Лекции изнесени в Дюселдорф от 12 до 18. 1909 г

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ

Вероятно в края на вче­раш­на­та лек­ция у мно­зи­на от Вас са въз­ник­на­ли ре­ди­ца въпроси, свър­за­ни е та­ка на­ре­че­на­та на­й-­низ­ша сте­пен от ду­хов­ни­те Йерархии. И то­ва е на­пъл­но естествено, по­не­же те­зи не­ща звучат твър­де съм­ни­тел­но за мис­ле­не­то и пред­с­та­ви­те на на­ши­те съвременни- ци. В хо­да на лек­ци­он­ния ци­къл ще бъ­де хвър­ле­на свет­ли­на и вър­ху дру­ги области, оба­че не­ка още днес да из­тък­на нещо, за да има­те ясен пог­лед от­нос­но ду­шев­но­то състояние, ко­ето е не­об­хо­ди­мо за раз­г­леж­да­не­то на по­доб­ни теми.

Всеки от Вас би могъл, примерно, да пос­та­ви въпрос: Добре, ако дейс­т­ви­тел­но се за­мис­лим вър­ху ес­тество­то на ка­мъ­ка и по то­зи на­чин ос­во­бож­да­ва­ме омагьо­са­ни­те в не­го еле­мен­тар­ни Същества, как­во ос­та­ва в камъка, след ка­то те се из­диг­нат на­го­ре в ду­хов­ния свят? А как­во ста­ва с дру­ги­те еле­мен­тар­ни Същества, ко­ито ид­ват на тях­но място?

Както казах, в те­зи лек­ции ще се опи­там да отго­во­ря на ред въпроси, оба­че на пър­во мяс­то тряб­ва да под чер­тая следното: за­се­га чо­ве­кът из- об­що не е в със­то­яние да схва­не помощта, ко­ято той по­лу­ча­ва от Земята. Защото всич­ко на Земята е об­гър­на­то от илюзии, от Майя, и в на­ши­те

Точно как­то чо­ве­кът пре­ми­на­ва от ед­но въп­лъ­ще­ние в дру­го въплъще- ние, от ед­на ме­та­мор­фо­за в дру­га метаморфоза, та­ка и всич­ки Същества от Вселената, от на­й-­мал­ко­то до най-голямото, до­ри ед­но та­ко­ва съ­ще- ство, как­во­то е на­ша­та Земя, следователно, ед­но пла­не­тар­но Същество пре­ми­на­ва през по­ре­ди­ца от пос­ледо­ва­тел­ни въплъщения. Нашата Земя да­леч не ви­на­ги е съ­щес­т­ву­ва­ла в се­гаш­ния си ви­д; ­ние знаем, че тя е би­ла пред­шес­т­ву­ва­на от ед­но дру­го пла­не­тар­но въплъщение. В на­ши­те ан­т­ро­по­соф­с­ки кръ­го­ве чес­то сме обсъждали, че как­то в се­гаш­на­та си ин­кар­на­ция чо­ве­кът е пре­въп­лъ­ще­ние на един ми­нал живот, та­ка и Земя­та е пре­въп­лъ­ще­ние на ед­на древ­на планета, ко­ято е съ­щес­т­ву­ва­ла пре­ди нея. Ние на­ри­ча­ме та­зи предшес­т­ву­ва­ща пла­не­та с име­то Старата Луна, без да има­ме пред­вид днеш­на­та Луна, ко­ято е са­мо един малък ос­татък от Старата Луна; Старата Луна е пре­диш­на­та пла­не­тар­на ин­кар­на­ция на на­ша­та Земя; ня­ко­га тя на­ис­ти­на е съществувала, пос­ле е нав­ляз­ла в един пе­ри­од на чис­то ду­хо­вен живот, кой­то обик­но­ве­но нари­ча­ме Пра- лайя. На свой ред Старата Луна съ­що е би­ла пред­шес­т­ву­ва­на от ед­на още по­-д­рев­на пла­не­тарна ин­кар­на­ция - Cтapoтo Слънце. А то­ва Старо Слънце, следователно, не днеш­но­то Слънце, е пре­въплъ­ще­ние на пос­лед­на­та планета, ко­ято мо­жем да ви­дим в миналото: Стария Сатурн. И та­ка ние има­ме че­ти­ри пос­ле­до­ва­тел­ни въплъщения: Сатурн, Слънце, Луна, Земя.

Ние чес­то сме спо­ме­на­ва­ли и друго: че вся­ко пла­не­тар­но със­то­яние има сво­ята стро­го оп­ре­де­ле­на задача. И как­ва е за­да­ча­та на на­ша­та Земя? Задачата на на­ша­та Земя е нап­ра­ви въз­мож­но съ­щес­т­ву­ва­ни­ето на чо- века, или по­не на то­ва ко­ето днес на­ри­ча­ме с име­то "човек". Всички пла­не­тни ка­чес­т­ва Земята са за­мисле­ни така, че бла­го­да­ре­ние на тях той да се пре­вър­не в ед­но Азово същество*13. Естествено, чо­ве­кът беше на­ли­це и в пре­диш­ни­те пла­не­тар­ни състояния, но то­га­ва тях­на­та за­да­ча бе­ше съв­сем друга. Следователно, чо­веш­ко­то съ­щес­т­во ста­ва "човек" в се­га- ш­ния сми­съл на та­зи дума, ед­ва на Земята. А на пре­диш­ни­те пла­не­тар­ни състояния, "човеци" ста­на­ха дру­ги Същества, ко­ито днес се на­ми­рат на мно­го по­-ви­со­ка степен от еволюцията. Може би ще си спомните, че в
мо­ята кни­га "Християнството ка­то мис­ти­чен факт" аз спо­ме­на­вам след- ното: един еги­пет­с­ки мъд­рец спо­де­ля с гър­ка Солон ед­на за­бе­ле­жи­тел­на ис­ти­на от древни­те Мистерии, а имен­но важ­на­та истина, че ня­ко­га Бого- вете са били. Да, то­ва бе­ше ед­на от оне­зи мис­терий­ни истини, до ко­ито окул­т­ни­ят уче­ник бе­ше до­пус­кан още през древността: Боговете, ко­ито днес сто­ят ви­со­ко го­ре в ду­хов­ни­те висини, не са би­ли ви­на­ги Богове, а ня­ко­га са би­ли и "човеци" т.е. ми­на­ли са и през чо­веш­ка­та сте­пен на еволюцията. Естествено, от та­зи мис­те­рий­на ис­ти­на окул­т­ни­те уче­ни­ци из­в­ля­коха след­но­то ло­ги­чес­ко продължение: а именно, че един ден и чо­ве­ци­те ще ста­нат Богове. И тък­мо по­ра­ди сво­ята здра­ва ло­ги­ка то­зи из­вод бе­ше смя­тан за не­що опасно; за­що­то ако чо­ве­кът ня­ко­га мо­же да ста­нат Богове. И тък­мо по­ра­ди сво­ята здра­ва ло­ги­ка то­зи из­вод бе­ше смя­тан за не­що опас­но­; за­що­то ако чо­ве­кът ня­ко­га мо­же да ста­не Бог, той тряб­ва да е дос­та­тъч­но уз­рял за това; а ако в оп­ре­де­лен мо­мент си въ­обра­зи че от­к­ри­ва Бога в се­бе си, пре­ди да е дос­та­тъч­но узрял, той се прев­ръ­ща не в Бог, а в обик­но­вен глупак. Следователно, пред чо­ве­ка се от­к­ри­ват два пътя: или да из­ча­ка в пъл­но тър­пе­ние сво­ето "обожествя- ване", как­то се из­ра­зя­ва Дионисий Аеропагита, или пред­ва­ри­тел­но да си въобрази, че ве­че е ста­нал Бог. Единият път дейс­т­ви­тел­но во­ди към све­та на Боговете; дру­ги­ят път во­ди към бе­зу­ми­ето и лудостта.

Ние сме склон­ни да виж­да­ме из­вес­т­на обър­ка­ност и не­до­ра­зу­ме­ния в начина, но кой­то се из­ра­зя­ват древните, имен­но за­що­то ве­че не мо­жем да раз­ли­ча­ва­ме от­дел­ни­те ка­те­го­рии бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ни Същества. Когато го­во­ре­ше за Боговете, еги­пет­с­кия мъд­рец ня­ма­ше пред­вид са­мо ед­на ка­те­го­рия Богове, а ця­ла по ре­ди­ца от бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ни Съще- ства. Дионисий Аеропагита, как­то и из­точ­ни­те мъд­ре­ци ви­на­ги са гово­ре­ли не заедно, а за мно­го Божества. Дали го­во­рим за Ангели, или за Дхиан-Хонас*14, е все едно, за­щото онези, ко­ито поз­на­ват ми­ро­ва­та Мъдрост, знаят, че то­ва са са­мо раз­лич­ни име­на на ед­но и съ­що нещо.

Невидимите Същества, ко­ито сто­ят не­пос­ред­с­т­ве­но над човека, или с дру­ги думи, са из­диг­на­ти с ед­на степен над човека, хрис­ти­ян­с­ки­ят езо­те­ри­зъм на­ри­ча Ангели или Вестители, т.е. Вестители на бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ния свят.

Онези Същества, ко­ито сто­ят ед­на сте­пен над Ангелите, или две сте­пе­ни над човека, се на­ри­чат Архангели, Архангелои или Духове на Огъня. Онези Същества, ко­ито в слу­чай че ми­на­ват през ета­пи­те на сво­ето нор­мал­но развитие, и сто­ят ед­на сте­пен над Архангелите, се на­ри­чат Архаи, или Духове на Личността. И така, за­се­га ние раз­г­леж­да­ме те­зи три ка­те­го­рии Същества, ко­ито сто­ят на три раз­лич­ни сте­пе­ни над чо­вешко­то царство. Всичките ве­че са ми­на­ли през сво­ята "човешка" степен. Съще- ствата, ко­ито днес на­ри­чам Ангели - ако раз­г­леж­да­ме не­ща­та спо­ред

Следователно, те­зи Същества пос­те­пен­но се от­де­ли­ха от чо­веш­ко­то цар­с­т­во и днес те из­пъл­ня­ват сво­ите за­да­чи в вис­ши­те ду­хов­ни Йерархии. така, ако се опи­та­ме да из­б­ро­им - раз­би­ра се, в ду­хо­вен сми­съл - тези ево­лю­ци­он­ни степени, би тряб­ва­ло да кажем: В ус­ло­ви­ята на Земята ви­ди­ми са ми­не­рал­но­то царство, рас­ти­тел­но­то царство, жи­во­тин­с­ко­то цар­с­т­во и чо­веш­ко­то царство, а пос­ле ние се из­ди­га­ме в не­ви­ди­мия свят, къ­де­то са цар­с­т­ва­та на Ангелите, на Архангелите, или Духовете на Огъня, и на Архаите, или Духовете на Личността. И до­ка­то всич­ки те­зи Съще- ства нап­ред­ва­ха в сво­ето раз­ви­тие и се издигаха, та­ка да се каже, от "човеци" в Богове, или във Вестители на Боговете, до­ка­то те нап­ред­ва­ха в чис­то ду­хов­ни­те из­ме­рения на съществуванието, про­ме­ня­ха се и планетите, на ко­ито и за­ра­ди ко­ито те живееха. Ако нап­ри­мер се обър­нем на­зад към Стария Сатурн, къ­де­то Архаите пос­тиг­на­ха сво­ята "чове- шка" степен, ние ще ус­та­новим, че пла­не­тар­ни­те ус­ло­вия там бя­ха твър­де раз­лич­ни от те­зи на на­ша­та Земя.

Вчера ние посочихме, че на на­ша­та Земя раз­ли­ча­ва­ме че­ти­ри елемента: земя, вода, въздух, огън или топ­лина. За пър­ви­те три от тях, на Стария Сатурн изоб­що не мо­же­ше да ста­ва дума. От те­зи че­ти­ри еле­мен­та на Стария Сатурн съ­щес­т­ву­ва­ше са­мо огънят, или топлината. Днешният ма­те­ри­алис­тич­но об­ра­зо­ван фи­лософ ще каже: Добре, оба­че топ­ли­на­та мо­же да се про­яви са­мо външно, топ­ли мо­гат да бъ­дат твър­ди­те тела, водата; но топ­ли­на­та не мо­же да съ­щес­т­ву­ва са­ма по се­бе си. Точно то­ва вяр­ва ма­те­ри­алис­тич­но об­разо­ва­ни­ят философ, оба­че то изоб­що не от­го­ва­ря на истината.

Ако Вие бих­те мог­ли да наб­лю­да­ва­те Стария Сатурн с по­мощ­та на днеш­ни­те сетива, как­во щях­те да ус­тановите? Нека да пред­по­ло­жим - естествено, то­ва е са­мо ед­на хи­по­те­за - че Вие бих­те мог­ли да пре­ле­ти­те об­рат­но през ми­ро­во­то прос­т­ран­с­т­во и да по­пад­не­те на Стария Сатурн. Там, къ­де­то се на­ми­ра­ше Старият Сатурн, Вие не бих­те ви­де­ли нищо; там Вие бих­те усе­ти­ли са­мо едно: топлина! Да, ако бих­те мог­ли да пре­ле­ти­те през Стария Сатурн, Вие щях­те да по­лу­чи­те усещането, че пре­ли­та­те през ед­на раз­па­ле­на пещ. Там не бих­те мог­ли да до­ло­ви­те ни­ка­къв по­лъх от вятъра, ни­то бих­те могли, примерно, да плувате, за­щото на Стария Сатурн въз­ду­хът и во­да­та все още не съществуваха. Там Вашите

Вчера аз спо­ме­нах пред Вас, че топлината, та­ка да се каже, има две страни. От ед­на стра­на тя мо­же да бъде вът­реш­но въз­п­ри­ема­на ка­то вът­реш­на топлина; ние чув­с­т­ву­ва­ме се­бе си топ­ли или студени, без да се на­ла­га да до­кос­ва­ме ня­ка­къв пред­мет от външ­ния свят; оба­че ние мо­жем да усе­тим топ­ли­на­та съ­що и външно, ко­га­то до­кос­ва­ме ня­ка­къв то­пъл предмет. Особеното в ево­лю­ци­ята на Стария Сатурн е, че в на­ча­ло то на пла­не­тар­но­то раз­ви­тие топ­ли­на­та бе­ше вътрешна, а в края тя ста­на все по­-външ­на и все по­-въз­п­риемаема. Следователно, ако бих­те мог­ли да пред­п­ри­еме­те ед­но пъ­ту­ва­не през пър­ви­те ета­пи от раз­ви­ти­ето на Ста- рия Сатурн, тогава, нав­ли­зай­ки в Сатурновото пространство, Вие ня­ма­ше да по­лу­чи­те ни­как­во външно усе­ща­не за топлина, оба­че вът­реш­но Вие щях­те да кажете: О, как­ва при­ят­на топ­ли­на ца­ри тук! Да, ако бих­те из­вър­ши­ли то­ва пъ­ту­ва­не през пър­ви­те ета­пи от раз­ви­ти­ето на Стария Сатурн, Вие щях­те да по лу­чи­те ед­но усещане, ко­ето мо­же да бъ­де срав­не­но са­мо с това, ко­ето днес из­жи­вя­ва­ме ка­то ду­шев­на топлина.

Вие бих­те мог­ли да по­лу­чи­те още по­-­яс­на пред­с­та­ва за съ­от­но­ше­ни­ята на Стария Сатурн, ако раз­мис­ли­те вър­ху следното. Вие доб­ре знаете, че съ­щес­т­ву­ва оп­ре­де­ле­на разлика, ако наблюдавате, примерно, ед­на чер­ве­на и ед­на си­ня повърхност. Ако се из­п­ра­ви­те пред чер­ве­ния цвят, Вие
си казвате: то­зи цвят по­раж­да у мен ня­как­во топ­ло чувство; ако се из­п­ра­ви­те пред си­ния цвят, Вие има­те чув­с­т­во­то за студ. Замислете се вър­ху те­зи чувства, ко­ито би­ха се по­ро­ди­ли в чо­веш­ка­та ду­ша при ви­да на чер­ве­ния цвят - ка­къв­то то­гава, естествено, не е има­ло - и се опи­тай­те да усе­ти­те ана­ло­гич­но­то чувство, про­бу­де­но оба­че не от черве­ния цвят, а от ед­на при­ят­на топлина. В края на Сатурновата епо­ха Вие бих­те има­ли не са­мо то­ва вът­решно при­ят­но усещане, а и усе­ща­не­то за ед­на топлина, ид­ва­ща отвън. Сякаш вът­реш­на­та топ­ли­на не­усет­но се е пре­вър­на­ла във външ­но въз­п­ри­ема­ема топлина. Този е пъ­тят на Сатурновото развитие: от ед­на вът­решна, ду­шев­на топ­ли­на към ед­на външ­но въз­п­ри­ема­ема то- плина, към нещо, ко­ето на­ри­ча­ме външ­на топ­лина или огън. Както мал­ко­то де­те из­рас­т­ва и след все­въз­мож­ни пе­ри­пе­тии се прев­ръ­ща в зрял човек, та­ка и на Стария Сатурн из­рас­т­ват Духовете на Личността. Пър- воначално те се чув­с­т­ву­ва­ха вът­реш­но топли, така да се каже, уют­но топли, а пос­ле за­поч­на­ха да чув­с­т­ву­ват та­зи топ­ли­на ка­то нещо, ко­ето се про­явя­ва външно; ся­каш топ­ли­на­та бе­ше на­ме­ри­ла сво­ето тяло. И как­во се по­лу­ча­ва всъщ­ност сега? Ако ис­ка­те да из­ви­ка­те пред ду­шев­ния си пог­лед от­го­во­ра на то­зи въпрос, тряб­ва да си пред­с­та­ви­те следното: Първоначал­но ние има­ме ед­но вът­реш­но за­топ­ля­не на Сатурновото къл­бо­; пос­ле Духовете на Личността по­лу­ча­ват пър­ва­та въз­мож­ност за въ- плъщаване. Докато те се въплъщават, об­ра­зу­ва се и външ­на­та топлина. И ако бихте пред­п­ри­ели ед­но пъ­ту­ва­не в по­-къс­ни­те ета­пи на Сатурно- вото развитие, Вие щях­те да пра­ви­те яс­на раз­ли­ка меж­ду топ­ли­те и сту­де­ни мес­та в Сатурновото тяло. Ако мо­жех­те схе­ма­тич­но да на­ри­су­ва­те от­делни­те топ­лин­ни тела, Вие щях­те да по­лу­чи­те приб­ли­зи­тел­но след­на­та скица:

Цялата Сатурнова по­вър­х­ност бе­ше пок­ри­та с ед­ни вид "яй­ца от топ- лина" Погледнат отвън, Сатурн би напо­до­бя­вал на един къ­пи­нов плод. Какво пред­с­тав­ля­ва­ха те­зи "яй­ца от топлина"? Не друго, а телата, с кои- то раз­по­ла­га­ха Духовете на Личността, и тък­мо чрез вът­реш­на­та си топ­ли­на те­зи Духове на Личността пораж­да­ха външ­на­та топ­ли­на на Стария Сатурн. Бихме мог­ли да се из­ра­зим и така: Носейки се над топ­ли­ната, Духовете, ка­то един вид квачки, мъ­те­ха пър­ви­те ог­не­ни тела. В ми­ро­во­-

В оп­ре­де­лен мо­мент от Сатурновото раз­ви­тие Духовете на Личността по­лу­чи­ха въз­мож­ност от­но­во да превръ­щат външ­на­та топ­ли­на във вът- решна. Този про­цес не бе­ше яс­но очертан, той бе­ше по­-с­ко­ро вът­реш­но подвижен. Всъщност Духовете на Личността неп­ре­къс­на­то по­раж­да­ха те­зи "яй­ца от топлина" и от­но­во ги раз­т­ва­ря­ха в об­ща­та топ­лин­на ма­са на Стария Сатурн. Сега Вие бих­те мог­ли да си пред­с­та­ви­те то­зи процес още по-нагледно. Нека да предположим, че след ка­то сме пъ­ту­ва­ли из Сатурн, ние за­бе­ляз­ва­ме как в оп­ре­де­ле­ни Сатурнови епо­хи прос­то лип­с­ва как­ва­то и да е външ­но въз­п­ри­ема­ема топлина, а е на­ли­це само вътре- шната, приятна, уют­на топлина; ка­то пос­ле от­но­во са по­явя­ват "яй­ца­та от топлина". В то­зи случай Вие бих­те мог­ли да го­во­ри­те за един вид ди­ша­не от стра­на на це­лия Сатурн, и по­-с­ко­ро за ед­но вдишва­не и из­диш­ва­не на огън. Вие бих­те до­ба­ви­ли и друго: Да, ня­ко­га аз съм бил вът­ре в то­зи Стар Сатурн, ко­га­то ця­ла­та външ­на топ­ли­на се е сгъстявала, изчез- вала, прев­ръ­щай­ки се във вът­реш­на ду­шев­на топ­лина. И ето, се­га Са- турн вдиш­ва топлината. А друг път Вие бих­те за­ва­ри­ли на Сатурн об- ратното: мно­жес­т­во "яй­ца от топлина", и то­га­ва бих­те казали: Ето, се­га Сатурн из­диш­ва сво­ята вът­реш­на топ­ли­на и тя се превръ­ща във вън­шен огън.

Виждате ли, древ­ни­те Риши съз­на­тел­но по­раж­да­ха та­зи пред­с­та­ва у сво­ите ученици. Те ги пре­на­ся­ха - така да се ка­же - по ду­хо­вен път на­зад към Стария Сатурн и им поз­во­ля­ва­ха да усе­тят как ед­на ця­ла пла­не­та учас­т­ву­ва в един процес, кой­то при­ли­ча на днеш­но­то вдиш­ва­не и изди- шване. Те пре­диз­вик­ва­ха у тях следна­та представа: Огънят по­ема на­вън и се прев­ръ­ща в без­б­рой топ­лин­ни тела, пос­ле той по­ема навътре, бива всмук­нат и се прев­ръ­ща в Азовата суб­с­тан­ция на Архаите, Духовете на Личността. Ето за­що те срав­нява­ха жи­во­та на та­зи пла­не­та с един вид вдиш­ва­не и издишване, са­мо че на Стария Сатурн вдиш­ва­на и издиш­ва­на бе­ше са­мо топлината. Въздухът все още не съществуваше. Нека да предположим, че би се слу­чило следното: че всич­ки Духове на Лично- стта, оби­та­ва­щи Стария Сатурн, ви­на­ги би­ха вдиш­ва­ли и из­диш­ва­ли топлина. Тогава те би­ха ми­на­ли по нор­мал­ния път на сво­ето развитие, и пос­ле­ди­ци­те би­ха би­ли тези, че след из­вес­т­но вре­ме всич­ко ще­ше от­но­во да се пре­вър­не във вът­реш­на топлина, и Сатурн - ка­то външна ог­не­на пла­не­та - прос­то би изчезнал, от­но­во би се раз­т­во­рил в ду­хов­ния свят.
Ето как­во би мог­ло да се получи! И то­га­ва ние ни­ко­га не бих­ме ми­на­ли през след­ва­щи­те пла­не­тар­ни със­то­яния на Старото Слънце, Старата Лу- на и Земята, по­не­же всич­ко би се пре­вър­на­ло във вът­реш­на топлина, за да се раз­т­во­ри нак­рая без ос­та­тък в ду­хов­ния свят.

Обаче не­ща­та не се раз­ви­ха така. Някои от Духовете на Личността пред­по­че­то­ха да по­емат са­мо ед­на част от из­ди­ша­на­та топлина, та­ка че мно­го от "топ­лин­ни­те яйца" ве­че не по­тъ­ва­ха в дъл­би­ни­те на Стария Са- турн, а ос­та­ва­ха на повърхността. Така пос­те­пен­но на Стария Сатурн въз­ник­на ед­на двойнственост: вът­решна­та топ­ли­на и ре­дом с нея - вън- ш­на­та топлина, въп­лъ­те­на в Сатурновите яйца. Духовете на Личността, та­ка да се каже, пре­дос­та­ви­ха част от из­ди­ша­на­та топ­ли­на на са­ма­та нея. Защо те пос­тъ­пи­ха по то­зи начин? Те тряб­ва­ше да по­стъ­пят по то­зи на- чин; ина­че те не би­ха мог­ли да ста­нат "човеци" в ус­ло­ви­ята на Стария Сатурн.

Защото как­во оз­на­ча­ва да си "човек"! Означава да се из­диг­неш до съз­на­ни­ето за своя Аз. И Вие не мо­жете това, ако не сте в със­то­яние да се раз­г­ра­ни­чи­те - ка­то Аз - от външ­ния свят. Букетът от цве­тя е там, аз съм тук; аз се раз­г­ра­ни­ча­вам - ка­то Аз - от обекта. И Духовете на Личността неп­ре­къс­на­то би­ха раз­п­ръсква­ли своя Аз, ако не бя­ха ос­та­ви­ли "вън" нещо, ко­ето да им оказ­ва из­вес­т­но съпротивление: Сега то­ва нещо е "вън", и аз раз­г­ра­ни­ча­вам се­бе си от обек­ти­ви­ра­ния топ­ли­нен елемент. Духовете на Личността се издиг­на­ха до съз­на­ни­ето за своя Аз, до сво­ето себесъзнание, бла­го­да­ре­ние на това, че те из­т­лас­ка­ха част от Сатурно- вите Същества до сте­пен­та на ед­но чис­то външ­но топ­лин­но съществува- ние. Те си казваха: Аз трябва да от­де­ля не­що от се­бе си и да го ос­та­вя встра­ни от се­бе си, за да се раз­ли­ча­вам от него, за да се про­будя за мо­ето Азово съзнание. Следователно, те съз­да­до­ха ед­но цар­с­т­во ре­дом със са­ми­те тях, и в не­го­во лице те има­ха от­ра­же­ни­ето на са­ми­те се­бе си. По то­зи на­чин обаче, след като, та­ка да се каже, жи­во­тът на Стария Сатурн бе­ше привършил, Духовете на Личността прос­то не бя­ха в със­то­яние да до­пус­нат из­чез­ва не­то на Стария Сатурн. Той би изчезнал, са­мо ако те би­ха вди­ша­ли ця­ла­та топлина; но те ве­че не бя­ха в със­то­яние да вди­шат всич­ко онова, ко­ето бя­ха из­нес­ли из­вън се­бе си. Те тряб­ва­ше да пре­дос­та­вят оно­ва поле, ко­ето им поз­во­ли да се из­диг­нат до самосъзнанието, на са­мо­то него.

Състоянието Пралайя ни­ко­га не би мог­ло да въз­ник­не на Стария Сатурн, ако то­ва за­ви­се­ше са­мо от Духове­те на Личността. За та­зи цел тряб­ва­ше да се на­ме­сят по­-вис­ши Същества; те трябваше, та­ка да се каже, от­но­во да раз­т­во­рят всичко, съз­да­де­но до то­зи момент, за да нас­тъ­пи меж­дин­но­то състояние, Пралайя. Да, по­-вис­ши Същества, чи­ето име се­га са­мо

споменаваме, Престолите, тряб­ва­ше да се на­ме­сят и да раз­т­ворят, да за­ли­чат всичко.

И така, ко­га­то жи­во­тът на Стария Сатурн се приб­ли­жи до своя край, се ра­зиг­ра­ха след­ни­те събития: Духове­те на Личността бя­ха пос­тиг­на­ли сво­ето се­бе­съз­на­ние и от­но­во по­гъл­на­ха в се­бе си част от топлината; ук­реп­вай­ки сво­ето самосъзнание, те от­де­ли­ха от се­бе си ед­но по­-низ­ше царство. Сега се на­ме­си цар­с­т­во­то на Престолите, ко­ито разтвориха, за­ли­чи­ха всичко, и Старият Сатурн по­тъ­на в ед­ни вид пла­не­тар­на нощ.

Но след нея нас­тъ­пи пла­не­тар­но­то утро. Всичко онова, ко­ето ня­ко­га съ­щес­т­ву­ва­ше ка­то "Стария Сатурн", тряб­ва­ше от­но­во да се пробуди, и то­ва ста­на по си­ла­та на оп­ре­де­ле­ни закони, с ко­ито ние ще се за­поз­на­ем по-късно. Ако по­ра­ди вдиш­ва­не­то на ця­ла­та топ­ли­на Старият Сатурн би изчезнал, ця­ло­то Сатурново съ­щес­т­ву­ва­ние ще­ше да про­дъл­жи в ду­хов­ния свят. В то­зи слу­чай ня­ма­ше да нас­тъ­пи ни­как­во про­буж­дане. Наис- тина, за из­вес­т­но вре­ме Престолите ус­пя­ха да раз­т­во­рят оне­зи "яй­ца от топлина", ко­ито бя­ха създа­де­ни от Духовете на Личността, оба­че то­ва не про­дъл­жи дълго. По-нататъшното раз­ви­тие изис­к­ва­ше не­ща­та да пре­ми­нат в ед­на по­-низ­ша сте­пен на съществуванието. Така се стиг­на до пла­не­тар­но­то утро; на стъ­пи вто­ро­то пла­не­тар­но въплъщение, Старото Слънце. И как­во всъщ­ност въз­ник­на сега, в епо­ха­та на Старото Слънце? Духовете на Личността от­но­во идват, след ка­то са би­ли по­то­пе­ни в пла­не­тар­ния сън на Стария Сатурн; те ве­че са пос­тиг­на­ли сво­ето се­бе­съз­на­ние и ня­мат нуж­да от пре­диш­ни­те опитности. Обаче из­ди­ша­ни­те от тях "топ­лин­ни яйца" съ­що се по­явя­ват и за­поч­ват все по­ве­че и по­ве­че да се от­де­лят от об­ща­та пла­не­тар­на маса. А пос­ле­ди­ца­та бе­ше тази, че се­га те­зи Духове на Личността се оказ­ват свър­за­ни с онова, ко­ето са­ми­те те от­де­ли­ха от се­бе си. Ако би­ха от­нес­ли всич­ко в ду­хов­ния свят, те ня­ма­ше да се ока­жат свър­за­ни със Слънцето и ня­ма­ше да са при­ну­де­ни да сля­зат от­но­во във вто­ро­то пла­не­тар­но въп­лъщение; но се­га те тряб­ва­ше да го сторят, по­не­же бя­ха ос­та­ви­ли част от сво­ята соб­с­т­ве­на същ­ност и точ­но ти ги при­нуж­да­ва­ше да сля­зат и да про­дъл­жат сво­ето съществувание.

Тази бе­ше имен­но Кармата на Сатурн, та­зи бе­ше ми­ро­ва­та Карма, кос­ми­чес­ка­та карма. Понеже на Стария Сатурн Духовете на Личността не бя­ха по­ели всич­ко в се­бе си, те си под­гот­ви­ха ед­на Карма, ко­ято ги при- ну­ди да се вър­нат долу; и до­лу те за­ва­ри­ха ка­то един вид нас­лед­с­т­во от Стария Сатурн онова, ко­ето бя­ха съз­да­ли са­ми­те те. И как­во ста­на сега, ко­га­то Духовете на Личността се срещ­на­ха с под­гот­ве­на­та от са­ми­те тях Карма? Стана онова, ко­ето вче­ра аз се опи­тах да оха­рак­те­ри­зи­рам с на­й-­об­щи думи: топ­ли­на­та се раз­де­ли на две, ка­то от ед­на­та стра­на се по­лу­чи светлината, а от дру­га­та - димът. Така из­г­леж­да­ше въз­к­ръсна­ли­ят Сатурн: от ед­на страна, от "топ­лин­ни­те яйца" въз­ник­на ед­на но­ва пла-

Обаче те­зи Архангели, та­ка да се каже, тряб­ва­ше да се при­ми­рят с нещо. На Сатурн ста­ри­те Духове на Личнос­т­та на­ме­ри­ха чис­тия огън. На Слъ- нцето, къ­де­то мо­жа­ха да ста­нат "човеци", Архангелите на­ме­ри­ха дима, га­зо­об­раз­ни­те формации. Какво тряб­ва­ше да нап­ра­вят те, за да ос­та­нат здра­во свър­за­ни със Слънцето и да из­диг­нат там сво­ите обиталища? Да, те из­г­ра­ди­ха сво­ята вът­реш­на същност, сво­ята душа, от светлина, оба­че към то­ва ду­шев­но тя­ло те при­ба­ви­ха га­зо­об­раз­ни­те формации. Както днес Вие има­те тя­ло и душа, та­ка и Архангелите - ми­на­вай­ки през сво­ята "човешка" сте­пен на Старото Слънце - има­ха ед­на вътреш­на приро- да, ко­ято бе­ше в със­то­яние да из­лъч­ва светлина, и ед­на външ­на част, ед­но фи­зи­чес­ко тяло, със­та­ве­но от газ, от въздух. Както тя­ло­то на днеш­ния чо­век е със­та­ве­но от земя, вода, въз­дух и огън, та­ка и Архангелите бя­ха със­та­ве­ни от въздух, а вът­реш­на­та им при­ро­да се със­то­еше от светлина. Естествено, тук бе­ше и ог­не­ни­ят елемент, за­що­то тък­мо от не­го въз­ник­на­ха ди­мът и светлината. Да, в се­бе си Архангели­те има­ха съ­що и огъня. Следователно, ка­то цяло, те бя­ха със­та­ве­ни от светлина, дим и огън.

Тук Вие виж­да­те и глав­ни­те раз­ли­чия меж­ду Старото Слънце и на­ше­то се­гаш­но Слънце. Нашето се­гаш­но Слънце све­ти непрекъснато, и тъм­ни­на­та се по­явя­ва са­мо ако Слънцето бъ­де зак­ри­то от ня­как­во неп­роз­рачно тяло. На Старото Слънце по­ло­же­ни­ето бе­ше друго. Самото то при­те­жа­ва­ше в се­бе си си­ла­та да бъ­де ту светло, ту тъмно, да по­раж­да или сия- ние, или мрак, за­що­то тък­мо в те­зи раз­лич­ни сме­ни се със­то­еше не­го­во­то вдиш­ва­не и издишване.

Нека се­га да си пред­с­та­вим не­ща­та още по-нагледно. Да раз­г­ле­да­ме със­то­яни­ето на издишване: Светлината се но­си по всич­ки посоки, но за сме- т­ка на то­ва Слънцето се из­пъл­ва с дим. Тези димни, га­зо­об­раз­ни тече­ния имат пра­вил­на форма. Следователно, при вся­ко из­диш­ва­не оп­ре­де­ле­но

ко­ли­чес­т­во от те­зи пра­вилни фор­ми се включ­ват в са­ма­та Слънчева суб- станция. Онова, ко­ето по­-ра­но има­ше прос­то яй­це­вид­на форма, яй­ца­та от топлина, се­га се прев­ръ­ща във все­въз­мож­ни пра­вил­ни форми. Възни- кнаха твър­де стран­ни газо­об­раз­ни форми, при­те­жа­ва­щи свой вът­ре­шен живот, своя вът­реш­на структура. И ако бих мо­гъл да се изра­зя по то­зи начин: "Яйцата се излюпиха." Наистина въз­ник­на нещо, ко­ето би мог­ло да бъ­де срав­не­но с един про­цес на сгъстяване, на втвърдяване. Както мал­ко­то пи­лен­це из­ли­за от ко­ко­ше­то яйце, та­ка и от топлин­ни­те яй­ца въз­ник­на­ха правилни, доб­ре очер­та­ни газообразни, дим­ни фор­ми и те­зи доб­ре очер­та­ни димни фор­ми пред­с­тав­ля­ва­ха на­й-п­лъ­тни­те тела, с ко­ито раз­по­ла­га­ха Архангелите. В тела, със­та­ве­ни от дим, от газ, от въздух, те пре­кар­ва­ха своя жи­вот на Слънцето; да, те, бих казал, бро­де­ха из Слън- цето, пос­ти­гай­ки по то­зи на­чин сво­ята "човешка" степен. Следователно, се­га ние се доб­ли­жа­ва­ме до ду­хов­но­то по­ня­тие за ед­на не­под­виж­на звезда, до ду­хов­но­то по­ня­тие за ед­но кос­ми­чес­ко Слънце, ко­ето е - та­ка да се ка­же - истин­с­ко Слънце бла­го­да­ре­ние на сво­ята соб­с­т­ве­на мощ, ко­ято пре­диз­вик­ва ре­ду­ва­не­то на дни­те и нощите. Вдишвайки и издиш- вайки, рес­пек­тив­но по­раж­дай­ки на рав­ни ин­тер­ва­ли свет­ли­на и тъмни- на, Слънцето се пре­вър­на в ед­на не­под­виж­на звезда. Всичко, ко­ето в на­ше­то кос­ми­чес­ко прос­т­ран­с­т­во по­раж­да свет­ли­на чрез сво­ята соб­с­т­ве­на мощ, раз­п­ра­ща из Космоса - на­ред със свет­ли­на­та - съ­що и жи­во­та на ду­хов­ни­те пратеници: Архангелите.

И така, как­во пос­тиг­на­ха Архаите, или Духовете на Личността, в хо­да на сво­ето соб­с­т­ве­но развитие? Това, че в Космоса изоб­що мо­жа да се по­яви ед­но Слънце! В про­ти­вен слу­чай ми­ро­ва­та ево­лю­ция би стиг­нала са­мо до Сатурновата степен, при ко­ято би­ха съ­щес­т­ву­ва­ли са­мо из­пъл­не­ни­те с топ­ли­на Архаи, но ето че се­га Архаите пре­дос­та­ви­ха на Сатурн спо­ме­на­ти­те "яй­ца от топлина", та­ка че Сатурн мо­жа да се пре­вър­не в Слънце. На Сатурн Архангелите по­лу­чи­ха въз­мож­нос­т­та да се из­диг­нат до сво­ята "човешка" степен. Те мо­жа­ха да кажат: Ние бях­ме пред­хож­да­ни от Началата, от Духовете на Личността. Като тех­ни пратеници, из­лъч­ва­щи светлина, ние въз­вес­тя­ва­ме на Космоса ня­ко­гаш­но­то би­тие на огнения, протъ­кан от вът­реш­на топлина, Сатурн. Ние сме пратениците, вес­ти­те­ли­те на Архаите.
Вестители оз­на­ча­ва Ангели, Архаи оз­на­ча­ва Начала; сле­до­ва­тел­но те­зи Архангели не бя­ха ни­що друго, освен пратениците, ко­ито въз­вес­ти­ха дейс­т­ви­ята на Архаите от ми­на­ли­те епохи. Ето за­що те се на­ри­чат Анге­ли на Началата, Арх-Ангели, към ко­ито по­-къс­но хо­ра­та за­поч­на­ха да се об­ръ­щат е име­то Архангели. Тъкмо те­зи пра­те­ни­ци на Архаите ста­на­ха "човеци" на Старото Слънце.