Лекции изнесени в Дюселдорф от 12 до 18. 1909 г



страница8/13
Дата04.08.2018
Размер2.29 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

СЕДМА ЛЕКЦИЯ


Дюселдорф, 16 Април 1909, ве­чер

Позволете ми още в на­ча­ло­то на днеш­на­та лек­ция да нап­ра­вя ед­на за- бележка, ко­ято се от­на­ся към края на вче­раш­на­та лекция. Аз установих, че ня­кои от ува­жа­еми­те слу­ша­те­ли пос­та­ви­ха ак­цен­та - ка­то идея, това ес­тес­т­ве­но би мог­ло да се до­пус­не - вър­ху следното, а именно, че в нап­ра­ве­на­та от мен схе­ма­тич­на рисун­ка от­дел­ни­те пла­не­ти сто­ят на ед­на ли­ния със Слънцето, ка­то по то­зи на­чин об­ра­зу­ват та­ка на­ре­че­ния съв- пад; оба­че аз нас­той­чи­во мо­ля да се отбележи, че не то­ва е главното. Нека да не зат­руд­ня­ва­ме на­ша­та ра­бо­та с пог­реш­ни представи.

В сми­съ­ла на Коперниковата сис­те­ма ние на­ри­су­вах­ме на­й-­нап­ред Слънцето; пос­ле това, ко­ето днес на­рича­ме Меркурий, а от езо­те­рич­на глед­на точ­ка - Венера; после Венера, рес­пек­тив­но Меркурий от езо­те­рична глед­на точка. Следвайки Коперниковата сис­те­ма ние сти­га­ме до Земята с ней­на­та Луна, пос­ле ид­ват ор­би­ти­те на Марс, на Юпитер и нак­рая - ор­би­та­та на Сатурн. Следователно, та­ка би тряб­ва­ло да из­г­леж­да Коперниковата кос­ми­чес­ка система. После аз пред­ло­жих да раз­г­ле­да­ме не­бес­ни­те те­ла спо­ред мис­те­рийни­те ис­ти­ни на Заратустра; впро­чем не си мислете, че Заратустра ви­на­ги е про­по­вяд­вал ед­ни и съ­щи ис­тини. Ето ни от­но­во пред пос­лед­на­та ри­сун­ка от вче­раш­на­та лекция.

Нека да си представим, че то­ва тук го­ре е съз­вез­ди­ето Близнаци и че през съ­от­вет­ни­те пла­не­ти сли­за­ме от /зна­кът на Близнаци/ до Слънцето. Сега се опи­тай­те да свър­же­те - не­за­ви­си­мо да­ли пла­не­ти­те об­ра­зу­ват съв­пад или не - Слънцето със съз­вез­ди­ето Близнаци. Няма зна­че­ние къ­де се на­ми­рат в мо­мен­та Сатурн, Юпитер или Марс; важ­но­то е да от­бе­ле­жим тех­ни­те орбити, ко­ито пред­с­тав­ля­ват гра­нич­ни­те зна­ци между от­дел­ни­те Йерархии.

Но ако се­га ис­ка­ме да очер­та­ем об­лас­т­та на Сатурн, ние тряб­ва да пос­та­вим в цен­тъ­ра не Слънцето, а Земя­та и да опи­шем око­ло нея един кръг, ма­кар че в дейс­т­ви­тел­ност той не е кръг, а форма, на­по­до­бя­ва­ща очерта­ни­ята на яйцето. Същото тряб­ва да сто­рим и с дру­ги­те не­бес­ни тела. Когато гле­да­ме та­зи рисунка, от­но­во Ви мо­ля да не смес­ва­ме глав­но­то с второстепенното. Главното тук е, че по­лу­чих­ме пред­с­та­ва за отдел­ни­те сфе­ри на действие, с ко­ито раз­по­ла­гат вис­ши­те Йерархии.

Нека днес да се за­ни­ма­ем на­й-­нап­ред с оне­зи Същества от вис­ши­те Йе- рархии, ко­ито са раз­по­ло­же­ни не­посред­с­т­ве­но над човека. За да из­с­лед­ва­ме тях­на­та природа, не­ка да взе­мем за от­п­рав­на точ­ка са­мия човек. Защото ние бих­ме мог­ли да се из­диг­нем до Йерархията, раз­по­ло­же­на не­пос­ред­с­т­ве­но над нас, са­мо ако си изяс­ним как­то тряб­ва на­ша­та соб­с­т­ве­на природа.

Ние знаем, че такъв, ка­къв­то зас­та­ва пред нас в Земните ус­ло­вия на живот, чо­ве­кът е със­та­вен глав­но от че­ти­ри части. Тези че­ти­ри със­тав­ни час­ти са фи­зи­чес­ко­то тяло, етер­но­то тяло, ас­т­рал­но­то тя­ло и Азът. Нека да си ги пред­с­та­вим наг­лед­но по след­ния начин. Нека да от­бе­ле­жим с то­зи кръг фи­зи­чес­ко­то тяло, а над него, с все по­-мал­ки кръгове, да от­бе­ле­жим съ­от­вет­но етер­но­то тяло, ас­т­рал­но­то тя­ло и нак­рая Аза. Вие ве­че зна­ете как про­ти­ча чо­веш­ко­то развитие. В хо­да на сво­ето Земно раз- витие, чо­ве­кът - из­хож­дай­ки от си­ли­те на Аза - за­поч­ва да ра­бо­ти вър­ху сво­ето ас­т­рал­но тя­ло и да го пре­об­ра­зя­ва все по­ве­че и повече. И в об­щи линии, ние мо­жем да кажем: пре­об­ра­зе­но­то чрез Аза ас­т­рал­но тяло, или с дру­ги думи, она­зи част от ас­т­рал­но­то тяло, ко­ято е ве­че под гос­под­-­
ство­то на Аза, се прев­ръ­ща в Манас, или Дух-Себе; сле­до­вател­но Манас, или Дух-Себе, не е ня­ка­къв нов елемент, как­то чес­то мо­жем да чу­ем тук или там, кой­то се при­съ­еди­ня­ва към останалите, а един про­дукт от пре­об­ра­зе­но­то чрез Аза чо­веш­ко ас­т­рал­но тяло. Добре запомнете, че не­ща­та ко­ито опис­ва­ме тук, се от­на­сят са­мо за човека. Трябва да се па­зим от про­из­вол­ни обоб­ще­ния и да помним, че не­ща­та и Съществата в Космоса са твърде, твър­де раз­лич­ни ед­ни от други.

Сега не­ка да от­бе­ле­жим с то­зи нов кръг пе­та­та със­тав­на част, а имен­но пре­об­ра­зе­но­то ас­т­рал­но тяло, или Манас, ма­кар че, стро­го погледнато, той би тряб­ва­ло да бъ­де на­чер­тан вът­ре в са­мо­то ас­т­рал­но тяло. По съ­щия на­чин мо­жем да от­бе­ле­жим с кръг и пре­об­ра­зе­на­та част от етер­но­то тяло, ко­ято на­ри­ча­ме Буди, или Дух-Живот. А съвършенството, ко­ето фи­зи­чес­ко­то тя­ло ще пос­тиг­не през бъ­де­щи­те пла­не­тар­ни въп­лъ­щения Юпитер, Beне­ра и Вулкан, ни поз­во­ля­ва още от­се­га да го на­ре­чем Атма. Следователно, ако си предста­вим съ­вър­ше­ния чо­век на Бъдещия Вул- кан, бих­ме мог­ли да го изоб­ра­зим с по­мощ­та на след­на­та схема: За-почвайки от­го­ре надолу, ние има­ме не­го­ви­те Атма, Буди, Манас, Аз, ас­т­рал­но­то тяло, етер­но­то тя­ло и фи­зи­чес­ко­то тяло. Нека да не пропуска- ме, че въп­ре­ки те­зи се­дем принципа, чо­ве­кът си ос­та­ва ед­но ця­лостно същество. Ето кое е същественото.

Но ако се­га се из­диг­нем до след­ва­ща­та Йерархия, ще видим, че там не­ща­та се променят. В цар­с­т­во­то на Ангелои схемата, изоб­ра­зя­ва­ща чове- ка, ста­ва неприложима. Там ние тряб­ва да се из­ра­зим по друг начин: то­зи Ангел е раз­вил фи­зи­чес­ко­то тяло, 1, етер­но­то тяло, 2, ас­т­рал­но­то тя- ло, 3, та­ка че в из­вес­тен сми­съл всич­ките пред­с­тав­ля­ват ед­но цяло. А Азът, 4, Манас, 5, Буди, 6 и Атма, 7, съ­щес­т­ву­ват от­дел­но от тях. Ако ис­ка­те да вник­не­те в при­ро­да­та на един Ангел, Вие тряб­ва да си да­де­те смет­ка за следното: Неговите вис­ши със­тав­ни части, ко­ито той е раз­вил и чрез ко­ито про­дъл­жа­ва да се раз­ви­ва - ма­кар че в дейс­т­ви­телност той е из­г­ра­дил са­мо съ­вър­ше­ния Манас, а дру­ги­те две със­тав­ни час­ти ще из­г­ра­ди по­-къс­но -, те­зи висши със­тав­ни час­ти се на­ми­рат в ду­хов­ния свят и там те, бих казал, ви­та­ят над ос­та­на­ла­та част от Ангелска­та природа, ко­ято про­дъл­жа­ва до­лу във фи­зи­чес­кия свят. Ако ис­ка­ме да из­с­лед­ва­ме при­ро­да­та на един Ангел, би тряб­ва­ло да кажем: Ангелът не при­те­жа­ва та­къв не­пос­ред­с­т­ве­но дейс­т­ващ във фи­зи­чес­ко­то тя­ло Аз, ка­къв­то има човекът. На се­гаш­на­та сте­пен от ево­лю­ци­ята той не раз­ви­ва своя Манас, как­то чо­векът нап­ри­мер раз­ви­ва своя Аз. Ето за­що она­зи част от Ангела, ко­ято се на­ми­ра на Земята, съв­сем не из­г­лежда така, ся­каш тя би мог­ла да при­над­ле­жи на ед­но ду­хов­но Същество!

Когато сре­ща­те един човек, Вие виждате: той има всич­ки­те из­б­ро­ени прин­ци­пи вът­ре в се­бе си; всич­ко у не­го е ця­лос­т­но и ор­га­ни­чес­ки свъ-­


рза­но в ед­но не­де­ли­мо цяло. Но ако тър­си­те сре­ща­та с един Ангел, Вие след­ва да има­те предвид: не­го­во­то фи­зи­чес­ко тя­ло тук до­лу е са­мо ка­то един вид от­ра­же­ние на не­го­ви­те ду­хов­ни принципи, ко­ито мо­гат да бъ­дат ви­де­ни са­мо го­ре в ду­хов­ния свят. Вие би тряб­ва­ло да тър­си­те фи­зи­чес­ко­то тя­ло на Ангела във вод­ни­те по­то­ци и изпарения, в тла­съ­ци­те на вятъра, в мълниите, ко­ито про­ряз­ват Небето и т.н. Обикновено хо­ра­та смятат, че ед­но тя­ло би тряб­ва­ло да е ог­ра­ни­че­но от всич­ки стра­ни и по­ра­ди то­зи пред­раз­съ­дък им е труд­но да си кажат: Ето, се­га аз стоя пред ед­на мъгла, ко­ято ид­ва и скри­ва це­лия свят, се­га аз стоя пред бли­ка­щия извор, пред бу­шу­ва­щия вятър, се­га аз виж­дам мълниите, ко­ито про­ряз­ват Небето и зная, че всич­ко то­ва са от­к­ро­ве­ни­ята на Ангелите; и зад те­зи фи­зи­чески процеси, ко­ито не са та­ка ряз­ко ограничени, как­то са фор­ми­те на чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло, аз виж­дам не­що духовно.

Човекът тряб­ва да раз­вие всич­ки­те спо­ме­на­ти прин­ци­пи вът­ре в са­мия се­бе си; ето за­що той прос­то не може да си представи, че ед­но фи­зи­чес­ко тя­ло мо­же да се прос­ти­ра и в не­ви­ди­мия свят. Но Вие не би­ва да се учудвате, че при­мер­но осем­де­сет Ангела си при­над­ле­жат вза­им­но и, об­ра­зу­вай­ки ед­но цяло, мо­гат да имат на­й-п­лът­на­та част от сво­ето фи­зи­чес­ко тя­ло в та­зи или она­зи вод­на повърхност. фи­зи­чес­ко­то тя­ло на



Ангела не е не­що компактно; към не­го би мог­ла да при­над­ле­жи как­то та­зи вод­на площ, та­ка и дру­га вод­на площ, раз­по­ло­же­на на сто­ти­ци ки­ло­мет­ри встрани.

Накратко: Всичко, ко­ето ни за­оби­ка­ля ка­то вода, въздух, огън и земя, мо­же да съ­дър­жа в се­бе си те­ла­та на оне­зи Същества, ко­ито са раз­по­ло-­
же­ни не­пос­ред­с­т­ве­но над чо­веш­ко­то царство. За да съз­ре Ангелския Аз и Ангелския Манас, яс­но­ви­де­цът тряб­ва да от­п­ра­ви своя пог­лед към ас­т­рал­ния свя­т;­ те­зи две със­тав­ни части на Ангела го гле­дат отгоре. А об­лас­т­та от Слънчевата система, ко­ято ние тряб­ва да изследваме, за да си обяс­ним при­ро­да­та на Ангелите, как­то ве­че казахме, се прос­ти­ра до ор­би­та­та на Луната. И все пак при Анге­ли­те не­ща­та са срав­ни­тел­но про- сти: те из­г­леж­дат така, ся­каш тук до­лу ние има­ме фи­зи­чес­ко­то тя­ло на един Ангел в та­зи или она­зи вод­на площ, в то­зи или он­зи по­лъх на вя- търа, а пос­ле яс­но­виж­да­щи­ят пог­лед от­к­ри­ва във вод­на­та площ или във въз­ду­ха при­със­т­ви­ето на ед­но етер­но тя­ло и на ед­но ас­т­рал­но тяло. Ето за­що те­зи три еле­мен­та са съб­ра­ни на ед­но място. Естествено, това, ко­ето шу­ми във вятъ­ра и това, ко­ето ро­мо­ли във водата, е са­мо ма­те­ри­ален из­раз на по­-вис­ши­те със­тав­ни час­ти на Ангелите; етер­но­то тя­ло и ас­т­рал­но­то тя­ло на Ангела мо­гат да се про­явят по на­й-­раз­но­об­раз­ни на­чи­ни във водата, въз­ду­ха и огъня. Ако ис­ка­те да про­ник­не­те в ду­хов­но­-ду­шев­на­та същ­ност на Ангела, Вие тряб­ва да от­п­ра­ви­те яс­но­виж­дащ пог­лед в ас­т­рал­ния свят.

Ако прис­тъ­пим към след­ва­ща­та Йерархия, Архангелите, ние ще уста- новим, че там не­ща­та са още по­-различни. Това, ко­ето тук от­бе­ляз­ва­ме ка­то ас­т­рал­но тяло, при Архангелите изоб­що не е свър­за­но с фи­зи­ческо­то тя­ло и с етер­но­то тяло; т.е. дол­ни­те им със­тав­ни части, фи­зи­чес­ко­то тя­ло и етер­но­то тя­ло са от­де­лени от по­-вис­ши­те със­тав­ни части, ко­ито се на­ми­рат го­ре в ду­хов­ния свят. Искаме ли да си из­г­ра­дим пъл­на пред­с­та­ва за Архангелите, ние тряб­ва да си кажем: Да, тук не­ща­та не са как­то при човека, къ­де­то всич­ки прин­ци­пи са съб­ра­ни на ед­но място; тук ду­хов­но­то е го­ре и в съ­що­то вре­ме то се от­ра­зя­ва долу. Едно фи­зи­чес­ко тя­ло и ед­но етер­но тя­ло мо­гат да се съ­еди­нят са­мо ако фи­зи­чес­ко­то тя­ло е със­та­ве­но от въз­дух или огън. Следователно, Вие не бих­те мог­ли да до­ло­ви­те фи­зи­чес­ко­то тя­ло на Архангела в та­зи или она­зи вод­на маса, а са­мо в огъ­ня или вятъра, та­ка че ду­хов­но­то съ­от­ветс­т­вие на етер­но­-фи­зи­чес­ка­та част от Архан­ге­ла Вие бих­те мог­ли да на­ме­рите с по­мощ­та на яс­но­вид­с­т­во­то са­мо го­ре в ду­хов­ния свят.

И нак­рая ние сти­га­ме до оне­зи Същества, които на­ри­ча­ме Архаи или Духове на Личността. При тях тук до­лу на ри­сун­ка­та ние бих­ме мог­ли да обоз­на­чим са­мо фи­зи­чес­ко­то тяло, всич­ко ос­та­на­ло е го­ре в ду­ховния свят. Едно та­ко­ва фи­зи­чес­ко тя­ло мо­же да жи­вее са­мо в огъня. Да, Вие бих­те мог­ли да усе­ти­те фи­зи­че ско­то тя­ло на Архаите са­мо в еле­мен­та "огън". И все­ки път, ко­га­то виж­да­те oгне­на­та ди­ря на светкавицата, Вие би тряб­ва­ло да си казвате: тук на­ис­ти­на е скри­то не­що от тя­ло­то на Ар- хаите, но са­мо го­ре в ду­хов­ния свят, с по­мощ­та на ясновидството, аз ще от­к­рия ду­хов­но­то съ­от­ветс­т­вие на фи­зи­чес­ко­то му тяло.
Духовно-научното из­с­лед­ва­не про­ти­ча срав­ни­тел­но лес­но имен­но в сфе­ра­та на Архаите. Припомнете си, че те­зи Духове на Личността се на­ми­рат в кос­ми­чес­ка­та област, ко­ято се про­ек­ти­ра до ас­т­ро­но­ми­чес­кия Меркурий, рес­пек­тив­но до Венера в сми­съ­ла на древ­ни­те Мистерии. Да предположим, че да­ден чо­век е напред­нал до та­ка­ва степен, че мо­же да наб­лю­да­ва те­зи Духове на Личността, чи­ято сфе­ра на дейс­т­вие се опре­де­ли от Меркурий. Когато на­соч­ва своя яс­но­виж­дащ пог­лед към Венера, за да наб­лю­да­ва там ця­ла­та общност, със­та­ве­на от Духовете на Лично- стта, той знае: в ог­не­но­то тя­ло на та­зи свет­ка­ви­ца се от­ра­зя­ват Духовете на Личността, за­що­то там, в светкавицата, се на­ми­ра­-тях­но­то фи­зи­чес­ко тяло.

Сега ид­ва ред на още по­-вис­ши­те Същества, ко­ито се на­ми­рат в сфе­ра­та на Слънцето. Но днес ние ня­ма да се за­ни­ма­ва­ме под­роб­но с те­зи Влас- ти, или Ексузиаи. Само ще изтъкнем, че Съществата на Меркурий или Венера - чи­ито фи­зи­чес­ки те­ла се на­ми­рат в огъ­ня и във въз­ду­ха - са тех­ни из­пъл­ни­тел­ни органи. Или с дру­ги думи: оне­зи Същества, ко­ито жи­ве­ят на Слънцето, прев­ръ­щат в свои слу­жи­те­ли Духовете на Венера, жи­ве­ещи в огъ­ня и Духовете на Меркурий, жи­ве­ещи във въздуха. Не слу­чай­но в Библията четем: "И Бог нап­ра­ви от ог­не­ни­те пла­мъ­ци свои слу­жи­те­ли и от вет­ро­ве­те свои пратеници"*33 Вие виждате, че ре­ли­ги­оз­ни­те тек­с­то­ве са из­в­ле­че­ни от ду­хов­ни­те фак­ти и са в пъл­но съ­от­ветс­т­вие с ре­зул­та­ти­те от яс­но виж­да­що­то познание.

Следователно, ние виждаме, че те­зи три Йерархии, раз­по­ло­же­ни не­пос­ред­с­т­ве­но над нас, са тяс­но свър­за­ни с на­ше­то соб­с­т­ве­но съществуване. Човекът е това, ко­ето представлява, са­мо за­що­то е по­лу­чил не­що от твъ- р­да­та Земна материя. И то­зи факт го от­ли­ча­ва от всич­ки дру­ги същества, прев­ръ­ща го в ин­ди­ви­ду­ал­ност, ко­ято със­ре­до­то­ча­ва в се­бе си всич­ки спо­ме­на­ти принципи. През епо­ха­та на Старата Луна чо­ве­кът все още при­ли­ча­ше на дру­ги­те същества, но впос­лед­с­т­вие с не­го нас­тъ­пи­ха съ­щес­т­ве­ни промени. Едва на Земя­та човекът, бих казал, се приб­ра в сво­ята ко­жа и се пре­вър­на в ед­но цялостно, обо­со­бе­но в се­бе си съ­щество; ед­ва на Земята той се пре­вър­на в ед­но ор­га­нич­но цяло, със­та­ве­но от фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тяло, ас­т­рал­но тя­ло и Аз. Фак­ти­чес­ки та­зи кон­со­ли­да­ция не съ­щес­т­ву­ва от дълго време. Ако се вър­нем на­зад към пър­ва­та фа­за на Атлантската епоха, там ще от­к­ри­ем един човек, кой­то не усе­ща­ше Аза на­пъл­но в себе си и който, бих казал, все още очак­ва­ше ид­ва­не­то на Аза. И ако бих­ме мог­ли да се вър­нем още по­-на­зад в пла­не­тар­но­то раз­ви­тие на Земята, би тряб­ва­ло да кажем: Тук чо­ве­кът все още е със­та­вен са­мо от фи­зи­ческо тяло, етер­но тя­ло и ас­т­рал­но тяло. А ако се пре­не­се­те на­зад до Лемурийската епоха, Вие ще ус­та­но­вите, че Земният чо­век не при­те­жа­ва­ше то­ва един­с­т­во от фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тя­ло и ­
астрал­но тяло, ко­ето е ха­рак­тер­но за Ангелите. От то­зи мо­мент нататък, вклю­чи­тел­но и през Атлантската епоха, се из­вър­ши съ­еди­ня­ва­не­то на та­зи тро­ич­на фор­ма­ция с Аза. Следователно, през Лемурийската епоха, по Земята бро­деха та­ки­ва човеци, ко­ито раз­по­ла­га­ха са­мо с фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тя­ло и ас­т­рал­но тяло; ето за­що те не бя­ха чо­ве­ци в днеш­ния сми­съл на думата, по­не­же не мо­же­ха ни­то да мислят, ни­то да осъ­щес­т­вя­ват как­вато и да е фор­ма на чо­веш­ко поведение.

И се­га на на­ша­та Земя нас­тъ­пи ед­но във вис­ша сте­пен за­бе­ле­жи­тел­но събитие. Човеците, които, през Лему­рийс­ка­та епо­ха раз­по­ла­га­ха са­мо с фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тя­ло и ас­т­рал­но тяло, не мо­же­ха да си по­могнат сами, те не мо­же­ха да се "справят" със Земята, ни­то мо­же­ха да раз­бе­рат как­ва е тях­на­та за­да­ча на Земята. Ето за­що от Небето, на пър­во вре­ме от Венера, сля­зо­ха оп­ре­де­ле­ни ду­хов­ни Същества; и по­не­же ве­че има­ха ня­как­во от­но­ше­ние към то­ва или оно­ва фи­зи­чес­ко тяло, те мо­жа­ха да об­лъх­нат и оду­ше­вят фи­зи­чески­те те­ла на пър­ви­те Земни обитатели. Сле- дователно, част от те­зи Лемурийски човеци, ко­ито бро­де­ха по Земята ре­дом с останалите, има­ха друг вид фи­зи­чес­ки тела: те­зи фи­зи­чес­ки те­ла бя­ха об­лъх­ва­ни и оду­шевя­ва­ни от Духовете на Венера, от Духовете на Личността. Но тък­мо по­ра­ди обстоятелството, че то­зи или он­зи Лему- рийски чо­век но­се­ше в сво­ето фи­зи­чес­ко тя­ло един от Духовете на Ве- нера, той мо­же­ше да уп­ражня­ва мо­гъ­що вли­яние вър­ху ця­ло­то си обкръ- жение. Външно погледнато, те­зи Лемурийски чо­ве­ци не се раз­ли­ча­ва­ха от другите, но по­ра­ди при­със­т­ви­ето на Духовете на Личността в тех­ни­те фи­зи­чес­ки тела, те­зи из­б­ра­ни ин­ди­ви­ди дейс­т­ву­ва­ха под­чер­та­но су­гес­тив­но вър­ху ця­ло­то свое обкръжение. Днес ни­къ­де не можем да от­к­ри­ем до­ри сле­да от оно­ва внимание, от оно­ва страхопочитание, с ко­ето те бя­ха пос­ре­ща­ни навсякъде. Всички преселения, има­щи за цел за­сел­ва­не­то на оп­ре­де­ле­ни територии, бя­ха ръ­ко­во­де­ни от та­кива индивидуалности, ко­ито но­се­ха в се­бе си Духовете на Личността. Те не се нуж­да­еха от ня­ка­къв език, впро­чем то­га­ва ези­кът не съществуваше, не се нуж­да­еха от ня­как­ви външ­ни знаци. И ко­га­то ед­но та­ко­ва съ­щес­т­во смет­не­ше за не­об­хо­ди­мо да по­ве­де на­род­ни­те ма­си от ед­но мяс­то на друго, те го след­ва­ха без изоб­що да се замислят. Мисленето, как­то и говорът*34, то­га­ва все още не съ­щес­т­ву­ва­ха­; те се раз­ви­ха по-късно.

И така, през древ­на­та Лемурийска епо­ха Духовете на Личността, ка­то Духовете на Венера, сли­за­ха на Земя­та - зав­ла­дя­ва­ха фи­зи­чес­ки­те те­ла на из­б­ра­ни от тях човеци. Тези Духове на Венера, ко­ито сли­за­ха на Зе- мята под чо­веш­ки об­раз - такъв, ка­къв­то той бе­ше то­га­ва - пред­с­тав­ля­ва­ха за Макрокосмоса не­що съвсем раз­лич­но от дру­ги­те чо­веш­ки същест- ва. Тяхното вли­яние се прос­ти­ра­ше на­го­ре до Венера, а дейс­т­вията им има­ха ре­ши­тел­но зна­че­ние за ця­ла­та кос­ми­чес­ка система. Те мо­же­ха да
пред­вож­дат це­ли на­ро­ди от ед­но мяс­то на друго, за­що­то мо­ти­ви­те за тех­ни­те дейс­т­вия ид­ва­ха не са­мо от Земята, но и от ней­но­то кос­ми­чес­ко обкръжение.

Но ево­лю­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то продължаваше. Сега въз­ник­на не­об­хо­ди­мос­т­та от това, да се на­ме­сят и Архангелите, Духовете на Меркурий; те тряб­ва­ше да оду­ше­вят и ожи­вот­во­рят това, ко­ето бе­ше до­лу на Земя- та. Тези съ­би­тия се ра­зиг­ра­ва­ха глав­но през Атлантската епоха. Духове- те на Меркурий, Архангелите, или Архангелои, за­поч­на­ха да сли­зат на Земята. Те бя­ха в със­то­яние да зав­ла­дя­ват как­то физическите, та­ка и етер­ни­те те­ла на Земните обитатели. Всред ат­лан­т­ци­те съ­що има­ше та­ки­ва чо­веш­ки същества, ко­ито външ­но не се раз­ли­ча­ва­ха от другите, но в сво­ите фи­зи­чес­ки и етер­ни те­ла те но­се­ха един или друг Архангел. И ако си при­пом­ни­те това, ко­ето ка­зах­ме вчера: че Архангелите имат за­да­ча­та да ръ­ко­во­дят це­ли народи, Вие ще разберете, че един та­къв човек, кой­то но­си в се­бе си един Архангел, мо­же­ше да по­ве­де след се­бе си ог­ром­ни чо­веш­ки ма­си от ат­лан­т­с­ко­то на­се­ле­ние и да ги под­чи­ни на зако- ните, ко­ито той по­лу­ча­ваше нап­ра­во от Небето.

Така из­г­леж­да­ха ве­ли­ки­те пред­во­ди­те­ли на чо­ве­чес­т­во­то през Лему- рийската епоха, ко­га­то ево­лю­ци­ята изис­к­ва­ше широки, ма­щаб­ни дейст- вия, ин­с­пи­ри­ра­ни от Духовете на Венера. А онези, ко­ито през Атлант- ската епо­ха пред­вож­да­ха по­-­ог­ра­ни­че­ни гру­пи хора, бя­ха ин­с­пи­ри­ра­ни от Архангелите. Това, ко­ето обик­но­вено се раз­каз­ва за "царете-свеще- ници" от Атлантската епоха, е пъл­на илюзия; те бя­ха не­що съв­сем раз­лично от това, ко­ето по­каз­ва­ше външ­ни­ят им вид. В тях­но­то фи­зи­чес­ко тя­ло и етер­но тя­ло жи­вее един Архангел и той е този, кой­то действува! Ако се вър­нем към Атлантската епо­ха ние бих­ме мог­ли да из­ди­рим и тай­ни­те места, тай­ни­те центрове, къ­де­то са би­ли обу­ча­ва­ни те­зи пред­во­ди­те­ли на човечеството. Тези тайни мес­та мо­жем да на­ре­чем оракули, ма­кар че име­то ид­ва от-­по­-къс­ни времена. Да, оне­зи ат­лан­т­с­ки ин­диви- дуалности, ко­ито но­се­ха в се­бе си Архангелите, бя­ха обу­ча­ва­ни в Мис- терийните цен­т­ро­ве и слу­жей­ки си с мис­те­рий­на­та мъдрост, те мо­же­ха да се про­явя­ват ка­то ве­ли­ки Учители на човечеството, а меж­дув­ремен­но те прив­ли­ча­ха и дру­ги чо­веш­ки ин­ди­ви­ду­ал­нос­ти ка­то слу­жи­те­ли и све­ще­ни­ци в Мистериите.

Важно е да знаем, че през Атлантската епо­ха има­ше та­ки­ва чо­веш­ки индивидуалности, ко­ито в сво­ите физи­чес­ки и етер­ни те­ла но­се­ха един или друг Архангел. И ако яс­но­виж­да­щи­ят пог­лед би срещ­нал та­къв чо- век, той би ви­дял фи­зи­чес­ко­то му тяло, но зад фи­зи­чес­ко­то тяло, зад фи­зи­чес­кия чо­век той би ви­дял как ед­на ги­ган­т­с­ка фи­гу­ра се из­ди­га на­го­ре и как пос­те­пен­но ти из­губ­ва сво­ите очер­та­ния в не­ви­ди­мия свят: та­ка из­г­леж­да­ше ин­с­пи­ри­ра­щи­ят Архангел. Една та­ка­ва личност, над ко­ято


се из­ди­га­ше ин­с­пи­ри­ра­щи­ят Архангел, про­явя­ва­ше из­вес­т­на двойст- веност. Когато те­зи хо­ра умираха, спо­ред фи­зи­чес­ки­те за­ко­ни на Атлан- тида, фи­зи­чес­ко­то тя­ло се разлагаше. Да, фи­зи­чес­ко­то тя­ло се разтваря- ше, въп­ре­ки че бе­ше ин­с­пи­рира­но от Архангела, оба­че етер­но­то тя­ло не се разтваряше!

Съществува ед­на духовна, ед­на спи­ри­ту­ал­на икономия*35, ко­ято неп­ре­къс­на­то изис­к­ва да и бъ­дат предста­вя­ни из­к­лю­че­ния на това, ко­ето ние обик­но­ве­но раз­г­леж­да­ме ка­то ут­вър­де­ни ду­хов­но­-на­уч­ни истини. Ние чес­то казваме, и в об­щи ли­нии то­ва е вярно: ко­га­то един чо­век умира, той пър­во от­х­вър­ля сво­ето физи­чес­ко тяло, след из­вес­т­но вре­ме от­х­вър­ля сво­ето етер­но тяло; етер­но­то тя­ло се раз­т­ва­ря в ми­ро­вия етер с из­к­лю­че­ние на един остатък: ек­с­т­рак­тът от чо­веш­ко­то етер­но тяло. Така ста­ва обикновено. Обаче има ог­ром­на раз­ли­ка меж­ду обик­но­ве­но­то ете- р­но тя­ло и етер­но­то тя­ло на пос­ве­те­ни­те в ат­лан­т­с­ки­те Мистерии. Ете- рното тя­ло на пос­ве­те­ния има го­ля­ма стойност; то не из­чез­ва в ми­ро­вия етер, а ос­та­ва съх­ра­не­но в ду­хов­ния свят. Според ука­за­ния от на­й-вис­шия пос­ве­тен на Атлантския ора­кул бя­ха за­па­зе­ни етер­ни­те те­ла на се­дем­те на­й-­из­тък­на­ти посветени. След тях­на­та смърт Архангелите, ко­ито жи­ве­еха в тех­ни­те етерни тела, се вър­на­ха от­но­во го­ре във вис­ши­те све- тове. Обаче етер­ни­те те­ла бя­ха запазени, ес­тес­т­ве­но не в ма­те­ри­ален вид, а спо­ред ду­хов­ни­те закони.

Атлантският пос­ве­тен на Слънчевия ора­кул бе­ше не друг, а онзи, ко­го­то чес­то на­ри­ча­ме Ману. *36 Точно той пред­вож­да­ше ос­тан­ки­те от ат­лан­т­с­ко­то население, ко­ето на­джи­вя Атлантската катастрофа, към Азия, къ­де­то тряб­ва­ше да бъ­дат ос­но­ва­ни но­ви­те култури. Той въз­пи­та мно­го поколения, а ко­га­то под­гот­ви се­дем от на­й-­нап­ред­на­ли­те посветени, той втъ­ка в тях­но­то етер­но тя­ло оне­зи се­дем етер­ни тела, ко­ито през Атлант- ската епо­ха бя­ха оби­та­ва­ни от Архангелите, а впос­лед­с­т­вие - за­па­зе­ни в ду­хов­ния свят. Тези се­дем уче­ни­ци на Ману, се­дем­те све­ще­ни Риши, ос­но­ва­ха Първата сле­дат­лан­т­с­ка култура; в се­бе си те носе­ха етер­ни­те те­ла на ве­ли­ки­те ат­лан­т­с­ки посветени. Така те дейс­т­ву­ват съв­мес­т­но в мина- лото, нас­то­ящето и бъдещето. Външно пог­лед­на­то те­зи се­дем све­ще­ни Риши из­г­леж­да­ха ка­то съв­сем обик­но­ве­ни хора, за­що­то тях­но­то ас­т­рал­но тя­ло и тех­ни­ят Аз не бя­ха на ви­со­та­та на етер­но­то тяло. А тък­мо ете- р­но­то тя­ло им поз­во­ля­ва­ше да из­пъл­ня­ват сво­ята ве­ли­ка задача; има­ше часове, ко­га­то ин­с­пи­ра­ци­ите дейс­т­ву­ва­ха напра­во в тях­но­то етер­но тя- ло. И то­га­ва те про­из­на­ся­ха неща, ко­ито ни­ко­га не би­ха мог­ли да ка­жат от са­ми­те се­бе си; от ус­т­ни­те им зву­че­ше това, ко­ето ин­с­пи­ра­ци­ите пос­ти­га­ха в тях­но­то етер­но тяло. Що се от­на­сяше до тех­ни­те соб­с­т­ве­ни раз­съ­дъч­ни способности, те бя­ха съв­сем обик­но­ве­ни хора; но ко­га­то уд­ря­ше часът на ин­с­пи­ра­ци­ята и в дейс­т­вие вли­за­ше са­мо­то етер­но тяло, то­-
га­ва те из­го­ва­ря­ха на­й-­вис­ши­те тай­ни за на­ша­та Слънчева сис­те­ма и за Космоса изобщо.

Това е та­ка за­що­то в на­ча­ло­то на Следатлантската епо­ха чо­ве­чес­т­во­то все още не бе­ше дос­та­тъч­но нап­реднало, за да се ли­ши от вдъхновения, ид­ва­щи отгоре. Ние видяхме, че за Лемурийското чо­ве­чес­т­во "вдъх­но- венията" се из­ра­зя­ва­ха в това, че фи­зи­чес­ко­то тя­ло бе­ше оду­ше­вя­ва­но от Духовете на Личността; през Атлантската епо­ха фи­зи­чес­ко­то тя­ло и етер­но­то тя­ло бя­ха оду­ше­вя­ва­ни от Архангелите; а се­га ве­ли­ки­те пред­во­ди­те­ли на чо­ве­чес­т­во­то пър­во­на­чал­но бя­ха вдъх­но­вя­ва­ни от Ангели- те, ко­ито сли­за­ха и се вмък­ва­ха в тех­ни­те физически, етер­ни и ас­т­рал­ни тела. Следователно, ве­ли­ки­те пред­во­ди­те­ли на Първата ат­лан­т­с­ка епо­ха при­те­жа­ва­ха не прос­то чо­веш­ки физически, етер­ни и ас­т­рал­ни тела, а вът­ре в тях, и глав­но в етер­ните те­ла се на­ми­ра­ха те, Ангелите. И тък­мо по­ра­ди та­зи при­чи­на ве­ли­ки­те пред­во­ди­те­ли на чо­ве­чес­т­во­то мо­же­ха да се взи­рат в сво­ите ми­на­ли инкарнации. Обикновеният чо­век не мо­же да сто­ри това, по­не­же той все още не е раз­вил в се­бе си Манас; на не­го те­пър­ва му пред­с­тои да ста­не Ангел. Да, те­зи пред­во­ди­те­ли на човечест- вото, из­би­ра­ни всред ос­та­на­ли­те хора, но­се­ха в сво­ето физическо, етер­но и ас­т­рал­но тя­ло ед­но Ангелско Същество и то ги про­низ­ва­ше от­к­рай до край. И тук ние на­но­во се сблъс­к­ва­ме с Майя, за­що­то ис­тин­с­ка­та същ­ност на те­зи пос­ве­те­ни бе­ше не­що съв­сем раз­лич­но от това, ко­ето виж­да­ха фи­зи­чес­ки­те очи. Те бя­ха личности, в чи­ито те­ла жи­ве­еха Ангели и Ангелите им да­ва­ха това, от ко­ето те се нуждаеха, за да бъ­дат учи­те­ли и пред­во­ди­те­ли на човечеството. Великите ос­но­ва­те­ли на ре­ли­гии съ­що бя­ха хора, об­се­бе­ни от Ангели. И това, ко­ето те говореха, ид­ва­ше не от тях самите, а от Ангелите. "

Дори и ко­га­то опис­ва­ме кос­ми­чес­ки­те съ­би­тия в тях­на­та пъл­на за­ко­но­мер­ност и последователност, ние знаем, че ево­лю­ци­он­ни­те про­це­си чес­то се преплитат. Като ос­нов­но правило, на­пъл­но вяр­но е, че през Лему­рийс­ка­та епо­ха от чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва всъщ­ност го­во­ре­ха Духовете на Личността, а през Следатлантска­та епо­ха - то­ва бя­ха Ангелите. Обаче през Следатлантската епо­ха все още има­ше та­ки­ва чо­веш­ки съ­щества, чи­ито фи­зи­чес­ки те­ла бя­ха зав­ла­дя­ва­ни от Духовете на Личността, и въп­ре­ки че жи­ве­еха в Следатлантска­та епоха, тях­но­то по­ло­же­ние бе­ше сход­но с то­ва от Лемурийската епоха. Следователно, през Следатлан­т­с­ка­та епо­ха все още има­ше та­ки­ва хора, ко­ито - въп­ре­ки че но­се­ха от­ли­чи­тел­ни­те външ­ни бе­ле­зи на един или друг на­род - все още но­се­ха в се­бе си и един от Духовете на Личността, и ка­то тех­ни въп­лъ­щения те се про­явя­ва­ха ка­то пред­во­ди­те­ли на човечеството. През Следатлантската епо­ха има­ше и хора, които но­се­ха в се­бе си един от Архангелите, или Духовете на Меркурий, кой­то про­ник­ва­ше в тях­но­то фи­зи­ческо тяло, и
на­й-­ве­че в тях­но­то етер­но тяло. И нак­рая има­ше ед­на тре­та ка­те­го­рия чо­веш­ки същества, които са ин­с­пи­ри­ра­ни в сво­ето физическо, етер­но и ас­т­рал­но тя­ло от Ангелите, и следователно, от тях го­ворят Ангелите.

Според из­точ­но­то учение, те­зи лич­нос­ти по­лу­ча­ва­ха осо­бе­ни имена. Следователно, ако един чо­век от наша­та Следатлантска епо­ха при­ли­ча­ше на всич­ки останали, оба­че но­се­ше в се­бе си, чак до фи­зи­чес­ко­то тя- ло, един от Духовете на Личността, из­точ­но­то уче­ние го на­зо­ва­ва­ше Дхиани-Буда. И така, Дхиани-Буда е ед­но уни­вер­сал­но име за оне­зи чо­веш­ки същества, чи­ито фи­зи­чес­ки те­ла са об­х­ва­на­ти от един Дух на Личността. А оне­зи личности, жи­ве­ещи през Следатлантската епоха, чи­ето етер­но тя­ло е про­ник­на­то от един Архангел, се на­ри­чат Бодисатви. И нак­рая онзи, кой­то в сво­ето физическо, етер­но и ас­т­рал­но тя­ло но­си един Ангел, се на­ри­ча Буда. Така ние има­ме три степени: Дхиани-Буда, Бодисатва и Буда. Ето как изглеж­да ис­тин­с­ко­то уче­ние за съ­щес­т­ва­та Буда, ко­га­то го раз­г­леж­да­ме във връз­ка с вис­ши­те Йерархии.

Да, об­ръ­щай­ки се на­зад към на­ши­те да­леч­ни предшественици, всред тях ние от­к­ри­ва­ме и такива, ко­ито духов­ни­те Йерархии са "разпратили" на от­дел­ни­те планети, за­що­то ду­хов­ни­те Същества от Йерархиите са уп­раж­ня­ва­ли сво­ите въз­дейс­т­вия вър­ху тях, вър­ху те­зи "пла­не­тар­ни чове- ци" още пре­ди въз­ник­ва­не­то на наша­та Земя, съз­да­вай­ки не­об­хо­ди­ми­те пред­пос­тав­ки за тях­но­то вът­реш­но израстване. Тук е скри­та ед­на не ве­ро­ят­но дъл­бо­ка мъдрост. И за нас е от ог­ром­но значение, че мо­жем да из­с­лед­ва­ме тък­мо та­зи мъдрост, ко­ято на­соч­ва­ше чо­ве­чес­т­во­то още в на­й-­ран­ни­те ми­го­ве от не­го­во­то развитие.

Следователно, ко­га­то Вие чу­ва­те да се го­во­ри за Буда - а из­точ­но­то уче­ние спо­ме­на­ва не са­мо един Буда, а мно­го Буди, които, естествено, имат раз­лич­на сте­пен на съ­вър­шен­с­т­во - имай­те пред­вид следното: Един Буда мо­же да из­г­леж­да ка­то обик­но­вен човек, оба­че зад не­го мо­же се на­ми­ра и Бодисатва, а съ­що и Дхиани-Буда; ка­то са­ми­ят Бодисатва мо­же и да не сле­зе до фи­зи­чес­ко­то тяло, а да се ог­ра­ни­чи са­мо до оду­шевя­ва­не на етер­но­то тяло, та­ка че Вие би­х­те срещ­на­ли ед­но същество, ко­ето е в със­то­яние да оду­ше­ви и инспи­ри­ра са­мо етерното, но не и фи­зи­чес­ко­то тя­ло на човека. Но би мог­ло да се слу­чи и друго: един та­къв фи­зи­чес­ки не­ви­дим Бодисатва - за­що­то ако се про­явя­ва са­мо в етер­но­то тяло, той на­ис­ти­на ос­та­ва не­видим за фи­зи­чес­ки­те очи - един та­къв Бодисатва да ин­с­пи­ри­ра на свой ред Буда. И в то­зи слу­чай ние бихме има­ли чо­веш­кия Буда, кой­то ве­че е ин­с­пи­ри­ран от ед­но Ангелско Същество, ко­й­то оба­че в сво­ето етерно тя­ло е ин­с­пи­ри­ран съ­що и от ед­но Архангелско Съще- ство.

Същественото тук е, че ние изоб­що мо­жем да про­ник­нем в та­зи уди­ви­тел­на слож­ност на чо­веш­ко­то съ­щество. И ако обър­нем пог­лед към ед­на
или дру­га ин­ди­ви­ду­ал­ност от миналото, ние бих­ме мог­ли да я раз­берем, са­мо ако я раз­г­леж­да­ме ка­то един вид сбор­но място, къ­де­то са си да­ва­ли сре­ща мно­го и на­й-­раз­лич­ни ду­хов­ни Същества. Вярно е, че не всич­ки епо­хи са раз­по­ла­га­ли с дос­та­тъч­но ве­ли­ки хора, ко­и­то са мо­же ли да бъ­дат ин­с­пи­ри­ра­ни от ду­хов­ни­те Същества. И чес­то пъ­ти ед­на един­с­т­ве­на лич­ност е тряб­ва­ло да бъде ин­с­пи­ри­ра­на от на­й-­раз­лич­ни Същества, при­над­ле­жа­щи към вис­ши­те Йерархии. Понякога от ед­на и съща лич­ност го­во­ре­ха не са­мо Духовете на Меркурий, но и Духовете на Венера. Вие виждате, следователно, че тук ние си слу­жим с та­ки­ва понятия, ко­ито ни поз­во­ля­ват да вник­нем в са­ма­та ос­но­ва на об­що­чо­вешко­то раз­ви­тие и да раз­бе­рем как­во се крие зад чо­веш­ка­та личност, за­що­то ако ние раз­г­леж­да­ме са­мо нейния фи­зи­чес­ки облик, тя ос­та­ва скри­та зад бу­ло­то на Майя.

Утре ще прос­ле­дим въз­ник­ва­не­то на от­дел­ни­те фи­зи­чес­ки планети, за­що­то до то­зи мо­мент ние ги раз­г­леждах­ме са­мо ка­то мар­ки­ро­въч­ни зна- ци, оп­ре­де­ля­щи "обиталищата" на раз­лич­ни­те Същества от вис­ши­те Йе- рархии.




Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
BG%20DOCS -> Окултна история


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница