Лекции изнесени в Дюселдорф от 12 до 18. 1909 г



страница11/13
Дата04.08.2018
Размер13.87 Mb.
#77808
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ


Дюселдорф, 18 Април 1909, ве­чер

Добре би било, ако ос­вен въпросите, въз­ник­на­ли в края на пре­диш­на­та лекция, об­съ­дим и ня­кои дру­ги неща, ма­кар че в рам­ки­те на де­сет лек- ции, естествено, е не­въз­мож­но да да­дем из­чер­па­те­лен от­го­вор на всич- ко. Ето защо, поз­во­ле­те ми пре­ди да до­вър­ша ос­нов­на­та тема, да нап­ра­ви ня­кол­ко уточнения, ко­ито са свър­за­ни с нея.

Първото уточнение, ко­ето правя, е мно­го трудно, а мо­же би и не­въз­мож­но за раз­би­ра­не от стра­на на на­шите съвременници; но та­ка или иначе, не е зле да се съ­об­ра­зя­ва­ме с то­зи факт. А имен­но въп­ро­съ­т:­ Как­во ста­ва всъщ­ност с те­зи пла­не­тар­ни фор­ма­ци­и­?­ От ду­хов­на глед­на точка, за Вас е ясно: Духовните Същества се из­ди­гат до все по­-вис­ши степен, и из­ди­гай­ки се, те тряб­ва да на­пус­нат ста­ри­те си обиталища, ко­ито за оп­ре­де­лен пе­ри­од от вре­ме са им по­ма­га­ли да раз­ви­ят оп­ре­де­ле­ни качества, как­ви­то ина­че те не би­ха мог­ли да постигнат. Когато в хо­да на ево­лю­ци­ята из­г­ря Лемурийската епоха, чо­ве­кът бе­ше нап­ред­нал до та­ка­ва сте- пен, че мо­жа да пов­то­ри всичко, ко­ето бе­ше нат­ру­пал в се­бе си през епо­хи­те на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна. И то­га­ва той стъ­пи на но­во­то си обиталище, на­ша­та Земя, ко­ято в то­зи си вид се по­яви за пръв път в Космоса. После той пре­ми­на през ця­ла­та Лемурийска и Атлантска епоха, до сти­гай­ки до на­ши дни, и нап­ред­вай­ки от ед­на ин­кар­на­ция в друга, той вър­ви към след­ва­щи­те сте­пе­ни от сво­ето развитие. И един ден той ще на­пус­не Земята, по­не­же тя ве­че ня­ма да му пред­ла­га ни­как­ви въз­можнос­ти за по­-на­та­тъш­на еволюция.

И така, Вие яс­но бих­те мог­ли да си пред­с­та­ви­те как на­ша­та Земя се пре- в­ръ­ща в куп­чи­на раз­ва­ли­ни след ка­то чо­ве­кът я напусне; не­ща­та би­ха мог­ли да бъ­дат срав­не­ни с един го­лям град, на­пус­нат от ця­ло­то си на- селение. Вие зна­ете как ще из­г­леж­да след крат­ко вре­ме един та­къв град: куп­чи­на развалини, зат­ру­па­ни от зем­на маса! Така сто­ят не­ща­та днес. Обаче процесите, ко­ито ще се раз­ви­ват на Земята в да­леч­но­то бъ­де­ще ня­ма да из­г­леж­дат по то­зи начин.

Бъдещето на на­ша­та Земя изис­к­ва от нас да от­го­во­рим и на един наг­лед стра­нен въпрос. Какво всъщ­ност оз­на­ча­ва за раз­ви­ти­ето на чо­ве­ка един Леонардо да Винчи, един Рафаело*44 и дру­ги ге­нии в раз­лич­ни­те об­лас­ти на живота? Какво оз­на­ча­ва за пла­не­тар­но­то раз­ви­тие на Земята, че тех­ни­те ху­до­жес­т­ве­ни про­из­веде­ния и днес още рад­ват хи­ля­ди и хи­ля­ди хора? Но мо­же би ня­кои от Вас, скъ­пи мои приятели, из­пит­ват ед­на ле­ка тъга, ко­га­то се връ­щат от Милано и си да­ват сметка, че та­зи чуд­на жи­во­пис на Леонардо да Винчи ня­ма да съ­щес­т­ву­ва вечно. Нека да не заб- равяме, че при сво­ето пър­во пъ­ту­ва­не до Италия, Гьоте все още мо­жа да зас­та­не пред то­ва про­из­ве­де­ние на из­кус­т­во­то в не­го­вия пъ­лен блясък, ка­къв­то бъ­де­щи­те по ко­ле­ния ед­ва ли ще мо­гат да усетят. За хората, ко­ито ще жи­ве­ят след нас при­мер­но тол­ко­ва години, кол­кото ние сме жи­ве­ли след Гьоте, "Тайната вечеря" прос­то ня­ма да съ­щес­т­ву­ва в се­гаш­ния си вид. Такава е съд­ба­та на всичко, ко­ето хо­ра­та съз­да­ват на Земята, на всичко, ко­ето на­ми­ра из­раз във фи­зи­чес­ка­та ма­терия на Земята. Така- ва, об­що взето, е и съд­ба­та на чо­веш­ки­те мис­лов­ни постижения, що се от­на­ся до са­мата Земя. Опитайте се да си пред­с­та­ви­те ед­на бъ­де­ща епо- ха, ко­га­то оду­хот­во­ре­ни­те чо­веш­ки съ­щес­т­ва ще се из­диг­нат до вис­ши­те сфери. Човешките мис­ли - аз ня­мам пред­вид на­уч­ни­те мисли, по­не­же са­мо след трис­та или че­ти­рис­то­тин го­ди­ни те ве­че ня­ма да имат ни­как­ва стойност - а мис­ли­те на чо­ве­ка изобщо, какви­то се раж­дат от не­го­вия фи­зи­чес­ки мозък, ес­тес­т­ве­но ня­мат ни­как­во зна­че­ние за вис­ши­те свето- ве; те имат из­вес­т­но зна­че­ние са­мо за Земята. Обаче един ден чо­ве­кът ще на­пус­не Земята. И как­во ще ста­не то­гава с всичко, ко­ето хо­ра­та са съз­да­ли на Земята в хо­да на хи­ля­ди и хи­ля­ди години?

Естествено, от ду­хов­на глед­на точ­ка на­й-­нап­ред тряб­ва да раз­г­ле­да­ме раз­ви­ти­ето на чо­веш­ка­та ин­ди­ви­дуалност. Леонардо да Винчи нап­ри­мер е из­рас­нал чрез сво­ите постижения. Тук оба­че ние би тряб­ва­ло да се запитаме: Означават ли не­що за бъ­де­ще­то на Земята оне­зи ве­ли­ки мис- ли, оне­зи ве­ли­ки импулси, ко­ито забе­ле­жи­тел­ни­те лич­нос­ти вла­гат в Земната материя? Нима с края на на­ша­та Земя ще из­чез­нат и всич­ки ду- хов­ни пос­ти­же­ния на човека? Нима всич­ко ще се пре­вър­не в прах и ще се раз­пи­лее из Космоса? Вие с право се удивлявате, примерно, на Кьол- нската катедрала. Но след от­но­си­тел­но крат­ко вре­ме от нея ня­ма да ос­та­не ни­то ка­мък вър­ху камък; оба­че ни­що ли не оз­на­ча­ва за ця­ла­та Земя фактът, че иде­ята за та­зи ка­тедра­ла е вло­же­на в ка­мен­на­та постройка? Следователно, не­ка да се аб­с­т­ра­хи­ра­ме от това, ко­ето чо­ве­кът взема със се­бе си след смъртта, не­ка да раз­г­ле­да­ме съд­ба­та на са­ма­та Земя. Виж- дате ли, фак­ти­чес­ки в хо­да на сво­ето раз­ви­тие ед­на пла­не­та ста­ва все по­-мал­ка и по-малка, тя неп­ре­къс­на­то се свива. Такава е съд­ба­та на пла­не­тар­на­та материя, оба­че има и още нещо, ко­ето из­ли­за из­вън рам­ки­те на


фи­зи­чес­ко­то наблюдение. Съществува ед­на сте­пен от ево­лю­ци­ята на ма­те­ри­ал­ния свят, ко­ято стои над та­зи точка.

Нека да се спрем вър­ху та­зи сте­пен от ево­лю­ци­ята на ма­те­ри­ал­ния свят, ка­то аз от­но­во напомням, че за наши­те съв­ре­мен­ни­ци те­зи не­ща са мно­го трудни, а мо­же би и не­дос­тъп­ни за разбиране. Работата е там, както казах, че Земята неп­ре­къс­на­то се сви­ва и на­ма­ля­ва своя обем. Така ма­те­ри­ята на­пи­ра от пе­ри­фе­ри­ята към ед­на сре­дищ­на точка. И се­га аз до­ба­вям - е яс­но­то съзнание, че съ­щес­т­ву­ва за­ко­нът за съх­ра­не­ние на енер- гията, но и с яс­но­то съзнание, че те­зи фак­ти са из­вес­т­ни на все­ки окул­тист - следното: ма­те­ри­ята непре­къс­на­то на­пи­ра към сре­дищ­на­та точ­ка на Земята, оба­че осо­бе­но­то тук е, че в сре­дищ­на­та точ­ка ма­те­рия та прос­то изчезва.

Представете си съв­сем наг­лед­но ня­ка­къв ма­те­ри­ален пред­мет или прос­то пар­че материя, ко­ято на­пи­ра към сре­дищ­на­та точ­ка и как там тя из- чезва; ти не се от­к­ло­ня­ва в ед­на или дру­га точка, а из­чез­ва в нищото! По съ­щия на­чин Вие бих­те мог­ли да си пред­с­та­ви­те как някога, след ка­то ма­те­ри­ята на­пи­ра към цен­тъ­ра и изчезва, ще из­чез­не и ця­ла­та Земя. Оба- че то­ва не е всичко. Изчезвайки в центъра, ма­те­ри­ята се по­явя­ва в пери- ферията! Да, там от­вън ти се по­явя­ва отново. На оп­ре­де­ле­но мяс­то от прос­т­ран­с­т­во­то тя изчезва, за да се по­яви на дру­го място. И на­й-­важ­но­то тук е, че в та­зи но­во­въз­ник­ва­ща ма­те­рия са от­пе­ча­та­ни всич­ки усилия, вс­ич­ки пос­ти­же­ния на съществата, ко­ито са ра­бо­ти­ли в ма­те­ри­ал­ния свят на планетата; ес­тес­т­вено не в днеш­на­та фор­ма на материята, а в ед­на нова, пре­об­ра­зе­на форма. И така, ако ма­те­ри­ал­ни­те час­ти на Кьолнс- ката ка­тед­ра­ла из­чез­ват в сре­дищ­на­та точ­ка на Земята, Вие ще я видите, бих казал, от дру­га­та стра­на на Земята. Нищо, аб­со­лют­но ни­що не се гу­би от това, ко­ето е пос­тиг­на­то на ед­на планета, са­мо че то се появява, как­то казах, от дру­га­та страна.

Онова, от ко­ето тръг­на на­ше­то Земно раз­ви­тие още пре­ди Стария Са- турн, ние би тряб­ва­ло да го тър­сим отвъд Зодиака. Не слу­чай­но пър­вич­на­та мъд­рост го на­ре­че крис­тал­но­то небе, и в то­ва крис­тал­но не­бе би­ха "депонирани" дейс­т­ви­ята на оне­зи Същества, ко­ито при­над­ле­жат към по­-ран­на­та еволюция. Те изградиха, та­ка да се каже, фундамента, вър­ху кой­то но­ви­те Същества за­поч­на­ха сво­ята съ­зи­да­тел­на дейност.

Както ве­че казах, то­ва е из­вън­ред­но труд­но за раз­би­ра­не от стра­на на на­ше­то съвремие, за­що­то то е свикна­ло да се съ­об­ра­зя­ва са­мо с ма­те­ри­ята и изоб­що не допуска, че в оп­ре­де­ле­но мяс­то от три­из­мер­но­то прост- ран­с­т­во ма­те­ри­ята мо­же да изчезне, и ми­на­вай­ки през дру­ги измерения, да се по­яви на дру­го място. До кол­ко­то ос­та­ва­те в три­из­мер­но­то прост- ранство, Вие съ­що не бих­те мог­ли да раз­бе­ре­те те­зи неща, по­не­же те про­ти­чат из­вън три­из­мер­но­то пространство. Междувременно ние не ­
отчи­та­ме ни­как­ви ма­те­ри­ал­ни процеси, пре­ди те от­но­во да се про­явят на дру­го мяс­то в три­из­мер­но­то пространство. През меж­дин­ния пе­риод ма­те­ри­ята се на­ми­ра имен­но в дру­го­то измерение. Вие виж­да­те кол­ко слож­ни са връз­ки­те меж­ду не­щата и как един процес, про­ти­чащ на оп­ре­де­ле­но място, по­ня­ко­га за­ви­си от съв­сем не­очак­ва­ни фактори, кои то след­ва да тър­сим в дру­го мяс­то от три­из­мер­но­то пространство.

Ние казахме, че раз­ви­ти­ето на на­ша­та пла­не­та за­поч­ва от Стария Са- турн. И то­ва дейс­т­ви­тел­но е така. После ста­ва об­ра­зу­ва­не­то на Юпитер. Както знаете, в из­г­раж­да­не­то на Юпитер бя­ха ан­га­жи­ра­ни всич­ки Съще- ства от окол­но­то кос­ми­чес­ко пространство. Но как­то се раз­ви­ва­ха Съ- ществата, на­ми­ра­щи се вът­ре в пла­не­тар­на­та система, та­ка се раз­ви­ва­ха и Съществата от окол­но­то кос­ми­чес­ко пространство. Сгъстяването и обо­со­бя­ва­не­то на Юпитер бе­ше де­ло на та­ки­ва Същества, ко­ито впос­лед­с­т­вие се от­тег­ли­ха и, стро­го погледнато, ня­мат ни­що об­що с на­ше­то развитие; те са по­-с­ко­ро свър­за­ни с раз­ви­ти­ето на Марс, Уран и Нептун. Естествено, име­на­та Уран и Нептун не са да­де­ни спо­ред древ­на­та тра- диция, ко­ято ви­на­ги тър­сеше съ­от­ветс­т­вие меж­ду Съществата и тех­ни­те имена, ма­кар че в име­то Уран все пак бих­ме мог­ли да търсим из­вес­тен сми­съл ма­кар че, об­що взе­то то­ва име включ­ва онова, ко­ето се на­ми­ра из­вън на­шия зо­ди­ака лен кръг.

Следователно, ние виждаме, че те­зи две планети, ко­ито днеш­на­та ас­т­ро­но­мия раз­г­леж­да ка­то на­пъл­но равноп­рав­ни с дру­ги­те планети, всъщ­ност се дви­жат в дру­га сфе­ра и об­що взе­то ня­мат ни­що об­що с на­шия свят. Те са из­раз имен­но на оне­зи светове, ко­ито са въз­ник­на­ли още през епо­ха­та на Стария Сатурн, ко­гато оп­ре­де­ле­ни Същества са учас­т­ву­ва­ли в на­ше­то развитие, а по­-къс­но са се от­тег­ли­ли из­вън на­ша­та плане­тар­на система. От тук Вие бих­те мог­ли да си обяс­ни­те и ред дру­ги факти, нап­ри­мер това, че Луните на те­зи пла­не­ти се вър­тят в об­рат­на посока.

Ето как из­г­леж­да в ре­зю­ме въз­ник­ва­не­то на на­ша­та Слънчева система. И все пак: как­во е съ­от­но­ше­ни­ето меж­ду чо­ве­ка и те­зи Същества от вис­ши­те Йерархии, ко­ито ве­че са ми­на­ли през сво­ята "човешка" степен? Ние бих­ме мог­ли да за­поч­нем от най-висшите, от Серафимите, Херуви- мите и Престолите и чрез тях­но­то опи­са­ние да се приб­ли­жим до ед­но по­-пъл­но раз­би­ра­не на човека. А ако бих­ме се из­диг­на­ли над Серафи- мите, то­га­ва ние бих­ме се ока­за­ли в об­лас­т­та на бо­жес­т­ве­на­та Троица. В как­во се със­тои осо­бе­но­то предим­с­т­во на Серафимите, Херувимите и Престолите пред дру­ги­те същества? Те имат, как­то се казва, спо­собнос­т­та "нап­ра­во да виж­дат Бога".

Да, то­ва ко­ето чо­ве­кът тряб­ва да тър­си тол­ко­ва упо­ри­то в хо­да на сво­ето развитие, те го при­те­жа­ват от са­мо­то начало. Ние хо­ра­та казваме: Ето, ние тряб­ва да за­поч­нем от на­ше­то днеш­но по­ло­же­ние и да тър­сим все
по­-вис­ши­те сте­пе­ни на познанието, во­ля­та и та­ка на­та­тъ­к;­ та­ка ние все по­ве­че се приб­ли­жа­ва­ме до Бога. Но кол­ко­то и да из­рас­т­ва­ме в на­ше­то развитие, Богът ви­на­ги ос­та­ва скрит. Ето го­ля­ма­та раз­ли­ка между Сера- фимите, Херувимите, Престолите и чо­ве­ка­:­ още от са­мо­то на­ча­ло на на­ше­то раз­ви­тие те­зи на­й-­висши ду­хов­ни Същества мо­гат да се рад­ват на не­пос­ред­с­т­ве­на­та си бли­зост до бо­жес­т­ве­на­та Троица. Целта, към ко­ято се стре­ми човекът, е тях­но при­те­жа­ние от са­мо­то начало.

Безкрайно важ­но е да знаем, че още от са­мо­то си въз­ник­ва­не те­зи Съще- ства виждат, съ­зер­ца­ват Бога, и до­като съществуват, те неп­ре­къс­на­то съ­зер­ца­ват Бога. И всичко, ко­ето те предприемат, про­из­ти­ча от тях­на­та не пос­ред­с­т­ве­на бли­зост до Бога; чрез тях дейс­т­ву­ва са­ми­ят Бог. Те прос­то ни би­ха мог­ли до пос­тъп­ват по друг начин, за тях би би­ло не­въз­мож­но да вър­шат друго, за­що­то Божието съ­зер­ца­ние е ед­на тол­ко­ва мо­гъща си- ла, ко­ято да­ва не­по­ко­ле­би­ма и без­п­ре­це­дент­на си­гур­ност на импулсите.

В сфе­ра­та на те­зи Същества ня­ма и сле­да от размисли, от съмнение, там има са­мо пре­ки­те за­по­ве­ди от Божес­т­ве­ния свят и свет­ка­вич­ния пре­ход от съ­зер­ца­ние в действие! Тези Същества виж­дат Божествения свят в не­го­ва­та първична, ис­тин­с­ка същност. А се­бе си те въз­п­ри­емат ка­то про­дъл­жи­те­ли на Божията воля, на Божията мъдрост. Така сто­ят не­ща­та при на­й-­вис­ша­та Йерархия.

Ако се­га се спус­нем на­до­лу към след­ва­ща­та Йерархия, към Съществата, ко­ито на­ри­ча­ме Господства или Духове на Мъдростта, Сили или Духове на Движението, и Власти или Духове на Формата, ние тряб­ва да за­явим следното: те ве­че не раз­по­ла­гат с не­пос­ред­с­т­ве­на­та бли­зост до Бога, те ве­че не виж­дат нап­ра­во Бога, а Го раз­поз­на­ват в Неговите откровения, в това, ко­ето Той, бих казал, про­явя­ва в Своя облик, в Своята физионо- мия. За тях е неоспоримо, че то­ва е об­ли­кът на Бога; и да след­ват от­к­ро­ве­ни­ята Му, е не­що са­мо по­нят­но за Серафимите, Херувимите и Прес- толите. За Серафимите, Херувимите и Престолите е не­мис­лимо да не из­пъл­нят пред­пи­са­ни­ята на Бога, и то­ва е та­ка имен­но по­ра­ди не­пос­ред­с­т­ве­на­та им бли­зост до Него. Обаче от дру­га стра­на за Господствата, Си- лите и Властите в из­вес­тен сми­съл е на­пъл­но из­к­лю­че­но да пред­п­ри­емат нещо, за ко­ето Божественият свят не е дал сво­ето съгласие.

Ето защо, за да се по­лу­чи ня­ка­къв нап­ре­дък в ми­ро­во­то развитие, тряб­ва­ше да се слу­чи не­що твър­де осо­бено. Тук ние се доб­ли­жа­ва­ме до ед­на област, ко­ято ви­на­ги е би­ла труд­на за разбиране, до­ри и за онези, кои- то са би­ли до­пус­ка­ни до оп­ре­де­ле­ни сте­пе­ни на мис­те­рий­на­та мъдрост. В древ­ни­те Мистерии се е про­цеди­ра­ло по след­ния начин: При оп­ре­де­ле­на сте­пен от мис­те­рий­но­то пос­ве­ще­ние уче­ни­кът бил из­п­ра­вян пред зли и враж­деб­ни Същества, чий­то вън­шен вид пре­диз­вик­вал ужас и отвраще- ние, а са­ми­те те из­вършва­ли ужа­ся­ва­щи де­яния пред очи­те му. А тези,
ко­ито ги извършвали, би­ли не други, а са­ми­те жре­ци и мъдреци, мас­ки­ра­ни ка­то зли де­мо­ни за да под­гот­вят съ­от­вет­ни­те из­пи­та­ния жре­ци­те се де­ги­зи­ра­ли ка­то демо­нич­ни Същества, ко­ито са из­вър­ш­ва­ли въз­мож­но на­й-п­ро­тив­ни­те и от­б­лъс­к­ва­щи неща. Защо? За да по­ка­жат на окул­т­ния уче­ник до как­ва сте­пен Злото мо­же да от­к­ло­ни раз­ви­ти­ето от не­го­вия пра­ви­лен път, и за та­зи цел мас­ка­та на зли­те си­ли нав­ли­ча­ха вър­ху се­бе си имен­но жреците. Така окул­т­ни­ят уче­ник трябва­ше да по­пад­не в илю- зията, че пред не­го стои Злото и ед­ва след де­мас­ки­ра­не­то на "Злото" той сти­га­ше до истината. По то­зи на­чин той бе­ше ос­во­бож­да­ван от илю­зи­ята и се убеждаваше, че тук ста­ва ду­ма за едно изпитание. За да го под- готвят, за да го въ­оръ­жат сре­щу Злото, жре­ци­те - които, естествено, не бя­ха на ме­се­ни в ня­как­ви зло­де­яния - се из­п­ра­вя­ха пред не­го под фор­ма­та на ужасни, от­б­лъс­к­ва­щи същества. Но всич­ко то­ва бе­ше са­мо ед­но от­ра­же­ние на онова, ко­ето дейс­т­ви­тел­но се ра­зиг­ра­ва­ше в хо­да на кос­ми­ческо­то развитие.

В меж­дин­ния пе­ри­од меж­ду об­ра­зу­ва­не­то на Юпитер и то­ва на Марс, оп­ре­де­лен брой Същества, ако ми поз­во­ли­те то­зи три­ви­ален израз, бя­ха "отзовани" от сфе­ра­та на Силите; те бя­ха та­ка пос­та­ве­ни в хо­да на ми­ро­во­то развитие, че вмес­то да го насърчават, за­поч­на­ха да го спъват. Този кос­ми­чес­ки про­цес ние на­рича­ме Битката на Небето. Следователно, в хо­да на ми­ро­во­то развитие, ако ми поз­во­ли­те то­зи израз, бя­ха вмък­на­ти дейс­т­ви­ята на "отзованите, на "декласираните" Същества, за­що­то вис­ши­те Йерархии си казваха: Ако се нап­ред­ва по пра­ва­та линия, край­на­та цел ни­ко­га не би мог­ла да бъ­де постигната.

Представете си, че тряб­ва да тег­ли­те ед­на каруца. Теглейки я напред, Вие уп­раж­ня­ва­те мус­кул­ни усилия. И ако ка­ру­ца­та е на­то­ва­ре­на много, ще са не­об­хо­ди­ми по­ве­че усилия, по­ве­че сили. Представете си още, че Бог би ос­та­вил ми­ро­ва­та ево­лю­ция на она­зи степен, ко­ято бе­ше пос­тиг­на­та през епо­ха­та на Старото Слънце: чо­ве­ци­те би­ха се раз­ви­ли и по-нататък, оба­че тех­ни­те усилия, тех­ни­те си­ли на­рас­т­ват имен­но ако те сре­щат преч­ки по своя път. За бла­го­то на чо­ве­чес­т­во­то оп­ре­де­ле­ни си­ли и Същества тряб­ва­ше да бъ­дат "отзовани". Те не са зли са­ми по се­бе си, и ние ни­ко­га не би­ва да ги тре­ти­ра­ме ка­то "зли сили". Дори бих ме мог­ли да кажем, че пос­та­вяй­ки преч­ки в развитието, те са по­жер­т­вай­ки са­ми­те се­бе си. В най-­общ сми съл ние бих­ме мог­ли да ги на­ре­чем Богове на препятствията. Тези "отзовани", "декласирани" Същества не бя­ха зли; напротив, те бя­ха го­ле­ми­те на­сър­чи­те­ли на раз­ви­ти­ето­; те пре­диз­вик­ва­ха щур­ма сре­щу пра­во­леней­но­то развитие, ка­то по то­зи на­чин те по­ро­ди­ха и Злото в света.

Естествено, ево­лю­ци­онни­ят път на те­зи "декласирани" Същества тръг­на в съв­сем дру­га посока, твър­де различ­на от по­со­ка­та на тех­ни­те братя.


Да, тех­ни­те дейс­т­вия бя­ха съв­сем раз­ли­чни и ед­на от пос­ле­ди­ци­те беше тази, че през епо­ха­та на Старата Луна, в из­вес­тен сми­съл те­зи Същества се пре­вър­на­ха в из­ку­си­те­ли на оне­зи Същества, ко­ито ние на­ри­ча­ме Ангели. Ние казахме, че на Старата Луна Ангелите пос­ти­гат сво­ята "чо- вешка" степен. И така, на Старата Луна има­ше Ангели, ко­ито наб­лю­да­вай­ки пос­ле­ди­ци­те от "пре­пятствията", си казваха: Ето, се­га ние бих­ме мог­ли да за­поч­нем ед­на бор­ба сре­щу те­зи пре­пятс­т­вия и по то­зи на чин да се по­то­пим из­ця­ло в про­це­си­те на Лунното развитие, оба­че ние ис­ка­ме да на­пус­нем Старата Луна, ние не ис­ка­ме да се спус­нем там долу, ние ис­ка­ме да ос­та­нем го­ре при доб­ри­те Богове. И в оп­ре­де­лен момент те­зи Ангелски Същества се от­къс­на­ха от по­то­ка на Лунното развитие, от­къс­на­ха се от вли­яни­ето на Силите, Динамис, ко­ито съ­що пре­диз­вик­ва­ха труд­нос­ти в Лунното развитие. Обаче на Старата Луна имаше и дру­ги Ангелски Същества, ко­ито си казваха: Не, ние ня­ма да ги последваме! Защото ако пос­лед­ва­ли в ево­лю­ци­ята не би­ха мог­ли да бъ­дат вне­се­ни ни­как­ви но­ви елементи!

Именно по­ра­ди обстоятелството, че въз­ник­на­ха те­зи го­ле­ми препятст- вия, ево­лю­ци­ята на Старата Луна успя да на­ме­ри вер­ния път. Тези Съ- щества, които си казваха. "Ние не ис­ка­ме да има­ме ни­що об­що с онова, ко­ето ста­ва долу!" на­пус­на­ха пла­не­тар­на­та ма­са на Старата Луна и се при­съ­еди­ни­ха към оне­зи Същества, чи­ято аре­на на дейс­т­вие ста­на Слън- цето. Отсега на­та­тък те прес­та­на­ха да имат от­но­ше­ние към всич­ки оне­зи препятствия, за ко­ито казахме, че въз­ник­на­ха на Луната. А дру­ги­те Съ- щества, ко­ито из­б­ра­ха проб­лема­тич­ния път на развитие, тряб­ва­ше да при­емат в сво­ята те­лес­на ор­га­ни­за­ция всич­ко онова, ко­ето про­изти­ча­ше от препятствията; те трябваше, бих казал, да се втвър­дят в мно­го по­-го­ля­ма сте­пен от предвиденото. Техните те­лес­ни об­вив­ки на­ис­ти­на ста­на­ха мно­го по­-т­вър­ди от­кол­ко­то бе­ше пред­ви­де­но; в сво­ите те­ла те прос­то по­еха ло­гич­ни­те пос­ле­ди­ци от дейс­т­ви­ята на Силите. Обаче ние не би­ва да забравяме, че все пак в бо­жес­т­ве­ния план на сът­во­ре­ни­ето дейс­т­ви­ята на Силите има­ха сво­ето точ­но оп­ре­де­ле­но място. Да, Луната се пре­вър­на в Земя и ос­нов­ни­те пла­не­тар­ни про­це­си се повториха, в ре­зул­тат на ко­ето изос­та­на­ха точ­но оне­зи Същества, ко­ито из­ця­ло се бя­ха по­то­пи­ли в жи­во­та на Луната; те се вклю­чи­ха в рет­рог­рад­ното развитие.

Всичко то­ва до­ве­де дотам, че в хо­да на Земното раз­ви­тие се очер­та­ха две ка­те­го­рии Ангелски Същества, ед­на­та от ко­ито неп­ре­къс­на­то напре- дваше, а дру­га­та - неп­ре­къс­на­то изоставаше. Напредващите Ангелски Същества се доб­ли­жи­ха до чо­ве­ка през Лемурийската епоха, ко­га­то той ста­на дос­та­тъч­но зрял, за да при­еме в се­бе с чо­веш­кия Аз, и му пре­дос­та­ви­ха въз­мож­нос­т­та да се из­ди­га в ду­хов­ни­те све­то­ве без да носи пос­ле­ди­ци­те от всич­ко онова, ко­ето въз­ник­на през Лунната епо­ха под фор-­
ма­та на ед­ни или дру­ги препяствия. А изос­та­ва­щи­те същества, ко­ито ние на­ри­ча­ме лу­ци­фе­ри­чес­ки Същества, за­поч­на­ха да се до­могват до ас­т­рал­но­то тя­ло на чо­ве­ка - по­не­же те ня­ма­ха власт вър­ху Аза - и в струк­ту­ра­та на то­ва ас­т­рал­но тя­ло те вло­жи­ха всич­ки последици. Следовател- но, до­ка­то си­ли­те бяха, та­ка да се каже, из­п­ра­те­ни да участву­ват в Бит- ката на Небето прев­ръ­щай­ки се в Богове на препятствията, пос­ле­ди­ци­те от тех­ни­те дейс­т­вия се про­мък­на­ха в чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тя­ло и там те оз­на­ча­ва­ха ве­че не­що съв­сем друго: там те пре­дос­та­ви­ха на чо­ве­ка въз­мож­нос­т­та да гре­ши и вър­ши зло! Да, ед­ва се­га чо­ве­кът по­лу­чи уни­кал­на­та въз­мож­ност да гре­ши и да вър­ши зло, ка­то в съ­що­то вре­ме той по­лу­чи и дру­га възможност: чрез сво­ите соб­с­т­ве­ни си­ли да се из­ди­га над заб­луж­де­ни­ята и над злото!

Не забравяйте, че те­зи Същества при­над­ле­жа­щи на вто­ра­та Йерархия, изоб­що не раз­по­ла­га­ха с ни­как­ва възмож­ност да бъ­дат зли чрез сво­ите соб­с­т­ве­ни си­ли и по своя соб­с­т­ве­на воля; те бяха, та­ка да се каже, "дек- ласирани". Едва Съществата от тре­та­та Йерархия, и пре­ди всич­ко тези, ко­ито сто­яха на­й-б­лиз­ко до чо­века, мо­же­ха да пос­лед­ват Боговете на пре­пятс­т­ви­ята или да не ги последват. И тези, ко­ито не ги последваха, ние ви­на­ги от­к­ри­ва­ме пред­с­та­ве­ни в об­ра­зи сим­во­ли­зи­ра­щи победите, из­во­юва­ни на Небето през епо­ха­та на Лунното развитие, ко­га­то чо­ве­кът бе­ше ве­че подготвен, за да по­лу­чи сво­ето ас­т­рал­но тяло, приб­ли­жа­вайки се до сте­пен­та "човек-животно". А оне­зи Ангелски Същества, ко­ито ос­та­на­ха "добри", ус­пя­ха да се откъс­нат от по­-на­та­тъш­но­то Лунно разви- тие. Макар и под раз­лич­ни форми, то­зи об­раз ви­на­ги е въл­ну­вал чо­веш­ка­та душа. С не­го е свър­зан и Михаил рес­пек­тив­но не­го­ва­та бит­ка със Змея. Същият то­зи об­раз стои и зад Бика и Митра. Естествено, ние не би­ва да си казваме: Ето, те­зи Ангелски Същества са се от­к­ло­ни­ли от сво­ите задачи! Напротив, те жи­ве­ят за нас ка­то един иде­ал на бъдещето. Тези Същества прос­то ус­ко­риха из­ди­га­не­то на чо­ве­ка в ду­хов­ния свят. Първоначално ти си тръг­нал по дру­гия път, ти си сля­зъл долу, а за­ед­но с теб са слез­ли оне­зи ду­хов­ни Същества, ко­ито са по­ели след Боговете на препятствията. Но се­га ти тряб­ва да пре­ос­мис­лиш всичко, ко­ето си по­лу­чил и да го от­не­сеш об­рат­но го­ре в ду­хов­ния свят; се­га при зав­ръ­ща­не­то си на Небето, ти тряб­ва да си победителят, ти тряб­ва да си един Михаил.

И така, ние виж­да­ме че в из­вес­тен сми­съл чо­ве­кът по­лу­чи въз­мож­нос­т­та сам да си пос­та­вя на­й-­вис­ши цели - как­ви­то впро­чем бя­ха не­пос­ти­жи­ми до­ри и за Серафимите - ед­ва след "декласирането" на оп­ре­де­лен ду­хов­ни Същества. Това е из­к­лю­чи­тел­но важно. Вие, Серафими, Херувими и Престоли, прос­то не мо­же­те друго, ос­вен не­пос­ред­с­т­ве­но да след­ва­те импулсите, ид­ва­щи от Боговете. Господствата, как­то и ця­ла­та вто­ра
Йерархия съ­що не мо­гат да пос­тъ­пят по друг начин. Както казахме, ед­на част от Силите бе­ше "ко­мандирована" на съ­от­вет­но­то място; следова- телно, до­ри и Силите, включ­вай­ки се в хо­да на развитието, не мо­жа­ха друго, ос­вен да из­пъл­ня­ват за­по­ве­ди­те на Боговете. Дори и в она­зи об- ласт, ко­ято бих­ме мог­ли да на­ре­чем "про­из­ход на злото", те не са пос­тиг­на­ли ни­що друго, ос­вен да из­пъл­ня­ват во­ля­та на Боговете; дори и прев­ръ­щай­ки се в слу­жи­те­ли на злото, те не вър­шат ни­що друго, ос­вен да из­пъл­ня­ват во­ля­та на Боговете, ко­ито чрез об­ход­ния път на зло­то ис­кат да ут­вър­дят доброто. Ако се­га сле­зем още по­-на­до­лу до оне­зи Съ- щества, ко­ито на­ри­ча­ме Власти, ние ще установим, че чрез са­ми­те се­бе си те съ­що не мо­гат да по стиг­нат нищо. Те съ­що не мо­гат да ста­нат зли по свой избор, а то­ва се от­на­ся как­то за Духовете на Личността, та­ка и за Духовете на Огъня. Защото ко­га­то на Старото Слънце те ми­на­ва­ха през сво­ята "чо­веш­ка степен", Силите все още не бя­ха "командировани", та­ка че то­га­ва изоб­що не съ­щес­т­ву­ва­ше ни­как­ва въз­можност за ед­но или дру­го Същество да бъ­де зло по свой соб­с­т­вен избор. И пър­ви­те Същества, ко­ито по­лу­чи ха въз­мож­нос­т­та да бъ­дат зли, бя­ха имен­но Ангелите, за­що­то та­зи въз­мож­ност се по­яви ед­ва в хо­да на Лунното развитие. Име- нно тогава, през пе­ри­ода меж­ду Старото Слънце и Старата Луна, се ра­зиг­ра Битката на Небето. Една част от Ангелите не се въз­пол­з­ва от та­зи въз­мож­ност и не се под­да­де на изкушенията, ко­ито ид­ва­ха от Боговете на препятствията. Така че до­ри сред част от Ангелите ние от­к­ри­ва­ме та­ки­ва Същества от ду­хов­ни­те Йерархии, ко­ито не мо­гат да вър­шат аб­со­лют­но ни­що друго, ос­вен да из­пъл­ня­ват во­ля­та на Боговете, или ка­за­но с дру­ги думи, та­ки­ва Същества, ко­ито бя­ха ли­ше­ни от въз­мож­нос­т­та да не из­пъл­ня­ват во­ля­та на Боговете. Ето кое е същественото.

Така ние сти­га­ме до две ка­те­го­рии свръх­се­тив­ни Същества: Първо има­ме оне­зи Ангели, ко­ито пос­лед­ва­ха "командированите" Сили, взе­ли уча- с­тие в Битката на Небето. Това бя­ха оне­зи Същества, които по­ра­ди тех- ни­те по­-къс­ни про­яв­ле­ния ние на­ри­ча­ме "луциферически". Тъкмо те за­поч­на­ха да се до­мог­ват до чо­вешко­то ас­т­рал­но тя­ло през епо­ха­та на Земното раз­ви­тие и пре­дос­та­ви­ха на чо­ве­ка въз­мож­нос­т­та да бъ­де зъл, да вър­ши зло, но в съ­що­то вре­ме те му пре­дос­та­ви­ха и дру­га въз­мож­ност сам да нап­ред­ва в сво­ето се­бе­познание, в сво­ето вът­реш­но разви- тие. Така че в це­лия ди­апа­зон на Йерархиите въз­мож­нос­т­та за сво­бод­на воля съ­щес­т­ву­ва са­мо при част от Ангелите и при човека. Да, пър­во­на­чал­на­та въз­мож­ност за сво­бод­на во­ля по­къл­ва сред Ангелската Йерар- хия, оба­че на­й-­ис­тин­с­ко кул­ти­ви­ра­не за­поч­ва имен­но при човека.

Вярно е, че ко­га­то чо­ве­кът сле­зе на Земята на­й-­нап­ред той тряб­ва­ше да по­пад­не под влас­т­та на лу­ци­фе­ричес­ки­те Духове. Първоначално те ус­пя­ха да на­си­тят чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тя­ло със сво­ите соб­с­т­ве­ни сили, и
Азът беше, та­ка да се каже, "вплетен" в те­зи сили; ето за­що през Лему- рийската епо­ха и Атлантската епоха, а и из­вес­т­но вре­ме след тях, Азът стои пред нас ка­то об­вит в един лу­ци­фе­ри­чес­ки облак.

Човекът мо­жа да бъ­де пред­па­зен от по­се­га­тел­с­т­ва­та на те­зи си­ли са­мо бла­го­да­ре­ние на дру­ги ду­хов­ни Същества, а имен­но она­зи част от Анге- лите, ко­ито ос­та­на­ха горе, а съ­що и Архангелите горе; всич­ки те може­ха да се въп­лъ­ща­ват в оп­ре­де­ле­ни индивиди, ко­ито се про­явя­ва­ха ка­то за­бе­ле­жи­тел­ни во­да­чи на ця­ло­то човечество. И то­ва про­дъл­жи до он­зи момент, ко­га­то нас­тъ­пи не­що изключително; а имен­но ко­га­то ед­но ду­хов­но Същество, ко­ето до­то­га­ва бе­ше свър­за­но са­мо със Слънцето, нап­ред­на до та­ка­ва степен, че се­га мо­жа да об­х­ва­не не са­мо физическото, етер­но­то и ас­т­рал­но­то тя­ло на човека, как­то пос­тъп­ва­ха дру­ги­те Съще- ства от вис­ши­те светове, но и не­го­вия Аз.

Припомнете си това, ко­ето чес­то съм из­тък­вал пред Вас: а именно, че през ми­на­ли­те епо­хи вис­ши­те Същества сли­за­ха до­лу и вна­ся­ха оп­ре­де­ле­ни ду­шев­ни си­ли в чо­веш­ко­то физическо, етер­но и ас­т­рал­но тяло. Но ето че нас­тъ­пи времето, ко­га­то ед­на чо­веш­ка ин­ди­ви­ду­ал­ност мо­жа да при­еме в се­бе си на­й-­вис­ше­то Същество, ко­ето до то­зи мо­мент бе­ше свър­за­но с на­ше­то Слънце, и ко­ето се­га на­со­чи всич­ки­те си си­ли към ук­реп­ва­не­то на Аза.

Видимият из­раз на Аза, то­ва е кръвта. Но как­то кръв­та е ма­те­ри­ал­ни­ят из­раз на Аза, та­ка и топ­ли­на­та на кръвта, огъ­нят на кръвта, е, та­ка да се каже, ос­та­тък от огъ­ня на Стария Сатурн. А кос­ми­чес­ко­то Христово Съ- щество тряб­ва­ше да се по­яви по два начина: на­й-­нап­ред в огъня. Пред Мойсей то изя­ви се­бе си в го­ряща­та къ­пи­на и в свет­ка­ви­ци­те на пла­ни­на­та Синай; за­що­то Съществото, ко­ето про­го­во­ри на Мойсей от горя­ща­та къ­пи­на и от свет­ка­ви­ци­те на Синай е съ­що­то ко­ето мо­жа да про­ник­не в чо­веш­кия Аз. Тогава то все още под­гот­вя­ше сво­ето ид­ва­не на Земята за да се по­яви по­-къс­но в ед­но ожи­ве­но от чо­веш­ка­та кръв тяло, в тя­ло­то на Исус от Назарет: Слънчевото Същество нав­ле­зе в зем­но­то тя­ло на един човек. И бла­го­да­ре­ние на факта, че Азът все по­ве­че и по­ве­че се про­ник­ва­ше от си­ли­те на Христовото Същество, то­зи Аз пос­тигна съв­сем но­ви качества: а имен­но спо­соб­нос­т­та чрез сво­ите соб­с­т­ве­ни си­ли да се из­диг­не в ду­хов­ни­те све­то­ве и да се ос­во­бож­да­ва от всич­ки влия- ния, ко­ито би­ха го пов­лек­ли на­до­лу в пропастта. Защото то­ва кос­ми­чес­ко Същество, ко­ето про­ник­на до­ри в Аза, съв­сем не при­ли­ча­ше на дру­ги­те ду­хов­ни Същества, които до то­зи мо­мент сли­за­ха до­лу и из­пъл­ва­ха с ду­шев­ни си­ли чо­веш­ко­то физическо, етер­но и ас­т­рал­но тяло.

Нека от­но­во да си при­пом­ним древ­ни­те Риши. Както видяхме, в тях­но­то етер­но тя­ло жи­ве­еше Духът на ед­но вис­ше Същество, за­що­то те бя­ха нас­ле­ди­ли то­ва етер­но тя­ло от сво­ите ат­лан­т­с­ки предшественици. И то
до­ми­ни­ра­ше над тях по та­къв начин, че тях­но­то ас­т­рал­но тя­ло и тех­ни­ят Аз прос­то не мо­же­ха да след ват ин­с­пи­ра­ци­ите на етер­но­то тяло. През след­ва­щи­те епо­хи по­ло­же­ни­ето ос­та­на същото. Хората про­дължа­ва­ха да бъ­дат инспирирани. Нещата из­г­леж­да­ха така, ся­каш вът­ре в тях бу­шу­ва­ше ня­как­ва си­ла и тъкмо тя бе­ше тази, ко­ято ги инспирираше. Хората все още бя­ха твър­де да­леч от съ­щин­с­ко­то пред­наз­на­че­ние на човека: сам да ръ­ко­во­ди сво­ето развитие! Или е дру­ги думи, те все още има­ха нуж­да от ин­с­пи­ра­ци­ите на "по-добрите" Същества. Така дейс­т­ву­ва­ха и всич­ки ос­но­ва­те­ли на религии: в тях прос­то се "вмъкваше" ед­но или дру­го Същество, ко­ето не бе­ше взе­ло учас­тие в бит­ка­та на Небето, та­ка че те не раз­по­ла­га­ха на пъл­но със се­бе си.

Обаче в ли­це­то на Христос ние има­ме ед­но ду­хов­но Същество от съв­сем друг порядък, ед­но Същество, което не же­ла­еше да уп­раж­ня­ва аб­со­лют­но ни­как­ва при­ну­да вър­ху човека. И ако об­х­ва­не­те ця­ла­та ис­то­рия на християнството, Вие ще установите, че през жи­во­та си Христос не е пред­п­ри­ел аб­со­лют­но ни­що за разпрос­т­ра­не­ни­ето на християнството. Припомнете си дру­ги­те ос­но­ва­те­ли на религии. Те на­ис­ти­на се про­явя- ват ка­то за­бе­ле­жи­тел­ни во­да­чи на чо­ве­чес­т­во­то и за оп­ре­де­лен пе­ри­од от вре­ме те се стре­мят да на­ло­жат сво­ите уче­ния безпрекословно! Пог- леднете се­га Христос. Нима Той раз­чи­та на Своето "учение"? Ако някой вяр­ва че глав­ни­ят мо­мент в хрис­ти­ян­с­т­во­то е уче­ни­ето на Христос, той не раз­би­ра ни­то хрис­ти­ян­с­т­вото, ни­то Христос! Защото Христос дейс­т­ву­ва не чрез Своето учение, а нап­ра­во чрез това, ко­ето върши. И основ- ното, ре­ши­тел­но­то дейс­т­вие на Христос бе­ше това, ко­ето прик­лю­чи с Неговата смърт; да, ре­ши­тел­но­то дейс­т­вие на Христос - то­ва бе­ше Него- вата смърт! Ето кое е същественото: Христос дейс­т­ву­ва чрез това, ко­ето вър­ши а не чрез това, ко­ето про­по­вяд­ва и Неговото фи­зи­чес­ко при­със­т­вие изоб­що не е не­об­ходи­мо за по­-на­та­тъш­но­то раз­п­рос­та­не­ние на хри- стиянството. Ето прин­цип­на­та раз­ли­ка меж­ду Христос и дру­ги­те ос­но­ва­те­ли на религии. Хората поч­ти не се до­се­щат за та­зи разлика, а тя на­ис­ти­на е из­к­лю­чи­тел­но важна.

Вие бих­те мог­ли да прос­ле­ди­те ос­нов­ни­те мо­мен­ти от всич­ки хрис­ти­ян­с­ки уче­ния и не­из­беж­но ще ги откри­ете в ня­коя от дру­ги­те ре­ли­ги­оз­ни системи. Това не под­ле­жи на съмнение. И то­га­ва Вие бих­те мог­ли да заявите: Основната част от хрис­ти­ян­с­ки­те уче­ния се съ­дър­жа и в дру­ги­те ре­ли­ги­оз­ни системи. Обаче нима ми­си­ята на хрис­ти­ян­с­т­во­то се свеж­да до съ­дър­жа­ни­ето на Христовото "учение"? Нима онзи, ко­й­то има­ше глав­на зас­лу­га за раз­п­рос­т­ра­не­ни­ето на християнството, се опи­ра­ше на Христовото "учение"? Поглед­не­те апос­тол Павел! Нима той се пре­вър­на от Савел в Павел чрез са­ми­те Евангелия? Първоначално той прес­лед­ва­ше пос­ле­до­ва­те­ли­те на Христос Исус. И той ги прес­лед­ва­ше дотогава,
ко­га­то въз­к­ръс­нали­ят зас­та­на пред очи­те му, и той, Павел, бе­ше по­ра­зен от лич­на­та си окул­т­на опитност, че Христос е жи­в! ­За Павел ре­ши­тел­ни­ят им­пулс дой­де не от Евангелията, а от не­из­мер­но­то мо­гъ­щес­т­во на Христовото дело, на Христовата смърт! Ето за как­во ста­ва дума!

Другите ре­ли­ги­оз­ни сис­те­ми се опи­рат на съ­от­вет­ни­те уче­ния и об­що взето, тех­ни­те уче­ния не се раз­ли­ча ват от те­зи на християнството; оба­че при хрис­ти­ян­с­т­во­то не­ща­та се свеж­дат до действието, а не до уче­нието. И ха­рак­те­рът на то­ва дейс­т­вие такъв, че то не при­нуж­да­ва ни­ко­го и чо­ве­кът сам, аб­со­лют­но свободно, ре­ша­ва да­ли да свър­же своя ин­ди­ви­ду­ален Аз с кос­ми­чес­кия Христос. Защото съв­сем не е дос­та­тъч­но Христос да при­със­т­ву­ва в чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тя­ло­; за да бъ­де разбран, Христос тряб­ва да при­със­т­ву­ва в чо­вешкия Аз. И Азът сам тряб­ва да ре­ши да­ли да при­еме Христос се­бе си. Ето за как­во ста­ва дума! И тък­мо по то­зи на­чин - при­емай­ки Христос в сво­бо­да - чо­веш­ки­ят Аз при­ема в се­бе си ед­на реална, бо­жес­т­ве­на сила, а не ед­но учение. Стотици пъ­ти мо­же да бъ­де до­ка­за­но съв­сем точно, че хрис­ти­ян­с­ки­те уче­ния са повто­ре­ние на ед­на или дру­га ре­ли­ги­оз­на система, оба­че не то­ва е същественото! Съще- ственото е, че глав­ни­ят въп­рос на хрис­ти­ян­с­т­во­то е са­мо­то Христово действие, ко­ето мо­же да се пре­вър­не в лич­но дос­то­яние на вся­ка чо­веш­ка ду­ша са­мо в ак­та на ед­но сво­бод­но нав­ли­за­не във вис­ши­те светове. Следователно, чо­ве­кът мо­же да при­еме в се­бе си Христовата си­ла са­мо в сво­бо­да и ни­кой не мо­же да я при­еме по друг начин, освен в свобода. И то­ва ста­на въз­мож­но за чо­ве­ка са­мо по­ра­ди факта, че Христос сле­зе на Земята и жи­вя са­мо в чо­веш­ко тяло.

В съв­сем дру­го по­ло­же­ние се на­ми­рат падналите, или лу­ци­фе­ри­чес­ки­те Ангели. Те тряб­ва­ше да пос­тигнат сво­ята "чо­веш­ка степен" още през епо­ха­та на Старата Луна. Обаче сега, в Земната епоха, те се оказ­ват из- ос­та­на­ли в сво­ето развитие; те мо­гат да се до­мог­ват са­мо до чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тяло, но не и до чо­вешкия Аз. Да, те се на­ми­рат в ед­но твър­де осо­бе­но положение, ко­ето ние бих­ме мог­ли да из­ра­зим гра­фи­чески по след­ния начин, ма­кар и той да из­г­леж­да до­ня­къ­де дос­та педантичен. Нека да при­емем - аб­с­т­ра­хи­райки се от етер­но­то тя­ло и от фи­зи­чес­ко­то тя­ло - че през епо­ха­та на Лемурия ас­т­рал­но­то тя­ло на чо­ве­ка би мог­ло да бъ­де изоб­ра­зе­но чрез то­зи кръг, та­ка че не­го­ви­ят Аз би бил вклю­чен вът­ре в пре­де­ли­те на ас­т­рално­то тяло. И как­во ста­ва сега? През Лему- рийската епо­ха лу­ци­фе­ри­чес­ки­те си­ли неп­ре­къс­на­то се про­мъква­ха в чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тяло, на­си­щай­ки го със сво­ите соб­с­т­ве­ни качества, ко­ито оба­че - по­па­дай­ки в ас­т­рал­но­то тя­ло - се про­явя­ва­ха ка­то низши, не­обуз­да­ни страсти. Онова ко­ето пра­ви чо­ве­ка по­дат­лив на греш­ки и заб- луждения, онова, ко­ето го тлас­ка към злото, ле­жи в чо­вешкото ­астрално

И ако не бя­ха сто­ри­ли това, чо­ве­кът ни­ко­га не би стиг­нал до там, да из­па­да в заб­луж­де­ния и да вър­ши зло; да, той би оста­нал там "горе", къ­де­то да по­лу­чи своя Аз, не­за­ви­си­мо от вся­как­ви труд­нос­ти и препятствия. И все пак, ве­ли­ки­те пред­во­ди­те­ли на човечеството, след­вай­ки сво­ите да­леч­ни цели, го пред­па­зи­ха от ед­но пре­ка­ле­но по­тъ­ва­не в ма­те­ри­ал­ния свят.



Но ето че нас­тъ­пи Събитието на Голгота. Нека да си пред­с­та­вим един човек, кой­то при­ема Христос в се­бе си, и то на­пъл­но сво­бод­но - ние знаем, че хрис­ти­ян­с­т­во­то е ед­ва в сво­ето начало, но не­ка да си пред­с­та- вим иде­ал­ния случай: чо­веш­ки­ят Аз при­ема в се­бе си Христовата сила, при­ема я в пъл­на свобода. И ко­гато то­зи Аз е дос­та­тъч­но напреднал, за да се вър­же с Христос то­га­ва Христовата свет­ли­на нах­лу­ва и в ас­т­рал­но­то тяло. Да, Христовата свет­ли­на за­поч­ва да све­ти в съ­що­то ас­т­рал­но тяло, ко­ето по­-ра­но бе­ше зав­ла­дя­но от лу­ци­фи­ри­чес­ки­те Същества. И как­во ще ста­не в бъдеще? Поради акта, че с по­мощ­та на Христос и един­с­т­ве­но с по­мощ­та на Христос ние се ос­во­бож­да­ва­ме от всич­ки оне­зи качества, ко­ито ид­ват от Луцифер, ние - ка­то хо­ра - пос­ти­гаме и не­що друго: ние ос­во­бож­да­ва­ме са­ми­те и лу­це­фи­ри­чес­ки Същества! И един ден ще бъ­де въз­мож­но следното: лу­ци­фе­ри­чес­ки­те Същества, ко­ито през епо­ха­та на Старата Луна по­тъ­на­ха - за­ра­ди чо­веш­ка­та сво­бо­да - в ед­но низ­хо­дя­що раз­ви­тие и по-късно, ве­че на Земята, бя­ха ли­ше­ни от въз­мож­нос­т­та да из­жи­вя­ват Христос, се­га са­ми ще мо­гат да из­жи­вя­ват Христовата сила! Да, един ден лу­ци­фе­ри­чес­ки­те Същества ще бъ­дат спасени, чрез човека! И по то­зи на­чин чо­ве­кът ще ста­не мно­го по­-си­лен от­кол­ко­то би останал, ако не би по­ло­жил уси­лия за спа­ся­ва­не­то на Лу- цифер! Защото, пред­с­та­ве­те си за миг, че чо­ве­кът и ос­та­нал не­до­кос­нат от лу­ци­фе­ри­чес­ки­те сили: то­га­ва Христовата си­ла би се "разлетяла" на­вън из­вън Космоса, нес­му­ща­ва­на от ни­как­ви лу­ци­фе­ри­чес­ки препятст- вия, и за чо­ве­ка би се ока­за­ло не­въз­мож­но да нап­ред­ва по пъ­тя на До- брото, Истината и Мъдростта със съ­щия устрем, със съ­що­то упорство, как­ви­то той мо­жа да про­яви в бор­ба­та си за пре­одо­ля­ва­не на про­тив­ни­ко­ви­те сили.
И така, чо­ве­кът зас­та­ва пред нас ка­то ед­но са­мос­то­ятел­но зве­но от на­ши­те Йерархии и ние яс­но виждаме, че той е твър­де раз­ли­чен от всич­ки тях. Ние яс­но виждаме, че той е пос­та­вен в све­та по съв­сем друг начин, от­кол­ко­то Серафимите, Херувимите и Престолите, от­кол­ко­то Господст- вата, Силите и Властите, от­колко­то Духовете на Личността, Духовете на Огъня и част от Ангелите. Вглеждайки се нап­ред в бъдещето, той ве­че мо­же да си каже. Да, аз съм приз­ван да тър­ся в на­й-не­дос­тъп­ни­те и дъл­бо­ки об­лас­ти на мо­ята ду­ша всич­ко оно­ва ко­ето по­раж­да им­пул­си­те на мо­ите действия, и аз тряб­ва да из­в­ли­чам от се­бе си, а не от съ­зер­ца­ва­не­то на Бога, как­то пра­вят Серафимите. Христос не е та­къв Бог чи­ито им­пул­си след­ва да бъ­дат из­пъл­ня­ва­ни безпрекословно; Неговите им­пул­си мо­гат да бъ­дат при­ети един­с­т­ве­но в свобода. Ето за­що Той е Богът кой­то ни­ко­га не ограничава, и то в ни на­й-­мал­ка степен, ин­ди­ви­ду­ал­но­то раз­ви­тие и свобод­на­та во­ле­изя­ва на чо­веш­кия Аз. Ето за­що Христос мо­жа да про­из­не­се за­бе­ле­жи­тел­ни­те думи: Вие ще поз­на­ете ис­ти­на­та и ще ви нап­ра­ви свободни. И то­га­ва оне­зи Същества от най-б­лиз­ка­та до чо­ве­ка Йерархия, ко­ито съ­що по­лу­чи­ха въз­мож­нос­т­та да вър­шат зло, а имен­но лу­ци­фе­ри­чес­ки­те Същества, от­но­во ще бъ­дат ос­во­бо­де­ни и то не от друг, а от човека.

Следователно, ние виждаме, че ми­ро­во­то раз­ви­тие не се гра­ди вър­ху ме­ха­ни­чес­ки повторения, а че в оп­ре­де­лен мо­мент нас­тъп­ва не­що съ­вър­ше­но ново. Ангелите, Архангелите и Архаите ми­на­ват през та­ка­ва "чо­веш­ка степен", ко­ято по ни­що не при­ли­ча на "чо­веш­ка­та степен" ха­рак­тер­на за Земния човек. Земният чо­век има да из­пъл­ни ед­на съ­вър­ше­но но­ва ми­сия в све­та - такава, как­ва­то се опи­тах­ме да я опи­шем в хода на то­зи лек­ци­онен цикъл. И той сле­зе в Земния свят имен­но за да из­пъл­ни сво­ята. А Христос дой­де в света, за да пред­ло­жи на чо­ве­ка Своята не- задължаваща, сво­бод­на по­мо­щ;­ не ка­то един Бог, кой­то уп­рав­лява отго- ре, а ка­то "първороден" меж­ду равни.

Едва се­га ние за­поч­ва­ме да раз­би­ра­ме ця­ло­то достойнство, ця­ло­то ве­ли­чие на чо­ве­ка всред не­бес­ни­те Йерархии, и об­ръ­щай­ки пог­лед към смай­ва­що­то им величие, ние си казваме: Да, те са тол­ко­ва велики, доб­ри и мъдри, че ни­ко­га не мо­гат се от­к­ло­нят от пра­вил­ния път, оба­че го­ля­ма­та ми­сия на чо­ве­ка е да вне­се тук в Земния свят, не друго, а сво­бо­да­та и она­зи вис­ша сила, как­ва­то е любовта. Защото без свободата, лю­бовта е невъзможна. Едно същество, ко­ето бе­зус­лов­но след­ва те­зи или он­зи импулс, вър­ши имен­но това; обаче за ед­но съ­щес­т­во ко­ето мо­же да пос­тъ­пи и по друг начин, съ­щес­т­ву­ва са­мо ед­на сила, ко­ято ще го улесни да след­ва им­пул­си­те от ду­хов­ния свят и та­зи си­ла е любовта. Свободата и лю­бов­та са два полюса, които си при­над­ле­жат взаимно. И ако лю­бов­та тряб­ва­ше да нав­ле­зе в на­шия Космос, то­ва мо­же­ше да ста­не един­с­т­ве­но
чрез свободата, а то­ва оз­на­ча­ва чрез Луцифер и не­го­ви­те по­бе­ди­те­ли и, естествено, чрез Спаси­те­ля на чо­ве­ка чрез Христос. Ето за­що Земята е Космосът на лю­бов­та и свободата, и тък­мо то­ва е съ­щественото, че ние - без да про­буж­да­ме как­ва­то и да е нес­к­ром­ност у чо­ве­ка - гле­да­ме на Йерахиите така, както на­ши­ят за­пад­но­ев­ро­пейс­ки езо­те­ри­зъм ви­на­ги и ви­на­ги е препоръчвал: Серафимите, Херувимите и Престолите - съ­зер­ца­вай­ки Бога - ав­то­ма­тич­но след­ват им­пул­си­те от ду­хов­ния свят; Госпо- дствата, Силите и Властите са все още до та­ка­ва сте­пен свър­за­ни с вис­ши­те светове, че те тряб­ва да бъ­дат ко­ман­ди­ро­вани" тук или там с ог­лед на об­що­чо­веш­ка­та еволюция. Дори Архангелите и Духовете на Лично- стта не могат да грешат, следователно, те не мо­гат за из­вър­шат ни­то ед­но злодеяние, ръ­ко­во­дей­ки се от сво­ята сво­бодна воля. Ето за­що ги на­ри­ча­ме Пратеници на Йерархията, сто­яща не­пос­ред­с­т­ве­но над човека: за да за­гатнем, че те не из­пъл­ня­ват сво­ите соб­с­т­ве­ни намерения, а задачи- те, ко­ито им се въз­ла­гат от горе. И в ли­це­то на чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва се за­раж­да ед­на дру­га Йерархия, ко­ято ще из­пъл­ня­ва сво­ите соб­с­т­ве­ни за- дачи. През бъ­де­щи­те епо­хи на Юпитер, Венера и Вулкан, чо­ве­кът ще ста­не из­пъл­ни­тел на сво­ите соб­с­т­ве­ни импулси. Рано или къс­но той на­ис­ти­на ще пос­тиг­не та­зи сте­пен на съвършенство.

И така, как­во пред­с­тав­ля­ват Йерархиите? Ние ви­на­ги за­поч­ва­ме тях­но­то из­б­ро­ява­не със Серафимите, Херу­ви­ми­те и Престолите. Следват Гос- подствата, ко­ито съ­що из­пъл­ня­ват во­ля­та на Боговете. После ид­ват Си- лите; те как­то и Властите дейс­т­ву­ват са­мо спо­ред "указания", ид­ва­щи отгоре. Те ни­ко­га не мо­гат да бъдат "зли" без ре­ше­ни­ето на Боговете. След тях са Духовете на Личността, Архангелите и Ангелите, изобщо ця­ла­та тре­та Йерархия, ко­ято е раз­по­ло­же­на не­пос­ред­с­т­ве­но над чо­веш­ко­то царство. И сега, как­во трябва да ка­жем за човека, ако по­ис­ка­ме да го при­чис­лим към Йерархиите? Веднага след Архангелите и Анге­ли­те за­поч­ва Йерархията на Свободата, или Йерархията на Любовта, и бро­ей­ки от горе, то­ва е де­се­та­та Йерархия, ко­ято - ма­кар и още в за­ро­диш - все пак при­над­ле­жи към ду­хов­ни­те Йерархии.

В Космоса ни­ко­га ни­що не се гра­ди вър­ху повторението, при все­ки след­ващ етап от ево­лю­ци­ята се включва ня­ка­къв нов принцип. И тък­мо включ­ва­не­то на то­зи нов прин­цип е съ­щин­с­ка­та ми­сия на она­зи Йерар- хия, ко­ято в мо­мен­та ми­на­ва през сво­ята "чо­веш­ка степен.

Ето как в хо­да на те­зи лекции, тръг­вай­ки от сми­съ­ла и пред­наз­на­че­ни­ето на Космоса, тръг­вай­ки от сми­съла и пред­наз­на­че­ни­ето на Космоса, ние се опи­тах­ме да стиг­нем до сми­съ­ла на чо­веш­ко­то същество. В стреме­жа си по­не от­час­ти да от­го­во­рим на го­ле­ми­те въпроси, свър­за­ни със сми­съ­ла и пред­наз­на­че­ни­ето на човеш­ко­то същество, днес ние - след­вай­ки мис­те­рий­на­та мъд­рост - се опи­тах­ме да обяс­ним еди­нич­но­то с по­мощ­та


на общото, да обяс­ним точ­ка­та с по­мощ­та на обкръжението, или с дру­ги думи, да обяс­ним чо­ве­ка е по­мощ­та на об­к­ръ­жа­ва­щия го звез­ден свят. Едва по то­зи на­чин на­ше­то поз­на­ние пос­ти­га връз­ка с ре­алността. И съ­щес­т­ве­но­то тук е, ис­тин­с­ко­то ду­хов­но­-на­уч­но поз­на­ние пред­с­тав­ля­ва ед­но действително, конкрет­но познание, или ина­че казано, че са­мо­то ду­хов­но­-на­уч­но поз­на­ние да­ва един верен, прав­див об­раз на Космоса и на ду­хов­ни­те Йерархии.

Ние за­ема­ме ед­но сре­дищ­но мяс­то във Вселената. И в оп­ре­де­лен мо­мент всичко, ко­ето ни заобикаля, из­губва сво­ето зна­че­ние за нас, по­не­же ние си казваме: Да, външ­ни­ят се­ти­вен свят ни­ко­га не мо­же да ни предло­жи раз­ре­ше­ние на загадката. Всичко е съб­ра­но ка­то в ед­на точка. Обаче тогава, ко­га­то всич­ко е съб­ра­но и кон­цен­т­ри­ра­но в ед­на точка, раз­ре­ше­ни­ето на кос­ми­чес­ка­та за­гад­ка ид­ва от обкръжението, от пе­ри­фе­рията, и то по съ­щия не­пос­ред­с­т­вен начин, как­то то­ва ста­ва с материята, ко­ято не е ни­що друго, ос­вен ви­дим из­раз на Духа. Както казахме, ма­те­ри­ята неп­ре­къс­на­то се сви­ва и там, в сре­дищ­на­та точ­ка на Земята, тя прос­то изчезва, за да се по­яви от­но­во навън, в обкръжението. Да, ре­ал­нос­т­та е точ­но такава!

И на­ше­то поз­на­ние е ре­ал­но са­мо тогава, ко­га­то то из­рас­т­ва пред очи­те ни ка­то един ог­ро­мен процес, обхва­щащ ця­ла­та Вселена. И то­га­ва то зас­та­ва пред нас не ка­то ня­как­ва спе­ку­ла­ция или фантазьорство, а ка­то нещо, ро­де­но от нед­ра­та на са­мия Космос. Да, ето кое чув­с­т­во тряб­ва да раз­ви­ва­ме всич­ки ние: За нас мъдрос­т­та тряб­ва да се пре­вър­не в идеал, ро­ден от нед­ра­та на Космоса, за да ни из­пъл­ни с на­й-­могъ­ща­та сила, ко­ято ще ни поз­во­ли да се спра­вим с на­ша­та соб­с­т­ве­на съд­ба и да осъ­щес­т­вим как­то на­ши­те не­пос­редстве­ни зем­ни задачи, та­ка и всичко, ко­ето Космосът очак­ва от нас.


Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
BG%20DOCS -> Окултна история


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница