Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина



страница4/21
Дата31.08.2016
Размер4.06 Mb.
#7950
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ


В хода на лекциите ще отговоря на всички отправени към мен желания. Тъй като при това естество някои неща ще се повтарят, е необходимо, поне в по-голямата си част всички желания да бъдат събрани; и не е без значение, дали нещата, за които питате, или които ще бъдат набелязани, ще бъдат обсъдени преди да е изградена определена основа или след това. Затова по възможност още днес, имайки в предвид вашите желания, ще се опитам да създам основа за всички следващи наблюдения. видяхте, че направих опит, за целта на първото разглеждане, да изходя от формата и вътрешната дейност на костната и на мускулната система и че от вчера достигнахме най-малко до примерното разглеждане на болестния процес и на нуждите на лечебния подход. А вчера, за да можем да свържем съответното разглеждане с някакъв пример, се позовахме на циркулацията на сърдечната система. Днес, под формата на въведе ние, бих желал да изложа нещо също така принципно, за да доближим до възгледа, който можем да получим при едно по-задълбочено разглеждане на човека възгледа за възможностите и същността на лечението изобщо. Подробностите ще бъдат засегнати при следващите разглеждания, но предварително бих желал да проведа тези принципни разисквания.

Ако си представим, как всъщност изглежда изучаването на медицината днес, то ще открием поне главното че терапията следва патологията, без между двете да съществува ясно разбираема връзка. Особено в терапията голият емпиричен метод и почти единствен метод днес. И особено в терапията почти не може да бъде открито нещо рационално, върху което да се гради практика с помощта на действителни принципи. Знаем, че тези недостатъци на медицинското мислене през 19 век довеждат дори до школата на медицинския нихилизъм, залагащ изцяло на диагнозата. Нихилизъм, който всъщност е напълно доволен, когато болестите бъдат разпознати и който общо се отнася доста скептично спрямо някакво рацио в лечението. А би трябвало, бих искал да кажа, ако по чисто разумен път поставяме изискванията спрямо медицината, все пак би трябвало да кажем, че заедно с диагнозата трябва да е дадено и нещо, което да ни насочи към лечението. Не бива да съществува само външната връзка между терапия и патология. В известен смисъл така би трябвало да разпознаваме същността на заболяването, че изхождайки от нея, да можем да си формираме мнение и за лечебния процес. Разбира се, това е свързано с въпроса: Доколко изобщо е възможно в цялата взаимовръзка на природните процеси да има лечебни средства и лечебни процеси? Често се цитира един много интересен израз на Парацелзий: "Лекарят трябва да положи изпит пред природата". Но не бихме искали да кажем, че тъкмо по-новата парацелзиева литература би била в състояние да започне нещо особено с подобен израз, защото в такъв случай тя би трябвало да бъде в състояние да копира лечебните процеси от самата природа. Наистина, такъв опит се прави, когато се налице болестни процеси, срещу които природата се опитва да се бори сама. И в такъв случай нещата се свеждат до това, по отношение на лечебните и методи природата да бъде наблюдавана само в изключителни случаи, когато вече са налице увреждания и природата търси начин да си помогне, докато истинското наблюдение над природата е това наблюдение, при което се наблюдават нормални процеси. И би трябвало да възникне въпросът: Възможно ли е да бъдат наблюдавани нормалните процеси в природата, да бъде наблюдавано това, което в известен смисъл наричаме нормални процеси; та с тяхна помощ да добием някакъв възглед за лечебен подход. Веднага ще забележите, че това е свързано с един малко съмнителен въпрос. Лечебните процеси в природата, по нормален начин, биха могли да бъдат наблюдавани, само ако болестните процеси в природата са нормални. И пред нас възниква въпросът: В природата като такава съществуват ли болестни процеси, за да можем да положим изпит пред природата и да се научим от нея да лекуваме?

Днес, макар и в слаба степен, ще се опитаме да се приближим до отговора на този въпрос: Отговор, който ще ни се удаде напълно едва в хода на лекциите. Но при това веднага можем да кажем, че природонаучното обосноваване на медицината, характерно за днешното време, всъщност прегражда пътя, който ви очертах. При съвременните условия е изключително трудно да се върви по този път, защото е много странно, че тъкмо материалистичната насока на 19 век довежда до това, да не се преценяват функциите на следващата система, която трябва да причислим към костната, мускулната и сърдечната система, а именно на нервната система. Постепенно става нещо обичайно, на нервната система да се приписват цялата душевна дейност, и всичко душевно-духовно, осъществяващо се в човека, да бъде обяснено с паралелни процеси, протичащи в нервната система. вие знаете, че в книгата си "Върху загадките на душата" трябваше да възразя срещу подобен вид наблюдение над природата. Много неща от опита, способни да до принесат за затвърждаване на тези истини, ще бъдат разгледани именно в следващите лекции. При това се опитах да покажа, че с нервната система са свързани само същинските процеси за формиране на представите, докато не по индиректен, а по директен начин всички емоционални процеси са свързани с ритмичните процеси в организма. Обикновено съвременният учен всъщност се представя, че емоционалните процеси непосредствено нямат нищо общо с ритмичната система; но тъй като тези ритмични процеси се пренасят върху нервната система, то ученият мисли, че емоционалният живот също изживява себе си чрез нервната система. По същия начин се опитах да покажа, че целият волеви живот е свързан, не индиректно чрез нервната система, но е свързан директно с веществообменната система. Така че и по отношение на волевите процеси за нервната система не остава нищо друго, освен възприемането на тези волеви процеси. Чрез нервната система не се появява някаква воля на сцената, но бива възприето това, което става в нас чрез волята.

Всичко, което твърдя, може изцяло да бъде подкрепяно със съответните факти от биологията, докато противоположният възглед за единствената принадлежност на нервната система към душевния живот никак не може да бъде потвърден. Бих желал да видя, как, разсъждавайки разумно, фактът, че ако прережем тъй нар. моторен нерви ако прережем и един сезитивен нерв и ги оставим да сраснат, при което отново се изгражда единен нерв, как този факт може да бъде свързан с друго едно допускане, а именно, че съществуват сензитивни и моторни нерви. Защото такива не съществуват. Това, което наричаме моторни нерви, не е нищо друго, освен сензитивни нерви, възприемащи движението на собствените крайници, т.е. това, което се извършва във вещество обмяната на крайниците ни, когато прилагаме воля. И така, в действителност и в лицето на моторните нерви имаме сензитивни нерви, но които нерви възприемат в самите нас, докато същинските сензитивни нерви възприемат външния свят.

В тази насока е заложено нещо с огромно значение за медицината, но което може да бъде оценено, само ако самият факт бъде правилно разбран. Защото виждате ли, тъкмо спрямо болестните явления, с които си послужих вчера, за да изложа примера с туберкулозата, е трудно да приложим разделянето на сензитивните и моторни нерви. Ето защо някои разумни учени вече са приели, че всеки един нерв провежда не само от периферията навътре, или обратно, но че всеки един нерв провежда винаги както от периферията към центъра, така и обратно от центъра към периферията. Точно така всеки моторен нерв провежда в две посоки.

Това означава, че ако искаме да обясним нещо, изхождайки от нервната система, например хистерията, е необходимо да приемем две провеждания, протичащи в противоположна посока. Така, служейки си с факти, става необходимо да признаем такива свойства на нерва, които всъщност изцяло противоречат на хипотезите за нервната система. Поради това, че хората по този начин са започнали да разсъждават за нервната система, по тази причина е било погребано всичко, което би трябвало да знаем за нещата разположени в организма под нервната система, за това, какво става например при хистерията. Това което става при хистерията, вчера го характеризирахме чрез процеси във веществообмяната, които само биват възприети от нервите. На това би трябвало да се обърне внимание, вместо това причините за хистерията са били търсени само в един вид ранимост и сътресение на самата нервна система и всичко е било обяснявано с нервната система. Чрез това нямаме наяве още нещо. Не може да се отрече, че между по-отдалечените причини за хистерията съществуват и душевни причини мъка, преживени разочарования, някакви осъществими или неосъществими вътрешни вълнения изплуващи след това в хистерични прояви. Поради това, че целият останал организъм е в известен смисъл отделен от душевния живот и само нервната система действително, директно бива свързана с душевния живот, науката се вижда принудена да стовари всичко върху нервната система. Така възниква един определен възглед, който първо ни най-малко не се покрива с фактите и второ не дава никаква възможност душевното да бъде доближено до човешкия организъм.



Казва се най-много, че съществуват моторни нерви, каквито всъщност няма, и че функциите на моторните нерви се очаква повлияване на циркулацията и т.н., нещо, което е крайно хипотетично.

Това, за което разказвам сега, е подвело по погрешен път и най-умните, тогава, когато се появили неща като сугестията (внушение бел. прев.) хипнозата. И е искало да се види от тогава е изминал вече известен период от време как хистеричните дами са подвеждали и най-опитните лекари, водили са ги за носа, защото се е вярвало на всичко, което такива дами са разигравали пред лекарите; и никой не е искал да разбере, какво всъщност става в организма. Може би в тази връзка няма да е безинтересно да спомена в какво заблуждение изпаднал Шлайх макар, че в случая става дума не за хистерична дама, а за хистеричен мъж. Шлайх, който всъщност имал навика да размишлява над подобни неща, изпаднал в подобно заблуждение, когато при него като лекар дошъл един мъж, който си бил убол пръста с мастилено перо и който му казал: - През следващата нощ това положително ще причини смъртта ми, ще настъпи отравяне на кръвта и затова ръката ми трябва да бъде ампултирана. Естествено Шлайх като хирург не можел да извърши тази операция. Той можел само да успокои мъжа и да вземе съответните за случая мерки изсмукване на раната и т.н., но разбира се не можел да му отреже ръката, само поради изказването му, че през следващата нощ ще получи отравяне на кръвта. Въпросният пациент отишъл при още едно светило, но разбира се, и там отказали да му отрежат ръката. Но на Шлайх историята се сторила малко странна. На другата сутрин той се заинтересувал през нощта пациентът действително бил починал. И Шлайх констатирал: смърт поради внушение. Толкова логично е, толкова невероятно логично е да констатираме: Смърт поради внушение. Но познавайки човешката същност, не можем по такъв начин да си представим тази смърт поради внушение. Но става дума затова, че тук, диагностицирайки смърт поради внушение, бива извършено основно разместване на причината и действието. Не е имало дори отравяне на кръвта това било установено на аутопсията но както изглежда, въпросният пациент починал по причина, останала неизвестна за лекарите. Но за някой, който може да вникне в случая, това положително е причина, залегнала дълбоко в организма. И тази причина, залегнала дълбоко в организма, още предния ден предизвикала известна несръчност и несигурност в този човек, така че той убол пръста си с мастиленото перо, нещо, което човек обикновено не прави. Това вече било последица от неговата несръчност. Но докато външно физически той станал несръчен, способността му за вътрешно виждане се засилила, и под влияние на болестта, по ясновидски път, той предвидил своята смърт, настъпила през нощта. Тази смърт ни най-малко не е била свързана с това, че той убол пръста си с мастиленото перо, но смъртта била причина за това, което той почувствал поради факта, че носел в себе си причината за смъртта. И всичко, което се случило, не е нищо друго, освен събитие, свързано съвсем външно с действителните вътрешни процеси, довели до смъртта. И дума не може да става за това, че е настъпила "смърт поради внушение". Защото и убеждението, и всичко друго, което този мъж носел в себе си, нямат нищо общо с идването на смъртта, но имат много по-дълбоки причини. Но човекът предсказал смъртта и всичко случило се той го интерпретира така, че го въвел в своето предвиждане за смъртта. От този пример виждате, колко невероятно предпазливи трябва да сме, когато искаме да добием задълбочена представа за сложните процеси в природата. Не може да се тръгне от най-простото.

Сега, обаче ще трябва да зададем въпроса: Сетивното възприемане и всичко, което е подобно на сетивното възприемане, може ли да ни даде опорна точка за наличието на някакви по-особени влияния, които да са насочени към човешкия организъм и които да изхождат от лечебни средства? Нали в нормално състояние върху човешкия организъм се упражняват три вида влияния: Влияние чрез сетивното възприемане, провеждано чрез нервната система, влияние чрез ритмичната система дишане и кръвообращение, и чрез веществообмяната. Тези три нормални връзки трябва да имат някакъв аналог с абнормалните връзки установяващи се между лечебните средства от една страна, които също по някакъв начин трябва да вземем от външната природа, и човешкия организъм от друга страна. Това, което протича между външния свят и човешкия организъм, изпъква най-ясно чрез влиянието върху нервната система. И затова трябва да се запитаме: - Как по рационален начин да си представим връзката между самия човек и това, което е природата извън човека, и какво да приложим, било то процеси, било субстанции под формата на лечебни средства, за лечението на човека. Трябва да добием представа за това, как изглежда взаимоотношението между човека и природата извън него, от която черпим лечебните средства. Защото дори, когато прилагаме студените бани, прилагаме нещо, което е извън човека. Всичко, което прилагаме, е взето от природата извън човека и е приложено върху човешките процеси; и трябва да си изградим рационална представа за взаимовръзката между човека и процесите, разположени вън от него.

Ала тук идваме до една област, където и обичайното ни медицинско обучение отново вместо органичната взаимовръзка цари чист агрегат. Наистина, медиците предварително слушат курс по естествени науки, и след това върху основата на този естественонаучен курс се изграждат общата и специална патология, общата терапия и т.н. Но когато започнат същинските медицински лекции, не може много да се разбере, как тези процеси, обсъждани в същинските медицински лекции, и по-точно как се отнасят лечебните средства спрямо процесите във външната природа. Вярвам, че лекарите преминали съвременното медицинско обучение, не само разсъдъчно, но и с цялата си душа ще почувстват като недостатък факта, че когато практически трябва да се намесят в болестните процеси, те усещат в себе си едно чувство, едно чувство на несигурност, когато трябва да приложат едно или друго средство. Наистина много рядко съществува действително познание за връзката на приложеното лечебно средство с това, което протича в човека, което е действително налице в него. Тук става дума, че тъкмо поради природата на този проблем изпъква необходимостта от реформа в медицинското образование.

Засега бих желал да започна с това, чрез определени процеси от природата извън човека да покажа, как в много отношения тези процеси в естеството на човека. Бих желал да тръгна от процесите, които засега наблюдаваме сред нисшите животни и растения, та оттук да открием пътя към онези процеси, които могат да бъдат предизвикани от природата извън човека изобщо, от това, което можем да извлечем от растително то или от животинското царство, и преди всичко от минералното царство. Но до характеристиката на тези чисто минерални субстанции можем да се доближим едва, когато тръгнем от съвсем елементарните природонаучни представи, и после ще възкачим към това, което става, когато, да кажем като лечебно средство въведем например арсен или калай в човешкия организъм, или нещо друго. Първо трябва да обърнем внимание на това, че растителните метаморфози на съществата вън от човека се осъществяват по начин, съвсем различен от този у човека. Не можем да не си представим по някакъв начин истинския принцип на растежа, на живия растеж у човека, и да си представим този растеж и в съществата извън човека.

Но появяващата се тук разлика има основно значение. Разгледайте например нещо, което ни е много близко, обикновената, тъй наречената бяла акация (popinia pseu doacacia). Ако на тази акация отрежете листата от листните им дръжки, то се появява нещо интересно, а именно, че листните дръжки търпят промени чрез метаморфоза и след това тези възлести листни дръжки поемат функциите на листата. Тук в силна степен се проявява нещо, което засега хипотетично ще наречем "сила", разположена в цялото растение, която сила се проявява когато попречим на растението да използва своя нормално оформен орган за определените му функции. виждате ли тук бих желал да кажа все още съществува остатък от това, което в силна степен откриваме в обикновеното, развиващо се растение, проявяващо се в това, че ако, да кажем, даден човек е препятстван да използва едната си ръка или едната си длан за някакви функции на другата ръка или длан стават по-силни, по-яки, а също и физически по-големи и т.н. Подобни неща трябва да бъдат свързвани, защото това е пътя, водещ до познание на възможностите на даден лечебен метод. И така, в природата извън човека нещата отиват много далече. Така например можем да наблюдаваме следното: Да приемем, че дадено растение расте на планински склон, при което подобни растения разширяват такъв тип листни дръжки, че листата остават недоразвити. Листата отсъстват. От друга страна дръжките се извиват и се превръщат в подпорен орган. Листата закърняват. Листните дръжки се извиват и се превръщат в подпорен орган, подпират се: Растенията с видоизменени листни дръжки при които листата закърняват (виж рис. 6). Това насочва вниманието ни към вътрешните формообразуващи сили в растението, съдействуващи за това, растението по многообразен начин да може да се приспособява към определения от околната среда начин на живот. Само че именно при нисшите организми силите, действащи там вътре, ни се представят по много интересен начин.

Ако вземете например някакъв ембрион, достигнал в развитието си до степен на гаструлация. вие можете да разрежете гаструлата, да я прережете по средата, и всяка една от двете части отново ще се закръгли и ще развие в себе си способността да оформи и трите части на предното, средното и задно черво. И така, разрязваме гаструлата и откриваме, че всяка една от частите се отнася така, както би се отнасяло не разрязаното



цяло. вие знаете, че този опит може да бъде проведен и с нисшите животни, дори и с дъждовните червеи. Когато от определени нисши животни отрежем части, същите отново се оформят, така че, изхождайки от вътрешните им формообразуващи сили отново получаваме това, което сме отрязали. Към тези формообразуващи сили трябва да подходим конкретно, а не хипотетично, приемайки някаква жизнена сила тези формообразуващи сили трябва да бъдат насочени конкретно. Защото ако погледнем внимателно, ако действително проследим това, което стои пред нас, то виждаме например следното: виждаме, че ако да кажем, в един много ранен стадий отрежем нещо от тялото на жабата, то останалият организъм, организмът, от който сме отрязали, се възстановява. Който има материалистичен начин на мислене, ще каже: - Е да, в раната съществуват сили на напрежение в раната се възстановява това, което току-що е било изрязано. Но това не може да бъде така.



Защото, ако е така, ако ето тук прережа даден организъм (виж рис.7) и тук (в) в раната прорасне нещо ново, чрез силите на напрежение, разположени ето тук (с), тогава би трябвало да прорасне това, което е следващата част, т.е. да прорасне това, което е в непосредствено съседство у целия организъм. Но в действителност не става така, в действителност, когато отрежем нещо, се появяват: При поповата лъжичка крайните органи опашката или дори главата, при други животни пипала, т.е. прорастват части, които съвсем не граничат тук, но части, от които организмът се нуждае. И така, напълно невъзможно е, чрез непосредственото присъстващите тук сили на напрежение да израсне именно това, което се оформя в тази част, но е необходимо да приемем, че при това прорастване по някакъв начин участвува целия организъм. Така действително можем да проследим процесите в нисшите организми. И тъй като ви показах пътя, по който могат да бъдат проследени такива неща, ако ги разширите до целия опит, събран до днес в литературата, вие навсякъде ще видите, че само по този път може да се достигне до някакво виждане по този въпрос. И надали ще допуснете друга мисъл, освен тази, че: При човека нещата не стоят така. Би било много мило, ако можехме да му отрежем пръста или ръката и след това той да ги възстанови. Но човекът не може да направи това. Въпросът е: Как стоят нещата с тези сили в човешкия организъм, които са сили на растеж и на формообразуване и които в този случай се проявяват съвсем ясно? При човека те са се изгубили, не са налице.



Който умее да наблюдава природата в същността и, той знае, че изобщо само по този път може да се достигне до един природосъобразен възглед за връзката между духовното и физическото у човека. виждате ли, тези сили, които ние опознахме като пластични, извайващи непосредствено форми от субстанцията, тези сили при човека са изведени извън органите и съществуват само в това, което е душевно-духовно в човека. Тук те съществуват. И поради това, че са изведени извън организма, че не са останали като формообразуващи сили на органите, поради това човекът ги притежава като нещо допълнително. При човека те съществуват в душевно-духовните му функции. Когато мисля или чувствам, аз мисля и чувствам със същите онези сили, които у нисшето животно или в животинското царство изпълняват пластични функции. Не бих искал да мисля, ако със същите сили, които съм извел извън материята, не бих осъществявал мисленето, чувстването и волята. И така, ако разгледам нисшите организми, то трябва да кажа: - Това, което тук са пластичните сили, това е същото, което аз нося в себе си, но това аз съм го извел извън моите органи, взел съм го за себе си, и със същите тези сили, които във външния свят, в нисшия организмов свят, са пластични, с тези сили аз мисля, чувствам и желая. И който би желал да бъде психолог със съответна субстанция в своите психологически построения, а не с голи думи, както е конструирана днешната психология, той всъщност така би трябвало да проследи мисловните, чувствени и волеви процеси, че в тях, в духовно-душевен аспект, да посочи същите процеси, които в нисшия свят се явяват като пластични форми. Помислете само, как вътрешно в своя душевен процес, ние действително можем да осъществим това, което с организма си вече не можем отново да ги осъществим: Поредица от мисли, които сме изгубили, можем отново да ги възстановим, изхождайки от други мисли. При това постъпваме по начин, сходен на този, който вече описах, а именно: Появява се не непосредствено граничещото, а нещо, което е силно отдалечено. Съществува съвършен паралел между това, което изживяваме вътрешно-душевно и това, което в природата представлява формообразуващи природни принципи. Тук съществува съвършен паралел. Този паралел трябва да бъде посочен и да бъде показано, че в основата човекът във външния свят притежава като формообразуващи принципи това, което вътрешно, под формата на душевно-духовен живот е изнесъл извън собствения си организъм. По тази причина в неговия собствен организъм това вече не лежи в основата на материята, на субстанцията. Добре, но всичко това не е изнесено в еднаква степен от всички части на организма, но е изнесено по различен начин. И едва след като в известна степен сме въоръжени с предварителното познание, което изложих сега, едва тогава можем по съответен начин да пристъпим към човешкия организъм. Защото, разглеждайте всичко онова, от което е изградена нервната ни система, и ще откриете следния своеобразен факт: Тъкмо това, което обикновено описваме като нервни клетки, като нервна тъкан и т.н., тъкмо това всъщност е образование, сравнително изостанало на една по-ранна степен на развитие. Това са едни по-ранни стадии на развитие, и това са не особено напреднали в развитието си клетъчни образования.

Така всъщност би трябвало да притежават характера на по-ранни, примитивни клетъчни образования. Но в друго отношение те съвсем не са такива, защото те например нямат способност за размножаване: (нервните клетки), тъй както и кръвните клетки, са неделими, след като са се оформили морфологично, те не подлежат на размножаване. Следва, че в един сравнително по-ранен стадий на тях им е била отнета способността, присъща на клетките извън човека; тази способност на тях им е отнета. При това те остават в един по-ранен стадий на развитие, в известен смисъл те биват парализирани на това стъпало на своето развитие. Това, което бива парализирано в тях, то се отделя под формата на душевно-духовно. Така че в нашия душевно-духовен живот ние действително се завръщаме към това, което някога се е формирало в органична субстанция. Това, обаче, може да бъде постигнато само благодарение на факта, че в себе си носим нервна субстанция, която сме умъртвили в един сравнително по-ранен стадий на развитие, или най-малкото сме я парализирали. виждате ли, по този начин можем да се доближим до истинската същност на нервната субстанция. Тогава разбираме, защо нервната субстанция носи в себе си тази своеобразност, а именно, че от една страна тя всъщност прилича на едно доста примитивно образование, и дори това, което е формирала по-нататък от себе си носи примитивен характер, и въпреки това служи на нещо, което в човека обикновено се обозначава като най-висше-духовната дейност. Това е само нещо вметнато, което не принадлежи към същинското разглеждане но мисля, че дори едно повърхностно разглеждане на човешката глава, обгръща различните нервни клетки, по-скоро ни напомня за защитността на клетките чрез някаква здрава броня, и с това ни напомня повече за нисши те животни, отколкото за високо развитите. Тъкмо главата ни всъщност напомня, бих желал да кажа, дори на праисторически животни. Само че изглежда като преобразена. И когато говорим за нисши животни, обикновено казваме, че имат външен скелет, докато висшите животни и човека имат вътрешен скелет; но само главата ни, там където сме най-високо развити, само тя има външен скелет. Във всеки случай това е нещо, което най-малкото би искало да бъде един вид лайтмотив за това, което току-що изложих.



А сега си представете, че по повод на нещо, което ние наричаме болест (по този въпрос ще говоря по-късно по един по-точен начин), въвеждаме в организма това, което сме му отнели. Или представете си, че тези формообразуващи сили, съществуващи в природата извън човека, които сили ние сме отнели от нашия организъм, тъй като ги използваме за духовно душевна дейност, представете си, че прилагайки дадено растение или нещо подобно, под формата на лечебно средство, ние връщаме организма тези сили и го свързваме с това, което в момента му липсва. Ние помагаме на организма, като му даваме това, което първоначално сме му отнели, за да можем да бъдем хора. Тук вече виждате да просветлява нещо, което бихме искали да наречем лечебен процес: Извикваме на помощ онези сили от външната природа, които ние, като нормални хора, нямаме, и които прилагаме, за да може нещо в нас да стане по-силно, отколкото е при нормалния човек. И така, за да говорим конкретно, да вземем, но само като пример, някакъв орган да кажем белия дроб или нещо подобно: При такива органи би се установило, че сме им отнели формообразуващи принципи, за да използваме тези принципи за своята духовно-душевна дейност. Ако от растителното царство вземем именно онези сили, които сме отнели от белия дроб, и ако при някакво нарушение в белодробната система ги въведем в човека, то с това ние помагаме на белодробната дейност. виждате, тук би възникнал въпросът: Кои сили в природата извън човека са подобни на силите, залегнали в основата на човешките органи, които сили са били извлечени за целта на духовно-душевната дейност? Тук виждате път, по който от обикновения опитен метод в терапията може да се достигне до един вид рацио в терапията. Тук, наред със заблужденията, възцарили се по повод на нервната система, които заблуждения се отнасят до човешката природа, съществува и едно друго значително заблуждение, което днес ще засегна, но което по-късно искам да разгледам по-отблизо, заблуждение относно природата извън човека. виждате ли, в материалистичната епоха постепенно се стига до представата за и един вид еволюция на външните същества, от тъй нареченото най-просто до най-сложното. След като отначало наблюдението засяга нисшите организми, като по-прости, след това бива изследвано преобразяването на формите до най-сложните организми, например минералното царство. Минералното царство бива разгледано по такъв начин, че човек си казва: - Минералното царство е по-просто устроено, отколкото растителното царство. В крайна сметка това води дотам, да се появят всички тези странни въпроси за възникването на живота от минералното царство, за някаква, някога съществуваща обусловеност на събирането на субстанциите от техния обикновен неорганичен сбор до органичния сбор. И това "generatia aeguivo ca" предизвиква много дискусии. Само че правилното в този възглед не подлежи на непосредствено разглеждане, но трябва да кажем: - Тъй както по определен начин можем да си представим един вид еволюция от растенията, през животните до човека, така можем да си представим и един вид еволюция на организмите, т.е. от растенията към минералите, при което на растенията е бил отнет живота. Както казах, днес искам само да набележа тези неща, а в следващите разглеждания всичко това ще стане по-ясно. Човек може да се справи с тези въпрос, само ако си представи една еволюция, но не от минерала към растението и през животното до човека, но ако вземе за изходна точка средата и си представи една еволюция, започваща от растението, през животното до човека, и една друга еволюция, която слиза надолу към минерала; т.е. ако поставяме началото не сред минералите, а някъде по средата на природата. Така, че едното да възниква чрез една възходяща, а другото чрез една низходяща еволюция. Но по този начин достигаме до виждането, че слизайки от растението към минерала, и по-точно, както ще видим до особено значителния минерал, метала, че тук, в тази низходяща еволюция могат да възникнат сили, имащи съвсем особено отношение към огледалния образ от възходящата еволюция.

Накратко, пред душата ни застава въпросът: Какви са тези особени сили, съществуващи в минералите, които можем да изследваме, ако проследим формообразуващите сили, които проследихме и сред нисшите организми? В минералите те се проявяват в лицето на кристализацията. Кристализацията решително ни показва нещо, появяващо се, когато наблюдаваме низходящата еволюция, което е във взаимовръзка но не е същото с това, което се проявява в лицето на формообразуващите сили, когато наблюдаваме възходящата еволюция. Ето защо ако в организма въведем това, което е заложено като сили в минерала, то възниква един нов въпрос. Ние вече успяхме да отговорим на един подобен въпрос: След като чрез духовно-душевното сме отнели на нашия организъм формообразуващите сили и ги въвеждаме в човешкия организъм чрез растителното, чрез животинското царство, то ние помагаме на организма. Но какво би станало, ако в човешкия организъм въведем другите сили, тези от низходящата еволюция, т.е. заложените в минералното царство? Това е въпросът, който днес бих желал да поставя и който въпрос в хода на разглежданията трябва да получи отговор. Но въпреки всичко това, все още не сме в състояние, в истинския смисъл да допринесем нещо за въпроса, който днес поставихме начело на нашето разглеждане: Дали не можем да проследим лечебен процес в самата природа. виждате ли, при подобен въпрос работата винаги се свежда до това, че определени процеси разкриват своята същност едва когато подходим към природата с правилни възгледи, а ние вече се опитахме, макар и систематично, да си изградим подобни възгледи по тези въпроси. До това се свеждат нещата.



Само че, виждате ли, в човешкия организъм съществуват два процеса те съществуват и в животинския организъм, но това в момента ни интересува по-малко, процеси, които, ако ги разглеждаме, въоръжени с идеите, добити от нас сега, в известен смисъл ще ни се представят като противоположни процеси. И искам ясно да подчертая и моля, да имате предвид това, та всичко, което сега излагам да не бъде разбрано погрешно. А именно, че тези два противоположни процеса са не съвсем, но са в силна степен полярни процеси. Тези два процеса са: Кръвотворението и млякообразуването, така както се проявяват в човешкия организъм. Кръвотворението и млякообразуването дори външно кръвотворението и млякообразуването се отличават съвсем съществено. Кръвотворението, бих желал да кажа, е разположено силно навътре, в скритата част на човешкия организъм. Образуването на мляко е нещо, което в крайна сметка показва тенденция повече към повърхността. Но най-съществената разлика между кръвотворението и образуването на мляко все пак се състои в това, че когато разглеждаме самия човек, виждаме, че кръвотворението в силна степен носи в себе си способността да разгръща формообразуващи сили. Кръвта е тази, на която в рамките на цялото стопанство на човешкия организъм ако мога да употребя този еснафски израз трябва да признаем формообразуващи сили. Така кръвта, в известно отношение, все още притежава онези формообразуващи сили, които установихме в нисшия организъм. Кръвта притежава тези сили. И именно тук новата наука, разглеждайки кръвта, би искала да намери опора в нещо много важно, но всъщност и до днес не го е сторила в един действително разумен смисъл на думата. Науката би могла да намери опора в това, че главната съставна част на кръвта са червените кръвни клетки, които от своя страна отново не притежават размножителна способност, които отново притежават тази своеобразност, че не могат да се размножават. Това свойство е общо за тях и за нервните клетки. Но когато изтъкваме подобно общо свойство, въпросът винаги се свежда до това, дали причината, на която се дължи този факт, е обща и за двата случая. Причината не може да бъде една и съща, защото от кръвта формообразуващата сила не е отстранена в такава степен, в каквато тя е отстранена от нервната субстанция. нервната субстанция, залегнала именно в основата на представите, в силна степен се е лишила от своята вътрешна формообразуваща сила. При човека нервната субстанция продължава своето оформяне през време на самия живот, продължително време след раждането и в зависимост от външните впечатления. По този начин тук вътрешната формообразуваща сила отстъпва назад пред способността за просто приспособяване към външните влияния. При кръвта нещата стоят по друг начин. Кръвта в силна степен е съхранила своята вътрешна формообразуваща сила. И както знаете от жизнените факти, вътрешната формообразуваща сила е тази, която в известен смисъл съществува и при млякото. Защото, ако тя не съществуваше при млякото, то ние не бихме искали да даваме на кърмачетата млякото именно като една здрава храна. Това, от което кърмачето има нужда, е млякото. В него съществува формообразуваща сила, подобна на тази в кръвта. Така по отношение на формообразуващата сила съществува известно подобие между кръвта и млякото.

Съществува, обаче една съществена разлика. Млякото, притежава тази формообразуваща сила. То, обаче не притежава нещо, от което кръвта се нуждае в най-силна степен, или най-малкото то го притежава слабо, в нищожно малко количество: Желязо, в основата единствения метал в човешкия организъм, който в своите съединения в човека, в самия човешки организъм сам показва една значителна изразена способност за кристализация. Или, ако млякото в слаби количества притежава и други метали, то във всеки случай разликата се състои в това, че кръвта за целта на своето съществувание има нужда от желязо един явен метал. Млякото, притежаващо също така тази формообразуваща сила, няма нужда от това желязо. И възниква въпросът: защо кръвта се нуждае от желязо? виждате ли, това е кардинален въпрос за цялата медицинска наука. Кръвта има нужда от желязо. Ние ще съберем материалите за фактите, които днес нахвърлих; засега искам да изтъкна, че кръвта е тази субстанция в човешкия организъм, която е болна просто поради своята същност, и която непрекъснато трябва да бъде лекувана чрез желязото. Ако млякото беше в същия смисъл болно както кръвта, тогава то, в този вид, в който е, не би искало да бъде формообразуващо средство за самия човек, не би искало да бъде за човека едно, привнесено отвън, формообразуващо средство.

Когато разглеждаме кръвта, то разглеждаме това в човека, което просто заради самата човешка конструкция, заради устройството, е нещо, което е непрекъснато болно. Кръвта е болна просто поради собствената си същност и трябва непрекъснато да бъде лекувана чрез добавянето на желязо. Това означава, че в лицето на процеса, осъществяващ се в нашата кръв, ние носим в себе си един непрекъснат оздравителен процес. И ако лекарят иска да положи изпит пред природата, то той преди всички трябва да наблюдава не един абнормен процес в природата, но трябва да наблюдава един нормален процес. А кръвния процес положително е нормален, но в същото време той е и процес, чрез който самата природа непрекъснато трябва да лекува, където чрез прибавяния материал, чрез желязото природата непрекъснато трябва да лекува. Така че, ако искаме графично да си представим това, което става в кръвта, то трябва да кажем: това, което кръвта, при липсата на желязо, притежава като собствена конструкция, представлява една крива или една линия, която отива надолу и която накрая би достигнала до пълното разтваряне на кръвта (виж рис.8, червено), докато това, което желязото извършва в

кръвта, непрекъснато издига кръвта нагоре, непрекъснато я лекува (виж рис.8, жълта линия). В действителност тук имаме процес, който е нормален, и същевременно това е процес, на който трябва да се подражава, ако изобщо трябва да мислим за някакви лечебни процеси. Тук действително можем да положим изпит пред природата, защото виждаме, как природата осъществява процеси, при които въвежда в човека това, което е извънчовешко, което е метала със своите сили. И същевременно виждаме, че това, което на всяка цена желае да остане в организма, трябва да бъде лекувано, както кръвта; и че това, което се стреми да напусне организма, както млякото, няма нужда да бъде лекувано, и когато притежава формообразуващи сили, то е в състояние по един здрав начин да пренася формообразуващите сили в друг организъм. Това е известна полярност, и казвам: - Известна, но не пълна полярност, съществуваща между кръвта и млякото, но в която трябва да бъде вникнато, защото и именно от нея могат да се научат много неща.



Каталог: files -> literature -> 1-ga
1-ga -> Взаимовръзки
1-ga -> Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие
1-ga -> Лекции 1910 г и 1917 г превод от английски: вера гюлгелиева
1-ga -> Лекции изнесени в Арнхайм, Торки, Лондон и Щутгарт между 28. и 27. 1924 г
1-ga -> Взаимовръзки
1-ga -> Лекции държани в Лайпциг от 28. 12. 1913 до 1914 г
1-ga -> Лекции държани в Берлин, Щутгарт и Кьолн между 13. И 29. 12. 1907 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис ga-101
1-ga -> Лекции и приветствие изнесено в Дорнах между 05. и 28. 09. 1924 г
1-ga -> Превод от немски: димо даскалов
1-ga -> 7 октомври 1904 год


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница