Лекции изнесени в Дюселдорф от 12 до 18. 1909 г



страница12/13
Дата04.08.2018
Размер2.29 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

Б Е Л Е Ж К И


Съчиненията на Рудолф Щайнер са обоз­на­че­ни спо­ред биб­ли­ог­раф­с­кия им но­мер (Сьбр. Съч. №) в тяхно­то пъл­но издание, осъ­щес­т­ве­но от Rudol Steine - Nachlasmemaltung Domach/ Schweiz.
*1. В сво­ята "Тайна Наука" (Събр. Съч. № 13) Рудолф Щайнер обоз­на­ча­ва вис­ши­те Йерархии, към ко­ито при­над­ле­жат Елохимите, по след­ния начин: (вдяс­но са име­на­та им спо­ред езо­те­рич­но­то християнство)
1. Серафими - Духове на Любовта

2. Херувими - Духове на Хармонията

3. Престоли - Духове на Волята

4. Господства (Kириoтeтec) - Духове на Мъдростта


5. Сили (Динамис) - Духове на Движението

6. Власти (Ексузиаи, евр.: Елохими) - Духове на Формата.

7. Архаи - Духове на Личността.

8. Архангели - Духове на Огъня.

9. Ангели - Духове на Здрача, (Синове на Живота).
Рудолф Щайнер чес­то го­во­ри за те­зи Същества, ка­то ги гру­пи­ра в:
Първа Йерархия: Серафими, Херувими, Престоли.

Bтopa Йерархия: Господства, Сили, Власти.

Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели
Йерархията на Архангелите включ­ва
1. Орифиил - с пе­ри­од на дейс­т­вие от: 200г. пр.Хр. до 150 сл.Хр.

2. Анаил 150 до 500

3. Захариил 500 до 850

4. Рафаил 850 до 1190

5. Санаил 1190 до 1510

6. Гавраил 1510 до 1879

7. Михаил 1879 до 2300
*2. Първоначално Р. Щайнер раз­ли­ча­ва че­ти­ри сте­пе­ни на познание:

1. Материалното или пред­мет­но познание, ко­ето чо­век осъ­щес­т­вя­ва в нор­мал­но­то си буд­но съзнание.

2. Имагинативно познание, свър­за­но с въз­п­ри­ема­не­то на съз­на­тел­но по­раж­да­ни вът­реш­ни образи, ко­ито след­ва да бъ­дат раз­ли­ча­ва­ни от се­тив­ни­те из­ма­ми (афек­то­ген­ни илюзии, халюцинации, ре­ци­ди­ви на ата­вистич­но­то яс­но­вид­с­т­во и др.)

3. Инспиративното познание. Щайнер го­во­ри за ду­хов­но чуване", за "ду­хов­ни тонове" и за "раз­чи­та­не на скри­та­та писменост".

4. Интуитивното познание. Сли­ва­не с про­це­си­те и Съществата на ду­хов­ния свят. В ос­нов­но­то си про­из­веде­ние "Въведение в Тайната наука" Щайнер добавя:

5. Познание за връз­ки­те меж­ду Микрокосмоса и Макрокосмоса.

6. Единение с макрокосмоса.

7. Цялостно из­жи­вя­ва­не на ми­на­ли­те опит­нос­ти ка­то ос­нов­но нас­т­ро­ение на душата.


*3. Немислимо е, ако чо­век за­поч­не ма­кар и ед­но бег­ло изу­ча­ва­не на антропософията, да не си за­да­де въпроса: Какво пред­с­тав­ля­ва ясновид-
ството? Под то­ва по­ня­тие Рудолф Щайнер раз­би­ра спо­соб­нос­т­та да се въз­п­ри­ема ду­хов­ни­ят свят под фор­ма­та на образи. През древ­ни­те кул­тур­ни епохи, още пре­ди по­ня­тий­но­то мис­ле­не и опи­ра­що­то се на не­го днев­но съзнание, сумрачното, или смът­но ясновидство, е пред­с­тав­ля­ва­ло при­род­но качество, при­съ­що на всич­ки хора. Дори и днес в изол­и­ра­ни слу­чаи то мо­же да се наб­лю­да­ва в при­ми­тив­ни пле­ме­на и народи, а в от­дел­ни слу­чаи ка­то ата­ви­зъм - и сред от­дел­ни пред­с­та­ви­те­ли на ев­ро- пейс­кия свят.

Това естествено, или природно, яс­но­вид­с­т­во се осъ­щес­т­вя­ва в об­лас­т­та на има­ги­натив­ните въз­п­ри­ятия и не тряб­ва да се смес­ва със съ­от­вет­ни­те им сте­пе­ни на Посвещение. Наред с има­ги­на­тив­но­то познание, съвре­мен­но­то Посвещение изис­к­ва да бъ­дат раз­ви­ти и след­ва­щи­те две сте­пе­ни на свръх­се­тив­но­то поз­нание: ин­с­пи­ра­тив­но­то и интуитивното.

В пред­х­рис­ти­ян­с­ки­те епо­хи чес­то пъ­ти яс­но­вид­с­т­во­то е съ­щес­т­ву­ва­ло от­дел­но от Посвещението. С дру­ги думи, да­ден чо­век би мо­гъл да е яс- новидец, но не и Посветен: от дру­га стра­на Посветеният, за да про­никва в ду­хов­ния свят, не ви­на­ги е бил длъ­жен да при­те­жа­ва ясновидство. Днес та­зи при­род­на дарба, ко­ято съв­сем за­ко­но­мер­но е угас­на­ла в хо­да на еволюцията, тряб­ва да бъ­де от­но­во из­во­юва­на чрез оп­ре­де­ле­ни упражнения, про­ти­ча­щи при яс­но и буд­но съзнание. Ясновидство и Пос- вещение от­но­во се приб­ли­жа­ват ед­но към друго, но на ка­чес­т­ве­но но­во рав­ни­ще от чо­веш­ка­та еволюция.

От "биологична" глед­на точ­ка яс­но­вид­с­т­во­то е свър­за­но със све­тов­но ис­то­ри­чес­ка­та тен­ден­ция на чо­вешко­то етер­но тя­ло да се "разширява": то ве­че не се пок­ри­ва с очер­та­ни­ята на фи­зи­чес­ко­то тя­ло и се стре­ми да во­ди свой соб­с­т­вен живот, не­за­ви­си­мо от за­ко­ни­те на фи­зи­чес­ко­то тяло. Ето за­що все по­ве­че хо­ра ще имат опит­нос­ти "вън" от сво­ето фи­зи­чес­ко тяло. Този прост факт е в ос­но­ва­та на опас­но и епи­де­мич­но нарас­т­ва­щи­те "екстрасензорни" феномени, ко­ито днес би­ват обяс­ня­ва­ни по съв­сем произволен, ви­со­ко­ме­рен и ди­ле­тан­т­с­ки начин. Тяхното ис­тин­с­ко обяс­не­ние мо­же да бъ­де обект един­с­т­ве­но на свръх­се­тив­но­то познание.

На старото, смът­но ясновидство, Рудолф Щайнер про­ти­во­пос­та­вя съв­ре­мен­ни ме­то­ди за окул­т­но обу­чение, при ко­ето чо­век мо­же да пос­тиг­не та­ка на­ре­че­но­то "ек­зак­т­но ясновидство", или "из­с­ле­до­ва­тел­с­ко ясновид- ство". То поз­во­ля­ва на уче­ни­ка да има въз­п­ри­ятия в ду­хов­ни­те све­то­ве при яс­но и буд­но съз­нание, а не в "транса", ха­рак­те­рен за ста­ро­то Посве- щение.

*4. Според ан­т­ро­по­соф­с­ка­та Наука за Духа, се­гаш­на­та пла­не­та "Земя" е ми­на­ла през три пла­не­тар­ни със­тояния, на вся­ко от ко­ито се раз­ви­ва и съ­от­вет­на­та сте­пен на чо­веш­ко­то съзнание.

1. Старият Сатурн (тран­со­во съзнание)

2. Старото Слънце (спя­що съзнание)

3. Старата Луна (съ­нищ­но или об­раз­но съзнание)

4. Земя (буд­но или пред­мет­но съзнание)

5. Бъдещ Юпитер (има­ги­на­тив­но съзнание)

6. Бъдеща Венера (ин­с­пи­ра­тив­но съзнание)

7. Бъдещ Вулкан (ин­ту­итив­но съзнание)
Планетарното със­то­яние "Земя" включ­ва се­дем епохи:
1. Полярна епо­ха

2. Хиперборейска епо­ха

3. Лемурийска епо­ха

4. Атлантска епо­ха

5. Следатлантска епо­ха

6. Шеста епо­ха - пред­с­то­яща

7. Седма епо­ха - пред­с­то­яща
На свой ред Следатлантската епо­ха се със­тои от се­дем кул­тур­ни епохи:
1. Пета сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха (Древноиндийска) 7227-5067 пр. Хр.

2. Bтopa сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха (Древноперсийска) 5067-2907 пp. Xp.

3. Tpeтa сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха (Египетско-халдейска) 2907-747 пр. Хр.

4. Четвърта сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха (Гръцко-римска) 747 пp.Xp. - 1413 сл. Хр.

5. Пета сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха (Съвременна) 1413-3573

6. Шеста сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха 3573-5733

7. Седма сле­дат­­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха 5733-7893
*5. Според свръх­се­тив­но­то поз­на­ние чо­ве­кът раз­по­ла­га с два­на­де­сет сетива, ко­ито не са въз­ник­на­ли ед­нов­ре­мен­но в хо­да на еволюцията:
1. Азово се­ти­во (поз­во­ля­ва­що ни да въз­п­ри­ема­ме Аза на дру­гия човек)

2. Мисловно ceтивo

3. Говорно се­ти­во

4. Слухово се­ти­во

5. Топлинно се­ти­во

6. Зрително се­ти­во


7. Вкусово се­ти­во

8. Мирисно се­ти­во

9. Равновесно се­ти­во

10. Двигателно се­ти­во

11. Жизнено се­ти­во

12. Осезателно се­ти­во


*6. Виж Рудолф Щайнер - "Християнството ка­то мис­ти­чен факт и Мистериите на древността" (Събр. Съч. №10).

*7. H. P. Blavats у - "The Secret Doctrine", London, Madras, 1893

*8. Евклид, жи­вял око­ло 300 г. пр.Хр. в Александрия

*9. Лекция от 11 Април 1909, вклю­че­на по­-къс­но в "Принципът на спи­ри­ту­ал­на­та икономия" (Събр. Съч. № 109)

*10. Николай Коперник, 1473-1543

Йохан Кеплер, 1571-1630

Галилео Галилей, 1564-1642

*11. Дионисий Аеропагита: един от чле­но­ве­те на атин­с­кия аеропаг, прив­ле­чен към Християнството от Павел (Деяния на апос­то­ли­те 17, 34). Около 500 г. сл.Хр. под не­го­во име в Сирия се по­явя­ват хрис­ти­ян­с­ко­-не­оп­ла­то­ни­чес­ки­те съ­чи­не­ния "За цър­ков­ни­те Йерархии"

*12. Над чо­ве­ка се из­диг­нат Йерархиите на Ангели Архангели, Архаи и т.н. всич­ки те са по­-съ­вър­ше­ни от човека. Но има и та­ки­ва свръх­се­тив­ни Същества, ко­ито не раз­по­ла­гат с фи­зи­чес­ко тя­ло и са на по­-низ­ша ево­лю­ци­он­на сте­пен от та­зи на човека. Те жи­ве­ят в еле­мен­тар­ния или "етерен" свят, кой­то за на­ша­та плане­та има съ­що­то значение, как­во­то има на­ше­то етер­но тя­ло за на­ше­то фи­зи­чес­ко тяло. Р.Щайнер на­ри­ча те­зи Същества "еле­мен­тар­ни Духове" или "при­род­ни духове", ма­кар че по­доб­ни име­на са "край­но не­подходящи". Елементарните Духове ня­мат свой Аз и са ли­ше­ни от мо­рал­на отговорност. Те дейс­т­ву­ват по­-с­ко­ро автоматично, на­й-­ве­че в че­ти­ри­те еле­мен­та на Земята. Гномите - в еле­мен­та "земя", Ундините - в еле­мен­та "вода", Силфите - в еле­мен­та "въздух" и Саламандрите - в еле­мен­та "огън". Народните ле­генди имат пред­вид съ­щи­те те­зи Същества, ко­га­то го­во­рят за "джуджета", "кобол- ди", "феи", "елфи" и т.н. В древ­ни­те епо­хи на ин­с­тин­к­тив­но­то яс­но­вид­с­т­во хо­ра­та не­пос­ред­с­т­ве­но са въз­п­ри­ема­ли те­зи Същества в при­род­ни­те царства.

*13 Още е пър­ви­те си опи­ти да раз­ши­ри поз­на­ни­ето ни за чо­веш­ко­то съ­щес­т­во ан­т­ро­по­со­фи­ята об­ръ­ща внимание, че всъщ­ност чо­ве­кът се със­тои от че­ти­ри със­тав­ни части:

Физическо тя­ло - неживо, веществено, "минерално"

Етерно тя­ло - или "жиз­не­но тяло", "растително"


Астрално тя­ло - ле­жи в ос­но­ва­та на се­тив­на­та ор­га­ни­за­ция и чувствата, "животинско"

Азова ор­га­ни­за­ция - ле­жи в ос­но­ва­та на индивидуалните, ду­хов­ни "човешки" ка­чес­т­ва

Взаимодействието меж­ду те­зи със­тав­ни час­ти в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм на­ми­ра из­раз имен­но в не­го­во­то функци­онал­но мор­фо­ло­гич­но тро­ич­но устройство, включващо:

1. Нервно-сетивната сис­те­ма - но­си­тел на мисленето.

2. Ритмична сис­те­ма - но­си­тел на чувствата.

3. Системата "веществообмен-крайници" - но­си­тел на волята.

По то­зи на­чин за пръв път в ис­то­ри­ята на чо­ве­чес­т­во­то ста­ва въз­мож­но дейс­т­ви­тел­но­то об­х­ва­ща­не на съ­от­но­ше­ни­ето меж­ду "тяло" и душа". Не- измеримото зна­че­ние на то­ва от­к­ри­тие ще бъ­де раз­б­ра­но ед­ва в бъдеще, ко­га­то на "тро­ич­но устройство" ще се гле­да ка­то на един­с­т­ве­но въз­мож­на­та ос­но­ва за съ­щес­т­вува­не­то на анатомията, фи­зи­оло­ги­ята и психологията.

Идеята за "тро­ич­но­то ус­т­ройс­т­во на со­ци­ал­ния организъм" е съ­що тол­ко­ва но­ва­тор­с­ка и по съ­щес­т­во ти от­х­вър­ля монополистичната, цен­т­рал­но уп­рав­ля­ва­на дър­жа­ва ка­то един­с­т­ве­но въз­мож­на фор­ма на съв­местен чо­веш­ки живот. Държавата, или со­ци­ал­ни­ят организъм, да­леч не пред­с­тав­ля­ва ед­но един­но цяло. В нея тряб­ва яс­но да бъ­дат съз­на­тел­но раз­г­ра­ни­ча­ва­ни три раз­лич­ни сили, чи­ето смес­ва­не ви­на­ги ще во­ди до един или друг вид деформация.

1. Силите на ико­но­ми­чес­кия живот: Братството мо­же и тряб­ва да се осъ­щес­т­вя­ва един­с­т­ве­но тук, в об­ластта на икономиката.

2. Силите на ду­хов­ния живот: Свободата мо­же и тряб­ва да се осъ­щес­т­вя­ва един­с­т­ве­но тук в об­лас­т­та на ду­хов­ния живот.

3. Силите на пра­во­вия живот: Равенството мо­же и тряб­ва да се осъ­щес­т­вя­ва един­с­т­ве­но тук, в об­лас­т­та на пра­во­вия живот.

*14. Дхиан Хонас (санскритски). те­ософ­с­ко наз­ва­ние на Духовете на пла­не­ти­те

*15. Хераклит от Ефес, жи­вял око­ло 500 г. пр. Хр.

*16. Артемида (лат.: Диана), дъ­ще­ря на Зевс и Лето, сес­т­ра­-б­лиз­нач­ка на Аполон, бо­ги­ня на лова, Луната, свет­ли­на­та и нощ­ни­те вълшебства. За връз­ка­та меж­ду Ефеските Мистерии, Логоса и Евангелието на Йоан, чи­ито пър­ви гла­ви са на­пи­са­ни в Ефес, Рудолф Щайнер го­во­ри на 2 Декември 1923 в ци­къ­ла "Mysteri endestaltungen" (Събр. Съч. № 232). За Ефеските Мистерии ста­ва ду­ма и в лек­ци­ята от 22 Април 1924 в ци­къ­ла "Великденският праз­ник ка­то част от мис­те­рий­на­та ис­то­рия на човече- ството"(Събр. Съч. № 233а)

Богинята от Ефес е по­чи­та­на и в днеш­ни­те бъл­гар­с­ки земи. Нейно све­ти­ли­ще (за­ед­но с релеф) е раз­к­ри­то край с.Обединение, Великотър- новско. На дру­ги два ре­ле­фа от Врачанско и Санданско, как­то и на две мо­зайки от рим­с­ка ви­ла край Ивайловград са изоб­ра­зе­ни от ми­та за ло­ве­ца Актеон, пре­вър­нат от Артемида в елен и раз­къ­сан от соб­с­т­ве­ни­те си кучета. Друго све­ти­ли­ще на Артемида е раз­к­ри­то в ан­тич­ния град Петра, раз­ва­ли­ни от кой­то се на­ми­рат в зем­ли­ще­то на с. Мулетарово, Благоевградско.

*17. Виж Рудолф Щайнер "Теософия", гл. IV "Тялото, ду­ша­та и Духът", къ­де­то ця­лос­т­ни­ят чо­век е раз­г­ледан ка­то съв­куп­ност от:


1. Физическо тя­ло

2. Етерно тя­ло

3. Астрално тя­ло

4. Аз


5. Дух-Себе (пре­об­ра­зе­но­то от Аза ас­т­рал­но тяло)

6. Дух-Живот (пре­об­ра­зе­но­то от Аза етер­но тяло)

7. Човек-Дух (пре­об­ра­зе­но­то от Аза фи­зи­чес­ко тяло)
*18. Виж Рудолф Щайнер - "Евангелието на Лука" (Събр. Съч. №-114), Лекция от 21 Септември 1909.

Виж Ернст Марти - "Четирите ви­да етер" Нередактираният пре­вод на кни­га­та из­вър­шен от Димо Р. Даскалов, се съх­ра­ня­ва в биб­ли­оте­ки­те на Антропософските Дружества.

*19. Много често, за да обоз­на­чи она­зи ду­хов­на кос­ми­чес­ка писменост, от ко­ято из­в­ли­ча на­й-­важ­ни­те описа­ния и фак­ти в сво­ите лек­ции и книги, Рудолф Щайнер си слу­жи с древ­но­ин­дийс­кия из­раз "Акаша". Нередак­ти­ра­н­и­ят пре­вод на Д.Р. Даскалов (Събр. Съч. №11) е на раз­по­ло­же­ние в биб­ли­оте­ки­те на Антропософски­те Дружества.

*20. Подробности от­носнo "Слънчевата тайна" и процесите, ко­ито се ра­зиг­ра­ват във вът­реш­нос­т­та на днеш­но­то Слънце виж в Лекция от 6 Ноември 1921 ("Антропософията ка­то космософия" - ІІ част, Събр. Съч. № 208).

*21. До то­зи мо­мент ав­то­рът и заг­ла­ви­ето са неизвестни.

*22. Подробности от­нос­но възник­ва­не­то и ма­ги­ята на Злото, Рудолф Щайнер по­соч­ва в Лекциите от 23 Септември 1921 и 6 Ноември 1921, изн­есе­ни в Дорнах ("Антропософията ка­то космософия" І и ІІ част, Събр. Съч. № 207 и № 208).

*23. Според Р. Щайнер, днес хо­ра­та мо­гат да си спом­нят от­дел­ни фраг­мен­ти от сво­ите ми­на­ли ин­кар­нации, са­мо ако то­га­ва "те са ра­бо­ти­ли със сред­с­т­ва­та на мисленето, на логиката..." (Лекция от 23 Ноември
1909, "Дълбоките тай­ни на об­що­чо­веш­ка­та ево­лю­ция в свет­ли­на­та на Евангелията", Събр. Съч. № 117).

"Занапред ще въз­ник­не един фи­зи­чес­ки ор­ган вът­ре в струк­ту­ра­та на днеш­ния мозък, и той ще бъ­де ор­ган на ре­ин­кар­на­ци­он­на­та памет. С не­го пра­вил­но ще си слу­жат са­мо оне­зи хора, ко­ито в пре­диш­на­та си ин­карна­ция са стиг­на­ли до ду­хов­но­-на­уч­ни­те идеи... У тези, ко­ито не си слу­жат с то­зи орган, ще въз­ник­нат кон­к­рет­ни нер­в­ни заболявания, и то мно­го по­-ло­ши от всички, ко­ито ве­че познаваме". (Лекция от 1 Май 1913, "Предварителните сте­пе­ни от Мистерията на Голгота", Събр. Съч. № 152).

*24. Антропософското Движение има сво­ите пър­во­из­точ­ни­ци в ду­хов­ния свят, а сво­ите про­яв­ле­ния - тук на Земята. Антропософското Обще- ство е не­го­ва­та ви­ди­ма структура, включ­ва­ща Ръководство, пред­с­тави­тел­с­т­во и членове, обе­ди­не­ни око­ло сво­бод­но по­ета­та гри­жа и от­го­вор­ност за опаз­ва­не на онова, ко­ето Р. Щайнер на­ри­ча "ан­т­ро­по­соф­с­ки импулс".

Първото Антропософско Общество е ос­но­ва­но през 1913 в Берлин, къ­де­то на 3 фев­ру­ари се про­веж­да първо­то му Общо Събрание. По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейцария, се уч­ре­дя­ва Единното Антропософско Общество, в чи­ето Ръководство вли­зат д-р Рудолф Щайнер - председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Ваксмут. От то­зи мо­мент Антропософското Движение и Антропосо- фското Общество ста­ват ед­но цяло.

Както е за­пи­са­но в "Принципите" на Единното Антропософско Обще- ство, не­го­ви­те ос­но­ва­те­ли са убе­дени, че "днес съ­щес­т­ву­ва ед­на дейст- вителна, раз­ра­бот­ва­на от мно­го го­ди­ни и в ос­нов­ни­те си час­ти ве­че лега­ли­зи­ра­на на­ука за ду­хов­ния свят, ка­то в съ­що­то вре­ме на­ша­та ци­ви­ли­за­ция е ли­ше­на от ед­но ис­тин­с­ко и гриж­ли­во под­по­ма­га­не на та­зи наука. Антропософското Общество ще се опи­та да из­пъл­ни за­да­ча­та си, като пос­та­ви в цен­тъ­ра на сво­ите уси­лия имен­но раз­ви­ти­ето на ан­т­ро­по­соф­с­ка­та Наука за Духа и про­из­тича­щи­те от нея: братс­т­во в со­ци­ал­ния живот, по­дем в моралния, религиозен, твор­чес­ки и изоб­що в ця­лостния ду­хо­вен жи­вот на чо­веш­ко­то същество".

"Антропософското Общество е не тайно, а от­во­ре­но за всички. Негов член мо­же да бъ­де всеки, не­за­ви­симо от сво­ята националност, об­щес­т­ве­но по­ло­же­ние и религия, сти­га да виж­да в съ­щес­т­ву­ва­не­то на ед­на институция, как­ва­то е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьоте- анума, Дорнах, не­що ес­тес­т­ве­но и необходимо. Антропософското Обще- ство не до­пус­ка ка­къв­то и да е вид сектантство. Политиката не вли­за в кръ­га на не­го­ви­те задачи. "


Членовете на Антропософското Общество мо­гат да се обе­ди­ня­ват в мал­ки или го­ле­ми гру­пи (Дружества), ка­то ус­ло­вие за то­ва е по­не се­дем от уч­ре­ди­те­ли­те на Антропософското Дружество да са ве­че чле­но­ве на Единното Антропософско Общество. Названието "антропософско" изис­к­ва пред­ва­ри­тел­но одоб­ре­ние и съг­ла­сие от Ръководството в Гьотеану- ма. Понеже за­се­га не съ­щес­т­ву­ва Национално (Българско) Антропософ­с­ко Общество, как­то е в поч­ти всич­ки ев­ро­пейс­ки държави, Антропосо- фските Дружества у нас са при чис­ле­ни нап­ра­во към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософските Дружества са офи­ци­ал­но ре­гистри­ра­ни по чл. 134 от ЗЛС. Тяхната дейност е рег­ла­мен­ти­ра­на спо­ред ус­та­ва на Единното Антропософско Общество, чи­ето пред­с­та­ви­тел­с­т­во се на­ми­ра в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesell- schaft, Postfach 134, СН-4143 Dornach). Библиотеките на Антропо- софските Дружества разпо­ла­гат с го­ля­ма част от съб­ра­ни­те съ­чи­не­ния на Рудолф Щайнер (на нем­с­ки и български), с про­из­ве­де­ния на видни ан­т­ро­по­соф­с­ки автори, как­то и с ан­т­ро­по­соф­с­ка периодика.

От окул­т­на глед­на точка, произходът, це­ли­те и за­да­чи­те на Антропо- софското Движение и на Антропософско­то Общество са ос­вет­ле­ни в "Езотерични из­с­лед­ва­ния на кар­ми­чес­ки­те връзки" (Събр.Съч. №235 № 240), чий­то бъл­гар­с­ки пре­во­ди - де­ло на Димо Р. Даскалов - се съх­ра­ня­ват и са на раз­по­ло­же­ние на Антропо­соф­с­ки­те Дружества.

Атропософско Дружество "Рудолф Щайнер" Стара Загора 6000 ул. "Отец Паисий" № 87 Б ет. 6 тел. 042/5-97-94, п.к. 173

Антропософско Дружество "Михаил" София 1000, ул. "Цар Симеон" 55, тел. 02/983-11-44

Антропософско Дружество "Рудолф Щайнер" София 1336, ж.к. "Люлин", бл. 611, вх. Г, ап. 91, тел. 02/24-62-91

Антропософско Дружество "Изис - София" София 1463, п. к. 152

Асоциация за ан­т­ро­по­соф­с­ка медицина, София 1309, ра­йон "Илинден", ж.к. "Св. Троица", бл. 376-Д, ап. 101

*25. В ан­т­ро­по­соф­с­ка­та ли­те­ра­ту­ра тер­ми­нът Народностна Душа или Народностен Дух е иден­ти­чен с Архан­ге­лои и оз­на­ча­ва кон­к­рет­но ду­хов­но Същество, ко­ето с дейс­т­ви­ята си в об­лас­т­та на чо­веш­ко­то етер­но тяло, при­да­ва спе­ци­фи­чен об­лик на мис­ле­не­то и чув­с­т­ва­та у съ­от­вет­ни­те пред­с­та­ви­те­ли на да­ден народ. За то­ва как чо­ве­кът сам мо­же да "влоши" сво­ите връз­ки с Архангелои - виж Рудолф Щайнер, Лекция от 7 Октомври 1921, "Антропософията ка­то космософия", І част (Събр. Съч. № 207).

Народностните Души след­ва да бъ­дат раз­ли­ча­ва­ни от Човешките гру­по­ви Души. В ан­т­ро­по­соф­с­ка­та терми­но­ло­гия "Груповата Душа" се доб­ли­жа­ва до "ко­лек­тив­но­то Азово съзнание" и пред­с­тав­ля­ва от­ми­нал етап от
об­що­чо­веш­ка­та еволюция. Основните фор­ми на чо­веш­ки­те гру­по­ви ду­ши са от­пе­ча­та­ни в етер­но то тя­ло и са пред­с­та­ве­ни в об­ра­зи­те на:

1. "Човекът" (имащ от­но­ше­ние към фи­зи­чес­ко­то тяло).

2. "Лъва" (имащ от­но­ше­ние към Сетивната Душа).

3. "Телецът" (имащ от­но­ше­ние към Разсъдъчната Душа).

4. "Орелът" (имащ от­но­ше­ние към Съзнателната Душа).

Човешките гру­по­ви Души са в неп­ре­къс­на­то въз­хо­дя­що и низ­хо­дя­що развитие. Те не под­ле­жат на раж­дане и смърт. В ми­на­ло­то те са би­ли ис­тин­с­ка­та при­чи­на за т.н. "ко­лек­ти­вен спомен". Точно то­зи "ко­лек­тивен спомен" е клю­чът към раз­би­ра­не на оне­зи тек­с­то­ве от Петокнижието, къ­де­то се го­во­ри за ви­со­ка­та възраст на патриарсите. Фактически, тук ин­ди­ви­дът отъж­дес­т­вя­ва сво­ето "Азово съзнание" с Азовото съз­нание на предците; пред­ци­те про­дъл­жа­ват да жи­ве­ят в са­мия него, до­ка­то ня­коя мо­гъ­ща лич­ност не вне­се нов еле­мент в раз­ви­ти­ето на общността. Ос- татъци от по­доб­на "гру­по­ва душевност" сре­ща­ме днес у ня­кои при­ми­тив­ни на­ро­ди и племена.

В от­дел­ни слу­чаи "гру­по­ва­та душевност" мо­же да по­ро­ди пог­реш­на пред­с­та­ва за прераждането: ко­га­то по­том­ци­те вярват, че те ве­че са би­ли ин­кар­ни­ра­ни в ня­кои от сво­ите предци.

Индивидуалните чо­веш­ки ду­ши про­из­ли­зат от чо­веш­ки­те "Групови Души" и осъ­щес­т­вя­ват сво­ето раз­витие в ус­ло­ви­ята на фи­зи­чес­кия свят.

Животинките Групови Души се на­ми­рат в "ас­т­рал­ния свят"

Растителните Групови Души се на­ми­рат в низ­ши­те об­лас­ти на ду­хов­ния свят.

Минералните Групови Души се на­ми­рат във вис­ши­те об­лас­ти на ду­хов­ния свят.

За по­ве­че под­роб­нос­ти в та­зи об­ласт виж Рудолф Щайнер - "Мисията на от­дел­ни­те Народностни Души и

връз­ка­та им със се­вер­но­-гер­ман­с­ка­та митология", 11. Лекции в Осло, 1910 (Събр. Съч. №121). Нередактира­ни­ят бъл­гар­с­ки пре­вод е на раз­по­ло­же­ние в биб­ли­оте­ки­те на Антропософските Дружества.

*26. Пралайя - въз­п­ри­ет от Р. Щайнер ин­дийс­ки тер­мин за "по­чив­ни­те периоди" меж­ду две пла­не­тар­ни въплъщения, ко­га­то ця­ло­то тво­ре­ние пре­ми­на­ва в чис­то ду­хов­но състояние, в един вид "сън". Именно през пе­ри­оди­те на Пралайя ду­хов­ни­те Йерархии раз­г­ръ­щат сво­ята на­й-­вис­ша активност. Виж Рудолф Щайнер - "Въведение в Тайната наука", Гл. IV "Развитието на све­та и човека".

*27. Духовните ре­во­лю­ции и свър­за­ни­те с тях но­ви на­уч­ни дис­цип­ли­ни обик­но­ве­но въз­ник­ват с из­г­раж­дане­то на но­ви понятия. Такъв е слу­ча­ят и с по­ня­ти­ето "антропология", ко­ето от­к­ри из­с­ле­до­ва­тел­с­ки пер­с­пекти­ви от на­й-­висш порядък.
През 1596, го­ди­на­та в ко­ято се раж­да Рене Декарт, ба­ща­та на но­во­то време, Ото Гасман (1562-1607) из­дава сво­ята "Psychologia anthropo- logica", в ко­ято за пръв път пра­ви опит да ин­тег­ри­ра от­къс­леч­ни­те зна­ния за чо­ве­ка в ед­на все­об­х­ват­на на­ука за човека.

Обаче ско­ро се очер­та­ват и границите, на ко­ито се на­тък­ва ес­тес­т­ве­но­на­уч­на­та методология, в стре­ме­жа си да стиг­не до "истинския" об­раз на човека.

Ето защо, през 1856, в сво­ята "Антропология", Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: "Накрая ця­ла­та ан­т­ро­по­ло­гия се свеж­да до всес­т­ран­но обос­но­ва­ния факт, че спо­ред съ­щин­с­ка­та си природа, как­то и в из­точ­ни­ци­те на сво­ето съзнание, чо­ве­кът при­над­ле­жи към един над­се­ти­вен свят. Сетивно­то съз­на­ние и въз­ник­ва­ща­та чрез не­го фе­но­ме­но­ло­гия на света, как­то и це­ли­ят се­ти­вен жи­вот на чо­века, ня­мат ни­как­ва дру­га стойност, ос­вен че пре­дос­та­вят арената, на ко­ято се осъ­щес­т­вя­ва над­се­тив­ни­ят жи­вот на Духа... Крайният ре­зул­тат на ан­т­ро­по­ло­ги­ята е антропософията. "

Впрочем по­ня­ти­ето "антропософия" сре­ща­ме още през 1575, два­де­сет и ед­на го­ди­на пре­ди "Psychologia anthropologica" на Гасман, ко­га­то в Базел е пуб­ли­ку­ва­но съ­чи­не­ни­ето "Ре Мара Veterum". Като пър­ва за­дача на ан­т­ро­по­со­фи­ята в 16 век се раз­г­леж­да оду­хот­во­ря­ва­не­то на ес­тес­т­ве­ни­те на­уки и со­ци­ал­ния живот.


Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
BG%20DOCS -> Окултна история


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница