Лекции изнесени в Дюселдорф от 12 до 18. 1909 г

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ

Ако още вед­нъж се вър­нем към ка­за­но­то та­зи сутрин, бих­ме мог­ли да си пред­с­та­вим мно­го по­-­яс­но ус­лови­ята на Стария Сатурн, за­що­то се­га те не са та­ка скри­ти под бу­ло­то на Майя; съ­що­то се от­на­ся и за ос­вобо- ждаването, рес­пек­тив­но по­роб­ва­не­то на оп­ре­де­ле­ни свръх­се­тив­ни Съ- щества, за ко­ито вче­ра ста­на ду­ма във връз­ка с един текст от бо­жес­т­ве­на­та пе­сен Бхагавад Гита. Припомнете си как­во ка­зах­ме вчера: Ако все­ки път Духовете на Личността, оби­та­ва­щи Стария Сатурн, би­ха вдиш­ва­ли яй­це­по­доб­ни­те топ­лин­ни тела, без да ос­та­вят ни­що от тях, то­га­ва це­ли­ят Сатурн, при­вър­ш­вай­ки сво­ето развитие, би се ока­зал всмукан от ду­хов­ния свят. Обаче то­ва не се случи, за­що­то Духовете на Личността ос­та­ви­ха своя от­пе­ча­тък върху Стария Сатурн мно­го по-интензивно, от­кол­ко­то трябваше, ос­та­вяй­ки там не­що от се­бе си, а имен­но въпросните, външ­но въз­п­ри­ема­еми топ­лин­ни тела.

И така, коя си­ла пул­си­ра­ше в Духовете на Личността, оби­та­ва­щи Стария Сатурн? Тази си­ла бе­ше не друга, а тази, ко­ято днес пул­си­ра в чо­ве­ка ка­то си­ла на мисленето. Защото, об­що взето, на Стария Сатурн Духо­ве­те на Личността не вър­ше­ха ни­що друго, ос­вен да уп­раж­ня­ват си­ла­та на сво­ите мисли. Пораждайки "яй­ца­та от топлина", те тряб­ва­ше да стиг­нат и до из­вес­т­на пред­с­та­ва за тях. Силата, по­раж­да­ща пред­с­тави, с ко­ято раз­по­ла­га­ха Духовете на Личността, бе­ше мно­го по­-мо­гъ­ща от тази, с ко­ято си слу­жи днешни­ят човек.

Какво пред­с­тав­ля­ва та­зи си­ла у днеш­ния човек? Когато днес Вие, скъ­пи мои приятели, из­г­раж­да­те ед­на представа, то­га­ва в ас­т­рал­ния свят прос­то въз­ник­ва ед­на форма, пред­с­та­ва­та на­ми­ра сво­ето про­дъл­же­ние в ас­т­рал­ния свят. В се­тив­но­-фи­зи­чес­кия свят ос­тан­ки от та­зи фор­ма не съще- ствуват. Обаче на Стария Сатурн по­ло­же­ни­ето бе­ше друго; там Духове- те на Личността бя­ха въл­шеб­ни­ци с ог­ром­на мощ. Благодарение на сво­ята мис­лов­на си­ла те фор­ми­ра­ха Сатурновите топ­лин­ни яй­ца и пак бла­го­да­ре­ние на сво­ята мислов­на си­ла те ги прев­ръ­ща­ха в не­що трайно. И об­що взето, тък­мо чрез силата, ко­ято уп­раж­ня­ва­ха Духовете на Лично- стта, ста­на въз­мож­но съх­ра­ня­ва­не­то на оп­ре­де­ле­ни ос­тан­ки от Стария

Сатурн, ко­ито се по­явява­ха от­но­во и отново, за да бъ­дат вклю­че­ни нак­рая в след­ва­що­то пла­не­тар­но въплъщение: Старото Слънце.

Сега ние раз­би­ра­ме как ед­но същество, ми­на­ва­що през сво­ята "човешка" степен, из­в­ли­ча от сво­ето об­к­ръже­ние оп­ре­де­ле­ни фор­ми - за­що­то топ­лин­ни­те яй­ца въз­ник­на­ха oт об­ща­та ма­са на Стария Сатурн - ка­то впос­лед­с­т­вие те­зи топ­лин­ни те­ла бя­ха един вид омагьосани, за­па­зе­ни за ед­на след­ва­ща сте­пен от ево­люцията.

Следователно сега, ко­га­то съ­от­но­ше­ни­ята все още не са пре­ка­ле­но обър- кани, ние бих­ме мог­ли да обобщим: Ето, не­ка от­но­во да пог­лед­нем Са- турновия огън, не­ка да пог­лед­нем всич­ко онова, ко­ето бе­ше неп­рекъс­на­то оду­хот­во­ря­ва­но от Стария Сатурн, онова, ко­ето бе­ше неп­ре­къс­на­то връ­ща­но об­рат­но в ду­хов­ния свят ка­то вът­ре­шен огън, ка­то ду­ше­вен огън, ка­то уют от топлината. И ако всич­ко би се изчерпало, свърши­ло дотук, Старият Сатурн би се разтворил, прос­то би из­чез­нал в ду­хов­ни­те светове. Но онова, ко­ето се сгъсти до се­тив­но въз­п­ри­ема­на­та външ­на топлина, тряб­ва­ше да се ро­ди отново, и то на­ис­ти­на се по­яви отно­во във вто­ро­то пла­не­тар­но въплъщение: Старото Слънце.

Ние ве­че обяснихме, че оне­зи Същества от ду­хов­ни­те Йерархии, ко­ито на­ри­ча­ме Архангели, Архангелои или Духове на Огъня, пос­тиг­на­ха сво­ята "човешка" сте­пен имен­но на Старото Слънце, и че топ­лин­ни­ят еле­мент от ед­на стра­на се сгъс­ти в дим, в газ, прев­ръ­щай­ки Слънцето в ед­но га­зо­об­раз­но кълбо, но от друга стра­на про­це­си­те на из­га­ря­не об­х­ва­на­ха то­зи газ по та­къв начин, че в ми­ро­во­то прос­т­ран­с­т­во се по­яви не друго, а светлината. Именно Архангелите, или Духовете на Огъня, са те- зи, чий­то жи­вот про­ти­ча в из­лъчва­не­то на светлината, имен­но те поглъ- щат, а пос­ле раз­п­ра­щат свет­ли­на­та в ми­ро­во­то пространство. Как- то ве­че казах, ако то­га­ва бих­те мог­ли да пред­п­ри­еме­те ед­но пъ­те­шес­т­вие до Старото Слънце, Вие бих­те ви­де­ли не­го­ви­те от­б­ля­съ­ци още отдалеч. А във вът­реш­нос­т­та на Старото Слънце Вие бих­те до­ло­ви­ли различ­ни га­зо­ви потоци, на­по­до­бя­ва­щи един про­цес на вдиш­ва­не и издишване.

Нека още вед­нъж да от­п­ра­вим ду­ше­вен пог­лед към Стария Сатурн и Старото Слънце. Ние видяхме, че в те­зи две пла­не­тар­ни те­ла ца­ри жи­вот и подвижност, че там ви­на­ги не­що става. Описвайки Стария Сатурн, ние казахме, че с из­к­лю­че­ние на оп­ре­де­ле­ни останки, там неп­ре­къс­на­то въз­ник­ват и из­чез­ват въп­рос­ни­те яй­це­вид­ни формации. Ето защо, ако ни­кой би наб­лю­да­вал та­зи вът­реш­на под­виж­ност на Стария Сатурн, той би казал: Всъщност то­зи Сатурн е ед­но ог­ром­но жи­во същество. То жи- вее; то жи­вее в са­мо­то се­бе си и от своя соб­с­т­вен жи­вот то неп­ре­къс­на­то съз­да­ва но­ви форми. И в още по­-го­ля­ма сте­пен то­ва ва­жи за Старото Слънце. То пред­с­тав­ля­ва един сбор от Слънчевите дни и нощи, от вди-­

шва­не­то и из­диш­ва­не­то на светлината. Старото Слънце ос­та­вя впе­чат­ле­ние не за ед­но мър­т­во тяло, а за ед­но пъл­но с жи­вот не­бес­но тяло.

И всич­ко това, ко­ето жи­вее по то­зи начин, ко­ето изоб­що про­явя­ва та­зи уси­ле­на вът­реш­на под­виж­ност и деятелност, съ­щес­т­ву­ва са­мо за­що­то те се ръ­ко­во­дят от оп­ре­де­ле­ни ду­хов­ни Същества. Наистина, ние казахме, че чрез сво­ята мис­лов­на си­ла Духовете на Личността из­г­раж­дат съ­от­вет­ни­те яй­це­вид­ни форми. Да, оба­че пър­во­то ус­ло­вие за то­ва - и Вие ще се съг­ла­си­те с мен - е, че по­-нап­ред тряб­ва да съ­щес­т­ву­ва субстанцията, от ко­ято ще бъ­дат из­г­ра­де­ни яй­це­вид­ни­те форми. Духовете на Личността, Началата, или Архаите, не мо­гат да съз­да­дат субстанцията. Субстанция- та ид­ва от пър­вич­на­та не­ди­фе­рен­ци­ра­на топлина, от самия огън. Духо- вете на Личността са онези, ко­ито са­мо да­ват очер­та­ния и фор­ми на то- плината, оба­че са­мата топ­ли­на те тряб­ва да по­лу­чат отнякъде. И от­къ­де Сатурновият свят и пре­ди всич­ко Духовете на Личността по­лу­ча­ват топ­лин­на­та субстанция, топ­лин­ния или ог­нен елемент? Те я по­лу­ча­ват от ед­ни мно­го по­-вис­ши ду­хов­ни Същества, ко­ито отдавна, още да­леч пре­ди Стария Сатурн, бя­ха пос­тиг­на­ли сво­ята "чо­вешка" степен. За да си из­г­ра­дим пред­с­та­ва за ве­ли­чи­ето на те­зи Същества, за тях­на­та го­тов­ност да пре­дос­тавят топ­ли­на­та и огъ­ня на Стария Сатурн, ние тряб­ва да под­хо­дим към са­мия чо­век с уговорката, че след вре­ме той ще жи­вее за­ед­но с ду­хов­ни­те Същества. Ние знаем, че такъв, ка­къв­то зас­та­ва днес пред на­ши­те очи, чо­ве­кът е из­г­ра­ден от че­ти­ри със­тав­ни части, за ко­ито чес­то е ста­ва­ло дума, по­не­же те са клю­чът към ця­ла­та Духовна наука, а имен­но от фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тяло, ас­т­рал­но тя­ло и Аз. Ние зна­ем още, че раз­ви­ти­ето на чо­ве­ка про­дъл­жа­ва и че пър­во­на­чал­но Азът има за­да­ча да пре­об­ра­зи ас­т­рал­но­то тя­ло и да пос­тиг­не пъл­но гос­под­с­т­во над него. След ка­то ас­т­рал­но­то тя­ло бъ­де пре­об­ра­зе­но до та­ка­ва степен, че Азът ста­не не­гов пъ­лен господар, то­га­ва то се прев­ръ­ща в Дух-Себе, или Манас. Следователно, ед­но ас­т­рал­но тяло, ов­ла­дя­но от Аза, е ве­че Дух-Себе, или Манас. Същото се от­на­ся и за етер­но­то тяло. Тук Азът рабо­ти още по-упорито, за да пре­одо­лее съп­ро­ти­ва­та на етер­ни­те сили; пре­об­ра­зе­но­то от Аза етер­но тя­ло се прев­ръ­ща в Дух-Живот, или Буди. И накрая, ко­га­то Азът ста­не гос­по­дар над фи­зи­чес­ко­то тяло, ко­га­то той пре­одо­лее на­й-­ярос­т­на­та съпротива, та­зи на фи­зи­чес­ко­то тяло, то­га­ва то се прев­ръ­ща в Човек Дух, или Атма. *17 И така, се­га ние има­ме един се­дем­ч­ле­нен човек, кой­то е пре­вър­нал сво­ето фи­зи­чес­ко тя­ло в Атма, или Човек-Дух.

Външно погледнато, фи­зи­чес­ко­то тя­ло ос­та­ва в рам­ки­те на сво­ите фи­зи­чес­ки очертания, оба­че вът­реш­ното из­ця­ло се оп­ре­де­ля от си­ла­та и огъ­ня на Аза; та­ка фи­зи­чес­ко­то тя­ло е ед­нов­ре­мен­но фи­зи­чес­ко тя­ло и Ат- ма. Етерното тя­ло е ед­нов­ре­мен­но етер­но тя­ло и Дух-Живот, или Буди;

И до как­во се свеж­да това, че те ста­ват все по­-сил­ни и все по-могъщи? Работата е там, че пър­во­на­чал­но те са зависими, нуж­да­ят се от нещо, неп­ре­къс­на­то изис­к­ват ня­ка­къв вид по­мощ от света, до­ка­то по­-къс­но те из­рас­т­ват до там, че ве­че "дават", а не "получават". И об­що взето, тък­мо то­зи е сми­съ­лът на развитието: да се из­диг­неш от сте­пен­та на взе­ма­не­то до сте­пен­та на даването. Тук Вие от­к­ри­ва­те ед­на ана­ло­гия и с чо­вешко­то развитие, прос­ти­ра­що се от раж­да­не­то до смъртта: де­те­то е без­по­мощ­но и се нуж­дае от гри­жи­те на тези, ко­ито са око­ло него. Постепенно то пре­одо­ля­ва та­зи безпомощност, за да се пре­вър­не в зрял човек, кой­то на свой ред мо­же да по­ма­га на хо­ра­та око­ло се­бе си. Същото се от­на­ся и за Съществата на вис­ши­те Йерархии.

На Стария Сатурн чо­ве­кът по­лу­чи пър­ви­те за­лож­би на сво­ето фи­зи­чес­ко тяло. През то­ва вре­ме той не може­ше да сто­ри ни­що друго, ос­вен - та­ка да се ка­же - да по­лу­чи пър­ви­те за­лож­би на сво­ята чо­веш­ка степен. Така сто­яха не­ща­та и по-късно, през епо­хи­те на Старото Слънце и Старата Луна. На Земята той по­лу­чи своя Аз и се­га се под­гот­вя да вклю­чи де­ятел­нос­т­та на Аза в пре­об­ра­зя­ва­не­то на ас­т­рал­но­то тяло, етер­но­то тя­ло и фи­зи­чес­ко­то тяло. Така той пос­те­пен­но се прев­ръ­ща в ед­но същество, ко­ето мо­же да "дава" в кос­ми­чес­кия сми­съл на та­зи дума. Той из­рас­т­ва от сте­пен­та "вземам" в сте­пен­та "давам". Един друг при­мер ние има­ме и в ли­це­то на Съществата, за ко­ито го­во­рих­ме днес: Архангелите, или Архангелои. В из­вес­тен смисъл, още на Старото Слънце, те бя­ха нап­ред­на­ли дотам, че мо­же­ха да да­ват на ми­ро­во­то простран­с­т­во не друго, а светлината. Следователно, раз­ви­ти­ето нап­ред­ва от "вземам" към "да- вам". Обаче по от­но­ше­ние на "даването" не­ща­та оти­ват твър­де далеч. Ако нап­ри­мер оп­ре­де­ле­ни Същества би­ха мог­ли да да­ват не друго, а прос­то сво­ите мисли, те - об­що взе­то - не нап­ред­ват кой знае кол­ко в сво­ето развитие, за­що­то ако ня­кой има из­ли­шък от мис­ли и идеи, спо­де­ли ги с дру­ги­те и от­ми­не по своя път, той си ос­та­ва пре­диш­ния човек. Той не е дал на дру­ги­те не­що видимо, не­що субстанциално. Обаче пос­ле ид­ва един момент, ко­га­то Съществата мо­гат да да­ват не са­мо мисли, идеи или не­що подобно, а мно­го повече, когато, примерно, те мо­гат да
да­ват от се­бе си тък­мо това, от ко­ето се нуж­да­еха Духовете на Лично- стта през епоха­та на Стария Сатурн: суб­с­тан­ци­ята на топлината, на огъня.

И кои Същества бя­ха на та­зи тол­ко­ва ви­со­ка сте­пен на развитието, че мо­же­ха да из­лъ­чат от сво­ите собстве­ни те­ла суб­с­тан­ци­ята на топлината, на огъня, и да я пре­дос­та­вят на Стария Сатурн? Това бя­ха оне­зи Същест- ва, ко­ито ние на­ри­ча­ме Престоли.

И така, ние виждаме: Старият Сатурн се об­ра­зу­ва по та­къв начин, ся­каш Престолите се съ­би­рат в ед­на точка от Вселената и там, бих казал, те из­вър­ш­ват в кос­ми­чес­ки ма­щаб това, ко­ето пра­ви коп­ри­не­на­та буба, ко­га­то тя из­тъ­ка­ва сво­ето соб­с­т­ве­но тя­ло от тън­ки­те коп­ри­не­ни нишки. Пре- столите из­в­ли­чат топ­лин­на­та суб­с­тан­ция на­вън и я при­на­сят в жер­т­ва пред ол­та­ра на Стария Сатурн. На Стария Сатурн жи­во­тът на Архаите, или Духовете на Личността, в об­щи линии, се свеж­да до то­ва да свър­жат личността, Азовото съзнание, с топлината. Сега та­зи топ­лин­на субстан- ция, раз­ля­та от вис­ши­те ду­хов­ни Същества, Престолите, се но­си из Ко- смоса. И ние ве­че зна­ем от как­во бя­ха със­та­ве­ни топ­лин­ни­те яй­ца на Стария Сатурн. Те бя­ха из­тъ­ка­ни от Престолите, и по­-точ­но от тех­ни­те соб­с­т­ве­ни тела, при­не­се­ни в жер­т­ва пред ол­та­ра на Стария Сатурн.

Но до­ри Духовете на Личността и Престолите да бя­ха ра­бо­ти­ли съвме- стно, то­ва ня­ма­ше да е достатъчно, за да съ­щес­т­ву­ват вът­реш­ни­ят жи­вот и под­виж­нос­т­та на Стария Сатурн. Духовете на Личността има­ха сила­та да фор­ми­рат топ­лин­на­та субстанция, оба­че те не мо­же­ха да го сто­рят сами. За да съ­щес­т­ву­ват вът­решни­ят жи­вот и вът­реш­на­та под­виж­ност на Стария Сатурн, той тряб­ва­ше да бъ­де на­се­лен и с дру­ги ду­хов­ни Съще- ства, сто­ящи по­-нис­ко от Престолите, но по­-ви­со­ко от Духовете на Лич- ността, или Архаите. На тях се пад­на за­да­ча­та да по­мог­нат на Архаите. И ние бих­ме мог­ли да си из­г­ра­дим пред­с­та­ва за та­зи помощ, ако си припомним, че над нас се прос­ти­ра све­тът на Ангелските Същества, или Ангелои, Архангелските Същества, или Архангелои и Духовете на Лич- ността, или Архаите. Тези Същества при­над­ле­жат към Йерархията, ко­ято се на­ми­ра не­пос­ред­с­т­ве­но над нас. Но Престолите не са не­пос­ред­с­т­ве­но над Духовете на Личността. Между Духовете на Личността и Пре- столите е раз­по­ло­же­на дpyгa ду­хов­на Йерархия, част от ко­ято са имен­но оне­зи Същества, ко­ито ние на­ри­ча­ме Власти, или Ексузиаи, спо­ред Дио- нисий Аеропагита. Следователно, "Власти" е нем­с­ко­то име, с ко­ето ние на­ри­ча­ме те­зи Същества. Властите сто­ят ед­на степен над Духовете на Личността. Те се от­на­сят към Духовете на Личността така, как­то Анге- лите се от­на­сят към човеците. А ед­на сте­пен над Властите са оне­зи Същества, ко­ито ние на­ри­ча­ме Сили, или Динамис. На Стария Сатурн те се от­на­сят към Духовете на Личността така, как­то днес към нас се от­на­-

И така, на Стария Сатурн ние има­ме ця­ла по­-ре­ди­ца от ду­хов­ни Съще- ства: Духовете на Личността, ко­ито про­буж­дат Азовото съзнание. Ние има­ме Престолите, ко­ито са че­ти­ри сте­пе­ни над Дуковете на Личността, ко­ито по­раж­дат топлината. А меж­ду тях, в по­со­ка от­до­лу нагоре, ние има­ме Властите, Силите и Господствата, рес­пек­тив­но Ексузиаи, Дина- мис и Кириотетес. Така изглежда, ако ми поз­во­ли­те то­зи израз, "на­се- лението" на Стария Сатурн.

И така, как­то днес пре­ди­ обед описахме, Старият Сатурн се прев­ръ­ща в Слънце; в съ­що­то вре­ме Съществата, ко­ито изброихме, съ­що се из­ди­гат ед­на сте­пен по-високо, и се­га през сво­ята "човешка" сте­пен ми­на­ват Ар- хангелите. Външно погледнато, топ­ли­на­та се сгъс­тя­ва и прев­ръ­ща в газ. Слънцето е ед­но тяло, със­та­вено от газ. И до­ка­то Старият Сатурн бе­ше ед­но тъмно, топ­лин­но тяло, Слънцето за­поч­на да свети, ре­ду­вайки оне­зи състояния, ко­ито бих­ме мог­ли да на­ре­чем Слънчеви дни и Слънчеви нощи. Нека да напомним, че смя­на­та и ре­ду­ва­не­то на Слънчевите дни и Слънчевите но­щи е от из­к­лю­чи­тел­но го­ля­ма важност. Разлика­та в жи- вота, про­из­ти­чащ през Слънчевите дни от ед­на страна, и през Слънчеви- те но­щи от дру­га страна, е огромна. Ако не би нас­тъ­пи­ло ни­що друго, ос­вен това, ко­ето опи­сах в пос­лед­на­та лекция, то­га­ва Архангелите, ко­ито на Старото Слънце пос­тиг­на­ха сво­ята "човешка" степен, през Слън- чевите дни би­ха по­ли­тали из Космоса за­ед­но със свет­лин­ни­те лъчи, а през Слънчевите но­щи би тряб­ва­ло от­но­во да се връ­щат в Слънцето. В та­къв слу­чай би тряб­ва­ло да нас­тъ­пи ед­но вдиш­ва­не и из­диш­ва­не на светлината, рес­пек­тив­но на жи­ве­ещи­те в нея ду­хов­ни Същества. Обаче не­ща­та се раз­ви­ха по друг начин.

Сега аз от­но­во бих же­лал да опи­ша при­ро­да­та на те­зи Архангели, или Архангелои по един съв­сем прост, поч­ти три­ви­ален начин. На тях им ха­рес­ва­ше из­вън­ред­но мно­го това, че мо­же­ха да се но­сят из Космоса; мно­го по­ве­че им ха­рес­ва­ше да се но­сят и ле­тят в ду­хов­ния Космос, от­кол­ко­то да се при­би­рат в са­ми­те се­бе си. Последното им из­г­леж­да­ше ка­то ед­на по-низша, по­-­ог­ра­ни­че­на сте­пен на съществуванието. Следователно, на тях мно­го по­ве­че им ха­рес­ва­ше жи­во­тът в свет­лин­ния eтep.*18 Но те ни­ко­га не би­ха мог­ли да над­х­вър­лят оп­ре­де­ле­на гра­ни­ца от то­зи жи­вот в свет­лин­ния етер, ако не им бе­ше ока­за­на из­вес­т­на помощ. Ако на Ста- рото Слънце те­зи Същества би­ха би­ли пре­дос­та­ве­ни на са­ми­те се­бе си, те не би­ха мог­ли да сто­рят ни­що друго, ос­вен през Слънчевите но­щи от­но­во да се зав­ръ­щат на Слънцето. И все пак те не по стъ­пи­ха по то­зи

Нека да си представим, че то­зи кръг е къл­бо­то на Старото Слънце. Архангелите неп­ре­къс­на­то се стре­мят да се от­къс­нат от Старото Слънце и да раз­п­ръс­нат - в ду­хо­вен сми­съл - сво­ите си­ли из ми­ро­во­то прос­т­ранство. И сега, в по­мощ на Архангелите ид­ват дру­ги ду­хов­ни Съще- ства. Както по­-ра­но Престолите оси­гури­ха на Стария Сатурн ог­не­ния елемент, та­ка и се­га Архангелите би­ват под­по­мог­на­ти от дру­ги Съще- ства, ко­ито сто­ят по­-ви­со­ко от Престолите; и те им по­ма­гат по та­къв начин, че Архангелите мо­гат да ос­та­ват все по­-п­ро­дъл­жи­тел­но вре­ме в ду­хов­ния свят.

Тези Същества, ко­ито прес­ре­щат Архангелите в ду­хов­но­то простран- ство, ние на­ри­ча­ме Херувими. Те са ду­хов­ни Същества от още по­-висш по­ря­дък и имат силата, та­ка да се каже, да при­емат Архангелите с от­воре­ни обятия. Докато Архангелите ис­кат да се раз­п­ръс­нат в ду­хов­ния Космос, сре­щу тях ид­ват Херувимите. Следователно, нав­ся­къ­де око­ло Старото Слънце ние виж­да­ме Херувими, ко­ито се приб­ли­жа­ват до Слън- цето. И, ако мо­га да си пос­лу­жа с то­ва сравнение, как­то на­ша­та Земя е об­гър­на­та от сво­ята атмосфера, така и Старото Слънце бе­ше об­гър­на­то от цар­с­т­во­то на Херувимите, ко­ито бя­ха един вид бла­го­де­те­ли за Ар- хангелите. Следователно, но­сей­ки се из ми­ро­во­то пространство, Архан- гелите виж­да­ха сво­ите кос­ми­чес­ки благодетели.

И как из­г­леж­да­ха те­зи кос­ми­чес­ки благодетели, как по­ма­га­ха те на Архангелите? Естествено, от­го­вор на то­зи въп­рос мо­же да да­де са­мо яс­но­виж­да­що­то съзнание, ко­ето съ­умя­ва да раз­чи­та не­ви­ди­ми­те за фи­зи­-

ческо­то око съ­би­тия в Хрониката Акаша. Тези уни­вер­сал­ни кос­ми­чес­ки бла­го­де­те­ли се пред­с­та­вя­ха под стро­го оп­ре­де­ле­ни етер­ни форми. И на­ши­те да­леч­ни предшественици, ко­ито - бла­го­да­ре­ние на доб­ре под дър­жа­на­та тра­ди­ция - все още има­ха съз­на­ние за те­зи за­бе­ле­жи­тел­ни факти, изоб­ра­зя­ва­ха Херувимите като оне­зи стран­ни кри­ла­ти животни: кри­ла­ти­ят Лъв, кри­ла­ти­ят Орел, кри­ла­ти­ят Бик, кри­ла­ти­ят Човек. И на истина,

Ние до­пъл­ни­тел­но ще се за­ни­ма­ем с та­зи тема, а днес бих­ме ис­ка­ли да се спрем глав­но на оне­зи че­ти­ри ви­да Херувими, ко­ито пос­ре­ща­ха Ар- хангелите в ми­ро­во­то пространство. Следователно, на Старото Слънце не­ща­та из­г­леж­да­ха приб­ли­зи­тел­но така: жи­ве­ещи­те на Слънцето "чове- ци", а имен­но Архангелите, се от­п­ра­вя­ха на­вън в ми­ро­во­то простран- ство, къ­де­то бя­ха прес­ре­ща­ни от че­ти­ри­те ви­да Херувими. Благодарение на Херувимите, Архангелите мо­же­ха да пре­кар­ват в ду­хов­ния свят, об­г­ръ­щащ Старото Слънце, мно­го по­-п­ро­дъл­жи­тел­ни пе­ри­оди от време. Защото Херувимите уп­раж­ня­ва­ха вър­ху ду­хов­ни­те Архангели ед­но из­к­лю­чи­тел­но сил­но - раз­би­ра се, в ду­хо­вен сми­съл - ожи­вот­во­ря­ва­що вли- яние. Но кол­ко­то по­ве­че се приб­ли­жа­ва­ха до Слънцето, тол­ко­ва по­-раз­лич­ни ста­ва­ха тех­ни­те вли­яния вър­ху окол­ния свят. Влиянията мо­гат да се про­явя­ват по твър­де раз­ли­чни начини, на­ли така. Да предположим, че в ед­на стая се на­мират два­ма души; еди­ни­ят ис­ка вът­ре да е топло, дру­ги­ят - не, оба­че е при­ну­ден да ос­та­не там и да по­на­ся топлината. Същото се от­на­ся и за Херувимите. Техните вли­яния вър­ху оне­зи Същества на Старото Слънце, ко­ито се из­ви­си­ха до свет­лин­ния еле­мент и жи­ве­еха в светлината, ние ве­че описахме. Обаче вър­ху този свет­ли­нен еле­мент мо­же­ше да се оказ­ва вли­яние са­мо по вре­ме на Слънчевия ден, до­ка­то свет­ли­на­та се но­се­ше из ми­ро­во­то пространство. Но ид­ва­ше ред и на Слънчевите нощи, свет­ли­на­та не се но­се­ше из миро­во­то пространство, оба­че Херувимите ос­та­ва­ха на небето. И сега, ко­га­то Слънчевата пла­не­та по­тъ­ва­ше в мрак, ти се със­то­еше от съ­че­та­ни­ето топ­ли­на­-газ и ес­тес­т­ве­но не светеше; са­мо топ­лин­ни и га­зо­ви по­тоци те­ча­ха в пла­не­тар­но­то тя­ло на Слънцето. А нав­ся­къ­де око­ло Слънцето бя­ха Херувимите; се­га те уп­ражня­ва­ха сво­ите вли­яния глав­но вър­ху тъм­ни­те га­зо­ви формации. Следователно, ко­га­то те­зи Херувими не мо­же­ха да уп­раж­ня­ват "нормал- но" вли­яние вър­ху Архангелите, те за­поч­ва­ха да вър­шат то­ва вър­ху тъм­ните дим­ни и га­зо­ви фор­ма­ции на Старото Слънце. Докато на Стария Сатурн вли­яни­ята бя­ха уп­раж­ня­ва­ни вър­ху топлината, се­га те за­поч­на­ха да бъ­дат уп­раж­ня­ва­ни вър­ху сгъс­те­на­та топ­ли­на на Старото Слънце. На те­зи вли­яния след­ва да при­пи­шем за­бе­ле­жи­тел­ния факт, че на Старото Слънце бя­ха фор­ми­ра­ни пър­вите за­лож­би на това, ко­ето днес на­ри­ча­ме жи­во­тин­с­ко царство. Както на Стария Сатурн въз­ник­на­ха първи­те за­лож­би на чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло, та­ка и на Старото Слънце от дим-­

Нека още вед­нъж да си пред­с­та­вим как от ед­на стра­на ця­ло­то войн­с­т­во от Херувими, кръ­жа­щи око­ло Старо­то Слънце, пос­ре­ща Архангелите с от­во­ре­ни­те обятия, и как от дру­га стра­на през Слънчевите но­щи възник­ват пър­ви­те фи­зи­чес­ки за­лож­би на жи­во­тин­с­ко­то царство. Да, пър­ви­те фи­зи­чес­ки за­лож­би на жи­во­тинско­то цар­с­т­во из­рас­т­ват от "мъглите" и "облаците" на Старото Слънце. Ето за­що оне­зи на­ши пред­шес­т­веници, ко­ито в Мистериите бя­ха доб­ре за­поз­на­ти с то­зи тол­ко­ва ва­жен факт от ду­хов­на­та космогония, на­реко­ха Съществата, чи­ито вли­яния бя­ха на­со­че­ни от всич­ки стра­ни към Старото Слънце, с име­то жи­во­тински кръг или Зодиак. Ето от­къ­де ид­ва име­то Зодиак.

На Стария Сатурн въз­ник­на­ха пър­ви­те наченки, пър­ви­те за­лож­би на чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло, ко­га­то субстанцията, ко­ято днес на­ри­ча­ме "фи- зическа", чо­ве­кът по­лу­чи ка­то жер­т­вен дар от Престолите. На Старо­то Слънце въз­ник­на­ха пър­ви­те за­лож­би на жи­во­тин­с­ко­то царство, ко­га­то от сгъс­те­на­та до га­зо­об­раз­но със­то­яние топ­лин­на субстанция, от­ра­зя­ва­ща фор­ми­те на Херувимите, се по­яви­ха пър­ви­те жи­во­тин­с­ки форми. И така, пър­во­на­чал­но жи­вот­ни­те съ­щес­т­ву­ва­ха ка­то един вид Слънчеви от­раже­ния на Зодиака. Налице е дъл­бо­ка вът­реш­на връз­ка меж­ду Зо- диака и по­яви­ли­те се на Слънцето животни. Съвременните жи­вот ни са ед­но ка­ри­ка­тур­но про­дъл­же­ние на оне­зи пър­во­на­чал­ни жи­во­тин­с­ки ви- дове, ко­ито въз­ник­на­ха на Слънцето. Естествено, име­на­та на жи­вот­ни­те в Зодиака не са да­де­ни случайно. Не би­ва да смятаме, че през оне­зи да­леч­ни епо­хи към име­на­та се под­хож­да­ше как­то днес. Когато днеш­ни­ят ас­т­ро­ном от­к­рие но­ва звезда, след ка­то е имал щастието, бих казал, да я из­деб­не на Небето, как­во пра­ви той? Той от­ва­ря сво­ите реч­ни­ци и тър­си ня­как­во име от гръц­ка­та митология, ко­ето все още не е би­ло използвано, и го при­пис­ва на звездата. Иначе през древ­ни­те епохи, ко­га­то в Мисте- риите тър­се­ха под­хо­дя­щия из­раз за вся­ко съ­щество, за вся­ко събитие, име­на­та не се да­ва­ха по то­зи начин; в имената, ко­ито древ­ни­те да­ва­ха на нещата, те вла­га­ха обек­тив­но­то съ­дър­жа­ние и дъл­бо­кия сми­съл на тех­ния кос­ми­чес­ки произход. Формите на на­ши­те животни, кол­ко­то и обе­зоб­ра­зе­ни да са те днес, са из­в­ле­че­ни от Космоса, от об­ра­зи­те на Зодиа- ка, ко­ито съ­щес­т­ву­ва­ха в об­к­ръ­жен­и­ето на Старото Слънце. Някой би мо­гъл да възрази, че тук са из­б­ро­ени са­мо чети­ри име­на от Зодиака. Но те са са­мо глав­ни­те из­ра­зи за Херувимите, за­що­то всъщ­ност все­ки от те­зи Херу­ви­ми има­ше от­ля­во и от­дяс­но един вид спът­ни­ци или придру- жители. Представете си все­ки от те­зи че­ти­ри Херувими, прид­ру­жен от
два­ма спътници, и то­га­ва в об­к­ръ­же­ни­ето на Старото Слънце Вие има­те два­на­де­сет раз­лич­ни Сили, ко­ито в из­вес­тен сми­съл съ­щес­т­ву­ва­ха още и през епо­ха­та на Стария Сатурн. Да, ние има­ме пред се­бе си два­на­де­сет та­ки­ва Сили, при­над­ле­жа­щи към цар­с­т­во­то на Херувимите, и всяка от тях има­ше да из­пъл­ня­ва сво­ята кос­ми­чес­ка задача, сво­ята кос­ми­чес­ка мисия.

Сега Вие бих­те мог­ли да по­пи­та­те как се от­на­сят по­меж­ду си от­дел­ни­те име­на от Зодиака? За то­ва ние ще го­во­рим през след­ва­щи­те дни. Фак­ти­чес­ки в по­ре­ди­ца­та от име­на нас­тъ­пи из­вес­т­на промяна. Обикновено ние за­поч­ва­ме да бро­им от Овена, след ко­ето ид­ват Телец, Близнаци, Рак, Лъв, а после Дева, Везни. Поради ред стро­го оп­ре­де­ле­ни при­чи­ни Оре- лът при­ема име­то Скорпион. Следват дру­ги­те два­ма прид­ру­жи­тели: Стрелец и Козирог. Поради основания, на ко­ито ще се спрем по-късно, Човекът при­ема име­то Водолей. И нак­рая ид­ват Рибите.

Сега Вие имате, та­ка да се каже, ис­тин­с­кия образ, ис­тин­с­ки­те форми, от ко­ито е въз­ник­нал Зодиакът и които все още проб­ляс­ват в Телеца, Лъва и съв­сем сла­бо в Човека, чи­ето име ек­зо­те­рич­но­то раз­г­леж­да­не променя, на­ри­чай­ки го Воден чо­век или Водолей. Защо Зодиакът тряб­ва­ше да пре­тър­пи из­вес­т­ни вът­решни преобразования, ще об­съ­дим през след­ва­щи­те дни.

Нека да обобщим: В оп­ре­де­лен мо­мент на Стария Сатурн се по­яви­ха Престолите, ко­ито из­в­ля­ко­ха от са­мите се­бе си пър­вич­на­та ог­не­на суб- станция. После дой­до­ха още по­-вис­ши Същества, Херувимите: те по­еха в се­бе си светлината, ко­ято се ро­ди от ог­не­на­та субстанция, из­ди­гай­ки я на по­-вис­ша сте­пен от ми­ро­ва­та еволюция. Обаче все­ки път, ко­га­то в ми­ро­ва­та ево­лю­ция нас­тъ­пи ня­ка­къв напредък, ви­на­ги нас­тъп­ва - зара­ди рав­но­ве­си­ето - и ня­как­во изоставане. За смет­ка на това, че Архангелите по­лу­чи­ха въз­мож­ност да раз ши­рят сво­ето ду­хов­но при­със­т­вие в рам­ки­те на Слънчевите дни, през Слънчевите но­щи Херувимите трябва­ше да ра­бо­тят със сгъс­те­на­та до газ и дим ог­не­на субстанция, съз­да­вай­ки от нея по­-нис­ко сто­ящи­те живо­тин­с­ки форми.

Ето как в съ­от­ветс­т­вие с пър­вич­на­та Мъдрост, ние по­лу­чих­ме ед­на пър­во­на­чал­на пред­с­та­ва за вза­имо­действи­ята меж­ду оп­ре­де­ле­ни ду­хов­ни Същества и на­ша­та Земя, ка­то в съ­що­то вре­ме видяхме, как зад външни­те фи­зи­чес­ки про­це­си ви­на­ги сто­ят ед­ни или дру­ги Същества от вис­ши­те Йерархии. Това, ко­ето днес обоз­на­ча­ва­ме тол­ко­ва ма­те­ри­алис­тич­но ка­то Зодиак, во­ди своя про­из­ход от кос­ми­чес­кия танц на Херувимите, ко­ито - ид­вай­ки от всич­ки кра­ища на ми­ро­во­то прос­т­ран­с­т­во - на­со­чи­ха сво­ите вли­яния към Старо­то Слънце, за да раз­п­ръс­нат пос­ле сво­ята оза­ря­ва­ща си­ла из це­лия Космос.

Следователно, днес ние стиг­нах­ме до ед­но важ­но понятие, по­ня­ти­ето за Зодиака, а ут­ре ще про­дъл­жим да го­во­рим по съ­ща­та тема, ка­то пос­те­пен­но ще се из­диг­нем и до дру­ги понятия, ко­ито все по­ве­че и по­ве­че ще ни по­ма­гат да раз­би­ра­ме дъл­бо­ка­та връз­ка меж­ду не­бес­ни­те те­ла и ду­хов­ни­те Йерархии.