Лекции изнесени в Дюселдорф от 12 до 18. 1909 г



страница9/13
Дата04.08.2018
Размер13.87 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

ОСМА ЛЕКЦИЯ


Дюселдорф, 17 Април 1909, ве­чер

Днес ние се приб­ли­жа­ва­ме до един раздел, свър­зан с от­но­ше­ни­ето на вис­ши­те Същества към на­ша­та Слънче­ва система, кой­то мо­же да се ока­же във вис­ша сте­пен по­доз­ри­те­лен за все­ки съв­ре­ме­нен човек, чий­то ми­рог­лед ве­че е фор­ми­ран от ес­тес­т­ве­ни­те науки, за­що­то ние ще се сблъс­ка­ме с та­ки­ва неща, за ко­ито днешни­те уче­ни не би­ха мог­ли да имат аб­со­лют­но ни­как­ва представа. Естествено, тук не ста­ва ду­ма за ня­какво вза­им­но съгласие, ма­кар че все­ки човек, стъ­пил здра­во вър­ху ос­но­ви­те на окултизма, мо­же да об­х­ва­не от сво­ята глед­на точ­ка по­ве­че­то факти, как­то и тях­но­то тре­ти­ра­не от стра­на на ес­тес­т­ве­ни­те науки. Вие ни­къ­де ня­ма да от­к­ри­ете ня­как­во про­ти­во­ре­чие меж­ду из­не­се­ни­те в те­зи лек­ции дан­ни и твър­де­ни­ята на съв­ре­мен­на­та наука, въп­ре­ки че хар­мо­ни­ята меж­ду тях, естествено, съв­сем не е лес­на за постигане. Обаче оне­зи от Вас, ко­ито имат тър­пе­ни­ето да прос­ле­дят не­ща­та от на­ча­ло­то до края, ще се убедят, че от­дел­ните фраг­мен­ти ра­но или къс­но зас­та­ват пред нас в сво­ята ве­ли­чес­т­ве­на цялост.

По то­зи по­вод не­ка само да вмъкна, че част от нещата, ко­ито ще ра­зис­к­ва­ме през след­ва­щи­те лекции, бя­ха ве­че осветлени, ма­кар и от дру­га глед­на точка, по вре­ме на лек­ци­он­ни­те цикли, из­не­се­ни от мен в Щут- гарт и Лайпциг*38, и все пак, ако ня­кой при­бег­не до външ­ни съ­пос­тав­ки меж­ду те­зи цик­ли и мо­ите се­гашни обяснения, дейс­т­ви­тел­но мо­же да на­ме­ри не мал­ко противоречия. Това про­из­ти­ча са­мо и един­с­т­ве­но от
обстоятелството, че по вре­ме на лек­ци­ите мо­ята за­да­ча е не да об­съж­дам раз­ни аб­с­т­рак­т­ни теории, а да се със­ре­до­то­ча вър­ху фактите, ко­ито се от­к­ри­ват пред яс­но­виж­да­що­то съзнание, а фак­ти­те мо­гат да са твърде раз­лич­ни в за­ви­си­мост от глед­на­та точка. Дори ед­но и съ­що дър­во из­г­леж­да по съв­сем раз­ли­чен начин, ако Вие го на­ри­су­ва­те от ед­на страна, а пос­ле го на­ри­су­ва­те от­но­во от дру­га страна. Същото се от­нася и за ду­хов­ни­те факти, ако Вие ги раз­г­леж­да­те от ед­на или дру­га глед­на точка.

Разбира се, ако из­хож­да­ме са­мо от ня­кол­ко по­ня­тия и ис­ка­ме да кон­с­т­ру­ира­ме ед­на система, е съв­сем лесно, и то още предварително, да ус­пе­ем в на­чи­на­ни­ето си: аб­с­т­рак­т­на­та сис­те­ма мо­же да се по­яви мно­го бързо! Ако оба­че за­поч­ва­ме ра­бо­та­та си от основите, отдолу, то­га­ва хар­мо­нич­но­то един­с­т­во се пос­ти­га труд­но и то ид­ва ка­то един вид увен­ча­ва­не на всич­ки на­ши усилия.

Особено тряб­ва да се за­мис­ля­ме вър­ху вся­ко на­ше изказване: в ка­къв сми­съл и с как­ва цел го пра­вим ние в то­зи момент! Когато нап­ри­мер в да­де­на по­пу­ляр­на книж­ка се твърди, че на Юпитер въз­ду­хът би тряб­вало да е плъ­тен кол­ко­то ме­да или катрана, и ко­га­то в из­вес­тен сми­съл Духо- вната на­ука на­ми­ра та­зи пред­с­тава за твър­де гротескна, от стра­на на офи­ци­ал­на­та на­ука мо­же да проз­ву­чи опровержението: А зна­ете ли, че съв­ре­мен­на­та фи­зи­ка дейс­т­ви­тел­но мо­же да до­ве­де въз­ду­ха до гъс­то­та­та на ме­да и катрана? Разбира се, то­ва е един на­учен факт, оба­че същ­нос­т­та на въп­ро­са не е тук. Да, това, ко­ето на­ука­та на­ри­ча "въздух" може да бъ­де сгъстено; но за ду­хов­но­-на­уч­но­то из­с­лед­ва­не то е рав­но­сил­но на фа- кта, че водата, прев­ръ­щайки се в лед, мо­же да ста­не твър­да ка­то камък. Разбира се, ле­дът е вода, но тук важ­но­то се свеж­да до съвсем друго: да­ли раз­г­леж­да­ме не­ща­та по един жив начин, или по един мър­тъв начин, как­то то­ва пра­ви днешна­та наука. Безспорно, ле­дът е вода, оба­че как­во би ка­зал онзи, кой­то е свик­нал це­ло­го­диш­но да зад­вижва сво­ята мел­ни­ца с вода, ако го по­съ­вет­ва­ме да опи­та съ­що­то не с вода, а с лед? Следо- вателно, не­ща­та опи­рат не до аб­с­т­рак­т­на­та представа, че ле­дът е вода, а до не­об­хо­ди­мос­т­та от раз­би­ра­не­то на Вселената. И то­га­ва ние ще сме при­ну­де­ни да по­тър­сим съв­сем дру­ги глед­ни точки, а не аб­с­т­рак­т­ни­те пред­с­та­ви за чис­то ма­те­ри­ал­на­та ме­та­мор­фо­за на веществата. Както ле­дът не мо­же да вър­ти мел­нич­ни­те камъни, та­ка и бе­ли­те дро­бо­ве не мо­гат да вдиш­ват един въздух, кой­то е плъ­тен ка­то ме­да или катрана. Ето за как­во става ду­ма при ду­хов­но­-на­уч­но­то изследване. Защото ние не раз­г­леж­да­ме Вселената спо­ред въз­г­ле­ди­те на днеш­на­та ас­т­ро­но­ми­чес­ка митология, за ко­ято не съ­щес­т­ву­ва ни­що друго, ос­вен ма­те­ри­ал­ни­те къл­бо­вид­ни те­ла на пла­не­ти­те и тех­ни­те орбити, а се стре­мим да про­ник­нем в ней­но­то жи­во ду­шев­но­-ду­хов­но съ­ществувание, или с дру­ги думи, в

ней­на­та цялост. И днес ние ще се опи­та­ме да прос­ле­дим въз­ник­ва­не­то на отдел­ни­те не­бес­ни те­ла имен­но в тях­на­та кос­ми­чес­ка цялост.

Нека да за­поч­нем от въз­ник­ва­не­то на Стария Сатурн, кой­то стои в на­ча­ло­то на на­ша­та еволюция. Аз ве­че казах: пър­во­на­чал­но то­зи Стар Са- турн бе­ше тол­ко­ва голям, колкото, в об­щи линии, е днеш­на­та Слънчева система. И още нещо: ние не тряб­ва да си пред­с­та­вя­ме Стария Сатурн ка­то ня­как­во ма­те­ри­ал­но кълбо.

Старият Сатурн бе­ше със­та­вен са­мо от топ­ли­на или огън; там не бих­ме мог­ли да от­к­ри­ем ня­как­ви твърди, теч­ни или въз­душ­ни тела.

Нека да си представим, че с то­зи вът­ре­шен кръг обоз­на­ча­ва­ме имен­но то­ва прад­рев­но топ­лин­но кълбо. От пре­диш­ни­те лек­ции Вие вед­на­га ще си спом­ни­те и друго: ко­га­то Сатурновото къл­бо пос­те­пен­но се пре­върна в Слънчево кълбо, над пос­лед­но­то яс­но се очер­та­ха оне­зи ду­хов­ни Съ- щества, ко­ито впос­лед­с­т­вие из­г­ради­ха Зодиака - Обаче аз още то­га­ва загатнах, че съ­щи­ят то­зи Зодиак, ма­кар и не ка­то тол­ко­ва плътна, тол-

ко­ва ком­пак­т­на маса, ве­че съ­щес­т­ву­ва­ше и през епо­ха­та на Стария Са- турн; да, Зодиакът бе­ше на­ли­це още през епо­ха­та на Стария Сатурн. И така, не­ка да си пред­с­та­вим как око­ло Стария Сатурн кръ­жат Престо- лите, Херувимите, Серафимите, и че пър­во­на­чал­но за нас те са - в ду­хо­вен сми­съл - не друго, а са­ми­ят Зодиак. С то­зи вът­ре­шен кръг би тряб­ва­ло да обозначим, в ду­хо­вен смисъл, Зодиака. Сега Вие бих­те мог­ли да пос­та­ви­те въпроса: А как се от­на­ся то­ва опи­са­ние към днеш­ни­те час­ти на Зодиака? Работата е там, че не­ща­та на­пъл­но съвпадат, как­то са­ми ще се убе­ди­те в хо­да на след­ва­щи­те лекции. Засега е дос­та­тъч­но да си представите, че бих­те мог­ли да се пре­не­се­те в ня­коя точ­ка от тя­ло­то на Стария Сатурн. Ако тръг­не­те в по­со­ка нагоре, ще се ока­же­те в об­лас­т­та на Престолите, Херувимите и Серафимите. Ако се прид­ви­жи­те встрани, Вие съ­що ще се на­тък­не­те на дру­ги Престоли, Херувими и Серафими, за­що­то те­зи три ка­те­го­рии свръх­се­тив­ни Същества из­г­раж­дат един вид пръс­тен око­ло Стария Сатурн. А се­га си представете, че бих те ис­ка­ли


да оп­ре­де­ли­те посоката, в ко­ято е раз­по­ло­же­на оп­ре­де­ле­на част от Престолите, Херувимите и Серафимите. Но те не из­г­леж­дат еднакво, как­то нап­ри­мер два­на­де­сет уни­фор­ме­ни войници, а се раз­ли­чават по­меж­ду си, и то дос­та значително; те са стро­го индивидуализирани, та­ка че ако се от­п­ра­ви­те в различ­ни посоки, Вие ще срещ­не­те раз­лич­ни Съ- щества. И ако бих­те по­ис­ка­ли да по­со­чи­те точ­но оп­ре­де­ле­ни Престоли, Херувими и Серафими, Вие би тряб­ва­ло да мар­ки­ра­те ед­на кон­к­рет­на звез­д­на констелация. Следователно, тук ние има­ме един мар­ки­ро­въ­чен знак, спо­ред кой­то в та­зи по­со­ка са раз­по­ло­же­ни оне­зи Престоли, Хе- рувими и Серафими, ко­ито но­сят сбор­но­то име "Близнаци", а в дру­га от по­со­ки­те са раз­по­ло­же­ни оне­зи Престоли, Херувими и Серафими, ко­ито но­сят име­то "Лъв" и т.н. Да, то­ва са мар­ки­ро­въчни­те знаци, по­каз­ва­щи посоката, в ко­ято са раз­по­ло­же­ни въп­рос­ни­те Същества. Разбира се, те са и не­що мно­го повече, оба­че за­се­га важ­но­то е да сме наясно: ко­га­то го­во­рим за Зодиака, за Зодиакалния кръг, става ду­ма не тол­ко­ва за съз- вездия, кол­ко­то за ду­хов­ни Същества.

Нека пър­во да се обър­нем към Престолите, рес­пек­тив­но към действията, ко­ито те уп­раж­ня­ват на ог­не­но­то кълбо, на­ре­че­но от нас Стария Сатурн. В сво­ето раз­ви­тие те са нап­ред­на­ли до та­ка­ва степен, че мо­гат да по­жер­т­ват сво­ята соб­с­т­ве­на субстанция. Те поз­во­ля­ват на сво­ята топ­лин­на субстанция, бих казал, да се им­п­рег­ни­ра в об­ща­та Сатурнова маса. И ка- к­то Ви казах, по то­зи на­чин въз­ник­ват оне­зи стран­ни об­ра­зу­вания, ко­ито на­ре­кох­ме с гро­тес­к­ния из­раз "топ­лин­ни яйца"; из­ра­зът е гротескен, но формите, ко­ито описвам, са точ­но такива.

Сега Вие бих­те мог­ли да попитате: Но как­во всъщ­ност пред­с­тав­ля­ва та­зи топ­лин­на субстанция? Как е изглеж­да­ла тя в миналото? В ми­на­ло­то тя е би­ла близ­ка до това, ко­ето ние бих­ме мог­ли да на­ре­чем "не­ут­рален кос­ми­чес­ки огън", който, об­що взето, е иден­ти­чен с кос­ми­чес­ко­то про- странство. Или с дру­ги думи: По-ра­но е съ­щес­т­ву­ва­ло са­мо пространст- вото, а ед­ва по­-къс­но в не­го­ва­та "периферия" е за­поч­на­ло да се "влива" това, ко­ето мо­же да бъ­де на­ре­че­но "топ­лин­на суб­с­тан­ция на Стария Сатурн". В мига, ко­га­то та­зи топлин­на суб­с­тан­ция за­поч­ва да нав­ли­за в по­вър­х­нос­т­та на Стария Сатурн, от две­те и стра­ни ве­че ра­бо­те­ха Съще- ствата, за ко­ито ста­ва дума. Тук, във вът­реш­нос­т­та на Сатурновото къл­бо ние от­к­ри­ва­ме Властите, или Духовете на Формата, Духовете на Дви- жението, или Силите, и Господствата, или Духовете на Мъдростта. Те дейс­т­ву­ват във вът­реш­нос­т­та на Сатурн. От външ­на стра­на дейс­т­ву­ват Херувимите, Серафимите и Престолите, и ка­то пос­ле­ди­ца от то­ва - нас­тъп­ва един вид вза­имо­дейс­т­вие меж­ду "външните" и "вът­решните" Съ- щества.

Още в пър­ва­та лек­ция казах: след­ва яс­но да раз­ли­ча­ва­ме вътрешния, ду­ше­вен огън, усе­щан ка­то вът­ре­шен уют, от външ­ния огън. Неутралната топ­ли­на се на­ми­ра меж­ду тях и за­ема ето та­зи яй­це­вид­на форма.

Отвън се на­ми­ра външ­на­та топ­ли­на и тя не ус­пя­ва да про­ник­не вътре, за­що­то не­ут­рал­ни­ят огън я от­б­лъсква. Така Вие виж­да­те как "топ­лин­но­то яйце" би­ва об­х­ва­на­то от две течения: от ед­но външно, ду­шев­но топ- лин­но течение, и от ед­но вът­реш­но топ­лин­но течение, ко­ето мо­же да бъ­де въз­п­ри­ма­но от фи­зи­чес­ки­те сетива. Следователно, фи­зи­чес­ки въз­п­ри­ема­ема топ­ли­на е са­мо онази, ко­ято се на­ми­ра вътре. И сега, в ре­зултат на вза­имо­дейс­т­ви­ето меж­ду външ­на­та и вът­реш­на­та топлина, вся­ко Са- турновото яй­це по­лу­ча­ва ед­но вър­те­ли­во движение. Всяко Сатурново яй­це за­поч­ва да оби­ка­ля около Сатурн, пос­та­вяй­ки се под въз­дейс­т­вията на все­ки един от Престолите, Серафимите и Херувимите.

И се­га нас­тъп­ва не­що изключително: пред­с­та­ве­те си за миг, че след съ­от­вет­на­та оби­кол­ка око­ло Сатурн, на края вся­ко яй­це от­но­во се зав­ръ­ща на она­зи точка, къ­де­то то е въз­ник­на­ло пър­во­на­чал­но - как­то казах, аз са­мо въз­п­ро­из­веж­дам фак­ти­те спо­ред ду­хов­но­-на­уч­но­то из­с­лед­ва­не­; и ко­га­то прис­тиг­не там, то спи­ра и не мо­же да про­дъл­жи нататък. Да, вся­ко та­ко­ва яй­це е въз­ник­на­ло в оп­ре­де­ле­на точ­ка и след ка­то за­вър­ши сво­ята оби­кол­ка око­ло Сатурн, то прис­ти­га там, къ­де­то е въз­ник­на­ло първоначално. Обаче съз­да­ва­не­то на те­зи яй­ца про­дъл­жа­ва са­мо до оп­ре­де­лен момент, пос­ле про­це­сът спи­ра и по­ве­че не въз­ник­ват ни­как­ви топлин­ни яйца. Стигайки до оп­ре­де­ле­но място, те се нас­лаг­ват ед­но вър­ху дру­го и об­ра­зу­ват ед­но един­с­т­ве­но яйце. Следователно, нак­рая яй­ца­та се оказ­ват на мястото, къ­де­то са възникнали, и ос­та­ват в покой. И то­гава, след ка­то ве­че не въз­ник­ват ни­какви но­ви яйца, нас­ла­га­ни­те ед­но вър­ху дру­го яй­ца об­ра­зу­ват ед­но голя­мо кълбо. Естествено, то­ва къл­бо въз­ник­ва пос­те­пен­но в хо­да на времето. То представлява, та­ка да се каже, на­й-­гъс­та­та ог­не­на материя, и съ­щев­ре­мен­но е иден­тич­но с онова, ко­ето в по­-те­сен сми­съл на ду­ма­та мо­жем да на­ре­чем Сатурн, за­що­то е раз­по­ло­же­но на съ­що­то място, къ­де­то се на­ми­ра днеш­ни­ят Сатурн. И


по­не­же в из­вес­тен сми­съл всич­ко се повтаря, съ­щи­те про­це­си се ра­зиг­ра­ват и при въз­ник­ва­не­то на на­ша­та Земя. Днешният Сатурн съ­що е въз­ник­нал по то­зи начин, за­що­то фак­ти­чес­ки той се е "установил" на оп­ре- де­ле­но място, не точ­но мястото, за­ема­но от Стария Сатурн, за­що­то по­ра­ди из­вес­т­ни при­чи­ни не­ща­та са един вид изместени, оба­че про­цесът на въз­ник­ва­не на днеш­ния Сатурн е същият. Накратко: От огромния, пър­во­на­ча­лен Сатурн се раж­да ед­но мал­ко Сатурново къл­бо и то­ва ста­ва бла­го­да­ре­ние на всич­ки си­ли и Същества, ко­ито при­над­ле­жат към вис­ши­те Йерархии.

Сега не­ка да се спрем на то­зи момент, ко­га­то всич­ки те­зи къл­бо­вид­ни фор­ма­ции се струп­ват на Стария Сатурн. За то­зи мо­мент древ­ни­те пос­ве­те­ни каз­ват следното. На то­зи Стар Сатурн въз­ник­ват пър­ви­те на­ченки, пър­ви­те за­лож­би на чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло. В своя пър­во­на­ча­лен вид, те са из­в­ле­че­ни имен­но от топлината, ка­то то­ва топ­лин­но тя­ло ве­че съ­дър­жа в се­бе си за­ро­диш­ни­те къл­но­ве на всич­ки по­-къс­ни ор­гани. В момента, ко­га­то пър­во­на­чал­но­то дви­же­ние спи­ра и топ­лин­ни­те яй­ца ос­та­ват в със­то­яние на покой, въз­ник­ват за­лож­би­те на он­зи ор­ган в чо­веш­ко­то тяло, кой­то по­-къс­но - след ка­то кръв­на­та цир­ку­ла­ция е ве­че факт - има свойс­т­во­то да оси­гу­ря­ва то­зи "покой" за всич­ки про­це­си във фи­зи­чес­ко­то тяло: и то­ва е сърцето. Първите за­лож­би на сър­це­то въз­ник­ват там, къ­де­то дви­же­ни­ето спи­ра и се въз­ца­ря­ва об­рат­но­то със­то­яние - със­то­яни­ето на покой. Ето за­що сър­це­то е он­зи орган, кой­то - след ка­то спре да бие - во­ди до за­тих­ва­не на всич­ки фун­к­ции във фи­зи­чес­ко­то тяло. *39

За все­ки ор­ган от чо­веш­ко­то тя­ло древ­ни­те ези­ци има­ха точ­но оп­ре­де­ле­но име. Те оп­ре­де­ля­ха сър­це­то като Лъва в чо­веш­ко­то тяло. В древ­ни­те Мистерии питаха: Ако ис­ка­ме да оп­ре­де­лим она­зи област, къ­де­то въз­ник­на­ха пър­ви­те на­чен­ки на чо­веш­ко­то сърце, към коя част от Зодиака след­ва да на­со­чим на­шия поглед? И отговаряха: Към сфе­ра­та на съз­вез­ди­ето Лъв, къ­де­то дейс­т­ву­ва­ха съ­от­вет­ни­те Престоли, Серафими и Хе- рувими. Да, чо­ве­кът обек­ти­ви­ра­ше за­лож­би­те на сво­ите ор­га­ни там, в Космоса, и вът­реш­на­та об­ласт на Лъва той я от­на­ся­ше към зо­ди­акал­но съз­вез­дие Лъв.

Има пря­ка връз­ка меж­ду ор­га­ни­те и зо­ди­акал­ни­те съзвездия. Както ка- зах, сър­це­то е об­ра­зу­ва­но там, в звездна­та сфе­ра на Лъва. А гръд­ни­ят кош, кой­то тряб­ва да за­щи­та­ва сър­це­то от всич­ки страни, на­ри­ча­ха "бро- ня"; естествено, ней­ни­те пър­ви на­чен­ки би­ха на­ли­це още пре­ди да бъ­де об­ра­зу­ва­но сърцето. Впоследствие се стиг­на до дру­го име, за­им­с­т­ва­но от ед­но животно, ко­ето са­ма­та при­ро­да бе­ше на­да­ри­ла с хубава, здра­ва броня, а именно: Ракът. И така, чо­веш­ка­та "гръд­на броня" е те­лес­но­то

съ­от­ветс­т­вие на зо­ди­акал­ното съз­вез­дие Рак, ко­ето е раз­по­ло­же­но от ед­на­та стра­на на Лъва.

Същият прин­цип е ва­ли­ден и за ос­та­на­ли­те об­лас­ти от Зодиака. Всъщ- ност кос­ми­чес­ка­та про­ек­ция на чо­века е тази, ко­ято да­ва съ­от­вет­ни­те наз­ва­ния на раз­лич­ни­те зо­ди­акал­ни съзвездия. Само че не ви­на­ги е тол ко­ва лес­но да обяс­ним от­къ­де ид­ва съ­от­вет­но­то име, ка­къв­то е слу­ча­ят с Рака. До нас име­на­та не ви­на­ги ид­ват по пра­ва ли­ния и чес­то пъ­ти ние тряб­ва да се връ­ща­ме дос­та на­зад в миналото, за да си обяс­ним техния произход.

Сега не­ка да се аб­с­т­ра­хи­ра­ме от обстоятелството, че след вре­ме Старият Сатурн ще изчезне, ще се раз­т­вори. Нека да си пред­с­та­вим на­къ­де тръг­ва раз­ви­ти­ето след прик­люч­ва­не­то на по­чив­ния период, кой­то нари­ча­ме Пралайя. Следователно, след из­чез­ва­не­то на Сатурн, за­поч­ва един вид но­ва еволюция. Първото, което става, е точ­но пов­то­ре­ние на про­це­си­те от на­чал­на­та фа­за на Стария Сатурн. А след пов­то­ре­ни­ето на Сатурно- вата фаза, приб­ли­зи­тел­но някъ­де към ней­на­та сре­дищ­на точка, за­поч­ва не­що съв­сем ново. Сега ние нав­ли­за­ме в он­зи етап от пла­не­тар­на­та еволюция, кой­то на­ри­ча­ме Старото Слънце.

Сега са­мо­жер­т­ва из­вър­ш­ват не Престолите, а дру­ги Същества от ду­хов­ни­те Йерархии, ко­ито поз­на­ва­ме под име­то Господства, или Духове на Мъдростта. Престолите са по­мощ­ни Същества; те мо­гат да из­в­ле­кат от се­бе си фи­зи­чес­ка­та топ­лин­на субстанция, за да я вклю­чат в из­г­раж­да­не­то на Стария Сатурн. Обаче Господствата, или Духовете на Мъдростта, мо­гат да по­жер­т­ву­ват са­мо сво­ето етер­но тяло, ко­ето е мно­го по-фино. Човекът ве­че раз­по­ла­га с на­чен­ки­те на фи­зи­чес­ко­то тяло; се­га Господст- вата, или Духовете на Мъдростта, му по­да­ря­ват не­го­во­то етер­но тяло. И то­ва ста­ва в едно, бих казал, вто­ро обкръжение. Тук, на рисунката, ние бих­ме има­ли пър­во­на­чал­на­та го­ле­ми­на на Старото Слънце, и тя е дос­та


по­-мал­ка от пре­дишна­та пла­не­тар­на сфера. Намалявайки своя обем, Старото Слънце ста­ва все по­-п­лът­но и по-плътно. Сега на Старото Слъ- нце има­ме не са­мо топ­лин­на­та субстанция, но и сгъс­те­на­та топ­лин­на субстанция, а именно: въз­ду­хът или га­зо­об­раз­на­та субстанция. И така, от външ­ния кръг, как­то и по-рано, дейс­т­ву­ват Господствата, а от вът­ре- ш­ния Слънчев кръг дейс­т­ву­ват Властите и Силите, рес­пек­тив­но Духо- вете на фор­ма­та и Духовете на Движението.

Тук се пов­та­рят съ­щи­те процеси, как­то и на Стария Сатурн. Образуват се оп­ре­де­ле­ни течения: те са предиз­ви­ка­ни от Духовете на обкръжение- то, ка­то се­га се на­мес­ват и Господствата. По то­зи на­чин въп­рос­ни­те те­че­ния се оказ­ват по­-п­лът­ни от предишните, ко­ито бя­ха об­ра­зу­ва­ни от Престолите. Планетарната ма­са на Старото Слънце про­дъл­жа­ва да се сви­ва и ве­че пред­с­тав­ля­ва ед­но въз­душ­но кълбо, на­ми­ра­що се меж­ду тези две течения. Слънчевото къл­бо се раз­ли­ча­ва от Сатурновото къл­бо по това, че Сатурн и Сатурновите съ­щес­т­ва са със­та­ве­ни са­мо от топ­лин­на субстанция, до­ка­то Слънчевото къл­бо е из­тъ­ка­но от етер. Да, то е плът­но ка­то въз­дух и е из­тъ­ка­но от етер. Цялото пла­не­тар­но тя­ло е жи­во и вът­реш­но подвижно. Докато Сатурн съ­що е ед­но вът­реш­но под­виж­но тяло, ес­тес­т­ве­но до момента, ко­га­то Лъвът ук­ро­ти не­го­во­то движе­ние и го до­ве­де до със­то­яние на покой; то Юпитер - да, бих­ме мог­ли да го на­ре­чем съ­що и Юпитер, поне­же днеш­на­та пла­не­та Юпитер е пов­то­ре­ние на онова, ко­ето в ми­на­ло­то се обо­со­би ка­то ед­на част от Слънцето - Юпитер е не тол­ко­ва вът­реш­но подвижен, кол­ко­то вът­реш­но жив. Сле- дователно, тук има­ме Старото Слънце, а кълбетата, те­зи ог­ром­ни жи­ви Същества, из­вър­ш­ват сво­ите кръ­го­об­раз­ни движения.

Сега Вие тряб­ва да си представите, че пър­во­на­чал­но те­зи къл­бе­та въз­ник­ват не в Лъва, а в ед­на дру­га об­ласт от Зодиака, а имен­но тази, ко­ято аз спо­ме­нах още в началото: Орела. И след ка­то те­зи жи­ви къл­бе­та пре­ми­нат през це­лия кръг, те от­но­во се връ­щат в об­лас­т­та на Орела. Сега оба­че нас­тъп­ва не­що съв­сем друго. Докато по-рано, въз­ник­вай­ки в та­зи точка, те се про­буж­да­ха за вът­ре­шен живот, сега, зав­ръ­щай­ки се на съ­що­то място, чрез съ­що­то въздействие, ко­ето пър­во­на­чал­но ги оживотво- ряваше, те би­ват умър­т­вя­вани. И ко­га­то са умър­т­ве­ни всич­ки къл­бе­та и не въз­ник­ват нови, то­га­ва жи­во­тът на Стария Сатурн прик­лючва. Следо- вателно, жи­во­тът на Стария Сатурн се със­тои в следното: на то­ва мяс­то въз­ник­ват но­ви кълбета, ко­ито после, очер­та­вай­ки един пъ­лен кръг, се връ­щат на съ­що­то мяс­то и би­ват умъртвени. Това смър­то­нос­но убож­да­не се на­ри­ча "убож­да­не­то на Скорпиона" И така, в та­зи об­ласт от Зо- диака, къ­де­то мър­т­ва­та мате­рия се про­буж­да за живот, ние има­ме Орела, но съ­щев­ре­мен­но тук са пред­с­та­ве­ни и силите, ко­ито умъртвя­ват живо- та, и то­га­ва ние има­ме Скорпиона.
Или с дру­ги думи: в об­лас­т­та на Лъва се на­ми­рат оне­зи зо­ди­акал­ни си- ли, ко­ито до­веж­дат пър­во­на­чал­ния живот, ха­рак­те­рен за фи­зи­чес­ки­те за­лож­би на човека, до със­то­яние на покой; в об­лас­т­та на Скорпиона се на­ми­рат оне­зи сили, ко­ито умър­т­вя­ват живота. Каква е връз­ка­та с днеш­но­то по­ло­же­ние на не­ща­та - то­ва ще ви­дим по-късно. Нека да не забравя- ме, че ед­на плът­на Майя, ед­на плът­на за­ве­са скри­ва ис­тин­с­кия облик на процесите, ко­ито раз­г­леж­да­ме в то­зи лек­ци­онен цикъл.

Нека да про­дъл­жим нататък. След ка­то два­та про­це­са са пред очи­те ни, ще се въз­дър­жа от по­-под­роб­но опи­са­ние на след­ва­щи­те ета­пи от разви- тието. Ще из­тък­на са­мо ед­на важ­на осо­бе­ност и тя е следната: Какво впро­чем пред­с­тав­ля­ва­ше Старият Сатурн? Той пред­с­тав­ля­ва­ше ед­но тя- ло, със­та­ве­но от топлина. Вие бих­те из­пад­на­ли в го­ля­ма грешка, ако до- пуснете, че Сатурн мо­же да бъ­де срав­нен с дру­го не­бес­но тяло, при­мер­но с Юпитер или с Марс. Старият Сатурн не е ни­що друго, ос­вен ед­но топ­лин­но пространство. И фактът, че Вие го виж­да­те по един или по друг начин, се дъл­жи на това, че Вие го виж­да­те през ед­но свет­ло прост- ранство. Представете си как из­г­леж­да един не­ос­ве­тен предмет, кой­то Вие наб­лю­да­ва­те през ед­но ос­ве­те­но прос­т­ран­с­т­во­? Той из­г­леж­да оц­ве­тен в синьо. Проверете то­ва е по­мощ­та на ед­на обик­но­ве­на за­па­ле­на свещ: в сре­да­та на пла­мъ­ка виж­да­ме синьо, а око­ло не­го един све­тъл кръг. Винаги, ко­га­то Вие наблю­да­ва­те мра­ка през ед­но ос­ве­те­но прост- ранство, той из­г­леж­да син. Аз доб­ре съз­на­вам опасността, че от глед­на точ­ка на днеш­на­та ме­ха­ни­чес­ка оптика, по­доб­но твър­де­ние би мог­ло да се ока­чес­т­ви ка­то пъл­на безсмислица. Обаче та­зи безсмислица, та­ка или иначе, от­го­ва­ря на истината. Днешната фи­зи­ка изоб­що не мо­же да обяс­ни за­що ця­ло­то не­бе е синьо. А то е синьо, за­що­то всъщ­ност е черно, а ние го гле­да­ме през ос­ве­те­но­то пространство. Всеки тъмен, черен, не­ос­ве­тен предмет, гле­дан през ос­ве­те­но пространство, изглеж­да син. Ето защо, ко­га­то Вие пог­леж­да­те Сатурн, той Ви из­г­леж­да ка­то ед­но не­бес­но тяло, оц­ве­те­но в синьо. Нещата, ко­ито казвам, са в пъл­но съ­от­ветс­т­вие с ис­тин­с­ки­те на­уч­ни факти, но не и с фан­тас­тич­ни­те те­ории на дне- ш­на­та наука. Бихме се от­к­ло­ни­ли пре­ка­ле­но много, ако тряб­ва да обяс­ня­ва­ме как днеш­на­та фи­зи­ка раз­г­леж­да въз­ник­ва­не­то на Сатурновите пръстени, за­що­то ти съ­що се под­да­ва на илюзията, че зад ос­ве­те­но­то прос­т­ран­с­т­во виж­да ня­как­ви пръстени, със­та­ве­ни от си­тен прах. А то­ва е ед­на пъл­на оп­ти­ческа измама. Дори и днес Сатурн е ед­но не­бес­но тяло, из­г­ра­де­но от топ­лин­на субстанция. Естествено, те­зи не­ща тряб­ва да се раз­г­леж­дат във връз­ка с промените, ко­ито са нас­тъ­пи­ли между- временно; в про­ти­вен случай те не би­ха мог­ли да бъ­дат раз­б­ра­ни пра- вилно. Говорейки за все­ки Сатурн, ние тряб­ва да има­ме предвид, че той е със­та­вен от топ­лин­на субстанция; а все­ки Юпитер не е ни­що друго, ­


освен ед­на Слънчева степен, ед­на формация, из­г­ра­де­на глав­но от въз­дух и от топлина. Така сто­ят не­ща­та и с днеш­ния Юпитер, който е пов­то­ре­ние на ста­рия Юпитер. Естествено, прос­т­ра­нст­ве­ни­те съотношения, как­то и пла­не­тар­ни­те дви­же­ния не са същите. Днешният Юпитер не за­ема мяс­то­то на пре­диш­ния Юпитер, оба­че в об­щи линии, из­не­се­но­то от мен от­го­ва­ря на истината.

Но не­ка да про­дъл­жим на­та­тък и да си обяс­ним по съ­щия на­чин Марс. Би тряб­ва­ло да си го пред­с­та­вим като ед­но пла­не­тар­но тяло, ох­ла­де­но до теч­но състояние, ка­то впос­лед­с­т­вие - на точ­но оп­ре­де­ле­но мяс­то - от об­ща­та вод­на ма­са се обо­со­бя­ват от­дел­ни вод­ни кълба. Но как­то на Стария Сатурн кръ­го­об­раз­но­то движе­ние бе­ше спря­но от Лъва, как­то на Стария Юпитер, или на Старото Слънце, то­ва сто­ри Скорпионът, приб­ли­зи­тел­но съ­що­то ста­на и с вод­ни­те къл­ба на Марс. Днешният Марс е ед­но пов­то­ре­ние на Старата Луна. Той стои на съ­що­то място, до­къ­де­то се прос­ти­ра­ше Старата Луна. Той е дру­га­та част от Старата Луна. Едната част - то­ва е на­ша­та Луна, ко­ято представлява, бих казал, от­па­дъч­ни­ят про- дукт; а жи­ва­та част, т.е. дру­ги­ят по­люс - то­ва е днеш­ни­ят Марс. В из­вес­тен сми­съл Марс от­го­ва­ря на тре­та­та сте­пен от наше­то пла­не­тар­но раз- витие: Старата Луна. По съ­щес­т­во той е ед­но теч­но тяло. И на та­зи Ста- ра Луна - или, ако пред­по­чи­та­те дру­го­то име, Стария Марс - към чо­ве­ка бе­ше при­съ­еди­не­но ас­т­рал­но­то тяло, а то­ва означава: пър­вич­но­то съзна- ние. Според със­та­ва на сво­ето тяло, то­га­ваш­ни­ят чо­век бе­ше из­г­ра­ден от Марсо­ва­та субстанция, или Лунната вода. Както днес чо­веш­ко­то тя­ло е из­г­ра­де­но от Земните субстанции, така и то­га­ва чо­веш­ко­то тяло бе­ше из­г­ра­де­но от огън, въз­дух и вода. И спо­ред на­й-­гъс­та­та от те­зи три суб- станции, Вие бих­те мог­ли да на­ре­че­те то­га­ваш­ния чо­век во­ден чо­век или Водолей. Особеният мо­мент тук е, че ас­т­рал­но­то тя­ло бе­ше един вид им­п­рег­ни­ра­но в етер­но­-фи­зи­чес­кия чо­веш­ки организъм. Не Азово-надарен, а астрално-надарен: та­къв бе­ше чо­ве­кът на Старата Луна. Това ста­на възможно, след ка­то на оп­ре­деле­но мяс­то от Старата Луна въз­ник­на раз­д­виж­ва­не на об­ща­та маса; пос­ле нас­тъ­пи кръ­го­об­раз­но­то дви­же- ние, как­то и при ми­на­ли­те пла­не­тар­ни състояния, за­вър­ш­ва­що в пър­во­на­чал­ния из­хо­ден пункт. Тази об­ласт от Зодиака ние от­бе­ляз­ва­ме с име­то Водолей. И така, през епо­ха­та на Старата Луна, или Стария Марс, в зо­ди­акал­ния знак Водолей то­га­ваш­ни­ят чо­век - след ед­нок­рат­но кръ­го­об­раз­но дви­же­ние - по­лу­чи сво­ето пър­вич­но съзнание.

Сега ние се приб­ли­жа­ва­ме до Земята. В хо­да на раз­ви­ти­ето тя е чет­вър­та­та пла­не­тар­на степен. Тук съ­що има­ме един вид пов­то­ре­ние на три­те пре­диш­ни състояния: пър­во се об­ра­зу­ва Старият Сатурн, пос­ле се обра­зу­ва Старото Слънце, от ко­ето се от­де­ля Юпитер, кой­то е пов­то­ре­ние на Слънцето; об­ра­зу­ва се Старата Луна, от ко­ято се от­де­ля Марс; и нак­рая
въз­ник­ва Земята, ко­ято по­-къс­но пре­тър­пя­ва ог­ром­ни промени: от ней­но­то тя­ло се от­де­ли Слънцето, а по­-къс­но и Луната. Вие знаете, че чо­ве­кът по­лу­чи пър­ви­те Азови за­лож­би през древ­на­та Лемурийска епоха, ко­га­то се­гаш­на­та Луна се от­де­ли от Земята. Това мо­жа да се случи по­не­же от­но­во нас­тъ­пи ед­но раз­д­виж­ва­не на об­ща­та пла­не­тар­на маса, ко­ето съ­що бе­ше пре­диз­ви­ка­но от Духовете на обкръжението; пос­лед­ва ед­но пъл­но за­вър­та­не и ед­ва то­га­ва чо­ве­кът се ока­за дос­та­тъч­но зрял, за да при­еме в се­бе си пър­ви­те Азови заложби. Всичко то­ва ста­на през древ­на­та Лемурийска епоха. Така ние сти­га­ме до она­зи об­ласт от Зодиака, ко­ято днес на­ри­ча­ме Телец, и то глав­но по­ра­ди факта, че през епохите, ко­га­то се да­ва­ха те­зи наименования, хо­ра­та въз­п­ри­ема­ха све­та пре­дим­но в образи.

Да, те­зи на­име­но­ва­ния ид­ват от еги­пет­с­ки­те и от хал­дейс­ки­те Мистерии и днес точ­но­то им зна­че­ние мо­же да бъ­де обяс­не­но са­мо с по­мощ­та на ис­тин­с­ка­та Духовна наука. Първоначалната Азова за­лож­ба се ко­ре­ни в говора, в тона. Обаче в из­вес­тен сми­съл вся­ко то­но­об­ра­зу­ва­не - тук ня­ма да се впус­кам в подробности, ко­ито са из­вес­т­ни на все­ки окул­тист и ко­ито ние бих­ме мог­ли да об­съ­дим в по­-те­сен кръг - е пря­ко свър­за но с раз­м­но­жи­тел­ни­те процеси, нещо, за ко­ето би тряб­ва­ло да се до­се­ти­те и от факта, че му­та­ци­ята на гласа обик­но­ве­но нас­тъп­ва с на­ча­ло­то на по­ло­ва­та зрелост. Връзката меж­ду два­та про­це­са е из­к­лю­чи­тел­но дълбо- ка*40, а древ­на­та мъд­рост ги от­на­ся­ше имен­но към зо­ди­акал­на­та об­ласт на Телеца. Поради та­зи причи­на Телецът има за Земята съ­що­то значе- ние, ка­к­во­то Лъвът има за Сатурн, Скорпионът за Юпитер, или Слън- цето и Водолеят за Марс и Луната.

Ние знаем, че ко­га­то нас­тъ­пи Египетската епоха, то­ва бе­ше всъщ­ност Третата сле­дат­лан­т­с­ка култура. Първа­та бе­ше Древно-индийската, вто­ра­та бе­ше Древно-персийската култура. Както чес­то сме изтъквали, тези кул­ту­ри пред­с­тав­ля­ват съ­от­вет­ни­те пов­то­ре­ния на от­дел­ни­те го­ле­ми ево­лю­ци­он­ни епохи. Лемурийската епо­ха е тре­та го­ля­ма епоха. Ето за­що Египетската епо­ха е един вид пов­то­ре­ние на процесите, ко­ито бяха ха­рак­тер­ни за Лемурия. Египетските жре­ци на­й-­доб­ре зна­еха това, ко­ето ид­ва­ше от древ­на Лемурия и те ус­пя­ха да вгра­дят от­ра­же­ни­ето на Лемурийските про­це­си в ос­но­ви­те на еги­пет­с­ка­та култура. Ето за­що и еги­пет­с­ка­та кул­ту­ра се усе­ща­ше тол­ко­ва срод­на със зо­ди­акал­но­то съз­вез­дие Телец и изоб­що с всичко, ко­ето спа­да към кул­та на Телеца.

Следователно, Вие виждате, че ни­как не е лес­но за вник­нем в дейс­т­ви­тел­ни­те процеси, ко­ито съп­ро­вождат въз­ник­ва­не­то на на­ша­та пла­не­тар­на система. Защото, как всъщ­ност въз­ник­ват не­бес­ни­те тела? Нашият Сатурн, на­ши­ят Юпитер, на­ши­ят Марс и т.н. въз­ник­ват бла­го­да­ре­ние на това, че пър­во­на­чално се об­ра­зу­ват един вид обвивки; ед­на след дру­га те


би­ват умъ­р­т­вя­ва­ни и ко­га­то окон­ча­тел­но се стиг­не до със­то­яние на покой, за­поч­ва фор­ми­ра­не­то на къл­бо­вид­ни­те не­бес­ни тела. Тук Вие има­те пред се­бе си не оне­зи чис­то ме­ха­ни­чес­ки процеси, с ко­ито Кант-Лапласовата те­ория обяс­ня­ва въз­ник­ва­не­то на на­ша­та Слънчева систе- ма, а ду­хов­ни­те дейс­т­вия на вис­ши­те Йерархии.


Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
BG%20DOCS -> Окултна история


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница