Лекции изнесени в Хамбург от 16. До 28. 1910 г

ЦИКЪЛ от 11 ЛЕКЦИИ

изнесени в Хамбург

от 16. 5. До 28. 5. 1910 г.

превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – сканиран от книга

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 .…..............................5

Същност и зна­че­ние на Кармата в жи­во­та на индивида, човечеството, Земята и све­та.

Как да раз­би­ра­ме по­ня­ти­ето „Карма". Кръстосване на раз­лич­ни­те кар­ми­чес­ки потоци: 1) лич­на Карма; пра­во­ли­ней­на и „циклична" Карма. Кар- мически за­ко­но­мер­нос­ти в жи­во­та меж­ду смър­т­та и по­ред­но­то но­во раждане. 2) Карма на човечеството. Откритията на Колумб и Кеплер. 3) Карма на Земята. Обособяване на ми­не­рал­но­то цар­с­т­во и не­го­ви­те пос- ледици. 4) Карма на света. Изоставане на оп­ре­де­ле­ни Същества и суб­с­тан­ции на сте­пен­та „Стара Луна": второ­то пла­не­тар­но въп­лъ­ще­ние на Земята. Кометите ка­то ре­зер­во­ар на оп­ре­де­ле­ни суб­с­тан­ции (ци­ано­во­до­род­ни съединения) от пе­ри­ода на Старата Луна: при­мер за пот­вър­ж­да­ва­не на ан­т­ро­по­соф­с­ки­те ис­ти­ни от стра­на на ес­тестве­ни­те науки. Халее- вата ко­ме­та ка­то вън­шен из­раз на нов им­пулс към материализъм.

Карма и жи­во­тин­с­ко цар­с­т­во.

Карма и жи­во­тин­с­ко царство. Различното от­но­ше­ние на бу­диз­ма и хрис­ти­ян­с­т­во­то към животните. Специфичната вът­реш­на ор­га­ни­за­ция при чо­ве­ка ка­то ус­ло­вие за при­ема­не­то на Аза. Изоставането на оп­ре­де­ле­ни свръх­се­тивни Същества ка­то не­об­хо­ди­ма пред­пос­тав­ка за нап­ре­дъ­ка на дру­ги свръх­се­тив­ни Същества. Обособяването на при­родни­те цар­с­т­ва в хо­да на еволюцията. Отделянето на Луната и въз­ник­ва­не­то на жи­во­тин­с­ко­то царство. Животинските „гру­по­ви души". Намесата на Луцифер. Пренасянето на по­-г­ру­би­те ас­т­рал­ни ка­чес­т­ва в пред­с­та­ви­те­ли­те на жи­во­тинско­то царство. Страданието при животните, ко­ето по на­ча­ло е ли­ше­но от въз­мож­ност за кар­ми­чес­ко из­куп­ление. Състраданието към жи­вот­ни­те у на­ро­ди­те на Изтока. Карма на чо­ве­чес­т­во­то и жи­во­тин­с­ки свят.

3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 ..............................……...............40

Болестта и здра­ве­то в свет­ли­на­та на Кармата.

Различните въз­г­ле­ди за бо­лес­т­та и здравето, фак­ти и мнения, свър­за­ни с офи­ци­ал­на­та медицина; не­раз­поз­на­ва­не на истин­с­ки­те ду­хов­ни причи- ни. Болестта в при­род­ни­те цар­с­т­ва и в човека: 1) Минерали: лип­с­ва въз­мож­ност за бо­ле­ду­ване. 2) Растения: бо­ле­ду­ват са­мо при външ­ни увреж- дания; ле­чеб­ни­те си­ли на етер­но­то тяло. 3) Животни: В по­со­ка от низ­ши­те към вис­ши­те жи­вот­ни явен спад на ле­чеб­ни­те си­ли по­ра­ди на­рас­т­ва­ща­та за­ви­си­мост на етер­но­то тя­ло спря­мо фи­зи­чес­ко­то и ас­т­рал­но­то тяло. 4) Човек: Кармически бо­лес­т­ни зависимости; въз­дейс­т­вия от стра­на на ин­ди­ви­ду­ал­ния мо­ра­лен и ин­те­лек­ту­ален жи­вот вър­ху етер­но­то тяло, а чрез не­го вър­ху фи­зи­чес­ко­то тя­ло и върху здра­вос­лов­но­то със­то­яние през след­ва­щия живот. Последиците от ня­кои впечатления; лип­са­та на съп­ро­ти­ви­тел­ни си­ли от стра­на на фи­зи­чес­ко­то тя­ло при ня­кои не­осъз­на­ти спо­ме­ни в ран­на дет­с­ка въз­раст ка­то въз­мож­ни при­чи­ни за по­-къс­ни ду­шев­ни раз­с­т­ройс­т­ва (нер­в­ни и ду­шев­ни заболявания) Примери за това, как се про­явя­ват опре­де­ле­ни ка­чес­т­ва и дейс­т­вия в пред­раз­по­лож­би­те и кон­с­ти­ту­ци­ята на чо­ве­ка през след­ва­щия му живот: его­ис­тич­но то по­ве­де­ние во­ди до сла­ба те­лес­на организация; по­вър­х­нос­т­но­то от­но­ше­ние во­ди до лъж­ли­вост в след­ва­ща­та ин­карна­ция и до на­ру­ше­ния в из­г­раж­да­не­то на вът­реш­ни­те ор­га­ни през още по­-с­лед­ва­ща­та инкарна- ция.

Лечение и не­въз­мож­ност за ле­че­ние от глед­на точ­ка на Кармата.

Общи раз­миш­ле­ния вър­ху ле­чи­мос­т­та и не­ле­чи­мос­т­та на болестите. Обрат във въз­г­ле­ди­те за ле­чеб­ни­те сред­с­т­ва през пос­лед­ни­те столетия. Виенската „ни­хи­лис­тич­на школа" и по­ня­ти­ето „самолечение". Кармиче- ски бо­лес­т­ни причини: пред­раз­по­лож­ба­та към хо­ле­ра ка­то ре­зул­тат от не­дос­та­тъч­но са­мо­чув­с­т­вие през пос­лед­на­та инкарнация; пред­раз­полож­ба­та към диф­те­рия ка­то ре­зул­та­т.­от пре­ка­ле­но ви­со­ко самочувствие. Преобразяване на лу­ци­фе­ри­чес­ки­те влияния (прег­ре­ше­ния сре­щу мора- ла) в бо­лес­тот­вор­ни причини, на­ми­ра­щи се в ас­т­рал­но­то тя­ло и на ари­ма­ни­чес­ките вли­яния (прег­ре­ше­ния сре­щу здра­во­то мислене) в бо­лес­тот­вор­ни причини, на­ми­ра­щи се в етер­но­то тяло. Белодробно въз­па­ле­ние и бе­лод­роб­на туберкулоза. Различните те­ра­пев­тич­ни прак­ти­ки ка­то ре­зул­тат от раз­г­ра­ни­ча­ва­не то на лу­ци­фе­ри­чес­ки­те и ари­ма­ни­чес­ки болести. Кармически ус­ло­вия за ле­чи­мост и не­ле­чи­мост на болестите. Зачитане на чо­веш­ка­та сво­бо­да при вся­ка въз­мож­на те­ра­пев­тич­на на- меса.

5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 .......………………………............68

Естествени и слу­чай­ни за­бо­ля­ва­ния в хо­да на Кармата.

Нихилизмът на Виенската ме­ди­цин­с­ка шко­ла и по­ня­ти­ето „себеизле- куване". Съзнателните пред­с­та­ви ка­то за­щитно сред­с­т­во за чо­веш­ки­те действия; си­ла­та на „забравените" изживявания. Луциферически и ари­ма­ни­чес­ки болес­тот­вор­ни причини. Холерата и маларията; тех­ни­те въз­дейс­т­вия вър­ху кръвта. За от­но­ше­ни­ето към хро­нич­ни­те бо­лести: по­ло­жи­тел­но­то забравяне. Възможността за об­рат­но раз­ви­тие на да­де­на бо­лест под фор­ма­та на ду­хо­вен про­цес чрез се­бе­въз­пи­та­ние (напр. брус- ница; морбили). Кармическите при­чи­ни за брус­ни­ца­та (морбили): пре­ка­ле­на­та интро­вер­т­ност в пред­ход­ния живот. Лечебните въз­дейс­т­вия на теософията. „Естествени" и „случайни" заболявания. Случайните съ­би­тия и тях­но­то мяс­то в от­к­ри­ва­не­то на телескопа, Законът на ма­ха­ло­то (Галилей) и Лутеровия превод на Библията. Провалът на съв­ре­мен­на­та психология, напр. в те­ори­ята за „мо­ти­ви­те и претекста". Майя в ду­ше- вния жи­вот (пог­реш­ни мотиви) ка­то про­ява на Луцифер, Майя във вън- ш­ни­те впе­чат­ле­ния (при­ема­не на „слу­чайнос­тите") ка­то про­ява на Ариман.

За ха­рак­те­ра на те­зи час­т­ни из­да­ния Рудолф Щайнер (1861-1925) каз­ва след­но­то в сво­ята ав­то­би­ог­рафия "Моят жиз­нен път" (Събр. Съч. №28, гл.35):

"Съдържанието на те­зи из­да­ния бе пред­ви­де­но да се из­не­се под фор­ма­та на устни, неп­ред­наз­наче­ни за из­да­ва­не съобщения...

Никъде и в ни на­й-­мал­ка сте­пен не е спо­ме­на­то нещо, ко­ето да не пред­с­тав­ля­ва чист ре­зул­тат от из­г­раж­да­ща­та се Антропософия...Читателят мо­же на­пъл­но да ги при­еме за това, ко­ето Антропософията има да каже. Ето защо... пър­во­на­чал­но тръг­нах­ме от условието, те да бъ­дат раз­п­рос­т­ра­ня­ва­ни са­мо всред чле­но­ве­те на Антропософското Общество. Нека оба­че се има предвид, че в те­зи неп­регле­да­ни от мен ръкописи, има и не­пъл­ни неща.

Право за оцен­ка на по­доб­но час­т­но из­да­ние оба­че се приз­на­ва са­мо на онзи, кой­то знае как­во е ус­ло­вието за та­ка­ва оценка. А за по­ве­че­то от те­зи из­да­ния ус­ло­ви­ето се със­тои по­не в ан­т­ро­по­соф­с­ко­то по зна­ние за чо­ве­ка и космоса, до­кол­ко­то същ­нос­т­та им е из­ло­же­на от Антропософията и в поз­на­ни­ето на това, ко­ето под фор­ма­та на "ан­т­ро­по­соф­с­ка история" се съ­дър­жа в съ­об­ще­ни­ята от ду­хов­ния свят."