Лекции изнесени в Дюселдорф от 12 до 18. 1909 г



страница10/13
Дата04.08.2018
Размер2.29 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ


Дюселдорф, 18 Април 1909, пре­ди ­обед

Напълно ес­тес­т­ве­но е, ако след по­доб­но на вче­раш­но­то обсъждане, тре­ти­ра­що тол­ко­ва все­об­х­ват­ни ис­тини, от­на­ся­щи се до Космоса, у слу­ша­те­ли­те да са ос­та­на­ли и ред не­раз­б­ра­ни неща. Но аз още вче­ра из­тъкнах - и от­но­во мо­ля то­ва да бъ­де взе­то под вни­ма­ние - че тук не ста­ва ду­ма за ня­как­ви спе­ку­ла­тив­ни твърдения, а за оне­зи дейс­т­ви­тел­ни факти, ко­ито съ­щес­т­ву­ват в Хрониката Акаша и ко­ито до­пъл­ни­тел­но могат да бъ­дат сис­те­ма­ти­зи­ра­ни по един ясен и наг­ле­ден начин. Един от въпросите, ко­ито би­ха мог­ли да възник­нат още в са­мо­то на­ча­ло на днеш­на­та лек- ция, се свеж­да до следното: А как да се от­на­ся­ме със се­гашни­те пла­не­ти от на­ша­та Слънчева система? Вчера ние прос­ле­дих­ме раз­ви­ти­ето на на­ша­та пла­не­та до он­зи момент, ко­га­то тя ста­на ед­на за­вър­ше­на ви­ди­ма планета. Тук ня­кой би мо­гъл да добави: Добре, оба­че ако се за­мис­лим вър­ху днеш­ни­те планети, въз­мож­но ли е те да са въз­ник­на­ли пре­ди по­со­че­ния момент, и да са ве­че прик­лю­чи­ли с всич­ки ета­пи на сво­ето развитие?

Нещата не сто­ят така. Нека да повторим: ко­га­то ед­на пла­не­та дос­тиг­не она­зи точка, за ко­ято го­во­рих вчера, то­га­ва за нея прос­то за­поч­ва един нов ево­лю­ци­онен период. Да предположим, че бих­ме ис­ка­ли да просле­дим въз­ник­ва­не­то на на­ша­та Земя, а не при­мер­но на Стария Сатурн, къ­де­то ус­ло­ви­ята бяха, та­ка да се каже, уникални. Земната епо­ха за­поч­ва е един вид пов­то­ре­ние на процесите, ра­зиг­ра­ли се ни­ко­га на Стария Са- турн: на­й-­нап­ред въз­ник­ва ед­но ог­ром­но топ­лин­но или ог­не­но кълбо, къ­де­то в сък­ра­тен вид про­тичат ос­нов­ни­те Сатурнови процеси. После нас­тъ­пи он­зи момент, ко­га­то под вли­яни­ето на зо­ди­акал­на­та област Лъв, от то­ва ог­ром­но и вър­тя­що се око­ло се­бе си ог­не­но кълбо, се от­де­ли днеш­на­та пла­не­та Сатурн и то­ва ста­на във вър­хо­ва­та точ­ка от пов­то­ре­ни­ето на Сатурновото състояние. Така въз­ник­на пър­ва­та от­делна, са­мос­то­ятел­на планета.

Обаче Вие не би­ва да си пред­с­та­ви­те не­ща­та така, ся­каш от то­зи мо­мент на­та­тък Лъвът е при­чи­нил един пъ­лен застой; по­-с­ко­ро нас­тъ­пи ед­но за­тих­ва­не на пре­диш­ни­те пла­не­тар­ни движения, ха­рак­тер­ни за Сатурн. И се­га Сатурн се пре­вър­на в ед­но същество, ко­ето ся­каш всмук­на и обе­ди­ни в се­бе си всич­ко онова, което до то­зи мо­мент бе­ше раз­п­ръс­на­то из


не­го­во­то обкръжение. Това мо­жа да ста­не са­мо по­ра­ди въз­действията, ид­ва­щи от Лъва. Обаче го­ля­мо­то пла­не­тар­но тяло, от ко­ето Сатурн се отдели, про­дъл­жи да се сви­ва и днес то съ­щес­т­ву­ва ка­то ед­на мал­ка сфе­ра във вът­реш­нос­т­та на Космоса. И по­не­же ця­ла­та та­зи фор­мация се от­тег­ли навътре, след ка­то вът­реш­ни­те про­це­си в Сатурн затихнаха, та­зи пла­не­та до­ня­къ­де за­па­зи движението, ко­ето тя бе­ше по­лу­чи­ла първо- начално. Докато по­-ра­но Сатурн се нуж­да­еше от вът­ре­шен им- пулс за прид­виж­ва­не в го­ля­мо­то пла­не­тар­но тяло, се­га - въп­ре­ки пре­ус­та­но­вя­ва­не­то на то­зи им­пулс - той мо­же­ше да се дви­жи ка­то от са­мо се­бе си. То- зи вид дви­же­ние - след ка­то пър­во­на­чал­ни­ят тла­сък ве­че беше да­ден - днес има­ме в ро­та­ци­ята на Сатурн.

По съ­щия на­чин се раз­ви­ха и не­ща­та с Юпитер. Изобщо в на­ча­ло­то на Земното раз­ви­тие за­поч­на­ха и проце­си на диференциация, ра­зиг­ра­ва­щи се в ней­но­то пла­не­тар­но тяло. Под въз­дейс­т­ви­ето на зо­ди­акал­но­то съз­вез­дие Скорпион нас­тъ­пи един вид умър­т­вя­ва­не на от­дел­ни­те кълба; те за­поч­на­ха да се струп­ват на опре­де­ле­ни места, ко­ето оба­че сло­жи на­ча­ло­то на тех­ния вът­ре­шен живот. И след ка­то Юпитер, то­ва го­ля­мо жи­во Същество, бе­ше умъртвено, за­поч­на жи­во­тът на от­дел­ни­те Същества, на­ми­ра­щи се в него; той съ­що за­поч­на да се движи, на­ми­рай­ки под­ти­ка за то­ва вът­ре в са­мия се­бе си. Това, ко­ето днес наб­лю­да­ва­ме като дви­же­ния на Сатурн, Юпитер и т.н., е са­мо ед­на пос­ле­ди­ца от то­зи пър­во­на­ча­лен фор­мо­об­разу­ващ процес, за кой­то го­во­рих вчера.

Вероятно ед­на дру­га труд­ност въз­ник­ва по­ра­ди обстоятелството, че аз опис­вам вто­ра­та планета, ко­ято се от­де­ли ка­то днеш­ния Юпитер, тре­та­та пла­не­та - ка­то днеш­ния Марс, за­що­то пре­диш­на­та хро­но­ло­гия за­поч- ва­ше от Сатурновото развитие, след­ва­на от Слънчевото раз­ви­тие и Лун- ното развитие. Обаче то­ва е оп­равдано, защото, как­то видяхме, днеш­ни­те пла­не­ти имат от­но­ше­ние към пов­то­ре­ни­ето на чет­вър­то­то със­тояние: пла­не­та­та Земя. Когато Сатурн се об­ра­зу­ва за пръв път в ми­ро­во­то про- странство, не съ­щес­т­ву­ва­ха ни как­ви дру­ги елементи. А ко­га­то по­-къс­но за­поч­на Слънчевото развитие, ус­ло­ви­ята там бя­ха такива, че ние бих­ме мог­ли да го­во­рим имен­но за ед­но Слънце.

Когато го­во­рим за Земното развитие, не­ща­та не сто­ят така. Първо въз­ник­ва Сатурн ка­то един вид пов­то­рение на Слънцето, а Юпитер се от­де­ля ка­то един ос­та­тък от пов­то­ре­ни­ето на Слънчевото развитие. Ето ка- кво тряб­ва да има­ме предвид! После Земята пов­та­ря Лунното развитие. При то­ва Лунният пе­ри­од в Земното раз­ви­тие не е не­що завършено; той продължава, а това, ко­ето ос­та­ва след повторението, е Марс.

И така, ние установяваме, че днеш­ни­те планети, ко­ито виж­да­ме на не- бето, са въз­ник­на­ли през он­зи чет­върти пе­ри­од от пла­не­тар­ни­те въплъ- щения, обоз­на­ча­ван в Хрониката Акаша ка­то Земя. Тези не­ща са из­както
лючи­тел­но важни, ма­кар че, естествено, ко­га­то го­во­рим за це­лия Кос- мос, ние не мо­жем да се спи­ра­ме на всички подробности. Накратко: на­й-­нап­ред въз­ник­ва ед­но къл­бо - в слу­чая със Сатурн то­ва бе­ше ог­не­но къл- бо, или един вид ог­ром­но ог­не­но яй­це - а пос­ле то за­поч­ва да се върти.

А ко­га­то оно­ва пър­во­на­чал­но кълбо, ко­ето съ­от­ветс­т­ву­ва на Сатурно- вото състояние, съ­що за­поч­ва да се върти, то­га­ва ста­ва следното. Посте- пенно въз­ник­ва един вид пояс, кой­то не об­г­ръ­ща ця­ло­то яйце, а по­-с­коро при­ли­ча на ед­на ши­ро­ка лента. И вът­ре в то­зи по­яс се струпват, та­ка да се каже, от­дел­ни­те форми, които са се об­ра­зу­ва­ли наоколо. Изгра- ждането на то­зи по­яс ста­ва по си­ла­та на един об­що­ва­ли­ден кос­ми­чес­ки закон. На пър­во място, не­ка да отбележим, че всич­ко ид­ва в ре­зул­тат на ед­но струп­ва­не по про­те­же­ни­ето на съ­от­вет­ния ек­ва­тор или пояс. Млеч- ният път съ­що е под­чи­нен на то­зи закон. Когато Вие има­те пред себе си Млечния път, прос­т­рян ка­то един ги­ган­т­с­ки по­яс из не­бес­но­то прост- ранство, осе­ян тук или там с ос­къд­но ко­ли­чес­т­во звезди, то­ва се дъл­жи на съ­щия закон, спо­ред кой­то при за­поч­ва­не на ро­та­ци­ята не­бесни­те те­ла се под­реж­дат по про­те­же­ние на това, ко­ето оз­на­ча­ва­ме ка­то пояс. Ето за­що и на­ша­та кос­ми­ческа сис­те­ма всъщ­ност има фор­ма­та на леща; тя не е сферична, как­то мно­зи­на смятат, а на­по­до­бя­ва ед­на леща, чий­то по­яс е об­ра­зу­ван от дъл­жи­на­та на екватора. Вие не би­ва да забравяте, че та­къв по­яс се об­ра­зу­ва и при въз­ник­ва­не­то на от­дел­ни­те планети. Следо- вателно, ако се вър­нем към по­-п­ре­ди­шн­ите рисунки, и вземем, гру­бо казано, ед­но яй­це и по­ис­ка­ме да изоб­ра­зим от­дел­ни­те състояния, би тря- б­ва­ло да очертаем, при­мер­но с чер­вен цвят, един та­къв пояс. С чер­ве­но би тряб­ва­ло да оц­ве­тим не ця­ло­то яйце, а са­мо пояса. А пос­ле по про­те­же­ние на по­яса се струп­ват телата, ко­ито са пред­наз­на­че­ни да об­ра­зу­ват ед­но го­ля­мо плане­тар­но тяло. И на ед­но оп­ре­де­ле­но мяс­то би тряб­ва­ло да от­бе­ле­жим точката, къ­де­то се кон­цен­т­ри­рат всички тела.

И така, ние виждаме, че как­то конфигурацията, та­ка и раз­п­ре­де­ле­ни­ето на звез­ди­те в кос­ми­чес­ко­то простран­с­т­во око­ло нас е де­ло на ду­хов­ни­те Същества от вис­ши­те Йерархии. Когато нап­ри­мер го­во­рим за сви­ва­не или сгъс­тя­ва­не на ог­ром­ни­те пла­не­тар­ни маси, не би­ва да забравяме, че то­ва сгъс­тя­ва­не не ста­ва от са­мо се­бе си, а съ­що ид­ва ка­то ре­зул­тат от дейнос­т­та на вис­ши­те Йерархии. През периода, ко­га­то се об­разу­ва­ше Старият Сатурн, следователно, ко­га­то от пър­вич­ни­те ог­не­ни маси, от ко­ито впос­лед­с­т­вие въз­никна ця­ла­та на­ша Слънчева система, се обо­со­би Старият Сатурн, то­га­ва Духовете на Личността ми­на­ва­ха през сво­ята "чо­веш­ка степен"; през пе­ри­ода на Старото Слънце Архангелите, или Духовете на Огъня, бя­ха тези, ко­ито ми­на­ва­ха през сво­ята "чо­веш­ка сте- пен"; а през пе­ри­ода на Старата Луна Ангелите бя­ха тези, ко­ито пос­тиг­на­ха сво­ята "чо­веш­ка степен"; и накрая, т.е. сега, през Земната епоха,
имен­но чо­ве­кът е призван да пос­тиг­не сво­ята "чо­веш­ка степен". Но чо­ве­кът е свър­зан с всичко, ко­ето е ста­ва­ло през ми­на­ли­те плане­тар­ни със- тояния. Ние знаем, че за­ро­диш­ни­те къл­но­ве на това, ко­ето днес на­ри­ча­ме фи­зи­чес­ко тяло, са въз­ник­на­ли още през епо­ха­та на Стария Сатурн. Там фи­зи­чес­ко­то тя­ло още не бе­ше про­ник­на­то ни­то от етер­но­то тяло, ни­то от ас­т­рал­но­то тяло, оба­че още то­га­ва то но­се­ше в се­бе си по­тен­ци­ал­на­та го­тов­ност да ста­не но­си­тел на он­зи ду­хо­вен заряд, кой­то е при­същ на Земния човек. Много бав­но и пос­те­пен­но то­ва човеш­ко фи­зи­чес­ко тя­ло нап­ред­на в сво­ето развитие, ус­по­ред­но с раз­ви­ти­ето на Стария Сатурн, кой­то - въртей­ки се - го пос­та­вя­ше в оп­ре­де­ле­но от­но­ше­ние с все­ки знак от зодиака. И така, ко­га­то Сатурн се на­ми­раше в зна­ка на Лъва, въз­ник­на­ха пър­ви­те на­чен­ки на сърцето, а ко­га­то Сатурн пре­ми­на­ва­ше през Рака, възник­на­ха пър­ви­те на­чен­ки на гръд­ния кош. А пър­во­на­чал­на­та въз­мож­ност за си­мет­рич­но из­г­раж­да­не на човеш­кия органи- зъм, въз­мож­нос­т­та за "лява" и "дясна" по­ло­ви­на на чо­веш­ко­то тя­ло се появи, ко­га­то Сатурн пре­ми­на­ва­ше през съз­вез­ди­ето Близнаци. Да, по то­зи на­чин ние мо­жем да прос­ле­дим из­г­раж­да­не­то на чо­веш­ко­то тя­ло час­ти­ца по частица. Поглеждайки на­го­ре към съз­вез­ди­ето Овен, ние ве­че знаем: пър­ви­те на­чен­ки на на­ша­та глава, и осо­бе­но ней­на­та гор­на част, са въз­ник­на­ли тогава, ко­га­то Старият Сатурн е сто­ял в зна­ка на Овена. А пър­ви­те на­чен­ки на на­шия го­во­рен апа­рат са вло­же­ни в нас, ко­га­то Сатурн е сто­ял в зна­ка на Телеца. Размишлявате ли вър­ху чо­ве­ка по то­зи начин, то­га­ва - пог­леж­дай­ки към Зодиака - Вие ще от­к­ри­ете съзидателните, твор­чес­ки­те си­ли на звез­д­но­то небе, ко­ито са ос­но­ва­та на всич­ки чо­вешки ор­га­ни и системи.

В древ­ни­те Мистерии пос­ве­те­ни­те са си пред­с­та­вя­ли Зодиака приб­ли­зи­тел­но така, как­то е изоб­ра­зен тук на чер­на­та дъска. Съвсем не слу­чай­но ние сме съб­ра­ни в та­зи зала, чий­то та­ван съ­що е ук­ра­сен със зна­ците на Зодиака. А Зодиакът, как­то казах, ви­на­ги е бил свър­з­ван с точ­но оп­ре­де­ле­ни час­ти от чо­веш­ко­то тяло: Овенът из­г­раж­да главата, Телецът из­г­раж­да ларинкса, две­те ръ­це и изоб­що си­мет­ри­ята Близнаците гръд­ни­ят кош - от Рака сър­це­то - от Лъва и т.н., чак до подбедриците, ко­ито ид­ват от Водолея и ходилата, ко­ито ид­ват от Рибите. Представете си за миг Зодиака ка­то един ог­ро­мен кос­ми­чес­ки чо­век и то­га­ва Вие ще има­те пред се­бе си силите, бли­ка­щи от Йерархиите на Престоли, Серафими, Херувими и сто­ящи в ос­но­ва­та на чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло. Да, пред Вас е ог­ром­ни­ят кос­ми­чес­ки човек, за ко­го­то гово­рят всич­ки ми­то­ве и ле­ген­ди по све­та и от ко­го­то са про­из­лез­ли от­дел­ни­те чо­веш­ки същест- ва. Припомне­те си ве­ли­ка­на Ямир, кой­то се но­си из не­обят­ния Космос и не­го­вия да­ле­чен потомък: мик­ро­кос­ми­ческия човек. Макрокосмиче- ският човек, ка­то един вид създател, съ­дър­жа външ­но всич­ко онова, ко­-


ето мик­рокос­ми­чес­ки­ят чо­век съ­дър­жа вът­ре в се­бе си. В ос­но­ва­та на та­ки­ва ми­то­ве от­к­ри­ва­ме ед­на из­вън­ред­но дълбо­ка истина, ко­ято мал­ко или мно­го е би­ла дос­тъп­на за древ­но­то ясновидство. Тази ис­ти­на прос­вет­ва и в Стария Завет, и по­-точ­но в ев­рейс­ко­то тай­но учение, ко­ето спо­ме­на­ва за Адам Кадмон, от ко­ето про­из­ли­за Старият Завет.

Темата, ко­ято раз­ви­вам пред Вас и ко­ято кул­ми­ни­ра в уче­ни­ето за мак­ро­кос­ми­чес­кия човек, съ­дър­жа на­й-­дъл­бо­ки­те кос­ми­чес­ки тай­ни и то­ва уче­ние ра­но или къс­но ще ста­не част от об­що­то образование. Днешно­то чо­ве­чес­т­во все още не мо­же да го разбере, и ако един учен би при­със­т­ву­вал на по­доб­ни лекции, той не би мо­гъл да не оп­ри­ли­чи ця­ла­та ауди­то­рия на ед­но сбо­ри­ще от умо­раз­с­т­ро­ени хора. Обаче ние се на­мира­ме в зо­ра­та на ед­на но­ва епоха, ко­га­то са­ми­те фак­ти ще оп­ро­вер­га­ят всич­ки фан­тас­тич­ни те­ории на днешна­та на­ука и ще при­ну­дят хо­ра­та да потъ­р­сят пъ­тя към го­ле­ми­те ис­ти­ни на пър­вич­на­та мъдрост.

И ни­кой не би мо­гъл да проникне, примерно, в тай­ни­те на та­ка на­ре­че­ния про­цес на оплождане, вър­ху който днеш­ни­те хо­ра спе­ку­ли­рат тол­ко­ва повърхностно, ако пре­ди то­ва не е раз­б­рал уче­ни­ето за мак­ро­кос­ми- чес­кия човек. Именно онова, ко­ето се ра­зиг­ра­ва ка­то ед­на ре­ал­на мисте- рия, се из­п­лъз­ва от обик­но­ве­ни­те ин­с­т­ру­мен­тал­ни и ла­бо­ра­тор­ни изсле- двания. Колко мал­ка е клетката, в ко­ято се из­вър­ш­ва оплождането, срав­не­на с Космоса! Обаче това, ко­ето се ра­зиг­ра­ва в та­зи мал­ка клетка, ще бъ­де раз­га­да­но един­с­т­ве­но тогава, ко­га­то сме нав­лез­ли в тай­ни­те на Космоса. Нищо дру­го не мо­же да ни помогне! Естествено, не бих ис­кал да ома­ло­ва­жа­вам пос­ти­же­ни­ята на офи­ци­ал­на­та наука, те имат сво­ята стойност, оба­че спря­мо го­ля ма­та мистерия, ко­ято се ра­зиг­ра­ва в ак­та на оплождането, те не са ни­що друго, ос­вен дет­с­ка игра; а от­го­ворът на въп­ро­са как­во ста­ва в клетката, в точката, мо­же да бъ­де на­ме­рен са­мо в обкръжението. Ето за­що и древ­ни­ят пос­ве­тен каз­ва­ше­:­ Ис­каш ли да раз­бе­реш точката, ти тряб­ва да из­с­лед­ваш кръга!

Ако си припомните, че от­дел­ни­те не­бес­ни те­ла за­паз­ват сво­ето движе- ние, до­ри и след като, та­ка да се каже, са прик­лю­чи­ли раз­ви­ти­ето си, Вие ще раз­бе­ре­те как­во оз­на­ча­ва да се го­во­ри за Карма на не­бес­ни­те тела. В мига, ко­га­то ед­на пла­не­та е прик­лю­чи­ла сво­ето развитие, оне­зи Същества, ко­ито са свър­за­ни с нея, по­лу­ча­ват но­ва задача: се­га те тряб­ва да под­гот­вят ней­но­то разтваряне, ней­но­то изчезване. Нека да се обърнем към Стария Сатурн. Обособяването на Стария Сатурн от пър­вич­ния огън е един въз­хо­дящ процес, но в съ­що­то вре­ме той е и низходящ, по­не­же в слу­чая нас­тъп­ва един про­цес на сгъстяване. В мига, ко­га­то Са- турн за­поч­ва да се вър­ти - т.е. още в на­ча­ло­то на Сатурновото раз­ви­тие - ние има­ме пред се­бе си це­лия Сатурн, ця­ло­то Сатурново къл­бо и изоб­що всичко, ко­ето е ха­рак­тер­но за Сатурн. Сега оба­че ду­хов­ни­те Същества


тряб­ва да се съ­об­ра­зят с раз­т­ва­ря­не­то на планетата, как­то и с всичко, ко­ето е пред­шес­т­ву­ва­ло ней­но­то развитие, и то­ва е Кармата.*41 Нищо не мо­же да се нап­ра­ви сре­щу прос­то­то правило: след ка­то са би­ли създа- дени, не­ща­та тряб­ва да бъ­дат премахнати. Първата по­ло­ви­на от ево­лю­ци­ята на­ми­ра сво­ето кар­ми­чес­ко про­дъл­же­ние във вто­ра­та по­ло­ви­на от еволюцията. Възникването на све­та оз­на­ча­ва по­раж­да не на Карма; за­ли­ча­ва­не­то на света, в на­й-­об­щия сми­съл на думата, не е ни­що друго, ос­вен да се по­на­ся стра­да­ние под уда­ри­те на Кармата, или ина­че казано, да се пос­та­вя ред в Кармата. Това ва­жи за вся­ка ед­на пла­не­та - как­то в ней­ни­те макрокосмически, та­ка и в ней­ни­те мик­ро­кос­ми­чес­ки процеси.

Същото наб­лю­да­ва­ме и при от­дел­ни­те народи. Представете си един народ, кой­то вли­за в сво­ята мла­дежка възраст: той е пре­из­пъл­нен с енер­гия и си­ли­; п­ред­с­та­ве­те си как то­зи на­род неп­ре­къс­на­то вна­ся из­не­надва­щи еле­мен­ти в об­що­то кул­тур­но раз­ви­тие и как всич­ко то­ва ще го от­ве­де до не­го­вия апогей, ка­то в съ­що­то вре­ме се нат­руп­ва и съ­от­вет­на­та Карма, ко­ято той ще тряб­ва да понесе. Както през епо­ха­та на Сатур­но­во­то раз­ви­тие се нат­руп­ва пла­не­тар­на­та Карма, изис­к­ва­ща да бъ­дат по­не­се­ни всич­ки пос­ле­ди­ци от въз­ник­ва­не­то на Стария Сатурн, та­ка се нат­руп­ва Карма и у един народ, кой­то ак­тив­но учас­т­ву­ва в кул­турния нап­ре­дък на човечеството. И та­зи Карма сти­га до връз­ка­та си точ­но тогава, ко­га­то не­го­ви­те първични, еле­мен­тар­ни си­ли ста­нат не­ов­ла­дя­еми и по­тър­сят по­ле за изя­ва във външ­ния свят.



И така, ние виждаме, че вис­ши­те ду­хов­ни Същества, Ангели, Арханге- ли, Архаи, неп­ре­къс­на­то са ан­га­жира­ни с пла­не­тар­но­то раз­ви­тие на Зе- мята, и че те неп­ре­къс­на­то сли­зат на Земята, за да на­соч­ват чо­ве­чес­т­вото по не­го­вия въз­хо­дящ път. Това са йе­рар­хи­чес­ки Същества, ко­ито са пос­тиг­на­ли сво­ята зре­лост в предиш­ни времена. И ко­га­то те ве­че са пос­тиг­на­ли сво­ята зрелост, от Небето, та­ка да се каже, сли­зат дру­ги духов­ни Същества, за да по­емат во­да­чес­т­во­то на то­зи или он­зи народ. И ко­га­то по ед­на или дру­га при­чи­на да­ден на­род по­ис­ка да се из­диг­не над своя апогей, то­га­ва има нуж­да от съ­от­вет­ни личности, ко­ито доб­ро вол­но да пос­лу­жат ка­то но­си­те­ли на вис­ши­те ду­хов­ни Същества; ед­ва то­га­ва е въз­мож­но да се над­х­вър­ли онова, ко­ето е съ­щес­т­ву­ва­ло в пър­во­на­чал­ния замисъл. Обаче в то­зи слу­чай тряб­ва да се слу­чи следното: онези, ко­ито ис­кат да бъ­дат пред­во­ди­те­ли на сво­ите народи, тряб­ва да по­емат вър­ху се­бе си и ця­ла­та тях­на Карма. Този е ве­ли­ки­ят за­кон за по­ема­не­то на Кармата, ко­ято се нат­руп­ва в на­ро­ди­те и расите. И главното, ко­ето всъ- щ­ност пра­вят те­зи личности, е че те по­емат об­ща­та Карма; не­ка да си при­пом­ним Хермес, кой­то съ­що пое Кармата на своя народ. Такива не­ща се ра­зиг­ра­ват на вся­ка планета; те са са­мо от­раже­ни­ето на та­ки­ва от­ра­же­ние от­к­ри­ва­ме и на дру­го място. Ние видяхме, че Престолите ста­-
наха Престоли са­мо за­що­то от съз­да­ния те ус­пя­ха да ста­нат съз­да­те­ли и за­що­то се из­диг­на­ха от със­то­яни­ето "вземам" в със­то­яни­ето "давам". Престолите са осъ­щес­т­ви­ли сво­ето раз­ви­тие в дру­ги кос­ми­чес­ки сис­те­ми и те са напред­на­ли до та­ка­ва степен, че мо­гат да по­жер­т­ву­ват сво­ята субстанция, вмес­то да си прис­во­яват това, което се на­ми­ра в Космоса. Отражението на то­зи про­цес ние от­к­ри­ва­ме и у човека. Защото как сто­ят не­ща­та с раз­ви­ти­ето на човека? Нека да от­п­ра­вим ду­хо­вен пог­лед към Атлантската епоха, към Лемурийската епо­ха и от­но­во да прос­ле­дим раз­ви­ти­ето в по­со­ка към на­ше­то време. И така, чо­ве­кът по­лу­ча­ва фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тяло, ас­т­рал­но тя­ло и Аз, след ко­ето Азът за­поч­ва да пре­об­ра­зя­ва ас­т­рал­но­то тя­ло в Дух-Себе, етерно­то тя­ло в Дух-Живот и фи­зи­чес­ко­то тя­ло в Човек-Дух. През всич­ки вре­ме­на пър­вич­на­та мъд­рост е знаела, че чо­ве­кът пре­об­ра­зя­ва сво­ето ас­т­рал­но тя­ло по та­къв начин, че пър­во­на­чал­но то е със­та­ве­но от ста­рата ас­т­рал­ност плюс Манас, или Дух-Себе, и ед­ва по­-къс­но упо­ри­та­та ра­бо­та на Аза ще пре­вър­не ця­ло­то ас­т­рал­но тя­ло в Манас. На то­зи етап от еволюцията, с мал­ки изключе- ния, се на­ми­рат всич­ки на­ши съв­ременници. "Преработената" част от ас­т­рал­но­то тя­ло чо­ве­кът взе­ма със се­бе си във вечността, а "неп­ре­ра­бо- тената" част - ко­га­то смър­т­та си чо­ве­кът нав­ле­зе в Камалока - се от­де­ли от не­го ка­то един вид ас­т­рал­на че­руп­ка се раз­т­ва­ря в ас­т­рал­ния свят: нещо, ко­ето е съп­ро­во­де­но с го­ле­ми из­пи­та­ния и беди, защото, както зна­ем "непреработеното" ас­т­рал­но тя­ло е със­та­ве­но от ло­ши не­ук­ро­те­ни же­ла­ния страсти. Накратко: ево­лю­ци­ята на чо­ве­ка се свеж­да до това, все по­-мал­ко и по­-мал­ко да на­то­вар­ва ас­т­рал­ния свят със сво­ите ас­т­рал­ни "остатъци".

Нека да прос­ле­дим как­во ста­ва по-нататък. Човекът уми­ра и етер­но­то тя­ло се раз­т­ва­ря вре­мен­но ос­та­ва само ед­на мал­ка част от него, ко­ято на­ри­ча­ме ек­с­т­ракт от етер­но­то тяло. После чо­ве­кът нав­ли­за в Камалока, "непреработената" част се разлага, а пре­об­ра­зе­на­та от Аза част чо­ве­кът пре­на­ся в ду­хов­ни­те свят, за да я сва­ли до­лу при след­ва­щи­те инкарна- ция. Колкото по­-съ­вър­шен е един човек, тол­ко­ва по­-мал­ко ос­та­тъ­ци ос- та­вя той в ас­т­рал­ния свят, до­ка­то нак­рая се из­ди­га дотам, че ни­то ед­на час­ти­ца от не­го­во­то ас­т­рал­но тя­ло не ос­та­ва в Камалока; из­ди­га се до там, че след ка­то не об­ре­ме­ня ас­т­рал­ния свят със сво­ето ас­т­рал­но тяло, той ве­че не мо­же да нав­ре­ди на ни­то един зе­мен човек. Ако да­ден чо­век нап­ред­не до та­ка­ва сте­пен той по сти­га въз­мож­нос­т­та да виж­да в ду­хов­ни­те светове. Защото то­ва със­то­яние не мо­же да бъ­де пос­тиг­на­то без из­вес­т­на сте­пен на яс­но­вид­с­т­во в ас­т­рал­ния свят. В то­зи слу­чай ця­ло­то ас­т­рал­но тя­ло е оду­хот­во­ре­но и пре­вър­на­то в Дух-Себе. По-рано тряб­ва­ше да бъ­де ос­та­вя­на неп­ре­чис­те­на­та част от ас­т­рал­но­то тяло, но се­га чо­ве­кът мо­же да про­дъл­жи напред, взе­май­ки със се­бе си ця­ло­то ас­т­рал­но


тяло. И в мига, ко­га­то ця­лото ас­т­рал­но тя­ло е на­пъл­но пречистено, то­га­ва не­го­ва­та но­ва форма, за­вър­ше­ни­ят Дух-Себе се от­пе­чат­ва вът­ре в етер­но­то тяло, та­ка че етер­но­то тя­ло ста­ва един вид от­пе­ча­тък на пре­чи- с­те­но­то ас­т­рал­но тяло. Не че етер­но­то тя­ло е ов­ла­дя­но от Аза, но прос­то в не­го се от­пе­чат­ва ов­ла­дя­но­то от ас­т­рал­но тяло. Накратко виждате, че тук ние опи­сах­ме ед­но из­вън­ред­но нап­ред­на­ло същество, ко­ето е за­вър­ши­ло из­г­раж­да­не­то на своя Дух-Себе. Източните уче­ния на­ри­чат то­ва съ­щес­т­во Нирманакайя, за­що­то то е пре­чис­ти­ло ця­ло­то си ас­т­рал­но тя- ло, ця­ла­та си ас­т­рал­на "кайя", и ни­как­ви ас­т­рал­ни ос­та­тъ­ци ве­че не сму­ща­ват ду­хов­ния свят. Ето как­во пред­с­тав­ля­ва Нирманакайя*42

Да про­дъл­жим нататък. Човекът про­дъл­жа­ва да работи. След ка­то е пре­чис­тил и пре­об­ра­зил ас­т­рал­но­то тяло, той мо­же да сто­ри съ­що­то и с ете- р­но­то тяло, а нак­рая - и с фи­зи­чес­ко­то тяло. Какво става, ко­га­то Азовите си­ли ов­ла­де­ят етер­но­то тя­ло и фи­зи­чес­ко­то тяло? Когато е пре­об­ра­зе­но и етер­но­то тяло, когато, следователно, чо­ве­кът има не са­мо Духа-Себе в ас­т­рал­но­то тяло, а е из­г­ра­дил Буди, или Духа-Живот, в сво­ето етер­но тяло, и ко­га­то пос­ле то­зи Дух-Живот, или Буди, се от­пе­ча­та във фи­зи­чес­ко­то тяло, то­га­ва се пос­ти­га ед­на още по-висша, ма­кар и междинна степен. При та­зи меж­дин­на сте­пен чо­ве­кът не об­ре­ме­ня­ва етер­ния свят с ни­как­ви "остатъци" от сво­ето етер­но тя­ло и то­ва етер­но тяло, под фор­ма­та на Дух-Живот, или Буди, пре­ми­на­ва във вечността.

Следователно, в хо­да на те­зи процеси, чо­ве­кът все по­ве­че и по­ве­че се приб­ли­жа­ва до състоянието, в ко­ето ще бъ­де гос­по­дар на сво­ето ас­т­рал­но тя­ло и на сво­ето етер­но тяло. Такова гос­под­с­т­во ве­че му поз­во­ля­ва да ги управлява. Естествено, този, кой­то все още не е пос­тиг­нал Азовото гос­под­с­т­во вър­ху ас­т­рал­но­то тяло, ще тряб­ва да изчака. Обаче кой­то ве­че е ста­нал гос­по­дар на ас­т­рал­но­то тя­ло и на етер­но­то тяло, той може сво­бод­но да раз­по­ла­га с тях и, примерно, да каже: Ето, след ка­то мо­ят висш Аз ме е пре­ка­рал през всички пре­раж­да­ния и ме е на­учил как да пре­чис­тя и пре­об­ра­зя мо­ето ас­т­рал­но тя­ло и мо­ето етер­но тяло, аз съм в състояние, ако тряб­ва от­но­во да се вър­на на Земята, да из­г­ра­дя от етер­на­та и ас­т­рал­на­та суб­с­тан­ция ед­но но­во ас­т­рал­но тя­ло и но­во етер­но тяло, ко­ито ще са съвършени. И се­га той може, как­то се казва, да по жер­т­ву­ва соб­с­т­ве­но­то си ас­т­рал­но и етер­но тяло, и да ги пре­дос­та­ви на другите.

Да, Вие виждате, че има та­ка­ва индивидуалности, ко­ито - ста­вай­ки гос­по­дар на ас­т­рал­но­то и етер­но­то тя­ло - мо­гат да по­жер­т­ват те­зи тела, по­не­же те ве­че са се на­учи­ли да ги из­г­раж­дат спо­ред соб­с­т­ве­ни­те си раз- бирания. И ако от­но­во ис­кат да се вър­нат на Земята, от на­лич­на­та суб­с­тан­ция те ще съ­уме­ят да си из­г­радят съ­от­вет­но­то ас­т­рал­но и етер­но тяло. Обаче пос­тиг­на­та­та от тях сте­пен на съ­вър­шен­с­т­во те пре­дос­тавят


на дру­ги личности, на ко­ито пред­с­той да из­пъл­ня­ват важ­ни за­да­чи свър­за­ни с ево­лю­ци­ята на чо­ве­чеството. Ето как от­дел­ни лич­нос­ти от след­ва­щи­те по­ко­ле­ния по­лу­ча­ват под­хо­дя­щи­те ас­т­рал­ни и етер­ни тела, над ко­ито са ра­бо­ти­ли тех­ни предшественици. Вие виждате, че в то­зи слу­чай ед­на лич­ност от ми­на­ло­то дейс­т­ву­ва не са­мо в сво­ето време, но чрез то- ва, ко­ето изработва, тя мо­же да се на­ме­си и в бъдещето.

Така нап­ри­мер Заратустра, кой­то бе­ше ста­нал гос­по­дар на сво­ето ас­т­ра- л­но тяло, пре­дос­та­вяй­ки го на Хермес, казваше: Ето, аз жи­вея ка­то дру- гите, оба­че аз дейс­т­ву­вам не са­мо чрез мо­ите външ­ни постъпки, а съм в със­то­яние да про­ме­ня ас­т­рал­но­то тя­ло на еги­пет­с­кия бог Хермес, онзи, кой­то ос­но­ва Египетската кул­турна епоха.*43 Една та­ка­ва лич­ност раз­по­ла­га с та­ко­ва ас­т­рал­но тяло, с та­ка­ва "кайя", че тя про­явя­ва актив­ност не са­мо във вре­ме­то и мястото, къ­де­то се намира, а мо­же да пре­не­се сво­ите дейс­т­вия да­леч в бъ­дещето. Способността да под­гот­вяш за­ко­ни­те на бъ­де­ще­то се на­ри­ча "Дхарма". А тялото, чрез ко­ето мо­жеш да го сто- риш, се на­ри­ча "Дхарма-кайя". Тези из­ра­зи чес­то се сре­щат в из­точ­ни­те учения. Но тук Вие има те ис­тин­с­ко­то обяснение, с ко­ето пър­вич­на­та мъд­рост ви­на­ги е би­ла наясно.

Нека да си при­пом­ним ця­ло­то мно­го­об­ра­зие от съ­би­тия и факти, ко­ито раз­г­ле­дах­ме през пос­лед­ни­те дни. И наистина, ако си при­пом­ним вси- чко, за ко­ето ста­на дума, в ду­ши­те ни би мо­гъл да проз­ву­чи след­ни­ят въп­рос. Какво впро­чем на­зо­ва­ва­ме ние с име­то "човек"? "Човек" ние на­ри­ча­ме ед­на оп­ре­де­ле­на сте­пен от еволюцията. Ние установихме, че Ду- ховете на Личността бя­ха "човеци" през епо­ха­та на Стария Сатурн; ние установихме, че до­ри и Престолите е тряб­ва­ло да ста­нат "човеци"; ус­та­но­вих­ме още, че днеш­ни­ят човек съ­що се раз­ви­ва и че един ден той ще се из­диг­не до вис­ши­те Йерархии, и пър­ви­те ета­пи от то­ва из­дига­не са имен­но Ангелите и Архангелите; ус­та­но­вих­ме как ня­кои от вис­ши­те Същества са стиг­на­ли дотам, че са мо­же­ли да жер­т­ву­ват не­що от се­бе си. Особено под­чер­та­на бе­ше жер­т­ва­та на Престолите. Ние виж­да­ме пър­ви­те проб­ля­съ­ци на съзидателна, твор­чес­ка дейност имен­но у пред­во­ди­те­ли­те на от­дел­ни­те наро­ди и раси, ко­ито зна­еха как да усъ­вър­шен­с­т­ву­ват сво­ите те­ла по та­къв начин, че от тях се из­лъч­ва­ха опре­де­ле­ни сили. Както Престолите из­лъ­чи­ха на­вън от се­бе си сво­ята соб­с­т­ве­на същност, та­ка по схо­ден на чин и нап­ред­на­ли­те лич­нос­ти из­лъч­ват сво­ята Нирманакайя, пре­дос­та­вяй­ки на под­хо­дя­ща­та ин­ди­ви­дуалност от след­ва­щи­те по­ко­ле­ния та­ки­ва ас­т­рал­ни и етер­ни сили, без ко­ито те не би­ха мог­ли да се спра­вят със сво­ите задачи.

И та­ка по­ня­ти­ето "развитие" включ­ва в се­бе си две фази: ед­на­та е на "вземането" а дру­га­та - на "да­ва­нето", ко­га­то съ­щес­т­ва­та за­поч­ват да из­лъч­ват от се­бе си оп­ре­де­ле­ни сили, ко­га­то те за­поч­ват да творят. Всяко


съ­щес­т­во се из­ди­га от сте­пен­та "създание" до сте­пен­та "Създател". Ду- ховете на Личността, или Архаите, ста­на­ха "човеци" през епо­ха­та на Стария Сатурн, Архангелите ста­на­ха "човеци" през епо­ха­та на Старото Слънце, Ангелите - през епо­ха­та на Старата Луна; ние, Земните чо­ве­ци сме тук, за да про­дъл­жим развитието, а от дру­га страна, ви­на­ги ще има същества, ко­ито да са ус­т­ре­ме­ни към сво­ята "човешка" степен. И ни­ма то­ва ще про­дъл­жа­ва до безкрайност? Нима има са­мо един ве­чен кръ- говрат, при кой­то на Слънце то се пов­та­ря това, ко­ето ве­че е ста­нало на Сатурн, са­мо и са­мо за да се вклю­чат и дру­ги същества? Защото Духо- вете на Огъня на­ис­ти­на ид­ват по­-къс­но от Духовете на Личността. Нима дейс­т­ви­тел­но не­ща­та са та­ка устроени, че неп­ре­къс­на­то ще има съще- ства, ко­ито ще за­поч­ват от на­чал­на­та сте­пен на без­по­мощ­ни "създания", за да се из­диг­нат до степента, при ко­ято ще мо­гат да по­жер­т­ву­ват се­бе си?

Не, не­ща­та изоб­що не са та­ка устроени! Обаче се­га въз­ник­ва го­ле­ми­ят въпрос: Дали "човешката" степен, ко­ято Духовете на Личността пос­тиг­на­ха на Стария Сатурн, рес­пек­тив­но "човешката" степен, ко­ято Арханге­ли­те пос­тиг­на­ха на Старото Слънце, и "човешката" степен, ко­ято Анге- лите пос­тиг­на­ха на Марс, е същата, към ко­ято се стре­мим ние на Земя- та? И ако се замислим, например, вър­ху при­ро­да­та на Ангелите, ще от­к­ри­ем ли в тях­но ли­це на­шия соб­с­т­вен об­раз през епо­ха­та на Бъдещия Юпитер? И ще от­к­ри­ем ли в ли­це­то на Архангелите об­ра­за на оне­зи съ- щества, ко­ито ние ще пред­с­тав­ля­ва­ме през епо­ха­та на Бъдещата Венера? Имаме ли дос­та­тъч­но основания, за да си кажем: Да, ние сто­им тук на на­ша­та Земя и в хо­да на миро­во­то раз­ви­тие ще се из­диг­нем до все по­-вис­ши степени, ние са­ми ще се из­ка­чим до вис­ши­те Йерархии; Същест- вата, в ко­ито ще се превърнем, всич­ки те ве­че съществуват, а на­ша­та се­гаш­на сте­пен е би­ла постиг­на­та по­-ра­но от дру­ги Същества? Дали на­ис­ти­на е така? Ето го­ле­ми­ят ло­ги­чес­ки въпрос, кой­то би трябва­ло да въз­ник­не у все­ки неп­ре­ду­бе­ден слу­ша­тел на те­зи лекции.

Накратко: да­ли ние има­ме ра­бо­та с ед­на веч­но пов­та­ря­ща се "човешка" степен, ко­ето ще ни доб­ли­жи до Архаите, пос­тиг­на­ли та­зи сте­пен на Стария Сатурн, до Архангелите, пос­тиг­на­ли та­зи сте­пен на Старото Слънце и до Ангелите, пос­тиг­на­ли та­зи сте­пен на Марс? За нас всич­ко то­ва мо­же и да е важно, оба­че за Боговете то би оз­на­ча­ва­ло са­мо ум­но­жа­ва­не на тех­ни­те съз­да­ния и те не би­ха го при­ели ка­то ня­ка­къв нап- редък. Един друг въп­рос гласи: а да­ли ня­ко­га хо­ра­та - по­ра­ди обстоятел- ството, че пос­ти­гат сво­ята чо­вешка сте­пен имен­но на Земята - ще се пре­вър­нат в та­ки­ва същества, ко­ито ще мо­гат да вър­шат неща, как­ви то са не­по­сил­ни как­то за Ангелите, та­ка и за Архангелите, а до­ри и за Архаи- те? Дали сът­во­ре­ни­ето на света е из­в­ляк­ло ня­как­ва по­ука от това, че
след Архангелите и Ангелите, то съз­да­де и човека? Дали са­мо­то сът­во­ре­ние на све­та е осъ­щес­т­ви­ло ня­ка­къв напредък? Дали по­ра­ди по­-дъл­бо­ко­то по­тъ­ва­не в ма­те­ри­ята чо­ве­кът има из­г­ле­ди за по­-мощ­но из­рас­т­ва­не в ду­хов­ни­те светове? Ето как из­г­леж­дат го­ле­ми­те ло­ги­чес­ки въпроси! И пос­лед­на­та лек­ция от то­зи ци­къл тряб­ва да бъ­де пос­ве­те­на на тях и най-вече: как­во е зна­чени­ето на чо­ве­ка за Космоса, как­во е от­но­ше­ни­ето на чо­ве­ка към вис­ши­те Йерархии и към кои сте­пе­ни от Йерархиите во­ди не­го­ви­ят път?


Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
BG%20DOCS -> Окултна история


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница