Парацелзий представляват отрязък от това, което не принадлежи на Земята, т.е. което от всички страни на Космоса въздейства върху земното. И така, това което преди е било определяно просто като космично в човека, и което с хипократовата медицина залязва, това Парацелзий го обобщава в своите възгледи за етерния организъм, залегнал в основата на физическия. По-нататък той не продължава да изследва, в детайли той намеква, но не изследва, във връзка с какви извънземни сили е това, което всъщност действа в този археус.

И сега можем да кажем: - Все по-малко и по-малко бива разбирано това, което се има предвид тук. Това става особено ясно, когато стигнем до 17, 18 век и насреща ни се изправи медицината на Щаал. Медицината на Щаал, която вече нищо не разбира от това действие на космическото в земното, извиква на помощ всички възможни понятия, плуващи свободно във въздуха, понятия като жизнена сила, понятия за духове на живота. Докато Парацелзий и Ван Хелмонт с определено съзнание говорят за нещо, което се намира между същинския духовно-душевен елемент на човека и физическото му устройство, Щаал и неговите привърженици говорят така сякаш съзнателно-душевното само под различна форма, въздейства върху структоро-образуването на човешкото тяло. Чрез това разбира се, те предизвикват силна реакция.

Защото ако се подхожда по този начин и се обосновава някакъв вид на Хипотетичен витализъм, то всъщност се достига до чисто произволни построения. Именно на тези произволни построения 19 век се противопоставя. Можем да кажем: - Само такива велики духове, напр. като Йоханес Мюлер, учителя Ернст Хекел, починал 1858 година, се издигат над това и в известна степен преодоляват всички тези вреди, произхождащи от неясните понятия за човешкия организъм, изразяващи се в това, за жизнените сили да се говори така, както се говори за душевните сили и според които понятия тези сили трябва да действат в човешкия организъм, без да съществува ясна представа, как точно трябва да действат.

Докато всичко това се случва, се появява едно съвсем различно течение. До известна степен досега ние проследихме заключителното течение, до неговите последни издънки. Но с новото време изгрява това, което по различен начин става определящо за формирането на медицинските понятия, именно на 19 век. В основата си то започва от един единствен, изключително решаващ труд на 18 век "de sedibus et causis morborum per anatomen indugatis" на Моргани, лекар от Падуа, чрез когото се появява нещо съвсем ново, нещо, което съществено въвежда материалистичното течение в медицината. Тези неща трябва да бъдат обективно характеризирани, не чрез симпатии и антипатии. Защото това, което се появява чрез този труд, това е насочване на погледа върху последиците от болестта в човешкия организъм. Решаваща става находката в починалия труп. Всъщност едва от този момент нататък може да се каже: - Решаваща става находката в починалия труп. Чрез трупа започват да виждат, че когато действа тази или онази болест, без значение как се назовава, то този или онзи орган претърпява тази или онази промяна. И започват да изследват тази или онази промяна именно от трупната находка. Всъщност едва тук започва патологоанатомията, докато всичко преди съществува в медицината, почива на известно продължение на древния ясновидски елемент.



Интересно е, как с един тласък бих желал да кажа окончателно се извършва великия обрат. Можем направо да посочим две десетилетия, и това е интересно, през които се осъществява великият обрат, когато бива изоставено всичко все още съществуващо като наследство от древните, и чрез който обрат бива основан атомистично-материалистичния възглед в модерното медицинско дело. Ако си направите труда и прегледа те издадените през 1842 г. "Патологоанатомия" на Рокитански, то ще откриете: При Рокитански все още съществува остатък от старата хормонална патология, остатък от възгледа, че болестта почива върху ненормалното взаимодействие на соковете. Мнението, че погледът трябва да бъде обърнат върху това смесване на соковете, обаче не може да се наложи, ако още не съществува наследството от възгледите за извънземните свойства на соковете. Това мнение бива плодотворно обединено от Рокитански с наблюденията върху изменението на органите. Така че всъщност в книгата на Рокитански основно е залегнало наблюдението на органните промени от трупната находка, но свързано с мнението, че тези специални промени в органите са станали под влиянието на ненормалното смесване на соковете. И така, през 1842 година виждате бих желал да кажа последното, което се явява като наследство от старата хормонална патология, насочените към бъдещето опити, състоящи се в това, да се добият по-обхватни представи за болестта, като например опита на Хаанеман. За това ще говорим през следващите дни. Това е твърде важно, за да бъдат обсъдени в тяхната взаимовръзка и след това в техните детайли.

Сега обаче искам да обърна внимание на това, че през следващите две десетилетия след появата на "Патологоанатомията" на Рокитански всъщност се полагат основите на атомистично-материалистичния възглед в медицинското дело. По многостранен начин старото все още присъства в представите, формира ли се през първата половина на 19 век. Тук е интересно да наблюдаваме, как например Шван, който, бихме искали да кажем, че е откривателя на растителната клетка, как той все още има възгледа, че в основата на образуването на клетката стои един вид безформена течна формация която той определя като област, изхождайки от тази течна формация се втвърдява клетъчното ядро и около него се включва клетъчната протоплазма. Интересно е да се наблюдава, как Шван все още поставя в основата един течен елемент, който крие в себе си свойствата, позволяващи му да се диференцира и как чрез тази диференциация възниква клетъчното. Интересно е да се проследи как по-късно постепенно се оформя възгледът, който бихме могли да обобщим с думите: Човешкият организъм е изграден от клетки. Това е възглед, който днес вече е почти изживян, че клетката представлява вид елементарен организъм, и че човешкият организъм е изграден от клетки. Само че този възглед, който Шван бих желал да кажа съвсем ясно влага между редовете, даже повече отколкото между редовете, този възглед в основата си е последния остатък от старата медицина, защото той не се отнася до атомистичното. Той разглежда това, което се проявява атомистично, същността на клетката, като изходяща от нещо, което, ако разглеждаме правилно нещата, никога не може да бъде представено атомистично. Това той разглежда от гледна точка на една течна същност, съдържаща в себе си сили, която същност вече диференцира от себе си атомистичната структура. И така, през две десетилетия, през 40-те и 50-те години на 19 век старият възглед, който е по-универсален отива към своя край и отстъпва на това, което е атомистично-медицинския възглед. И всичко това е вече налице, когато през 1858 г. се по явява "Клетъчната патология" на вирхов. Всъщност между тези два труда трябва да видим огромния скокообразен обрат в новото медицинско мислене, между "Патологоанатомия"-та 1842 г. от Рокитански и "Клетъчната патология" -1858 година от вирхов. Чрез тази клетъчна патология всичко, което се появява в човека, в основата си бива отдавано на промени в клетъчната функция. В основата си официалният светоглед разглежда като идеал възможността, всичко да бъде построено върху промени в клетката. Именно в това се съзира идеала, да бъдат изследвани промените на клетката в тъканта на даден орган, и от промените на клетката да бъде разбрана болестта. Лесно е разбира се с този атомистичен начин на разглеждане, защото в основата си, бих желал да кажа това е ясно като на длан. Така всичко може да бъде подредено по-лесно разбираем начин. И въпреки целия напредък на новата наука всъщност тази нова наука винаги изхожда от това, по възможност всичко да разбере по лесен начин и да не взема впредвид, че същността на природата и същността на вселената изобщо представляват нещо изключително сложно.

Та нали толкова лесно можем да покажем експериментално, че например една амеба променя във водата своята форма, протяга своите образования под формата на пипала, своите израстъци, и отново ги свива. След това можем да затоплим течността, в която плува амебата. Тогава ще видим, че разпускането и свива нето на пипалата става по-оживено, докато температурата достигне определена точка; тогава амебата се свива и вече не може да върви успоредно с промените, извършващи се в заобикалящата я среда. Тогава можем да проведем ел. ток през течността; и наблюдаваме амебата, която раздува сферично тялото си и накрая се спуква, когато проведения електрически ток е твърде силен. И така, можем да изследваме, как отделната клетка се променя под влиянието на околността, и от това можем да изведем теорията, че чрез промените в същността на клетката постепенно се оформя същността на болестта. Кое е същественото във всичко това, което се появява вследствие обрата, извършил се за тези две десетилетия? Това, което днес официалната медицинска наука е проникната. Това, което възниква тогава, не е нищо друго, освен една обща насока, светът да бъде обяснен атомистично, насока, формира на през материалистичната епоха.

Сега ще ви помоля да обърнете внимание на следното. Аз започнах с това, да ви обърна внимание, че този, който днес се занимава в областта на медицината, по необходимост трябва да си постави въпроса: Що за процеси са всъщност болестите? Всъщност по какво те се отличават от тъй наречените нормални процеси в човешкия организъм? Защото може да се работи само с позитивната представа за това отклонение, докато обичайните представи, дадени от официалната наука, всъщност са само негативни. Посочва се само, че такива отклонения съществуват. И след това се правят опити, как да бъдат отстранени отклоненията. Но дълбок възглед за същността на човека в действителност не съществува. И в основата си цялостните медицински представи страдат от липсата на дълбок възглед за същността на човека. Защото какво всъщност представляват болестните процеси? Не можете да избегнете необходимостта да кажете, че това са природни процеси. Нали не можете да измислите просто ей така една абстрактна разлика между някакъв природен процес, протичащ навън и чийто последствия вие проследявате, и един болестен процес.

Природния процес, него вие наричате нормален; болестния процес наричате абнормен, без всъщност да определите, защо този процес в човешкия организъм е абнормен.

Не може да се достигне до практика, ако не можем поне да си изясним, защо процесът абнормен. Едва след това по някакъв начин може да се изследва, как този процес да бъде отстранен. Защото едва по този начин ще разберем, от кой край на космическото битие е възможно отстраняването на подобен процес. В крайна сметка дори определянето му като абнормен представлява препятствие; и защо не един процес в човек трябва да бъде назован абнормен? Дори, когато си порежа пръста това е относително абнормно за човека, защото ако не си порежа пръстта, а изрежа някаква форма от парче дърво, то това е нормален процес. Нали, това, че сме привикнали да проследяваме именно други процеси, вместо да си порежем пръста, с това все още нищо не се казва: - По земята просто са се разпространили игри на думи. Защото това, което се случва, когато си порязвам пръста, от определена гледна точка е подобно в своето развитие и е точно толкова нормално, както и друг някакъв природен процес. Задачата е, действително да разберем, каква разлика съществува между процесите в човешкия организъм, които ние определяме като болестни процеси и които в основата си представляват съвсем нормални природни процеси, които обаче трябва да бъдат предизвикани от определени причини, и онези процеси, които обикновено определяме като здрави, и които са обичайните. Тази основна разлика трябва да бъде открита. Тя няма да бъде открита, ако не можем да подходим по такъв начин в разглеждането на човека, който начин действително да води до човешката същност. За целта в това въведение бих желал да ви посоча поне първите елементи, които след това ще разглеждаме подробно поотделно.

Мои мили приятели, вие ще разберете, че тук в тази лекция, които могат да бъдат изнесени в ограничен брой, ви давам главно това, което иначе в книги и лекции не можете да откриете, но като предварителна предпоставка поставям това, което именно може да бъде намерено и по друг начин. Не мисля, че би било особено пълноценно, ако бих ви изложил дадена теория в построения, които вие можете да откриете и по друг път. Ето защо на това място аз насочвам вниманието ви към нещо, до което можете да стигнете, ако просто сравните помежду си един човешки скелет и скелета, да кажем, на една горила, на една от тъй наречените високо развити маймуни. Ако вие сравните чисто външно помежду си тези два скелета то вие, просто съдейки по масата, ще откриете нещо съществено, което е налице при горилата, ще откриете едно особено оформяне на цялата долна челюст. Долната челюст в известна степен представлява нещо обременяващо целия скелет на главата и когато гледа главата на горилата (виж рис. 2) с мощната и долна челюст, човек има чувството, че тази долна челюст по някакъв начин тежи, изтласква целия скелет напред, така че горилата, бих желал да кажа, с цената на определено усилие стои изправена против посоката на тази тежест, действаща именно в долната челюст. Но в сравнение с човешкия скелет същия този фактор тежест откривате и когато разглеждате скелета на горните крайници с висящите на тях длани. Те



създават впечатление за тежест и всичко при горилата е масивно; докато при човека всичко е разчленено, фино и нежно. Тук масата отстъпва. Именно в тази част в долната челюст и в горните крайници с пръстите, при човека масивността отстъпва назад, докато при горилата тъкмо тя изпъква на преден план. Който е изострил погледа си за тези отношения той ще може да открие същото, и в скелета на долните крайници и на ходилото. И тук в известен смисъл е налице тежест, упражняваща натиск в определена посока. Бих желал схематично, чрез тази линия, да начертая силата, която може да бъде видяна тя може да бъде видяна в долната челюст, в ръцете, в краката и в ходилата (виж рис.3). Ако разберете това, долната челюст, която се проявява като разлика дори само от



разглеждането на скелета на горилата и този на човека, при когото скелетът на долната челюст се отдръпва назад и вече не тежи, където по един фин начин е формиран скелета на ръката и на пръстите, тогава не можете да не кажете: При човека всички тези сили се проявяват като стремеж нагоре. Това, което е формообразуващо при човека, ще трябва да го констатирате от една определена силова паралелограма, която се получава от същата сила, отиваща нагоре и която сила горилата само външно си присвоява това се вижда от усилието, с което тя се държи изправена, с което тя иска да се държи изправена. Тогава получавам една силова паралелограма, протичаща по тази линия, и тук също (виж рис.4).

Крайно своеобразно обаче е това, че днес ние обикновено се ограничаваме в това, да сравняваме костите или мускулите на по-висшите животни с костите и мускулите на човека, при това, обаче не наблягаме достатъчно на това преобразяване на формата. Във възгледа за това преобразяване на формата трябва да търсим нещо съществено и важно. Защото виждате ли, тези сили, които се противопоставят на силите, формиращи при горилата нейния образ, тези сили трябва да са налице. Те трябва да са налице. Тези сили трябва да действат. Когато започнем да търсим тези сили, отново ще открием това, което е било изоставено, когато старата медицина е била филтрирана от хипократовата система. И отново ще открием, че тези сили в силовата паралелограма имат земна природа, а онези сили, които се обединяват със земните в силовата паралелограма, така че да се получи една резултатна, трябва да ги търсим извън земното. И тази резултатна дължи произхода си не на земни, но на извънземни, на извънтерестични сили. Трябва да търсим силите на изтегляне, довели човека до изправеното му положение, но не само до онова изправено положение, което временно е налице при по-висшите животни, но такова изправено положение, при което силите, съдействащи за изправянето, са същевременно и сили на формообразуване. Има разлика, дали една маймуна, ходеща изправена, въпреки това има сили, които да противодействат масивно, или човекът вече по такъв начин формира своята костна система, че това формиране да действа по посока на сили, които не са от земен произход. Когато правилно разглеждаме формата на човешкия скелет, не можем да се ограничим до това, да описваме отделната кост и да я сравняваме с животинската кост, но когато проследяваме динамичното в строежа на човешкия скелет, тогава можем да кажем: Това не можем да го открием в другите царства на Земята. Тук пред вас се изправят сили, които трябва да обединим с останалите до образуването на силовата паралелограма. Получават се резултатни, които не можем да открием, ако взимаме предвид само силите, съществуващи вън от човека. И така става дума за това, най-после правилно да проследим този скок от животното към човека. Тогава можем да открием произхода на болестта не само при човека, но и при животното. Мога само постепенно да ви покажа тези елементи, но изхождайки от тях, ще можем да открием много неща.



А сега във връзка с това, което току-що ви изложих, бих желал да ви спомена следното. Ако приемем от костната система към мускулната система, то ще открием тази многозначителна разлика в същността на мускула, а именно, че мускулът в покой реагира алкално, ако имаме предвид неговото обикновено химическо действие; но при това можем да кажем само: - Подобно на алкално, защото при мускула в покой алкалната реакция не е така абсолютно ясно изразена, както са обикновено алкалните реакции. Точно така при мускула в движение се появява една не съвсем ясна кисела реакция. А сега помислете, че разбира се, по отношение на вещество обмяната мускулът е съставен от това, което човекът приема, т.е. че мускулът в известен смисъл е резултат от силите, съществуващи в земните вещества. Но когато човекът преминава във фаза на действие, ясно бива преодоляно това, което мускулът съдържа в себе си само поради факта, че е подвластен на обикновената веществообмяна. В мускула настъпват промени, които в крайна сметка, по отношение на обикновените вещество обменни промени, не могат да бъдат сравнени с нищо друго, освен със силите, формиращи костната система при човека. Тъй като при човека тези сили излизат извън онова, което той получава отвън, така както те се проникват от терестичния елемент и се обединява с него до една обикновена резултатна, така и в това, което по един действен начин се проявява във вещество обмяната, трябва да виждаме нещо, което и по химически път се намесва в земната химия. Бихме искали да кажем, че тук в земната механика и динамика нахлува нещо, което не можем да открием в земното. В лицето на веществообмяната виждаме, как в земната химия нахлува нещо, което не е земна химия, от което произлизат действия, различни от това, което би искало да се появи единствено под влияние на земната химия от тези наблюдения, които от една страна са наблюдения върху формата, а от друга страна са качествени наблюдения, ще трябва да изходим, когато искаме да открием това, което в действителност е залегнало в същността на човека. Така ще можем да си открием обратен път към онова, което е било изгубено, и от което явно се нуждаем, ако не искаме да останем при една гола, формална дефиниция за същността на болестта, с която дефиниция всъщност, на практика, много не можем да постигнем. Защото, помислете си, явява се един много важен въпрос. В основата си ние разполагаме само със земни средства, средства от обкръжението на човека, с които можем да въздействаме върху човешкия организъм, когато същият е претърпял промени. Но в човека действат неземни процеси или най-малкото сили, които превръщат процесите му в неземни процеси и така възниква въпросът: Как можем да предизвикаме поврат, който да ни отведе от състоянието на болест към състоянието на здраве. Поврат в това отношение на взаимообмен между болния организъм и заобикалящата го физическа, земна среда. Как можем да предизвикаме такъв взаимообмен, чрез който наистина да бъдат повлияни и онези сили които действат в човешкия организъм и които сили не изчезват там, където изчезват процесите, от които ние черпим лечебните си средства, дори когато тези процеси представляват предписания за диета и т.н.?

виждате, колко тясно свързано с правилното разбиране същността на човека с това, което в крайна сметка може да доведе до известна терапия. А именно от различията между човека и животното аз взех първите елементи, които да ни дадат възможността да достигнем до разрешаването на този въпрос, с ясното съзнание и въпреки че лесно може да бъде направено възражението по-късно ние ще отхвърлим това възражение, че животните също боледуват, че дори може би и растенията боледуват (в последно време се говори дори за заболявания на минералите), и че по тази причина, именно по отношение на боледуването, не би трябвало да се прави разлика между човека и животното. Тази разлика се забелязва и когато видим, колко малко трайна полза имаме от простото изследване същността на животното с целта, да се напредва в хормоналната медицина. Положително можем да постигнем известни неща по отношение лечението на човека, изхождайки от опитите върху животните и по-късно ще разберем, защо това е възможно но само тогава, когато сме напълно наясно, каква основна разлика, достигаща до най-малките подробности, все пак съществува между животинското и човешкото устройство. Ето защо въпросът се свежда до това, по съответен начин все повече да се изяснява значението на опитите върху животните за развитието на медицината.

По-нататък бих желал да ви обърна внимание на следното, че когато трябва да насочваме такива извънземни сили, много по-силно бива ангажирана личността на човека, от колкото когато непрекъснато посочваме т.н. обективни правила, обективни природни закони. Но става дума за това, медицината все повече да бъде разработена по посока на интуитивното и да се достигне до таланта, изхождайки от проявата на формите, да се правят изводи за същността на човешкия организъм, на индивидуалния човешки организъм, който в известно отношение може да бъде болен или здрав: Това интуитивно познание в областта на наблюдението на формите да играе все по-важна роля в развитието на медицината и за в бъдеще. Тези неща както казахме трябва да ни служат само като вид въведение, като ориентировъчно въведение. Защото това, за което днес ставаше дума, това бе: Да покажем, че медицината отново трябва да насочи погледа си върху онова, което не може да бъде достигнато чрез химия; нещо, което може да бъде постигнато само ако преминем към едно духовно-научно разглеждане на фактите. Във връзка с това днес хората изпадат в различни заблуждения. Мнозина мислят, че въпросът най-вече трябва да се свежда до това, за целите на одухотворяването на медицината на мястото на материалните средства да бъдат сложени духовни. Но колкото е оправдано това в известни области, толкова неоправдано е по отношение на цялото; защото нещата преди всичко се свеждат до това, по духовен път да разберем каква лечебна сила може да се крие в дадено материално средство т.е. (да се приложи духовната наука дори за оценката на материалните средства). Тези именно ще бъде задачата на частта, която определих: Да бъдат открити възможностите за лечение чрез опознаване отношението на човека към околния свят.

Бих желал да бъдат добре обосновани нещата, които ще кажа по отношение на специалните лечебни процеси: По възможност всички те да бъдат насочени към това, при всяко едно заболяване да бъде получена представа за връзката на т.н. абнормен процес, който също трябва да бъде природен процес, с тъй наречените нормални процеси, които от своя страна също не са нищо друго освен природни процеси и където въпреки всички се е повлиявал въпросът, този основен въпрос (това бих желал да го отбележа като кратко допълнение): Как всъщност можем да обясним, че все пак болестните процеси са и природни процеси? Там винаги е би ла търсена възможността този въпрос да бъде премълчан. Интересно ми беше например, че Трокслер, преподавал в Берн, още през първата половина на 19 век, настоятелно е посочвал, че в известен смисъл трябва да изследваме нормалността на болестта, и че по този начин поемаме път, който в крайна сметка ни отвежда до признаването на един свят, свързан с нашия, който се намесва в нашия свят, прониквайки единствено през неоправдани процеси, и че по този начин можем да достигнем до нещо във връзка с болестните прояви. Помислете си за сега искам само грубо схематично да посоча, че примерно зад видимото съществува някакъв свят, който има за свои закони напълно оправдани неща, предизвикващи при нас болестните прояви в такъв случай през известни процеси, този свят би искал да нахлува в нашия в тези закони, които в друг един свят биха били напълно оправдани, при нас предизвикват болест. В тази насока е желал да работи Трокслер. И колкото и неясно да се е изказвал в много отношения, все пак се забелязва, че е вървял по един път в медицината, по който е работил именно за известно оздравяване на медицинската наука. С един приятел веднъж проучихме, тъй като Трокслер е преподавал в Берн, как са гледали на него колегите му, и какво е направено чрез неговия импулс.



И в лексикона, съдържащ много неща, историята на университета за Трокслер успяхме да открием само, че е предизвикал много скандали в университета! Това е, което е останало. А за научния принос не можах ме да открием нищо особено.


Каталог: files -> literature -> 1-ga
1-ga -> Взаимовръзки
1-ga -> Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие
1-ga -> Лекции 1910 г и 1917 г превод от английски: вера гюлгелиева
1-ga -> Лекции изнесени в Арнхайм, Торки, Лондон и Щутгарт между 28. и 27. 1924 г
1-ga -> Взаимовръзки
1-ga -> Лекции държани в Лайпциг от 28. 12. 1913 до 1914 г
1-ga -> Лекции държани в Берлин, Щутгарт и Кьолн между 13. И 29. 12. 1907 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис ga-101
1-ga -> Лекции и приветствие изнесено в Дорнах между 05. и 28. 09. 1924 г
1-ga -> Превод от немски: димо даскалов
1-ga -> 7 октомври 1904 год


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница