Лекции изнесени в Дюселдорф от 12 до 18. 1909 г

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ

Вчера ние видяхме, че кос­ми­чес­ки­те съ­би­тия ид­ват ка­то пос­ле­ди­ца от дейс­т­ви­ята на оп­ре­де­ле­ни бо­жес­т­вено­-ду­хов­ни Същества. Това се от­на­ся с пъл­на си­ла и за оно­ва събитие, ко­ето раз­г­ле­дах­ме в края на вче­раш-

Днес ние ще про­дъл­жим - ма­кар и на­й-­об­що - е опи­са­ни­ето на дру­ги­те Същества от ду­хов­ни­те Йерархии, за ко­ито вче­ра са­мо загатнахме. Това са оне­зи Същества, ко­ито са раз­по­ло­же­ни не­посред­с­т­ве­но над човека; хрис­ти­ян­с­ки­ят езо­те­ри­зъм ги на­ри­ча Ангели, Архангели и Начала, или с дру­ги думи: Ангелои, Архангелои, Архаи. В ан­т­ро­по­соф­с­ка­та ли­те­ра­ту­ра вмес­то "Архангели" чес­то каз­ва­ме "Духове на Огъня", а вмес­то "На- чала" упот­ре­бя­ва­ме наз­ва­ни­ето "Духове на Личността".

Тези Същества, ко­ито се намират, та­ка да се каже, меж­ду чо­ве­ка и дру­ги­те ду­хов­ни Същества, прос­ти­ращи вли­яни­ята си до Юпитер, Марс и т.н., влизат, естествено, в мно­го по­-б­лиз­ки от­но­ше­ния със зем­ния човек. Най-напред ние има­ме Ангелите, или Ангелои. Те ве­че са пос­тиг­на­ли сво­ята "човешка" степен през епо­ха­та на Старата Луна и об­що взето, днес те са тол­ко­ва нап­ред­на­ли в сво­ето развитие, кол­ко­то ще бъ­де и чо­ве­кът през епо­ха­та на Бъдещия Юпитер. Те сто­ят ед­на сте­пен над човека. Каква е всъщ­ност за­да­ча­та на те­зи ду­хов­ни Същества? Ние ще от­го­во­рим на то­зи въпрос, ако още вед­нъж на­со­чим на­ше­то вни­ма­ние към чо­ве­ка и не­го­во­то раз­ви­тие на Земята. Човекът нап­ред­ва в сво­ето развитие, ми­на­вай­ки от ед­но въп­лъ­ще­ние в дру­го въплъщение. С ог­лед на се­гаш­ни­те осо­бе­нос­ти на чо­веш­ко­то развитие, ние бих ме мог­ли да го прос­ле­дим на­зад до Атлантската епоха, ма­кар че на­ча­ло­то му за­поч­ва в Лемурийската епоха. И то­ва развитие, ми­на­ва­що през ве­ри­га от по­ред­ни инкарнации, ще про­дъл­жи до края на Земното развитие, ко­га­то за чо­веш­ко­то съ­щес­т­во ще се ут­вър­дят съв­сем дру­ги ево­лю­ци­он­ни форми. Вие доб­ре знаете, че онова, ко­ето ние на­ри­ча­ме "веч­на същност" на чо- века, индивидуалността, нап­ред­ва от ед­на ин­кар­на­ция в дру­га инкарна- ция. Обаче Вие зна­ете и друго: днес по­ве­че­то хо­ра изоб­що ня­мат спо­ме­ни от пре­диш­ни­те си инкарнации; и по­-точ­но казано, те все още не си спом­нят аб­со­лют­но ни­що от пре­диш­ни­те си ин­кар­нации. Само онези, ко­ито са пос­тиг­на­ли из­вес­т­на сте­пен на ясновидство, мо­гат да хвър­лят пог­лед на­зад към сво­ите пре­диш­ни инкарнации. *23

И как­ва връз­ка би съ­щес­т­ву­ва­ла то­га­ва меж­ду от­дел­ни­те ин­кар­на­ции на да­ден човек, кой­то жи­вее тук на Земята и не си спом­ня аб­со­лют­но ни­що от сво­ите пре­диш­ни въплъщения, ако оп­ре­де­ле­ни ду­хов­ни Същества не спо­ява­ха от­дел­ни­те ин­кар­на­ции в ед­но цяло, про­явя­вай­ки по то­зи на­чин

Но не­ка се­га да се из­диг­нем до след­ва­ща­та ка­те­го­рия ду­хов­ни Съще- ства, до Архангелите, Архангелои, или Духовете на Огъня, как­то ги на­ри­ча­ме още в на­ши­те ан­т­ро­по­соф­с­ки среди.*24 Тези Същества не се за­ни­ма­ват с от­дел­ния чо­век и с не­го­ва­та индивидуалност, а имат ед­на по­-ма­щаб­на задача: те вна­сят хар­мония и ред в от­но­ше­ни­ята меж­ду ин­ди­ви­да и го­ле­ми­те чо­веш­ки общности, как­ви­то са нап­ри­мер народите, ра­си­те и т.н. В рам­ки­те на на­ше­то зем­но раз­ви­тие Архангелите имат за­да­ча­та да свър­жат от­делна­та чо­веш­ка ду­ша с това, ко­ето ние на­ри­ча­ме Народностна Душа.*25

Издигайки се над Архаите, ние нав­ли­за­ме в сфе­ра­та на дру­ги свръх­се­тив­ни Същества, та­ка на­ре­че­ни­те Власти, или Ексузиаи, ко­ито вче­ра на­ре­кох­ме Духове на Формата. Тяхната ми­сия над­х­вър­ля пла­не­тар­но­то тя­ло на Земята.

И все пак, за да има­ме пред­с­та­ва за ми­си­ята на Ексузиаи, не­ка да си при­пом­ним още вед­нъж следното. В ево­лю­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то раз­ли­ча­ва­ме се­дем пла­не­тар­ни състояния: Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. Ние видяхме, че всичко, ко­ето про­ти­ча в сфе­ра­та на Земята, ста­ва под ръ­ко­вод­с­т­вото на оп­ре­де­ле­на ка­те­го­рия ду­хов­ни Съ- щества. Ангелите ръ­ко­во­дят жи­во­та на от­дел­ни­те хора, Архангели­те под­реж­дат връз­ки­те меж­ду ин­ди­ви­да и го­ле­ми­те чо­веш­ки общности, а Духовете на Личността имат гри­жа­та за всичко, ко­ето ста­ва с чо­ве­чес­т­во­то ка­то се за­поч­не от Лемурийската епо­ха и се стиг­не до времето, ко­-
га­то чо­ве­кът ще бъ­де от­но­во оду­хот­во­рен до та­ка­ва степен, че ед­ва ли ще при­над­ле­жи на Земята. Обаче се­га ид­ва ред на не­що съв­сем дру­го­: се­га чо­ве­чес­т­во­то тряб­ва да из­вър­ши пре­хо­да от ед­но пла­не­тарно със­то­яние към дру­го пла­не­тар­но със­то­яние и то­зи пре­ход тряб­ва да ста­не под ръ­ко­вод­с­т­во­то на оп­ре­деле­ни ду­хов­ни Същества. Да, тряб­ва да има та­ки­ва ду­хов­ни Същества, чи­ято за­да­ча изис­к­ва да бдят над цяло­то Земно развитие, и ко­га­то то приключи, чо­ве­чес­т­во­то да нав­ле­зе по пра­ви­лен на­чин в сво­ята Пралайя*26, за да на­ме­ри пос­ле вер­ния път към след­ва­що­то пла­не­тар­но въплъщение, Бъдещия Юпитер. И те­зи Същества са Властите, или Духовете на Формата. Вчера ние опи­сах­ме тех­ни­те зада- чи, та­ка да се каже, гледай­ки ги отгоре, днес ще се опи­та­ме да ги пог­лед­нем отдолу. И така, Властите, Ексузиаи, или Духовете на Формата, са оне­зи Същества, ко­ито имат гри­жа­та да съп­ро­вож­дат ця­ло­то чо­ве­чес­т­во в пре­хо­да му от ед­но пла­не­тар­но със­то­яние в друго.

Сега се на­ла­га да при­ба­вим още не­що за при­ро­да­та на те­зи Същества и тях­но­то мес­то­по­ло­же­ние в Космоса. В Духовната на­ука и в ней­но­то днеш­но продължение, Антропософията*27, как­то и изоб­що в Мистерий- на­та мъдрост, за раз­лич­ни­те Същества от ду­хов­ни­те Йерархии се го­во­ри по един и същ начин. Вчера ние видяхме, че ор­би­та­та на днеш­ния Са- турн бе­ле­жи границата, до ко­ято се прос­ти­ра­ха Престолите, Юпитер бе­ле­жи гра­ни­ца­та на Господствата, и Марс бе­ле­жи границата, до ко­ято се прос­ти­ра­ха вли­яни­ята на Динамис, или Силите.

Нека се­га да вник­нем в прос­т­ран­с­т­ве­на­та ха­рак­те­рис­ти­ка на те­зи Съще- ства и да опи­шем мястото, ко­ето те за­емат в рам­ки­те на на­ша­та Слън- чева система. Тук ние ще се до­кос­нем до нещо, ко­ето мо­же би ще изг- леж­да стран­но до­ри и за оне­зи от Вас, ко­ито ве­че са за­поз­на­ти с Ант- ропософията, но въп­ре­ки то­ва то от­гова­ря на истината. Виждате ли, днеш­но­то об­ра­зо­ва­ние втъл­пя­ва на хо­ра­та следното: в мрач­но­то Средно- вековие, пре­ди ид­ва­не­то на Коперник, ме­ро­дав­на е би­ла та­ка на­ре­че­на­та Птоломеева система. Тогава хо­ра та вярвали, че Земята стои в цен­тъ­ра на Слънчевата система, а пла­не­ти­те - как­то из­г­леж­да на пръв пог­лед - се вър­тят око­ло Земята. Едва след Коперник, та­ка смя­тат по­ве­че­то хора, чо­ве­чес­т­во­то раз­б­ра нещо, което на­ши­те пред­шес­т­ве­ни­ци не са знаели, а именно, че в цен­тъ­ра стои Слънцето, и че пла­не­ти­те се дви­жат в елип­си не око­ло Земята, а око­ло Слънцето. Прекрасно! Обаче към по­доб­но опи­са­ние на на­ша­та Слънчева система, ако тряб­ва да сме ис­к­ре­ни и честни, би след­ва­ло да до­ба­вим още нещо. До Коперник хо­ра­та са поз­на­ва­ли са­мо оп­ре­де­ле­ни тра­ек­то­рии на не­бес­ни­те те­ла и спо­ред тях те са из­г­ра­ди­ли пред­с­та­ва­та си за на­ша­та Слънчева система; а това, ко­ето Коперник прави, съв­сем не означава, че той взе­ма един стол и сяда в цен­тъ­ра на ми­ро­во­то пространство, за да наб­лю­да­ва как пла­не­ти­те кръ­-
жат око­ло Слънцето в сво­ите кръ­го­ве или елипси; Коперник пра­ви дру- го: той пра­ви по­ре­ди­ца от из­чис­ле­ния и те да­ват по­-доб­ро обясне­ние на това, ко­ето виждаме, от­кол­ко­то пре­диш­ни­те изчисления. Коперниковата ми­ро­ва сис­те­ма не е ни­що друго, ос­вен ре­зул­тат на мисълта.

Нека за мо­мент да се аб­с­т­ра­хи­ра­ме от въз­г­ле­ди­те на Птоломей*28. Да приемем, че Слънцето се на­ми­ра в цен­тъ­ра и да из­чис­лим къ­де тряб­ва да сто­ят от­дел­ни­те планети, а пос­ле да про­ве­рим да­ли то­ва съв­па­да със се­тив­но­то наблюдение. Разбира се, при чис­то фи­зи­чес­ко­то наб­лю­де­ние не­ща­та съв­па­дат напълно. И на­истина, на та­зи ос­но­ва бя­ха из­г­ра­де­ни раз­лич­ни те­ории за Слънчевата система, ед­на от ко­ито е те­ори­ята на Кант-Лаплас. И се­га ние опи­ра­ме до нещо, ко­ето е свър­за­но с ня­кои по­-къс­ни ас­т­ро­но­ми­чес­ки от­к­ри­тия и което, от на­уч­на глед­на точка, не е съв­сем честно. Накратко: след вре­ме чис­то се­тив­но­то наб­лю­де­ние откри две но­ви планети, Уран и Нептун. Какво оз­на­ча­ват те за на­ша­та Слън- чева сис­те­ма ще об­съ­дим по­-късно. Но ко­га­то раз­г­леж­дат Кант-Лапла- совата теория, хо­ра­та тряб­ва да са наясно: те­зи две планети, Уран и Нептун, здра­во обър­ка­ха смет­ка­та на ней­ни­те откриватели.

Ако при­емем Кант-Лапласовата система, Уран и Нептун, за­ед­но с тех­ни­те Луни, би тряб­ва­ло да се дви­жат съ­що как­то и дру­ги­те планети, рес­пек­тив­но на­ша­та Земя със сво­ята Луна. Обаче те не пра­вят това; сред те­зи "външни" и от­к­ри­ти по­-къс­но пла­не­ти има една, ко­ято се дви­жи твър­де странно. Ако Кант-Лапласова та сис­те­ма от­го­ва­ря на истината, то­га­ва от­нос­но та­зи пла­не­та би тряб­ва­ло да се на­ме­ри "някой", кой­то да про­ме­ни ней­на­та ос с це­ли 90 градуса, за­що­то ней­на­та ор­би­та се раз­ли­ча­ва от ор­би­ти­те на дру­ги­те пла­нети. Да, те­зи две пла­не­ти зна­чи­тел­но се раз­ли­ча­ват от ос­та­на­ли­те пла­не­ти на на­ша­та Слънчева система. По-къс­но ние от­но­во ще раз­г­ле­да­ме съ­от­но­ше­ни­ята меж­ду те­зи пла­не­ти и на­ша­та Слънчева система, а се­га са­мо ще от­бе­ле­жим следното: в ли­це­то на Ко- перниковата сис­те­ма ние има­ме прос­то един сбор от из­чис­ления, ед­на хи­по­те­тич­на предпоставка, ко­ято на­пъл­но от­к­ло­ня­ва чо­ве­ка от поз­на­ни­ето за ду­хов­ни­те връз­ки меж­ду нещата, от наб­лю­де­ни­ето на това, ко­ето ле­жи в ду­хов­на­та ос­но­ва на външ­ни­те про­це­си и събития. А ста­ра­та Птоломеева сис­те­ма не бе­ше прос­то фи­зи­чес­ка система; тя все още се опи­ра­ше на ду­хов­ния поглед, на ду­хов­но­то наблюдение, спо­ред ко­ето пла­не­ти­те са мар­ки­ро­въч­ни­те знаци, от­бе­ляз­ва­щи сферите, до ко­ито се прос­ти­рат дейс­т­ви­ята на Съществата от вис­ши­те Йерархии. И ако ис­ка­ме да се съ­об­ра­зим с тези сфе­ри на действие, то­га­ва на­ша­та Слънчева сис­те­ма би тряб­ва­ло да из­г­леж­да по съв­сем друг начин. Ще се опи­там схе­ма­тич­но да на­чер­тая пред Вас та­зи пла­не­тар­на сис­те­ма спо­ред ука- занията, да­ва­ни в Мистери­ите на Заратустра. Ние бих­ме мог­ли да се по­зо­вем и на дру­ги Мистерии, оба­че за да оха­рак­те­ри­зи­ра­ме на­ша­та
Слънчева сис­те­ма и ней­ни­те планети, и сферите, в кой­то дейс­т­ву­ват вис­ши­те Йерархии, умес­т­но е да се обър­нем имен­но към Мистериите на Заратустра.*29

Системата на Заратустра до­пус­ка ред неща, ко­ито се раз­ли­ча­ват от това, ко­ето днес ние виж­да­ме на Небето. Вие знаете, че в про­дъл­же­ние на мно­го го­ди­ни хо­ра­та се ус­та­но­ви­ли ед­но прид­виж­ва­не на Слънцето през Зодиака. Обикновено се казва, и то­ва е правилно, че приб­ли­зи­тел­но от VIII век пре­ди на­ше­то ле­тоб­роене Слънцето из­г­ря­ва в пла­не­тар­на­та точ- ка, на­ми­ра­ща се в зо­ди­акал­ния знак Овен; вся­ка го­ди­на Слънцето нап­ред­ва по своя път, та­ка че след про­дъл­жи­те­лен пе­ри­од от вре­мето пре­ко­ся­ва це­лия Овен. А още по-рано, през IX, Х век пре­ди на­ше­то ле­тоб­ро­ене то е из­г­ря­ва­ло не в зна­ка Овен, а в зна­ка Телец, и така, в разсто­яние на 2200 го­ди­ни Слънцето е из­г­ря­ва­ло в Телеца, т.е. не­го­ва­та из­г­рев­на точ­ка е пре­ко­си­ла це­лия знак на Телеца. А още по­-ра­но то е из­г­ря­ва­ло в зна­ка Близнаци. Да, имен­но Близнаците бя­ха про­лет­но­то съз­вез­дие през епохата, от­да­ле­че­на на 800 + 2200 го­ди­ни от на­ча­ло­то на на­ше­то лето- броене. Следователно, ако се вър­нем в четвъртото, пе­то­то хи­ля­до­ле­тие пре­ди Христос, ние ще установим, че про­лет­на­та точка се на­ми­ра в зо­ди­акал­ния знак Близнаци. Точно то­га­ва про­цъф­тя­ва­ха Мистериите на Заратустра. Те оказва­ха сво­ето вли­яние и в мно­го по­-къс­ни­те времена, та­ка че ко­га­то хо­ра­та наб­лю­да­ва­ха не­бес­ни­те явления, те за­дъл­жи­тел­но ги свър­з­ва­ха със съз­вез­ди­ето Близнаци.

И ако бих­ме ис­ка­ли да ски­ци­ра­ме част от Зодиака, тук го­ре би тряб­ва­ло да пос­та­вим зна­ка на Близнаците. А после, ка­то със­тав­на част на Зодиа- ка, ние вед­на­га би тряб­ва­ло да очер­та­ем сфе­ра­та на Престолите, или с дру­ги думи, раз­г­ра­ни­чи­тел­на­та ор­би­та на Сатурн. След то­ва ние би тряб­ва­ло да очертаем, ка­к­то вче­ра казахме, сфе­ра­та на оне­зи Същества, ко­ито на­ри­ча­ме Господства, или Духове на Мъдростта: тук раз­г­ра­ничи­тел­на­та ор­би­та е та­зи на Юпитер. После би тряб­ва­ло да очер­та­ем сфе­ра­та на Динамис, или Духовете на Движението: тук раз­г­ра­ни­чи­тел­на­та ор­би­та е та­зи на Марс. Ние видяхме, че меж­ду те­зи две сфе­ри се на ми­ра

Следователно, Вие тряб­ва да си пред­с­та­ви­те Земята ка­то един вид цен- тър, око­ло кой­то е раз­по­ло­же­на сфера­та на Луната, пос­ле ид­ва сфе­ра­та на Меркурий, след нея - сфе­ра­та на Венера, а пос­ле - сфе­ра­та на Слън- цето. Вероятно ще се учудите, че аз под­ре­дих пла­не­ти­те по то­зи начин. Защото си­гур­но сте, очаквали, че ще пос­та­вя Меркурий в не­пос­ред­с­т­ве­на бли­зост до Слънцето, а пос­ле ще от­бе­ле­жа пла­не­та­та Венера. Обаче то­ва ня­ма да от­го­ва­ря на истината, по­не­же по­-къс­на­та ас­т­ро­но­мия раз­ме­ни име­на­та на две­те планети. Това, ко­ето днес на­ри­ча­ме Меркурий, всич­ки уче­ния са на­ри­ча­ли Венера, и то­ва ко­ето днес на­ри­ча­ме Венера, всич­ки уче­ния са на­ри­ча­ли Меркурий. Следователно, ние изоб­що не раз­би­ра­ме древ­ни­те учения, древ­ни­те автори, ко­га­то че­тем тех­ни­те опи­са­ния за Венера или Меркурий, по­не­же впос­лед­с­т­вие тех­ни­те име­на бя­ха разменени. Това, ко­ето е ка­за­но за Венера, се от­на­ся за днеш­ния Мерку- рий, и това, ко­ето е ка­за но за Меркурий, се от­на­ся за днеш­на­та Венера. Когато кос­ми­чес­ка­та сис­те­ма бе­ше про­ме­не­на и обър­на­та наопаки, ко­га­то на Земята бе­ше от­не­то пре­диш­но­то място, то­га­ва се про­ме­ни не са­мо

перспективата, а Мерку­рий и Венера раз­ме­ни­ха име­на­та си по от­но­ше­ние на древ­на­та кос­ми­чес­ка система.

Сега Вие лес­но ще при­ве­де­те на­ша­та схе­ма в съ­от­ветс­т­вие с днеш­на­та кос­ми­чес­ка система. Представете си, че Слънцето (зна­ка на Слънцето) се на­ми­ра тук в центъра, а око­ло Слънцето се вър­ти Венера; пос­ле око­ло Слънцето се вър­ти Меркурий, пос­ле Земята с Луната, след­ва­ни от Марс, Юпитер и Сатурн. Вие трябва да си пред­с­та­ви­те фи­зи­чес­ки­те дви­же­ния ка­то дви­же­ние на вся­ка пла­не­та око­ло Слънцето. Но Вие бихте мог­ли да до­пус­не­те и след­на­та ситуация: Земята стои тук (зна­кът на Венера), а дру­ги­те пла­не­ти се завър­тят така, че зас­та­ват зад Слънцето. Ето, тук ние изоб­ра­зя­ва­ме гра­фи­чес­ки на­ша­та се­гаш­на фи­зи­чес­ка система. В един от цен­т­ро­ве­те пос­та­вя­ме Слънцето, а око­ло не­го - Венера, Меркурий, Земя- та с ней­на­та Луна: то­ва тук са Земята, Меркурий, Венера спо­ред ста­ри­те означения; след­ва Марс, а от­въд зо­на­та на ас­теор­иди­те са Юпитер и Сатурн.

Но пред­с­та­ве­те си сега, че тук до­лу (зна­кът на Венера) стои Земята, пос­ле ид­ват Меркурий и Венера, Марс ос­та­ва го­ре (зна­кът на Марс), след­ван от Юпитер (зна­кът на Юпитер) и т.н. Сега Вие има­те Слънцето, Меркурий; днеш­на­та Венера тук (зна­кът на Венера). Нали така, след ка­то из­б­ро­ени­те пла­не­ти мо­гат да зас­та­нат във всич­ки въз­мож­ни кон­с­те­ла­ции ед­на спря­мо друга, те би­ха мог­ли да за­емат и точ­но то­ва положение. То е на­пъл­но правдоподобно. По то­зи на­чин тук е изоб­ра­зе­на съв­ре­мен­на­та фи­зи­чес­ка система, са­мо че е под­б­ран та­къв момент, ко­га­то - след ка­то Земята, Меркурий и Венера се на­ми­рат от ед­ната стра­на на Слън- цето - дру­ги­те пла­не­ти Марс, Юпитер и Сатурн ос­та­ват от дру­га­та стра­на на Слънцето. Тук е изоб­ра­зе­но са­мо това, ни­що друго. Тук са Земята, Меркурий, Венера, а от дру­га­та стра­на на Слънцето са Марс, Юпитер и Сатурн. Следователно, тук ста­ва ду­ма са­мо за смя­на на глед­на­та точка, за смя­на на перспективата. Тази сис­те­ма е на­пъл­но възможна, оба­че са­мо при на­ли­чие на по­со­че­на­та констелация. И тя, констелацията, на­ис­ти­на съществуваше, ко­га­то над Сатурн бя­ха раз­по­ло­же­ни Близнаците. Тогава яс­но виж­да­щи­ят пог­лед осо­бе­но доб­ре мо­же­ше да наб­лю­да­ва дейс­т­ви­ята на ду­хов­ни­те Йерархии. Ясновидецът лес­но установяваше, например, че око­ло Земята, дос­ти­гай­ки Луната, се прос­ти­ра сфе­ра­та на Ангелите. И наистина, ако из­хож­да­ме не от фи­зи­чес­ка­та система, а от по­со­че­на­та констелация, то­га­ва сфе­ра­та око­ло Земята, очер­та­на от Луна- та, се оказ­ва цар­с­т­во­то на Ангелите, сферата, прос­ти­ра­ща се до Мерку- рий - царство­то на Архангелите, сферата, прости­ра­ща се до Венера - цар­с­т­во­то на Архаите, или Духовете на Личността, сферата, прос­ти­ра­ща се до Слънцето - цар­с­т­во­то на Властите, Ексузиаи, или Духовете на

Формата; пос­ле ид­ва сфе­ра­та на Силите, на Господствата, и нак­рая - сфе­ра­та на Престолите.

Коперникова сис­те­ма /зелено/

Духовни Йерархии и тех­ни­те сфе­ри на дейс­т­вие /червено/
Следователно, ко­га­то го­во­рим за Коперниковата или Птоломеевата сис- тема, тряб­ва да се пра­ви след­но­то уточнение: в Птоломеевата сис­те­ма е ос­та­на­ло не­що от констелациите, в ко­ито се на­ми­ра­ха са­ми­те ду­ховни Йерархии, и в слу­чая Земята слу­жи за из­ход­на точ­ка на перспективата. Но след вре­ме та­зи кос­ми­чес­ка сис­те­ма от­но­во ще се ока­же правилна, за­що­то чо­ве­кът ще е дос­та­тъч­но нап­ред­нал в поз­на­ни­ето си за ду­ховния свят. Вероятно бъ­де­щи­те по­ко­ле­ния ще са по­-мал­ко фа­на­тич­ни от днеш- ните. Защото как­во чу­ва­ме днес? Днес хо­ра­та заявяват: Нашите предше- ственици, жи­ве­ли пре­ди Коперник, са го­во­ри­ли без­с­мис­ли­ци за кос­ми­чес­ка­та система. Едва след Коперник ние зна­ем как сто­ят нещата; всич­ки ос­та­на­ли обяс­не­ния са погрешни! Дори и след ми­ли­он го­ди­ни Копер- никовата сис­те­ма ще бъ­де изу­ча­ва­на и преподавана, за­що­то ти да­ва един­с­т­ве­но вяр­но­то обяс­не­ние за на­ша­та Слънчева система.

Да, приб­ли­зи­тел­но та­ка мис­лят и го­во­рят на­шите съвременници. Но да­ли те са прави? Едва ли ня­ко­га ще има по­-су­евер­ни хо­ра от днеш­ни­те те­оре­ти­ци на Космоса, от днеш­ни­те астрономи, и ед­ва ли ня­ко­га хо­ра та ще са сви­де­те­ли на по­-го­лям фа­на­ти­зъм от техния! Вероятно бъ­де­щи­те по­ко­ле­ния ще са мал­ко по­-то­лерант­ни и ще казват: След XV и XVI век хо­ра­та из­гу­би­ха съзнанието, че има един друг, ду­хо­вен свят, и че в ду­хов­ния свят чо­ве­кът има дру­ги глед­ни точки, дру­ги перспективи, и че спо­ред тях под­реж­да­не­то на не­бес­ни­те те­ла тряб­ва да из­г­леж­да иначе, а не как­то по­ве­ля­ва чис­то фи­зи­чес­ко­то наблюдение. Вярно е, че за оп­ре-

Да, ве­ро­ят­но бъ­де­щи­те по­ко­ле­ния ще про­явят из­вес­т­но разбиране, че все пак ми­на­ли­те епо­хи са се нужда­ели и от ед­на ас­т­ро­но­ми­чес­ка мито- логия, на­ред с дру­ги­те митологии, и то­ва ня­ма да е по­вод за ня­какво сниз­хож­де­ние към на­ше­то време, как­во­то са склон­ни да из­пит­ват на­ши­те съв­ре­мен­ни­ци към хо­ра­та от миналото.

Следователно, ние виждаме, че Коперниковата сис­те­ма е различна, про- с­то за­що­то се опи­ра на чис­то фи­зичес­ко­то наблюдение, до­ка­то Птоло- меевата сис­те­ма се опи­ра­ше по­-с­ко­ро на ду­хов­но­то наблюдение. И само по­ра­ди обстоятелството, че сме съх­ра­ни­ли спо­ме­на за та­зи ду­хов­на кос­ми­чес­ка система, ние мо­жем да стиг­нем до из­вес­т­на пред­с­та­ва за мяс­то­то и дейс­т­ви­ята на Съществата от ду­хов­ни­те Йерархии в рам­ки­те на на­ша­та Слънчева система. Проследявайки ду­хов­ни­те съотношения, ду­хов­ни­те кон­с­те­ла­ции в на­ша­та Слънчева система, ние виждаме: Ангелите осъ­щес­т­вя­ват сво­ите дейс­т­вия имен­но до ор­би­та­та на Луната, Арханге- лите се прос­ти­рат до Меркурий, Духовете на Личността се прос­ти­рат до Венера, Властите се прости­рат до Слънцето, Силите, или Динамис, се прос­ти­рат до Марс. После ид­ват Господствата, а след тях - Престолите. Следователно, ние бих­ме мог­ли да пре­ка­ра­ме дру­ги ли­нии във фи­зи­чес­ка­та сис­те­ма и то­га­ва те ще мар­ки­рат сфе­ри­те на Йерархиите. От глед­на точ­ка на ду­хов­ни­те действия, в цен­тъ­ра на кос­ми­чес­ката сис­те­ма след­ва да стои не Слънцето, на Земята. Ето за­що вся­ка епоха, ко­ято да­ва пре­вес на ду­хов­но­то развитие, казва: несъмнено, Слънцето е ед­но по­-вис­ше не­бес­но тяло, къ­де­то се под­ви­за­ват Същества, нами­ра­щи се мно­го по­-нап­ред от човека; оба­че ре­ша­ва­щи­ят фак­тор в ево­лю­ци­ята е имен­но човекът, кой­то жи­вее на Земята. Слънцето мо­же­ше и да ос­та­не свър­за­но със Земята, но то се от­де­ли от Земята, за да може чо­ве­кът да нап­ред­не как­то тряб­ва в сво­ето развитие. Ако Слънцето би ос­та­на­ло свър­за­но със Земята, чо­ве­кът ни­ко­га ня­ма­ше да улу­чи вяр­но­то тем­по в сво­ето разви- тие. И то­ва ста­на въз­мож­но са­мо по­ра­ди обстоятелството, че Слънцето - за­ед­но с оне­зи Същества, ко­ито има­ха нуж­да от съ­вър­ше­но дру­га ево­люци­он­на сре­да - на­пус­на Земята и се от­де­ли от нея. То пре­дос­та­ви Зе- мята, бих казал, на са­ма­та се­бе си, за да мо­же чо­ве­кът да улу­чи вяр­но­то тем­по на сво­ята еволюция.

Една кос­ми­чес­ка сис­те­ма из­г­леж­да по един или друг на­чин в за­ви­си­мост от глед­на­та точка, от пер­с­пек­тивата, ко­ято избираме. Ако по­тър­сим цен­тъ­ра на на­ша­та кос­ми­чес­ка сис­те­ма спо­ред чис­то фи­зи­чес­ка­та гледна

И се­га Вие лес­но ще нап­ра­ви­те връз­ка­та меж­ду това, ко­ето то­ку­-що ка­зах­ме за прос­т­ран­с­т­ве­но­то раз­по­ложе­ние на от­дел­ни­те сфе­ри и това, ко­ето ка­зах­ме по­-ра­но за за­да­ча­та и ми­си­ята на от­дел­ни­те ду­хов­ни Съще- ства. Тези Същества, ко­ито са на­й-б­ли­зо до Земята и дейс­т­ву­ват в не­пос­ред­с­т­ве­на бли­зост до нея, об­х­ва­щай­ки прос­т­ран­с­т­во­то до Луната, са Ангелите. Действувайки от та­зи област, те ръ­ко­во­дят жи­во­та на вся­ко чо­веш­ко същество, съп­ро­вож­дай­ки го от ед­на ин­кар­на­ция в дру­га инка- рнация. Но за да бъ­дат ръ­ко­во­де­ни це­ли на­ро­ди и да им бъ­де обяс­ня­ва­на тях­на­та соб­с­т­ве­на мисия, за та­зи цел е не­об­хо­ди­мо нещо повече. Косми- ческото прос­т­ран­с­т­во е про­тъ­ка­но от все­въз­мож­ни действия. Дали един на­род ще има съ­от­вет­ния цвят на ко­жа­та и косата, да­ли ще при­те­жа­ва те­зи или оне­зи ха­рак­те­ро­ви особености, то­ва за­виси не са­мо от земните, но и от кос­ми­чес­ки­те условия. И в слу­чая те­зи ус­ло­вия се оп­ре­де­лят от Архангелите, чи­ято сфе­ра на дейс­т­вие се прос­ти­ра до Меркурий. И ако по­-на­та­тък въп­ро­сът опи­ра до ево­лю­ци­ята на ця­ло­то човечество, то­га­ва ду­хов­но­то ръ­ко­вод­с­т­во се осъ­щес­т­вя­ва от ед­на по­-об­шир­на кос­ми­чес­ка област, ко­ято се прос­ти­ра до Венера.

Нека да повторим: чо­ве­чес­т­во­то се раз­ви­ва през епо­хи­те на Стария Са- турн, Старото Слънце, Старата Луна, Земята, Бъдещия Юпитер, Бъдеща- та Венера и Бъдещия Вулкан. Духовните Същества, ко­ито нап­рав­ляват ми­си­ята на ця­ло­то чо­ве­чес­т­во от ед­но пла­не­тар­но въп­лъ­ще­ние в друго, то­ва са Властите, или Духовете на Формата, и тях­на­та сфе­ра на дейс­т­вие се прос­ти­ра до Слънцето. Още през епо­ха­та на Старата Луна Слънцето бе­ше ед­но осо­бе­но не­бес­но тяло; и то ще ос­та­не та­ко­ва как­то през епо­ха­та на Земята, та­ка и през епо­ха­та на Бъдещия Юпитер. Ето за­що жи­во­тът на Слънцето след­ва да бъ­де свър­з­ван с оне­зи ду­ховни Същества, чи­ято сфе­ра на дейс­т­вие съ­що над­ви­ша­ва сфе­ри­те на от­дел­ни­те планети. Изключителният ха­рак­тер на Слънцето се оп­ре­де­ля имен­но от Същест- вата, чи­ято сфе­ра на дейс­т­вие над­ви­ша­ва сфе­ри­те на от­дел­ни­те планети. Ние виждаме, че всъщ­ност външ­но­то оби­та­ли­ще на Йерархиите се на­ми­ра не тол­ко­ва вър­ху са­ми­те планети, кол­ко­то в пространството, ко­ето се включ­ва вът­ре в тех­ни­те орбити. Планетите - то­ва са гра­нич­ни­те зна- ци, от­бе­ляз­ва­щи от­дел­ни­те сфе­ри на раз­лич­ни­те Йерархии. Накратко: пространство­то меж­ду Земята и Луната е на­се­ле­но от Ангелите, прос­т­ран­с­т­во­то от Земята до Меркурий е на­се­ле­но от Архангелите и т.н.
Следователно, ние има­ме ра­бо­та с прос­т­ран­с­т­ве­ни сфери, а пла­не­ти­те са граничните, мар­ки­ро­въч­ни жа­лони меж­ду от­дел­ни­те сфери, вся­ка от ко­ито е един вид аре­на на дейс­т­вие за вис­ши­те Същества. Виждаме, сле- дователно, че има ед­на неп­ре­къс­на­та ли­ния на все по­-го­ля­мо и по­-го­ля­мо съвършенство, за­поч­ва­ща от чо­ве­ка и оти­ва­ща все по-нагоре. Самият чо­век е при­ко­ван към Земята; а онова, ко­ето е веч­но в не­го и напред­ва от ед­на ин­кар­на­ция в дру­га инкарнация, се нап­рав­ля­ва от Същества, ко­ито не са при­ко­ва­ни към Земята, а из­пъл­ват въз­душ­но­то прос­т­ран­с­т­во и това, ко­ето ле­жи над него, оти­ва­що до Луната, до Меркурий и т.н.

Човекът е за­поч­нал сво­ето раз­ви­тие на Земята от не­за­пом­не­ни вре­ме­на и то в из­вес­тен сми­съл на­по­до­бя­ва съ­от­но­ше­ни­ята меж­ду мал­ко­то де­те и възрастния: въз­рас­т­ни­ят чо­век неп­ре­къс­на­то учи мал­ко­то дете. Същото ва­жи и за Йерархиите: те неп­ре­къс­на­то учат при­ко­ва­ния към Земята чо­век и му по­ма­гат да нап­редва по пъ­тя на познанието. Но по ка­къв на­чин се про­явя­ва­ше та­зи помощ?

Още в на­ча­ло­то на Земната епоха, от вис­ши­те сфе­ри тряб­ва­ше да сля­зат та­ки­ва Същества, ко­ито фак­ти­чески не бя­ха свър­за­ни със Земята. Да, ка­то по­-д­рев­ни и по­-вис­ши пред­с­та­ви­те­ли на Йерархиите, те тряб­ваше да сля­зат на Земята - въп­ре­ки че за своя соб­с­т­вен жи­вот те се нуж­да­еха не от Земята, а от ней­но­то обкръ­же­ние - за да спо­де­лят своя опит с чо­веш­ки­те същества. Те тряб­ва­ше да се въп­лъ­тят в чо­веш­ки тела, въп­ре­ки че то­ва не бе­ше не­об­хо­ди­мо за тях­но­то развитие, съ­що как­то въз­рас­т­ни­ят чо­век пом­ни и про­из­нася аз­бу­ка­та не с ог­лед на соб­с­т­ве­но­то си разви- тие, а са­мо за да я пре­по­да­ва на децата. Връщайки се към древ­на­та Ат- лантска и Лемурийска епоха*30, ние виж­да­ме как от сферите, раз­по­ло­же­ни над Земята, се спусна­ха оп­ре­де­ле­ни ду­хов­ни Същества, за да се въп­лъ­тят в чо­веш­ки тела: те бя­ха пър­ви­те учи­те­ли на човека. Тези Съ- щества от вис­ши­те Йерархии, при­над­ле­жа­щи на сфе­ри­те на Меркурий и Венера, те­зи Синове на Меркурий и Венера сля­зо­ха на Земята и ста­на­ха пър­ви­те учи­те­ли на мла­до­то човечество. Така че всред то­ва мла­до чо­ве­чес­т­во има­ше та­ки­ва "човеци", ко­ито бро­де­ха по Земята, но те са­мо при­вид­но при­лича­ха на ос­та­на­ли­те Земни жители. Да, дейс­т­ви­тел­но има­ше та­ки­ва "човеци".

Нека да опи­шем по­ло­же­ни­ето още по-нагледно: Представете си, че през Лемурийската епо­ха ед­но нор­мално раз­ви­то чо­веш­ко съ­щес­т­во сре­ща един та­къв друг "човек". Външно погледнато, Лемурийският чо­век не виж­да­ше не­що по-различно, оба­че всъщ­ност в от­с­рещ­но­то "тяло" бе­ше нав­ля­зъл един Дух, чи­ято сфера се прос­ти­ра­ше на­го­ре до Меркурий или Венера. Следователно, външ­ни­ят об­лик на то­зи "човек" представ­ля­ва­ше ед­на пъл­на илюзия, пъл­на Майя. Той из­г­леж­да­ше как­то всич­ки ос­та­на­ли човеци, но всъщ­ност бе­ше до­шъл на Земята ка­то един от Синовете на

Илюзията, или Майя, скри­ват ис­тин­с­кия об­лик не са­мо на света, но и на човека. И все пак, външ­ни­ят изглед на човека, та­къв ка­къв­то зас­та­ва пред нас, мо­же да от­го­ва­ря на истината, ли­це­то му мо­же да съ­от­ветству­ва на душата. Но от дру­га страна, мо­же да бъ­де и пъл­на илюзия, пъл­на Майя: фак­ти­чес­ки той има ед­на мисия, от­го­ва­ря­ща на мисията, ко­ято са по­ели Синовете на Меркурий и Синовете на Венера. И то­ва трябва да се зна­е­: ко­га­то през древ­нос­т­та во­де­щи­те ин­ди­ви­ду­ал­нос­ти бро­де­ха по Земята, тех­ни­те обик­но­ве­ни име­на ос­та­ва­ха Майя; ето за­що и Е.П. Бла- ватска*31 изтъква, че всич­ки индивидуалности, из­ди­га­щи се до сте­пен­та Буда, ос­та­ват скри­ти за чо­веш­кия пог­лед и това, ко­ето чо­ве­кът вижда, е са­мо ед­на илюзия. Вие са­ми ще срещ­не­те те­зи ду­ми в "Тайното учение".

И се­га ид­ва ред да от­го­во­рим на въпросите: Как ста­ва така, че един та­къв Син на Венера сли­за на Земята? Как ста­ва така, че един Бодисат- ва*32 мо­же да жи­вее на Земята? Всеки Бодисатва, как­то и Синовете на Меркурий и Синовете на Венера пред­с­тав­ля­ват важ­на част от раз­ви­ти­ето на на­ша­та Земя и оп­ре­де­лят нейни­те връз­ки с Космоса. Ето за­що ут­ре ще об­съ­дим вът­реш­на­та при­ро­да на Бодисатвите, Синовете на Мерку­рий и Синовете на Венера.