Лекции изнесени в Дюселдорф от 12 до 18. 1909 г



страница2/13
Дата04.08.2018
Размер2.29 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ


Дюселдорф, 12. Април 1909, пре­ди ­обед

Този лек­ци­онен ци­къл ще ни въ­ве­де в по­-вис­ши­те об­лас­ти на ду­хов­ния живот, ще ни из­диг­не не са­мо над фи­зи­чес­кия прос­т­ран­с­т­вен свят на Земята, където, бих казал, сме отседнали, но и ще ни пре­не­се в ду­хов­ни те светове, от­къ­де­то во­ди сво­ето на­ча­ло са­ми­ят фи­зи­чес­ки прос­т­ран­с­т­вен свят. И тък­мо един та­къв лек­ционен ци­къл ще Ви покаже, че ця­ло­то познание, ця­ла­та мъд­рост - об­що взе­то - се свеж­да до това, да раз­реши голямата, на­й-­го­ля­ма­та от всич­ки загадки: за­гад­ка­та на чо­веш­ко­то съще- ство. А за да раз­бе­рем чо­вешко­то същество, ние тряб­ва зна­чи­тел­но да раз­ши­рим пред­с­та­ви­те си за не­ща­та в за­оби­ка­ля­щия ни свят. Впрочем, не­об­хо­ди­мо е всеки, кой­то въз­на­ме­ря­ва да из­с­лу­ша то­зи лек­ци­онен ци- къл, ве­че да раз­по­ла­га с ня­кои от ос­нов­ни­те ду­хов­но­на­уч­ни по­ня­тия и аз смятам, че - в об­щи ли­нии - то­ва ус­ло­вие е пред­ва­ри­телно из­пъл­не­но от всич­ки присъствуващи. Може би за прос­ле­дя­ва­не­то на ци­къ­ла е не­об­хо­дим един из­к­лючи­тел­но ви­сок по­лет на Духа, ма­кар че ще по­ло­жа всич­ки усилия, да нап­ра­вя ос­нов­на­та ни те­ма въз­можно на­й-­дос­тъп­на и раз- бираема.

Когато се опит­ва­ме да го­во­рим за това, ко­ето на­ри­ча­ме ду­хов­ни Йера- рхии*1, ние всъщ­ност на­соч­ва­ме наши­те ду­шев­ни очи към оне­зи вис­ши Същества, чи­ето Битие се на­ми­ра над Земята. С на­ши­те фи­зи­чес­ки очи ние мо­жем да об­х­ва­нем са­мо че­ти­ри­те при­род­ни царства: минералното, растителното, жи­во­тин­с­ко­то и човешкото. Над чо­ве­ка се прос­ти­ра цар­с­т­во­то на не­ви­ди­ми­те Същества, и бла­го­да­ре­ние на свръх­се­тивно­то поз­на­ние - до­кол­ко­то то е по си­ли­те му - чо­ве­кът мо­же да се из­диг­не до оне­зи си­ли и Същества, които в свръхсетивния, в не­ви­ди­мия свят са ед­но про­дъл­же­ние на че­ти­ри­те при­род­ни царства.

Това поз­на­ние и из­с­лед­ва­ни­ята в та­зи област, как­то всич­ки Вие доб­ре знаете, не са нещо, ко­ето се по­явя­ва за пръв път в на­ша­та епоха; ви­на­ги е съ­щес­т­ву­ва­ла - ако мо­жем та­ка да я на­ре­чем - ед­на пър­вич­на ми­ро­ва Мъдрост. Защото всич­ко онова, ко­ето чо­ве­кът нат­руп­ва ка­то опит и поз- нание, ка­то по­ня­тия и идеи, ка­то имагинации, ин­с­пи­ра­ции и интуиции*2 в резултат на сво­ето ясновидство*3, ве­че е "минало" през из­жи­вява­ни­ята и през съ­дър­жа­ни­ето на вис­ши­те Същества.

Ако си пос­лу­жим с ед­но три­ви­ал­но сравнение, бих­ме мог­ли да кажем: Един майс­тор на ча­сов­ни­ци пър­во има идеята, ми­съл­та за часовника, и ед­ва пос­ле той мо­же да из­ра­бо­ти часовника. Часовникът е нап­ра­вен спо­ред пред­ва­ри­тел­на­та идея на часовникаря, а пос­ле все­ки мо­же да го раз­г­ло­би и да ана­ли­зи­ра идеите, спо­ред ко­ито ча­сов­ни­ка­рят е из­ра­бо­тил своя часовник. Сега дру­ги­ят чо­век прос­ле­дя­ва иде­ите на ча­сов­никаря. Общо взето, са­мо та­ка би тряб­ва­ло да се от­на­ся чо­ве­кът - с ог­лед на се­-
гаш­на­та си ево­лю­ци­он­на степен - към пър­вич­на­та Мъдрост на вис­ши­те Същества. Всички имагинации, инспирации, интуиции, всички идеи и мисли, спо­ред ко­ито е съз­да­ден на­ши­ят ви­дим свят, ве­че са би­ли тях­но притежание. Но се­га чове­кът от­но­во от­к­ри­ва във ви­ди­мия свят те­зи мис­ли и идеи; и из­ди­гай­ки се до ясновидството, той на­ми­ра съ­що и имаги- нациите, ин­с­пи­ра­ци­ите и интуициите, чрез ко­ито от­но­во про­ник­ва в све­та на вис­ши­те Същества. Нека да обобщим: Мъдростта, за ко­ято ста­на дума, е съ­щес­т­ву­ва­ла мно­го вре­ме пре­ди да се по­яви наши­ят фи­зи­чес­ки свят. Тя е планът, спо­ред кой­то е из­г­ра­ден на­ши­ят свят.

Сега ид­ва ред на един друг въпрос: До как­ва сте­пен тряб­ва да се вър­нем на­зад във времето, ос­та­вай­ки в пре­де­ли­те на на­шия свят, за да срещ­нем та­зи пър­вич­на Мъдрост? Трябва ли да се вър­нем на­зад до ня­коя от ис­то­ри­чес­ки­те епохи, ко­га­то е про­по­вяд­вал един или друг от ве­ли­ки­те учи­те­ли на човечеството? Несъмнено, ние бих­ме на­учи­ли мно­го неща, ако се вър­нем в ед­на или дру­га ис­то­ри­чес­ка епоха, ако се за­поз­наем с уче­ни­ята на един или друг от ве­ли­ки­те учители. Обаче за да срещ­нем пър­вич­на­та Мъдрост - и то в ней­на­та истинска, вис­ша фор­ма - ние тряб­ва да се вър­нем до она­зи епоха, ко­га­то ви­ди­ма­та Земя все още не е съ­щес­т­ву­ва­ла ка­то не­бес­но тяло. Светът дейс­т­ви­тел­но е въз­ник­нал от Мъдростта. Обаче та­зи Мъдрост, спо­ред ко­ято бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ни­те Същества из­г­ра­ди­ха на­шия свят, след вре­ме ста­на дос­то­яние и на човека. В сво­ето мис­ле­не той мо­же­ше да вижда, да въз­п­ри­ема мислите, спо­ред ко­ито Боговете съз­да­до­ха света. И как­то мно­зи­на от Вас знаят, пре­тър­пя­вай­ки из­вес­т­ни преобразувания, та­зи пър­вич­на Мъдрост, при­съ­ща за Творците на свето- вете, се от­к­ри на древ­ни­те Риши, ве­ли­ки­те учи­те­ли на Древна Индия, на Първата сле­дат­лан­т­с­ка eпоxa*4.



Тази пър­вич­на Мъдрост бе­ше да­де­на на ве­ли­ки­те Риши под та­ка­ва фор- ма, как­ва­то днеш­но­то чо­ве­чес­т­во ед­ва ли мо­же да си представи. Защото след епо­ха­та на Древна Индия, кoга­то Ришите раз­п­рос­т­ра­ня­ва­ха сво­ето учение, съ­щес­т­ве­но се про­ме­ни­ха как­то мисловните, та­ка и чис­то се­тив­ни­те спо­соб­нос­ти на чо­века*5, кол­ко­то и мно­го да се го­во­ри днес за то- ва, ко­ето е зву­ча­ло от ус­та­та на древ­ни­те Риши, по­ве­че­то от днеш­ни­те чо­веш­ки ду­ши ед­ва ли би­ха мог­ли да въз­п­ри­емат не­що друго, ос­вен ду­ми и са­мо думи. Древните хо­ра има­ха дру­ги се­тив­ни спо­соб­нос­ти и дне- ш­но­то чо­ве­чес­т­во не мо­же да има ис­тин­с­ка пред­с­та­ва за пър­вич­на­та Мъдрост на сво­ите пред­шес­т­ве­ни­ци от Първата сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епоха. Защото всич­ко онова, ко­ето е дос­тиг­на­ло до на­ши дни, всичко, ко­ето е за­па­зе­но в на­й-­доб­ри­те книги, е са­мо един да­лечен и слаб от­з­вук от съ­щин­с­ка­та пър­вич­на Мъдрост на древ­ни­те Риши. В мно­го от­но­ше­ния тя е са­мо ед­на затъмнена, ед­на пом­ра­че­на Мъдрост. Колкото и прек- расни, кол­ко­то и въз­ви­ше­ни да са Ведите, кол­ко­то и чуд­но да зву­чат
пес­ни­те на Заратустра, кол­ко­то и бо­жес­т­вен да из­г­леж­да ези­кът на древ­на­та еги­пет­с­ка Мъдрост, всич­ко онова, пред ко­ето за­та­ява­ме дъх, не ни раз­к­ри­ва ни­що друго, ос­вен пом­ра­че­на­та свет­лина, съ­дър­жа­ща се във ве­ли­ка­та Мъдрост на Хермес, във ве­ли­ка­та Мъдрост на Заратустра или във ве­ли­честве­но­то поз­на­ние на древ­ни­те Риши. И все пак та­зи вис­ша Мъдрост бе­ше за­па­зе­на за човечеството; та­ка или ина­че ти ви­на­ги е би­ла дос­тъп­на за тес­ни кръгове, ко­ито са съх­ра­ня­ва­ли те­зи "све­ще­ни тайни", как­то са на­ри­ча­ли то­га­ва то­зи вид познание. Да, пър­вич­на­та Мъдрост, дос­тъп­на на човека, ви­на­ги е би­ла съх­раня­ва­на в Мистериите на Индия, Персия, Египет, Халдея, в хрис­ти­ян­с­ки­те Мистерии, вклю­чи­тел­но и до наши дни*6. До срав­ни­тел­но ско­ро време, в те­зи зат­во­ре­ни кръ­го­ве бе­ше въз­мож­но да се при­ема жи­ва­та Мъдрост; ед­ва впос­лед­с­т­вие тя за­поч­на да бъ­де за­пис­ва­на под фор­ма­та на книги. Поради причини, ко­ито ще изяс­ня имен­но в пред­с­то­ящи­те лекции, ние ве­че се на­ми­ра­ме в епохата, ко­га­то жи­ва­та Мъдрост, съх­раня­ва­на до то­зи мо­мент в на­й-­тес­ни кръго- ве, ще тряб­ва да ста­не дос­то­яние на все по­-го­ля­ма и по­-го­ля­ма част от човечеството. Всъщност пър­вич­на­та Мъдрост на све­ще­ни­те Риши ни­ко­га не е изчезвала. В рам­ки­те на на­ше­то вре­ме тя прос­то пре­ми­на през един из­вор на подмладяване. По-късно та­зи пър­вич­на Мъдрост бе­ше въз­вес­тя­ва­на на древ­но­то чо­ве­чес­т­во от Заратустра и не­го­ви­те ученици, от хал­дейс­ки­те и еги­петски­те учители, от кни­ги­те на Мойсей, за да бли- к­не от­но­во - чрез ид­ва­не­то на Христос - ка­то един съ­вър­шено нов ду­хо­вен импулс. Но за­се­га ти е тол­ко­ва ин­тим­но и дъл­бо­ко скрита, че мо­же да про­ник­не в чо­ве­чество­то са­мо бав­но и постепенно. Ето за­що от ера­та на хрис­ти­ян­с­ко­то от­к­ро­ве­ние насам, пър­вич­на­та Мъдрост нав­ли­за в све­та на­ис­ти­на бав­но и ед­ва забележимо.

Благовестията са тук, те се на­ми­рат съ­що и в Евангелията, как­то и в дру­ги­те хрис­ти­ян­с­ки документи, и те ни пред­ла­гат не друго, а Мъдростта на све­ще­ни­те Риши, са­мо че под ед­на на­пъл­но об­но­ве­на фор­ма ся­каш се­га те зас­та­ват пред нас ка­то нещо, ко­ето е пре­тър­пя­ло един про­цес на ново- раждане. Обаче как мо­же­ха да бъ­дат раз­б­ра­ни те­зи бла­го­вес­тия в на­ча­ло­то на ед­на епоха, ко­ято очак­ва­ше сво­ето пре­чис­т­ва­не имен­но от хрис- тиянството? Евангелията раз­к­ри­ха са­мо ед­на ни­щож­на част от те­зи бла- говестия; стъп­ка по стъп­ка те доп­ри­на­ся­ха за ед­но по­-дъл­бо­ко разбира- не, но в мно­го от­но­ше­ния те до­ве­до­ха и до ед­но пъл­но не­раз­би­ране. Ето за­що днес, об­що взето, Евангелията са най-трудните, на­й-­не­дос­тъп­ни­те книги; чо­ве­чес­т­во­то ще се на­учи да ги раз­би­ра ед­ва в да­леч­но­то бъдеще. Съкровищата на хрис­ти­ян­с­ко­то откровение, ко­ито не са ни­що дру­го ос­вен сък­ро­ви­ща на из­точ­на­та Мъдрост, ро­де­ни пов­тор­но с по­мощ­та на съв­сем но­ви сили, също бя­ха съх­ра­ня­ва­ни в тес­ни кръгове, в оне­зи тес­ни кръгове, чи­ето про­дъл­же­ние по­-къс­но от­к­ри­ва­ме в раз­лич­ни­те мис­те­ри-


й­ни общества, как­ви­то са нап­ри­мер братс­т­во­то на Свещения Граал, а пос­ле и братс­т­вото на Розенкройцерите. Но те­зи сък­ро­ви­ща на Мъдрост- та бя­ха дос­тъп­ни са­мо за онези, ко­ито по пъ­тя си към жи­ва­та Мъдрост мо­же­ха да ми­нат през въз­мож­но на­й-­су­ро­ви­те изпитания. И така, през пос­лед­ни­те сто­ле­тия на на­ше­то летоброене, бо­га­та Мъдрост на Изтока и Запада ос­та­на поч­ти не­дос­тъп­на за ши­ро­ки­те чо­веш­ки маси. Само от­дел­ни час­ти­ци от нея прос­вет­ва­ха тук и там по света.

Но ето че нас­тъ­пи времето, ко­га­то ста­на въз­мож­но да се го­во­ри за съ­дър­жа­ни­ето на пър­вич­на­та Мъдрост пред все по­-го­лям брой чо­веш­ки същества, и то на един ясен и раз­би­ра­ем език. През пос­лед­на­та тре­ти­на на 19 век за нея мо­же­ше ве­че да се го­во­ри по един мал­ко или мно­го неп­рик­рит начин. За па­зи­те­ли­те на Мистериите ста­на въз­мож­но да го­во­рят за пър­вич­на­та Мъдрост са­мо по­ра­ди оп­ре­де­ле­ни процеси, ко­ито се ра­зиг­ра­ха в ду­хов­ни­те светове. Всички Вие доб­ре поз­на­ва­те ис­то­ри­ята на те­ос­оф­с­ко­то развитие; Вие знаете, че тук ле­дът бе­ше раз­чу­пен бла­го­да­ре­ние на он­зи вид мъдрост, кой­то днес не бих ис­кал да описвам, а имен­но бла­го­да­ре­ние на т.н. стро­фи "Дзиан"*7. Фак­ти­чес­ки те съ­дър­жа­ха на­й-­съ­щес­т­ве­но­то от учени­ето на све­ще­ни­те Риши. Те съ­дър­жа­ха и го­ля­ма част от това, ко­ето бла­го­да­ре­ние на хрис­ти­ян­с­ко­то подмла­дя­ва­не ус­пя да се влее в ев­ро­пейс­кия Запад. Да те­зи стро­фи съ­дър­жат не прос­то за­па­зе­на­та Мъдрост на Изтока; в тях­на­та яс­на свет­ли­на се очер­та­ва и всич­ко онова, ко­ето през на­ше­то ле­тоб­ро­ене и по­-с­пе­ци­ално през Сред- новековието оп­ре­де­ля­ше жи­во­та в тай­ни­те шко­ли на Запада. Съдържа- нието на стро­фи­те "Дзиан" ще бъ­де раз­б­ра­но едва, в да­леч­но бъдеще. За- щото тук се на­ла­га от­но­во да повторя: стро­фи­те "Дзиан" съ­дър­жат тол­ко­ва дъл­бо­ка Мъдрост, че днес тя прос­то не мо­же да бъ­де раз­б­ра­на в ши­ро­ки­те те­ософски кръгове; тол­ко­ва дъл­бо­ка Мъдрост, че тя ос­та­ва не­дос­тъп­на за днеш­ни­те ек­зо­те­рич­ни спо­соб­нос­ти на човечеството; всич­ки ек­зо­те­рич­ни уси­лия са об­ре­че­ни на не­ус­пех и не мо­гат да про­ник­нат в за­бе­ле­жи­телния свят на та­зи Мъдрост.

Но след ка­то бе­ше разчупен, та­ка да се каже, пър­ви­ят лед, дой­де вре­ме­то да се го­во­ри за ис­тин­с­ки­те из­точни­ци на за­пад­ния окултизъм, кой­то по съ­щес­т­во не се раз­ли­ча­ва от източния, но в слу­чая - съ­об­ра­зя­вайки се с всич­ки про­це­си в ду­хов­ния и във фи­зи­чес­кия свят - той бе­ше опа­зен в ро­зен­к­ройцер­с­ки­те Мистерии. Не съ­щес­т­ва ни­как­ва из­точ­на Мъдрост, ко­ято да не се е вля­ла в за­пад­ния окул­ти­зъ­м;­ ето за­що в учени­ето и из­с­лед­ва­ни­ята на розенкройцерите, Вие ще от­к­ри­ете всичко, ко­ето ни­ко­га е съ­щес­т­ву­ва­ло ка­то Мъдрост на Изтока. В Западната Мъдрост не лип­с­ва нищо, аб­со­лют­но ни­що от сък­ро­ви­ща­та на из­точ­на­та Мъдрост. Съще- ствува са­мо та­зи разлика, ако изоб­що ре­шим да го­во­рим за разлика, че за­пад­на­та Мъдрост тряб­ва да об­х­ва­не ця­ла­та из­точ­на Мъдрост, ця­ло­то

из­точ­но учение, ця­ло­то из­точ­но изследване, без да изгу­би ни­то час­ти­ца от тях, и да ги оза­ри с она­зи светлина, ко­ято Христовият Импулс да­де на ця­ло­то чо­ве­чество. Следователно, ако ня­кой го­во­ри за за­пад­ния окулти- зъм, за това, ко­ето в из­вес­тен сми­съл ид­ва от скри­ти­те Риши на Запада - а то, естествено, е не­ви­ди­мо за фи­зи­чес­ки­те очи - съв­сем не би­ва да се твърди, че в за­пад­ния окул­ти­зъм лип­с­ва до­ри и йо­та от из­точ­ния окул- тизъм. Нищо, аб­со­лют­но ни­що не лип­с­ва от него. Западният окул­ти­зъм - то­ва е под­м­ла­де­ни­ят чрез Христовия Импулс из­то­чен окултизъм. Цяла- та ве­личес­т­ве­на Мъдрост за свръх­чо­веш­ки­те све­то­ве и за свръх­се­тив­ния живот, проз­ву­ча­ла ня­ко­га от ус­та­та на све­ще­ни­те Риши, днес мо­же да бъ­де от­но­во на­ме­ре­на в поз­на­ни­ето за Йерархиите и тях­но­то от­ра­же­ние във фи­зи­чес­кия свят. Същото се отнася, например, и за ге­омет­ри­ята на Евклид*8. Ней­ни­те прин­ци­пи изобщо не са се променили, въп­ре­ки че днес те се изу­ча­ват по друг начин; Мъдростта на древ­ни­те Риши е пре- тър­пя­ла един­с­т­ве­но та­зи промяна, че днес ние я изу­ча­ва­ме с по­мощ­та на та­ки­ва поз­на­ва­тел­ни спо­соб­ности, ко­ито са про­бу­де­ни от Христовия Импулс. Следователно, го­ля­ма част от това, ко­ето мо­жем да ка­жем за ду­хов­ни­те светове, е по съ­щес­т­во из­точ­на Мъдрост. По то­зи въп­рос не би­ва да съ­щес­т­ву­ват ни­как­ви недоразумения, а как­то знаем, те въз­ник­ват твър­де лесно.

Онези, ко­ито не же­ла­ят да се пре­бо­рят с те­зи недоразумения, лес­но би­ха мог­ли да из­тъл­ку­ват пог­реш­но ка­за­но­то във вче­раш­на­та Великденска лекция*9. След ка­то не же­ла­ят да се пре­бо­рят с преч­ки­те по пъ­тя на по- знанието, те би­ха мог­ли да възразят: Вчера Вие об­съж­дах­те та­ка на­ре­че­ни­те "вис­ши истини" на Буда. Вие казахте, че Буда е про­по­вяд­вал вис­ши­те ис­ти­ни за страданието: Раждането е страдание, бо­лес­т­та е страда- ние, раз­дя­ла­та с това, ко­ето обичаш, е страдание, да не по­лу­чиш това, ко­ето желаеш, е страдание. Хората на­ис­ти­на би­ха мог­ли да въз­ра­зят по то­зи начин: Вчера Вие казахте: не­ка да се обър­нем към тези, ко­ито след Мистерията на Голгота дейс­т­ви­тел­но ис­ка­ха да раз­бе­рат Христовия Импулс. Но то­га­ва ние би тряб­ва­ло да осъз­на­ем и още не­що - а именно, че чрез раз­би­ра­не­то на Христовия Импулс ста­ри­те ис­ти­ни на Буда би след­ва­ло да из­гу­бят част от сво­ята стойност, по­не­же - та­ка да се ка­же - Христовият Импулс дейс­т­ву­ва ка­то ед­но ле­чеб­но сред­с­т­во про­тив жи­тейс­ки­те страдания. Вие спо­ме­нах­те - та­ка би­ха мог­ли да се из­ра­зят те - че Буда проповядва: Раждането е страдание, - оба­че този, кой­то раз­би­ра Христос, от­го­варя­: ч­рез раж­да­не­то ние нав­ли­за­ме в един живот, кой­то спо­де­ля­ме с Христос, но по­ра­ди на­ша­та свър­за­ност с Христос, жи­тейс­ки­те стра­да­ния ще от­пад­на­т; ч­рез ле­чеб­на­та си­ла на Христовия им­пулс
ще от­пад­нат и болестите; да, ни­то болестите, ни­то смър­т­та ще но­сят стра­да­ние за този, кой­то аз и Христос и т.н. Но тук ня­кой и мо­гъл да въз­ра­зи следното: Добре, оба­че аз ще Ви напомня, че в Евангелията се на­мират съ­щи­те изречения, ко­ито сре­ща­ме и при Буда; в Евангелията съ­що четем, че жи­во­тът е страдание, болес­т­та е стра­да­ние и т.н. Сега аз лес­но сти­гам до извода: В съв­ре­мен­ни­те ре­ли­ги­оз­ни тек­с­то­ве ние от­к­ри­ва­ме съ­що­то съдържание, как­во­то сре­ща­ме и в будизма; сле­до­ва­тел­но в об­лас­т­та на ре­ли­ги­ите ня­ма ни­ка­къв напредък, ни­как­во раз­ви­ти­е­; в­сич­ки ре­ли­гии имат ед­но и съдържание. Обаче се­га Вие го­во­рите за ня­ка­къв "напредък" и се опит­ва­те да докажете, че древ­ни­те све­ще­ни ис­ти­ни на бу­диз­ма не са ва­лидни за епо­ха­та на християнството.

Обаче по­доб­ни въз­ра­же­ния са из­раз на ед­но го­ля­мо объркване. Защото съв­сем не бе­ше ка­за­но това, бе­ше ка­за­но всич­ко друго, но не и пос­лед­но­то изречение. Изключително важ­но е да об­гър­нем та­зи спе­ци­ал­на об­ласт с ед­но яс­но и точ­но раз­би­ра­не на нещата. А то ни­ко­га не е по си­ли­те на фанатика; яс­но­то и точ­но раз­би­ра­не мо­же да пос­тиг­не са­мо обек­тив­ни­ят човек.

Ако ня­кой доб­ре поз­на­ва из­точ­ни­ци­те на ро­зен­к­ройцер­с­ка­та Мъдрост, на ро­зен­к­ройцер­с­ко­то изследване, той ни­ко­га не би твърдял, че пи­са­ни­ята на Буда съ­дър­жат ня­как­ви неистини. Всеки, кой­то го­во­ри от из­точ- ни­ци­те на розенкройцерството, на­пъл­но спо­де­ля въз­г­ле­ди­те на Буда, ка- кто и ця­ла­та из­точ­на Мъдрост; той съв­сем не ги отрича. Той казва: Да, ве­ли­ки Буда, всичко, ко­ето ти про­по­вяд­ваш ка­то плод на сво­ето озаре- ние, всичко, ко­ето про­по­вяд­ваш за без­к­рай­ни­те страдания, е аб­со­лют­но вярно. Нищо, аб­со­лют­но нищо не би­ва да се от­не­ма от уче­ни­ето на Бу- да. Всичко тряб­ва да ос­та­не на мяс­то­то си. И тък­мо по­не­же всичко е вяр­но и след­ва да ос­та­не на мяс­то­то си - а именно, че как­то учи Буда, раж­да­не­то е страдание, бо­лестта е страдание, смър­т­та е стра­да­ние и т.н., имен­но по­ра­ди та­зи при­чи­на Христовият Импулс е за нас ед­но мо­гъ­що ле­чеб­но средство: той е тук имен­но за да пре­мах­не страданията, ко­ито в про­ти­вен случай би­ха про­дъл­жи­ли да за­ли­ват света. Защо Христос из­вър­ши Своето спа­си­тел­но дело? Защото Буда беше ка­зал истината! Чо- вечеството тряб­ва­ше да на­пус­не ду­хов­ни­те висини, къ­де­то пър­вич­на­та Мъдрост свете­ше със сво­ята ясна, чис­та свет­ли­на­; чо­ве­чес­т­во­то тряб­ва­ше да по­рас­не, да ста­не са­мос­то­ятел­но и то­ва беше въз­мож­но имен­но тук долу, в ус­ло­ви­ята на фи­зи­чес­кия свят, къ­де­то жи­вот се пре­вър­на в низ от стра­дания и болести; и се­га в хо­да на еволюцията, тряб­ва­ше да се по­яви мо­гъ­що­то ле­чеб­но сред­с­т­во сре­щу всички те­зи не­из­беж­ни злини. Нормалната и здра­ва ево­лю­ция на чо­веш­кия род изис­к­ва как­то злините, та­ка и ле­чеб­но­то сред­с­т­во сре­щу тях. И зна­ете ли, скъ­пи мои приятели, в све­та на ду­хов­ни­те Йерархии не се казва: "Будизъм сре­щу християн-
ство!", ни­то "Християнство сре­щу будизъм!"; там чис­то и прос­то Хрис- тос про­тя­га ръ­ка към Буда и Буда про­тя­га ръ­ка към Христос.

Обаче вся­ко не­раз­поз­на­ва­не на ево­лю­ци­он­ни­те фак­ти е в съ­що­то вре­ме и не­раз­поз­на­ва­не на цен­т­рал­но­то съ­би­тие от пла­не­тар­но­то раз­ви­тие на на­ша­та Земя, а имен­но - Христовото дело! И така, ние не бих­ме постиг­на­ли нищо, ако ме­ха­нич­но от­х­вър­лим из­точ­на­та Мъдрост, ко­ято за дъл­ги пе­ри­оди от вре­ме бе­ше съхра­ня­ва­на чрез тра­ди­ци­ята на све­ще­ни­те Риши. Обаче в хо­да на вре­ме­то все по­ве­че и по­ве­че хо­ра се оказ­ваха нес­по­соб­ни да над­ник­нат в из­во­ри­те на древ­ни­те Мистерии и да стиг­нат до раз­би­ра­не на пър­вич­на­та Мъдрост. Да, имен­но раз­би­ра­не­то се ока­за на­й-т­руд­но­то нещо!

И така, в пре­дат­лан­т­с­ки­те епохи, т.е. пре­ди она­зи при­род­на катастрофа, ко­ято на­ри­ча­ме "Потоп", ко­га­то по­-го­ля­ма­та част от хората, на­да­ре­ни със старото, сум­рач­но ясновидство, пог­леж­да­ха към не­бес­ни­те просто- ри, към све­та на ду­хов­ни­те Йерархии, те виж­да­ха не­ща­та по съв­сем друг начин, раз­ли­чен от този, кой­то се ут­вър­ди през сле­дат­лан­т­с­ки­те епохи, ко­га­то ста­ро­то яс­но­вид­с­т­во пос­те­пен­но из­чез­на и по­-го­ля­ма­та част от хо­ра­та про­ник­ва­ха във фи­зи­чес­ко­то прос­т­ран­с­т­во един­с­т­ве­но с по­мощ­та на фи­зи­чес­ки­те очи. Ето защо, пре­ди Атлантската ка­тас­т­ро­фа не би има­ло ни­ка­къв сми­съл да се го­во­ри за не­бес­ни­те те­ла по он­зи начин, към кой­то се при­дър­жат днеш­ни­те хора. Ясновиждащият пог­лед се от­п­ра­вя­ше към не­бес­ни­те просто­ри и там той виж­да­ше не ня­как­ви "тела", а ду­хов­ни све­товe! През оне­зи вре­ме­на не би има­ло ни­ка­къв сми­съл да се го­во­ри за Меркурий, Нептун или Сатурн така, как­то пра­ви то­ва на­ша­та астрономия; за­що­то на­ша­та ас­т­ро­но­мия говори, за ми­ро­во­то прос­т­ран­с­т­во и не­го­во­то съ­дър­жа­ние по та­къв начин, че тя ре­гистри­ра един­с­т­ве­но се­тив­ни­те въз­п­ри­ятия на фи­зи­чес­ки­те очи.

Обаче през Атлантската епо­ха то­ва не бе­ше така, за­що­то древ­но­то яс­но­виж­да­що човечество, пог­леж­дай­ки в ми­ро­во­то пространство, съв­сем не виж­да­ше ня­как­ви све­те­щи и ог­ра­ни­че­ни във фи­зи­чес­кия свят не­бес­ни тела. Това, ко­ето днес виж­дат фи­зи­чес­ки­те очи, е са­мо външ­ни­ят из­раз на оп­ре­де­ле­ни ду­хов­ни процеси, ко­ито са би­ли дос­тъп­ни за древ­но­то чо- вечество; Когато днес фи­зи­чес­ко­то око пог­лед­не през те­лес­ко­па към мястото, къ­де­то се на­ми­ра Юпитер, там то виж­да ед­но фи­зи­чес­ко не­бес­но тяло, за­оби­ко­ле­но от своите Луни. Но как­во виж­да­ше чо­ве­кът от древ­на­та Атлантска епоха, ко­га­то той на­соч­ва­ше своя яс­но­виж­дащ пог­лед към съ­що­то място, ко­ето днеш­ни­ят чо­век из­с­лед­ва с по­мощ­та на сво­ите фи­зи­чес­ки очи? Той би ви дял при­мер­но това, ко­ето Вие въз­п­ри­ема­те в ед­на мъг­ли­ва есен­на вечер, ко­га­то гле­да­те към улич­ни­те лампи. В то­зи слу­чай ние виж­да­ме ед­но свет­ло къл­бо с цве­тен оре­ол око­ло не- го. По съ­щия на­чин древ­ни­ят атлан­тец би ви­дял не фи­зи­чес­ка­та звез­да


Юпитер, а нещо, ко­ето до­ри и днес е свър­за­но с Юпитер; т.е. би видял аура­та на Юпитер, сбо­ра от оне­зи ду­хов­ни Същества, чий­то ви­дим из­раз е фи­зи­чес­ки­ят Юпитер. Ето как ду­хов­но­то око на древ­ния ат­лан­тец се ре­еше из ми­ро­ви­те прос­т­ран­с­т­ва и нав­ся­къ­де се сблъс­к­ва­ше с оп­ре­де­ле­ни ду­хов­ни про­це­си и Същества. Да, през епо­ха­та пре­ди Атлантската ка­тас­т­ро­фа ние би тряб­вало да го­во­рим съ­що за та­ки­ва ду­хов­ни възпри- ятия, по­не­же то­га­ва - ко­га­то фи­зи­чес­ко­то око все още не беше от­во­ре­но как­то днес - би би­ло без­с­мис­ле­но да го­во­рим за фи­зи­чес­ки звезди. Ат- лантецът от­п­ра­вя­ше поглед към ми­ро­во­то прос­т­ран­с­т­во и там той виж­да­ше оп­ре­де­ле­ни ду­хов­ни Същества, оп­ре­де­ле­ни ду­хов­ни Йерархии.

За да прос­ле­дим по­-на­та­тъш­но­то развитие, не­ка от­но­во да се вър­нем на на­ше­то сравнение. Ето, се­га ние се на­ми­ра­ме в ед­на гъс­та мъгла и не мо­жем да раз­ли­чим от­дел­ни­те светлини. Всичко е ка­то об­гър­на­то от мъг­лив ореол. После мъг­ла­та се раз­сей­ва и от­дел­ни­те свет­ли­ни ста­ват яс­ни и фи­зи­чес­ки видими. Ореолът оба­че из­чез­ва и ста­ва невидим. Разбира се, тук опис­ва­ме са­мо един фи­зи­чес­ки процес, кой­то ни слу­жи за сравне- ние. Обаче при древ­ния ат­лан­тец не­ща­та сто­яха така, че ко­га­то пог­леж­да­ше Юпитер, той виж­даше имен­но ореола, аурата! В аура­та той виж­да­ше ду­хов­ни­те Същества, ко­ито в ед­на от сво­ите ево­лю­ционни сте­пе­ни при­над­ле­жа­ха имен­но на Юпитер. Обаче чо­ве­чес­т­во­то нап­ред­ва­ше към сте­пен­та на яс­но­то фи­зи­чес­ко виждане. Но та­ка или иначе, аура­та оста- на. Хората не мо­же­ха ве­че да я възприемат, но за сметка на то­ва фи­зи­чес­ко­то яд­ро на аурата ста­ва­ше все по­-­яс­но и по-ясно, ка­то в съ­що­то вре­ме из­чез­на именно това, ко­ето е не­от­мен­на част от ви­ди­ма­та фи­зи­чес­ка материя. Древните све­ще­ни Мистерии оба­че опази­ха зна­ни­ето за ду­хов­на­та същ­ност на звездите, зна­ни­ето за оне­зи свръх­се­тив­ни Съще- ства, чи­ято аре­на на дейс­т­вие са фи­зи­чес­ки ви­ди­ми­те звезди. Това зна­ние бе­ше дос­тъп­но и за Ришите. В епохата, ко­га­то хора­та раз­по­ла­га­ха един­с­т­ве­но със сво­ите фи­зи­чес­ки възприятия, све­ще­ни­те Риши про­дъл­жа­ва­ха да го­во­рят за ду­хов­на­та атмосфера, за ду­хов­ни­те оби­та­те­ли на кръ­жа­щи­те в прос­т­ран­с­т­во­то не­бес­ни тела.

И пред­с­та­ве­те си се­га ситуацията, ко­ято нас­тъ­пи след из­вес­т­но време. В мис­те­рий­ни­те цен­т­ро­ве йе­ро­фанти­те про­дъл­жа­ва­ха да го­во­рят за ду­хов­ни­те Същества, бро­де­щи око­ло не­бес­ни­те тела. Обаче из­вън мис­терий­ни­те цен­т­ро­ве хо­ра­та прес­та­на­ха да се ин­те­ре­су­ват от ду­хов­ни­те Съще- ства и все по­ве­че от­да­ва­ха значе­ние на ма­те­ри­ал­ния фи­зи­чес­ки свят. Когато нап­ри­мер древ­ни­те Риши про­из­на­ся­ха ду­ма­та Меркурий - те не про­из­на­ся­ха точ­но та­зи дума, но не­ка да пред­по­ло­жим то­ва за по­-го­ля­ма наг­лед­ност -, има­ха ли те пред­вид фи­зи­чес­ка­та пла­не­та Меркурий? Не, до­ри и древ­ни­те гърци, ко­га­то спо­ме­на­ва­ха Меркурий, съ­що ня­ма­ха пред­вид та­зи фи­зи­чес­ка планета, а ця­ло­то войн­с­т­во от ду­хов­ни Същест-
ва, ко­ето бе­ше свър­за­но с пла­не­тар­но­то тя­ло на Меркурий. Да, ко­га­то в мис­те­рий­ни­те цен­т­ро­ве бе­ше про­из­на­ся­на нап­ри­мер ду­ма­та Меркурий, уче­ни­ци­те всъщ­ност се об­ръ­ща­ха към ду­хов­ни­те светове, към ду­хов­ни­те Същества. Макар и на раз­лич­ни езици, из­го­ва­ряй­ки те­зи думи: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, посве­те­ни­те има­ха пред­вид ед­на точ­но оп­ре­де­ле­на об­щ­ност от ду­хов­ни Същества. И кой­то днес си слу­жи със съ­щи­те думи, за да по­со­чи съ­от­вет­но­то не­бес­но тяло, той на­зо­ва­ва са­мо на­й-г­ру­ба­та част от онова, ко­ето пос­ве­те­ни­те раз­би­ра­ха под ду­ми­те Луна, Меркурий, Венера и т.н. Главното и съ­щес­т­ве­но­то му убяг­ват напълно. Когато древ­ни­ят пос­ве­тен каз­ва­ше "Луна", с та­зи ду­ма той по­раж­да­ше пред­с­та­ва­та за един голям, об­ши­рен ду­хо­вен свят. И ко­га­то с ду­ма­та "Луна" оп­ре­де­ля­ше не­бес­но­то мес­то­по­ло­же­ние на Луната, той бе­ше наясно: Ето, тук е раз­по­ло­же­на на­й-­нис­ка­та сте­пен на ду­хов­ни­те Йерархии! Обаче по­тъ­вай­ки все пове­че и по­ве­че в сво­ите се­тив­ни възприятия, хо­ра­та се от­да­ле­чи­ха от ду­хов­на­та стра­на на ма­те­ри­ята и ко­гато пог­леж­да­ха към фи­зи­чес­ка­та Луна, те ме­ха­нич­но я оз­на­ча­ва­ха с древ­но­то име "Луна". И та­ка ед­на ду­ма се упот­ре­бя­ва за две съв­сем раз­лич­ни неща, ко­ито ма­кар и да си принадлежат, по­раж­дат ко­рен­но про­ти­вопо­лож­ни представи. Със сво­ите тер­ми­ни Меркурий, Слънце, Марс и т.н., ду­хов­но­то нап­рав­ле­ние обоз­на­чава не­що съв­сем различно, от­кол­ко­то ма­те­ри­ал­но­то направление, ма­кар и то да си слу­жи със съ­щи­те понятия.

Ние виж­да­ме как в хо­да на об­що­чо­веш­ка­та ево­лю­ция две­те нап­рав­ле­ния все по­ве­че се раздалечават. С тези думи, ко­ито днес хо­ра­та използуват, за да обоз­на­чат фи­зи­чес­ки­те не­бес­ни тела, древ­ни­те пос­ве­те­ни се об­ръ­ща­ха към ду­хов­ни­те светове, към оп­ре­де­ле­ни об­лас­ти от ду­хов­ни­те све- тове. А под те­зи ду­ми външ­ният свят, вклю­чи­тел­но и на­ша­та днеш­на ми­то­ло­гия - аз на­роч­но си слу­жа с то­зи из­раз -, на­ри­ча­ща се­бе си мо­дер­на астрономия, вла­га чис­то ма­те­ри­ален смисъл; и след ка­то Духовната на­ука приз­на­ва ця­ла­та стойност на дру­ги­те митологии, Вие ще разбе- рете, че тя дейс­т­ви­тел­но це­ни мо­дер­ни­те митологии, вклю­чи­телно и она­зи митология, ко­ято на­ри­ча се­бе си мо­дер­на астрономия, а се за­ни­ма­ва един­с­т­ве­но с ме­ха­ни­чес­кото дви­же­ние на фи­зи­чес­ки­те не­бес­ни тела. Обаче за този, кой­то раз­би­ра нещата, та­зи мо­дер­на ас­т­ро­номия не е ни­що друго, ос­вен ед­на осо­бе­на фаза, ха­рак­тер­на за всич­ки митологии. Една пра­ва ли­ния свър­з­ва това, ко­ето древ­ни­те оби­та­те­ли на Европа опис­ва­ха в сво­ите ле­ген­ди за Боговете и звездите, това, ко­ето гър­ци­те и рим­ля­ни­те вяр­ва­ха в сво­ите митологии, това, ко­ето пул­си­ра­ше в мал­ко или мно­го пом­ра­че­ни­те ми­то­ло­гии на Средновековието, с она­зи пре­въз­ход­на и дос­той­на за удив­ле­ние митология, ос­но­ва­на от Коперник, Кеп- лер и Галилей*10. Но ще нас­тъ­пи оно­ва време, ко­га­то за та­зи мо­дер­на


ми­то­ло­гия бъ­де­щи­те по­ко­ле­ния ще каз­ват приб­ли­зи­тел­но следното: Да, в ми­на­ло­то са жи­ве­ели хора, ко­ито са на­ме­ри­ли дос­татъч­но основания, за да пос­та­вят ед­но ма­те­ри­ал­но Слънце в цен­тъ­ра на ед­на елипса, а око­ло не­го - да си пред­с­та­вят елип­си­те на раз­лич­ни­те планети, вся­ка от ко­ито се вър­ти око­ло соб­с­т­ве­на­та си ос; те­зи хо­ра са из­г­ра­ди­ли сво­ята кос­ми­чес­ка система, как­то впро­чем е ста­ва­ло и мно­го пъ­ти в миналото. Обаче днес - така ще се про­из­не­сат бъ­де­щи­те по­ко­ле­ния - всич­ко то­ва не пред­с­тав­ля­ва ни­що друго, ос­вен при­каз­ки и легенди. И наистина, на- б­ли­жа­ва вре­ме­то - въп­ре­ки че съв­ре­мен­ни­те хо­ра се от­на­сят с пре­неб­ре­же­ние към древ­ни­те ми­то­ло­гии и се къл­нат в пра­вил­нос­т­та на сво­ите соб­с­т­ве­ни те­ории - когато, кол­ко­то и не­ве­ро­ятно да им се струва, ще се го­во­ри за ед­на "ко­пер­ни­кан­с­ка митология". Но всич­ко то­ва би мог­ло да ни подска­же как зад ед­ни и съ­щи ду­ми чес­то пъ­ти се кри­ят съв­сем раз­лич­ни неща.

И въп­ре­ки всичко, древ­на­та пър­вич­на Мъдрост про­дъл­жи да се развива. Само че в ек­зо­те­ри­чен сми­съл тя ста­ва­ше все по-неразбираема, за­що­то ве­че пре­об­ла­да­ва­ха чис­то ма­те­ри­алис­ти­чес­ки­те интерпретации. И за да не из­гу­би сво­ята връз­ка с първоначалната, ду­хов­на Мъдрост, чо­ве­чес­т­во­то тряб­ва­ше да бъ­де под­се­те­но, и то с остри, без­по­щад­ни думи, че до­ри и фи­зи­чес­ко­то око да въз­п­ри­ема един­с­т­ве­но ма­те­ри­ал­ния свят, все пак ду­хов­но­то при­със­т­вие в то­зи ма­те­ри­ален свят е не­що неоспоримо. Най-довереният уче­ник на апостол Павел, Дионисий Аеропагита*11, про­по­вяд­ва­ше в Атина следното: Ако чо­веш­ка­та ду­ша се при­съ­едини към ми­ро­ва­та еволюция, тя открива, че в прос­т­ран­с­т­ве­ния свят има не са­мо материя, че всъщ­ност то­зи свят е из­пъл­нен с раз­лич­ни ду­хов­ни Съ- щества. И то­га­ва той при­бяг­ва­ше до та­ки­ва думи, ко­ито зву­ча­ха съв­сем различно, за­що­то ако би упот­ре­бил ста­ри­те названия, хо­ра­та щя­ха да из­в­ле­кат от тях са­мо ма­те­риалното. Ришите, например, го­во­ре­ха за ду­хов­ни­те Йерархии и от­з­вук от тех­ни­те опи­са­ния ние от­к­ри­ва­ме у древ­ни­те гърци и римляни, ко­га­то те об­съж­да­ха про­мен­ли­вия свят на Луната, Меркурий, Марс, Венера, Юпитер, Сатурн. Дионисий Аеропагита уче­ни­кът на апос­тол Павел, има­ше пред­вид съ­щи­те свръх­се­тив­ни области, как­то и древ­ни­те Риши;и той яс­но подчертаваше, че тук ста­ва ду­ма за чис­то ду­хов­ни области, и той при­бяг­ва­ше до та­ки­ва изрази, за ко­ито бе­ше на­пъл­но сигурен, че те ще бъ­дат раз­б­ра­ни имен­но в ду­ховен сми­съ­л: ­ето за­що той го­во­ре­ше за Ангели, Архангели, Архаи, Власти, Сили, Гос- подарства, Престоли, Херувими, Серафими.

Но ето че днеш­ни­те хо­ра от­но­во заб­ра­ви­ха всич­ко онова, ко­ето ня­ко­гаш­но­то чо­ве­чес­т­во зна­еше мно­го добре. Ако би­ха мог­ли да пра­вят връ- з­ка меж­ду из­каз­ва­ни­ята на древ­ни­те Риши и те­зи на Дионисий Аеропа- гита, те щя­ха да са на­яс­но­: до­ри и в еди­ния слу­чай да се го­во­ри за Луна-
та, а в дру­гия слу­чай да се го­во­ри за Ангелите, тук ста­ва ду­ма за ед­но и също! И още, ако от ед­на стра­на би­ха чу­ли ду­ма­та Меркурий, а от дру­га стра­на ду­ма­та Архангели, те щя­ха да зна­ят: ­то­ва е ед­но и съ­що нещо! Ако би­ха чу­ли ду­ма­та Архаи, и в съ­що­то вре­ме ду­ма­та Венера, те щя­ха да зна­ят: ­то­ва е ед­но и съ­що нещо! Ако би­ха чу­ли ду­ма­та Слънце, и в съ­що­то вре­ме ду­ма­та Власти, те щя­ха да зна­ят: ­те­зи две ду­ми оз­на­ча­ват един и същ свят! Ако би­ха чу­ли дума­та Марс, те вед­на­га щя­ха да се до­се­тя­т: ­се­га ние се из­ди­га­ме в об­лас­т­та на Силите! Ако би­ха чу­ли ду­мата Юпитер, те би­ха я свър­за­ли с това, ко­ето в шко­ла­та на Дионисий Аеро- пагита на­ри­ча­ха Господства. А на ду­ма­та Сатурн от­го­ва­ря­ше име­то Пре- столи.

Обаче по­ве­че­то хо­ра из­гу­би­ха то­зи вид познание, те прос­то не мо­же­ха да уп­раж­ня­ват то­зи вид познание. И така, от ед­на стра­на въз­ник­на ед­на наука, ко­ято все по­ве­че и по­ве­че за­тъ­ва­ше в материалното, за­паз­вай­ки за не­го древ­ни­те названия, ко­ито в ми­на­ло­то има­ха чис­то ду­хо­вен смисъл. от дру­га стра­на въз­ник­на един ду­хо­вен живот, кой­то опис­ва­ше Ангели- те, Архангелите и т.н., въп­ре­ки че из­гу­би връз­ка­та с фи­зи­чес­кия из­раз на те­зи ду­хов­ни Същества. Да, ние виж­да­ме как пър­вич­на­та Мъдрост про­ник­на чрез Дионисий Аеропа­ги­та в школата, ос­но­ва­на от апос­тол Павел, и как тук не­ща­та се свеж­да­ха са­мо до нав­ли­за­не­то на древна­та ду­хов­ност в жи­во­та на ед­на но­ва епоха. И за­да­ча­та на мо­дер­на­та Духовна наука, Антропософията, се със­тои в то­ва да въз­с­та­но­ви връзките, ко­ито тряб­ва да свър­з­ват Духа и материята, ду­хов­ни­те Йерархии и Земята. Обаче за онези, ко­ито не зна­ят от­къ­де ид­ват представите, с ко­ито си слу­жим в ус­ло­ви­ята на външния се­ти­вен свят, е не­въз­мож­но да раз­бе­рат другата, ду­хов­на­та стра­на на чо­веш­ко­то познание.

Този факт из­пък­ва осо­бе­но ясно, ко­га­то се за­мис­лим вър­ху ня­кои текс- тове, ко­ито про­из­ти­чат от древната, пър­вич­на Мъдрост, по­не­же те съ­дър­жат един да­ле­чен от­з­вук от та­зи Мъдрост и мо­гат да бъ­дат раз­б­ра­ни един­с­т­ве­но с ней­на помощ. Нека да с за­мис­лим кол­ко труд­ни за раз­би­ра­не са нап­ри­мер оне­зи тек­с­то­ве от бо­жес­т­ве­на­та пе­сен Бхагавад Гита, ко­ито се стре­мят да об­х­ва­нат на­й-­дъл­бо­ки­те връз­ки меж­ду чо­ве­ка и Йерархиите. Ето как зву­чат сти­хо­ве­те 23 и 24 от гла­ва 8: На тео, човеко, ко­ито тър­сиш истината"- приб­лизи­тел­но та­ка из­г­леж­да пре­во­дът - "аз ис­кам да покажа, през как­ви със­то­яния пре­ми­на­ват богоизбраните, ко­га­то те на­пус­нат Земята през Портата на смъртта, за да се пре­ро­дят отно- во, или за да ос­та­нат в ду­хов­ния свят. Аз ис­кам да ти кажа: Погледни огъня, пог­лед­ни деня, пог­лед­ни вре­ме­то на рас­тя­ща­та Луна, пог­лед­ни сре­да­та на годината, ко­га­то Слънцето се на­ми­ра в на­й-ви­со­ка­та си точ- ка. Онези, ко­ито уми­рат в огъня, през деня, в пе­ри­ода на рас­тя­ща­та Луна и на ви­со­кос­то­ящо­то Слънце, след смър­т­та пре­ми­на­ват в Брахма; но
онези, ко­ито уми­рат под зна­ка на дима, на нощта, през пе­ри­ода на на­ма­ля­ва­ща Луна и в она­зи час­т на годи­на­та ко­га­то Слънцето се на­ми­ра в на­й-­нис­ка­та си точ­ка след ка­то на­пус­нат све­та през Портата на смъртта, те дос­ти­гат са­мо до свет­ли­на­та на Луната и от­но­во сли­зат на Земята. "

Скъпи мои приятели, тук Вие по­па­да­те на ед­но мяс­то от Бхагавад Гита, от ко­ето научавате: По-нататъшното раз­ви­тие на човека, не­го­во­то пре- раждане, за­ви­си от това, да­ли той уми­ра под зна­ка на светлината, на де- ня, в пе­ри­ода на рас­тя­ща­та Луна, на лят­но­то слънцестоене, или уми­ра под зна­ка на дима, на нощта, в пери­ода на на­ма­ля­ва­ща­та Луна и зим­но­то слънцестоене. Този е, та­ка да се каже, ма­те­ри­ал­ни­ят сми­съл на нещата. Да, за онези, ко­ито ми­на­ват през Портата на смър­т­та под зна­ка на огъ- ня, на деня, в пе­ри­ода на рас­тяща­та Луна и лят­но­то слън­цес­то­ене се казва, че за тях не е нуж­но от­но­во да се раж­дат на Земята. А онези, ко­ито уми­рат под зна­ка на дима, на нощ­та в пе­ри­ода на на­ма­ля­ва­ща­та Лу- ната и през полугодието, ко­га­то Слънцето стои нис­ко се казва, че те не мо­гат да се из­диг­нат до ви­со­та­та на Брахма, а са­мо до сфе­ра­та на Луна- та и че от­но­во тряб­ва да се вър­нат на Земята.

Изобщо тук ние сме из­п­ра­ве­ни пред един стих от бо­жес­т­ве­на­та пе­сен на Изтока, кой­то е из­к­лю­чи­тел­но тру­ден за раз­би­ра­не от стра­на на всич­ки онези, ко­ито ис­кат да вник­нат в същ­нос­т­та на езо­те­рич­ния живот. И те би­ха мог­ли да вник­нат в не­го са­мо ако го раз­г­леж­дат в свет­ли­на­та на ду­хов­но­то познание, в светлината, ко­ято ид­ва от окул­т­ни­те шко­ли на древ­нос­т­та и - под­м­ла­де­на от хрис­ти­ян­с­т­во­то - про­дъл­жа­ва своя път нататък, за да от­к­ри­ем от­но­во връз­ки­те меж­ду Луната и Ангелите, меж­ду Мерку- рий и Архангелите, меж­ду Венера и Архаите, и т.н. И ние дейс­т­ви­тел­но ще от­к­ри­ем клю­ча за раз­би­ра­не­то на по­доб­ни текстове, ка­то този, на кой­то се спряхме, са­мо ако го раз­г­леж­да­ме в свет­ли­на­та на ста­ро­то ду­хов­но познание. Да, тръг­вай­ки та­зи ве­че от то­зи па­саж на бо­жес­т­ве­на­та Бхагавад Гита, ко­ито ос­та­ва не­по­ня­тен за ек­зо­те­ричния живот, ние ще на­ме­рим ключа, ко­ито ще ни от­во­ри пъ­тя към ду­хов­ни­те Йерархии.


Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
BG%20DOCS -> Окултна история


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница