Лекции изнесени в Дюселдорф от 12 до 18. 1909 г

Швейцарският фи­ло­соф и ан­т­ро­по­лог Игнац Паул Трокслер (1780-1866), уче­ник и при­ятел на Шелинг, вижда в ан­т­ро­по­со­фи­ята ед­но "повише- ние" на до­се­гаш­на­та философия, ко­ято се из­ди­га до един вид "ме­ди­татив­на философия": "Колко ра­дос­т­но е, че на­й-­но­ва­та фи­ло­со­фия се ус­т­ре­мя­ва към вся­ка ед­на ан­т­ро­по­софия и, следователно, се про­явя­ва как­то в поезията, та­ка и в историята. При то­ва не тряб­ва да смятаме, че та­зи идея е плод на ня­как­ва спекулация, как­то и да смес­ва­ме ис­тин­с­ка­та ин­ди­ви­ду­ал­ност на чо­ве­ка ни­то със су­бек­тив­ния дух или Аза, ни­то с аб­со­лют­ния Дух. "

През 1882 Роберт Цимерман из­да­ва във Виена своя ос­но­вен труд "Въ- ведение в антропософията", кой­то оказ­ва из­вес­т­но въз­дейс­т­вие вър­ху Рудолф Щайнер. Разбира се, по­-къс­но Рудолф Щайнер из­пъл­ва то­ва поня­тие със съв­сем дру­го съдържание.

От съ­чи­не­ни­ята и лек­ци­ите на Рудолф Щайнер (Събр. Съч. № 1-354) е ясно, че "антропологията" и "ан­т­ропософията" не се из­к­люч­ват взаимно. Просто към ме­то­до­ло­ги­ята на ес­тес­т­ве­но­на­уч­но­то познание, той при­ба­вя ме­то­до­ло­ги­ята на свръх­се­тив­но­то познание, ка­то и в два­та слу­чая обек­ти­те са ед­ни и същи: Човекът, Земята, Космосът.

Основният стре­меж на ан­т­ро­по­соф­с­ки­-­ори­ен­ти­ра­на­та Наука за Духа е да стиг­не един все­об­х­ва­тен "об­раз на све­та и човека" Антропософията не е

Когато Рудолф Щайнер за­поч­ва да обос­но­ва­ва на­уч­но ре­зул­та­ти­те от сво­ите "ду­шев­ни наблюдения", той установява, че осо­бе­но в об­лас­т­та на философията, въп­ро­сът неп­ре­къс­на­то опи­ра до гра­ни­ци­те на чо­вешко­то познание. За не­го ста­ва все по-ясно: нес­по­соб­нос­т­та за нрав­с­т­ве­ни дейс­т­вия се дъл­жи тък­мо на об­с­тоятелството, че на­ука­та ка­пи­ту­ли­ра пред гра­ни­ци­те на не­се­тив­ния свят и пре­дос­та­вя то­зи свят на мис­ти­ците. Единственият на­чин да се прех­вър­ли мост меж­ду се­тив­ни­те въз­п­ри­ятия и ду­хов­ния "све­то­вен ред", а с то­ва да се стиг­не и до ед­но по­-дъл­бо­ко раз­би­ра­не на света, се със­тои в пре­одо­ля­ва­не­то на съ­щес­т­ву­ва­щите поз­на­ва­тел­ни граници.

За Рудолф Щайнер не­се­тив­ни­те си­ли бя­ха не­ос­по­рим факт, съ­що как­то и фи­зи­чес­ки­те при­род­ни сили. Ето за­що той на­со­чи сво­ето вни­ма­ние и в две­те посоки.

Изходната точ­ка на не­го­во­то гран­ди­оз­но де­ло след­ва да тър­сим в ес­тес­т­ве­но­на­уч­ни­те му раз­ра­бот­ки и студиите, свър­за­ни с те­ория на поз­на­ни­ето от осем­де­сет­те го­ди­ни на 19 век.

Но "познанието" при Рудолф Щайнер да­леч не се ог­ра­ни­ча­ва са­мо в не­пос­ред­с­т­ве­но­то раз­г­леж­да­не на съ­щес­т­во­то "човек" и не­го­ви­те връз­ки с външ­ния свят. В слу­чая - и то­ва е съ­щес­т­вен приз­нак на ан­т­ро­пософ­с­ко­то ду­хов­но из­с­лед­ва­не - на­ред с об­що­из­вес­т­ни­те и "признати" ду­шев­ни способности, чрез кон­центра­ция и дру­ги раз­но­вид­нос­ти на "ду­шев­но­то обучение", се сти­га до ед­но за­дъл­бо­ча­ва­не и раз­ши­ря­ва­не на чо­веш­ко­то съзнание.

Типичен при­мер в то­ва от­но­ше­ние е за­гат­на­то­то още през 1909 "уче­ние за сетивата". В не­го виж­да­ме как Рудолф Щайнер при­да­ва стойност не на слу­чай­ни­те ре­зул­та­ти от ед­но или дру­го ду­хов­но изследване, а на ек­зак­т­но­то описание, прос­ле­дя­ва­що пре­хо­да от "обикновените" се­тив­но­-фи­зи­чес­ки фак­ти към не­се­тив­но­-ду­хов­ни­те явления. За не­го вяр­на­та и точ­на пред­с­та­ва за чо­веш­ки­те се­ти­ва ка­то не­об­хо­ди­ми "органи", с чи­ято по­мощ чо­век въз­п­ри­ема и осъз­на­ва света, е ре­ши­тел­на­та крачка, из­ди­га­ща обоб­ще­ни­ята от не­го­ва­та "Фи­ло­со­фия на свободата" в сфе­ра­та на ду­хов­но­-п­рак­ти­чес­кия живот. Към "досегашните" пет сетива, той при­ба­вя дру­ги седем, свър­за­ни с въз­п­ри­ема­не­то на "живота", "движението", "рав- новесието", "топлината", "словото", "мисълта" и "Азът".

През след­ва­щи­те де­се­ти­ле­тия - след ка­то е нап­ра­вил раз­тър­с­ва­щи раз- крития, за­ся­га­щи ос­но­ви­те на пси­хологията, философията, ан­т­ро­по­ло­ги­ята и хрис­то­ло­ги­ята - Рудолф Щайнер раз­ши­ря­ва сво­ите лек­ци­он­ни цик­ли и в об­лас­т­та на педагогиката, медицината, физиката, икономиката, сел­с­ко­то стопанство.

*28. Клавдий Птоломей. 87-165, ас­т­ро­ном и ге­ог­раф в Александрия. Планетата Уран е от­к­ри­та през 1781 от Herschel, а Плутон - през 1846 от L. Verrier.

*29. За ин­ди­ви­ду­ал­нос­т­та на Заратустра - един от ве­ли­ки­те пред­во­ди­те­ли на човечеството, ос­но­ва­тел на пер­сийс­ка­та култура, как­то и за мяс­то­то му в тай­на­та на "две­те де­ца Исус" виж Лекция от 18 Септември 1909 в "Евангелието на Лука" (Събр. Съч. №114), как­то и Лекции от 1 Сеп- тември и 2 Септември 1910 в "Евангелието на Матей" (Събр. Съч. №123).

*30. За да бъ­дат раз­б­ра­ни про­це­си­те от Лемурийската епо­ха се на­ла­га да при­пом­ним ня­кои от ос­нов­ните ду­хов­но­-на­уч­ни раз­к­ри­тия на Р. Щай- нер, опи­са­ни глав­но в "Хрониката на Акаша" (Събр. Съч. №11) и "Въве- дение в Тайната наука" (Събр. Съч. №13). Към Бел. №4 мо­жем да при­ба­вим следното: От Полярната епо­ха насам, раз­ви­ти­ето на Земята пред­с­тав­ля­ва един неп­ре­къс­нат про­цес на сгъстяване. Самата Полярна епо­ха Рудолф Щайнер опис­ва така: "Земята пред­с­тав­ля­ва ед­но ог­ром­но кълбо, ко­ето е със­та­ве­но от без брой мал­ки етер­ни къл­ба - етер­ни­те чо­ве­ци -, ко­ето е об­гър­на­то от ед­на ас­т­рал­на обвивка, съ­що как­то днеш­на­та Земя е об­гър­на­та от сво­ята атмосфера. В та­зи ас­т­рал­на об­вив­ка (атмосфера) жи­ве­ят ас­т­рал­ни­те чо­ве­ци и там те уп­раж­ня­ват оп­ре­де­ле­ни въз­дейс­т­вия вър­ху сво­ите етер­ни отпечатъци. Астралните чо­вешки ду­ши съз­да­ват в етер­ни­те от­пе­ча­тъ­ци съ­от­вет­ни органи, про­буж­дай­ки в тях един ете­рен живот. В рамки­те на ця­ла­та Земя ня­ма­ше дру­га раз­но­вид­ност на ма­те­ри­ята ос­вен фи­ния жиз­нен етер. "

През Хиперборейската eпoxа част от ете­ра се сгъс­тя­ва във въздух, а част от то­зи въз­дух по­-къс­но се сгъстя­ва във вода. На то­зи етап от сво­ята еволюция, чо­ве­кът е със­та­вен от раз­лич­ни ви­до­ве етер; фи­зи­чес­ки­те суб­с­тан­ции все още не съществуват. Определени жи­вот­ни и рас­те­ния (да­леч­ни пред­шес­т­ве­ни­ци на се­гашните) съ­що имат сво­ето мяс­то в жи­во­та на Земята.

За да не се до­пус­не пре­ка­ле­но "втвърдяване" в Земните условия, по­-фи­ни­те етер­ни си­ли и Същества, близки до "свет­лин­ния етер", се от­де­лят от Земята и об­ра­зу­ват но­во не­бес­но тяло, Слънцето, око­ло ко­ето продъл­жа­ва да кръ­жи Земята (все още свър­за­на със се­гаш­на­та Луна).

Отделянето на Слънцето (и на свър­за­ни­те с не­го Духовни същества) ра­ди­кал­но про­ме­ня жиз­не­ни­те ус­ловия на Земята. Светлинните сили, дей-­
ст­ву­ва­щи до то­зи мо­мент на Земята, ста­ват "външни". До то­зи мо­мент чо­ве­кът раз­по­ла­га глав­но със слу­хо­во­то и осе­за­тел­но­то се­ти­во (виж Бел. №3), се­га той из­г­раж­да пър­ви те на­чен­ки на зри­тел­но­то сетиво.

След от­де­ля­не­то на Слънцето, Земята про­дъл­жа­ва да се сгъстява. Част от вод­ни­те ма­си се сгъс­тя­ва в твърда материя, а част от ете­ра се кон­ден­зи­ра в топлина. Така се съз­да­ват ус­ло­вия за съ­щес­т­ву­ва­не­то на че­тири­те царства, човешкото, животинското, рас­ти­тел­но­то и минералното. На то­зи етап от сво­ята еволюция, ка­то на­й-­вис­ше творение, чо­ве­кът пред­с­тав­ля­ва един вид "ог­нен облак".

През следващата, Лемурийска епоха, нас­тъп­ва дру­го гран­ди­оз­но кос­ми­чес­ко събитие: Отделянето на Луна­та от Земята. "Грубите" ве­щес­т­ва или Същества на­пус­кат Земята, за да не пре­чат на чо­веш­ка­та ево­люция. Земните ус­ло­вия от­но­во се про­ме­нят радикално. Ако по­-ра­но чо­ве­кът се е прид­виж­вал по Земята с "пла­ва­тел­ни движения", близ­ки до те­зи на рибите, се­га той "стъп­ва здраво" на зем­на­та твърд и за­ема "изпра­ве­но положение". Друга пос­ле­ди­ца от от­де­ля­не­то на Луната е възник­ва­не­то на половете. Човешките Азове - чий­то но­си­тел ста­ва топ­ла­та чер­ве­на кръв - все по­-з­д­ра­во се свър­з­ват с чо­веш­ки­те фи­зи­чес­ки тела, пре­диз­вик­вай­ки по­-къс­но ха­рак­тер­ни­те за чо­ве­ка из­п­ра­ве­но положение, го­вор и мислене. Историята на чо­веш­кия род, как­ва­то я зна­ем от Библията, за­поч­ва имен­но от Лемурийската епоха, ко­га­то ве­че са нали­це и ус­ло­ви­ята за пър­ви­те чо­веш­ки инкарнации.

Следващата схе­ма онаг­ле­дя­ва по­-на­та­тъш­на­та ево­лю­ция на чо­ве­чес­т­во­то и връз­ка­та меж­ду зо­ди­акал­ни­те зна­ци и съ­от­вет­ни­те (ми­на­ли и предстоящи) кул­тур­ни епохи.

зо­ди­ака­лен знак в кул­тур­на­та епо­ха

Старото Слънце

Старата Луна

Земя
1. Полярна епо­ха - Отзвук от Сатурновата епо­ха

2. Хиперборейска епо­ха - Отзвук от Слънчевата епо­ха - Отделяне на

Слънцето

3. Лемурийска епо­ха - Отзвук от Лунната епо­ха - Отделяне на Луната

4. Атлантска епо­ха - Същинска Земна епо­ха

Седемте ат­лан­т­-

с­ки кул­тур­ни епо­хи

 Водолей 22347 Рмоахали

 Козирог 20187 Тлаватли

 Стрелец 18027 Толтеки

 Дева 15867 Турани

 Везни 13707 Семити

 Скорпион 11547 Акадийци

 Лъв 9387 Монголи
5. Следатлантска епо­ха

Cедемтe сле­дат­лан­т­с­ки кул­тур­ни епо­хи

 Близнаци 5067 Персийска кул­тур­на епо­ха

 Овен 2907 Вавилоно-египетска култ­ур­на

 Телец 747 пр. Хр. Гръцко-римска кул­тур­на епо­ха

 Риби 1414 сл. Хр. Германска кул­тур­на епо­ха

 Водолей 3574 Славянска кул­тур­на епо­ха

 Козирог 5734 Калифорнийска кул­тур­на епо­ха

Повторно при­съ­еди­ня­ва­не

на Луната
*31. Елена Петровна Блаватска, 1831-1891. През 1875 за­ед­но с К. Олкот ос­но­ва­ва в Ню Йорк Теософското Общество. Основни съчинения: "Раз- булената Изида", "Тайното учение".

*32. Името Бодисатва е за­им­с­т­ву­ва­но от из­точ­на­та философия. Боди- сатва са оне­зи Учители на чо­ве­чеството, "които, въп­ре­ки че са ин­кар­ни­ра­ни във фи­зи­чес­ко тяло, про­дъл­жа­ват да об­щу­ват с бо­жес­т­ве­но­-ду­ховни­те Същества, за да спо­де­лят пос­ле с чо­ве­ка всич­ко онова, ко­ето те на­уча­ват за тих". В сво­ята пос­лед­на ин­кар­на­ция все­ки Бодисатва да­ва в за­вър­шен вид това, ко­ето за­нап­ред хо­ра­та са­ми ще мо­гат да из­г­раж­дат в се­бе си ка­то оп­ре­де­ле­ни ка­чес­т­ва и способности. След ка­то е пос­тиг­нал сте­пен­та Буда, съ­от­вет­ни­ят Боди­сат­ва прес­та­ва да се ин­кар­ни­ра и про­дъл­жа­ва да ръ­ко­во­ди ево­лю­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то от ду­хо­вия свят. Онзи Бодисатва, кой­то по­ема сво­ята ми­сия от Готама Буда, ще бъ­де на­ри­чан Майтрейя Буда. През 1923 Р. Щайнер напомня, че днес си­ту­аци­ята е такова, че "не хо­ра­та очак­ват ид­ва­не­то на Бодисатва, а са­ми­ят Бодисатва из­чак­ва оно­ва раз­би­ра­не от стра­на на хората, ко­ето би му поз­во­ли­ло да

про­го­во­ри на хората, об­ръ­щай­ки се към тях на своя език... за­що­то чо­ве­чес­т­во­то се на­ми­ра ве­че в епо­ха­та на свободата. "

Подробности за ха­рак­те­ра и ми­си­ята на Бодисатвите виж в Лекция от 16 Септември 1909, "Евангелието на Лука" (Събр. Съч. №114).

*33. Псалом 104, 4.

*34. Възникването на го­во­ра след­ва да тър­сим в епо­ха­та на Старата Луна, ко­га­то Духовете на Движението (Сили, или Динамис) про­низ­ват чо­веш­ко­то етер­но тя­ло с по­то­ци­те на сво­ето ас­т­рал­но тяло. Постепенно се очер­та­ват се­дем вът­реш­ни дви­же­ния на етер­но­то тяло, вся­ко от ко­ито е свър­за­но с оп­ре­де­ле­на пла­не­та от Слънчевата сис­те­ма (Виж Лекция от 11. Юни 1912 в "Човекът в свет­ли­на­та на окултизма...", Събр. Съч. №137)

2. Движение, осъ­щес­т­вя­ва­що мис­ле­не­то

3. Движете, осъ­щес­т­вя­ва­що го­во­ра

4. Движение, осъ­щес­т­вя­ва­що кръвта

5. Движение, oсъщес­тв­ява­що ди­ша­не­то

6. Движение, осъ­щес­т­вя­ва­що жле­зи­те

7. Движение, осъ­щес­т­вя­ва­що раз­м­но­же­ни­ето
След ка­то ве­че е налице, го­вор­но­то дви­же­ние на етер­но­то тя­ло по­па­да под сил­но­то вли­яние на Духовете на Огъня (Архангелите), ко­ито из­г­раж­дат езиковата, рес­пек­тив­но етер­на връз­ка меж­ду ин­ди­ви­ди­те от ед­на ет­ни­чес­ка общност.

В хо­да на сле­дат­лан­т­с­ко­то развитие, вклю­чи­тел­но до Третата сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха (Египетско-халдейската), чо­веш­ко­то се­ти­во все още е при­те­жа­ва­ло ог­ром­на съ­зи­да­тел­на (и разрушителна) сила. Но пос­те­пен­но то гу­би своя бо­жес­т­вен ха­рак­тер и "та­ка тряб­ва да бъде, за­що­то ако бе­ше за­па­зи­ло пре­диш­ната си су­гес­тив­на сила, меж­ду хо­ра­та ни­ко­га ня­ма­ше да се въз­ца­ри свободата... В ду­ше­вен смисъл, чо­ве­кът ви­на­ги би ос­та­нал пос­ле­ди­ца от словото... В хо­да на раз­ви­ти­ето обаче, вмес­то та­зи вът­реш­на сила, се по­яви Съществото, ко­ето мо­же­ше да каже: "Аз съм Словото" - и то­ва е Христос. "

За съ­от­но­ше­ни­ето меж­ду мис­ле­не и го­вор в раз­лич­ни­те ев­ро­пейс­ки езици, как­то и за нем­с­кия език ка­то мис­те­ри­ен език на съв­ре­мен­но­то чо­ве­чес­т­во виж Лекция от 18 Декември 1918 в "Карма на неистината", Събр. Съч. №177.

В сво­ята Лекция от 22 Януари 1917 Рудолф Щайнер пре­дуп­реж­да­ва за го­ле­ми­те опасности, свър­за­ни с не раз­би­ра­не­то на ези­ко­вия проблем. Една от те­зи опас­нос­ти се про­явя­ва ед­ва след смъртта. Става ду­ма за

Днес не­об­хо­ди­мос­т­та от но­ва ду­хов­на стра­те­гия е яс­на за все­ки мис­лещ чо­век и ти мо­же да бъ­де из­в­лече­на от идей­но­то съ­дър­жа­ние на са­ма­та антропософия.

*35. Терминът "спи­ри­ту­ал­на икономия" би тряб­ва­ло да на­соч­ва вни­ма­ни­ето на чи­та­те­ля към ци­къ­ла от 23 лекции, из­не­сен от 21 Януари до 15 Юни 1909 в раз­лич­ни гра­до­ве под над­с­лов "Принципът на спи ри­ту­ал­на­та ико­но­мия и въп­ро­си­те на прераждането", Събр. Съч. №109

*36. Името ид­ва от сан­с­к­рит­с­кия ко­рен ман = мисия. В те­ософ­с­ко­-­ан­т­ро­по­соф­с­ки сми­съл с то­ва име се свър­з­ва ве­ли­кия ос­но­ва­тел на 5 ко­рен­на ра­са или на ця­ла­та Следатлантска епоха.

*37. Виж Рудолф Щайнер - Какво в пра­ви Ангела в на­ше­то астрално. тяло" - Лекция от 9 Октомври, нере­дак­ти­ран бъл­гар­с­ки пре­вод на Д. Даскалов е на раз­по­ло­же­ние в биб­ли­оте­ки­те на Антропософските Дру- жества

Извлечение от лекцията, нап­ра­ве­но от Christian Karl, "Handbuch zum Vortragswerk Rudolf Steiners, Novalis Verlag: Под ръ­ко­вод­с­т­во­то на Духовете на Формата, Ангелите създа­ват в чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тя­ло оп­ре­де ле­ни образи, и то спо­ред принципи, в ко­ито са вло­же­ни но­ви си­ли за бъ­де­ща­та ево­лю­ция на човечеството. Тези об­ра­зи во­дят до из­жи­вя­ва­не­то на аб­со­лют­но братс­т­во меж­ду хората, до сво­бо­да на ре­ли­ги­оз­ни­те веро­из­по­ве­да­ния и до год­ност за при­ема­не на ан­т­ро­по­соф­с­ки­те истини.

Ако те­зи им­пул­си бъ­дат пpиeти в буд­но съзнание: Поражда се дъл­бок ин­те­рес към дру­ги­те хора. Става очевидно, че Христовият Импулс пред­пос­та­вя пъл­на ре­ли­ги­оз­на свобода. Ускорява се но­во­то ид­ва­не на етер­ния Христос. В об­лас­т­та на техниката: Само оп­ре­де­ле­ни хо­ра с фи­ни дви­же­ния на сво­ите етер­ни тела, ще мо­гат да при­веж­дат ма­ши­ни­те в действие.

Ако те­зи имп­ул­си бъдат проспани. Ангелите из­мес­т­ват сво­ята дейност в етер­но­-фи­зи­чес­кия ор­га­низъм на спя­щия човек. Самите Ангели пре­тър­пя­ват дъл­бо­ка промяна, "за ко­ято аз не мо­га да говоря, по­не­же ти спа­да към оне­зи на­й-­вис­ши тай­ни на посвещението, за ко­ито днес все още не би­ва да се каз­ва нищо". Вместо братс­т­во - не­ов­ла­дя­еми и раз­ру­ши­тел­ни сек­су­ал­ни инстинкти. Науката от­к­ри­ва из­вън­ред­но ак­тив­ни субстанции, чи­ито вред­ни въз­дейс­т­вия ти пре­це­ня­ва ка­то полезни. В об­лас­т­та на техниката: Наслагването на оп­ре­де­ле­ни виб­ра­ции ще во­ди до ос­во­бож­да­ва­не на огром­ни и опас­ни за чо­ве­ка сили.

*38. "Светът, Земята и човекът: тях­на­та същност и тях­но­то развитие, раз­г­ле­да­ни във връзка с Еги­петска­та ми­то­ло­гия и съвре­мен­на­та култу- ра", 11 Лекции в Щутгард, 1908 (Събр. Съч. №105) и "Египетските ми­то­ве и Мистерии, 11 Лекции в Лайпциг, 1908 (Събр. Съч. №106).

*39. Духовно-научното из­с­лед­ва­не на Р. Щайнер установява, че не сър­це­то дви­жи кръвта, а обратно: кръвта е ис­тин­с­ка­та при­чи­на за сър­деч­на­та дейност. Относно про­из­хо­да и етер­на­та при­ро­да на вът­реш­ни­те ор­га­ни виж:

1. Р. Щайнер - "Въведение в Тайната наука" (Събр. Съч.№13), Гл. "Развитието на све­та и човека"

2. Р. Щайнер -"Окултна физиология", 8 Лекции в Прага, 1911 (Събр. Съч. №128)

3. Р. Щайнер - "Духовна на­ука и медицина", 20 Лекции в Дорнах, 1920 (Събр. Съч. №312)

Последните два лек­ци­он­ни ци­къ­ла са пре­ве­де­ни от д-р Теменуга Станева и са на раз­по­ло­же­ние в биб­лиоте­ки­те на Антропософските Дружества.

4. Р. Щайнер - "Антропософията ка­то космософия", ІІ част (Събр. Съч. №208), Лекция от 29 Октомври 1921

5. Р. Щайнер - "Етеризацията на кръвта. Навлизането на етер­ния Хри- стос в ево­лю­ци­ята на Земята" - Лекция от 1 Октомври 1911, Базел, вклю­че­на по­-къс­но в "Езотеричното хрис­ти­ян­с­т­во и ду­хов­но­то ръко­вод­с­т­во на човечеството" - 23 Лекции в раз­лич­ни градове, 1911-1912 (Събр. Съч. №130)

6. Д-р Е. Танев - "Джогингът и съв­ре­мен­ния спорт в свет­ли­на­та на антропософията" (Гл. 3 "Как ан­т­ро­по­соф­с­ки­те ле­ка­ри раз­би­рат сър­деч­но­-съ­до­ва­та система?")

*40. Занапред раз­м­но­жи­тел­ни­те про­це­си у чо­ве­ка ще се осъ­щес­т­вя­ват в об­лас­т­та на ларинкса. Виж Р. Щайнер - "Теософията на розенкройцера", 14. Лекции в Мюнхен, 1907 (Събр. Съч. №99) и по-специално: Лекция от 5 Юни 1907.

Прекратяването на фи­зи­чес­ко­то раз­м­но­же­ние е по­со­че­но в Лекция от 7 Октомври 1917, "Духовете на Мрака..." (Събр. Съч. №177). "Общо взето, още през сед­мо­то хи­ля­до­ле­тие же­ни­те ще ста­нат безплодни... Послед- ните епо­хи от пла­не­тар­на­та ево­лю­ция на Земята ще при­ну­дят чо­ве­ка - ма­кар и да е все още в нейни­те пре­де­ли - да се от­ка­же от фи­зи­чес­ко­то тяло".

*41. Познанието за пре­въп­лъ­ще­ни­ето (реинкарнацията) и съд­ба­та (Кар- мата) на чо­ве­ка спа­да към на­й-­съ­щес­т­ве­на­та част на ан­т­ро­по­соф­с­кия мироглед. Приемането на иде­ята за ре­ин­кар­на­ци­ята и Кармата хвър­ля съ­вър­ше­но но­ва свет­ли­на вър­ху ос­нов­ни­те проб­ле­ми на чо­веш­ко­то съществуване: сми­съ­лът на живота, щас­ти­ето и нещастието, семейст- вото, професията, мо­ти­ви­те на на­ши­те дейс­т­вия и т.н. Според Р. Щайнер за­нап­ред ре­ин­кар­на­ци­ята и Кармата ня­ма да са са­мо лич­но убеж­де­ние на от­дел­ни хора, а "стро­го не­об­хо­ди­ми представи", без ко­ито ис­тин­с­кия нап­ре­дък на ес­тес­т­ве­ни­те на­уки ще бъ­де невъзможен.

"Животът на чо­ве­ка меж­ду раж­да­не­то и смър­т­та за­ви­си от три фактора. Те ле­жат от­въд гра­ни­ци­те на жи­во­та и смъртта. Тялото се под­чи­ня­ва на за­ко­на за наследствената; ду­ша а се под­чи­ня­ва на съдбата, ко­ято чо­век из­г­раж­да сам. Тази съд­ба из­г­ра­де­на от са­мия човек, мо­же да се на­зо­ве със ста­ро­то име, не­го­ва Карма. А Духът се под­чи­ня­ва на за­ко­на за пре- раждането. С по­мощ­та на чис­та­та логика, вся­ко мислене, ко­ето раз­г­леж­да яв­ле­ни­ята на жи­во­та и не се стра­ху­ва от сво­ите край­ни изводи, мо­же да стиг­не до иде­ята за пре­раж­да­не­то и Кармата. Ако е вярно, че ми­на­ли­те съ­щес­т­ву­ва­ния се прос­ти­рат пред от­во­ре­но­то "ду­ховно око" на яс­но­ви­де­ца под фор­ма­та на изживявания, не по­-мал­ко вяр­но е, че ис­тин­нос­т­та на та­зи идея е дос­тъп­на и за разума", "Теософия" (Събр. Съч. № 9)

Според свръх­се­тив­ни­те из­с­лед­ва­ния на Рудолф Щайнер, ритъ­мът на пре­раж­да­ни­ята или реинкарнациите, на­ред с мно­го дру­ги фактори, за­ви­си и от ня­кои чис­то ис­то­ри­чес­ки закономерности. В рам­ки­те на приб­лизи­тел­но 26000 го­ди­ни т.н. "про­лет­на точка" на рав­но­ден­с­т­ви­ето се прид­виж­ва по про­те­же­ние на це­лия Зодиак, та­ка че сред­но на 2160 го­ди­ни тя пре­ми­на­ва през един зо­ди­ака­лен знак. През то­зи пе­ри­од ус­ло­ви­ята на Земята се про­ме­нят радикално, та­ка че чо­веш­ки­ят Аз се ин­кар­ни­ра в съ­вър­ше­но но­ва среда, за да пос­тигне съ­вър­ше­но но­ви опитности. И по­не­же мъ­жът и же­на­та въз­п­ри­емат и из­жи­вя­ват све­та по ко­рен­но разли­чен начин, по пра­ви­ло ед­на чо­веш­ка ин­ди­ви­ду­ал­ност се ин­кар­ни­ра през то­зи 2160-го­ди­шен пе­ри­од два пъ­ти - вед­нъж ка­то мъж и вед­нъж ка­то жена. Разбира се ин­тер­ва­ли­те меж­ду от­дел­ни­те пре­раж­да­ния оп­реде­лят от ево­лю­ци­он­но­то рав­ни­ще на Аза, как­то и от силите, ко­ито чо­ве­кът пре­на­ся в ду­хов­ния свят след смър­т­та на сво­ето фи­зи­чес­ко тяло. В дъл­бо­ко езо­те­рич­ни­те си лек­ции вър­ху Кармата, из­не­се­ни през 1924, Събр.

В биб­ли­оте­ки­те на Антропософските Дружества се съх­ра­ня­ват и са на раз­по­ло­же­ние не­ре­дак­ти­ра­ни­те бъл­гар­с­ки пре­во­ди на по­реди­ца­та Езоте- рични из­с­лед­ва­ния на кар­ми­чес­ки­те връзки, ко­ято включва.

І том

Формиране на кос­ми­чес­ки­те си­ли 12 лек­ции в Дорнах, 16.02 - 23.03. 1924 ( Събр. Съч. № 235)

Кармическите връз­ки в хо­да на об­що­чо­веш­ко­то раз­ви­тие - 17 лек­ции в Дорнах, 06.04 - 26.06. 1924 ( Събр. Съч. № 236)

III том

Кармическите връз­ки на Антропософското Движение 11 лек­ции в Дорнах, 01.07. - 08.08. 1924 (Събр. Съч. №237).

IV том

Съвременният ду­хо­вен жи­вот и Антропософското Движение 10 лек­ции 05.09. - 28.09. 1924 (Събр. Съч. № 238).

Езотерично изслед­ва­не на кар­ми­чес­ко­-кос­ми­чес­ки­те връз­ки - 16 лек­ции в Прага, Париж, Бреслау, 29.03. - 15.06. 1924 (Събр. Съч. №239).

VI том

Кармата на Антропософското Общество - 15 лек­ции в Арнхайм, Лондон, Берн, Цюрих, Щутгарт 25.01. - 27.08. 1924 (Събр. Съч. № 240).

*43. Виж Р. Щайнер - "Евангелието на Матей" (Събр. Съч. №123), Лек- ция от 2 Септември 1910.

*44. Леонардо да Винчи: 1452-1519

Рафаело: 1483-1520