Лекции изнесени в Дюселдорф от 12 до 18. 1909 г

ПЕТА ЛЕКЦИЯ

Ние ве­че прос­ле­дих­ме въздействията, ко­ито вис­ши­те ду­хов­ни Същества уп­раж­ня­ва­ха в на­шия Космос, като опи­сах­ме събитията, ра­зиг­ра­ли се през епо­хи­те на Стария Сатурн и не­го­во­то след­ва­що пла­не­тар­но въплъ- щение: Старото Слънце. Сега смя­там за не­об­хо­ди­мо да нав­ле­зем в са­мо­то ду­хов­но царство, къ­де­то се на­ми­рат те­зи вис­ши ду­хов­ни съ­щес­т­ва и да раз­г­ле­да­ме тях­на­та при­ро­да от дру­га глед­на точка. В хо­да на след­ва­щи­те ни­кол­ко лекции, скъ­пи мои приятели, ще се на­ло­жи да пов­то­ря ня­кои неща, ко­ито мно­зи­на от Вас ве­че са чу­ва­ли тук или там. Но до­ри ако се аб­с­т­ра­хи­ра­ме от факта, че днес при­със­т­ву­ват мно­го нови слушатели, ко­ито не са за­поз­на­ти с пред­пос­тав­ки­те за раз­би­ра­не на по­доб­на тема; смя­там от­но­во да пов­то­ря ня­кои положения, още повече, че с то­зи лек­ци­онен ци­къл ни пред­с­тои да се из­диг­нем още по­-висо­ко в сфе­ри­те на са­мия ду­хо­вен живот.

От ка­за­но­то до­се­га Вие разбирате, че в раз­ви­ти­ето на на­ша­та ми­ро­ва сис­те­ма са участвували, и тo по твърде сло­жен начин, ця­ла по­ре­ди­ца от ду­хо­в-­ни Същества. И как­во представлява, об­що взето, то­зи Стар Сату- рн? Нека да си из­г­ра­дим ед­на още по­-точ­на пред­с­та­ва за него. Естест- вено, Старият Сатурн ня­ма ни­що общо с днеш­на­та пла­не­та Сатурн. Вие с пра­во бих­те мог­ли да допуснете, че - ма­кар и в за­ро­ди­шен вид – Ста- рият Сатурн е съ­дър­жал в се­бе си всичко, ко­ето днес при­над­ле­жи на на­ша­та Слънчева система: на­шето Слънце, на­ша­та Луна, на­ши­ят Мер- курий, на­ша­та Венера, на­ши­ят Марс, на­ши­ят Юпитер, всич­ки те­зи не­бес­ни те­ла бя­ха вът­ре в Стария Сатурн и про­из­ля­зо­ха от него. Следо- вателно, пред­с­та­ве­те си ед­но не­бесно тяло, ко­ето би има­ло за свой цен­тър днеш­но­то Слънце и ко­ето би се прос­ти­ра­ло тол­ко­ва далеч, че би об­х­ва­ща­ло в се­бе си до­ри днеш­на­та пла­не­та Сатурн. Да, ця­ла­та на­ша Слънчева система, как­то казах, е произ­ляз­ла от Стария Сатурн. Бихме мог­ли да срав­ним не­ща­та - ма­кар и са­мо приб­ли­зи­тел­но - с пър­вич­на­та мъг­ля­ви­на от Кант-Лапласовата теория, ко­ято спо­ред мно­го на­ши съв­ре­мен­ни­ци да­ва то­чен от­го­вор от­носно про­из­хо­да на Слънчевата система. Само че срав­не­ни­ето не е пълно, по­не­же в слу­чая по­ве­че­то хо­ра си пред­с­та­вят ка­то из­ход­на точ­ка на на­ша­та Слънчева сис­те­ма ня­как­во га­зо­во

кълбо, до­ка­то ние видяхме, че тук ста­ва ду­ма за ед­но ог­ром­но топ­лин­но тяло.

Вчера ние казахме: ко­га­то Старият Сатурн ми­на­ва­ше през сво­ята мета- морфоза, прев­ръ­щай­ки се в по­-късно­то Слънце, то­ва ста­на с по­мощ­та на Херувимите. Нека да си представим, че Херувимите, ко­ито дейс­т­вува­ха в об­к­ръ­же­ни­ето на Старото Слънце, съ­щес­т­ву­ва­ха от по-рано, а имен­но в об­к­ръ­же­ни­ето на Стария Сатурн. Но там те все още не бяха, та­ка да се каже, при­зо­ва­ни да за­поч­нат сво­ето дело; или, гру­бо казано, те все още не бя­ха дос­та­тъч­но издигнати, за да се за­емат с та­ка­ва вис­ша мисия, но та­ка или иначе, те при­съству­ва­ха в об­к­ръ­же­ни­ето на Стария Сатурн. Но в об­к­ръ­же­ни­ето на Стария Сатурн при­със­т­ву­ва­ха и дру­ги духов­ни Съ- щества, ко­ито би­ха с ед­на сте­пен над Херувимите - то­ва са Серафимите. В съ­ща­та об­ласт се нами­рат и Престолите. Нека да си пред­с­та­вим как суб­с­тан­ци­ята на Престолите, ко­ито сто­ят ед­на сте­пен по­-нис­ко от Херу- вимите, се ута­ява под тях, из­г­раж­дай­ки топ­лин­на­та суб­с­тан­ции на Са- турн. Следователно, ние мо­жем да си пред­с­та­вим Сатурн ка­то ед­но ог­ром­но топ­лин­но кълбо, об­г­ра­де­но от ду­хов­ни Същества с из­к­лю­чи­тел­но ви­со­ка сте­пен на развитие. В сми­съ­ла на хрис­ти­ян­с­кия езотеризъм, ние ги на­ри­ча­ме Престоли, Херувими, Серафими, а спо­ред из­точ­но­то уче­ние - то­ва са Дианическите Същества.

И от­къ­де ид­ва то­зи кос­ми­чес­ки танц на вис­ши­те Същества? Всичко в све­та и в Космоса се развива. Ако дейс­т­ви­тел­но ис­ка­ме да уз­на­ем от­къ­де ид­ват те­зи Херувими, Серафими и Престоли, ще бъ­де добре, ако на­й-нап­ред се раз­мис­лим вър­ху на­ша­та соб­с­т­ве­на Слънчева сис­те­ма и се за­пи­та­ме как­во ще ста­не един ден с нея? Нека нак­рат­ко да ски­ци­ра­ме раз­ви­ти­ето на на­ша­та Слънчева система. Ние знаем, че ти е про­изляз­ла от Стария Сатурн, след ко­ето той се пре­об­ра­зи в Старото Слънце, а то на свой ред се пре­вър­на в Стара­та Луна. През периода, ко­га­то Старото Слънце се пре­вър­на в Луна, нас­тъ­пи ед­но осо­бе­но събитие. Стара­та Лу- на про­из­ле­зе от Старото Слънце и в ней­но ли­це ние има­ме ед­но не­бес­но тяло, ко­ето се на­ми­ра извън Слънцето. По то­зи начин, от­х­вър­ляй­ки от се­бе си на­й-г­ру­би­те субстанции, то мо­жа да нап­ред­не още по­ве­че в сво­ето развитие. Същото се от­на­ся и за на­ша­та Земя. Тя мо­жа да въз­ник­не ед­ва след ка­то Слънцето от­х­вър­ли от се­бе си гру­би­те субстанции, а те са, та­ка да се каже, но­си­те­ли на "грубите" Същества. Обаче раз­ви­ти­ето продължава. Съществата, ко­ито след­ва да жи­ве­ят на Земята и които, бих казал, са от­х­вър­лени от Слънцето, но въп­ре­ки то­ва те неп­ре­къс­на­то нап­ред­ват в сво­ето развитие. Един ден те тряб­ва да преми­нат в след­ва­що­то пла­не­тар­но въп­лъ­ще­ние на на­ша­та Земя, ко­ето на­ри­ча­ме Бъдещия Юпитер. И то­га­ва те ще са дос­та­тъч­но подготвени, за да се съ­еди­нят от­но­во със Слънцето. А с нас­тъп­ва­не­то на Бъдещата Венера, в Слънцето

И така, то­ва е след­ва­ща­та ево­лю­ци­он­на степен: ко­га­то Слънцето, сто­ящо в ос­но­ва­та на ед­на ми­ро­ва сис­тема, пър­во­на­чал­но е тол­ко­ва слабо, че то тряб­ва да от­де­ли от се­бе си сво­ите планети, за да мо­гат те да про­дъл­жат сво­ето соб­с­т­ве­но развитие. Но пос­ле то из­рас­т­ва и при­ема об­рат­но сво­ите пла­не­ти в се­бе си; то се прев­ръ­ща във Вулкан. И накрая, след прик­люч­ва­не на Вулкановата епоха, не­бес­но­то тя­ло Вулкан ще стане "празно" или "кухо", и от не­го ще про­из­ле­зе не­що по­доб­но на Престо- лите, Херувимите, и Серафимите. Следователно, нак­рая Слънцето се раз­т­ва­ря в Космоса и при­на­ся се­бе си в жертва. И та­ка то да­ва на­ча­лото на ед­на друга, но­ва ми­ро­ва епоха, под­гот­вяй­ки кос­ми­чес­кия танц на дру­ги ду­хов­ни Същества, по­доб­ни на Престолите, Херувимите и Сера- фимите.

Защо оба­че Престолите мо­жа­ха да из­в­ле­кат от при­съ­ща­та си суб­с­тан­ция всич­ко онова, от ко­ето се нуж­даеше Старият Сатурн? Защото в ед­на пре­диш­на ми­ро­ва сис­те­ма Престолите бя­ха ве­че под­гот­ве­ни чрез пробни се­дем състояния, през ко­ито ceгa ми­на­ва на­ша­та Слънчева система. Преди ед­на ми­ро­ва сис­те­ма от Престоли, Херувими и Серафими да се по­яви в Космоса, тя тряб­ва да е ми­на­ла през ета­пи­те на Слънчевата система; а то­ва означава: ко­га­то ед­но Слънце е нап­ред­на­ло дотам, че от­но­во се съ­еди­ня­ва със сво­ите пла­нети, то­га­ва то се прев­ръ­ща в един вид обкръ- жение, не­що повече, то­га­ва са­мо­то то ста­ва Зодиак! Онези ве­личес­т­ве­ни ду­хов­ни Същества, ко­ито гле­дат към нас от Зодиака, са са­мо ос­тан­ки­те от ед­на древ­на Слънчева система, ко­ито са ус­пе­ли да дос­тиг­нат до на­шия ми­ров цикъл. Всичко онова, ко­ето по­-ра­но е ево­лю­ира­ло в рам­ки­те на ед­на Слънчева система, се­га мо­же от­но­во да про­яви сво­ите си­ли в Космоса, по­раж­дай­ки от тях ед­на но­ва Слънчева система. Ето за­що те­зи Същества, Серафими, Херувими, Престоли са за нас на­й-­вис­ша­та Йера- рхия сред Божествените Същества: за­що­то те ве­че са пре­ми­на­ли през
сво­ята ево­лю­ция в рамки­те на съ­от­ветс­т­ва­ща­та им Слънчева сис­те­ма и са уз­ре­ли за кос­ми­чес­ка­та саможертва.

Така те­зи Същества дейс­т­ви­тел­но се из­ди­гат до не­пос­ред­с­т­ве­на бли­зост с на­й-­вис­ша­та Божествена Сила, за ко­ято ние изоб­що мо­жем да гово- рим, Божествената Троица.

Следователно, от­въд Серафимите ние от­к­ри­ва­ме на­й-­вис­ши­те Божест- вени Същества, за ко­ито имат из­вестна пред­с­та­ва поч­ти всич­ки народи, ка­то в един слу­чай то­ва са Брама, Шива и Вишну, а в друг слу­чай - Отец, Син и Свети Дух. Именно от на­й-­вис­ша­та Божествена Троица ид­ват пла­но­ве­те за вся­ка ед­на но­ва ми­ро­ва система.

Ако пог­лед­нем на­зад към Стария Сатурн, ние си казваме: Преди да е съ­щес­т­ву­ва­ло как­во­то и да е на то­зи Стар Сатурн, не­го­ви­ят план е бил, та­ка да се каже, в ръ­це­те на Божествената Троица. Обаче за да осъ­ществи своя план, Троицата се нуж­дае от из­пъл­ни­те­ли и то­ва са Съществата от вис­ши­те Йерархии. А те, от своя страна, тряб­ва да са дос­та­тъч­но уз­ре­ли за та­зи цел. Първите Същества, ко­ито са в не­пос­ред­с­т­ве­на бли­зост до Троицата и са в състояние, как­то доб­ре се каз­ва в за­пад­но­ев­ро­пейс­кия езотеризъм, "да се радват, че нап­ра­во мо­гат да виж­дат Бога", то­ва са Серафимите, Херувимите и Престолите. От Божествената Троица - от ко­ято про­из­ли­зат - те по­лу­ча­ват пла­но­ве­те за из­г­раж­да­не­то на ед­на но­ва ми­ро­ва система. Естествено, Вие разбирате, скъ­пи мои приятели, че се на­ла­га да го­во­ря образно, и то в по­-го­ля­ма степен, от кол­ко­то обикно- вено, за­що­то тук с чо­веш­ки ду­ми тряб­ва да бъ­де опи­са­на ед­на тол­ко­ва ве­ли­чес­т­ве­на дей­ност, за ко­ято фак­ти­чес­ки ду­ми не съществуват. Чове- шките ду­ми изоб­що не са пред­ви­де­ни да описват, как при­мер­но в на­ча­ло­то на на­ша­та Слънчева сис­те­ма Серафимите по­лу­ча­ват от Божестве- ната Троица оне­зи планове, ко­ито съ­дър­жат ця­ло­то бъ­де­що раз­ви­тие на на­ша­та Слънчева сис­те­ма през епо­хи­те на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. За онези, ко­ито имат ве­рен пог­лед в древ­ния ев­ро­пейс­ки езотеризъм, име­то Серафими ви­на­ги е загатвало, че те­зи Същества, на­ри­ча­ни Серафими, са на­то­ва­ре­ни с ми­си­ята да по­лу­чат от Божествената Троица на­й-­вис­ши­те идеи, съ­щин­с­ки­те це­ли на ед­на ми­ро­ва система. Херувимите, ко­ито са ед­на сте­пен по­-нис­ко от Серафи- мите, имат дру­га мисия: пре­из­пъл­не­ни с мъдрост, те тряб­ва да раз­ра­бо­тят в под­роб­нос­ти вис­ши­те идеи и це­ли на Боговете. Следователно, Хе- рувимите са Духо­ве на вис­ша­та мъдрост, ко­ито при­веж­дат в из­пъл­не­ние плана, по­лу­чен от Серафимите. И нак­рая Престолите, тре­та­та низ­хо­дя­ща сте­пен в Йерархията, има задачата, об­раз­но казано, да зап­рет­не ръ­ка­ви и фак­ти­чески да осъ­щес­т­ви вис­ши­те це­ли на Боговете.

И така, ние виждаме, сти­га да сто­рим то­ва с ду­ша­та си, как чрез ог­не­на­та суб­с­тан­ция на Престолите бе­ше осъ­щес­т­ве­на пър­ва­та част от го­ле­мия
бо­жес­т­вен план. За нас Престолите са оне­зи Същества, ко­ито имат си­ла­та да пре­вър­нат под­роб­ния за­ми­съл на Херувимите в не­що реално. И то­ва става, ко­га­то Престолите раз­ли­ват в пространството, ко­ето бе­ше пре- дназначено, та­ка да се каже, да пос­лу­жи ка­то аре­на за ед­на нова ми­ро­ва система, сво­ята соб­с­т­ве­на субстанция, суб­с­тан­ци­ята на пър­вич­ния ми­ров огън. Ако ис­ка­ме да из­ра­зим не­ща­та още по-картинно, бих­ме мог­ли да кажем: Ето, се­га ед­на ста­ра Слънчева сис­те­ма за­ми­ра и изчезва; но в рам­ки­те на та­зи ста­ра Слънчева сис­те­ма войн­с­т­во­то на Серафими, Херу- вими и Престоли постиг­на сво­ята вис­ша зрелост. И спо­ред ука­за­ни­ята на Божествената Троица, се­га те­зи Същества тър­сят едно праз­но мяс­то в Космоса и на­ми­рай­ки го, казват: Тук ние ще за­поч­нем на­ша­та работа! Най-напред Серафи­ми­те по­лу­ча­ват це­ли­те на ми­ро­ва­та система, пос­ле Херувимите ги разработват, и нак­рая Престолите вли­ват в праз­но­то прос­т­ран­с­т­во пър­вич­ния огън. Ние сме из­п­ра­ве­ни пред са­мия на­ча­лен миг на на­ша­та ми­ро­ва система!

Обаче има и дру­ги Същества, ко­ито в из­вес­тен сми­съл ве­че са взе­ли учас­тие в жи­во­та на пре­диш­на­та Слънче­ва система, про­дъл­же­ние на ко­ято е на­ша­та се­гаш­на Слънчева система. Тези Същества не са тол­ко­ва напреднали, кол­ко­то са Серафимите, Херувимите и Престолите; те са изос­та­на­ли на по­-нис­ка сте­пен в своето развитие, и те­пър­ва им пред­с­тои да се из­диг­нат в ево­лю­ци­ята дотам, че да ста­нат съзидателни, творчески, го­то­ви за саможертва. Тези Същества вли­зат в със­та­ва на Втората Йера- рхия, ко­ято съ­що има три степени. Първата Йерархия ние раз­г­ле­дах­ме току-що. За съ­щес­т­ва­та от Втората Йерархия ние ве­че сме го­во­ри­ли и друг път: Кириотетес, или Господства, или Духовете на Мъдростта, Си- ли, Динамис, или Духове на Движението, и Власти, Ексузиаи, или Ду- хове на Формата.

Но къ­де бя­ха Съществата от та­зи вто­ра Йерархия през епо­ха­та на Ста- рия Сатурн, след ка­то казахме, че по съ­що­то вре­ме пър­ва­та Йерархия се
на­ми­ра­ше в об­к­ръ­же­ни­ето на Стария Сатурн? Къде след­ва да търсим Господствата, Силите и Властите? Ние ще ги от­к­ри­ем във вът­реш­нос­т­та на Стария Сатурн. Ако Престо­ли­те се на­ми­ра­ха на са­ма­та граница, от­де­ля­ща Стария Сатурн от окол­ния свят, то Господствата, Силите и Вла- стите ние тряб­ва да тър­сим във вът­реш­нос­т­та на Стария Сатурн. Съще- ствата от вто­ра­та Йерархия дейс­т­ву­ва­ха в са­ма­та суб­с­тан­ция на Стария Сатурн.

Нека се­га да обър­нем пог­лед към та­зи из­вън­ред­но фан­тас­тич­на те­ория за въз­ник­ва­не­то на Вселената, разра­бо­те­на от Кант и Лаплас. Според нея за из­ход­на точ­ка на на­ша­та Слънчева сис­те­ма слу­жи та­ка на­ре­чена­та "пър­вич­на мъглявина". В оп­ре­де­лен мо­мент то­ва ог­ром­но га­зо­во къл­бо за­поч­ва да се вър­ти и Кант-Лапласовата те­ория смя­та за мно­го убе­ди­тел­но сво­ето обяснение, че вър­тей­ки се, мъг­ля­ви­на­та за­поч­ва да от­де­ля от се­бе си раз­лич­ни­те планети. Първоначално се об­ра­зу­ва един пръстен, кой­то за­поч­ва да се свива; в сре­да­та ос­та­ва Слънцето, а пла­не­ти­те за­поч­ват да кръ­жат око­ло него. Кант-Лапласовата те­ория си предста­вя не­ща­та чис­то механически. И, на­ли така, всич­ки ние пом­ним он­зи прост учи­ли­щен експеримент, който онаг­ле­дя­ва не­ща­та по въз­мож­но на­й-­до­бър на- чин. Той из­ця­ло доказва, раз­би­ра се, в ума­лен мащаб, как е въз­ник­на­ла Слънчевата система. Взема се съд с вода, пос­та­вя се кап­ка олио, ко­ято с по­мощ­та на ед­на иг­ла се при­веж­да във вър­те­ли­во дви­же­ние и след мал­ко от ос­нов­на­та кап­ка за­поч­ват да се от­де­лят мал­ки капчици. Тогава учи­те­лят каз­ва на учениците: Ето, се­га ние виж­да­ме един ми­ни­атю­рен мо­дел на Слънчева­та система! Наивността на по­доб­но раз­миш­ле­ние е удивителна. Защото този, кой­то се опит­ва да обясни Кант-Лапласовата система, заб­ра­вя не­що съ­щес­т­ве­но - ко­ето впро­чем е доб­ре да бъ­де заб­ра­ве­но по­ня­кога, но не и в то­зи слу­чай - той заб­ра­вя са­мия се­бе си, той забравя, че би тряб­ва­ло да се на­ми­ра вът­ре в бъ­де­ща­та Слънчева сис- тема, и че не той, а ня­кой друг я пос­та­вя в движение! Ето кол­ко не­ве­ро­ят­на е на­ивнос­т­та на съв­ре­мен­на­та ма­те­ри­алис­ти­чес­ка митология; да, тя е мно­го по­-го­ля­ма от на­ив­нос­т­та на вся­ка дру­га митология. Това ще пот­вър­дят бъ­де­щи­те поколения. Следователно, има ня­кой друг, кой­то за­мис­ля и про­веж­да це­лия експеримент. Накратко: ако чо­век все още мо­же да разсъждава, ако все още не е на­пуснат от доб­ри­те Духове на логи- ката, той е длъ­жен да предположи, че ро­та­ци­ята на не­бес­но­то тя­ло се предиз­вик­ва от на­ме­са­та на оп­ре­де­ле­ни ду­хов­ни сили, на­ми­ра­щи се из­вън Слънчевата система. И така, до­ри да се аб­с­т­ра­хи­ра­ме от грешката, че тук вмес­то за пър­ви­чен огън се го­во­ри за га­зо­во кълбо, не­до­пус­ти­мо е да смятаме, че то­ва ог­ром­но га­зо­во къл­бо би мог­ло да се зад­ви­жи от са­мо се­бе си. Възниква и друг въпрос: Къде се на­ми­рат те­зи ду­хов­ни сили, ко­ито при­веж­дат топ­лин­но­то къл­бо в движение? Те ра­бо­тят как­то в об­-­

И как­ва е по­-точ­но за­да­ча­та на на­й-­нап­ред­на­ли­те Същества от вто­ра­та Йерархия? Първоначално Господствата, или Кириотетес, при­емат това, ко­ето Престолите, та­ка да се каже, са сва­ли­ли от Универсума и го под- реж­дат по та­къв начин, че да се пос­тиг­не хар­мо­ния меж­ду не­бес­но­то тя­ло на Стария Сатурн и външ­ния свят. Във вът­реш­нос­т­та на Сатурн всич­ко тряб­ва да бъ­де та­ка ориентирано, че да има пъл­но съ­от­ветс­т­вие меж­ду "вътре" и "вън". Следователно това, ко­ето Серафими, Херувими и Престоли по­емат от Божията ръка, тряб­ва да бъ­де та­ка подредено, че на Стария Сатурн Божиите за­по­ве­ди да се из­пъл­нят от на­ча­ло до край. Или с дру­ги думи, чрез пос­ред­ни­чес­т­во­то на на­й-­вис­ши­те Йерархии, Госпо- дствата, или Кириотетес, из­в­ли­чат от об­к­ръ­же­ни­ето на Сатурн оне­зи субстанции, ко­ито те ще ви­до­из­ме­нят и вклю­чат в струк­ту­ра­та на Сату- рновото кълбо.

Силите, или Динамис, про­дъл­жа­ват за­поч­на­то­то от Господствата. А Властите, или Ексузиаи, имат дру­га задача, ко­ято след вре­ме ще об­съ­дим в подробности: до­кол­ко­то е необходимо, те тряб­ва да съх­ра­нят всичко, ко­ето бе­ше из­г­ра­де­но до то­зи мо­мент спо­ред на­ме­ре­ни­ята на Божествената Троица. Те са "па­зи­те­лите". Така в ли­це­то на Господст- вата ние има­ме "разпоредителите" на Стария Сатурн, в ли­це­то на Сили- те ние има­ме "изпълнителите" и в ли­це­то на Властите, как­то казах, ние има­ме "пазителите".

Нека днес да не се за­ни­ма­ва­ме с дейнос­т­та на след­ва­ща­та Йерархия: Духовете на Личността, Духовете на Огъня и Ангелите, а с по­мощ­та на но­воп­ри­до­би­ти­те поз­на­ния да раз­г­ле­да­ме още вед­нъж пре­хо­да от Ста- рия Сатурн към Старото Слънце. Основните про­це­си аз опи­сах още вче- ра. Същественото в то­зи пре­ход е, че пър­вич­ни­ят огън пре­ми­на­ва в га­зо­об­раз­но състояние, във въздух, та­ка че всъщ­ност Старото Слънце се със­тои от това, ко­ето е ос­та­на­ло от пър­вич­ния огън. Да, към то­зи пър­ви­чен огън се при­ба­ви това, ко­ето се сгъс­ти до газ или дим. Следователно, тук са на­ли­це две субстанции: пър­вич­ни­ят огън и част от пър­вич­ния огън, ко­ято се сгъс­ти до газ, въз­дух или дим. Това е на­й-­съ­щес­т­ве­но­то за Ста- рото Слънце и не се от­на­ся за на­ше­то Слънце. Нашето Слънце е ми­на­ло през меж­дин­ни със­то­яния и е по­ело друг път на развитие, макар и днес мно­зи­на да вярват, че вът­реш­нос­т­та му е из­пъл­не­на с ня­как­ви хи­ми­чес-­

ки газове. *20

Ако по­не от­час­ти се вслу­ша­те във все­въз­мож­ни­те те­ории на на­ша­та ма­те­ри­алис­ти­чес­ка наука, Вие ще се на­тък­не­те на дос­та куриози. Има ед­на по­пу­ляр­на книж­ка и все­ки мо­же да си я ку­пи по­ра­ди ней­на­та ев­тина цена.*21 За днеш­но­то Слънце тя твърди, че не­го­ва­та цен­т­рал­на част е със­та­ве­на не от твър­да материя, а от газове. Само че те­зи га­зо­ве - есте- ствено, не е за вярване, но та­ка твър­ди ав­то­рът - би­ли тол­ко­ва плът- ни, кол­ко­то са нап­ри­мер ме­дът и катранът. Да, има хора, ко­ито лес­но до- пускат, че сгъс­те­ни­те га­зо­ве се прев­ръ­щат в не­що ка­то мед и аз бих се радвал, ако те мо­же­ха да жи­ве­ят в ед­на страна, къ­де­то въз­ду­хът е на­ис­ти­на плъ­тен и сла­дък ка­то мед, ма­кар че не мо­га и не ис­кам да си пред­с­та­вя как те­зи хо­ра изо­би­лие се дви­жат в ед­но пространство, гъс­то ка­то катран. Да, по­доб­ни ку­ри­ози има в изобилие.

Следователно, ние го­во­рим не за на­ше­то днеш­но Слънце, а за оно­ва Старо Слънце, ко­ето дейс­т­ви­тел­но е би­ло със­та­ве­но от пър­вич­ния огън плюс ог­не­на­та мъг­ла или ог­не­ния въздух. Отворете "Фауст" и там Вие ще срещ­не­те съ­щия то­зи израз, по­не­же той бе­ше доб­ре поз­нат на Гьоте. Впрочем Вие ще го отк­ри­ете и на мно­го мес­та в те­ософ­с­ка­та литература. И така, ние тряб­ва да си пред­с­та­вя­ме Старото Слънце ка­то нещо, със­та­ве­но от те­зи две субстанции. Обаче то­ва сгъс­тя­ва­не не ста­ва от са­мо се­бе си, а с по­мощ­та на Йерархиите.

Кои ду­хов­ни Същества взе­ха учас­тие в сгъс­тя­ва­не­то на Сатурновата субстанция, т.е. в пре­хо­да от Стария Сатурн към Старото Слънце? Това са оне­зи Същества, ко­ито ние на­ри­ча­ме Господства. Първоначално те уп­раж­ня­ва­ха сво­ите въз­дейс­т­вия по­-с­ко­ро външ­но и ус­пя­ха да "свият" ог­ром­на­та Сатурнова маса, та­ка че пла­не­тар­но­то тя­ло на Сатурн зна­чи­тел­но на­ма­ли своя обем. И на­тис­кът на Господствата про­дъл­жи до­то­гава, до­ка­то Старото Слънце прие раз­ме­ри­те на ед­но не­бес­но тяло, ко­ето бих­те мог­ли да си представите, ако в цен­тъ­ра му се на­ми­ра Слън- цето, а пе­ри­фе­ри­ята му се пок­ри­ва с днеш­на­та ор­би­та на Юпитер. Сле- дователно, го­ле­ми­на­та на Стария Сатурн бе­ше още по-внушителна: в сре­да­та би се на­ми­ра­ло днеш­но­то Слънце, а пе­ри­фе­ри­ята би се пок­ри­ва­ла с ор­би­та­та на днеш­ния Сатурн. А Слънцето, за ко­ето говорим, се прости­ра­ше до ор­би­та­та на днеш­ния Юпитер. Тя мар­ки­ра външ­на­та гра­ни­ца на Старото Слънце. Добре е, ако пе­ри­оди­чес­ки Вие си пред­с­та­вя­те пла­не­тар­ни­те ор­би­ти ка­то външ­ни гра­ни­ци на ста­ри­те не­бес­ни тела.

Както виждате, ние тръг­нах­ме от дейнос­т­та на Йерархиите и пос­те­пен­но се приб­ли­жа­ва­ме до те­ори­ята за въз­ник­ва­не­то на днеш­ни­те планети. Се- га про­дъл­жа­ва­ме нататък. Ние знаем, че следващата, тре­та сте­пен от пла­не­тар­на­та ево­лю­ция на на­ша­та Земя е Старата Луна и че тук про­це­сът на сгъс­тя­ва­не нап­ред­ва още повече. Онези от Вас, ко­ито са про­уч­ва­-
ли дан­ни­те от Хрониката Акаша знаят, че Старата Луна въз­ник­ва след сгъс­тя­ва­не на Слънчевата субстанция, пре­ми­на­ва­що от със­то­яни­ето "въздух" в със­то­яни­ето "вода". Старата Луна не е твър­да планета; тя е със­та­ве­на от огън, въз­дух и вода. Старата Луна прос­то включ­ва вод­ния еле­мент в своя състав. Кой пре­диз­ви­ка това? Не друг, а вто­ра­та ка­те­го­рия на та­зи Йерархия, а именно Силите. Следователно, Силите, или Ди- намис, "свиха" Старото Слънце до пре­де­ла на днеш­на­та Марсо­ва орби- та. Марс оп­ре­де­ли външ­на­та гра­ни­ца на Старата Луна. Обемът на Ста- рата Луна зас­та­ва наг­лед­но пред Вас, ако си пред­с­та­ви­те ед­но кълбо, в чий­то цен­тър е Слънцето, а чи­ято пе­ри­фе­рия съв­па­да с орби­та­та на дне- ш­ния Марс.

Сега ние сти­га­ме до он­зи момент, ко­га­то тряб­ва да си припомним, че ко­га­то Старата Луна се ро­ди от Сатурн и Слънцето, нас­тъ­пи не­що съв­сем ново. Сега ед­на част от плът­на­та суб­с­тан­ция бе­ше отхвърлена, та­ка че въз­ник­на­ха две не­бес­ни тела. Едното от тях прие в се­бе си по­-фи­ни­те суб­с­тан­ции и Същества, превръ­щай­ки се в Слънце, а вто­ро­то се пре­вър­на в по­-п­лът­на­та Луна. Следователно, Старата Луна, или тре­тото пла­не­тар­но въп­лъ­ще­ние на на­ша­та Земя, съ­щес­т­ву­ва ка­то цялостна, ед­но­род­на пла­не­та са­мо за един оп­ре­де­лен пе­ри­од от време; пос­ле тя от­де­ли от се­бе си ед­на дру­га планета, ко­ято съ­щес­т­ву­ва ре­дом с нея. Докато Лу- ната е ед­но­род­но тяло, тя се прос­ти­ра до ор­би­та­та на днеш­ния Марс. По-късно оба­че Слънцето се от­де­ли от нея и око­ло не­го за­поч­ва да кръ­жи ед­но тяло, чи­ято външ­на гра­ни­ца съв­па­да с ор­би­та­та на днеш­ния Марс.

Но как изоб­що се стиг­на до то­ва разделяне, до то­ва раз­цеп­ва­не на ед­но пла­не­тар­но тяло, в ре­зул­тат на кое то се по­лу­чи­ха две тела? Това ста­на въз­мож­но по­ра­ди на­ме­са­та на Силите, Динамис. Тези от вас, с ко­ито и друг път сме ра­зис­к­ва­ли по­доб­ни теми, доб­ре знаят, че в Макрокосмоса про­ти­чат та­ки­ва процеси, ко­ито са твър­де сход­ни с про­це­си­те на обик­но­ве­ния чо­веш­ки живот. Едни съ­щес­т­ва нап­ред­ват в сво­ята ево­люция, дру­ги изостават. Всеки от Вас е сре­щал баща, кой­то се оплаква, че не­го­ви­ят син пов­та­ря класа, до­като дру­ги­те ми­на­ват ус­пеш­но в по­-гор­ния клас. Следователно, ние сме из­п­ра­ве­ни пред ед­но раз­лич­но тем­по на еволюцията. И то­ва се от­на­ся за це­лия Макрокосмос. Поради ред при- чини, с ко­ито ще се за­ни­ма­ем по-късно, на­ме­са­та на Силите, Динамис, до­веж­да до това, ко­ето езо­те­риз­мът и ста­ри­те Мистерии ви­на­ги са на­ри­ча­ли Битката на Небето. Учението за Битката на Небето е важ­на със­тав­на част във всич­ки Мистерии; на­ред с всич­ко друго, то съ­дър­жа в се­бе си и пър­вич­на­та тай­на на въз­ник­ва­не­то на Злото.*22 В оп­реде­лен мо­мент от Лунното раз­ви­тие Силите, или Динамис, се ока­за­ха в твър­де раз­лич­на сте­пен на зрелост. Едни от тях се стре­мя­ха към въз­мож­но на­й-­го-­
ле­ми ду­хов­ни висоти, дру­ги се раз­ви­ва­ха с нор­мал­но темпо, а тре­ти из- оставаха. Следователно, на Старата Луна има­ше та­ки­ва Сили, ко­ито бя­ха зна­чи­тел­но по­-нап­ред от род­с­т­ве­ни­те им ду­хов­ни Същества. В ре­зул­тат на то­ва се обо­со­би­ха две ка­те­го­рии Сили, или Динамис. Напредна- лите Същества се "заселиха" на Слънцето, а изос­та­на­ли­те Същества об­ра­зу­ва­ха кръ­жа­ща­та около не­го Луна. Ето откъде, гру­бо казано, за­поч­на Битката на Небето: с раз­де­ля­не­то на Старата Луна, ко­ято по­пад­на под влас­т­та на изос­та­на­ли­те Сили, и Старото Слънце, ко­ето по­пад­на под влас­т­та на нап­ред­на­ли­те Сили.

Един да­ле­чен от­з­вук от та­зи Битка на Небето ние от­к­ри­ва­ме още в пър­ви­те из­ре­че­ния на бо­жес­т­ве­на­та песен Бхагавад Гита, ко­ито за­гат­ват за на­ча­ло­то на то­ва гран­ди­оз­но кос­ми­чес­ко противопоставяне. О, то­ва всъ- щ­ност пред­с­тав­ля­ва­ше ед­но ог­ром­но бой­но поле! Защото от на­ме­са­та на Господствата, или Кириотетес, има­ща за цел из­г­раж­да­не­то на Старото Слънце, до об­ра­зу­ва­не­то на Старата Луна, ко­ято се пре­вър­на в аре­на за дейс­т­вие на Силите, или Динамис, на­ис­ти­на се раз­ра­зи ед­на гран­ди­оз­на кос­ми­чес­ка битка. Господствата, или Кириотетес, "свиха" на­ша­та Слън- чева сис­те­ма до пла­не­тар­на­та ор­би­та на днеш­ния Юпитер, а Силите, или Динамис, я ог­ра­ни­чи­ха до пла­не­тар­на­та ор­би­та на днеш­ния Марс. И бой­но­то по­ле на то­ва кос­ми­чес­ко про­ти­во­пос­та­вя­не се ока­за имен­но прос­т­ран­с­т­во­то меж­ду две­те пла­не­тар­ни сфери. Огледайте се за пос­ле­ди­ци­те от та­зи Битка на Небето. Опустошенията от та­зи Битка на Небето бя­ха от­к­ри­ти и то с фи­зи­чес­ки очи - ед­ва през 19 век. В прос­т­ран­с­т­во­то меж­ду Юпитер и Марс нах­лу ог­ром­но ко­ли­чес­т­во малки астероиди. Те не са ни­що друго, ос­вен от­лом­ки­те от Битката на Небето, ко­ято се раз­ра­зи в един пе­риод от време, през ко­ето на­ша­та Слънчева сис­те­ма бе­ше "свита" до ор­би­та­та на Юпитер, а по­-къс­но и до орби­та­та на Марс. И ко­га­то днеш­ни­те ас­т­ро­но­ми на­соч­ват сво­ите те­лес­ко­пи към не­бес­ни­те про- с­то­ри и откри­ват там ле­тя­щи­те астероиди, те тряб­ва да знаят: пред очи­те им са имен­но от­лом­ки­те от кос­ми­чес­ка­та бит­ка меж­ду нап­ред­на­ли­те Ди- намис и изос­та­на­ли­те Динамис, в ре­зул­тат на ко­ято Луната се от­де­ли от своето Слънце.

И така, ние разбираме: ко­га­то раз­г­леж­да­ме външ­ни­те събития, те се ока- з­ват са­мо вън­шен из­раз на това, ко­ето вър­шат бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ни­те Същества.